Шофирането със скорост 140 км/ч, се равнява на скок от 77 метра височина

0

Разговор с Алекси Кесяков, Секретар на Държавно-обществената консултативна комисия по проблемите на безопасността на движението по пътищата

ВЪПРОС: ООН обяви периодът 2011-2020 като Десетилетие на активни действия по пътна безопасност. Кое наложи това и бихте ли разказали повече за инициативите, които се предприемат в тази насока?

АК: Всяка година по пътищата на света загиват около 1.3 милиона души;  над 50 милиона получават тежки наранявания, много от които остават с трайни увреждания за цял живот. Ако не се предприемат строги мерки, очакванията са към 2020 г. броят на убитите по пътищата да достигне 1.9 млн.души. В тази връзка 64-та сесия на Общото събрание на ООН оцени състоянието на обстановката като „световна криза в областта на безопасността на движението по пътищата”.   Тогава участниците приеха Резолюция, с която периодът 2011-2020 се обявява за Десетилетие на активни действия за пътна безопасност. Целта на инициативата е предприемането на конкретни действия – на национално, регионално и глобално ниво – за ограничаване на очаквания ръст на смъртност от пътнотранспортни произшествия. Травмите от пътнотранспортните инциденти са една от основните причини за смъртност на младите хора на възраст от 5 до 35г., те са и огромна тежест за болниците и здравната система като цяло. Икономическите загуби от пътнотранспортните произшествия се изчисляват на 1.5 до 2% от брутния вътрешен продукт /БВП/ в световен мащаб.

Началото на Десетилетието за активни действия по пътна безопасност бе обявено на 11 май 2011 година. ООН и Световната здравна организация предложиха Глобален план за подобряване на безопасността на движението 2011-2020г. Препоръчано бе на страните членки да разработят собствени стратегии и планове за действие. В контекста на Глобалния план, Европейската Комисия прие Насоки за действие за периода 2011-2020г. Тяхната цел е ясно определена: броят на загиналите при пътнотранспортни произшествия към 2020 да се намали. с 50% спрямо показателите през 2010г. Бе приета и Стратегия за намаляване на броя на ранените с 40% за периода 2014-2020г. В Стратегията се посочва, че, че към 1 убит при ПТП, има 4 трайно осакатени, 10 тежко ранени и 40 леко ранени.

ВЪПРОС: Какво прави България за прилагане на Световния план и какво е мястото на страната ни по отношение на пътните инциденти?

АК: Въз основа на Глобалния план на ООН и на Насоките на ЕК бе разработена и приета Национална стратегия за подобряване безопасността на движението по пътищата на Република .България за периода 2011-2020г. Освен намаляване на загиналите при ПТП с 50% към 2020г. , в сравнение с 2010г.в Стратегията са записани и показатели за намаляване броя на ранените. Независимо от намаляване на жертвите, сравнението на обстановката в Бългания и другите европейски страни по показателя убити на 1 милион жители показва, че се намираме в последната третина от страните. Обстановката в нашата страна е 2.5до 3 пъти по тежка. Когато сравняваме цифрите и търсим причините за големите разлики, следва да отбележим че те са отражение на поведението на участниците в движението, състоянието на пътната инфраструктура и на автомобилния парк, както и качеството на доболничната и специализирана медицинска помощ.

1

Не трябва да забравяме и психологическия фактор: ние не се притесняваме за собственото си здраве, когато седнем зад волана си мислим “колко сме велики”! А всъщност, един от най-важните фактори е хората сами да се научат да се предпазват от опасностите. И тук,  основен фактор е семейството. Още от най-ранна възраст, когато учим детето да говори – трябва да го учим и как да се пази на пътя! В европейските страни се акцентира на “родовата памет”, т.е. – ако цялата фамилия е свикнала да се съобразява и да се пази – то и децата ще се научат да се пазят.

ВЪПРОС: Има ли вече резултати от прилагане и изпълнение на Националната стратегия?

АК: През първите три години от началото на Десетилетието е постигнато определено намаляване на жертвите по пътищата. Независимо от от това обаче, пътнотранспортните произшествия се случват по един и същи начин, като по –голямата част от тях са предотвратими. Статистиката представлява „сухи цифри”, а отделните събития са човешки трагедии. Животът след катастрофа за всички участници в нея .-. и за жертвите и за виновните, е ужасен. Но, за съжаление, нито пътищата могат да станат веднага като европейските, нито безопасността на автомобилния парк може да се измени мигновено, нито в спешната помощ могат да настъпят незабавно революционни промени.

2

Докато хората сами не се научат да се предпазват от опасностите, нещата няма да се променят. Най-големият резерв за подобряване безопасността на движението е повишаване на личната безопасност на всеки. Нито високите глоби, нито строгите санкции и годините затвор за убийците по пътя не могат да решат цялостно въпроса, докато човек не се притесни сам за своето здраве и свобода. Хората трябва да се научат сами да се предпазват от опасностите. И тук,   основен фактор е семейството. Още от най-ранна възраст, когато учим детето да говори и да ходи– трябва да го учим и как да се пази на пътя! Ако цялата фамилия е свикнала да се съобразява и да се пази – то и децата ще се научат да се пазят…. В много европейски страни се спазва принципа “Превенцията е по-добра от лечението”, като се взема предвид, че 1 евро, инвестирано в превантивни образователни действия по безопасност на движението, има възвращаемост не по-малко от 7-8 евро.

ВЪПРОС: Напоследък сме свидетели на тежки пътни инциденти, завършващи трагично, зачестиха и произшествията с деца, както и т.нар. „семейни катастрофи“, предстои и летен сезон. Кажете няколко думи за опасностите и как да бъдат предотвратени поне част от инцидентите?

АК: Традиционно през лятото расте броят на катастрофите и заедно с това на жертвите и пострадалите – както на пътуващи и шофиращи автомобили, така и на пешеходци. И тук няма много за обясняване, мога да дам една препоръка: “Ако сте свикнали да правите нарушения, просто през лятото се въздържайте !” Важно е да стигнем там, за където сме тръгнали, не е важно кога – това правило го знаят всички, но не всички го спазват. Ще дам само един пример: шофирането със скорост 140 км/ч, се равнява на скок от 77 метра височина! Предизвикателствата на пътя са много – освен високата скорост, за да покажем колко е мощен автомобила ни, неправилното изпреварване – не винаги според правилата, отново най-често, за да се “изфукаме”, неочаквани завои. Всеки четвърти загинал при катастрофа е загинал при неправилно вземане на завой! Особено опасно е и нощното шофиране, което крие редица рискове – освен тъмнината на пътя, внезапното заспиване зад волана, умората от деня… Човек трябва да се съобразява със собствените си възможности, а не да ги надвишава… И още нещо: Вие може да сте страхотен шофьор, но спазвайте правилата и бъдете предпазливи, защото не знаене кого ще срещнете на пътя.

 

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here