Право на отговор

0

Уважаеми читатели, поради възражението на г-жа Къдринка Къдринова за редакцията на нейната статия в юлския брой на списанието “За офанзивата срещу СБЖ” с оригинално заглавие „Без журналисти няма журналистика, без журналистика няма демокрация”, ние публикуваме нейното писмо към нас и статията ѝ в оригинал.

[quote]До г-жа Станислава Пекова, главен редактор на сп. „Черно и бяло”

 Уважаема г-жо Пекова,

Поласкана съм от вниманието на сп. „Черно и бяло” към моята статия „Без журналисти няма журналистика, без журналистика няма демокрация”, която бе публикувана на 11.07.2012 г. в сайта на СБЖ. Дадох устното си съгласие на г-жа Снежана Тодорова, и.д. председател на УС и главен секретар на СБЖ, както и отговорен редактор на „Черно и бяло”, статията ми да бъде напечатана и във Вашето издание. Буквално днес получих от г-жа Тодорова и броя на списанието Ви от юли т.г. с вече излязлата статия.

След като зачетох публикувания текст обаче с почуда установих, че неизвестно от какви съображения е променено едно от доста съществените изречения в моя материал. То е от абзац, свързан участието на Петьо Блъсков в УС на СБЖ и в наемането на имотите на СБЖ в Банкя и край Варна. В списанието е излязло така: „И в крайна сметка не само осъществява икономическа блокада на СБЖ, реализирайки загуби, но и продължава да дължи повече от 500 000 лв., за което срещу него е заведено съдебно дело”. Всъщност в моя оригинал, публикуван и в сайта на СБЖ без промени, аз съм написала следното: „И в крайна сметка не само ги довежда до плачевно състояние, но и продължава да дължи наем на СБЖ от около 500 000 лв., за което срещу него е заведено съдебно дело (справка: сайтът на СБЖ – http://sbj-bg.eu/index.php?t=15473).” За да бъда докрай точна, трябва да посоча, че в сайта не е изписана моята препратка от скобите (както е в оригинала), но е направена автоматична връзка към съответната страница на сайта, което е съвсем приемливо. Неприемлива за мен е обаче редакцията, извършен над текста ми в списанието „Черно и бяло”. Думата „блокада” не е от моя речник, а и аз по самата си позиция на редови член на СБЖ нямам как да знам дали Блъсков като член на УС е осъществявал блокади или не. Обмисляла съм внимателно всеки израз, когато писах този текст, именно за да бъда пределно коректна и да не давам поводи за излишни остри реакции. Поради същата причина смятам за абсолютно задължителна и препратката към публикацията в сайта на СБЖ, която ми е дала основание да пиша за споменаваните 500 000 лв. А в списанието тази препратка липсва. Липсва и не по-малко задължителният пост-скриптум – че в статията изразявам само мое лично мнение без да ангажирам изданието в което работя, или други организации, в които членувам. 

Аз поддържам и ще продължа да поддържам изказаната от мен позиция, но не по-малко държа и на коректността в препредаването й. Затова Ви моля или да публикувате това мое писмо в следващия си брой, или да ми дадете под друга форма полагаемото ми се право на отговор.

Оставям настрана въпроса, че е променено и заглавието на статията. Това, естествено, често се прави в редакциите – въпреки че с така излязлото заглавие се променя и акцентът на статията. Според мен тя засяга много по-обширни теми, отколкото само настоящата офанзива срещу СБЖ. Но няма да влизам в спор за това. На другите забележки обаче много държа.

 С уважение

 Къдринка Къдринова

 08.10.2012 г.

София[/quote]

 

 

Покана за дискусия по повод апетитите към СБЖ и по въпроса каква е същностната роля на творческо-синдикалния ни съюз в защита на правата на колегията и на свободата на словото

„Без журналисти няма журналистика, без журналистика няма демокрация”

Така е озаглавен Манифестът за свободата на печата, с който Федерацията на асоциациите на журналистите в Испания (FAPE0), посрещна тази година 3 май – международният ден в защита на свободата на словото. Манифестът  бе четен на всички многобройни шествия и митинги, на които испанските колеги протестираха срещу закриването на 6 234 работни места за журналисти и на 57 издания в периода след а финансово-икономическата криза от 2008-а и до днес. Настояваха за гаранции и регулации, осигуряващи на гражданите правото да бъдат обективно, достоверно и отговорно информирани без журналистите да бъдат притискани от страха да загубят работата си и без принудата да се подчиняват на политически и икономически интереси от страна на издатели, рекламодатели или държавни институции.

