Матио Пигас подтиква към реформи

0

[quote]* Matthieu Pigasse : “Il faut croire en soi et se dire que tout est possible”

“Необходимо е да вярваме в себе си и да си казваме, че всичко е възможно” [/quote]

1Извадки от интервюта с Матио Пигас, съ-собственик на вестник “Le Monde », генерален директор на Банка Lazard и който не прилича по нищо на другите. Съ-собственик на вестник LeMonde, с Пиер Берже и Кзавие Ниел, този финансист на 46 години, привлече вниманието на всички с публикацията на новата си книга Éloge de l’anomalie (“Възхвала на аномалията”), която поставя в ситуация президентът на републиката да реагира своевременно.

[pullquote]“Нека спрем да отхвърляме успеха и да осъждаме неуспеха”[/pullquote] Интервюиращ: Политиците разбират ли от икономика?
МП:
Светът е свидетел на една истинска революция, за последните няколко години. Той стана глобален, отворен и спонтанен. Достатъчни са 24 часа, за да го обиколим със самолет, но пък на един образ стига само една секунда, за да обходи света благодарение на интернет. Интернетът прави информацията по-комплексна и по-ускоряваща. Естествено, че политиците имат много трудности да разберат света такъв какъвто е той днес. Иначе казано, за да реагират, те следва да имат тази способност, да го познават, за да разбират неговата реалност.

И: Вие желаете появата на един “нов Рузвелт”. Кой може да бъде този съвременник?

МП: …Не съм тук, за да раздавам добри и лоши точки за един или друг политик ! Но ако казвам това, то е защото имаме нужда от нови хора, които познават цената на истинския напредък; стабилни хора и с желание да променят. В момента, според мен, Матео Ренци в Италия инкарнира този образ и се ангажира с вяра в себе си и с ентусиазъм.

И: Еманюел Тодд или Юбер Ведрин подтикват към един “революционен оландизъм ” Вярвате ли в един негов втори мандат?

МП: Вярвам в една промяна на политиката на Франсоа Оланд, просто защото той няма избор: той е длъжен да реагира незабавно. Той следва да поеме един ефикасен начин на ръководство с цел да се види какво не достига на демокрацията. Докато демокрацията не даде отговор как да се преодолее кризата, опасността от завладяването на постове от екстремисти, от религиозни фанатици и групировки ще продължават да присъстват.

И: Как да се излезе от летаргията на политиката и неспособността ѝ да прави реформи?

М.П. Необходимо е да се излезе от рутината, от пасивната форма, която приковава страната в ситуация на иммобилност и бездействие. Нужно е да се спре да се говори и да се мине към действие под формата на силна ангажираност да се преодолее страха от неуспеха, иначе ще умрем без да сме успели да проявим кураж. Франция е в една изключителна ситуация, която изисква също изключителни отговори…

И: Твърдите, че западната цивилизация е жертва на едно нарастване на индивидуализма. Къде отива той?

МП: Това нарастване на индивидуализма е един феномен, непознат в миналото. Той идва както от левите, така и от десните. Съществува една индивидуалистична анархо-либералистична традиция сред левите и една традиционна либерална традиция сред десните. Във всички случаи, този съвременен индивидуализъм е резултат на триумфа на консуматорското общество. Ние еволюираме в консумативен план, славейки принципа: “Консумирам, значи съществувам!”, което излага на опасност социалните връзки. Показността е тази, която излиза на преден план. Този феномен се мултиплицира и подхранва от социалните връзки… Тези опасности са доста разпространени.

[pullquote]“Пресата има това необикновено предимство пред другите медии да може да предложи на читателите да останат от дистанция свидетели и да успяватда гледат на събитията необвързано”[/pullquote] Пресата и медиите
И: В качеството Ви на ко-акционер на
Le Monde, как анализирате ситуацията на пресата днес?
М.П.
Пресата, естествено, тя също, лице в лице с един свят който се променя, претърпява своите дълбоки разрушителни явления. Те се изразяват по три начина. Първо, промяната на поведението на читателя, който все повече и повече чете електронната преса. Второ, изчезването на книжна версия на изданията от пазара. Трето, самата икономическа криза прави закриването на редица институции за публикация. Извършва се чудотворна революция, която разтърсва дълбоко икономиката на пресата. Печата е най-застрашен. … Никога досега нито една от медиите не е убивала друга. Всяка една от тях има своето собствено лоно за ползуване от читателя по място и време, в което той се намира. Пресата има това необикновено предимство пред другите медии да може да предложи на читателите да останат от дистанция свидетели и да успяват да гледат на събитията необвързано. Ако се поддържа качеството и не се копират другите, и не се дублират, пресата има потенциалност да се развива.

И: Няма ли опасност от монополна концентрация на основните ежедневници?

МП: Днес не съществува никаква реална опасност от концентрация и още по-малко от монопол. Светът на пресата е разнообразен: местни ежедневници, списания и национални ежедневници. Последните имат различна територия за отразяване на политика и култура. Le Figaro не казва това, което казва Libération или Le Monde.

И: Тонът на ежедневниците е еднакъв в поднасянето на информацията.

МП: Съгласен съм. Същите норми съществуват и в националните ежедневници.Ние бдим над това … гласът на Le Monde да е различен от този на другите, неговият тон следва да е едновременно стабилен и оригинален.

И: Изказвате ли се относно начина на изразяване?

МП: Никога. Принципът на медиите е този на независимостта. Той отговаря на порядъка, който ние желаехме и подписахме, и тези условия се намират място и в статутите на отделните вестници, върху което се упражнява контрол. Това осигурява тотална независимост на издателите. … Що се отнася до Le Monde, той е призван да носи високо своето знаме, в смисъл това на извоювана слава и стабилност в съгласие на завоюваното реноме. За Inrocks това не се отнася, те са независими.

Превод на Ирина Пла по материали на Изабел Жуано

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here