Да съзреш необятното
[dropcap style=”flat”]П[/dropcap]рез прозореца ми от петнайстия етаж на хотела гледката беше подканваща. Независимо от мъглата или по-скоро надвисналият смок, настроението ми беше ведро, а нагласата ми – отворена за предизвикателства. Според програмата в днешния ден трябваше да изкачим Великата китайска стена, а в следобедните часове да влезем в Забранения град.
„Храмът на небето” беше само началото, с което започнах да разпознавам китайското величие, вписало историята си и чрез колосалните архитектурни шедьоври. И ако в днешни дни, в Пекин правят впечатление многобройните бляскави сгради – Националната опера (Яйцето), Националния стадион (Гнездото), както и десетките сгради, построени от гениални екипи, то въздействието от градоустройственото мислене на миналото е единственият начин да се впишеш в представата си за тази възхитителна култура…
…Необходимо е да си тънък познавач на особеностите при различните династии, управляващи векове наред азиатските земи, за да откриеш заложения като клеймо почерк на съответните императори. За мен беше трудно в малкото време, с което разполагах да се вглеждам в подробности. Но си обещах, че визуалният ми допир с всичко това ще продължи с по-задълбочено изучаване на китайската история.
„Храмът на небето” е само щрих в управлението на император Юнлъ. С „Храмът на Слънцето” и „Храмът на Луната” той успява да изгради и „Затвореният град”.
Тук мащабът е наистина главозамайващ. И всичко наоколо само за един човек. Трябвало е да се натрупа време от 500 години, за да се позволи и на обикновени хора да стъпват върху белите мраморни алеи.
С днешна дата тази изумителна среда носи посланията на една източна мистична култура, към която европейското любопитство нараства забележително бързо.
Истинско неуважение беше малкото време, което посветихме на тези исторически артефакти, но програмата трябваше да продължи в по-забързан ритъм, в който китайското „фън шуй” остана някак недооценено.
В сряда, на 11 ноември трябваше да се придвижим със самолет в северната провинция Джилин и по-точно – град Чан Чун.
Даниела Владимирова Христова
