06th May2018

СФФ 22: Любов – магическа реалност

by Черно и Бяло

От XXII МСФФ избрах моя калейдоскоп „Любов – магическа реалност”. С респект и благодарност към богатата панорама от всякакви жанрове и видове, пожелах да представя филми с любовни трепети за душата и порив за духа. Моят ориентир е ясен. На върха сияе унгарският шедьовър „За тялото и душата” на Илдико Енеди – вече написах впечатлението, което не ме напуска. И филмите, които запомних…

Днешното поколение има да се чуди какво е това, може пък да го припознае по Интернет?! Калейдоскопът е простичка детска играчка; вземаш я в ръце, нагласяш окото на прозорчето и започваш да въртиш- пред теб се редят причудливи картини от безброй цветни стъкълца. Красиво, вълшебно, пленително! Кинокалейдоскоп „Любов – магическа реалност фокусира безценни бляскави фигури на многоликото седмо изкуство. Обаятелно и вълнуващо!

Една от неустоимите картини с цялото ѝ великолепие е „Невидима нишка” – извезана изискано, причудливо и с дискретна ирония от режисьора Пол Томас Андерсън. Модата и жените са вдъхновение в живота на известния шивач с отличителен стил Рейнолдс Уудкок. През 50-те години, в центъра на британската мода, майсторът и сестра му обличат кралски особи, филмови звезди, бохеми и достолепни дами. Докато перфектно планираното и контролирано ежедневие на заклетия ерген (в удивителното изпълнение на Даниел Дей Луис) не е преобърнато от любовта. Младата и напориста Алма от муза и любовница се превръща в негова вярна спътница. Промяната на строгия педантичен шивач под въздействието на любовта е смайващо,особено когато персонажът е мощният талант на Дей Люис.

Определящо е мнението на The Hollywood Reporter: „Tематично по-умерен от големите кинотворби на Вендерс, „Потапяне”е просто филм за любовта, за смисъла на живота, увеличаващия се недостиг на природни ресурси и конфликта между Изтока и Запада и радикалния ислямски тероризъм.”
Ангел, посветен на киното… Това е за мен легендарният творец на независимото кино Вим Вендерс. Прекрасен и благороден, той е една отделна вселена, съвкупност от таланти-  сценарист, режисьор, фотограф и художник с несравним визуален усет и блестящи истории. За пореден път, обичаният от няколко поколения киномани режисьор, гостува на XXII София Филм Фест с най-новия си филм „Потапяне”. Зрителят ще се потопи с вълнение в изумителния свят на Вендерс, който споделя: „Може би най-голямата човешка тема е за любовта, а това не се удава лесно на всеки от нас. С течение на времето се осмелих да правя истински любовни филми. Днес бих казал, че това е единствената тема, която ме интересува… красотата на любовта е в това, че може да расте.”

Според самият режисьор  „Потапяне” е любовна история, която се разиграва на място, където има толкова омраза, колкото и любов и отвежда зрителя в напълно различните светове на двамата главни герои Даниел Фландърс (Алисия Викандер) и Джеймс Мор (Джеймс Макавой). Влюбват се внезапно и се противопоставят на чувствата, но скоро разбират, че са срещнали любовта на живота си…

В стая без прозорци на африканското крайбрежие, англичанинът Джеймс Мор е пленник на джихадисти. Представяйки се за експерт по състоянието на водните запаси, той отразява активността на Ал-Кайда в околността. След залавянето му е инсценирана екзекуция и Джеймс е отведен в Сомалия. На хиляди километри от там, в морето край Гренландия, Даниел Фландърс се подготвя за потапяне в морските дълбини. Тя е биоматематик, с френско-австралийски произход, обсебена от живота в най-голямата морска дълбочина.  Всеотдайно работи по проект, чиято цел е да докаже теорията й за произхода на нашата планета. Киноразказът връща зрителя във времето до предишната Коледа, когато двамата герои се срещат случайно във френски хотел в Нормандия, на атлантическото крайбрежие, където се подготвят за своите опасни мисии.След раздялата всеки поема по своя път и „потапяне” – Джеймс е взет за заложник от джихадисти и не може да се свърже с Дани, а тя се гмурка рисково до дъното на океана, без да знае дали любимият е жив и дали ще успее да излезе на повърхността…

Операторската творческа визия е великолепна с емоционалното си и естетическо въздействие – пейзажите от крайбрежието на Нормандия, изсъхналите пясъци на Сомалия и подводните гмуркания. Внезапният,  а понякога плавен монтаж създава предчувствието за обреченост на „една болезнена любовна история, която се сблъска с неконтролируеми сили” и завършва с безвъзвратно „потапяне”.

Последната изява на италианеца Паоло Вирдзи е малък филм с големи актьори-  силно обаяние и изискана изтънченост излъчва Хелън Мирън (нека припомня, че тя Елена Миронова, от руски произход) и Донълд Съдърланд с неговата импулсивна духовна мощ и дискретна самоирония. „Търсач на удоволствия” е закачливият прякор на стария кемпер… Възрастна двойка, имала прекрасен съвместен живот повече от 60 години, „отвлича себе си“ от порасналите деца, докторите и ежедневието, като предприема незабравимо пътуване с надеждния си RV (кемпер, recreational vehicle – МПС за развлечения). Те наричат камиончето си The Leisure Seekerтърсача на отдих, на удоволствия – и пътешестват по шосе №66 от Бостън до къщата-музей на Ърнест Хемингуей в островното градче Кий Уест, Флорида. Двамата – Ела и Джон Спенсър,  успяват да възвърнат желанието си за живот и взаимната си любов през тази ваканция и автомобилно приключение, подтикнало ги към откровения и изненади до самия му край. Те просто искат още един безгрижен ден заедно, дори да е последен за тях. Той се бори с Алцхаймер, тя – с рака… Пътуването е по-добре от хоспис или легло в болница. С „търсача на удоволствия“ Ела и Джон са ходили на почивка с децата си през 70-те години, сега двамата ги шокират с бягството си. Мозъкът на Джон е малко размътен и мъжът често забравя, но пък е физически силен. Ела е слаба и крехка, но все още е с всичкия си. Заедно двамата едва успяват да бъдат един човек. „Филм за запазване на човешкото достойнство” според чаровната Хелън Мирън.

Смесвайки забавни с ужасяващи моменти, пътешествието преминава през една непозната за тях Америка. Това приключение обаче е техният шанс да преоткрият  брака си, който винаги са подхранвали със страст и отдаденост, но и с тайни мании, появяващи се на повърхността точно сега и предизвикват неочаквани признания.

„Търсач на удоволствия” дарява зрителя с „амурни терзания”, поднесени с гъделичкащ смях, който носи естетическа наслада и неизчерпаемо жизнелюбие. Финалът навява меланхолия и тъга, но нали „в края на човешкия живот единствено се брои достойнството” според Харолд Пинтер.

Ето и откровенията на самия Паоло Вирдзи: „Никога не съм очаквал, че ще режисирам филм изцяло в друга държава. Досега винаги съм отказвал предлаганите ми американски проекти. Но ме убедиха поне да опитам да напиша сценарий, а аз обещах на продуцентите, че ако Хелън Мирън и Доналд Съдърланд се съгласят да играят Ела и Джон, ще направя филма. Опитвах да се застраховам, като искам твърде много. Но съдбата ме изненада – Мирън и Съдърланд се съгласиха. Няколко седмици по-късно вече опаковах багажа си, за да прелетя над океана, защото нямаше как да не се включа в подобно изживяване, и то с такива легендарни актьори. Но не съм имал никакво намерение да ставам „американски режисьор“; чувствам се като син на италианското кино, въпреки че в наши дни глобалното споделяне на истории и изображения разми всякакви териториални граници. Дори и на Източния бряг се опитвах да не се отказвам от навиците си на режисьор, роден в Италия (и по-точно в Ливорно), и да използвам всички съставки, които обичам: истина, човечност, ирония, микс от комедия и трагедия, забавни проблеми и моменти на чисто щастие. Струва ми се, че онова, което се получи, е road-movie за свободата да избираш всеки един миг от живота си – всичко това, разказано с лекотата на песен. Една забавна и тъжна балада, малко неразумна и луда, но жива и щастлива.“

Мариана Енева

12th Apr2018

СФФ 22: „Квадратът“ вече по кината

by Черно и Бяло

Един от най-успешните европейски филми за изминалата година и акцент в програмата на XXII София филм фест – „Квадратът“ на режисьора Рубен Йостлунд тръгна по кината от 13 април.

