19th Dec2014

СФФ 18: Тост по грузински за живота и любовта – „Срещи на сляпо”

by Черно и Бяло

Здравейте, скъпи приятели,
Години наред изказвам моята благодарност и възхищение от директора на София Филм Фест и Арт Фест Стефан Китанов – Кита и неговия непоколебим и талантлив екип. (more…)

30th May2014

ФЕСТИВАЛНИ ОТБЛЯСЪЦИ ОТ СВЕТОВНИТЕ ЕКРАНИ

by Черно и Бяло

Филм-акцент от програмата на 18-ия София Филм Фест –

„Ролята” на Константин Лопушански

М. Енева: Режисьорът бе специален гост на фестивала и представи лично най-новия си филм. Един необикновен, различен и надарен творец, посланик на извисеното авторско кино, ученик на великия Андрей Тарковски…

Кратък анонс на внушителния филм с дълбоки послания:

kinopoisk.ru„Ролята” е естетски черно-бял опит да се погледне по оригинален начин към годините след 1917. Действието се развива през 1919г в Сибир. Млад провинциален актьор – Николай Евлахов, се сблъсква очи в очи с революционния командир Плотников, който прилича като две капки вода на него самия /в ролите – Максим Суханов/. Командирът „пресява” пътниците от ешелон в размирното време и изпраща мнозина на разстрел, докато сам не загива. Николай Евлахов успява да се спаси във Финландия, но тази трагична среща не му дава миг спокойствие. Той е обзет от идеята да се завърне в съветска Русия като командира и да „изиграе” в живота неговата роля. Постепенно Евлахов започва да приема новия си живот като свой собствен. Той играе пиесата на чуждия живот докрай. Краят, неизбежен и трагичен, настъпва съвсем скоро. За двете си превъплъщения в „Ролята” Максим Суханов печели наградата на журито за най-добър актьор на Международния филмов фестивал в Талин.

М.Енева: Много съм радостна отново да се срещна с Константин Сергеевич. Преди седем години направихме интервю за неговия философски филм “Грозните лебеди”, откроил се в програмата “Акцент Русия”- дни на руското кино.

Преди всичко, защо избрахте тази тема. Разбрах, че сценарият се е родил още през 80-те години. Обръщате се към историята и не само към историята, а и към съдбата на артиста – трагична и мистична съдба. Как дойде вдъхновението?

К. Лопушански: Първите варианти на сценария бяха през 1980 година, както споменахте, в тях имаше атмосфера, епоха; беше времето с цялата трагедия след гражданската война, но още я нямаше съдбата на актьора, а историята се роди отделно. В края на 90-те години започна да ме вълнува съдбата на актьора, който изиграва чужд живот. После реших да слея двете истории съвсем неподправено в сценарий и така възникна филмът “Ролята”. Ала като отчитам времето от първия замисъл до появяването на филма, получава се, че са минали много години…

М. Енева: Как успяхте да пресъздадете тази атмосфера, навярно е било трудно, а този мъгла която се стеле непрестанно. Според мен това е мъглявата съдба на Русия и този локомотив, който върви напред-назад…

К. Лопушански: Много сериозно изучавахме хрониката, дори използвахме разкадровка, извадихме кадри и направихме фотографии. И те висяха пред погледа на групата, за да се настройват всички към обстановката и да се почувстват като живеещите в онова време. А улицата, аз отдавна знаех за тази улица в Петербург, където локомотивът минаваше съвсем наблизо до къщата. Никак не можехме да снимаме, трудно беше да се договорим, беше сложно- локомотивът трябваше да прекоси целия град, да закараме локомотива точно на тази улица, а там започваше строителството. Въпреки всичко успяхме. Много съм благодарен на целия екип, всички повярваха в този сценарий, вдъхновиха се и напълно се отдадоха на творческия процес.

М. Енева: При Вас ритъмът на филма е забележителен, като че ли диша с ритъма. Може би защото самият Вие сте музикант се получава това усещане или това е просто нагласа и талант.

К. Лопушански: Не зная, но вероятно защото придавам голямо значение на общата структура на филма, съответно- на ритъма. Дали е свързано с моето музикално минало, може би е свързано с моето разбиране за монтажа. Аз много дълго монтирам филма си и възникват много варианти. И ми се струва, че три са важните етапи при създаването: сценария, времето на снимките, а третият етап е монтажът. Понякога това е самостоятелен етап, толкова се променя. И е изключително важно, особено където емоционалната линия допринася за свързването на материала. И когато се получи, аз съм много радостен по принцип, тъй като съм привърженик, че самото изображение образ във филма, музиката също си има своя логика. Това казвам и на студентите: музиката на филма, изображението- образа на вятъра, на луната, черно-белия материал, това създава своя музика, но не чрез нотите, а чрез изображенията. Акцентираният образ на луната, на бурята, вятъра, виелицата помагат да отключим вратата към друг свят.

