So Independent 2013: Другото лице на американското кино

0

Четвърто издание на So independent 2013

poster1So independent Film Festival представи най-доброто от независимото американско кино. И тази година в селекцията са над четиридесет – игрални, документални и късометражни филми. Те представляват истинското лице на Америка. Да си независим днес се оказва сериозна отговорност, защото както казват, “всяка свобода носи своите нови окови”. Киното си остава изкуството, което съхрани свободата си да променя и развива своя език, като продължава да поставя честно проблемите на света, в който живеем.”-  така приветства зрителите на този вълнуващ фестивал артистичният директор Жана Караиванова. Според нея това са преживени истории, пресъздадени от най-големите майстори на киното.

Едно умно и благородно кино без екшъни, трилъри, хоръри и  стрелящи кримки…

С удоволствие и нетърпение присъствах на откриването на 24 октомври в

Cinema City Paradise  Center с драмата “НЕБРАСКА”.

Награда за най-добър актьор на Брус Дърн на Филмовия фестивал в Кан- 2013; номинация за Златна палма на режисьора Александър Пейн.

Едно черно-бяло пътуване. В онази Америка, където няма цветове, има само прах, скука и пусти улици. И в онази възраст, когато светът е загубил своята пъстрота и смисъл.Уди Грант е вече много, много стар. Някога Уди е пиел доста, имал е много приятели и голямо семейство. Сега той е просто един старец, вече уморен от живота и така и несбъднал мечтите си – да си купи чисто нова кола и да успее да остави някакви пари на децата си. Затова когато по пощата пристига писмо за хипотетична печалба от лотарията, Уди се вкопчва в последния си шанс и тръгва със сина си за Небраска да си прибере печалбата. Семейството му е крайно против цялата тази идея и не вярва, че той е спечелил голямата награда. Двамата не са много близки, но синът е принуден да го придружи и да се погрижи всичко да е наред. Това дава възможност на отдавна загубилите връзката си баща и син да поправят грешките от миналото. Онова, което следва, е едно пътуване, което трудно може да бъде наречено забавно, макар че има доста истински смешни моменти. Старецът пострадва по пътя и се налага двамата да отседнат в малко западащо градче в Небраска, където баща е роден и където под внимателното наблюдение на сина си, той преоткрива някои истини за себе си. Изведнъж изникват приятели и роднини, на които той дължи отколешни суми.Лицемерието, притворството, алчността и лъжата нямат определено място на действие-те са вездесъщи по целия свят. И все пак “Небраска” е свежа и тъжна комедия!

Режисьорът Александър Пейн е от Небраска. Освен това произхожда от голямо гръцко семейство и вероятно това му е помогнало така добре да покаже драмата и комедията на семейните срещи. Семейство Грант, които се събират в Небраска, за да видят внезапно забогателия Уди, са едновременно стряскащи и забавни. И абсолютно истински – изобщо в този филм няма нито една дори бегло позната физиономия и това прави историята напълно автентична.

От всички филми на Пейн, които сме гледали – „Отбивки“, „Относно Шмид“ и „Потомците“- този е най-хубавият. И в другите присъстват темите за семейството, за старите вражди, за прошката, за самотата на старостта и онези форми на обич, които понякога не разпознаваме, но в „Небраска“ всичко това е показано спокойно и мъдро. Явно и Пейн остарява…

Кинокритиката за филма: Филмът предлага най-върховото изпълнение в кариерата на Брус Дърн и дълбоко впечатляващото драматично превъплъщение на Уил Форте- в ролята на сина.- Скот Фаундас-Variety

Джеръми Айрънс в ролята на стареца, написал някога своя роман на младини, забравен във влака и изгубен, попаднал случайно в ръцете на амбициозния писател Рори Джансън.

the words“ДУМИТЕ”- САЩ, драма, 2012 г.

Все още не съм определила кой от двата филма е на моето първо място. Отдавна не бях гледала толкова истински, създаден по всички правила/писани и неписани/ на кинодраматургията, заплетен майсторски пъзел. Именно този филм доставя голямата наслада от съпреживяването и творческия порив на зрителя, провокиран да разсъждава и съгражда сюжета и драматичните съдби на героите. Струва си да представя целия творчески екип. Навярно съм пристрастна, той като една от ключовите роли изпълнява моя любим актьор- блестящият Джеръми Айрънс. Неописуема наслада- като се започне от фигурата и походката… до  съхранения плам в дълбоките, тъмни очи. Колкото и да се възхищавам, трябва да се види!

Режисьори: Брайан Клугман, Лий Стърнтал

Сценарий: Брайан Клугман, Лий Стърнтал
Продуценти: Майкъл Бенаройя, Татяна Кели, Джим Йънг
Оператор: Антонио Калваче
Музика: Марчело Зарвос
Участват: Брадли Купър, Джереми Айрънс, Денис Куейд, Зоуи Салдана, Оливия Уайлд, Дж.К. Симънс, Джон Кана, Желико Иванек, Рон Рифкин

Във филма „Думите”, една многопластова романична драма, главните роли се изпълняват от Брадли Купър, носителя на “Оскар” Джереми Айрънс, Денис Куейд, Оливия Уайлд и Зоуи Салдана.

След дългогодишна борба амбициозният писател Рори Джансън (Купър) най-после печели литературна слава, когато първият му публикуван роман се радва на страхотен успех, както сред критиците, така и на пазара. Има само една уловка – той не е написал въпросния роман. Докато успехът му расте, Рори неочаквано се сблъсква с истинския автор, който се готви да му даде урок за това, че кражбата на думи, принадлежащи на друг човек, си има последствия.

Кинокритиката за филма:

В сърцевината стои Купър, който вече не е вдетиненото колежанче или някакъв сваляч. Винаги е удоволствие да гледаш как един голям актьор разширява териториите си в неочаквани посоки, без да се отказва от това, което го е отличавало първоначално. Купър все още притежава онзи блясък в очите и онова перчене в походката. Тук той приспособява тези качества, така че да прилегнат към герои, които се препъват, докато надскачат себе си.
Крис Вогнар – Dallas Morning News

„Думите” е приковаващ вниманието филм, безпощадна игра с ума – умът, който изучава пропастта, отделяща реалния живот от фантазията. Режисьорите Брайан Клугман и Лий Стърнтал са създали прекрасен сценарий, в който изкусно се преплитат три истории, за да изградят великолепен филм, преди всичко поставящ под съмнение почтеността. Всъщност това е сърцевината и посланието на “Думите”- та нали … “ в началото бе словото”.
Андрю Л. Ърбан – Urban Cinefile

Вероятно ще ви представя още няколко филма, които изгледах до 3 ноември и ме впечатлиха- в следващия обзор; ще ви разкажа и за  създателя на крилатото човече- емблемата на Фестивала, Владимир Тодоров.

Мариана Енева

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here