Слово при връчването на държавната награда „Св. Паисий Хилендарски”

0

Уважаеми г-н премиер, уважаеми дами и господа!

Считам  за огромна чест повода, заради който се намирам днес тук, пред Вас! Чест е да бъдеш причислен към безкрайния низ от хора на духа, предавали си един на друг, през десетилетия и векове, негаснещия светлик на словесността на културата – най-яката връзка на една нация между сменящите й се поколения, времена и държавни системи, през добри и зли години, в дни на възход и на изпитания. „Низ от хора на духа” – казах. Има ли всъщност такава непрекъсната, а може би и непрекъсваема връзка на приемственост в духовните темели на нацията, или тя е само мит, добро пожелание?

Няма и месец, откакто „Форбс” публикува списък на 50-тимата най-влиятелни българи през изтеклата година, на хората с най-съществени приноси към текущото ни  битие. И въпреки някои мои съмнения в подбора, сред тези петдесет имена, надявам се – имена и на действително заслужили люде, очертали през годината параметрите на крехкото ни национално самочувствие, няма   името на нито един учен или мислител, на нито един човек на перото и духа, на четката, нито един роден маг и вълшебник на музиката, на сценичния или екранния образ. На нито един от онези хора на културата и на изкуствата, които не орат, не жънат и не пекат хляба на народа, но нали още в Писанието е казано, че не само с хляб се живее!

А ако същият този „Форбс”, с неговата неведома за мен метрична система за значения и приноси, си направи труда да посочи онези 50 или 500 имена на люде, градили темелите на нацията от Възраждането до днес, на челно място едва ли ще впише, както е в първия случай,  името на един банкер, а на един скромен атонски монах. Ще следват вероятно имената на Левски, Ботев, Захари Стоянов, Братя Миладинови, Иван Вазов и още една славна поредица от същата кръвна група, после може би през Яворов и Дебелянов, през Гео Милев и Вапцаров до Хайтов, още нататък, към бъдните духовни хоризонти на нацията. Имена на личности, които редом с онези добри орачи  на  народната  нива,  угрижените  за  хляба  на  хората, хранеха и ще хранят прегладнелите им души със светлина, знание и надежда. Защото още през девети век на български език  и с български букви е написано: Голи са без книги всички народи, безсилни да се борят с противника на човешките души …”

Днес, у нас, тези, угрижените за човешките души, са в беда. Повярвайте ми, дами и господа, в голяма беда! И едни от главните виновници за това печално състояние на нашата духовност и на нейните творци, задълбочаващо се през годините, са сред сменящите се обитатели на тази сграда, в която се намираме сега. Казах,  че днешният ден за мен е голяма чест и личен празник, затова ще бъда добър и възпитан, както се полага на гостенин, и ще спра до тук, без да посочвам вини и виновници. Но това ще е временно, защото се ползвам от случая, да помоля премиера, министрите на културата и на финансите, да обърнат внимание на  предложенията, които скоро ще Ви направи Съюзът на българските писатели.

Знам, колко Ви е трудно днес, господин Премиер, и на Вас, госпожи и господа, колко устойчивост, спокойна самоувереност и чувство, че сте на прав път, се изискват, за да устоите на вилнеещите под вашите прозорци стихии.  Затова най-искрено Ви пожелавам твърдост, кураж и последователност.  Надявам се, че ще устоите на изпитанията, със съзнанието, че никой от нас не е светец, и че трябва да поемем и споделим вини, грешки и грехове. Но знам също така, че винаги след осъзнаването им, както и след бурята, хоризонтите просветляват!

А засега, изпълнен с надежда за бъдните светли хоризонти, още веднъж Ви благодаря за великодушието и за честта, която ми оказвате!

Анжел Вагенщайн

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here