М.Енева: Вие свързвате трагичната, мистична съдба на актьора със съдбата на Русия в т. нар. “сребърен век”. Показахте своята идея, трактовката на екрана и все пак, кажете…

К. Лопушански: Да, разбира се, свързвам тази съдба със “сребърния век” – загадъчна част от трагичната руска история в началото на столетието – той е дал много високи образци на изкуството; двете линии вървят паралелно. Представителите, тези странни хора, отишли надалеч в света на изкуството, има и такова списание “Направление в света на изкуството”, изведнъж се оказват пред пропастта на гражданската война- жестока, страшна, кървава. И те сякаш увисват над тази епоха. И ето го съединението, и контраста- много високите постижения в изкуството се оказват преминали в техния собствен свят на изкуството. И такъв живот носи трагическа нота, затова струва ми се, е важна метафората за съдбата на Русия, и на времето, и на епохата.

М.Енева: В тази връзка може би решението Ви за съдбата на героя – командира и героя, е напълно разбираема и обоснована драматургично.

К. Лопушански: Той искаше да достигне върха в актьорската професия, собственото отражение в огледалото- другата душа крие опасности, от другата страна на барикадата.За него нямаше друг път, той беше обречен.

И в единия, и в другия случай и като актьора Евлахов, и като командира Плотников. Затова и загива…

person_610_98Константин Лопушански е роден на 12 юни 1947г в Днепропетровск, Украйна. През 2007г получава званието Народен артист на Руската федерация. През 1970г завършва Казанската държавна консерватория. През 1979г вече е дипломиран режисьор. Работи като асистент на Андрей Тарковски. От 1980г е режисьор-постановчик в „Ленфилм”. От 1991 до 1996 е начело на Християнската киноасоциация в Санкт Петербург. Член е на Руската киноакадемия „Ника”. От 1997г е заслужил деятел на изкуството на Русия. Първият му филм „Сълзи на вятъра/Слезы в ветреную погоду” излиза през 1978г. Дипломната му работа „Соло” /1980/ e удостоена с Гран-при на Международния кинофестивал за документални и късометражни филми в Билбао (Испания). Игралният му дебют „Писмата на мъртвия човек/Письма мертвого человека” /1986/ е мрачна, стилистично сложна антиутопия за последствията от ядрената война, чиито приходи достигат 9,1 млн. рубли. Филмът печели куп престижни отличия: Гран-при на Международните фестивали в Манхайм и Варна, Наградата за режисура в Мадрид, Наградата на журито в Тбилиси. „Посетител в музея” /1989, копродукция на Русия, ФРГ и Швейцария/ получава висока оценка от критиката и много международни награди, сред които Гран при и Наградата за режисура в Мадрид, „Сребърен Свети Георги” и наградата на екуменическото жури в Москва. „Грозните лебеди/Гадкие лебеди” /2006/ също е сред впечатляващите заглавия във филмографията на Лопушански. Критиката написа шестица на първия зрелищен философски филм по творчеството на великите братя Стругацки. Бюджетът възлиза на 2,5 милиона долара, а темата е коя форма на бъдеще ще избере човечеството.

Мариана Енева

22nd Mar2014

СФФ 18, част 4

by Черно и Бяло

Здравейте приятели на доброто арт кино!

София Филм Фест продължава до 30 март. Все още имате възможност да видите скандалната “Нимфоманка”. Тъй като аз все още не съм я гледала, изпращам ви предварителната информация на Прес отдела. Филмът, както ще разберете, е закупен и ще се разпространява от Арт Фест.

 ЛАРС ФОН ТРИЕР ПРЕДИ НИМФОМАНКА

 Ретроспектива на провокативния датски режисьор очаква зрителите на 18-ия София филм фест

Ларс фон Триер e eдин от малкото съвременни европейски режисьори, признат заслужено за велик новатор в киното. Почти невъзможно е да си представим кинематографията на последното десетилетие на ХХ век без филми като „Европа”, „Порейки вълните”, „Идиотите”, „Танцьорка в мрака”. Всяко ново негово творение е очаквано с нетърпение на най-престижните международни фестивали и почти винаги предизвиква дискусии и спорове. Филмите му винаги излизат от рамките на тривиалното и баналното. Експериментатор като творческа нагласа, Ларс фон Триер непрекъснато търси нови изразни форми, разработва оригинални теми и проблеми.

