СФФ 23: Уилям Дефо – пред портите на вечността

0

Филмът за Ван Гог от седмици шества по екраните на Мол-овете и различните кина, напомнящи аромата  и атмосфера  на салоните  от минали, носталгични времена. Шедьовърът на Джулиън Шнабел покори зрителите на Киномания в зала 1 на НДК; съзнателно изчаках, за да го гледам в моя Дом на киното. Уилям Дефо – идва с купата „Волпи” за най-добър актьор от Венеция. Беше номиниран за Оскар, предусещах, че онези „академици” няма да му го дадат. Той си има високата златна награда- любовта на публиката през годините. Още от „Взвод” Дефо е един от най-оригиналните и завладяващи актьори в съвременното кино. Относно външния си вид самият той коментира, че е идеален за ролята на съседското момче, стига да живеете до мавзолей. Неговото амплоа е безгранично-  поразително точен, самобитен, неоспоримо обаятелен от дръзките роли в „Последното изкушение на Христос”, „Роден на 4-ти юли”, „Диво сърце”, „Тяло на показ” през  блокбъстерите „Реална опасност”, „Спайдърмен”, „Имало едно време в Мексико”; в биографичната драма „Том и Вив”, в знаменития „Английският пациент”, разтърсващия „Антихрист”… до „Ван Гог: Пред портите на вечността”. Успях да запиша неговото интервю преди церемонията на Оскарите: „Мнозина са играли преди, сега е нова интерпретация. Цялата ситуация е, че този художник, когото аз познавам, той е прекрасен режисьор. И когато става дума за живота му, вярвах, че той няма да подходи казионно. Човек не знае какъв е характерът на героя му, докато не го изиграе. Имаше специална информация, която ми предаде.  Разбрах, че ще трябва да рисувам, което бе ново за мен.. Беше част от усилията, които положих, трудно беше…  Трябваше да науча много неща, но беше прекрасна фигура, която аз имитирах. Там има една откровеност, едно желание да бъдеш полезен – това ценя у него. Изживяването беше невероятно, научих много, ходих по местата, където е рисувал. Нещата се промениха, защото не се включват в клишето за някакъв известен художник, но пък ми беше приятно- мога да  се изгубя в работата на този човек. Прекрасен филм се получи, той промени начина, по който виждам света.”

Режисьорът Джулиън Шнабел твърди, че филмът “Ван Гог: Пред портите на вечността” не е биографичен – още повече, че вече са създадени поне тридесет други такива продукции. Разкрива обаче, че е рисувал част от картините, които се виждат пред камерата, което вероятно се дължи на факта, че Шнабел се развива и като артист, който рисува върху парчета порцеланови съдове.  „Този филм е за един художник и неговото рисуване, както и за тяхната връзка с вечността”.

Картини на човешката душа създава геният на Ван Гог. Припомням някои моменти от живота на великия представител на пост модернизма. Автор е на 900 картини и 1100 рисунки. Мечтаел да основе със своите приятели- колеги от Париж една колония на художниците „Ателие на юга”. Не се наемам да спомена най-известните му творения, само ще спомена „Слънчогледи” и серия цъфнали дървета, които поразяват с интензивността на  светлината и цветовете си. През 1973 година е открит музей в Холандия, който разполага с най-богатата колекция.

Криволичещ  и трънлив е пътят на великия Винсент. Труден е възходът  към светлината. Изумително е създаването на този многолик образ.  Малко хора имат такъв талант за филмова магия като Уилям Дефо с неговия колосален актьорски потенциал. „Лудостта” на величието се усеща и в непрестанния бяг към природата и светлината, и в спокойните на вид разговори с Гоген и свещеника. „Аз съм моите картини” или „Моите цветя ще останат живи”- заявява чистосърдечно героят. Богатата живопис на Ван Гог е природата- обагрена в наситени жълти цветове, ярка цветова гама и символика. Всеки кадър от филма- медитация е великолепна фреска – картина или самата природа, видяна с очите на твореца. Вдъхновеният екип  показва известни факти от света на Ван Гог емоционално, духовно и кинематографски. Поразителното превъплъщение на Уилям Дефо в ролята на големия художник  в действителност го поставя „Пред портите на вечността”; и по внушителен начин изразява вътрешната светлина на великия творец, неговите лудост, гений,безпомощност, отчаяние и триумф.  „Днешните хора не разбират картините ми, ще дойдат други времена…” – споделя Винсент. А моят любим актьор Уилям Дефо не само не ме е разочаровал, но и с годините уважението, почитта  и обичта ми към него се увеличават…

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here