Киномания 2013, част 7

0

РАЗЛИЧНИТЕ ИЛИ ХОМОСЕКСУЛАНАТА ЛЮБОВ НА ЕКРАНА

“СИНИЯТ Е НАЙ-ТОПЛИЯТ ЦВЯТ” ДОЙДЕ СЪС “ ЗЛАТНА ПАЛМА” НА КИНОМАНИЯ 2013

La-Vie-Adele-poster-2“Синият е най-топлият цвят” – със “Златна палма”, е в афиша на Фестивала на френското кино в рамките на Киномания. Продукцията се прочу не само с дръзкия си сюжет, но и с  последвалия конфликт между режисьора Абделатиф Кешиш и една от  изпълнителките на главните роли – Лея Сейду, позната от “Сбогом на кралицата”.

Носител на Златна палма в Кан, а също и на наградата на ФИПРЕССИ в конкурсната програма, режисьорът Абделатиф Кешиш получи отличията си заедно с двете актриси в главните роли – Адел Ексаршополус (Адел) и Леа Сейду (Ема) – без тях наистина тези постижения са невъзможни.

Свободно вдъхновена от графичния роман “ Синьото е топъл цвят” на Жоли Маро, филмът е като дълга целувка от непознато момиче – светъл, възбуждащ и шокиращ. Френското му заглавие е „Животът на Адел“ и то изчерпва онова, което може да се разкаже за този филм с думи. То е все едно да се разкаже с думи за синия цвят – всеки ще види и разбере нещо различно.

Има хора, които научават нещата от живота чрез книгите, други събират емоции чрез изкуството, трети животът учи чрез опита, а Адел живее чрез тялото си. Така, както някои имат богат вътрешен живот, тя има богат живот чрез сетивата си – всяка нейна емоция, чувство и настроение личат в начина, по който диша, храни се, ходи, спи, прави любов. Когато иска да си спомни нещо – отива на мястото където се е случило, усеща го, гледа, докосва.  Копнежи, екстази и любовни терзания са показани в продължение на няколко години Защото животът на Адел е необикновен. На практика във филма виждаме почти само лицата на Адел и Ема и понякога телата им. Няма чувства, описани чрез ситуации или жестове – всичко е изписано по лицата им. Адел, която обича да яде, плаче без причина и гледа на света с ненаситно и кротко любопитство, готова да погълне – буквално – всичко, което се изпречи на пътя й и Ема– художничка, умна и принципна, която знае накъде върви и какво иска. Двете са твърде различни, за да съхранят една любов, която има мирис и вкус, но няма смисъл.

Критиците виждат в този филм силен социален елемент – Адел е от най-обикновено семейство, любимата й храна са спагети болонезе, а мечтата й е да стане детска учителка. Ема е с богати родители, учи в реномирана академия и на вечеря у тях се сервират стриди и скъпо вино. Твърди се, че Кешиш дори нарочно е избрал и самите актриси – Леа Сейду е внучка на един от най-богатите хора във Франция. Противопоставянето обаче е много по-просто от класовите различия. Две момичета се срещат, влюбват се, после едната си тръгва от тази любов, другата не. Случва се. Тук просто се случва красиво. “Синият е най.топлият цвят” е същински емоционален епос, трептящ от чувствен екстаз.

Ето и част от разговора на двете кинокритички, присъствали в Кан: проф.д-р Вера Найденова: “Мисля обаче, че “златото” отиде при “Животът на Адел” на А. Кешиш не просто защото е френски… Както, да се надяваме, не и само заради проблема с хомосексуалната любов, който напоследък се оказва сред най-дискутираните в различни страни, та и придобиващ политическо значение. Казват, че председателят на журито Спилбърг в началото не го подкрепял, но в крайна сметка приел внушенията на други свои колеги. Боряна Матеева: “На пресконференцията той каза, че за него “това е голяма любовна история”, че журито е било “абсолютно омагьосано от актьорите”, от това как режисьорът ги наблюдава. Нямаше определения като лесбо-драма, гей-история. Каза още, че филмът носи “много силно позитивно послание, че не е за секса и политиката не ги е интересувала… Може би “Палмата” е знак за подкрепата на свободомислието в най-общ план.

ЗАД СВЕЩНИКА: МОЯТ ЖИВОТ С ЛИБЕРАЧЕ

behind-the-candelabra-poster03Още по тази тема от култовия режисьор Стивън Содърбърг. Тази история е стилен и забавен поглед върху връзката на двама мъже- от нейното зараждане до горчивия й зрелищен край. За филма  в. “Гардиан” пише:”хипнотичен, рисково некоректен, ексцентричен и просто скандален”.

Виртуозен пианист и ярка звезда на телевизионната и концертна сцена Либераче обича разгулния живот. През 1977-ма младият  непознат Скот Торсън влиза в гримьорната на ексцентричното величие в Лас Вегас и въпреки разликата във възрастта   и произхода им, двамата се впускат в тайна любовна афера, продължила пет години.

Стивън Содърбърг за двамата герои: “И Майкъл Дъглас и Мат Деймън влязоха в ролите си напълно безстрашно. Филмът нямаше да се получи, ако те двамата буквално не се бяха хванали за ръце, за да скочат заедно в дълбокото. Това все пак е интимна история.” Познаваме Майкъл Дъглас от десетки филми, ала тук е превъзходен, брилянтен, завладяващ с всички детайли на образа, който сътворява. И десет награди “Еми”, сред които и за най-добър актьор на Дъглас – Либераче.

Мариана Енева

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here