През май миналата година шведският филм взе престижната „Златна палма“ в Кан,  където журито, начело с Педро Алмодовар, го определи като смел и дързък коментар за обществената ситуация: „Филмът е за диктатурата на това да бъдеш политически коректен. Ужасно отвратително е и попотресаващо от всяка друга диктатура“. Впоследствие филмът печели повече от 25 награди и множество номинации, включително за Оскар и Златен глобус.

Квадратът е убежище на доверие и грижа. В него всички ние споделяме равни права и задължения”, казва режисьорът Рубен Йостлунд за арт инсталацията, която прави в шведски музей, вдъхновила и създаването на филма.

Филмът се шегува с маниерите на куратори на съвременното изкуство и артистичния свят, достъпен за малцина и тотално откъснат от живота наоколо.

Имитацията на ценности, естетика и висок социален статус рухват под напора на бъркотия от неочаквани и странни събития. Всичко тръгва с главата надолу за куратора Крисчън (Клаес Банг), когато открадват неговия смартфон, той завързва връзка с журналистката Ан (Елизабет Мос), в чийто апартамент живее шимпанзе, а рекламната агенция, наета да промотира актуалната изложба в музея, създава скандал с промо видео в YouTube.

Квадратът e филм, в който абсурдът води до смях, смехът – до осъзнаване, а осъзнаването – до неудобни истини…

14th Mar2018

СФФ 22: Големият актьор Васил Михайлов ще получи Наградата на София за своя принос към изкуството на киното

by Черно и Бяло

Наградата ще бъде връчена в навечерието на неговия 80-годишен юбилей, на официалната церемония в Зала 1 на НДК на 16 март, когато ще бъдат раздадени отличията в конкурсните програми на XXII София филм фест

Роденият в Стара Загора актьор е прочут и обичан заради своите десетки роли в българските театър и кино. Той произхожда от бежанско семейство от Мараш, Западна Тракия. През 1964 година завършва НАТФИЗ, тогава ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ – в класа на проф. Мандаджиев. Малцина знаят, че преди да започне своя път в актьорското призвание, Васил Михайлов е бил шлосер-матричар в завод „Светлина“, Стара Загора (между 1964 и 1967 година). След това работи в Хасковския драматичен театър, където е директор (между 1965 и 1966 година) и в Театър „Българска армия“, където работи от 1967 година до ден днешен. През 1990 година Васил Михайлов е избран за депутат във Великото народно събрание, член е на СБФД от 1973. Най-голяма популярност му носи изпълнението на ролята на Петко Войвода в любимия на няколко поколения български зрители телевизионен сериал „Капитан Петко войвода“.

Мога да бъда упрекнат за много неща, с изключение на три – че не съм осигурявал семейството си, че не съм си гледал децата и че не съм поддържал някакво ниво“, споделя пред списание „Биограф“ „шлосерът, който стана Ричард Трети“…

Легендата Васил Михайлов има повече от 100 роли в българското кино и театър, както и сериозно участие през годините в екранизации и телевизионни театрални продукции.

Освен в образа на капитан Петко Войвода, незабравими са превъплащенията му в киното като Ибрям Али в „Краят на песента“ на Милен Николов, Сюлейман Ага във „Време разделно“ на Людмил Стайков, Нерезанов в „Маргарит и Маргарита“ на Николай Волев, Хан Крум в „Денят на владетелите“ на Владислав Икономов, Чичо в „Приятелите ме наричат Чичо“ на Ивайло Христов, хан Кубрат в „Хан Аспарух“ на Людмил Стайков, Генерал Никифоров в „Сам сред вълци“ на Зако Хеския, бащата на момичето в „Жажда“ на Светла Цоцоркова и много други знакови роли.

23rd Feb2018

СФФ 22: Акценти, част 6

by Черно и Бяло

Още интригуващи заглавия на млади режисьори в  Международния конкурс на XXII София Филм Фест

За 16-та поредна година творби на режисьори, които са дебютен или втори филм, се състезават в Международния конкурс на София Филм Фест за Голямата награда „София – град на киното”, съдържаща парична премия от 7,000 евро, осигурена от Столична община.

Част от конкурсните заглавия бяха представени на вниманието на киноманите в края на месец януари. Ето и останалите филми:

Иранската социална драма „Блокаж(„Blockage“) на режисьора Мохсен Гараи идва в София с наградата за най-добър филм в програмата „Нови режисьори“ от фестивала в Бусан ’17, заслужена с впечатляващ разказ за трудния живот на работниците с ниски доходи в днешен Иран. Главният герой е офицер от Техеран, който живее в дома на родителите си. Изправен пред суровата реалност, загубил работата и семейството си в един и същ ден, той е принуден да направи труден избор в живота си.

Режисьорът Мохсен Гараи е роден през 1984 г. в град Бехшар. Започва кариерата си като асистент-режисьор и програматор. Дебютният си филм „Не се уморявай!“ създава  в партньорство с режисьора Афшин Хашеми през 2013 година.

* * *

Британският режисьор Джейсън Уингард посещава бежанския лагер в Кале с намерение да направи документален филм за живота там. Но след като на място се сприятелява с хората и се среща с отчаянието им, той решава вместо да снима в „Джунглата“, да привлече във филма си някои от реалните бежанци, представящи собствените си истории от живота. Така се ражда игралният филм „В един друг живот“ („In Another Life“), който разкрива образи от все още продължаващата  бежанска криза, за да ни напомни, че всички тези персонажи са хора, не много различни от самите нас.

Джейсън Уингард е британски режисьор и продуцент. Неговите късометражни филми печелят множество награди. Създава продукции за BBC, включително няколко ситкома. „В един друг живот“ е неговият първи пълнометражен игрален филм.

* * *

Копродукцията на Армения и Иран „Йева“ („Yeva“) на режисьорката Анахид Абад е била представена с успех на кинофестивала в Монреал през 2017 година. Ситуиран на фона на дългогодишния конфликт в Нагорни Карабах, дебютният филм на Абад проследява преживяванията на Ева (Нарина Григорян), лекар по професия, която бяга заедно с дъщеря си, преследвана с обвинение за смъртта на съпруга й, загинал при подозрителни обстоятелства.

Създаването на „Йева“ бе опит за разказване на универсална човешка история в непознат и неизвестен в културно отношение регион, като искахме резултатът да бъде филм, който да „проговори“ на публиката в целия свят. В моята „омагьосана“ душа на творец може да откриете следи от Сергей Параджанов и Джон Форд, Алфред Хичкок и Били Уайлдър, Ингмар Бергман и Бернардо Бертолучи, Франсоа Трюфо и Акира Куросава, Абас Киаростами, Михаел Ханеке и Майк Лий … Мисля, че това е достатъчно за един филм – самият факт, че го правя, ми дава кураж да превъзмогна всички трудности“…

Анахид Абад е родена през 1969 година в арменско семейство в Техеран. Завършва филмова режисура и работи като асистент-режисьор и организатор в много филмови продукции в иранското кино.

* * *

Унгарският режисьор Арпад Богдан бе селектиран за участие в София Мийтингс със своя проект „Генезис“ („Genesis“) през 2015 година. „Генезис“ разказва поредица от истории, свързана с атаки срещу роми в Унгария през 2008/2009 година, като излага последиците от подобни посегателства върху общността, а също така хвърля светлина върху несъвършенствата на унгарската съдебна система.

Богдан е сценарист, актьор и режисьор, той учи в художественото училище „Arany János Színistúdió“ в Будапеща, както и в колежа за социални науки „Wesley János College of Pupils“. Дебютира през 2007 година с „Щастлив, нов живот“ („Happy New Life / Boldog új élet“) в програмата „Панорама“ на Берлинале, а „Генезис“ е неговият втори пълнометражен филм, чиято световна премиера отново е в същата секция на Берлинале’18.