Датският режисьор и сценарист е роден в Копенхаген на 30 април 1956 г. През 1979 г. постъпва в Датския филмов колеж, където снима „Ноктюрно” (1980) и „Картини от освобождението” (1982), като и двата печелят награди за най-добър филм на Мюнхенския филмов фестивал. В този период заради прекалената му аристократичност и надменност режисьорът се сдобива с прякора „Фон Триер”.

Веднага след завършването на филмовата академия през 1983 г., той се заема с т. нар. „Е-трилогия”, посветена на Европа. Първият филм „Елемент на престъплението” (1984), който е и пълнометражният му дебют, представлява уникален опит за смесване на две параноидални естетики: на немското експресионистично кино от 20-те години на миналия век и на американския „черен филм” от 40-те и 50-те години. Филмът е триумф на визуалния стил. Печели „Гран при” за технически постижения на кинофестивала в Кан и бързо носи култово признание на своя автор.

През 1987г Ларс фон Триер снима „Епидемично”, като изпълнява и главната роля в него. Филмът разказва за това как компютърен вирус унищожава киносценария, над който Ларс и приятелят му работят с години. Странното е, че никой от тях не си спомня неговото съдържание, поради което възстановяването на текста е невъзможно. Започват да пишат наново, опитвайки се да разкажат за мистериозна болест, обхванала цяла Европа. Междувременно наистина избухва епидемия.

През 1991г „Е-трилогията” завършва с „Европа”, удостоен със Специалната награда на журито в Кан. Чрез него датският режисьор потапя публиката в дълбините на един от най-мрачните пространствено-временни митове – Германия, непосредствено след войната, през така наречената година нула.

В екранизацията по нереализирания сценарий на великия датски кинорежисьор Карл Теодор Драйер „Медея” (1988) Фон Триер демонстрира поразително умение да си служи с камера от ръка и с метода на рир-проекцията, пренасяйки образи от античното изкуство и от току-що излезлия по европейските екрани последен филм на Тарковски „Жертвоприношението”.

През 1995г Ларс фон Триер и Томас Винтерберг основават авангардното филмово течение Догма ’95. Те създават манифест със строги правила, които връщат филмите към класическите ценности: сюжет, актьорска игра и смисъл, и абсолютно изключват специални ефекти и използването на високи технологии. Към тях се присъединяват още двама от водещите датски режисьори – Кристиян Левринг и Сьорен Крах-Якобсен. Едновременно с това Триер декларира, че ще започне да прави нова трилогия, посветена на темата за „доброто”, чрез която възнамерява да изследва природата на женската безусловна любов. Той споделя, че идеята му хрумнала, след като си спомнил за приказката „Златно сърце”, която много обичал като малък.

Трите филма, включени в новата трилогия, са „Порейки вълните” (1996), „Идиотите” (1998) и „Танцьорка в мрака” (2000).

Действието в „Порейки вълните” ни пренася в края на 60-те и началото на 70-те в малка презвитерианска община по западното крайбрежие на Шотландия. Едно простовато селско момиче на име Бес Макнийл (Емили Уотсън) се омъжва за работник от океанска петролна платформа на име Ян. След трудова злополука той претърпява мозъчна операция и остава парализиран. Ян уговаря Бес да прави секс с други мъже и да му разказва подробностите, за да подклажда еротичните му фантазии. В крайна сметка Бес загива от ръката на моряци садисти, а Ян оздравява и устройва ритуално погребение на жена си сред океана.

Това брилянтно кинематографично изследване на темата за страданието и чудото е заснето в суперкрупни планове с камера от ръка от великия немски оператор Роби Мюлер, който преди това снима основно с Вим Вендерс. За „Порейки вълните” Лар фон Триер получава Европейската награда за най-добър филм, а Емили Уотсън е обявена за най-добра актриса.

„Идиотите” е може би най-шокиращата творба на датския режисьор в края на ХХ век, предизвикала скандални тълкувания още по време на представянето й в Кан. Филмът е своеобразна парабола, в която се оглежда модерното общество, издигнало в култ хедонизма, консуматорския нагон и егоизма.

„Танцьорка в мрака”, с участието на Бьорк и Катрин Деньов, е сред най-силно въздействащите музикални драми, в която гениалността на режисурата буквално извира от всеки кадър. За тази си творба Ларс фон Триер е отличен със „Златна палма” в Кан, както и с Европейската филмова награда за най-добър филм за 2000г. В Кан Бьорк печели приза за най-добра актриса.

