Скрито изпълнение

0

В Академията за изкуства в Созопол от 13 до 31 юли за 11-a година „изкуството се ражда от слънце, въздух, свобода и творчески устрем. Един ден сред безкрая на лятното море непоколебимата последователност на нашият екип е Академията на изкуствата да обединява всички музи и да дава път в творческото развитие на младите таланти” проф. Георги Спасов, един от най-изтъкнатите български  флейтисти и артистичен директор на Академията на изкуствата. Пред преподаватели и ученици, пред любители след като релаксират край морето на концерт с разкоша на романтизма,  неусетно водени от Антонина Бонева и Рада Чомакова. На морския бряг умело пренасят  света на фантазията с творби от Шопен, Шуман и Равел от преобразената зала 9 на НДК на фестивала „Салон на изкуствата”.  Възнаградили очакванията на  публиката с въздействието си, Антонина Бонева и Рада Чомакова доближиха  до красотата с  различния благороден, приказен и близък, съвременен свят на чувствата…

[dropcap style=”flat”]С[/dropcap]ъс собствена светлина и свят от музикалност, звезда, вече е галактика от музика, за Антонина Бонева световната преса години на ред не пести суперлативи: „от голяма класа”, „дълбочина, устрем, с един дързък и блестящ стил”, „изящната гъвкавост на звука…”, „получи горещи овации от публиката”, „притежава трансцендентални качества”.

13501695_651017145050560_9018928067467478145_nБС: Какво означава за Вас да изнесете концерт на фестивал?

– Всеки концерт има важно значение – Антонина Бонева – независимо дали е част от фестивал или не. Като музикант първата моя отговорност е пред изпълнявания композитор, след това пред публиката, после пред самата мен и така нататък. Разбира се, когато концертът е включен в определен фестивал, се усеща и малко по-голяма празничност, но и  по-голяма отговорност за престижа на фестивала, както и пред организаторите му. Много се радвам, че участвах за втори път във Фестивала ,,Салон на изкуствата’’, а след това на Академията за изкуства в Созопол.

Наградата ,,Ланчано’’ отвежда Антонина Бонева в Рим, като солистка на Интернационален оркестър под егидата на ЮНЕСКО. Възхитителни турнета в Белгия, Италия, Франция, Австрия, Англия, Швеция, Гърция, Турция, на фестивалите, за които е предпочитана ,,Радио Франс’’, ,,Музкално лято Френтана’’, ,,Аполония’’, ,,Среща на клавиатурата’’, ,,Салон на изкуствата’’, ,,Варненско лято’’, на сцената на известни концертни зали в Интернационален  културен център и Кралската опера – Антверпен, Театър ,,Шатле’’ и зала ,,Гаво’’, в първия покрит Театро Олимпико и Театър ,,Екселсиор’’ – Италия, Зала Бьозендорфер в Музикферайн – Виена, Концертхюсет – Стокхолм, „Кемал Режит Хол’’ – Истанбул, зала „България”, НДК и мн. др. с най-известните оркести. Музицира камерна музика със световноизвестните оперни прими Валерй Попова и Александрина Пендачанска, с именитите цигуларки Дина Шнайдерман и Елмира Дърварова, с известните медзосопрани Олга Гюрковска и Вяра Тренда. Българската национална телевизия реализира филм-портрет за концертната й и педагогическа  в ДМУ „Л.Пипков” дейности. Нейни възпитаници са лауреати на множество клавирни конкурси, изтъкнати изпълнители, звезди, концертират успешно по света. Нейни записи се излъчват от БНТ, БНР, Радио Франс и италиански телевизии. Записва за фирмата ,,Старс Рекордс’’ Бах, Бетовен и Брамс.

От семейство на изтъкнати музиканти, с голяма любов към музиката, общуването с едни от най-известните музиканти е в семейството с техни приятели, с учителите ѝ и

различни големи изпълнителски школи на Николай Евров, Федерик Геверс в Брюксел, Ивон Лефебюр в Париж, Алдо Чиколини в Италия, Серджо  Пертикароли, Владо Перлемутер, Родолфо Капорали.

Този концерт от  фестивала „Салон на изкуствата”, а всеки концерт на Антонина Бонева с нещо ново е незабравимо вълнуващо богатство от изживявания на публиката, тя посвети на 100 годишнината на своя баща Бончо Бонев (р. на 16 юни).

