Покажи традицията! Подари празник!

0

Това бе мотото на благотворителното събитие под патронажа на г-жа Марина Качанова, съпруга на посланика на Република Беларус в Република България, организирано от Съюза на българските журналисти и Сдружение за културни продукти и международен обмен „Спектър 21 век”. То се състоя точно в средата на женския месец – 14 март, в прекрасната атмосфера на ресторант „Московска № 15”. Тук, да „покажат” красивите ни пролетни традиции бяха групата за автентичен фолклор и групата за народни обичаи към читалище „Светлина 1928”, с. Горни Лозен. А да им се зарадват и да им „подарят” празник дойдоха: г-жа Ирина Яшагашвили, временно управляваща посолството на Грузия у нас, г-жа Тарана Каримова – съпруга на посланика на Азербайджанската република, г-жа Лариса Пригорски – съпруга на посланика на Република Молдова, г-жа Светлана Ал-Мадбух – съпруга на посланика на Държавата Палестина, г-жа Людмила Исакова, съпруга на посланика на Руската федерация, г-жа Пенка Балтажи – съпруга на посланика на Украйна, г-жа Коидзуми, съпруга на посланика на Япония, както и други дами от дипломатическия корпус, българки от културната сфера, журналистиката и бизнеса.

Благотворителната инициатива постави и началото на дипломатически културен клуб, който ще има за цел да представя традициите на различни страни пред българската публика, както и нашите пред чуждестранната диаспора у нас.

 

«Шаноуныя дамы! Дарагiя госцi

– приветства гостите на беларуски г-жа Марина Качанова. И продължи на перфектен български: «Наистина съм ви много благодарна, че намерихте време, за да подкрепите една хубава инициатива – една пролетна среща – с цел да се запознаем или пък да си припомним пролетните традиции  на българите. Да видим нещо ново, да срещнем нови хора и да подпомогнем тези, които имат нужда. В нашия случай това е групата за автентичен фолклор при читалище «Светлина 1928» в с. Горни Лозен…

Народните пролетни традиции в моята и във вашата страна са много близки. Те се назовават по-различен начин, разбира се, има различия и в ритуалите, но ги обединява едно: пролетта – времето за събуждане на природата, времето на изгонване на злите сили и времето за посрещане на новия цикъл от живота.» И тези радостни усещания организаторите се опитаха да предадат на своите гости чрез уникалните песни и обичаи от Шоплъка. А беларуски привкус на атмосферата придадоха специалитетите от беларуската кухня и прочутия Балзам «Беларуский», питието от билки, за което се твърди, че има чудотворно лечебно въздействие.

Гостите вкусиха от еликсирите на «Доробас» – прекрасните вина на фирма ФИАЛ ООД. Зарадваха се на подаръците от благотворителната томбола, предоставени от: Клуб «Приятели на гоблена и българската шевица», фирма «Лема» – Казанлък, произвеждаща розово масло и розова вода, сладкарница ТЕА, фирма „Александров трейт”, вносител на бижутата «Мисис Блум», художничката Илиана Бецинска и сдружение «Спектър 21 век». Зарадваха се и на прекрасните български пролетни традиции.

От Баба Марта до Великден

дните са изпълнени с жизнерадост, а сърцата – с надежда. И с толкова много красота! Уникалната традиция на 1 март българите да си закачат един на друг мартеници – пресукани бели и червени конци, за здраве и късмет, бе представена пред чуждите гости от малката „мартеничка” – първокласничката Селия Ок и от авторските мартеници на Снежана Велкова. След Баба Марта следват Сирни Заговезни, когато на вечеря искаме прошка от по-възрастните, а по-късно през нощта, тръгват Кукерите. Техните шеговити сценки и обредни действия са с цел да прогонят тъмните сили и да предвещаят плодородие. На Тодоровден пък народът се весели като организира кушии – надбягвания с коне. Старо поверие е, че на Благовец идва пролетта. Затова на трапезата стопанките слагат нещо зелено – най-често супа от коприва. Някои от жизнерадостните песни за тези празници, както и за Цветница и Гергьовден, избраха и изпяха за гостите на събитието жените от групата за автентичен фолклор при читалище „Светлина 1928” в с. Горни Лозен, с художествен ръководител Цветанка Петрова.

