Августин Господинов – изгубени в превода

0

Интервю на Петя Бързелова с писателя Августин Господинов

Avgustin Gospodinov_pictureАвгустин Господинов (за тези, които го четат) и Илиян Любомиров (за тези, които го и обичат) е роден през 1990-а година в София. Днес живее и работи в Берлин. Пише проза, а от известно време оформя мислите си в стихове. Все още няма издадена книга (подготвя се), но пък за сметка на това, тази година спечели „София: Поетики” – 2014г. Талантлив от глава до пети и по средата, тъй като участва и в порно филми. Тези кратки и хаотично подредени биографични данни, всъщност не обосновават напълно, защо именно него пожелах да попитам някои неща. Това, което категорично го прави добър избор за мой събеседник е неговото творчество и неговият вътрешен свят. Следя писане му почти от самото начало. Чела съм разказите му, сега редовно чета и новите му стихове. Обикновено не обичам да се доближавам до писатели и публични личности, които харесвам, защото почти винаги магията изчезва. С него нещата се случиха по друг начин. Когато се появи възможността да наблюдавам част от личния му свят, видях, че всъщност той е един народен и духовит космополит. Носи противоречиви усещания. Изглежда изтънчено и дори претенциозно, но пише сякаш всяка зима сам си цепи дървата за камината. Многопластов и интересен. Разчиташ го през думите му.Той е от онези мъже, които могат да ти покажат света, а после да отидат да пият по една студена ракия в кварталната кръчма. Такъв мъж не се притесняваш, къде го водиш. Той може да говори за геополитика в ресторант с панорамна гледка към целия град, а после да дойде с теб на село и да си говори с алкохолиците на центъра за бабаитлъка на българина. Симбиоза между градско и селско, между минало и бъдеще, а е само на 24 години. До тук с моите впечатления за него. Ако нямате свои, в следващите редове ще ги създадете:

ПБ: Коментирай уводните думи: с кое си съгласен, с кое не си ? Това ли си ти, или съм те „изгубила в превода”?
ИЛ:
Най-талантливи са ми петичките, главата често отказва. Иначе цепя дърва и не само. И аз не обичам живите писатели и вярвам, че велик се става само посмъртно, затова докато си жив, трябва да живееш безобразно, ударно, разтърсващо,без претенции и да внимаваш да не си повярваш. Имам имидж на арогантен егоцентрист, който създадох, за да се пазя от чуждите очаквания. За геополитика избягвам да говоря, но виж обичам да крада истории от квартални побойници, пандизчии и обикновени пияници. Завиждам им. За мен светът никога няма да е толкова черно-бял.

ПБ: Кога и как започна да пишеш? Трудно ли взе решението да споделяш текстовете си с повече и непознати хора?
ИЛ:
Започнах да пиша на 14-15. Нудист съм по душа и тяло и не се срамувам от голотата си. До момента съм имал повече позитиви, отколкото негативи от това, че споделям текстовете и филмите си публично.

ПБ: На критика „носиш” ли, а на пиене?
ИЛ:
Нося на градивна критика и на деградивно пиене. И на бой нося, 10 години тренирах бойни изкуства, но вече съм по-кротък. И все пак от време на време си позволявам чисто балканска сеч в някой малък град.

ПБ: Августин Господинов стана ясно, че се занимава с жени и писане. Илиян Любомиров с какво се занимава и двамата различават ли се много?
ИЛ:
Ние сме една двуглава ламя. Общото тяло води най-вече до това, че единият пие, другият има махмурлук на следващата сутрин. На Илиян му се е случвало да работи и облечен. На Августин – не.

ПБ: Определи с по три думи живота си в Берлин и живота си в София:
ИЛ:
Нека е с по една. Берлин – работа. София – рай.

ПБ: Историите, които разказваш в текстовете си са толкова противоречиви и различни, че ме карат да вярвам в теорията за „колективната памет”. Ти вярваш ли в нея, или всичко, което си написал си го преживял?
ИЛ:
Аз често пиша за секс, а сексът не е между краката, а в главата. Винаги оставям въображението си да рисува, довършва или променя образите, да ме води, а после на трезва глава преживявам отново жените си чрез писането. Не знам дали е колективна памет, но съм сигурен, че имам стара душа и рядко се чувствам на 24.

ПБ: Очевидно жените са голямото ти вдъхновение, какво още може да завихри думи в главата ти?
ИЛ:
Колкото повече чета поезия, толкова повече се убеждавам, че големите поети създават магии от съвсем прости неща. Въпрос на време и упоритост е да настроиш сетивата си на правилната вълна. Аз лично най-често се обръщам към детството си, когато имам нужда от извор на емоции.

