Китайската мечта, част 3

0

Пролетният град

Пролетният град – така наричат Чан Чун. Или още по-точно – Дългата пролет.
Намира се в района на Дзилин и е столица на северната провинция. Полетът ни продължи точно два часа, а придвижването ни от летището до хотела – близо три, заради трафика. Очаквахме студ, но бяхме посрещнати от слънце…
Това се случи на четвъртия ден от престоя ни в Китай.
Не бях подготвена за изненадата на първата вечер, но да разкажа е повече от приятно.

…През всичкото време преминавайки през зали, коридори и стълби се питах дали някъде и в България не е останало такова местенце, носещо печата на абсолютната власт на тоталитаризма. Знамена, плакати, портрети, бюстове, реликви и освен това, всички домакини (управители и сервитьори) облечени в емблематичните сиви униформи, с червени ленти от времето на Маo Дзедун. Приличаше на претрупан със свидни спомени музей, наричащ се „Подмладяване на нацията”, но всъщност бяхме в ресторант и сега, ако трябва да го оценявам по оригиналност бих го поставила доста напред в класациите.

image1За Чан Чун казват, че е сърцето на Джилин. Населението на провинцията е около 27 милиона, а само на града около 3 000 000. Предвид сто годишната му история (градът съществува от 1700 години, но на два пъти е опожаряван) очаквахме да видим предимно съвременна архитектура, но и един дворец, притихнал в спомена за последния император на Китай. Досещате се,императорът е – Айсин Джоро, по-известен като император Пу И. Разходката из двореца беше планирана за финала на престоя ни в Чан Чун, а в по-деловата част ни очакваше посещение в редакцията на вестникарската група „Джилин дейли”, както и радио-телевизионния център на провинция Джилин.

През 10.11.1945 година стартира работата на весникарската гилдия. С днешна дата вестниците са 11, три са списанията. Съществува и едно електронно издание.
Тяхната основна мисия е да са балансиран мост между народа и правителството.
Темата е китайската мечта. „Какво означава за тях?” – „Подмладяване на китайската нация. Ако народът е по-богат и ние ще сме по-щастливи”.
Преди 30 години са били много бедни, но сега се развиват в добра посока. Вярват, че подмладяването на нацията се осъществява.

Работещите във вестникарската група наброяват 3000. Журналистите са повече от 700 човека. Навсякъде и в редакциите, и по коридорите е тихо. Тук научаваме за годишната отпуска на работещият китаец – тя е точно една седмица. Интересно!

Сградата на радио-телевизионния център в Чан Чун е наистина внушителна.

Телевизионните програми започват излъчване през 1959г. В момента работят 2000 човека, от които 470 журналисти за 9 програми в телевизионното студио. Програмата е 48-часова, като особен акцент се поставя на селскостопанската тема. Зрителите са над 80 милиона и са на 18 до 20 място по рейтинг в държавата.

image1(7)„FAW Volkswagen” се намира в Чан Чун.Смесеното дружество съществува от 24 години и в него се произвеждат няколко различни версии на двигатели за автомобили VW, както и Audi.
Посещението ни в четирите цеха, разгърнати на 27000кв.м. площ беше привилегия. Ползите, които могат да се извлекът от тази система на работа са огромни.

Квартал „Шиуей” е също в Чан Чун. Жилищните сгради са почти същите като в България. На пръв поглед разлики не се забелязват. Специалното в този случай са хората. В една от сградите се оказа, че е разположен нещо като културен клуб за отдих, спорт и различни занимания, включващи поезия, танци, калиграфско писане. Да, наоколо нямаше дворци, нито китайски дракони, демонстриращи сила и имперска мощ, но пък бяхме посрещнати по най-трогателния начин от живеещите в района. Незабравими моменти!

image1(9)Следващото преживяване от престоя ни в Чан Чун беше разходката из двореца и градината на последният император на Китай и дванадесетият император на Манджурската династия Цин, Пу И. Наистина си заслужаваше да се види всичко това.

image1(8)Съдбата му е била да изпише чрез живота си последните страници от имперското величие на Китай. Сложната ситуация в началото на века, японската инвазия, както и появата на нов строй на управление е повратен момент в историята на страната. В каква степен манджурският император е бил кукла на конци е исторически коментар. Пу И носи драматизма на мъчителните промени в началото на XX век, в което ярко се вписва едно друго име, чиито портрет може да се разпознае навсякъде – това на Мао Дзедун.

В 19:00 часа трябваше да излетим от Чан Чун за Пекин. Денят беше петък, 13-и.

Даниела Владимирова Христова

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here