“Кукулкан слиза от небето” се върна при своите читатели

0

Премиерата на новото издание е на 30 ноември от 17.30 в Дома на научно-техническите съюзи на “Раковска”

Богомил Герасимов ни предлага един различен поглед върху древната култура на маите. Като дипломат в Мексико, той има възможността да опознае добре местните бит и култура, да се потопи в света на техните предци. „Кукулкан слиза от небето” е разказ, именно, за тях. Авторът поставя въпроси и търси отговори, свързани с начина на живот, техническите постижения и вярванията на древните жители. В книгата ще намерете подробна информация за изумителните постижения на маите в областта на науки като математиката и астрономията, както и в строителството и архитектурата, в земеделието и културата. Не малко внимание е отделено и на някои почти необясними факти, като това, че маите не познавали ралото, колелото и желязото, но в същото време строели грандиозни центрове и забележителни пътища, създавали възхитителни произведения на изкуството, първи изобретили нулата, разполагали с най-сложния календар и сложна йероглифна писменост, неразчетена изцяло и досега. Ще научите и повече за техните вярвания и разбира се за това кой е Кукулкан и какво се случва, когато той слезе от небето.

Герасимов не подминава и темата за края на света. Дава свое обяснение и тълкование на това какво всъщност предсказва Вечният календар на маите. Книга е едно пътешествие към миналото и загадките на една удивителна и малко позната култура, която въпреки усилията на многобройни „детективи” – археолози и специалисти от различни науки – продължава упорито да крие тайните си. Книгата е издадена за първи път в далечната 1988-ма. Изданието се смята за библиографска рядкост. Новото издание с логото на КК “ТРУД” е допълнено и обогатено, с красиви цветни илюстрации и много снимки, направени от самия автор.

Предисловие и послесловие

Написах двете думи над това въведение и спрях. Няма такава дума послесловие. И да има, не помня някъде да съм я срещал. Оставих я не защото искам да се наредя сред авторите, занимаващи се със словотворчество, а защото съм замислил тази моя книга
като нормално продължение на първото є издание. Нещо като обяснение за добавените текстове или извинение за онова, което липсва в стария текст. Вярвам, че моите читатели ще ме разберат като им кажа защо смятах да забравя книгата си “Кукулкан слиза от небето”, да я обявя за свършен факт и да не се занимавам повече с нея. Тя се появи на бял свят с акушерското посредничество на издателство “Наука и изкуство”. Това стана през знаменателната 1989 г., когато политическата и идеологическата примка на тоталитарната система в България още не бе започнала да се разхлабва. Знам, че тези думи веднага ще предизвикат основателния упрек как така въобще ми е минавало през ума да забравям една моя книга? Не е ли все едно да кажеш, че ще забравиш едно свое дете? Имах готов отговор още преди да я видя по книжарниците: защото в нея много неща за древната цивилизация на маите останаха недоизказани или ги изказах в изкривен вид. Моля читателят да не си помисли, че съм го направил неволно. Напротив – с пълно съзнание се съгласих да не казвам всичко, което ми се иска да кажа, да заобикалям и премълчавам важни факти и аргументи, да се съгласявам с вдигане на рамене, макар и с въздишка, когато ми се изтъкват тъпи или ялови идеологически съображения. С моята редакторка спорехме по някои текстове и дори по отделни изречения и думи. Аз трудно отстъпвах, но все повече си давах сметка, че при тогавашните условия тя има право. Стигнахме до такъв труден етап, когато тя направо ме попита дали искам да излезе книгата ми. Отговорих, че искам, разбира се, как да не искам. Окончателната присъда беше: “Тогава ще пишеш както ти казвам, защото аз по-добре знам какво може да мине, ще махнеш всичко, което е неприемливо от идеологическа гледна точка”. Е, книгата излезе, което означава, че опитът надделя над ината. Не обвинявам в нищо моята редакторка и дори съм є благодарен, че добросъвестно ми посочваше подводните камъни, които можеха да ме спънат. Но сега, когато няма пречка да си пиша всичко, което ми хрумне, трябва ли да стоя със скръстени ръце? На моите приятели и читатели, които ме питат защо в книгата ми и дума не обелвам за пророкувания от маите край на света, определен за 21 декември 2012 г., трябва да е ясно защо. Да се оправдавам ли с редакторска намеса или с някаква непреодолима лична и доброволна автоцензура, продиктувана от дълго насаждания у всеки автор идеологически страх? Този път истината е друга.

За края на света и пророчествата, приписвани на маите, се заговори значително по-късно от рождения ден на моята книга. Разни специалисти по древни американски цивилизации, които виреят главно по територията на Съединените щати, набързо съзряха възможност да си завардят място в историята и науката, да спечелят лесна слава на гърба на маите. Аз не можех да предвидя с какво те ще започнат да плашат жадните за страх и ужаси наивни читатели. Ето защо вие, четящите тези редове след 21 декември 2012 година, нормално е да се огледате и запитате къде изчезнаха онези автори и псевдоучени, които ни уверяваха, че маите с техните страхотни и необясними познания няма как да сбъркат в предсказанията си и светът със сигурност върви към своя край. Остава ни само да видим по какъв начин ще стане това. Къде са тези хора сега? Не знам и не ме интересува. По-важно ми е да обясня защо се реших да подготвя второ преработено и допълнено издание на “Кукулкан слиза от небето”. Много ми се иска да убедя моите читатели, че не трябва да се изненадват от неслучилия се край на света. Иска ми се да запомнят само един-единствен факт, който обяснява всичко – маите никога и никъде не са обявявали, че на определена дата всички жители на планетата Земя ще намерят смъртта си, защото ще настъпи краят на света. Мога да предложа обяснения защо автори и “учени” им приписаха такива черни предсказания, но няма да го направя в предисловието. С тази тема ще се занимавам по-нататък, когато є дойде времето и мястото.

Друга важна причина, за да се захвана с това второ издание, е развитието на археологическата наука в Мексико, разкриването на нови интересни обекти и находки, които хвърлят още светлина върху древните култури на американския континент. През септември 2011 г. си направих труда да посетя отново тази страна, в която бях български посланик в продължение на два мандата (1976 – 1982). Исках да се видя със стари приятели, включително и с бившия мексикански президент Луис Ечеверия, да поговоря с археолози и други специалисти, да се запозная на място с разкопките, които не са преставали в центъра на мексиканската столица (където се намира Темпло майор на ацтекския Теночтитлан) и около внушителните пирамиди в града на мистериите Теотиуакан. Очаквах – и не се излъгах – да се потопя отново в онази незабравима романтична атмосфера, на която се радвах през цялото време на престоя ми в тази приятелска страна. Това искам да споделя с новото издание на “Кукулкан слиза от небето”, да поправя пропуските в първото издание и да опиша по-важните новости, които видях и научих по-късно. Надявам се, че със страниците на тази книга читателите ще получат възможност да направят заедно с мен едно интересно, приятно и обогатяващо пътуване из дебрите на древната американска цивилизация.

Богомил Герасимов

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here