Позиция на представителните на национално равнище организации на работниците и служителите и на работодателите

0
6

1

[dropcap style=”flat”]П[/dropcap]о повод на внесения на 15 януари 2016г. Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда относно критериите за представителност на социалните партньори и последвалите различни предложения за значителното им занижаване, представителните работодателски и синдикални организации изразяваме следната обща позиция:

  1. Предложените със законопроекта от 15 януари 2016г. критерии за представителност са обективни и отговарят напълно на реалностите на пазара на труда;
  • Изискването за 50 хиляди члена на синдикална организация е доказало своята адекватност чрез прилагането му в продължение на много години;
  • Изискването за 1 500 членове (при отпадане на минималния брой заети в тях лица) и общо не по-малко от 50 хиляди работници и служители във всички членове на работодателската организация или алтернативно 100 хиляди работници и служители, дава възможност да бъдат признати за представителни на национално равнище както работодателски организации, изразяващи интересите на едрия, така и на малкия и среден бизнес и тези на микропредприятията;
  • По данни на НСИ за 2014г., броят на наетите лица по трудово и служебно правоотношение в нефинансовите предприятия е 2 075 598, а броят на тези предприятия е 383 905, което показва, че посочените изисквания за работодателски организации представляват съответно 2,4% от заетите лица (при изискване за 50 хиляди), респективно 4,8% (при 100 хиляди), а изискването за брой предприятия, дори само спрямо нефинансовите, е в размер на 0,39%. В този смисъл, не може да става дума за каквато и да било прекомерност на изискванията;
  • Снижаване на критериите за представителност на работодателските организации означава да се допусне възможност в социалния диалог да участват организации без никаква обществена тежест и експертиза;
  • Така предложените критерии за синдикални и работодателски организации кореспондират помежду си и са взаимно обвързани.
  1. Статутът на представителност е свързан с необходимост от значителен и сериозен ресурс, осигурен от участието на достатъчен брой ангажирани с дейността лица, без значение на тяхната големина. Обвързан е и с необходимостта от експертиза във всички сфери на националната икономика. Няма пречка организации, които не отговарят на изискванията, нито разполагат с всеобхватна компетентност, да участват в тристранния диалог, като ползват ресурса на представителните на национално равнище, в качеството на техни членове. От друга страна, представителността не е предимство при участие в проектно финансиране, нито осигурява пряк достъп до такова.
  1. Критериите за представителност във вида, предложен със законопроекта за изменение и допълнение на КТ от 15 януари 2016г. са съобразени с практиките и съотношенията в преобладаващия брой европейски държави.
  1. Приемане на по-ниски от предложените критерии ще означава изкривяване на социалния диалог, като в него ще се създаде възможност, наред с утвърдени и със сериозна експертиза организации, да участват и такива, които изразяват ограничени и тясно корпоративни интереси, което ще има за резултат проблеми в тристранното сътрудничество в Република България.

Асоциация на индустриалния капитал в България
Българска стопанска камара – съюз на българския бизнес
Българска търговско-промишлена палата
Конфедерация на работодателите и индустриалците в България
Конфедерация на независимите синдикати в България
Конфедерация на труда „Подкрепа“