От сценаристката – Росица Караджова.
На празниците отдаваме почит към безброй борци за национална свобода. Подвиг, който наричаме патриотизъм, който за жалост от някои се счита само за приповдигната, възторжена емоционалност. Истинският патриотизъм е тиха, скромна, усърдна и постоянна дейност, за да оставиш запомняща се следа, следа в името на България…
Не знаех,… сядайки да гледам филма „Дървото на живота“, пред какво предизвикателство ще се изправя, заради следата, която ще остави тази историческа сага в мен. Толкова силно се потопих в епохата и изживях съдбите на героите, че реших и аз да напиша една такава история.
Мислейки за историята на България и за фактите които са най-близо до мен, си дадох сметка, че все пак аз съм една тракийка. Родена и израстнала в Тракия. Тази мисъл ми напомни за един човек, който преди време оцени таланта ми на сценарист и ми връчи първата ми награда за сценарий в живота ми. Този човек е моя близък приятел – Кирил Сарджев – председател на Тракийското дружество в гр. Хасково – „Георги Сапунаров” и потомък на тракийските българи от Сарджевия род. Ето за това реших, че историческата сага с която се заемам тогава в този момент, ще бъде свързана именно с неговите потомци и неговите разкази научил от предшествениците си.
Написания от мен сценарий, проследява историческите факти и събития случили се по онова време. Трагедията на два рода, от две от 17–те засегнати села – Балъкьой и Доган Хисар.
За да не бъдат засегнати някои преки наследници на преживелите събитията, някои имена, случки и факти са променени.
Със сигурност след написаното от мен, ще се появят много критици и съдници, но на тях ще кажа: „Че това е просто една драматична история. За да е по-достъпна историята за съвремието и за да бъде разбираема от младото поколение, в нея е вплетена художествена измислица, естествено без това да променя историческите събития.
Надяваме се, това да не е единствения филмов проект свързан с тракийската история, а да продължим за да покажем още истории на предците ви.
Щом като аз – едно глухо момиче – полусираче, без да съм наследничка на тракийски бежанци от Тракия, мога да даря историята си на тракийците и полагам усилия за да осъществим проекта, значи и вие скъпи тракийци, българи и патриоти можете, да се обедините и да направите така че този филм да го има. Вярвам във вас.
РЕЗЮМЕ
[quote]„Долината на смъртта“/Молитва за дъжд/
„Долината на смъртта“ – една историческа сага, за трагичната история на българското население от Западна Тракия, през 1913 година.
Няма живи от родените и преживелите събитията през 1913 година, но потомците им говорят.
1913 – година на величие и трагедия. Величие, защото тракийските българи са проявили истински героизъм, за да отстоят себе си като българи. Трагедия, тъй като са преживели не само разорение, но и ужасно етническо изтребление. Това е историята на Тракия.
Бягайки от Дедеагач, тракийските бежанци са нападнати от турска част, от 200 войници – башибозуци. Започва се истинска сеч. Под кървавия ятаган остават стотици старци, жени и деца. Вестта се разнася навсякъде и така хората кръщават мястото – „Армаган долината на смъртта“.
Това място става отправна точка към спасението или затриването на два рода. Отправна точка към зараждането на една любов. Любовта между Калоян и Стойна. Любов твърде кратка, предварително обречена от историята, но запомнена от поколенията.
Любов спасила едно дете, което по-късно, ще разкаже за събитията.
Филм вдъхновен от действителни исторически събития, история разказана от потомци на тракийските българи преживели тези събития.
„Не забравяйте, но не отмъщавайте”.[/quote]
[info]НАЦИОНАЛНА КАМПАНИЯ
ОФИЦИАЛНА ФЕЙСБУК СТРАНИЦА НА ФИЛМА[/info]
