Какво би казал Александър Лилов днес ако беше жив?

0
3

Какво заръча Ал. Лилов на Янаки Стоилов ден преди да издъхне?

На 21 октомври 2013г направих следното изказване на честването на 80-та годишнина от рождението на Александър Лилов:

[quote]Проф. Иван АнгеловПреди около година, почти по едно и също време, без да сме разговаряли по тази тема с него, той публикува статия в списание “Понеделник”, а аз в ДУМА, че това, което се нарича у нас преход, не е никакъв преход, а реставрация на дивия балкански капитализъм. Изпитвам удоволствие, че и по такъв фундаментален въпрос сме разсъждавали еднакво.[/quote]

Всички чухме от Янаки Стоилов за завещанието на Сашо към ръководството на БСП на срещата им един ден преди да издъхне: ВСЛУШВАЙТЕ СЕ В ГЛАСА НА ХОРАТА! За съжаление, ръководството на БСП не прави това. В следващите минути ще ви го докажа.

Премиерът Орешарски лансира през септември важни структурни реформи, които могат да дадат резултати най.рано след 3-4-5 години. У нас около 1,5 милиона души сега живеят в оскотяваща бедност.Тези мизерстващи хора обаче не могат да чакат резултатите от структурните реформи и възобновяването на растежа от 4-5%. Те се надяват на някакво, макар и скромно подобрение до края на тази и през идущата година. И са прави.

Тук бяха изказани съмнения дали са възможни практически мерки за по-лява икономическа политика. Някои хора смятат, че това не е възможно. То наистина е много трудно, но е възможно, ако има политическа воля, действителна, а не лицемерна загриженост за трудовите хора и стратегическо въображение в ръководството на БСП и в правителството. Бедните хора у нас знаят, че чудеса не са възможни, но ще бъдат доволни ако почувстват поне малко подобрение в качеството на своя живот сега и тук, а не след 5-10 или повече години, когато много от тях няма да са живи. Така постъпват в тежки времена и правителствата на цивилизованите държави, които споделят принципите на солидарността. Така трябва да постъпи и БСП като мандатоносител на сегашното правителство.

Хората настояват за повече социално ориентирана икономическа политика. Контурите на такава политика се съдържат в поредица от мои статии, публикувани във вестник ДУМА, в моя сайт в интернет и в социалните мрежи през последните години и особено през последните 6-7 месеца с многобройни конкретни предложения. В основата на тази преориентация е радикалната данъчна реформа за отказ от „плоските” данъци и преход към умерено прогресивно облагане. Главното в реформата е облекчаване на данъчното бреме на бедните и средните слоеве и пренасянето му върху заможните и богатите, т.е. в преразпределението, защото те по-лесно могат да го понесат в това трудно време. Така постъпват цивилизованите държави в Европа и извън нея. Предприетите до сега от правителството и планираните за 2014 г. социални мерки са полезни, но са далеч под необходимия критичен минимум и значението им не бива да се преувеличава. Те са много на брой, но бледи като обем на предоставените облекчения и обхванатите хора, поради липса на данъчна реформа. Разбира се, съществено подобрение в качеството на живота е възможно само чрез траен и висок икономически растеж, но то изисква огромни инвестиции и много години. И трудовите хора знаят това.

Ползвам се от присъствието тук на другаря Малинов, за да му благодаря, че ДУМА публикува моите, често пъти може би неприятни за ръководството на БСП статии, но убеден съм – полезни за трудовите хора, за нашата партия и за България.

Данъчната реформа трябва да бъде в основата на социалната преориентация на икономическата политика, защото данъците са най-ефикасният инструмент на преразпределителната политика и резултатите чрез тях се постигат по-бързо. Такава реформа се предвиждаше в решенията на конгреса на БСП през февруари 2013г и в предизборната платформа, но беше бързо забравена от партийното ръководство. Реформата можеше да започне от началото на 2014г, но съзнателно не беше предприета никаква подготовка. Дори и сега тя може да започне от 1 януари 2014г с възстановяване на необлагаемия минимум в данъка върху доходите на физическите лица и да се извърши за 2-3 години. Анализите ми показват, че в едно 3-членно семейство ако работи един човек, при 800 лева средна брутна заплата, при 340 лв. необлагаем минимум и 10% данъчна ставка, от възстановяването на необлагаемия минимум в семейството ще остават 408 лева годишно. Ако работят двама – 816 лева. Това не променя съществено живота на хората, но все пак е нещо, което те ще почувстват като добро начало и ще подкрепят бъдещите действия на БСП. Повтарям отново, България се нуждае от радикална данъчна реформа, защото, освен казаното до тук, сегашната ни данъчна система е антисоциална и антиевропейска.