ПБ: А, сега за писането и алкохола: има ли връзка между двете неща при теб?
ИЛ:
Алкохолът ражда велики истории, но когато съм пил, далеч не ми е до писане, а на сутринта вече всичко е отминало. Голяма е била самодисциплината на Хемингуей да пише пиян и да редактира трезвен и едва ли някога ще го настигна (в пиенето). Саморазрушението е клише, а на мен ми се живее.

ПБ: Разкажи за твоята порно кариера: как попадна в тези среди ? Какво ти хареса и какво не ти хареса в тази индустрия?
ИЛ:
Това беше детската ми мечта и Берлин ми предостави възможността да я сбъдна. От доста млад ходех по фетиш-, суинг- и генгбенгпартита, беше въпрос на време да започна да изкарвам пари от това. Обожавам освободеността на хората в бранша, както и това, че смесват работата с удоволствието и си го вадят там, където си вадят хляба. Не ми харесва това, че започнах да снимам, когато индустрията вече залязваше заради интернет и аматьорските продукции и не изкарвах достатъчно, за да си купя замък.

ПБ: След като спечели „София: Поетики” – 2014г получи по-голяма популярност и по-широк кръг за изява. Все повече хора те харесват, но и повече хора те критикуват. Това променя ли одухотворения и народен тип в теб?
ИЛ:
Това, че пиша стихотворения, не ме прави поет. Това, че спечелих Поетиките – също. Поет ще стана, като умра. Дотогава ще пиша честно към себе си и към думите, а не заради хората, които харесват текстовете ми или против тези, които не ги.

ПБ: Напиши ми свой текст, който си преживял лично и винаги те кара да се връщаш отново…
Avgustin Gospodinov_picture 2ИЛ:
С два въпроса
я помня
питаше винаги
какво е времето
вътре в мене
и какво не ми стига
за пълно щастие
днес е купесто лилаво
за пълно щастие
липсват двата ѝ въпроса.
* Посветено е на Стела – жената, която ме върна към желанието за живот, а аз си позволих да докосна с мръсните си ръце, оставяйки грозни отпечатъци. Тя е книга в оригинал. Изгубих я в превода.

ПБ: Препоръчай ми книга! Защо да я прочета?
ИЛ:
„Балада за Георг Хених” на Виктор Пасков. Защото плаках, четейки я в метрото.

ПБ: Кои текстове са мъдри според теб?
ИЛ:
Вероятно не съм допуснал все още достатъчно грешки, за да мога да говоря за мъдрост. Ценни за текстовете, в които не само авторът може да се намери, устояват проверката на времето и не са нравоучителни.

ПБ: Едно от твоите стихотворения, което много харесвам е:
ЧЕРВИЛА С ПРЕРЯЗАНИ ГЪРЛА
Сключа му се заключила отвътре
драла снимките по стените 
стоели прекалено кратко 
за да бележат тапетите с очертания 
увила в стари вестници всички чаши
да не се счупят при пренасянето 
взела му ножовете и лъжиците 
нарочно забравила червилата си 
за да се върне след време
и да провери дали е щастлив
дали матрака е още на земята
той се прибрал в голата кухня
завъртял се като балет майстор 
после излязъл да си купи прибори
нож за месо с покритие от титан 
бутилка уиски черно и бяло
че нещо под лъжичка му играело 
забравил да си вземе чаши
в малкото паркче до магазина
счупил дозатора на шишето
и пил направо от него
прибрал се пиян и доволен
на другия ден ѝ пратил червилата
по пощата обезглавени
кръвта им не залепнала 
покритието на ножа 
било наистина от титан

ключарят сложил нова ключалка 
от втори ключ нужда нямало.
Разкажи ми историята му: въображение или нещо лично?
ИЛ:
Мой приятел поет ми разказа историята и нямаше как да не му я открадна, защото той не искаше да напише и ред по въпроса. Това е единственото стихотворение, в което съм позволявал съавторство. Стана доста хард, както трябва да бъде.

ПБ: А, ти имаш ли свой любим текст?
ИЛ:
Нямам, но много харесвам този, защото с него най-добре успях да уловя моята Рене.
Закъснява по часовник
тръгва си просто така
и никога не я е грижа
дали ще ѝ се обадя
дали ще я напиша
дали има други
дали съм добре
когато ме мрази
реже косите си
носи панталони
шарени лакове
плоски обувки
понякога когато
ме обича обаче
петолинието на челото ѝ
снизходително
образува птица в полет
рисувана от дете
и това стига
за да ѝ се обадя
да я напиша
да няма други
да съм добре.

Още текстове oт Августин Господинов може да прочетете в интернет платформата “Letters of flesh”

Петя Бързелова

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here