* * *

Испано-аржентинският филм „Срещу вятъра“ („Facing the Wind“) на режисьорката Мерицел Колел разказва история за семейство, чиито членове не могат да комуникират помежду си. Филмът е създаден с обич кинопортрет на традиционния начин на живот, който вече е на изчезване; разказ за пътуване към себе си, от който бихме могли да се  научим отново как да живеем и да се обичаме…

Мерицел Колел е родена в Барселона, Испания през 1983 година. Завършва аудиовизуална комуникация в университета „Помпей Фабра“ в Барселона. Филмът й „Срещу вятъра“ идва за 22-рия София Филм Фест непосредствено след премиерата му на фестивала в Берлин, в програма „Форум“.

* * *

Дебютният филм на израелската режисьорка Цивия Баркай „Червената крава“ („Red Cow“) е разказ за търсенията на собствен път на една млада жена, израснала под грижите на патриархалния си баща, която съвсем логично изпитва сериозни съмнения към религиозния и утопичен национализъм на общността, подчиняваща се на традициите. Скептицизма и критичното отношение на Бени към околните се засилват след срещата й със самоуверена млада жена, която провокира истинска вихрушка от копнежи и емоции…

Цивия Баркай е родена в Йерусалим през 1979 година и е възпитаник на Berlinale Talent Campus; тя завършва с отличие образованието си във Филмовото и телевизионно училище „Sam Spiegel“ в Йерусалим. Нейният дипломен късометражен филм „Vika” e показан в програма „Generation” на Берлинале през 2006 година. „Червената крава“ участва в „Generation+“ на Берлинале 2018.

* * *

„На крачка зад Серафима“ („One Step Behind the Seraphim“) на румънския режисьор Даниел Санду е разказ за 15-годишния Габриел, приет в Духовната семинария и решил да стане свещеник. Събитията във филма се развиват в Румъния през 90-те години – време на отчаяна борба срещу икономическите предизвикателства на прехода от авторитаризъм към демокрация.

Даниел Санду е роден е през 1977 година. Той е сценарист и режисьор на късометражни и игрални филми и ТВ сериали. През 2008 година започва да развива сценария за филма „На крачка зад Серафима“, а Ада Соломон поема продуцентските ангажименти към проекта, който преминава през CineLink, Сараево 2008, Ekran Wajda School 2010, Toronto Producers Lab 2012 и Berlinale Co-production Market 2013.

* * *

Още един игрален филм ще бъде представен пред публиката като част от програмата на Международния конкурс, но извън конкурса – това е британско-българският „Бандит“ на Август Кинг, който е сценарист, режисьор, продуцент и монтажист, а негов оператор е Светлин Йорданов. В специфичната хорър-драма сюжетът е фокусиран върху премеждията на съвременен балкански мигрант, скитащ из Европа. Той решава да се върне в родината, след като е изтърпял поредната присъда. В бетонната джунгла на родния квартал, той се сблъсква със старите си навици в отчайващ опит да открие сестра си – единствения близък човек, останал между живите…

Август Кинг е артистичното име на Оги Стоилов, който работи по сценария за този филм, заснет в родния му град Благоевград, от почти девет години. Той завършва Езиковата гимназия в града и след това заминава да учи бизнес-специалности в САЩ. В момента живее и работи в Лондон. Реализира различни идеи за късометражни филми и клипове – първоначално сам, а впоследствие и с помощта на по-опитни приятели. Притежава диплома за курс по режисура, който посещава на кинофестивал в Лондон. За да остане верен на независимия си дух, той не търси продуцентска помощ и реализира „Бандит“ без допълнително финансиране.

Останалите филми в Международния конкурс са:

  • 3/4“ – България-Германия, режисьор Илиян Метев
  • „Адам“ („Adam”) – Германия-Исландия-САЩ-Мексико, режисьор Мария Солрум
  • „Гълъбът(„The Pigeon / Güvercin”) – Турция, режисьор Бану Шиваци
  • „Радиограмофон(„Radiogram”) – България-Полша, режисьор Рузие Хасанова
  • „Тиха нощ(„Silent Night / Cicha noc”) – Полша, режисьор Пьотр Домалевски
16th Feb2018

СФФ 22: Акценти, част 5

by Черно и Бяло

ЛЮБИМАТА ФОРМУЛА… НА ЯПОНИЯ

Има житейски срещи (с хора, книги, картини, филми), които оставят у човека първото детско „жегване”, подсъзнателните емоции, дето те бодват под лъжичката…
Измина известно време от Кинолитературния фестивал „Синелибри“, а у мен още стои „ жегването“ от излъчения тогава (за пръв път пред българска публика, в Дните на японската култура)„Любимата формула на Професора“;брилянтна екранизация на японския режисьор Такаши Коидзуми(и сценарист на магическия сюжет) по едноименния шедьовър на Йоко Огава, от който само за първите два месеца от появата му на световния книжен пазар са продадени над един милион екземпляра.
„Любимата формула на Професора“ е първият роман на японската писателка Йоко Огава, преведен на български език и издаден от ИК „Колибри“. Това обаче далеч не е единствената забележителна творба на Огава – тя е авторка на повече от двадесет художествени и нехудожествени произведения.
Написах тези редове, защото според мен историята на Професора е не само блажено вълшебство, но и дълбока философия- с едно простичко обяснение в любов към живота, природата и разбира се, към математиката.Срещата с филма е истинско удоволствие- всеки кадър блика от мъдри „формули“ в математиката и в живота.
На пръв поглед няма никакви сложни препратки и „нареждане на пъзела“. След претърпяна катастрофа, паметта на блестящия математик трае само 80 минути. И се налага той да пита, разпитва и повтаря всеки път едно и също. Числата са убежището на Професора, чрез тях той общува и дири устои в изплъзващото му се ежедневие.
Така задава въпроса и на новата си домашна помощница:„Кой номер обувки носите?“.„24-ти „- е отговорът на младата жена.Не се наемам да правя математически обяснения и изводи, а да припомня неписани правила и житейски мъдрости на този изумителен народ, който твърди:„Всеки ден е хубав ден“ и „Повтарянето на едни и същи дейности води до хармония, а тази хармония носи щастие на всеки по своему…“За мен това е прозрението от чудодейния филмов разказ. И от вълнуващите думи на Професора: „Истинските важни неща трябва да се гледат със сърцето… Вечната истина е невидима. Можеш да я носиш в сърцето си.“ Всеки кадър е фреска, красив пейзаж, изящество в унисон с природата! Забележителна естетика и висше операторско майсторство! Невероятен актьорски екип:АкираТерао, Ери Фукатсу, Таканари Саито, Рурико Асаока, Хисаши Игава!
Детайлите обрисуват емоционално духовността на тримата герои в тяхното съпричастие, човешка привързаност и топлота. Силата на приятелството сплотява и съгражда, а математиката се превръща в сияйна вселена от знаци и … поезия. Прелестен „герой“ е мелодичната завладяваща музика, която се усеща ненатрапчиво и въздейства до болка.
Не случайно само за две години филмът получава две авторитетни награди“
“CrystalSimorgh” (2008) за най-добър режисьор (ТакашиКоидзуми), “MainichiFilmConcours” (2007) за най-добра музика (Такаши Како), както и
Номинацията от Японската филмова академия (2007)за най-добър актьор (АкираТерао).
„Любимата формула на Професора“ е уникален филм, роден от красотата и мъдростта на Япония.
А „Формулата“на тази страна се нарича „Ваятели на красота – с изящна простота!“ Преди 28 години си позволих с тези мои думи на преклонение да поздравя първите Дни на японската култура у нас. Интересувам се и се опитвам да изучавам Страната на изгряващото слънце. Имах късмета и щастието да посетя за десет дни моята бленувана Япония и нейните жители: съвестни, деликатни, дисциплинирани, всеотдайни. Те вършат своята работа или определена дейност с мисълта „искам“, а не „трябва“. Народопсихология, коренни традиции, национален характер, социален статус, богат духовен мир. Акуратност, стигаща до съвършенство. Изящни и трудолюбиви! Японците имат специални глаголи „ваби“ и „саби“ – наблюдавам, любувам се, съзерцавам природата, красотата наоколо.
И сега ще ви изненадам с нещо: името на режисьора на този забележителен филм Такаши Коидзуми е тясно свързано с България. Само че това не е режисьорът на филма, а името на Н.Пр. Такаши Коидзуми, посланик на Япония у нас (2012 – 2017), единственият акредитиран у нас дипломат-българист . Защото Такаши Коидзуми завършва специалността „Българска литература“ в СУ „Св. Климент Охридски“ през 1978 г. и живее у нас осем години. При връчването на акредитивните си писма дори казва: завърнах се в България като в моя втора родина.
Точно от японския дипломат българските медии „научиха“ един интересен факт от българската история, иначе известен на историците: СейгоЯмадзава е първият японски самурай, стъпил на българска земя по време на Руско-турската война 1877- 1878 г. В качеството си на пратеник на страната си в Руската армия той пристига у нас като наблюдател на военните действия. Тежките сражения и храбростта на воините от Съюзническата армия го мотивират да поиска разрешение за участие в битките. Ямадзава получава малък взвод и се бие за превземането на Плевен, а по-късно и на Шипка. Награден е с руски и румънски военни отличия, а след завръщането си в родината е произведен в чин полковник.
…Така към Формулата на Професора се добавя още една – формулата за приятелството между Япония и България.

