Балканска музика

0

Вълненията в музикалното изкуство, в социалното им ежедневие на новите поколения от български – родени и учили в България, работещи и живеещи в други държави, музиканти твори културната и обществената им значимост. Те запознават, разкриват душевност от тяхната учебна среда на концертната сцена по света от музиката, от звуковата среда и творците, с които са отраснали в родната си страна. А въпросите за причините да звучат в концертните зали в България значително по-малко творби от български композитори и от Балканските страни, дали има и защо публиката кумири като Васил Казанджиев, Красимир Кюркчийски, необходими ли са кумири след тяхното поколение чакат отговори.

Мирослав Христов – цигулка, с ангажирана програма от над 50 концерта на сезон като солист, концертмайстор на симфоничния оркестър в Кноксвилд, щата Тенеси, САЩ, първа цигулка в струнния квартет на Кносквилд, е с кариера, след награди от националния цигулков конкурс „Добрин Петков”, от конкурса за стурнни изпълнители MTNA в щата Луизиана, солст на Пловдивската филхармония, на солист, камерен изпълнител и педагог, от Монтерей, Мексико, Пуерто Рико, Франция, Португалия, Испания, Германия, Полша, Хърватска, Гърция, Норвегия, Швеция, оркестров водач из цялата територия на САЩ, преподавател във Висшето училище по музика в Тенеси, с научна степен в цигулковото изпълнителство от ДМА ”П.Владигеров” в България и докторат от университета в Кентъки, с премиерни изпълнения на редица водещи български композитори в Европа и САЩ.

Владимир Валяревич – пиано,/ р. в Босна и Херцеговина/, след като учи  в Сърбия, със стипендия заминава да учи в престижния колеж Ман, САЩ  / Софийската публика го помни от концерта му на 40-я МФ „Софийски музикални седмици” с един от неговите преподаватели Павлина Доковска, нейн асистент, в колежа Ман/, е  с изключително богата дейност от концерти в известните зали в Ню Йорк – Карнеги хол, Steinway Hall, Yamaha, Центъра на пианата Beckhstain, ООН, Гьоте институт,  зад океана в Япония, Швейцария/ където е учил със стипендия Фулбрайт и безвъзмездната помощ за изкуствата от швейцарското правителство/, в почти всички страни от Европа. Той сътрудничи с много от изявените съвременни композитори, работи с музиковед. Участията му в концерти на фестивала на изкуствата в Югозапдна Вирджиния/създаден от Павлина Доковска/, в университета Тенеси в Кносквилд, както и изявите му с „копринено-кадифена звучност”/Fanfare Magazine/, „прекрасен лиризъм и широко разнообразие от звуци и цветове, приложени с осезаемо внимание” /All Music Guide/, „един изявено отговорен партньор”/ The Strad/ правят възможно съвместното камерно концертно изпълнение с цигуларя Мирослав Христов с „поетичен лиризъм” и „чувственост”.

hristov_2

Дуото Мирослав Христов и Владимир Валяревич посветиха концерта си на творби от композитори от страни на Балканите. Много малко са вече концерти с такава програма, а в началото на 80-те години имаше фестивал! Международният фестивал „Софийски музикални седмици” ги покани и предостави на тези излъчващи интелигентност, чувственост и въздействаща обаятелна артистичност камерната зала „България”. Попитах Мирослав Христов, той беше със съпругата си и децата си  в България за още време, тъй като си е купил апартамент в София:

БС: Как се чувства човек в САЩ, като избере за изпълнение  музика от композитори на Балканите?

МХ: Чувства се като пионер, в по-широкия смисъл като новатор. И музиколозите, които се занимават с балканската музика, не само сегашното  поколение, недостатъчно знаят за това творчество. Заради политическите проблеми – Берлинската стена, „завесата” и т.н публиката, хората в САЩ малко знаят за балканската музика и за Шостакович. Аз се чувствам като човек, който  казва на останалия цивилизован свят за перли, за творби, което те не са чули.

БС: Кой реши, че ще изпълните творби от композитори от балканските страни?

МХ: От почти 10 години се познаваме с Владимир. Познаваме много композитори, от това, което сме свирили. Дойде идеята, че никой не е правил такава програма. Синът/ с него ни запозна един албанец, който е бил на висок пост в Родината си, понастоящем живее в Канада/ на доайена на албанската музика Ческ Задея, ни изпрати последната версия /негово притежание/, неизпълнявана, на Соната за цигулка и пиано. Записахме я миналата година за нашия нов компакт диск.

Владимир се познава с Александра Вребалов, от Сърбия/ Софийската публика познава нейната  творба  „Магия”, посветена на  и изпълнена от дуото Павлина Доковска и Владимир Валяревич/. Тя е изпълняван композитор, за нея е писано в New York Times. ”Размисли в Източноправославния параклис”/2010г/ за цигулка, пиано и запис с „ фрагменти  от общи молитви и песнопения на санскрит, мисли и надежди, страхове отнасящи се и за Изтока /Азия/ на мъже и жени”. Александра Вребалов е посветила тази своя творба на St. John Cathedral в Ню Йорк. /Тя живее в Ню Йорк, има ежегодни майсторски класове в Сърбия, а през м. октомври предстои премиера в Нови Сад на новата й опера, за първата жена Милева Айнщайн, сръбкиня, р. в  Нови Сад, на Алберт Айнщайн/.

Малка сюита №2” /1930/ от Никос Скалкотас,  цигулар и композитор, живял в Гърция и Германия  е написана много удобно за цигулка, а е с виртуозни елемнити от 12 тоновата епоха.

„Песен” из Българска сюита от П.Владигеров е от химните на българската цигулкова литература. Много често я свиря и в Америка. Бидейки българин съм пристрастен към П.Владигеров. Всички много го обичаме.

Дж.Енеску е  една от невероятните, най–важни личности в цигулковата история от ХХ в., от по-известните, свободно конвертируеми композитори. Соната за цигулка и пиано №3 е много сложна, защото е написана в румънски цигански стил, и е цялата като една огромна импровизация за двата инструмента. Удоволствие е да се изпълнява.

БС: Интересувате ли се от политика?

МХ: До толкова, до колкото изкуството се засяга… А то винаги се засяга, за жалост.

Задълбоченото мислене,  музикалността и артистичния талант на това дуо зарадва публиката в залата. Щастливата Павлина Доковска от изявата на нейния партньор на сцената, предразполагаше за размисъл, за разбиране на значението, смисъла на дейността им.

Боряна Статкова

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here