Фармакида ли е Фармакида край град Приморско?

0
558

Това е разказ за имена от няколко близки и далечни земи в няколко близки и далечни времена. Земите, от които започва това пътуване, са български, таящи в своите дипли тайнственост и мистичност, носени още от древните времена. Това е загадъчната Странджа планина. Загадъчността сякаш пропива всичко в тези разлати хълмогория на границата с просторното и бурно Черно море – от старите друми, лъкатушещи през горите и малките параклисчета, прикътани под зелени корони, до старинните имена на местности. Ако днес тези имена обозначават географското пространство, то причините за произхода на немалко от тях се коренят много назад във времето.

Началото на това десетилетие донесе за Археологическата карта на България напълно неизвестен дотогава обект – антична крепост. Тя представлява тюрзис – укрепена резиденция на местен тракийски владетел, до която има следи и от поселищен комплекс. Няколко години по-късно започват археологически разкопки и проучвания, проведени от археолозите, открили находката. Те поставят точна датировка към периода от края на ІІ век до края на І век пр. Хр. Крепостта стои в приблизителната територия под контрола на някогашната древногръцка колония Аполония Понтика, днешният Созопол, а днес нейните останки попадат в землището на град Приморско. Стратегически е разположена върху неголямо възвишение над бродовете при речните меандри в долното течение на Ропотамо, където реката проломява височините на Медни рид. Това е един твърде интересен район с близко намиращи се исторически обекти като мегалитното светилище Беглик таш, предполагаемия град Ранули над устието на река Ропотамо и други. Изследователските усилия на специалистите, отдадени на историческата и археологическата наука, повдигат една след друга завеси, като разкриват отговори на множеството въпросителни, скрити зад каменния градеж на някогашните дебели  крепостни стени. Един въпрос остава без ясен отговор за мен обаче. Той засяга името на крепостта. А името и́ е Фармакида.

Археолозите твърдят, че названието се е запазило още от времето, когато тракийската резиденция е функционирала. На пръв поглед това звучи невероятно, но не е невъзможно. Нека да допуснем, че това е така, и въпреки старите времена, местното население е запазило памет за името на мястото, предавана във времето. Не бих подлагал тази част от научните достижения на някакво съмнение, но смятам, че имам основание да го сторя, допускайки, че историците – археолози погрешно са назовали откритата антична крепост. Посветеността ми на познанието за родния земепис ми дава тази увереност. Нека да изложа своята аргументация накратко. Относно твърдението си за името, историците отдават място и на важното значение на голямата култова почит по Южното Черноморие към носителите на лечителството през божествено естество – както в античните и предхристиянските времена, така и през всички следващи исторически периоди. Като отражение е отпечатъкът, който населението, чрез своите вярвания оставя и в местните названия още от древността. В този най-югоизточен край на страната ни, зает изцяло от Странджа планина, съществуват две места, чиито наименования включват гръцкия корен „фармакос“. Както е добре известно, това е оним, носещ значението за лечителство, лекуване и т.н. Едното от местата е тясно свързано с християнството – средновековният манастир „Света Анастасия Фармаколитрия“ изграден върху малкия едноименен остров в Бургаския залив.

Името тук включва епитета на известната християнска светица и великомъченица, живяла през III–IV век в пределите на Римската империя и посветила своя живот на болните и бедните. Била е подложена на дълги и жестоки мъчения през времената на големите гонения срещу християните. Тя не се отрича от вярата си и изгубва живота си за нея. Света Анастасия Фармаколитрия е изключително почитана и от Католическата, и от Източноправославната църква. Липсват писмени източници, които да свидетелстват за това, откога обителта съществува с името на светицата. Най-ранните открити до този момент документи, в които се споменава манастирът „Света Анастасия“, са грамоти на Вселенската патриаршия от 1579 и 1580 година.

Второто място носи названието Фармакида, неговото местонахождение обаче се намира на десетки километри от местността, в която археолозите откриват тракийското укрепление. За действителното място има информация и ориентири от местни жители в района на планината. Друг и най-неоспорим източник на потвърждение, който изваждам от архивите на богатата ми топографска база, документира напълно точно местоположението на местността. Това е едромащабнa топографскa картa в мащаб 1:10 000, издание от средата на осемдесетте години на 20-и век с щемпел „поверително“. Достатъчна е лупа с обикновено увеличение, за да прочетем ясно наименованието, отпечатано върху картния лист. Мнението ми е, че възможността името Фармакида да съществува паралелно като название на две различни места на територията на планината, се свежда до нула. Бих допуснал вероятност за дублиране на подобно старинно име за две отделни местности, но след дългогодишната ми работа по събиране и проучвания на местните имена от Бургаския район и в частност северните дялове на Странджа, уверено мога да изключа такава. Убедеността ми е продиктувана от наличието на огромното количество и гъстота на топонимите, отнасящи се за сравнително неголямата площ от около 70 кв. км., каквато е землищната територия на град Приморско. Този пълен топонимичен корпус включва стари и отдавна потънали в забрава имена на множество места – от скалистите носове и малките заливчета на морския бряг, повечето от чиито названия са известни само на местни жители и възрастни рибари, през планински изворчета, малки потоци и усойни долчини, познати на малцина горски служители, до обработваемите площи на крайречните ниви. Но сред всички тях в споменатите административни граници топос с название Фармакида липсва.

Наскоро името Фармакида прекрачи границите на нашата страна и вече навлезе с присъствие като част и от световната география. То достигна до далечните земи, за които споменах съвсем в началото. Земите на скованата в дебели ледове Антарктида. България, като страна развиваща активно научноизследователска дейност там, има правото да наименува безименни географски обекти в тези безкрайни ледени територии. От неотдавна Farmakida Cove е официалното название на обширен залив в североизточния бряг на големия остров Александър І край замръзналия континент. Името е одобрено от Комисията по антарктическите наименования, оправомощеният орган към Министерството на външните работи, и обявено с указ на президента на страната. Пояснителната информация гласи: „Наименуван на античната тракийска крепост Фармакида в Югоизточна България.“ 

Димитър Ненчев Димитров