Интервю с г-жа Лидия Горда, съпруга на извънредния и пълномощен посланик на Република Молдова в Република България

0
25

Искаме Молдова да влезе в Европейския съюз – само по този начин ще има ясна перспектива за нашите деца и внуци.
Ние наистина обичаме България, цялата, такава, каквато е, с всяко кътче от нея

Лидия Горда е родена в Сорока, малък молдовски град, известен със старата си крепост и вкусните си ябълки. Завършва Педагогическия институт в Кишинев, после започва работа като логопед и дефектолог в детска градина. Среща своя съпруг Штефан Горда като студентка в трети курс. И ето вече 32 години са заедно и в живота, и по света – в Прага, в Париж, в Ташкент… А сега и в София.

Където и когато и да срещнете съпругата на молдовския посланик из столицата – на прием, на изложба или в парка, тя впечатлява. У нея има блестящо съчетание на финес и елегантност, благородство и доброта. И стремеж към красивото, вяра в традиционните ценности и надежда за европейското бъдеще на страната си.

Когато поискахме да разговаряме с нея за така близката до сърцата ни Молдова, тя каза, че го прави и от „любов към България“. Емоционално признание, което е споделяла с нас неведнъж, но и което е доказвала с всяко свое действие или проява, подкрепяйки мъжа си при неговата работа у нас.     

– Г-жо Горда, мина националният празник на страната ви – 27 август. Какво е той за вас?

– На първо място, това е почит към хората, към всички патриоти, които активно са се борили за независимостта, за връщането към езика и автентичните ценности в културата на нашия народ. Ние бяхме много по-млади тогава, в края на 80-те – началото на 90-те години. След време на цензура и комунистическа пропаганда, тогава се отвориха архивите, започнаха демократичните промени, интелектуалците и младежите участваха в тях. По това време съпругът ми работеше в Академията на науките, аз бях млад преподавател, през 1989 г. се роди първото ни дете, синът ни Александър. Участвахме в митингите, четяхме всякакви статии, във въздуха витаеше дух на свобода, свързан с много големи надежди. Тогава Желязната завеса падна, паднаха още много стени и бяха разбити много митове. За младите хора сега изглежда странно, но между нас и Румъния Съветската страна беше изградила висока ограда от бодлива тел. Тогава се случи събитието на Моста на цветята, когато стотици хиляди хора от Молдова само за един ден преминаха река Прут и там за първи път в живота си можеха да говорят със своите роднини в Румъния. Това беше време на надежди, много от които все още се очакват и днес в Молдова.

– Всеки млад човек се стреми към свобода и независимост, вярва в идеали…

– Да, така е, надявахме се и се включихме в този процес. Съпругът ми отиде да работи в правителствения екип на независима Молдова, беше съветник на министър-председателя, след това на първия президент на Република Молдова. Тогава се случи още една голяма радост в нашето семейство – роди се дъщеря ни, Диана. И двете ни деца бяха възпитани в духа на национална гордост, демокрация и европейски ценности. За нашето семейство това вече е истинско постигане на независимост, защото дъщеря ни и синът ни не преминаха през съветското пропагандно опиянение, което беше част от нашето детство и юношество. Независимостта е била и е шанс, а сбъдването на надеждите зависи от нас, от народа ни, и разбира се, от помощта на истинските ни приятели от Европа и света.

– Винаги ли сте до съпруга си в подготовката на приемите за Деня на независимостта…

– Да, аз съм част от екипа и така беше във всички дипломатически мисии, в които сме били – сега в София, преди това в Прага, Париж, Ташкент… Всеки път за нас този дух на празника се проявява в подготовката за посрещането на гостите от страната на пребиваване и от международната дипломатическа общност, както и на представители на културните среди, на бизнеса и членовете на нашата диаспора. Приемите ни са и повод да се срещнем и поговорим не само за нашите интереси като страна, като нация, но и за традициите, обичаите, бита. И тази година ще организираме прекрасен дипломатически прием в София в началото на септември и сега се занимаваме интензивно с това.

– Кои са другите ви любими молдовски празници?

– С българите имаме много прекрасни сходства – тракийските корени, общите християнски ценности. Например на Бъдни вечер празнуваме идването на Коледа и Нова година предимно в семейна обстановка. Откакто се оженихме с Штефан, ходим при родителите ми, в легендарния град Сорока, със старата крепост на Днестър, както и в Северна Буковина, където е роден той и където обичаите и традициите карат всяко сърце да трепти. Човек на всяка възраст вярва в чудеса, а началото на годината идва като чудо и с нова надежда. Така е и на Великден, когато природата се възражда и сърцето на човек е пълно с надежда за добро и справедливост. Трябва да ви кажа, че всяко село и град в Молдова има свой празник, у нас го наричат празника на местната църква. Тогава отвсякъде идват роднини и приятели, дори от селата и от побратимените градове в други страни, включително и от България. Приготвят се подбрани ястия, има много музика и добро настроение.

