Авторът – професор Огнян Герджиков, ерудиран юрист, в изтеклите години написал доста на брой научни творби, с тази своя книга се представя на своите читатели в нова, непозната до момента светлина. Книгата не е едностранно насочена, поради което тя не може да бъде определена и като стил и предназначение. Съдържанието ѝ не е насочено само към специалистите – юристи и др., но тя ще подпомага и се ползва от всеки читател, при това не само за да изпита удоволствие при нейният прочит, но дори и за справка или уточнения на знание свързаното с предмета на юридическите науки.
Книгата наистина е първи по рода си български бестселър и то с юридическа тематика. Определеното от автора заглавие на книгата с основание се покрива от съдържанието ѝ – „Гражданскоправна поема”!
Авторът на прекрасните илюстрации и шаржове Калин Николов одухотворяват книгата. Вмъкването на подзаглавни страници с надслов написан на утвърденият и използван още от ранните години в които е възникнала правната наука както на латински език, така и в превод на български, е не само оригинално, но и ще е много полезно, особено за младото поколение – особено студентите навлизащи в дълбините на правните науки. Това авторово хрумване разширява областта на научните познания на тази книга.
Предполагам, но и почти съм сигурна, че за съвременните български студенти овладяващи сега правните науки тази книга ще бъде прекрасно помагало. Книгата би била не само интересна, но и полезна за всеки културен човек, дори на тези, които до момента не са проявявали интерес към правните науки и техните разпоредби.
Авторът, бих казала успешно е предоставил на своите читатели трудната за разбиране, особено от лаиците, правна (юридическа) терминология. Тя е разбираема и достъпна дори за онези, които са първи път навлизат в същността на тази лексика.
От млади години познавам професор Герджиков, но едва сега констатирам вероятно вродената му дарба и усет към римата и ритмиката на словото. Но да изразиш правните догми чрез римувани строфи, мисля че е уникално и непознато не само в българския език.
Ще си позволя да завърша с поздравление към автора за тази негова изява, с пожелание за здраве и нови творчески успехи, както и с авторовото заключение:
[pullquote align=“right“]Обзет от мания невнятна,
Творих със пламък във сърцето.
И с неувереност си мисля:
Май се получи, общо взето?!
Май се получи, но защо ли?
Ще има ли следа и смисъл?
Или напразно съм се трудил,
Че Бог така ме е орисал.[/pullquote]
Весела Василева