БС: Каква беше причината да посветите изпълнението си на изтъкнатия с претворяванията си музикант Бончо Бонев?

– Татко беше и една истинска енциклопедия в областта на музиката. Какъвто и въпрос да му се зададе, той отговаряше подробно и с абсолютна точност. Прекрасен музикант и инструменталист той е бил поканен от Саша Попов още като младеж за помощник чело-концертмайстор на Царския Оркестър, създаден от Саша Попов и моята майка Вера Попова. Неслучайно най-големият ни композитор Панчо Владигеров избира него за свой партньор, заедно с цигуларя и голям диригент Васил Стефанов, при изпълнението и записа на Първото българско трио написано от самия него.

Направихме и един запис за БНР на Мадагаскарските песни от Равел. Племенничката ми Александрина Пендачанска ги изпълняваше, человата партия – баща ми и неин любим дядо – Бончо Бонев, флейта – Христо Христов и аз на пианото. За съжаление това е единственото ни съвместно музициране!

Известен сред музикантите и публиката с кадифения си, топъл тон, музикалността си, с деликатното отстояване на музикалните високи ценности, с конкурс Бончо Бонев две години е виолончелист в Симфоничния оркестър в Техеран /Иран/, а от 1977 до 1983 г. е концертмайстор на оркестъра на Кралската Фламандска опера в Антверпен /Белгия/. Бончо Бонев на концерти и записи е солист на симфонични оркестри като Софийската филхармония,  Симфоничния оркестър на Българското радио и др. Партньори в камерните му изяви са величини музиканти като Панчо Владигеров, Васил  Стефанов, JIюба Енчева, Недялка Симеонова, Величка Савова, Тодор Въжаров, съпругата му Вера Попова, неговия зет Петко Дреников.

Единствен от професионалните музиканти изпълнители от началото на ХХ в. Бончо Бонев е с първо висше образование икономика, завършено в Търговската академия в гр. Варна. Но традиционната любов към музиката на родителите му и музикалният му дар, след щастието да учи при големия виолончелист, професор във Виенската консерватория Славко Попов, го насочват по това време да учи при големия полски полски виолончелист Мечислав Хоерман, пребиваващ в България. С по-големият му брат Атанас Бонев, дългогодишен водач на виолите в оркестъра на Софийската опера, многократно се изявяват в различни камерни формации, насочва се към второ висше образование – музика, в класа на известния Константин Попов. Специализира частно при големия румънски виолончелист Раду Алдулеску (1950). През 1952 г. Бончо Бонев след конкурс е избран за  виолончелист- концертмайстор и работи 36 години в Софийската опера. Награждаван с три златни ордена и „Златна лира” на Съюза на музикалните дейци в България.

Дали понякога не се лъжем за богатството на живота, като не забелязваме значението на красотата и творчеството на  чувствата изразени с музика, за домашното и любителско любителско музициране, за личните ни чувства, за възпитанието на усета ни за красота?! Все още и по света е недостатъчно оценено майсторството на музикантите ”под” сцената, повечето от тях и със солистични изяви и техните водачи- концертмайстори,  предимно от солисти, майсторството и дарованието за вникване в спецификата и интерепретиране на оперната и балетна „тъкан”. От значение са техните концертни изяви, когато им остава време от седмичната програма на спектаклите пред публиката. Още по-неизследвано е значението на преживяването на публиката, чувствата и въздействието на концерт за ползите след това когато публиката е на работното си място, в семейството си.

Предимно диригентите, някои от звездните певци и специалисти знаят и разбират значението за цялостното изпълнение и въздействие на  оперния оркестър, за пълноценната изява на дарбата и изпълнителското майсторство на гласовете, на балетистите. От развитието на българското професионално изпълнителско изкуство през миналия ХХ век в България с отделянето на опрени и симфонични оркестри, днес все още се запазиха няколко от оркестрите изпълняващи оперни творби и отделно симфоничните оркестри. Специфичното претворяване на сценичното оперно изкуство е значително, както и на другия компонент от синтетичното оперно изкуство – хора, за цялостното претворяване на многостранния сценичен жанр. Но и днес Виенската филхармония съвместява двата жанра!

БС: Има ли причина, за да изберете творби от един от любимите Ви композитори – Шопен?