15th Feb2018

СФФ 22: Акценти, част 4

by Черно и Бяло

Българското пълнометражно кино на XXII международен филмов фестивал София филм фест

XXII София филм фест = 22 български игрални филма!

На 13 февруари 2018, точно месец след празника на българското кино, се проведе специална пресконференция, посветена на българското пълнометражно кино, което ще бъде представено на 22-рия фестивал.

Защо? – Защото на 22-рия София Филм Фест ще бъдат показани 22 нови български пълнометражни игрални филма, произведени между март 2017 и март 2018.

22! – Такова количество филми не са били произвеждани от повече от 25 години насам! Очевидно нещо се случва. Българското кино не е това, което беше.

Кои са българските игрални филми на фестивала?

22-рият София Филм Фест се ще бъде открит на 7 март в Зала 1 на НДК с официалната премиера на най-новия игрален филм на Милко Лазаров – „Áга”. Представен като проект с работно заглавие „Нанук“ на София Мийтингс през 2014 година, където получи наградите на Mediterranean Film Institute и Synchro Film, Video & Audio, Vienna, отличен в Кан като проект с престижната награда „Кшищоф Кешловски“ на ScriptEast, „Áга“ ще закрие основната конкурсна програма на Берлинале 2018. Филмът е копродукция на България, Германия и Франция с главен продуцент Веселка Кирякова („Ред карпет“), която работи с Милко Лазаров от успешния му дебют „Отчуждение“, отличен с две награди от най-стария кинофестивал в света – Венеция.

В Международния конкурс са включени „3/4“ (2017), България-Германия на Илиян Метев и „Радиограмофон“ („Radiogram”, 2017), България-Полша на Рузие Хасанова.

Световна премиера в програмата на фестивала ще има филмът-омнибус „8’19″“, състоящ се от шест новели по разкази на Георги Господинов. Различните части са режисирани от Петър Вълчанов, Любомир Младенов, Надя Косева, Кристина Грозева, Владимир Люцканов и Теодор Ушев. Продуцент на проекта е Българската национална телевизия, изпълнителни продуценти са ВИП Медиа Филм (Владимир Люцканов и Тони Бачурова).

Детският филм „Смартфонът беглец“ на Максим Генчев, продуциран от „Амрита Арт“ – Златина Филипова, също ще бъде със световна премиера.

Със софийски премиери пред фестивалната публика ще бъдат представени „Моторът“ на Валентин Гошев (продукция на „Ars Digital Studio“ – Иван Тонев, с подкрепата на ИА „Национален филмов център“) и „Малко късмет за по-късно“ на режисьорите Александър Смолянов и Чавдар Живков (продуцент БНТ в копродукция с Фабриката ООД – Вера Шандел, с подкрепата на ИА „Национален филмов център“ и „Ню Бояна филм студиос“).

С прожекции във фестивалната програма ще бъдат представени и 15 игрални филми, които вече имаха своите премиери на голям екран в София и България. Това са: „Посоки“ на Стефан Командарев, „Кораб в стая“ на Любомир Младенов, „Дъвка за балончета“ на Станислав Тодоров – Роги, „12 А“ на Магдалена Ралчева, „Безкрайната градина“ на Галин Стоев, „Бензин“ на Асен Блатечки и Катерина Горанова, „Лили рибката“ на Ясен Григоров, „Секс академия – мъже“ на Георги Костов, „Трансгресия“ на Вал Тодоров, „Нокаут или всичко, което тя написа“ на Ники Илиев, „Воевода“ на Зорница София, „Привличане“ на Мартин Макариев.

„Бандит“ на Оги Стоилов/Август Кинг е в основната програма/извън конкурса, а „Възвишение“ на Виктор Божилов и „Вездесъщият“ на Илиян Джевелеков са и в Балканския конкурс.

Документалните премиери в програмата на фестивала включват 11 филма.

  • „Синко мой“ (България), режисьор Павлина Иванова (световна премиера),
  • „Нов живот“ (Канада-България), режисьор Стефан Иванов (световна премиера),
  • „Ненужен герой“ (България), режисьор Стефан Командарев (световна премиера);
  • „Мечтата на Николай“ (Белгия-България), режисьор Мария Карагьозова (национална премиера);
  • „Червено, твърде червено“ (Франция-България), режисьор Божина Панайотова (национална премиера, в Международния документален конкурс),
  • „Миниатюра за пиано“ (България), режисьор Елдора Трайкова (софийска премиера, в Международния документален конкурс);

както и софийските премиери на

  • „Изкореняване“ (България), режисьор Костадин Бонев,
  • „Симон срещу страха (Случаят Варсано)“ (България), режисьор Георги Тенев,
  • „К 22“ (България), режисьори Александър Крумов и Антон Богорисов,
  • „Студената война“ (България), режисьори Радослав Илиев и Ивайло Пенчев,
  • „Offline“ (България), режисьор Станислава Калчева.

Сред специалните фестивални прожекции са 5 копродукции с миноритарно българско участие и една пълнометражна анимация.

Сред тях е документалната мозайка-омнибус „Окупация 1968“ копродукция на Чехия, България („Агитпроп“), Русия, Полша и Германия, с която ще бъде закрита официалната програма на фестивала; също и предизвикателният „Да обичаш Пабло“ (Испания-България) на сценариста-режисьор Фернандо Леон де Араноа, копродуциран от Ню Бояна Филм Студиос и B2Y Productions. Ще бъдат представени още „Не ме докосвай“ (Румъния-Германия-Чехия-България-Франция), режисьор Адина Пинтилие, като филмът ще участва в Балканския конкурс на фестивала след премиерата му на Берлинале 2018; „Синът на София“, режисиран от Елина Псику – също филм в Балканския конкурс, след като спечели наградата за най-добър чуждестранен филм в Трайбека 2017 (копродукция на Гърция, България („Чучков брадърс“) и Франция); „Уестърн“ на Валеска Гризебах – копродукция между Германия и България („Чучков брадърс“), която беше сред трите филма, номинирани за Наградата LUX на Европейския парламент; както и анимацията „Произведено в Брахицера“ на режисьора Николай Тодоров.

Сред специалните събития на фестивала попадат и прожекциите на първия български дигитално възстановен филм – „Парчета любов“ на режисьора Иван Черкелов, с което ще бъден старт на пролетния семестър на „Европеско кино за учащи“. Със специална прожекция ще отбележим и една знаменателна годишнина – 10 години от премиерата на мащабната копродукция „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде“ (България-Германия-Унгария-Словения-Сърбия) на режисьора Стефан Командарев, единственият български филм, избран сред деветте претенденти за номинация за чуждоезичен Оскар на Американската филмова академия. В специалната програма с български филми, посветени на 1968 година, са включени прожекции на „Бялата стая“ на Методи Андонов, „Спомен за страха“ на Иван Павлов, и „Агресията“ на Анна Петкова.