Във фразеологията за лява политика партийното ни ръководство е доста активно, особено през последната година. За съжаление, в реалната политика не е така. В някои от направените тук изказвания беше посочено, че БСП се е освободила от неолиберализма. Това не е вярно!

Какво друго, освен крайно десен неолиберализъм беше въвеждането на „плоските данъци” от Тройната коалиция при водещата роля на БСП и нежеланието да се отменят или поне да започне отмяната им с актуализацията на бюджета преди няколко месеца от новото правителство с мандата на БСП. Такава консервативна данъчна система без необлагаем минимум не смеят да прилагат дори най-десните партии в Европа и в другите цивилизовани страни. Ръководството на БСП като че ли не вижда в каква мизерия живеят над един милион българи, не чувства растящия тътен на недоволство от дълбините на нашето общество поради масовата бедност и острата социална поляризация.

Какво друго, освен краен неолиберализъм е запазването на 2%-ния максимален ограничител за бюджетен дефицит, наложен преди две години от Симеон Дянков, при положение, че ЕС допуска дефицит до 3% от БВП, който масово се нарушава от другите страни членки. Нещо повече, в нашия проектобюджет за 2014г е предвиден още по-нисък дефицит – 1,8%, а след две-три години – пълно балансиране, което, освен че е изпълнение на крайно консервативните намерения на Дянков, е икономическо самоубийство за бедна страна, като нашата в условия на криза. Ако правителството се придържаше плътно към дефицит от 3%, щеше да разполага с допълнителен ресурс от около един милиард лева през всяка от следващите години, с които можеше да реши някои най-остри социални проблеми и да отдели повече средства за здравеопазване, наука и образование. Фискалното мислене на правителството засенчва решаването на далеч по-важни икономически и социални проблеми, засягащи живота на милиони хора.

Какво друго, освен краен неолиберализъм е поддържането на рекордно нисък държавен дълг. Казват, че допускането на бюджетен дефицит щяло да увеличи държавния дълг. Но нашият дълг е толкова нисък, че неговото предпазливо умерено увеличение не създава никакви проблеми за финансовата ни стабилност. Със своите 17-18% от БВП държавен дълг България, заедно с Естония, е рекордьор в ЕС, където тази година се очакват средно 87% държавен дълг. Питам: кого искаме да впечатлим с тази ултра дясна политика, измъчвайки допълнително изстрадалия наш народ? И това се прави от правителство с мандата на партия, която се нарича социалистическа!

Какво друго, освен краен неолиберализъм е намерението минималната пенсия да се увеличи с 5 лева в началото на 2014г, а всички пенсии да се повишат с 3% в средата на годината, при положение че се очаква инфлация от 1,8%? Това означава реално повишение на пенсиите с около 1% или 3 лева месечно след 1 юли, а на средногодишна база – 1,5 лв. месечно, при подготвяно увеличение на депутатските заплати с около 350 лв. месечно през 2014г. Българските пенсионери ще посрещнат този жест като социална подигравка. Той дори не заслужава да бъде наречен социални трохи. Как не се срамуват дори да съобщят за такова „повишение” на пенсиите! Това е недопустима постъпка за правителство с мандата на БСП спрямо пенсионерите – тези мъченици на реставрацията на дивия балкански капитализъм в България!

Какво друго, освен краен неолиберализъм са многобройните реверанси към капитала в продължение на двадесетина години, продължаващи и до сега, за сметка на трудовите хора, интелигенцията, на малкия и среден бизнес. Трудът в България е масово и драстично подценен. Трудовите възнаграждения у нас са около 40% от БВП по елементи на доходите, докато средно в ЕС са около 80%. По БВП на човек от населението сме 47% от средното в ЕС, а по средни заплати 25%. На фона на масовата бедност расте доходната и имуществена поляризация, увеличава се делът на хората, живеещи под линията за бедност. В риск от бедност и социално изключване живеят над 50% (около 3,6 млн. души), а за домакинствата с едно лице – 73%. Около 45% от населението живее в остри материални лишения, при 9,9% средно за ЕС. При най-бедните 20% от населението 80% живеят в тежки материални лишения. Шокираща със своята контрастност е структурата на спестителите по средния размер на депозитите в спестяванията на домакинствата: от общо 11,5 млн. депозита в търговски банки в България, 7,4 млн. депозита са до 1000 лв. всеки, а 749 депозита са над 1 млн. лева всеки.