Това е позиция, която все по-настоятелно и високо се изказва от колеги журналисти в цял свят. Процесът е глобален. Както и глобална е изключително нарасналата на този фон роля на професионално-синдикалните журналистически организации, които по самата си същност са естественият и единствено легитимен изразител и бранител на реалната независимост и свобода на журналиста.

В България такава организация е Съюзът на българските журналисти (СБЖ), който въпреки всички турбуленции на прехода и въпреки всички усилия на свои предишни отрицатели и настоящи „доброжелатели” успя не просто да оцелее през годините, но и да съхрани точно онзи дух на журналистическа солидарност, етика и отговорност, който е есенцията на нашата професия. За разлика от доста други творчески съюзи у нас СБЖ успя да съхрани и още нещо – имотите си. Всички знаем, че въпросните имоти са наследство от епохата на социалистическия строй у нас и са собственост на СБЖ . Но обществените промени от последните вече над две десетилетия са факт. Още в зората на прехода от журналистическите среди излязоха първите издатели на частни медии и поеха своя път на предприемачи, гледайки на журналистиката през призмата на продаваемостта, печалбата, бизнеса. Това бе техният избор.

Тук няма да се впускам в детайли около голямата тема на „порочното зачатие” на повечето български медии след демократичните промени – тема на отделна дискусия е въпросът защо българската преса се търкулна в посока на таблоидизацията на характеристиките си и на профанизацията на тематика, език, послания. За радост имаше и продължава да има и изключения, макар и да им е все по-трудно да оцеляват.

Темата, заради която пиша сега, е друга – удивлението, което предизвиква засилващата се през последните месеци многопосочна и масирана офанзива от страна точно на издатели и други, заели ръководни позиции в медийния бизнес лица, спрямо СБЖ и по-специално спрямо сегашния му Управителен съвет, решил да поеме под свой пряк контрол стопанисването и управлението на съюзните имоти. Изключително зачестиха напоследък всевъзможни срещи, дискусии и медийни изявления от типа „Какъв СБЖ ни е нужен?”, организирани именно от споменатия кръг издатели и медийни ръководители. И е много трудно в тази активност да не се съзре очевидния интерес към уникалната международна марка, каквато е СБЖ, и която гарантира авторитет и тежест и да не се забележи големият бизнес апетит към имотите на СБЖ.

Разбира се, активистите на тази кампания на всеослушание уверяват, че в мотивите им няма корист, а само светла загриженост за доброто на СБЖ. И не спират да изразяват най-възвишени чувства към нашия съюз. Уверяват също, че с бизнес опита си от издателския пазар могат да допринесат за по-успешното развитие на СБЖ.

Познавам добре много широк кръг колеги – и от онези, които избраха да станат издатели или да правят ръководна кариера, и от онези, които решиха да останат активно пишещи и отстояващи гражданска позиция журналисти и към които причислявам и себе си. Всички сме тръгнали от сходни позиции, но всяка от тези две големи групи е поела по своя избран път и той е различен от пътя на другата. Да, знам, че част от днешните издатели продължават да се чувстват журналисти. Мнозина от тях продължават и да пишат, при това твърде добре. Имат тръпка към професията, имат неоспорими професионални качества. Но всичко това не променя статута им – те са издатели и медийни ръководители, хора на капитала и бизнеса. А от другата страна сме журналистите – хората на наемния труд. Те си имат съюзите и организациите на издателите. Ние си имаме СБЖ. Няма как да се съберем на едно място.

Разбира се, всеки пишещ събрат, бил той и издател, има пълното право също да е член на СБЖ. Но не и да заема ръководни длъжности. Не случайно това условие е залегнало в Устава на СБЖ. Защото организацията ни е творческо-синдикална, тя е изразител на интересите на редовите журналисти, не на онези, които решават съдбите на другите.

Свързани сме с нашите издатели и медийни ръководители, взаимозависими сме, няма съмнение. Но сме в различни позиции. Ние сме уволняваните. Те са уволняващите.

СБЖ е нашият съюз, който би трябвало да ни защити, ако ни уволнят или по друг начин попречат на свободата на словото. За да има тежестта и силата да го прави, СБЖ трябва да разполага със своята икономическа независимост (имотите) и да не приема никакъв тип коалиции с хора, чиито реални бизнес или политически интереси могат да влязат в противоречие със защитата на свободата на словото, на правата на журналиста и на правото на обществото да бъде информирано обективно, достоверно, отговорно и морално.