Няма да пропуснем напомнянето, че през 2018 година темата на София Филм Фест, преплетена творчески във визията на фестивала, е свързана с избора на София за Европейска столица на спорта. Тази титла има за цел да популяризира активния начин на живот, като е поставен акцент върху масовия спорт и върху значението на спорта като приоритет в живота на хората. Този специален фокус присъства и във филмовата програма на фестивала чрез селекция от филми и събития на спортна тематика, а сред тях откриваме две емблематични български заглавия – „Стоичков“, посветен на най-популярния българин в света и режисиран от Борислав Колев, както и „Манчестър Юнайтед от Свищов“ на Стефан Вълдобрев.

На 22-рият София Филм Фест ще бъдат представени 46 български пълнометражни игрални и документални филма!

Българското пълнометражно кино на фестивала се представя в партньорство с ИА „Национален филмов център“ и с подкрепата на Обединена българска банка.

08th Feb2018

СФФ 22: Акценти, част 3

by Черно и Бяло

Вим Вендерс идва на 22-рия София Филм Фест с най-новия си филм „ПОТАПЯНЕ”

Вим Вендерс се завръща в София почти 10 години след представянето на филма си „Снимки в Палермо“ пред българската публика. Президентът на Европейската филмова академия и световен майстор на киното избра столицата на Обединена Европа през първата половина на 2018 София, за да представи амбициозния си проект „Потапяне“, филмът, който откри 65-тия филмов фестивал в Сан Себастиан.

 

„ПОТАПЯНЕ” („Submergence”) е любовна история, която отвежда зрителя в напълно различните светове на двамата главни герои Даниел Фландърс и Джеймс Мор – в ролите са Алисия Викандер и Джеймс Макавой.

 

„Тематично по-умерен от големите кинотворби на Вендерс, „Потапяне” е просто филм за любовта, за смисъла на живота, увеличаващия се недостиг на природни ресурси и конфикта между Запада и радикалния ислямски тероризъм”, пише в ревюто си The Hollywood Reporter.

 

В стая без прозорци на африканското крайбрежие, англичанинът Джеймс Мор е пленник на джихадисти. Представяйки се за експерт по състоянието на водните запаси, той отразява активността на Ал-Кайда в околността. След залавянето му е инсценирана екзекуция и Джеймс е отведен в Сомалия. На хиляди километри от там, в морето край Гренландия, Даниел Фландърс се подготвя за потапяне в морските дълбини. Тя е биоматематик, с френско-австралийски произход, обсебена от живота в най-големите морски дълбини. Киноразказът връща зрителя във времето до предишната Коледа, когато двамата герои се срещат случайно във френски хотел на атлантическото крайбрежие и се влюбват един в друг…

 

Филмът на Вендерс е създаден по едноименния роман на Дж. М. Леджърд, а сценарист е Ерин Дигнъм (сценарист и на последния режисьорски филм на Шон Пен „The Last Face”). Сред останалите актьори с ключови роли в „Потапяне” са Шарлот Рамплинг, Александър Сидиг и Одри Кутури.

 

Още шест от най-важните заглавия във филмографията на Вим Вендерс ще могат да видят киноманите през март и това ще бъде специалният подарък, който им поднасят Обединена българска банка и партньорът ни Гьоте-институт.

 

Първият от тях е възстановената дигитална версия на отличения със „Златна палма” в Кан „Париж, щата Тексас” („Paris, Texas”, 1984).  В главните роли блестят напусналия ни наскоро Хари Дийн Стентън и Настася Кински, а автор на забележителната музика е Рай Кудър. СФФ ще бъде първият фестивал в света след Берлин, на който ще се покаже и дигитално възстановената версия на „Криле на желанието”, с оригиналното заглавие „Небето над Берлин” („Der Himmel über Berlin”). Филмът предлага на зрителя полет над Берлин между вълшебството и реалността и носи на Вендерс наградата за най-добър режисьор на фестивала в Кан през 1987, както и още много световни награди. Той става повод за издаването на първата книга с фотографии на големия майстор на визуалните изкуства – „Written in the West”.

 

Троен 3D Вендерс-акцент включва поетичното есе, посветено на Пина Бауш „Пина” (с номинация за документален „Оскар”), изключителният документален филм, посветен на архитектурата, „Катедрали на културата”, и игралният  психологически разказ „Всичко ще бъде наред”.

 

„Сигурен съм, че когато подобни технологии се включат при засилването на символи в интимната драма, филмите ще придобият друго измерение, ще докоснат публиката по различен начин, като я приближат съвсем реално до персонажите.” Така Вендерс коментира триизмерния си игрален филм „Всичко ще бъде наред“, създаден по сценарий на Бьорн Олаф Йоханесен, с Джеймс Франко и Шарлот Генсбур („Нимфоманка”, „Меланхолия”, „Антихрист” на Ларс фон Триер) в главните роли.

 

Уникалната творба „Солта на земята” – завладяващ филм-портрет на един от най-талантливите фотографи на всички времена, бразилеца Себастиао Салгадо,  също е част от филмите с подписа на Вендерс, които ще видим на СФФ през МАРТ.

05th Feb2018

СФФ 22: Акценти, част 2

by Черно и Бяло

Номинираният за Оскар и носител на „Златен лъв“ Милчо Манчевски ще представи най-новия си филм „Бикини Муун“  на XXII София Филм Фест

Един от най-успешните режисьори на Балканите, носител на „Златен лъв“ от Венеция и номинация за чуждоезичен Оскар за „Преди дъждаМилчо Манчевски се завръща в София с най-новия си американски независим филм „Бикини Муун“.

 

Движейки се на ръба между реалното и въображаемото, между онова, което се случва в действителност и това, което ни се иска да бъде, петата кинотворба на известния македонски режисьор, живеещ от години в Ню Йорк, поставя сериозни теми, свързани с човешките ценности, етика и морал. Тази „модерна градска приказка“ използва изразните средства на документалистиката и поставя важния въпрос за начина, по който виждаме света чрез медиите и до колко истински, реалистично и с разбиране към хората е представен той.

 

През погледа на режисьора на документални филми Тревър и неговата приятелка Кейт, Милчо Манчевски разказва интригуващата история на Бикини Муун – жена с жив поглед, широка усмивка, смела, впечатляваща, но с видими ментални проблеми. Тя живее на улицата и по думите й се опитва да върне дъщеря си, настанена в дом за грижи към социално слаби хора. Двамата документалисти откриват Бикини в център за бедомници в Ню Йорк и искат да я върнат към нормалния живот. Докато й търсят жилище, двамата осъзнават колко сериозно и отчайващо е в действителност положението на Бикини. В крайна сметка Кейт и Тревър канят Бикини да живее заедно с тях в дома им, но са изкушени да използват историята й, за да пожънат успех в киното.

 

Милчо Манчевски е роден през 1959 г. в Скопие. Утвърждава се като фотограф и автор на експериментални филми, както и на награждавани музикални клипове за световни имена в музиката. След номинацията за „Оскар“ и „Златен лъв“ във Венеция през 1994 година, неговата творба „Преди дъжда“ е обявен за един от „най-добрите 1000 филма на всички времена“, като печели и още 30 приза от международни фестивали. След този световен успех Милчо Манчевски се премества да живее в Ню Йорк и става преподавател по режисура във Факултета за изкуства, кино и телевизия към Нюйоркския университет. Публиката на София Филм Фест познава и другите му три филма „Прах“ (2001), „Сенки“ (2007) и „Майки“ (2010), като последните два са копродукции с българско участие.

 

 

02nd Feb2018

СФФ 22: Акценти – френско и американско кино

by Черно и Бяло

„Лошото момче“ на френското кино, както обичат да наричат режисьора Фрнасоа Озон, ще зарадва българската публика с нов филм – еротичния психотрилър „Другият любовник“, представен на фестивала в Кан 2017

 

Всички почитатели на един от най-работливите режисьори във френското кино (снимал 18 филма през последните 20 години, между които хитове като „5х2“,  „Басейнът“, „Време за раздяла“, „Осем жени“, „Трофейна съпруга“, „На 17“, „Франц“) и верен на специфичния естетически стил, наложил се във филмите му, вече тръпнат в очакване на широко коментираната киноеротика, която Франсоа Озон предлага в „Другият любовник“.