Ръководството на БСП е активно в лявата фразеология, но в реалната политика на правителството мигачът продължава да мига на дясно. То не провежда балансирана политика спрямо труда и капитала, което е фундаментална политическа грешка. Особено сега, когато всички десни партии имат яростно конфронтационно поведение срещу БСП и нейното правителство, без да подбират средствата и в нарушение на законите. Вместо да печели приятели всред трудовите хора и най-бедните социални групи в тази изключително напрегната ситуация, БСП ги отблъсква с икономическата и социалната си политика, в името на ниския бюджетен дефицит и малкия държавен дълг. За това правителство балансирането на бюджета е по-важно от качеството на живота на хората.Аз се опитвам да разбера подобно поведение на ултра десния Симеон Дянков, но не го проумявам за ръководството на уж лявата БСП.

Наскоро премиерът Орешарски заяви, че може да си позволи непопулярни икономически и социални мерки, защото няма да се кандидатира на следващи избори. Това е недалновидно изказване. Той може да напусне политиката и да се върне в УНСС, но БСП – мандатоносителят на неговото правителство ще остане на политическата сцена и ще носи цялата отговорност за управлението на настоящото правителство.

Моля ви, предайте на Сергей Станишев следното от мое име: Действайте бързо за повече социална ориентация в икономическата политика, докато не е станало късно. Със сегашната политика нищо добро не чака БСП, но и България. При такава политика БСП ще отблъсне от себе си трудовите хора, интелигенцията, малкия и средния бизнес и ще претърпи тежко поражение на следващите избори. Хората могат да простят капиталните грешки на ръководството на БСП по време на Тройната коалиция, но нова капитална грешка сега като мандатоносител едва ли ще простят!”


Миналата година не предложих този текст за публикуване в ДУМА, защото не исках да създавам проблеми на главния редактор. Публикувах го в интернет в сайта Pogled.info и я разпространих широко по електронната поща. Надявах се, че Станишев или някой от най-близкото му обкръжение ще я прочете, ще разбере моята и на милиони други хора загриженост и ще предприемат незабавни мерки за по-силна социална ориентация на икономическата политика на правителството. Тази политика обаче се правеше главно от ДПС, а ръководството на БСП отстъпваше мекушаво в нарушение на собствените си конгресни решения от февруари 2013г.

Нормално за всяка коалиция е участниците да правят взаимни отстъпки, за да се стигне до общо решение. Един от големите проблеми на настоящата коалиция е, че отстъпки по фундаменталните въпроси на икономическата и социалната политика правеше само ръководството на БСП, без да има равностойни по значение отстъпки в тази област от страна на ДПС. Един от най-фрапиращите примери за това е данъчната политика и по-специално „плоското” или прогресивното облагане. Двете най-важни постоянни комисии в Народното събрание – по икономическата и по финансовата политика се ръководят от представители на ДПС. Министърът на труда и социалната политика също е от ДПС.

Надеждите ми останаха напразни. Принудителното въвеждане под натиска на синдикатите на отложено възстановяване през 2015 г. на данъка върху дохода под 340 лв., вместо да се приспада при изплащането на заплатата за съответния месец на 2014г е дребна залъгалка, която превръща тези бедни хора в безлихвени кредитори на държавата. С тази мярка те ще почувстват някакво облекчение едва след 17-18 месеца, защото срокът за подаване на данъчните декларации за 2014г е до 30 април 2015г и надвзетите от държавата суми ще се възстановят към средата или през втората половина на 2015 г. Всеки, който познава теорията и практиката на фактора „време”, а и всеки средно грамотен човек е наясно, че един лев сега по реална стойност е по-ценен от един лев след година и още повече след 17-18 месеца. Това обаче се натрапва и представя пред неосведомените като жест, макар че с тази мярка се отнемат около 6-8% от полагащия се доход от работещите. Стотици хиляди неопитни хора ще трябва да попълват сложните данъчни декларации през пролетта на 2015г, за да си получат надвзетите от държавата пари. Това е административен трик за усложняване на елементарни неща, за задоволяване на фискални нужди. Така текущите интереси на бюджета (товарът за 2014г се пренася в 2015г) се поставят над всичко останало. И това се представя като жест на правителството към бедните. Тази мярка е нещо, което е по-добро от нищото, но създава илюзии, без да смекчава бедността. Така не бива да се управлява в Европа през 21. век!

За съжаление, моите опасения, споделени през октомври 2013г се оправдаха. Резултатите от изборите на 25 май 2014г са поредното тежко поражение на БСП. Главните причини за поражението са три: погрешната икономическа и социална политика, погрешната позиция на БСП и Правителството спрямо Русия и Украйна, деструктивната роля на АБВ. Най-важна обаче е първата, макар че не подценявам и другите две.

