Борис Рахнев пресъздава красотата на живота с перо и фотография

0
последните две книги на Борис Рахнев

Мое поетично вдъхновение!Борис Рахнев е български поет и писател, който дари на читателите „Щрихи от живота” – разкази и новели и „Изпепелена суета” – поезия. Роден в Горско Ново село, учил в основно училище „Христо Ботев” и икономика в СА „Д.А.Ценов” в Свищов. Работил в редиците на Комсомола и Партията, бил е главен счетоводител и управител на фирма. Първите му литературни творби са публикувани във в.„Студентска трибуна”, в редица издания на местната преса и клуб „50 плюс” с номинация за къс разказ и поезия. Автор е на книгите: „Осъзната вина”, „Студентски истории”, „Изпепелена суета”, „Щрихи от живота”. Случките и събитията в неговите творби за изстрадани и изживени. „Това са откъси от моя живот, с герои от детството и моята зряла възраст”, споделя Борис Рахнев. Любовта на автора към природата, към красотата на живота и неговият роден край ни кара да обичаме по-силно и да продължаваме да живеем.

Днес Рахнев има свои последователи в лицето на своите братя по перо, десетки творци и хора на духа.

последните две книги на Борис Рахнев
последните две книги на Борис Рахнев

За себе си Рахнев споделя: „Роден съм в онези години, когато у нас се полагаха основите на един нов строй, в който се проповядваше „равенство, братство, свобода”, национализация на едрата градска собственост, водещата роля на работническата класа и селяните. И тъй като произлязох от бедно селско семейство още от младежките си години израстнах с тези идеи и вярвах в тяхната автентичност.

Времената тогава бяха такива, че най-добрата информираност се получаваше от книгите – четяхме много. Първата ми книжка получена от селската библиотека бе „Село Цветна светна”, с автор Никола Вапцаров. От тогава до сега той ми е любим автор и искрено съжалявам за неговата ранна смърт.

Четях без подбор – „Морски труженици” на Юго , „Жерминал” на Зола , „Пепел и диамант” на Сенкевич. Учих се от късите разкази на Серафим Северняк – в „Десет разказа” и от класиците Йовков, Вазов, Елин Пелин. Обичам руската и съветска литература. Препрочитам „Победа” на Чаковски. Опити за собствено творчество направих през студентските се години.”

Роденият в китното Горско Ново село поет, вярва в доброто, обича да казва и споделя истината и да уважава хора с такива качества. За настоящето у нас е убеден, че това е псевдодемокрация примесена с мимикрия на власт. Смята, че властимащите нехаят и не се интересуват от хората, а уреждат и мислят единствено за себе си. Като проблем на нацията Рахнев поставя мизерията и демографския срив. „На всеки час умират средно между 5 и осем българи, а на година се раждат не по вече от 60–70 хиляди. Изчезваме не бавно, а катастрофално. Ще уважавам тази партия или правителство, което постави този проблем като №1 и предприеме бързи мерки за неговото решаване.”

Борис Рахнев не е отчаян човек. Напротив. В неговите творби намират място младежките и общочовешките емоции и трепети, любовта, вярата, предаността към ближния. Той откликва на човешките неволи и тежнения и винаги е на страната на слабия и низвергнат човек.

Не иска да се занимава с политика, въпреки че му предлагат да участва в кметската надпревара на селото. Рахнев намира,че е по-добре да помага за развитието на културата, читалищната работа, народното творчество, запазване на историческите ценности и артефакти на Горско Ново село. Това го прави от сърце и с удоволствие в името на поколенията и съхраняване на автентичността в този български край.

Рахнев обича и се грижи за цветята и животните, които са част от неговия бит. През свободното си време се занимава с фотография. Като бивш запасен офицер участва в дейността на клуба на Офицерите и сержантите от запаса в Горна Оряховица.

Миглена Китанова

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here