Филмът събира на екран актьорите Марин Вакт и Жереми Рение, с които Озон работи в „Млади и красиви“ и „Трофейна съпруга“. В актьорския екип на филма са още и Жаклин Бисе, Доминик Реймон, Мириам Бойе.

Историята, определена от ценители като жанрова смес между трилър и драма, разказва за младата, чувстителна жена на име Клои (Марин Вакт), която се влюбва в психоаналитика си Пол (Жереми Рение). След няколко седмици двамата заживяват заедно. Но в един миг тя започва да подозира, че влюбена в близнаци, а режисьорът дава шанс и на зрителите за подобно впечатление. Дали всъщност това усещане за две различни личности, с които пациентката споделя живота и чувствата си, не води до разкриване на две страни на една и съща личност – един психотерапевт не може да няма тайни, скрити в миналото си…

Представен в състезателната програма на фестивала в Кан през 2017 година, новата кинопровокация на Озон вече получи доста противоречиви отзиви, между които и ласкаещи сравнения с шедьоври на режисьори като Дейвид Кроненбърг, Брайън Де Палма и Пол Верховен. „Другият любовник“ ще оправдае очакванията за вълнуващ психотрилър, с подписа на майсторски режисьор. Това ще се случи през март, когато – както всяка година – най-важните филми пристигат в София, нашия „творчески град на киното“!

Култовият американски режисьор Ейбъл Ферара* – специален гост на XXII София Филм Фест

Неподражаемият режисьор, създал класиките „Лошият лейтенант“ и „Кралят на Ню Йорк“, ще получи Наградата на София на Столичната община за цялостен принос към изкуството на киното и ще води два майсторски класа в рамките на фестивала

Визитата на Ейбъл Ферара е подаръкът на JAMESON Irish Whiskey по случай 15-годишнината на партньорството със СФФ и се реализира с подкрепата на Посолството на САЩ

 „Ейбъл въплъщава това, за което говореше Пазолини за киното… Начинът, по който се финансират и продават повечето филми, на практика изключва личностите, изпълнени с живот, със свобода, с неконвенционални възгледи. Хората, които държат лостовете, вече не искат да работят с прекалено силни, прекалено непредвидими личности, които затова изчезват от киното.  Така че, когато имате човек като Ейбъл, го цените. (…) Да срещнеш режисьор, който споделя твоите най-важни интереси, да намериш общ език с него и да изградите взаимно доверие, е мечта за един актьор. Когато имаш това, мислиш само за филми. Някои са добри, други по-малко, но винаги можеш да се погледнеш в огледалото, защото знаеш откъде идват тези филми.“

Така обяснява дългогодишното си сътрудничество с Ейбъл Ферара известният американски актьор Уилям Дефо, който участва в голяма част от филмите на режисьора („New Rose Hotel“ от 1998, „Go Go Tales“ от 2007, „4 h 44, Last Day on Earth“ от 2011, „Pasolini“ от 2014).

Ферара е прочут с провокативните, често противоречиви сюжети и нео-ноар образи във филмите си. Роден е през 1951 година в Бронкс, Ню Йорк, в семейство на емигранти от Ирландия и Италия. Започва да режисира още като студент любителски филми на супер 8. В средата на 70-те години среща писателя Никълъс Сент-Джон, който става неизменен съавтор на повечето сценарии на филмите му, включително игралния дебют на Ферара „Driller Killer“, и впоследствие „Ms.45“. Добрите рецензии в пресата, особено след втората пълнометражна творба, водят след себе си по-големи бюджети и съответно работа с големи имена в киното. Но Ферара не допуска естетически компромиси и бързо си спечелва име на един от най-суровите портретисти на подземния живот в Ню Йорк. В това отношение той може да бъде сравняван само с Мартин Скорсезе. Макар да е ангажиран от големи филмови студия за различни проекти, той продължава да предпочита безапелационната свобода на независимото кино и работата с познати актьори, които – подобно на него самия – не се страхуват да предизвикват и специалистите на тема кино, и публиката. Сред „хамелеоните“ пред камерата, с които работи най-често, са Кристофър Уокън, Уилям Дефо, Харви Кайтел, Матю Модайн, Форест Уитакър, Денис Хопър, Джанкарло Еспозито и др.

Ейбъл Ферара ще получи Наградата на София на гала вечер в кино „Люмиер“ непосредствено преди прожекцията на шедьовъра му „Кралят на Ню Йорк“ („King of New York“, 1990), едно от най-значимите изследвания на темата за насилието в американското кино. Главната роля на наркобос във филма изпълнява неустоимият Кристофър Уокън, на когото партнират младите Уесли Снайпс, Лорънс Фишбърн, Дейвид Карузо, Стив Бушеми. Впечатляваща тук е моралната двусмисленост в характера на героя на Уокън – Франк Уайт, който след като е освободен от затвора и вижда квартала си по-мрачен от всякога, решава да извърши нещо добро…

Програмата на Ейбъл Ферара ще включи още няколко филма, реализирани през различни периоди от творчеството му, надхвърлящо над 40 заглавия. Кои са те ще научите от следващите ни прес-съобщения.

 

*Бел.ред.: За мнозина досега този режисьор-колос е известен като Абел Ферара!

Мариана Енева

26th Jan2018

СФФ 22: Март е времето за кино в София

by Черно и Бяло

2018 започна ударно! Само преди няколко дни споделихме двойната радост за присъствие на българското кино в основната програма на Берлинале с филмите „Áга“ на Милко Лазаров (закриваща прожекция на официалната програма извън конкурса) и „Не ме докосвай“ на Адина Пинтилие, с български копродуцент Мартичка Божилова.

И ето че дойде време световното кино и неговите автори да преместят фокуса си към столицата на България, която през първата половина на 2018 е и столица на обединена Европа.

Международният филмов фестивал София филм фест (Sofia International Film Festival), извоювал с годините признанието на световната кинообщност, акредитиран от FIAPF и включен в класацията на сп. „Variety” сред 50-те топ-фестивала за киноиндустрията, ще се срещне за 22-ра поредна година с вярната си публика и многобройните международни гости – в София през март ще бъдат представени най-актуалните творби от световното и българското кино.

През 2018 година темата на София филм фест, преплетена творчески във визията на фестивала, е свързана с избора на София за Европейска столица на спорта. Тази титла има за цел да популяризира активния начин на живот, развитието на спортни политики и инфраструктура с добри съоръжения, програми и активности. Акцентът е върху масовия спорт и върху значението на спорта като приоритет в живота на хората. Този специален фокус ще присъства и във филмовата програма на фестивала чрез селекция от филми и събития на спортна тематика.

Официалното откриване на XXII София филм фест е на 7 март. Церемонията по награждаването ще се състои на 16 март. Програмата на фестивала, заедно с традиционните издания в Бургас, Пловдив и Варна, ще продължи до 29 март. Специална програма в Дома на киното, свързана с ретроспективи и други събития, ще „подгрее” фестивала от 1 март.

Ще бъдат представени повече от 150 пълнометражни игрални и документални заглавия, както и над 20 късометражни филма.

През 2018 година селекционната комисия е в състав Ирмена Чичикова – актриса, Катя Тричкова – продуцент, Юлиан Атанасов – оператор, Димитър Дринов – кинокритик, Веселин Бойдев – режисьор, носител на наградата JAMESON за 2017 година. Те ще определят 12-те финалисти от кандидатствалите филми. Наградата JAMESON  е на стойност 6 000 евро, осигурена за поредна година от Jameson Irish Whiskey и ще бъде връчена на режисьора на филма-победител, който ще бъде определен от Международното жури на фестивала.