Дали сега можем да намерим във всички медии такова обективно, достоверно, отговорно и морално информиране за кампанията, която се разиграва около СБЖ? Отговорът не е положителен и това също е диагноза за състоянието на българските медии и на свободата на печата у нас. внимение.

„Доброжелатели” не пропускат да обвиняват СБЖ и във факта, че сред активната журналистическа гилдия процентът на членуващите в нашия съюз колеги е нисък. Парадоксалното е, че обвиненията звучат от хора, отричали СБЖ в зората на прехода като „тоталитарна” или „пенсионерска” организация, от която нямало смисъл. Много сме онези, които си спомняме например как, докато ръководеше в. „24 часа” Петьо Блъсков забраняваше на подчинените си да членуват в СБЖ, както забраняваше и всякакви опити за синдикална дейност. Да не говорим за нововъведението, в което той беше пионер – само минимална част от възнаграждението на журналистите да е по трудов договор, а по-голямата да е по граждански. С цел, разбира се, собственикът работодател да плаща по-ниски осигуровки. Този принцип и до днес е масова практика в почти всички частни издания в България. А журналистите не смеят и да си помислят за бъдещото си пенсиониране, защото никога не биха могли да оцелеят с формиращите се по този начин мизерни пенсии.

Не отричам правото на всеки да еволюира и да променя възгледите си. Дори напротив, готова съм да съзра първо доброто у всекиго. Но съм искрено озадачена от факта, че днес Петьо Блъсков се изявява като радетел за „обновление” на СБЖ и дава красиви идеи за учредяване на фондации и за печелене на еврофинансиране, внушавайки, че досегашната дейност на СБЖ е един неспирен финансов провал заради лошо управление и слаб бизнес капацитет. И всичко го казва човек, който всъщност още през 2007 г., влизайки в предходния Управителен съвет, взема под наем имотите на СБЖ в Банкя и край Варна чрез свои фирми и чрез фирми на свои приближени. И в крайна сметка не само ги довежда до плачевно състояние, но и продължава да дължи наем на СБЖ от около 500 000 лв., за което срещу него е заведено съдебно дело (справка: сайтът на СБЖ – http://sbj-bg.eu/index.php?t=15473). Самият Блъсков отрича да дължи такива суми и уверява, че истината била друга, но не я обяснява с ясни аргументи, а залага предимно на емоционални оценки за настоящия Управителен съвет. Ако обаче има истинска загриженост за съдбата на СБЖ, логичното е да се води отговорен диалог с легитимния ръководен орган, какъвто е Управителният съвет. В същото време с пълна сила виси въпросът чии бизнес капацитети са достойни за доверие, ако след тъй дейното и достатъчно дълго участие на Блъсков в организационните и имотните дела на Съюза резултатът е тъй разсипващ….

Изумителни са също атаките по настоящия Управителен съвет, че не бил включил в дневния ред на свикваното през септември Общо събрание точката за избор на ново ръководство на СБЖ. И това става при положение, че на сайта на СБЖ са публикувани пределно конкретните разяснения на УС, че в момента срещу него тече съдебно дело, оспорващо легитимността му, и юридически в тази ситуация той не може да предприеме процедура за избор на ново ръководство, защото и тя може да бъде обявена за нелегитимна. Най-интересното е, че въпросното съдебно дело е заведено от лице, приближено до Блъсков… Тоест същите, които пречат на избора на ново ръководство на СБЖ, винят за създанената от самите тях ситуация Управителния съвет!… Както се казва, коментарът е излишен.

Много интереси се фокусират днес върху СБЖ. Има и опити съюзът да бъде въвлечен в непрестанно припламващи с различна интензивност медийни войни между различни издателиски групи – нещо, което ние, журналистите, не би трябвало да допускаме. Защото СБЖ трябва да е извън сблъсъка на интересите на различните издатели. СБЖ трябва да е бранителят на интересите само на журналистите и на свободата на словото. Именно това е и целта на усилено подготвяния от сегашния УС на СБЖ Закон за защита на журналистите.

Тук трябва дебело да подчертая, че този проект няма нищо общо с другия – лансирания от премиера Бойко Борисов Закон за печата. Стремежът на СБЖ е да осигури законова основа за защита на правото на журналистите на свободно слово. Докато премиерската инициатива буди притеснения за налагане на контрол и регулации както в печатните и електронните медии, така и в онлайн изданията, блоговете и социалните мрежи точно в навечерието на изборите догодина. Аналогиите, които буди, са с предизвикалия много остри критики в Европейския парламент подобен закон, прокаран от правителството на унгарския премиер Виктор Орбан.