– Имаме и един общ празник – Баба Марта. От 6 декември 2017 г. ЮНЕСКО включва мартеницата в Представителния списък на нематериалното културно наследство на човечеството – обща кандидатура на България, Македония, Молдова и Румъния. Разкажете ни за особеностите на празника и мартениците във вашата страна.

– Да, повод за гордост е, че това беше постигнато. Съвместните усилия на нашите страни дават изключителни резултати и светът забеляза това явление. Имах честта да бъда поканена от първата дама г-жа Десислава Радева в официалната резиденция, където с други дами направихме мартеници и видях каква е автентичната българска традиция на Баба Марта. И ние почитаме този обичай, който датира от хилядолетия и свързва нашите народи. Например преди две години организирахме съвместен празник в Община „Младост“ с хора от молдовската диаспора, граждани от София и артистичен колектив от Карабунар. Показахме как се прави мартеница, как се носи, направихме и демонстрация на народни носии, беше голяма радост. Всъщност ние всяка година организираме Празник на мартеницата с диаспората тук, в България. Искаме да влезем в Европа с всичко красиво, традиционно, оригинално. Според древноримския календар годината започва именно през март. Ние сме народи на земеделци и когато природата се пробуди, духът ни се възражда. Бялото на мартеницата символизира чистотата, червеното – любовта, силата да живееш и работиш. При нас, в Молдова, през първите 10 дни на март се организира голям международен празник на мартеницата, в който участват артисти от цял свят, включително и от България. Представени са всички видове музикални жанрове, това е феерия на музиката и танца и ви каня да посетите този празник през следващите години.

– В Молдова имате много други красиви традиции.

– Горди сме с Празника на килимите или пък с Празника на народната носия, които се провеждат ежегодно у нас. Искам да ви кажа, че на тези събития се популяризират и културните ценности на бесарабските българи, което идва да подчертае колко културно и духовно близки сме. Имаме и множество музикални фестивали, празници на традиционните продукти, както и на хляба, гроздето, черешите, сливите, празника Трифон Зарезан на българските приятели от Южна Молдова. В моя роден град – Сорока, през есента се организира Празникът на ябълките и ви уверявам, че е много красиво, сравнимо с Празника на розата в Казанлък. Също така е хубаво да отидете в Молдова в началото на октомври, когато за 18-ти път ще бъде организиран известния Празник на виното. Република Молдова, доколкото знам, е на 19-о място в света по производство на грозде и вино. Милещи Мичи и Крикова са най-големите подземни изби в света, намират се само на няколко километра от столицата Кишинев и са вписани в Книгата на рекордите на Гинес. Горещо ви препоръчвам да ги посетите, тези десетки километри изби, пълни с плодовете на молдовската земя, с изключително качество. Ние сме винопроизводители от древни времена, а популярна поговорка гласи, че „Виното е добро и вкусно, когато го пиете с хубав човек“, тоест, с приятел.

– Като говорим за култура и духовност, а ние сме близки държави, по какво в манталитета си приличаме и по какво се различаваме българи и молдовци?

– Харесвам хората в България – те са културни, елегантни, образовани. Намерихме много добри приятели тук. Подарък е да срещнеш такива хора. Общото между нас е патриотизмът, гостоприемството, почитането на паметта на предците, дълбокото уважение към културата на другите народи, особено на съседите и приятелите. От древни времена сме едно цяло и е добре така да бъдем в бъдеще.

– Знаем, че през почивните дни обичате да посещавате красиви кътчета из страната ни…

– Да, по-специално планината е нашата страст. Когато е възможно, посещаваме места, които са по-малко докоснати от човека. Големият български поет Иван Вазов е казал, че не си видял България, ако не си видял Родопите. Сигурна съм, че всички планини в България имат своята несравнима красота. Планинските пътеки и кристално чистата вода ни дават сили да живеем и да се надяваме.

Но какво чудо са манастирите, красивите села и градове на тази страна! Какво може да бъде по-впечатляващо от това, да видим как българите са съхранили и възстановили своите свещени места – Рилски, Драгалевски, Роженски, Бачковски, Клисурски и много други манастири, старите градове – Пловдив, Асеновград, Хисаря, Велико Търново или Разград, впечатляващите села – уникати, както и Арбанаси, Копривщица. Чудна е страната на казанлъшката роза и достойнството на Шипка и Плевен, където за свободата на българите са паднали и наши сънародници. Колко красиво изглеждат реставрираните улици на Пловдив, Бургас и Русе, какви прекрасни паркове имат София и Варна! Пловдив е град, който посещаваме всеки път като за първи път. А във Велико Търново дъхът ти спира от толкова много история и древна българска цивилизация.

– Виждаме колко много обичате България…

– Да. Там, където работиш, остава част от сърцето ти, ако проявиш интерес и отидеш да видиш как живеят хората и какви са техните ценности. Винаги съм се впечатлявала от оценяването на традицията и фолклора в България, това е така и при нас. Възстановяването на стари археологически паметници, начинът, по който изглеждат българските етнографски музеи, не може да те остави безразличен. Вълнувам се от мащаба на фестивалите за музика и народни танци, почитането на писмената и културната традиция – тези и други неща са специални. Вярно е, че България е пред нас във възстановяването на културната инфраструктура, благодарение и на европейските фондове. Но ви уверявам, че се движим в същата посока. Мога да кажа със сигурност, че ние наистина обичаме България, цялата, такава, каквато е, всяко кътче от нея. Ще се радвам да побеждава екологичният дух навсякъде – у вас и у дома, при нас. Да пазим онова, което е създадено от Бога и труда на предците ни. Нека видим горите и реките чисти, светите места – почитани заради своята безценност, градовете и селата – организирани в съответствие с духа на мястото и европейските критерии за култура и цивилизация.

