135 години по-късно… Помним ли?

0

От 19 до 23 юни в Международния дом на журналистите във Варна се състоя българо-руска журналистическа конференция. Посветена на 135-годишнината от Освобождението на България, тя се осъществи благодарение на подкрепата на Корпоративна търговска банка АД и фондация „Руско делово слово”. Инициатор и организатор на конференцията бе Съюзът на българските журналисти. Снежана Тодорова, и.д. председател и главен секретар на СБЖ бе гостоприемната домакиня на срещата. Залинелите в последните години контакти между руските и българските журналисти сякаш се посъживиха.

Любомир Михайлов, журналист в отдел Международна информация на в. „Стандарт” изнесе лекцията „135 години от Освобождението на България. Как българските медии отбелязаха годишнината?”. Тук трябва да вмъкнем факта, че тази година излезе книгата „Символи на свободата”. В нея са събрани негови материали, на колегата му Константин Събчев и други автори от редакцията, свързани с тази годишнина. Всъщност това бе едно от малкото издания, свързани с темата. За разлика от 125-годишнината, която бе отбелязана значително по-широко. От руска страна Ирина Циплакова от радио „Гласът на Русия” говори за това как руските средства за масова информация са отбелязали 135-годишнината от победата на Русия в Руско-турската война. Журналистката със съжаление сподели, че през 2009 г., когато са съкратени 10-на чужди редакции в медията, е премахната и българската. Тя направи сравнение със 125-годишнината, когато в радиото е имала много предавания и гости, сега, десет години по-късно, само в интернет страницата му е имало няколко малки публикации с информационен характер. Жалко. И въпреки това топлия глас и прекрасния български на Ирина радиослушателите още помнят. Разбрахме го от хората във Варна, които бяха дошли като слушатели на конференцията. За популяризирането на България в Русия, за безбройните ѝ репортажи и интервюта, свързани с нашата страна, Ирина Циплакова получи заслужени награди: почетната значка на СБЖ „Златното перо”, медал от Федерацията за приятелство с народите на Русия и ОНД и награда от Фондация „Славяни”. Може би това бе и емоционалната кулминация на срещата. Когато заедно с руската журналистка – всички – си зададохме въпроса „Помним ли?”.

Друг представител на руската журналистика, който спечели нашите симпатии  с познанията си по български, с желанието на опознае България и с открития си ведър характер бе Александър Сисоев, кореспондент на в. „Златен пръстен”, гр. Ярославъл и на интернет-изданието „Рибинск-сити”. Той разказваше на всички колко силно е впечатлен от топлината на българите. Дошъл малко по-рано, Александър посетил кметството в Каварна. Влязъл и казал: „Аз съм руски журналист. Мога ли да видя кмета?” И не само го видял. Кметът му разказал и показал всичко за Каварна. Александър Сисоев все повтаряше какви „невероятни” неща се правят в този град. И какъв „невероятен” кмет има. Сякаш в подкрепа на неговите думи бе изказването на младия Игор Броварник, кореспондент на ИТАР-ТАСС у нас, който говори за „Работата на руския кореспондент в България”. Той е дошъл в нашата страна след като е работил във Великобритания и категорично заяви, че у нас чувства хората близки. Българите са много по-открити и по-разговорливи, следователно, и добиването на информация – най-важната част от работата на кореспондента, е много по-лесно.

Наталия Стребнева, кореспондент на Радио Русия, емоционална и непринудена, се облече като матрьошка, за да ни разкаже за ”Междуетническите взаимоотношения в многонационална Русия”. На тази тема говори и Александър Соколов, председател на Междукомисийната работна група по международно сътрудничество и обществена дипломация в Обществената палата на Русия, член е и на Съвета по междунационалните отношения към президента на Руската федерация. Особен интерес колегите проявиха по въпроса за изучаването на майчиния език в Русия. Соколов отговори, че руският е държавен език, но в училищата има преподаватели и на родния език. И няма как да е иначе. За пример даде втората по численост националност в Русия – татарите. Те самите говорят 6 различни езика. В Казахстан всеки трети брак е междуетнически. Русия приема и огромно количество емигранти. Затова държавният език е важен, в същото време там, където има по-компактно население, има и възможност да се преподава на майчиния език.