За пред обществото у нас идеята на Борисов се представя едва ли не като приложение на челния немски опит – защото Германия имала много хубав закон за печата, та и тукашният проект щял да мине през цедката на две немски фондации, само между другото –  подпомагащи ГЕРБ! Оповестявайки това свое начинание, премиерът изненадващо прави прозрението, че проблемите със свободата на медиите идвали не от натиск от държавната власт, а от факта, че медийните собственици се влияели от конюнктурните си интереси. В реалната медийна среда всъщност и двата фактора са тясно преплетени, защото конюнктурните интереси на медийните собственици са силно зависими от благоволението на властта. А всичко това, добре миксирано, в крайна сметка ограничава както свободата на изразяване на отделния журналист, така и правото на обществото да бъде обективно и достоверно информирано. Но Борисов гледа в друга посока. Той смята, че край кръглите маси, на които немските фондации ще поканят подбрани журналисти, медии и неправителствени организации, ще се изкажат правилните възгледи какъв да е пожеланият от него Закон за печата и всичко ще изглежда дори демократично: „След като всички вие ми кажете: Изгответе такъв закон за печата или го направете по този начин, аз мога от името на партията да поема ангажимент в парламента да бъде направен”.

Ами ако на тези кръгли маси успеят да се промъкнат и нережисирани участници, които му кажат „Не правете Закон за печата, който ще ни запечата устата, а придвижете и гласувайте Закон за защита на журналистите, както вече е предложил Съюзът на българските журналисти”?…

Да, в СБЖ днес членува една доста скромна част от активно работещите журналисти. Вече стана дума за съзнателното неглижиране на ролята и авторитета на СБЖ в зората на прехода, но този процес продължава и до днес. Твърди се, че самите журналисти не искали да членуват, не виждали смисъл. Ами как ще искат, как ще виждат смисъл, като от ръководствата в редакциите им се внушава точно такова отношение? В същото време точно ръководствата са тези, за които дейността на един силен творческо-синдикален съюз е нежелателна – защото тя би била форма на граждански контрол и гаранция за наистина свободното слово. Така всяка съответна медия със съответно обработени журналисти в дух, че всякакво творческо-синдикално съюзяване е едва ли не посегателство над индивидуалната им независимост, де факто се превръщат в крепители на статуквото – както вътре в конкретната редакция, така и в държавата като цяло. Онзи, който само ще слуша и ще изпълнява каквото каже издателят му или главният редактор, съответно ще тиражира послушно поведение и сред гражданството. Наистина смешен плач изглежда на този фон дългогодишното тюхкане как така в България нямаме гражданско общество. Всъщност имаме – процесите са узрявали и са се трупали, просто медиите не бяха настроени да ги виждат. И сега внезапно са сполетяни от изненадата, че на Орлов мост отнейде изникват едни буйни младежи, сякаш внесени от „Окупирай Уолстрийт”. Не са внесени, тук са отгледани. Но другият им белег, освен бунтовността, е, че не вярват на българските медии и на българските журналисти. Тоест – реалното гражданско общество не припознава като свой изразител нашата професия. А това вече е присъда. И предмет на наложителен и много откровен разговор в нашата гилдия.

Дискусията за ролята и характера на СБЖ като наша професионално-синдикална организация с дълга история и неоспорим международен авторитет е неотделима от този разговор. Независимо дали членуваме в СБЖ или не, ние, журналистите, сме тези, които трябва да се замислим и над съдбата и бъдещето на този уникален творческо-синдикален съюз. Време е по-обширна част от колегията да го припознае като свой. Защото СБЖ наистина има изключителни възможности. Ябълката на раздора – имотите му, всъщност могат да се превърнат и в златна ябълка, която гарантира неговата икономическа независимост, както и самочувствието, и защитеността на членовете му. Това е голям лукс в днешно време. Ние, журналистите, сме онези, които би трябвало да опазим съюза си от нездрави апетити към този лукс. СБЖ има нужда от подкрепата ни, за да се превърне точно в организацията, от която и ние имаме нужда. Можем да му я дадем със словото си. Нека да говорим за всички тези проблеми, колеги! Да не мълчим! Става дума за всички нас, за професията ни, за демокрацията. Вижте пак заглавието…

 

Къдринка Къдринова

P. S. Подписвам се само с името си, защото изразявам единствено моето лично мнение като журналист с над 30 години работа в печатните медии и с 25-годишно членство в СБЖ. По никакъв начин изказаните от мен съждения не обвързват нито изданието, в което работя в момента, нито другите професионални организации извън СБЖ, в които членувам

 

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here