Професия Прес-аташе

0

Brochure_presse_002-2[col3]Интервю с Елена Хоспитал, прес-аташе в Туристическия център на скиорската станция ‘’Двете Алпи”, Франция[/col3]

ЧиБ: В какво точно се изразяват задълженията Ви?

ЕХ: Отнася се до промоция на станцията пред медийте като цяло: френска и чуждестранна, а и тази за печата, радиото, телевизията или web.

От мен се изисква да следя публикациите по сюжета, да уреждам срещи и пресконференции, да поддържам текуща връзка с журналисти и специалисти в туризма и спорта.

ЧиБ: Какви лични качества изисква професията?

ЕХ: Най-напред, според мен, най-важно е умението за общуване. В това, умението за изслушване е водещо. Старая се да го прилагам колкото се може по-добре във взаимоотношенията си с хората от станцията и със журналистите. Също, умението ми дя говоря, да се изразявам ясно улеснява комуникацията ми със журналистите; не всички сюжети са така лесни за обсъждане.

Длъжността ми изисква също спазване на професионални тайни, голяма отдаденост, личностна стабилност и вяра в самата мен.

ЧиБ: Защо избрахте журналистиката? Къде се дипломирахте ?

ЕХ: Всъщност, професията сама ме избра. Беше предвидено да бъда преподавателка, но обратите в живота избраха друго за мен и не съжалявам. По един или друг начин, всичко което бях придобила като знания и опит ми влезе в услуга.

Имам диплома с научна степен от Гренобълския университет, но за професията която упражянвам, нямам никаква диплома. Самоизградих се малко по малко благодарение на практикуване и на срещите ми с журналистите. И днес, вече от 15 години съм в професията. Началото беше трудно, тъй като в една непозната професия за мен изискваше да започна от А – Б.

ЧиБ: Кои са най-добрите журналистически учебни заведения във Франция?

ЕХ: Според мен, най-доброто училище е това на терена и наличието на желание за споделяне. Да обичаме да контактуваме с другите, нали това е което е в основата на журнализма и което ни води към професията.

Както навсякъде в чужбина, така и във Франция има много университети и курсове по квалификация за подготовка на журналисти. Лично, не притежавам такава диплома, но се справям добре. Нямам никакви забележки до сега.

ЧиБ: Как чувствате кризата в работата Ви? Как се справяте с трудностите?

ЕХ: В работата ми няма криза. Въпреки това, има видими изменения. Аз съм от поколението на изданията във версия хартия, а колко много от тях, за съжаление, изчезнаха.

Друг проблем: да се информират медийте не винаги е така лесно. Журналистите са толкова търсени и ежедневно съм поставена оред проблема: как да бъда чута от тях?

Но професията ми не е застрашена днес, тя еволюира с всеки изминат ден и изисква да бъде погледната по друг начин, да се прилагат нови методи, за да бъдеш по0пълноценно в услуга на медийте.

ЧиБ: Кои са трите най-важни момента, на които държите в работата си?

ЕХ: Първо, на добри взаимоотношения с журналистите и със всички, с които работя;

Второ, на високата организация в работата ми – всичко да бъде перфектно, дори и да е трудно;

Трето, на обратната връзка: журналистите да останат доволни от посрещането, да имат усещане на добре запълнено време и срещата да отговаря на сюжета им.

ЧиБ: Не ви ли е скучно в планината, големият град, липсва ли Ви?

ЕХ: Идвам от голям град, но от малка съм закърмена с обич към планината както през лятото, така и през зимата. Природата ни смекчава, тя предлага и един чудесен начин на живот.

Случва ми се да се връщам в моя британски град, Рен, и обичам да го правя защото той има своята архитектура, театър и ми дава възможност да се потопявам в тълпата му… Но засега, всичко това не ми липсва, при това работа ми позволява често да пътувам; отивам в Лондон, Брюксел, Амстердам, Милано, Торино…

ЧиБ: Как си почивате тук? С какво запълвате свободното си време, имате ли приятели?

ЕХ: Работата за едно прес-аташе на станция за ски е много, непрекъснато съм на терена, в офиса или в движение и почти нямам свободно време. Мнозина журналисти ме търсят в неделя сутрин и това изисква да съм винаги в готовност, т.е. работя без почивен ден.

Иначе, намирам време за ски с дъщеря ми или я съпътствам в домашните, в кръжоците й. Разбира се, имам приятели, но през натоварения сезон общуваме рядко.

ЧиБ: А ако не беше тази професия, коя друга бихте избрали?

ЕХ: Имам много професии, работя от млада: в ресторанти за бързо хранене, сервитьорка в бар, стюардеса, служителка в хотел, обслужваща гише за информация… А винаги съм желаела да стана преподавателка, както споменах. Но, професията която имам отговаря напълно на моите изисквания и за нищо на света не бих я заменила, тъй като тук съм у дома си, познавам “Двете Алпи” от петгодишната си възраст.

Разговора води Ирина Пла,
коренспандент от Париж на „Черно и Бяло”

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here