“ЖИВОТЪТ В РОЗОВО”, МГМИ, 7.02–28.02.2013г

0
5

Премиера на най-новия арт проект на Калоян Илиев – Кокимото

Най-новият арт проект на Калоян Илиев-Кокимото представя Галерията за модерно изкуство от 7-ми до 28-ми февруари. За период от два месеца на артистичен престой в престижните парижки ателиета на Международния център по изкуствата “Сите ентернасионал дез’ар“, концептуалният артист създава серия от картини под надслов „La vie en rose“ или „Животът в розово“.

„Животът в розово“ във Франция или „животът в сиво“ в България… където и да се намираме по света, с който и цвят да сравняваме положението си, в крайна сметка всичко е в главите ни!“, казва Кокимото.

Парадоксално за нашия край наименование, както и не най-точно определящото живота там, продиктувано не от симпатиите му към френската музика, и въпреки явната прилика с розовия период на един друг прочут автор, определящи за крайния вариант на името се оказват визуалните разлики между градовете ни.  Архитектура, изкуство, градоустройство, транспорт, музеи и галерии, начин на живот и отношение към заобикалящата ни среда са само част от положителните страни на Париж, които допринасят за един от най-ползотворните периоди в кариерата на артиста.

В допълнение към лайтмотива на най-новата му експозиция в Галерията за модерно изкуство са и няколко непоказвани досега картини –  пет работи от един от най-скорошните проекти на Кокимото –  „Faith off!“, както и от вече добре познатите на публиката „Шаблони на реалността“…

Артистът е сред шестимата финалисти в първото издание на конкурса за българско съвременно изкуство MOST, организиран от Галерията.

„Животът в розово“/ La vie en Rose

“Носталгия по дома, семейство, приятели и други от този род си остават отвлечени понятия, на заден план в сравнение с културния шок, който човек изпитва завръщайки се в родината си. Заживявайки в една, подобна на действителност реалност, историята се повтаря отново и отново. Властимащите в нея не полагат никакви усилия да те задържат, а след това се чудят защо напускаш България, а тези които нямат кураж да го сторят  те наричат беглец. Безизходното за мнозина положение, създава ред неудобства, мизерията и нищетата пораждат агресия и омраза, но и пробуждат силно желание за промяна. Ако спешно не поемем отговорност за действията и бездействията си и не се променим в положителен план, сме обречени, независимо от страната в която живеем…

Имаме и винаги сме имали сила да създадем най-доброто бъдеще за идните поколения, така както в близкото минало го е сторила една жена, имаща властта и желанието за това. Въпросната личност е Людмила Живкова (Светла ѝ памет) и благодарение на нейните усилия в културната политика на България няколко поколения художници са имали, ще имат и в близките 100 години възможността да живеят и работят в един от най-артистичните градове на света – Париж. В едно от закупените от нея за 150 години ателиета на България, в навечерието на 50 годишнината от създаването на „Сите Интернасионал Де-з-ар“ и аз имах възможност да изживея своя момент. За период от два (недостатъчни) месеца на т.нар. артистичен, материално  неподплатен престой имах огромния творчески заряд  и удоволствието да създам серия от картини под надслов „La vie en rose“ или „Животът в розово“. Парадоксално за нашия край наименование, както и не най-точно определящото живота там, продиктувано не от симпатиите ми към френската музика, и въпреки явната приликата с розовия период на един друг прочут автор, определящи за крайния вариант на името се оказаха визуалните разлики между градовете ни.  Архитектура, изкуство, градоустройство, транспорт, музеи и галерии, начин на живот и отношение към заобикалящата ни среда са само част от положителните страни на Париж, които допринасят за един от най-ползотворните периоди в кариерата ми.“