За достойно заплащане на журналистическия труд

0
14

ДА СПРЕМ ДЕГРАДАЦИЯТА НА ЖУРНАЛИСТИЧЕСКАТА ПРОФЕСИЯ!

ДЕКЛАРАЦИЯ НА УС НА СБЖ

През последните години сме свидетели на най-различни и разнопосочни коментари върху състоянието на българската журналистика, справедливо посочвана като един от най-същностните фактори, определящи съвременното общество. Заедно с това не са малко и критичните оценки,засягащи качеството на журналистическите материали и взаимоотношенията в медийната среда. С грижа за спазването на задължителните етични правила на професията, както и за създаване на условия за изява на творческа свобода и високо майсторство в професията Управителният съвет на СБЖ счита за свое морално задължение да обърне внимание върху следното:

Паралелно с развитието и приложението на съвременните технологични постижения в работата на медиите, неоправдано и нелогично изостава решаването на въпроса за заплащането на журналистическия труд. Нещо повече – превръща се в проблем, пряко влияещ върху авторитета и престижа на журналистическата професия. Пред заплахата от съкращения или уволнения много колеги са принудени да работят за жълти стотинки. Особено тежко е положението в извънстоличните медии, където в много случаи заплащането е символично. Повсеместно се ограничават вече извоювани социални придобивки и права – дори и такива, които са гарантирани от закона. В много редакции журналистите биват осигурявани върху минималните прагове, а само в единични случаи /най-вече в държавните медии/ – върху реалните си заплати. Не се заплаща или компенсира извънреден и нощен труд, както и работата в почивни дни, а се знае, че почти навсякъде производственият и технологичен цикъл е непрекъснат. Някои медии вече са престанали да плащат и задължителните двойни надници за работа на официални празници.

Най-елементарна проверка на компетентните органи би установила такива очевадни нарушения.

По-същественото обаче е, че съзнателното поддържане на ниските доходи пряко влияе върху качеството на журналистическата продукция, създавайки възможности за корупция и податливост на политически, бизнес и всякакви други въздействия, добре познати с определението „поръчкова журналистика“ – най-точното огледало на удобните отношения между властта и медийни собственици и работодатели, уродливо изкривяващи обществената среда.

Липсата на справедливо заплащане на практика ликвидира пазара на журналистическия труд, поставяйки на изпитание достойното професионално поведение.

Единици са журналистите с високи персонални заплати, но дори и в тези случаи се открояват конкурентни битки и спекулиране с техния висок престиж и популярност от страна на медийните собственици. Няма нищо лошо да има високоплатени колеги и най-малко СБЖ би оспорвал това. Но не бива да се превръща в една пирамида без основа, защото качественият и демократичен журналистически продукт съдържа усилията, творчеството и всеотдайността на огромен брой репортери, редактори, дизайнери и технически персонал, които всекидневно са във водовъртежа на събитията и сред реалния живот, които определят визуалния и съдържателен облик на медиите, събират, обобщават и анализират информацията, за да стигне този продукт най-бързо и в най-силните си форми и обективност до обществото.

Наясно сме, че такава инициатива едва ли ще се приеме с възторг от медийните собственици и работодатели, но в случая става дума не за произволни решения и лични пристрастия, а за въвеждане на строги правила в медийната регулация и саморегулация, част от които е и въпросът за достойно заплащане, базирано на обективни критерии и авторитетни оценки.

Бихме искали държавата първа да даде пример в тази посока, като създаде условия в обществените медии – БНТ, БНР и БТА – да се въведе справедливо заплащане на журналистическия труд, както и система за обвързване на професионалното развитие с материалното стимулиране. Неотдавна европейски представители от бранша констатираха, че България отделя в пъти по-малко средства за издръжка на обществените медии в сравнение с другите страни от ЕС. А тези медии имат ключова роля в обществената среда и следва да бъдат носители на най-добрите медийни практики.

Съюзът на българските журналисти смята,че най-доброто решаване на този проблем е приемане от Народното събрание на Закон за защита на професионалната журналистика и журналистическия труд. Само законовата принуда може ефективно да внесе промени в съществуващите отношения в медийната среда и да защити журналистите от произвол в трудовите им задължения.

УС на СБЖ смята за необходимо да предложи на вниманието на колегията примерни схеми и скали за заплащане на журналистическия труд, които да включват и да формулират категориите на труд, длъжности, кариерно развитие, основни и допълнителни форми на заплащане с оглед на отделните специфики. Всичко това трябва да стане основа на изготвяне на рамков колективен трудов договор – включително и в национален браншови обхват.

СБЖ поема инициативата да изготви проект за такъв закон, воден от разбирането, че това е начин да се защити авторитета и престижа на професията ЖУРНАЛИСТ, да се гарантира наличието на една демократична, обективна медийна среда, от каквато България има крещяща нужда, ако иска да бъде наистина европейска страна. Надяваме се държавните органи и институции да откликнат положително и да помагат, а не да спъват приемането на такъв закон, защото той е нужен не само на българските журналисти, но и на България като цяло.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here