Три години по-късно във филмографията на Ларс фон Триер се появява „Догвил”, с Никол Кидман в главната роля. Филмът е първият от новата трилогия на режисьора, посветена на Америка. Догвил или градът на кучетата, се намира в Скалистите планини в Америка, която е изцяло продукт на въображението на Ларс фон Триер, тъй като режисьорът никога не е стъпвал в САЩ. В действителност този филм въздейства като преобръщане на американската мечта, показвайки сцени на зависимост, унижение и жестоко отмъщение, вместо предполагаемия от наложените клишета апотеоз на свободата и справедливостта.

Втората част от замисления епос е „Мандерлей” (2005). Чисто сюжетно кинотворбата започва оттам, където свършва „Догвил”. Грейс напуска града и пътят й минава през Мандерлей, където все още съществува робството. Грейс е потресена. Тя иска да освободи робите и да ги научи да живеят в демократично общество. Но се оказва, че за тях този начин на живот е по-естествен, отколкото демокрацията, която възприемат като нещо натрапено и чуждо на природата им.

„Aнтихрист” (2009), с участието на Уилям Дефо и Шарлот Генсбур, шокира всички присъстващи на предпремиерата му в Кан. Филмът разбуни духовете за броени часове след първата си прожекция, но въпреки това донесе на французойката признанието за най-добра актриса. Сюжетът разказва за скърбяща двойка, която се опитва да преживее загубата на невръстния си син. Двамата главни герои се опитват да преоткрият себе си, като се преселват в хижа в гората. Вместо спокойствие обаче, там те откриват най-големите си страхове. „Антихрист” е истински неистов филм, който едновременно привлича със силата на своята визия и отблъсква с правдоподобността на показаното насилие”. Това го прави и най-добър скандинавски филм за 2009 година.

В „Меланхолия” (2011) Ларс фон Триер за пореден път демонстрира умението си да разкрива убедително интересни женски персонажи и да режисира превъзходно някои от най-добрите съвременни актриси. Джъстин (Кирстен Дънст) и Клер (Шарлот Генсбур) са две сестри, които търсят своето място под последните лъчи на слънцето в няколкото оставащи дни до края на света. „Меланхолия” е психологически трилър с елементи на филм-катастрофа, в който Земята е изправена пред унищожение, след като орбитата й се пресича с тази на странстваща планета. Творбата на Триер е номинирана за „Златна палма” в Кан, а Кирстен Дънст получава Наградата за най-добра актриса. На Европейските филмови награди „Меланхолия” е обявен за най-добър филм.

„Забрави за любовта!” е мотото на Ларс фон Триер в най-новия му филм „Нимфоманка”. Той е поетична история за еротичното пътешествие на една жена от нейното раждане до 50-тата й годишнина, разказана от гледна точка на главната героиня – самообявилата се за нимфоманка Джо (в ролята отново е Шарлот Генсбур). Партнира й цяла плеяда от небосклона на холивудското и европейското кино – Стелан Скарсгард, Шая Лебоф, Джейми Бел, Кони Нилсен, Ума Търман, Крисчън Слейтър, Уилям Дефо и др. Филмът ще бъде показан не само пред фестивалната публика през март, но и ще стане част от програмата на кината в София и страната, разпространяван от „Арт Фест” и програмата „София Филм Фест на път”.

Провокативният датски режисьор проследява „сексуалната еволюция на една жена от 0 до 50 годишна възраст”. Ларс фон Триер твърди, че във филма има „много секс и много философия”.

Nymphomaniac 03 photo by Christian Geisnaes

„НИМФОМАНКА” е поетична история за еротичното пътешествие на една жена от нейното раждане до 50-тата ѝ годишнина, разказана от гледна точка на главната героиня –самообявилата се за нимфоманка Джо. В една студена зимна вечер старият ерген Селигман намира Джо почти в безсъзнание, пребита и захвърлена на улицата. Той я приютява в апартамента си, почиства раните ѝ и се опитва да разбере какво се е случило. Осем глави са посветени на богатата, изпълнена с факти, асоциации и преплитащи се инциденти история на живота ѝ.

На Шарлот Генсбур, звездата от „Антихрист”  (с награда за най-добра актриса в Кан) и „Меланхолия”, е поверена ролята на главната героиня Джо. Старият приятел на Триер Стелан Скарсгард е един от първите актьори, който получава покана за участие във филма. През цялата 2012 година актьорският екип бе допълван, за да се стигне до впечатляваща комбинация от имена – Шая Лебоф, Джейми Бел, Кони Нилсен, Крисчън Слейтър, Ума Търман, Уилям Дефо, Стейси Мартин, Софи Кенеди Кларк, Миа Гот, Николас Бро, Джаспър Кристенсен и Удо Киер.