– Освен, че Фредерик Шопен – споделя Антонина Бонева –  е най-често изпълняваният от мен композитор, когато с голямата българска пианистка Рада Чомакокова взехме решение да направим съвместен концерт, избрах неговите произведения и заради нейното изпълнение на изключително красивото произведение от Роберт Шуман ,,Крайслериана’’. Шуман е посветил това произведение от Роберт Шуман ,,Крайслериана’’. Шуман е посветил това произведение на творчеството на Шопен, и дори четох някъде, че пиесата му е вдъхновена по-специално от втората Балада на полско-френския ,,поет на пианото’’. Затова и специално научих тази Балада и я включих в останалата Шопенова програма. Посветих изпълнението си на Шопеновите творби на баща ми, защото той винаги ми казваше, че ако би бил пианист, то би свирил само музика от Шопен! Толкова много обичаше този композитор!

През юбилейната година на Шопен Антонина Бонева е поканена в Почетния комитет за честванията и е член на журито на конкурса ,,Шопен ин меориум’’. От 2011 г. е заместник-председател на дружеството ,,Шопен’’ в България,  Председател на жури в международния конкурс ,,Евтерпа’’- Италия, в журито на конкурсите ,,Д. Ненов’’,  ,,В. Стоянов’’, ,,Албер Русел’’. ,,Лист – Барток’’, на Международния конкурс за млади оперни певци ,, Европейска общност – 2011’’ и др. Репертоарът ѝ съдържа и произведения от Моцарт, Шуман, Лист, Франк, Григ, Дебюси, Турина, Кабалевски, Владигеров, Пипков, Кзанджиев и др., но най често изпълняваният от нея автор е Шопен.

След като за една година  от пристигането му, вниманието на светския Париж е обърнато към Шопен с няколко пиеси в духа на модните за забава пианисти,  композиторът – пианист създава Мазурка оп. 17 / от 60 мазурки/ и др. творби. Великият полският поет Адам Мицкевич вече го е упрекнал, че прекарва прекалено много време в салоните. Елегантна звучност с много цветове рисуваше Антонина Бонева с ясен тон и свойственото си уравновесено сценично присъствие… Характерната „шопенова интонация” достигна до душите на  публиката в градацията предопределена от  изпълнените творби създадени от 1832 до 1842г. в Париж. От вътрешния свят на „кипяща емоционалност”, от израза на интимност като лирична поема,  съзъдржаща се в танцувалността от душевността на полския фолклор,  от общ танц с изтънчения си музикален дар Шопен създава индивидуален душевен израз. Привлякоха вниманието на публиката поемите от музика – „Балада №2 и Балада №4 на  Шопен с инструменталното им пианистично възраждане от епохата на Ренесанса, като изразител на всенародните патриотични настроения. Антонина Бонева разкри и въведе публиката като рисуваше звукови образи на  емоционално наситено индивидуално изживяване с израза на музикална фантазия.  И още един танц от изтънчения, наситен с чувства и отгласи от барикадите и революцията викове, гениално претворени във Валс оп. 64. С финно излъчена  танцувалност и творческа интерпретация, със специфично богат и свеж звук,  въздействащо или живописно пианистично достигнато забележигелно майсторство на Антонина Бонева  насити възприемащите сетива на публиката.

Рада Чомакова (от класа по пиано на проф. Люба Обретенова) концертира с произведения от всички музикални стилове и епохи, с 40 клавирни концерта е солистка на всички български оркестри, със солови и камерни творби на концерти в Германия, Франция, Белгия, Русия, Чехия, Унгария, записи в БНР, БНТ и радио Стара Загора. Удостоена е със Златна и Кристална лира на СМДТ – България, Золотая муза, многократно е получавала наградата за култура на Община Бургас и Областна управа Бургас. Инициатор и главен организатор на уникалния фестивал вече 10 години „Дни на руската класическа музика в Бургас” с участие на над 100 изпълнители от България и чужбина. Нейните ученици от Музикалното училище в гр. Бургас са носители на повече от 200 награди на български и международни конкурси, успешно се реализират като пeдaгози и концертанти в България и чужбина. За своите заслуги като музикант, педагог и обществен деятел, на Рада Чомакова е присъдено званието Почетен гражданин е на Бургас.

Страхувах се да посегна към тази толкова сложна и същевременно изключително интимна музика. – Рада Чомакова – В „Крайслериана” цялата неистова любов на Шуман към бъдещата му съпруга и голяма пианистка и композитор Клара, с големите контрасти, полифоничността, това редуване на бърза с бавна части си беше провокация. Реших да я изпълня на този концерт в София, за всички мои приятели, ученици и колеги, които дойдоха на този концерт. А защо пиесата се свири рядко? Вероятно защото иска доста време за подготовка.

