Международна пърформанс вечер „Измиване на ръцете“, УАСГ, „Студио проjектиране“

0
из пърформанса на Мате Рожич и Елица Спасова

На 19.03 тази година в Студио проjектиране се състоя Международната пърформанс вечер под надслов „Измиване на ръцете“.

Студио проjектиране е място за филмови прожекции, лекции, дискусии, работилници-студия и експерименти в областта на архитектурната теория и практика, отворено за идеи и креативни хора, което се намира на самия гръб на сградата на УАСГ в посока съда. Студиото с готовност предостави своята сцена на първото [за сега] издание на Международната пърформанс вечер, организирана от сдружение Изкуство в действие и студенти и докторанти от специалност Изобразително изкуство при Софийски университет „Св. Кл. Охридски“. В нея взеха участие Ник МакАртър /Англия/, Тавис Престън /Шотландия/, Мате Рожич /Унгария/, Елица Спасова, Моника Михайлова, Мариян Ценов, Илина Консулова, Даниел Нечев, Мая Антова, Янко Андонов, Мария Веласкес, Венцислава Стоянова и проф. Орлин Дворянов – ръководител на групата, занимаваща се с неконвенционални форми към специалност Изобразително изкуство.

Малко предисловие – що е пърформанс? Онова отдръпване от материалния продукт на художествената дейност, което дава безброй възможности за интерпретация, импровизация, работа със собственото тяло и пряко въздействие върху публиката на живо. Пърформансът е любимото изразно средство на homo ludens – търсещ, опитващ, играещ.

А когато с една свободна форма си служат млади творци, необременени и неуморени още от собствения си опит, се получава наистина добре. Вярно – несъвършено, не докрай изчистено като изказ, но искрено и напоено с младежки експериментализъм. В този дух бяха и пърформансите, представени на сцената на Студио проjектиране. Макар и обединени от общата тема „Измиване на ръцете“ (по идея на Ник МакАртър), те бяха изключително разнородни в надпреварата си да изкажат всеки по свое му авторовата интерпретация – ту бягството от отговорност, ту отърсване от житейски напластявания, пречистването, терзанията на Аз-а в битката му със самия себе си и околните, които са адът и сред които се крие още един Аз, в чието лице да разпознаеш любовта.

При всички пърформанси обаче убедително присъстваше идеята за създаване на мултимедия в реално време. За музикалния акомпанимент се погрижиха 4-годишната Рая (цигулка) – с нейното изпълнение се даде начало на вечерта, като то може да се оприличи на спускане на завесата между делничната обичайност на вторника и мимолетната безметежност на пърформанса, Тавис Престън (контрабас) и Даниел Нечев (виртуален струнен оркестър), а за визията в реално време бяха използвани различни аудио-визуални инструменти.

Мероприятието откри проф. Орлин Дворянов с встъпителни думи и авторски пърформанс.  Последваха го търсещите измеренията на собствените си взаимоотношения Мате Рожич и Елица Спасова, видеоматериалът на екологична тема на  Ник МакАртър, поднесеният с много хумор „шампионат“ по плуване на Мая Антова, сарказмът на Мария Веласкес, „Измиване на сърцето“ от напластявания земя и спагети на Моника Михайлова и борбата на Мариян Ценов с „цветните“ му мисли.

Пърформансът на Моника Михайлова, препратка към произведението на Бен Патерсън, развива концепцията си многопластово като рисува картина на вътрешно пречистване. Преживяването борави със символа на земята като изначална материя на съществуване и в същото време представя натрупани с времето пластове живот. Надграждането на усещания и емоции са семантично въплътени в игривите и огъващи се спагети, които не могат да си намерят място, изкушени от чувството за близост с тялото. Измиването от всички натрупвания се случва в реално време с комуникацията между участниците. Диалогът е сбъднат тогава, когато статиката е нарушена от желанието. „Искам да измия кожата си…“, „Искам да изрежа мислите си…“, „Пластове от сърцето ми си отиват“. Борбата с материята не е приключила, но състоянието на Аза вече е намерило пътя към своето съществуване – пречистването!

Пърформансът на Мариян Ценов тълкуваме като едно субективно проявление на вътрешните цветни сугестии и експонирането им в множеството терзания на личността. Умиването на ръцете като акт на осъзнаване и отърсване от умонастроения, които не са намерени за удачни в границите на наличната реалност. Екзалтиране на Аза. Ярост, която ражда изкуство. Всички тези трансформации авторът въплъщава в минималистични, но ярко крещящи движения на тялото. Подобно на кривите в пространството, неговите измерения се превръщат в лична космология, митът за която зрителят асоциира в първичния знак, загатнат в мултимедията.

Определено „бисерът“ сред предложените интерпретации бе автобиографичният пърформанс „Белези на малодушието” на Янко Андонов, който развълнува аудиторията с искреността си и свободата да ползва собственото разголено и уязвимо човешко тяло като инструмент за разказване на най-човешката история за доброволно изградените страхове и комплекси, с които сме свикнали и ревниво пазим, които стягат душата в менгеме и потискат интимните й тласъци, но без които не можем, защото са в основата на онова, което мислим, че се нарича „морал“.

Така горе-долу протече Международната вечер на пърформанса „Измиване на ръцете“ в студиото „за виждане, чуване, говорене, усещане и създаване“ – в приятелска и работна атмосфера, без претенцията и тежестта на професионализма на всяка цена, в духа на експеримента сред чертожни маси и стативи. И така беше хубаво.

Илина Консулова, Моника Михайлова

Снимки: Моника Михайлова, Венцислава Стоянова

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here