Да припомням ли достойното поведение на Цар Борис III през Втората световна война. При ужасно сложните условия на 1941-1943г той устоя на натиска на Хитлер, за разлика от Румъния, Унгария и Финландия не изпрати наши войски на Източния фронт и не допусна изтреблението на българските евреи. Остана верен на принципа: „Винаги с Германия, но никога срещу Русия”. На този фон преценете сами колко жалко е сегашното поведение на ръководството на БСП и на Правителството спрямо Русия при далеч по-малко сложни условия. Ако не се вземат незабавни мерки за преориентация към по-категорична и честна социално-икономическа политика и по-достойно поведение като член на ЕС, БСП ще претърпи разгромно поражение на следващите парламентарни избори.

Познавах много добре Сашо Лилов в продължение на 30 години. Вярвам, че ако днес беше жив с още по-голяма убеденост щеше да повтори поръчаното на Янаки Стоилов.И навярно би добавил загрижено: НАРОДЪТ ПОКАЗА ЖЪЛТ ПОЛИТИЧЕСКИ КАРТОН НА БСП. СЛЕДВАЩИЯТ ЩЕ БЪДЕ ЧЕРВЕН!

За да се предотврати задаващата се катастрофа за БСП, а и за България, според мен трябва да се направи следното:

Първо. Незабавен категоричен обрат на ляво в социално-икономическата политика на БСП, осигуряващ постепенно смекчаване на масовата бедност, на доходната поляризация и възстановяване на социалната справедливост в обществото. Крайно време е БСП да стане наистина лява социалистическа партия, служеща на трудовите хора, интелигенцията, малкия и среден бизнес, а не на едрия капитал.

Второ. Крайно време е Сергей Станишев и най-близкото му обкръжение да поемат политическата отговорност за дългата поредица от изборни поражения на БСП под тяхно ръководство. Тази отговорност се нарича незабавна оставка, без каквито и да е уговорки и апаратни интриги. Така вече постъпиха ръководителите на испанската и ирландската социалистическа партия, а и някои ръководители на десни партии в Западна Европа, поради слабото им представяне на европейските избори. Така се прави във всички цивилизовани държави.

Трето. Пламен Орешарски показа вече една година, че не може и не желае да провежда социално ориентирана икономическа и финансова политика, освен да продължава без Дянков, но по дянковски! Преди изборите той обеща, че ще въведе умерено прогресивен данък върху доходите на физическите лица, но като стана премиер „забрави” за това.Орешарски също трябва да подаде оставка като премиер и да се формира ново правителство с категорична социално ориентирана икономическа програма, в рамките на този парламент.

Четвърто. Ако ДПС не подкрепи обрата в икономическата и социалната политика, БСП да прекрати коалиционното си сътрудничество с тях и да се ориентира към предсрочни избори за Народно събрание. Успешното развитие на България, запазването на БСП и превръщането ѝ в истинска лява партия е далеч по-важно от оцеляването на сегашната и без това противоречива и крехка коалиция.

Предлаганият обрат в държавната политика включва: отмяна на „плоските” преки данъци върху доходите и печалбата и замяната им с умерено прогресивно облагане с необлагаем минимум; въвеждане на семейно данъчно облагане; придържане към 3% бюджетен дефицит през следващите години; крути мерки за подобряване събираемостта на данъците; постепенно повишение на държавния дълг до към 28-30% от БВП през следващите няколко години; повишение на реалните заплати и пенсиите средногодишно с 8-10% през следващите години; активни мерки за стимулиране на раждаемостта, подпомагане на младите семейства и смекчаване на демографската криза; по-активна политика за защита на местното производство (особено в земеделието) от нелегален внос и прилагане на подходящи съвременни форми за протекция на българските производители; по-добро финансиране и реформи в здравеопазването, образованието, науката и иновациите; ускоряване на реформите в пенсионното дело; по-активно подпомагане на малкия и среден бизнес; по-активна политика за реиндустриализация с помощта на съвременна индустриална политика; изграждане на високотехнологични и експортно ориентирани производства чрез държавно-частно партньорство; ограничаване злоупотребата с монополно положение; ограничаване на незаконния трансфер на печалби и други нарушения на законите от работещи у нас чуждестранни компании; прекратяване приватизацията на естествени монополи и на силно социално ориентирани дейности, запазване на БДЖ като държавна компания; активни мерки за ограничаване на корупцията и т.н. Подробно описание на предлаганите мерки се намира в статиите ми в моя сайт в интернет през последните две години – виж www.iki.bas.bg/CVita/angelov/index.htm публикации № 206-252.

Проф. Иван Ангелов

Член-кор. на БАН