– От 2019 г. имате жена министър-председател на Молдова – Майя Санду. Каква е ролята на жената във вашето общество днес? В България се гордеем, че сме на първо място по жени ICT специалисти в Европа и на второ по брой на жените учени и инженери. С какво се гордее Молдова?

– Нашият министър-председател е млада, амбициозна жена, която иска да промени обществото ни. Сега в правителството имаме колкото жени, толкова и мъже. В Молдова искаме промени във всички сфери: в образователната система, в системата на здравеопазването, в туризма, в услугите, дори в селското стопанство. И жените участват активно в този процес. Участват и в ИТ сектора и това не може да не ни радва. Мария Габриел е добре позната и в Молдова и мога да кажа, че такива изключителни жени от България са положителни примери за вдъхновение и подражаване за младото поколение.

– Имате две големи деца – син и дъщеря, а вече и внучка. Като майка какво се стремяхте да възпитате у тях, кои ценности искахте да им предадете, а те, от своя страна, на своите деца?

– И двамата имат добро образование, говорят няколко чужди езика, работят в ИТ сектора. Ожениха се по любов, имат семейства и работят много. Имаме и внучка, която сега открива света и носи много положителни емоции на цялото семейство, където и да се намираме. Искаме Молдова да влезе в Европейския съюз – само по този начин ще има ясна перспектива за нашите деца и внуци.

– Вие безспорно сте една от най-елегантните жени в дипломатическия корпус у нас. Какво значение отдавате на елегантността и модата и как успявате да сте винаги във форма?

– Благодаря ви много за оценката, но мисля, че в София елегантността е навсякъде, а дипломатическата среда тук има изискан, чудесен вкус. Предпочитам магазините, които предлагат облекла българско производство, в тях има толкова много неща на сравнително приемливи цени.

Най-добрият начин да бъдеш в добра форма през годините е здравословният начин на живот. А искреността ти носи и непринудената усмивка на лицето. Не съм постоянен клиент на салоните за красота или последовател на сложни и ограничаващи диети и никога не съм била. Постя като всеки истински християнин. Посещавам фризьорски салон и правя някои дребни козметични процедури. Но въздухът, водата, разходките сред природата, рационалното хранене могат да направят чудеса. Мога да споделя, че през последните години често следвам примера на дъщеря си за рационално хранене.

– Като съпруга на посланик сигурно често ви се налага да посрещате гости в резиденцията. Кои традиционни ястия от молдовската кухня предпочитате да популяризирате?

– Когато имаме гости, им сервираме качамак, люти чушлета, молдовски пържоли, сладкиши, студени салати и топли хапки, сармички, телешко месо със сливи или приготвено по друг начин, патица или агнешко на фурна или нещо хубаво на скара, риба, приготвена с традиционен сос и толкова много други вкусотии, включително десерти. Често готвим двамата, и аз, и съпругът ми, и това ни харесва. В нашата кухня много се използват зеленчуци и плодове. А пък когато дойдете в Молдова, обезателно трябва да отидете в Орхеюл Веки, за да видите известния пещерен манастир там, но също и да опитате традиционни ястия в традиционните ресторанти в село Бутучени. Който веднъж отиде там, задължително се връща, защото в Молдова виното е изключително, а традиционната кухня не оставя безразличен никого.

– А какво харесвате от българската?

– Киселото мляко никога не свършва в нашата къща, както и розовите домати, и другите зеленчуци и плодове. За българските череши какво да ви кажа – едва дочакваме сезона. Харесвам много шопска салата, кьополу, пълнени чушки, традиционен хляб или риба на скара. А от десертите обичам мляко с ориз. Като цяло в България се готви много вкусно и се сервира много красиво. Българската кулинарна щедрост може да се сравни само с молдовската.

– Влагате много финес във всичко, което правите. С какво обичате да запълвате свободното си време у нас?

– Чета книги или слушам музика. През зимата гледам филми и предавания, които са ми интересни. Така усъвършенствам и българския си език. Обичам разходките из софийските паркове и градини. Цветята са друга моя страст – независимо дали са в зелените пространства на града или на балкона на моя апартамент. Обожавам ги и ги отглеждам с любов. Често влизам в магазините за цветя, защото имате много и са толкова прекрасни! Харесват ми разговорите с приятелите тук и по този повод ви благодаря много – както за този разговор, така и за приятелството. Убедена съм, че ще го запазим и след приключването на мандата ни в България – страната, към която толкова се привързахме през последните три години.

интервюто води: Екатерина Павлова
снимки: личен архив на семейство Горда