Представяме на вашето внимание някои от акцентите на СФФ 2018:

XXII София Филм Фест се открива на 7 март в Зала 1 на НДК с официалната премиера на най-новия игрален филм на Милко Лазаров – „Áга”. Представен като проект с работно заглавие „Нанук“ на София Мийтингс през 2014 година, където получи наградите на Mediterranean Film Institute и Synchro Film, Video & Audio, Vienna, отличен в Кан като проект с престижната награда „Кшищоф Кешловски“ на ScriptEast, „Áга“ ще закрие основната конкурсна програма на Берлинале 2018!  Филмът е копродукция на България, Германия и Франция с главен продуцент Веселка Кирякова („Ред карпет“), която работи с Милко Лазаров от успешния му дебют „Отчуждение“, отличен с две награди от най-стария кинофестивал в света – Венеция.

За 16-и път международно жури ще определи фаворита за Голямата награда в конкурса за първи или втори игрален филм „София – град на киното”, съдържаща парична премия от 7000 евро, осигурена от Столична община.

Сред конкурсните филми са:

  • 3/4(2017) – България-Германия, режисьор Илиян Метев
  • „Адам“ („Adam”, 2018) – Германия-Исландия-САЩ-Мексико, режисьор Мария Солрум
  • „Гълъбът(„The Pigeon / Güvercin”, 2018) – Турция, режисьор Бану Шиваци
  • „Наме(„Namme“ / „Namme”, 2017) – Грузия, режисьор Заза Халваши
  • „Радиограмофон(„Radiogram”, 2017) – България-Полша, режисьор Рузие Хасанова
  • „Тиха нощ(„Silent Night / Cicha noc”, 2017) – Полша, режисьор Пьотр Домалевски

Световно признатата унгарска режисьорка Илдико Енеди ще бъде президент на Международното жури, което ще определи носителя на Голямата награда „София – град на киното”. Последният ѝ филм „За тялото и душата” („Testről és lélekről” / „On Body and Soul”) покори Берлинале и беше удостоен със „Златна мечка” в началото на 2017, а от дни е сред номинациите за чуждоезичен Оскар! Илдико Енеди ще получи наградата „ФИПРЕССИ Платиниум 90” – специално отличие, което беше връчено и на големите режисьори Бела Тар и Горан Паскалевич в рамките на последните две издания на София Филм Фест. Генералният секретар на ФИПРЕССИ Клаус Едер ще модерира публичен разговор с Илдико Енеди.

Един от гвоздеите на фестивала е несъмнено филма „Квадратът” на Рубен Йостлунд („Златна палма” – Кан ’17, с номинация за чуждоезичен „Оскар”, шест награди на Европейската филмова академия, включително за най-добър филм и режисьор). Филмът е включен в традиционната рубрика „Големите награди“.

В „Киното днес – големите майстори” ще предложим на публиката най-новите филми на утвърдени имена от световното кино. В програмата присъстват заглавия като „БЕЗ МИЛОСТ” (In The Fade) на Фатих Акин (със „Златен Глобус“ за чуждоезичен филм, награда за най-добра актриса за Даян Крюгер в Кан ’17); „НЕЛЮБОВ” (Нелюбовь) на руския майстор Андрей Звягинцев (с награди от Кан, Лондон и Европейската филмова академия, с номинация за чуждоезичен „Оскар“); „ПРОЕКТЪТ „ФЛОРИДА” (The Florida Project) – най-новият филм на Шон Бейкър (представен в Петнайсетдневката на режисьорите в Кан ’17, с номинация за Оскар за най-добра поддържаща мъжка роля на Уилям Дефо); „ИЗКЛЮЧИТЕЛНИЯТ: Моят Годар” (Redoubtable) на Мишел Азанависиус (с премиера в Кан ’17), „МАНИФЕСТ” (Manifesto) на Юлиян Роузефелд, с участието на многоликата Кейт Бланшет, „ЛУНАТА НА ЮПИТЕР” (Jupiter’s Moon) на Корнел Мундруцо (с номинация за „Златна палма“ в Кан ’17), „ФОКСТРОТ“ (Foxtrot) на Самуел Маоз (с голямата награда на журито „Сребърен лъв“ и още два приза от Венеция 2017, с осем награди на Израелската филмова академия) – всички те ще се срещнат с публиката у нас след като привлякоха вниманието на зрители и киноспециалисти на десетки престижни фестивали в целия свят.

По традиция в рубриката „Ново българското кино” ще бъдат представени игралните филми, завършени след март 2017, и избрани документални премиери. Очаквайте рекордно количество български игрални филми на фестивала, някои от които премиерни!

Балканският конкурс ще включва топ-заглавия от региона в партньорство с „Домейн Бойар”, с които за седма година ще представим и традиционната кино-гурме програма.

Основен партньор на София Филм Фест и София Мийтингс е Филмово студио „Ню Бояна” – едно от водещите киностудия в Европа. Те осигуряват сериозна подкрепа за пазара на копродукции София Мийтингс, като връчват за трета поредна година Голямата награда „Дани Лернер” – Grand Prix за проект от основните секции на бизнес платформата. През 2018 година за първи път наградите ще бъдат две, като едната със сигурност ще бъде връчена на български проект; всяка от тях е на стойност 50 000 евро в услуги във Филмово студио „Ню Бояна” и чек на стойност 5 000 евро.

„Ню Бояна”, заедно с B2Y Productions, са копродуценти на фестивалните трейлъри, които за поредна година се създават в креативното партньорство с DDB. Шестима млади български режисьори приеха предизвикателството да заснемат своя поглед към спортната фестивална тематика през характерни особености на почерка на световноизвестен режисьор. Това са Драгомир Шолев, Иван Москов, Неда Морфова, Кеворк Асланян, Васил Петраков и Петко Спасов.

На XXII София Филм Фест се очакват над 250 чуждестранни гости. Голяма част от тях ще дойдат специално за 15-ото издание на София Мийтингс, което по традиция ще събере европейския елит във филмовата индустрия. Проектите за първи, втори и трети игрални филми ще бъдат представени пред професионална публика – филмови фондове и институции, продуценти, дистрибутори, разпространители, журналисти. Родните и регионалните филми ще бъдат прожектирани пред фестивални селекционери и сейлс компании. Партньори на София Мийтингс са: Ню Бояна Филм Студио, B2Y Productions, Producers Network, Cannes Market, Crossroads, Mediterranean Coproduction Market, Mediterranean Film Institute, Moscow Business Square, EAVE, Hungarian Filmlab, Focusfox Studio (Унгария), Synchro Film, Video & Audio (Австрия), Yapimlab (Турция), Medienboard Berlin-Brandenburg, MDM, FilmFestival Cottbus, Connecting Cottbus, Фондация Роберт Бош, Europa Distribution, Europa Cinemas.

За поредна година фестивалните прожекции са предвидени в НДК-Зала 1, Кино Люмиер, Дома на киното, кино Одеон, Euro Cinema, културен център „G8”, Зала „Славейков“ на Френския културен институт, Културен център на Софийския университет „Св.Климент Охридски”, кино „Влайкова”, CINEMA CITY Mall of Sofiа, CINE GRAND City Center Sofia, ARENA Deluxe Bulgaria Mall.

Най-новата творба на Андрей Звягинцев „Нелюбов“ на XXII София филм фест!

С награди от Кан, Лондон и Европейската филмова академия, с номинация за „Златен глобус” за чуждоезичен филм и сред деветте филма преди обявяване на номинациите
за чуждоезичен „Оскар”, „НЕЛЮБОВ” ще се срещне през март с българските киномани.

Андрей Звягинцев e творец, в чиято филмография не присъстват компромиси. С премиера на негов филм би се гордял всеки от най-важните кинофоруми в света, но тази привилегия до момента са имали най-старият и най-авторитетният – Венеция (премиера на дебютния му филм „Завръщане”) и Кан (четирите му последващи творби).

„Нелюбов” („Нелюбовь/Loveless”) беше представен в конкурсната програма на Кан 2017 и в едно от хвалебствените ревюта по адрес на филма се открива следната характеристика:
тежък филм с гаргантюанско влияние и ефект, смел и ужасяващ коментар върху същността на цяла една нация”.