Въпреки, че Шуман композира музика от 7 годишна възраст, а баща му книгоиздател е насърчанал творческите способности на по-малкия си син, под влиянието на своята майка, след кончината на бащата, завършва  юридическия факултет на Лайпцигския университет. В Лайпциг започва занимания с музика при Фридрих Вик, бъдещия си тъст, баща на детето-чудо Клара Вик. Автор на някои от най- гениалните си творби, през 1834 т. със свои приятели Шуман основава „Ново списание за музика”, като осъществява мечтата си за създаване на Съюз на прогресивните художници, наречени от него „Давидов съюз”/Давидсбунд/, по  старинните национални традиции на средновековните цехове Давидови братства в Германия.  Като критик Шуман навлиза в съдържанието на великото наследство от миналото, „чистия извор”, с естетическа  преценка, гради съкрушителна критика, под влияние на стремежите стремежите на Бетховен, с ирония спрямо някои тогавашни композитори от развлекателната музика, които нарича „търговци на изкуство”. Той безпогрешно разпознава музикалния дар като е известен със знаменитото” „Шапки долу, господа, пред Вас е гений” в първата си статия за Шопен. Шуман е мечтаел за създаването на изкуство в класически дух – уравновесено, стройно, хармонично, но творческата му индивидуалност се проявява като гениално съчетава, като разгръща в музикалното си творчество с фантазия порива, вълнението, мечтата.

Рада Чомакова вглъбена в творбата с лек тон, със специфичната си музикалност изискваща аналитичност и превес на сякаш строга, но завладяваща и чаровна артистичност, майсторски вълнува публиката. Литературните образи в „Крайслериана” са подсказани от роман на Жан Пол. С емоциите си, с бушуваща страст, чувства на художника романтик, сложният музикален образ с многоцветни чувства изразени от гения на композитора, възможно най-голямо богатство от пианото, понякога звучащо като симфоничен оркестър плениха публиката с фино претворяване.

БС: На този по-необичаен концерт какво определи реда на произведенията за да  изберете творбата  „Майка ми гъската” от Равел и я изпълните на 4 ръце?

– Редът на изпълнение се определи от самите автори! – Антонина Бонева – Обикновено се изпълнява първо музиката на Шуман, след това на Шопен. Искахме да изсвирим и нещо в различен от романтизма стил. Избрахме да изпълним  „Майка ми гъската” от Равел, заради самото ни съвместно музициране. Освен това, произведението е красиво, с приказен сюжет, а и забавно! Първата пиеса е за ,,Спящата красавица’’, втората за ,,Палечко’’, третата  ,,Императрицата на Пагодите’’ най-веселата пиеса, четвъртата ,,Красавицата и звяра’’ и последната е  ,, Вълшебната градина’’.Така и с  Рада Чомакова осъществихме творческото си сътрудничество!

– Мечти? – Рада Чомакова – На моята възраст искам само да бъда повече години здрава и работоспособна, защото моите планове винаги са грандиозни, а за тяхното реализиране ми трябват енергия и най- вече добро здраве. Другото го имам в изобилие : амбицията, желанието, копегите, които искат да музицираме заедно и разбира се, моята огромна любов към музиката и инструмента, което е белязало целия ми живот.

Щастие и детска радост заструи от  звуковите музикални приказки, от творбата, която Равел посвещава на малките си начинаещи ученици по пиано със сюитата по френски приказки от ХVІІ и ХVІІІв. „Майка ми гъската”.  Музикалността и пианизмът на Антонина Бонева и Рада Чомакова обединиха различното им разбиране на отделни личности към литературния текст и музикалната композиция за пиано, към различния в своите творби и загадъчен Равел и неговия „затворен свят”. Любовта им към мелодическия контур на Равел, вдъхновен от Шопен, към мелодическата линия и въвеждане към звученето, характерно за импресионистите към други звучащи на пианото светове и посоки вдъхнови публиката. Бащата на Равел, изобретател, роден в Швейцария  с познания за изкуството музика от ранни години развива музикалните му наклонностии. Неговата майка от старинно баскско семейство запознава малкото дете с Испания с приспивни песни. Гравитацията на свършенството на гения на Равел, пресъздадено от музикантките остави публиката с приятно, красиво  и елегантно изживяване.

Боряна Статкова

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here