Пеенето им е уникално

Специалистите го определят като полифония на два гласа. Репертоарът им отразява почти целия празничен спектър на българите. А мъдростта и уменията им са съкровище, пазено и предавано от поколение на поколение в продължение на векове. Днес го предават на своите внучки. Неотдавна читалището, подкрепено от Столична програма „Култура”, издаде книжка и диск с песните от с. Горни Лозен. Нарече я „Летели ми са летели”. А в нея пише, че това “не са просто 40 песни, долетели до нас от висинето на планината, през ширинето на времето. Фолклористите знаят, че песента е този дял от фолклорната култура, който релефно изразява нейната същност. Дълбинето на лозенската песен ни дава ключ да разключим портите към едно минало, което ще избледнява в паметта ни и ще става все по неразбираемо за нас. Но, слушайки пак и пак, и знаейки, че дълбокото море брод няма, все пак решихме, че това дълбине има нужда от брод. Защото ще слушаме стари записи, а няма да чуваме песента и да разбираме думите. Ще гледаме старите снимки, а няма да разпознаваме хората и да разбираме жестовете им. За да не сме слепи и глухи за своята локална традиция ние, като фолклористи и етномузиколози, заедно с дейци на читалище “Светлина” и жени от певческата група, се потрудихме да ви представим това, което дава смисъл на песента. Преживяването й от нейните носители. Мястото й в живота на певеца, селото, културата. Песента във времето – някога и сега. Песента в пространството – от дома, през “насред село” (мегдана на Лозен) до сцените на Националния събор на народното творчество в Копривщица и международните фолклорни фестивали.”

Гостите на благотворителната вечер оцениха високо изпълнението на групата от с. Горни Лозен. И си спомниха, че пеенето на жените от Шоплъка в лицето на една друга група от съседно село – «Бистришките баби», в която жените пеят на три гласа, представя България в Списъка на шедьоврите на световното нематериално културно наследство на Юнеско още от 2005 г.

Обичаят Лазаруване

Присъстващите на събитието се насладиха на този колоритен момински обичай благодарение на възстановката му от групата на лазарките при читалището на с. Горни Лозен, с художествен ръководител Кина Галова. Празникът Лазаровден е възхвала на пролетното пробуждане, младостта и любовта. По традиция, млади момичета, на дружинки по 8, 10 или 12 на брой, обикалят по всички къщи в селото. Празнично облечени, на главите с венчета от зеленина и свежи цветя, във всеки дом те изпълняват песни за всеки член от семейството. Текстовете им са свързани с любовта, женитбата, семейството, продължението на рода и са пожелания за здраве, щастие и плодородие. Групата на лазарките се води от „кумицата” – най-видната мома  в селото. Нейната роля в обреда е ключова. Докато другите пеят и танцуват, тя отива при стопанката, мята кърпа на дясното й рамо и чака да бъде дарена с бели яйца, дребни пари и др. „Кумицата” насочва момичетата и в кой дом какви песни да пеят. Тя води и прочутото несключено хоро на лазарките, което най-често става на площада. Но в Горни Лозен не играят хоро. И накрая не гадаят, както правят по други места из страната. Но старото народно поверие, че мома, за да се омъжи, задължително трябва да е играла лазарка, важи и тук.

Прекрасно съчетание на облекло, обредни действия, песни и танци, обичаят лазаруване е рядък бисер в културната съкровищница на България.

А сякаш естественото продължение на Лазаровден е Цветница. Когато рано сутринта жените отиват на църква, откъдето си тръгват с осветени върбови клонки. С тях те окичват домашната икона и вратата на къщата си. Пазят клонките до следващата Връбница, защото вярват, че те имат необикновената сила да пазят дома.

Пролетният празничен цикъл се затваря около Великден. На Възкресение Христово вярващите отварят сърцата си един за друг с надеждата да бъдат щастливи и благословени.

Катерина Павлова

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here