„Нелюбов” разказва за жестокия развод на Женя и Борис, белязан с коравосърдечни обиди, усещане за безизходица и взаимни обвинения. Всеки от тях има свой нов живот и са нетърпеливи да започнат на чисто, дори това да означава да изоставят своя 12-годишен син Альоша. След като става свидетел на един от скандалите на родителите си, Альоша изчезва…

След премиерата в Кан, най-новият филм на Мишел Азанависиус „ИЗКЛЮЧИТЕЛНИЯТ: Моят Годар” ще се срещне с българските киномани

Забележителен портрет на времето и ключова любовна връзка в биографията на легендата на френската „Нова вълна” Жан-Люк Годар

След изключителния фурор, който предизвика Мишел Азанависиус преди шест години с „Артистът” – носител на пет награди „Оскар”, три отличия „Златен Глобус”, седем награди БАФТА, две награди от международния конкурс в Кан и още 130 приза от различни филмови форуми в целия свят, режисьорът отново е отправил поглед към миналото на киното – фокусът в най-новия му филм „Изключителният: Моят Годар” („Redoubtable”) е върху любовната история между Ан Вяземски и легендарния режисьор Жан-Люк Годар. За основа Азанависиус използва автобиографичната книга на актрисата, наследница на руския княжески род Вяземски – „Un An Après”. Ролята на любимата на Годар, с която правят заедно „Китайката”, „Уикенд” и „Sympathy For The Devil”, е поверена на Стейси Мартин, добре позната на публиката от„Нимфоманка” на Ларс фон Триер. В образа на Годар влиза Луи Гарел, когото помним от „Мечтатели” на Бертолучи (и който е син на един от творците на френската „Нова вълна”, Филип Гарел).

Премиера за номинираният за „Златна палма“ филм на Корнел Мундруцо „ЛУНАТА НА ЮПИТЕР“

Наблюдаван с внимание от всички значими световни фестивали, награждаван с предишните си филми „Белият бог“, „Делта“, „Приятни дни“ в Кан, Локарно, Сараево, Котбус и на още десетки филмови форуми, КОРНЕЛ МУНДРУЦО е познат на българската публика, а новият му филм ще им поднесе жанрова изненада

Когато с третия си филм Корнел Мундруцо е номиниран за голямата награда в конкурсната програма „Особен поглед“ на Кан, а със следващия през 2008 година получава наградата на ФИПРЕССИ и е номиниран за „Златна палма“, вече всички специалисти са наясно, че се е появил сериозен глас в унгарското кино, който е наблюдаван и ценен от авторитетите в света на киното. През 2010 и 2014 година следват още два филма – единият с номинация за „Златна палма“, другият – с голямата награда на „Особен поглед“ и със специалната „Palm Dog“ за уникалните кучета-актьори, които пресъздават страхотната история в „Белия бог“. Да не пропускаме и впечатляващия „Приятни дни“, който спечели първата голяма награда за най-добър филм на София Филм Фест през 2003. Миналата година режисьорът представи отново в Кан за първи път „Луната на Юпитер”, навлизайки смело в жанровото кино със свръх-актуална тематика – разглежда бежанската криза през обектива на свръхестественото. А основният въпрос, с който авторът на филма иска да провокира публиката, е „Трябва ли да вярвам в онова, което виждам?

Израелският режисьор Самуел Маоз възхити Венеция с най-новия си филм  „ФОКСТРОТ” и ще бъде част от програмата на СФФ 22

С голямата награда на журито „Сребърен лъв“ и още два приза от Венеция 2017, с осем награди на Израелската филмова академия и сериозни овации от десетки филмови форуми в цял свят, „Фокстрот“ е бе израелското предложение за номинация за чуждоезичен „Оскар“, а първата му среща с българската публика ще бъде във фестивалната програма през март

Когато един автор спечели „Златен лъв“ с дебютния си филм, няма никакво значение кога ще успее да направи своята следваща творба – тя задължително ще е обект на специално внимание от филмовия свят. Осем години след фурора, който предизвика с „Ливан“, израелският режисьор Самуел Маоз представи във Венеция втория си игрален филм „Фокстрот“ и отново покори журито, което му връчи своята Гран при „Сребърен лъв”. Въпреки противоречията на политическа основа, които предизвика историята за семейство, оплакващи своя син, загинал по време на служба в израелските отбранителни сили, филмът бе избран като кандидатура на Израел за тазгодишните награди „Оскар“. Смел и разтъсващ, разказът на Маоз оставя без думи всички престижни издания за кино в света, като повечето от тях му дават възможно най-високите оценки.

Испанско-българската копродукция „Да обичаш Пабло“ със специална гала прожекция

 Да обичаш Пабло“ пресъздава вълнуващата история и бурната любовна афера между прочутия колумбийски наркобарон Пабло Ескобар (в ролята Хавиер Бардем) и амбициозната телевизионна водеща Вирхиния Валехо (в ролята  Пенелопе Крус). Разказът е предаден през погледа на журналистката, по чийто роман „Да обичаш Пабло, да мразиш Ескобар“ е направена тази екранизация. Българската компания B2Y Productions, част от Ню Бояна Филм Студиос, е копродуцент на проекта с оригинално заглавие „Loving Pablo“. Режисьор и сценарист на филма е Фернандо Леон де Араноа.

Самото присъствие на актьорския тандем Бардем-Крус (двойка и в реалния живот) гарантира на публиката среща с качествено европейско кино, а познатото и очаквано синхронно взаимодействие между двете звезди на световното кино със сигурност действа като допълнителна притегателна сила за зрителско внимание.

Създаден в игрално-документален стил, филмовият портрет на Пабло Ескобар разкрива не само най-жестоките черти на характера на този човек, но и детайли от историята на живота му, свързани с благотворителни каузи, като строеж на училища и болници например, като с помощта на подобни „жестове“ печели почитатели.

Постпродукцията на „Да обичаш Пабло“, както и част от снимките са осъществени в България. Една изключително сложна за заснемане сцена е заснета именно у нас – приземяване на истински самолет, като част от каскада във филма. Български киноекипи участваха в снимачния процес у дома и в чужбина. „Да обичаш Пабло“ е пример за прекрасната съвместна работа на български кинопрофесионалисти и техните чуждестранни колеги и е още едно доказателство, че България се превръща в предпочитана световна кинодестинация.

Първите шест филма от Международния конкурс на 22-ия София Филм Фест са ясни: Два от тях са български: „3/4“ на Илиян Метев и „Радиограмофон“ на Рузие Хасанова

Отличен със „Златен леопард“ в Локарно в селекцията „Режисьори на настоящето“, „3/4“ е игралният дебют на Илиян Метев, получил за него и „Златна роза“ за най-добър режисьор. Авторът му е многократно награждаван и адмириран за документалния си филм „Последната линейка на София“ (2012).

РАДИОГРАМОФОН“ (“Radiogram”) на Рузие Хасанова, отличен със „Златна роза“ за дебют на 2017, е филм за музиката, свободата и идентичността.

Полският филм „ТИХА НОЩ“ (“Silent Night”) на Пьотр Домалевски е филм за семейството, традицията и емиграцията като полска съдба.

Действието в „НАМЕ” (“Namme”) на грузинския режисьор Заза Халваши се развива в планините на Аджария, а сюжетът е базиран на история от древната грузинска митолгия.

АДАМ“ (“Adam”) (Германия-Исландия-САЩ-Мексико) на Мария Солрум идва на 22-ия София Филм Фест веднага след участието си на Берлинале, където ще се бори за „Кристална мечка“ за най-добър филм в програмата „Generation 14 plus“.

Още един филм от селекцията „Generation 14 plus“ на Берлинале ще участва в Международния конкурс на 22-ия София Филм Фест – „ГЪЛЪБЪТ“ (“The Pigeon / Güvercin”) на турската режисьорка Бану Шиваци.


Фестивалът се организира от Арт Фест под патронажа на Столична община, в партньорство с Министерство на културата, Националния филмов център и Националния дворец на културата, с подкрепата на програмата Творческа Европа (Creative Europe) на Европейския съюз, национални и чуждестранни културни институти, спонсори, партньори и приятели.

Мариана Енева