А може ли журналисти да не говорят за работата си? Разбира се, че не. Особено в контекста на 120-годишнината от началото на журналистическото движение в България. С „Тенденциите в развитието на медийната индустрия в България” гостите запозна доц. Георги Калагларски, преподавател във Варненския свободен университет и член на УС на СБЖ. Любов Петрова, зам.-главен редактор на сп. „Журналист”,  пък говори по темата „Регионалната журналистика – проблеми и приоритети”. Впечатляващи са цифрите, които тя представи. Регионалните и общински печатни издания в Русия са над 10 000. Над 3 000 от тях са обществено-политически вестници. По тираж те заемат около половината пазар на този вид издания в страната. Цифрите ни изглеждат космически – реално нашите национални медии са с по-нисък тираж от руските регионални. „За дейността на АРС-ПРЕСС и задачите на регионалните средства за масова информация на Русия” разказа и Александър Нечаев, член на УС на АРС-ПРЕСС и директор на издателска къща „Каспия” в гр. Астрахан. Разбира се, тези теми предизвикаха интереса у нашите колеги: Росинка Проданова от радио Благоевград, Денчо Владимиров от Пловдив, Цанко Цанев от Нова Загора, Калина Грънчарова от Тутракан, Йордан Георгиев от Силистра. В дискусиите се включиха и Станка Динева, Милена Николова, Мариан Карагьозов, Пламен Николов, член на УС на фондация “Руско делово слово”. Родиха се идеи да се популяризира България в руски медии, най-вече във в. „Аргументи и факти”, чиито представител – Ирина Маслова, бе сред присъстващите, да се организират срещи на журналисти от побратимените градове на Русия и България. Виктор Баженов, ръководител на представителството на „Россътрудничество” в България, дошъл да приветства участниците в конференцията, допълни, че се наблюдава засилен интерес в тези градове и към изучаването на руски език. Говори и за силната необходимост неправителствените организации не само в сферата на журналистиката, но и в сферата на културата, и в други сфери, да създават връзки и да си сътрудничат.

Но може би най-важният резултат от срещата бе, че се запознахме с изключителни руски журналисти. Защото, за да помним, трябва да имаме общи спомени. У мен като такива ще останат непринудените разговори по време на вечерите ни край морето, разходката с корабчето от Балчик до нос Калиакра, шопинга във Варна…  А те бяха за какво ли не – от положението в Сирия и Ирак, през крокодилите в Амазонка, та чак до чантите от крокодилска кожа, произведени в Пловдив. След такива срещи човек се чувства обогатен – със знания, с приятели, с идеи за нови проекти.

Журналистическата ни среща се осъществи с медийната подкрепа на сп. „Европейски парламенти” и със съдействието на Българо-руския обществен форум. Неговият съпредседател – Александър В. Соколов, бе дошъл у нас специално за конференцията във Варна. С него разговаряхме за бъдещето развитие на връзките между хората от България и Русия.

 

Г-н Соколов, завърши журналистическата конференция във Варна. Каква е вашата оценка за нея?

– Журналистите от Русия и България имат своя „корпоративен” интерес – да започнат и да създадат успешни връзки. И аз мисля, че това стана. Установиха се контакти между Радио Варна и Радио Русия. Между едни от най-важните и интересни вестници на двете страни – също. Задачата на Българо-руския обществен форум е да създадем условия хората от Русия и България да създадат мрежа от контакти.

Успявате ли според вас?

– Трябва да ви кажа откровено, че интересът в България към Русия е по-голям от интереса в Русия към България. Причините са обективни – свързани са с Освобождението на България. В Русия по-рядко си спомнят този факт. Трябва да направим така, че и в Русия хората да си спомнят по-често за това.

Вие сте съпредседател на Българо-руския обществен форум. По какво той се отличава от другите подобни организации?

– Мисля, че е много хубаво, че в България има и други русофилски организации. Но до създаването на този форум, организациите, които работиха за развитието на връзките между хората, се брояха на пръстите на двете ми ръце. Сега те са повече от 100. В Русия се появи засилен интерес към сътрудничество с България.

В какво по-конкретно ще се изрази то?

– Най-важното е сътрудничеството между неправителствените организации от Русия и България. НПО сами ще определят формите на сътрудничеството си и в кои сфери ще е то. Засега това се случва в сферата на журналистиката. Мисля, че ще бъде интересно и сътрудничеството между организациите, които работят в областта на историческия опит, на предприемачеството. Най-важното е, обаче, да се създадат контакти между младежките сдружения. В това е бъдещето.

Каква ще бъде ролята на форума?

– Форумът ще бъде в ролята на компас, когато българските или руските организации искат да осъществяват връзки. Те могат да го правят и сами, но може и форумът да е посредник. Ние сме длъжни да приветстваме всяко желание за сътрудничество.

– Вие сте съпредседател на тази организация, освен вас, кои други интересни личности са в нейното ръководство?

– Всяка страна – било то руската или пък българската, сама взема решение за своите представители във форума. Разбира се, хората от ръководството ще имат контакти помежду си. От руска страна председател председател е прочутия руски журналист В.Н.Игнатенко, който много години бе начело на ИТАР-ТАСС, а понастоящем е депутат от Горната камара на Съвета на федерацията, аз съм съпредседател, но в управлението са още М. Швидкой, Г. Островски, П. Гусев, Ал. Щербин, В. Лошак. От българска страна председател е Георги Първанов. Координатор – Снежана Тодорова.

Вие сте и председател на Междукомисийната работна група по международно сътрудничество и обществена дипломация в Обществената палата на Русия, член сте и на Съвета по междунационалните отношения при президента на Руската федерация. Какви са приоритетите на Русия в момента?

– Ние имаме много приоритети. Но поначало се занимаваме с макрополитика. Затова и приоритетите ни са свързани с международните организации, работещи в тази сфера – ООН, Съвета на Европа. България като европейска страна ни е сред най-интересните. Наскоро едно социологическо изследване показа, че тя заема седмо място сред всички страни по симпатии на руското общество. И понеже ние сме Обществена палата, не можем да не се съобразим с мнението на обществото. Затова България е сред нашите приоритети.

 

Екатерина Павлова

 

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here