От юни 2013 започна „разгръщането” на рекламната кампания на филма в световен мащаб, която залага на традиционни прийоми (кратък откъс, снимка, няколко изречения в провокативен стил) и постоянство – всеки месец да се разкрива по една глава от историята. Ето ги и тях:

Chapter 1: The Complete Angler  – Първата среща предложи облог между младата Джо и опитната й приятелка B за свалки на мъже и награди с шоколадови лакомства.

Chapter 2: Jerome – Втората глава бе посветена на запознанство с Джером – „проникнал през всички защити” на младата Джо.

Chapter 3: Mrs. H – В третата глава се появява Ума Търман като Мисис Х. – „благоверната” на един от многото посетители в секс-гнездото на Джо.

Chapter 4: Delirium – Четвъртата глава е решена в черно-бяло и за пръв път чуваме Стелан Скарсгард, който рецитира Едгар Алън По. Силует се отдалечава от камерата. „Делириум: объркване. Самоизмама. Халюцинация. Бащата на нимфоманката е мъртъв.

Chapter 5: The Little Organ School

Една хорова прелюдия от Бах: три гласа, всеки със собствена идентичост, звучат в пълна хармония. С други думи: ПОЛИФОНИЯ. Нимфоманката лесно се вдъхновява и действа.

Chapter 6: The Eastern & Western Church (The Silent Duck)

Църквата на източното православие е позната като “Храм на радостта”, католическата църква е наричана “Храм на страданието”.

Ако потеглите на въображаемо пътешествие на изток от Рим, ще откриете, че се отдалечавате от вината и болката, за да се срещнете със светлината и радостта. Въпреки всичко Джо ще узнае, че болката и насладата могат да бъдат по-близо, отколкото в представите ни…

Chapter 7: The Mirror

Образът, който виждаш в огледалото, на пръв поглед изглежда като точна реплика на обекта, който гледаш. Но всъщност това не е вярно – образът, винаги огледален и в този смисъл променен, е просто версия на обекта.

Джо се опитва да се отърве от сексуалността си.

Chapter 8: The Gun

Понякога нещата се крият, защото са ни познати. Но ако смениш гледната точка, те внезапно могат да придобият съвсем различно значение.

Джо навлиза в опасен бизнес и бързо разбира, че нейният живот я е научил на някои много важни умения.

А ето и мнението на колегите от Фестивалния вестник, който излизаше всеки ден до закриването, 16 март:

“В този филм от името на душата говори тялото. На душата – част от божествения дух, е отредена специална роля във филмите на Ларс фон Триер. И тук е така. В “Нимфоманка” плътта е във в изкушение и изпитание. Страданието на плътта и извисяването на душата са проведени през централния образ- задължително и единствено жена. На пръв поглед нищо ново за “жестокия театър” на Триер. Но разликите се проявяват в нивото на въздействие на случващото се пред очите на зрителя. Кинематографичният подход към средата в “Нимфоманка” е прост, груб, графичен. Джо, обсебена от секса жена, е оставена да бъде само тяло и лице, предмет и инструмент на желанията си. Визуалните ефекти се свеждат до разделяне на екрана на части, прибавяне на черно-бели кадри и типичната облачна, разплакана природна среда. Животът, разказан от Джо на стария, апатичен, единствено към секса Селигман, е разделен на глави, озвучени от разнородна музика от Бах до Рамщайн. Наред с любопитната структура, сарказма към порядките и порядъчността и секса. “Нимфоманка” е изумителен най-вече с физическото усещане за близост до страданието, самотата, екстаза и свободата на душата.”

Мариана Енева

16th Mar2014

СФФ 18, част 3

by Черно и Бяло

С ексклузивна прожекция на „Съдилището” на Стефан Командарев се откри 18-ия София Филм Фест

След представянето си на фестивала, най-новият филм на Командарев ще се завърти в кината през октомври

Празничен 6- ти март в зала 1 на НДК. Официално бе открито 18-то издание на любимия Международен София Филм Фест. Над 4 хиляди души станаха съпричастни на пълнолетието на фестивала. Дългогодишният директор Стефан Китанов- Кита поздрави гостите, участниците, публиката и припомни, че Фестът пътува и в Пловдив, Бургас, Варна, а след това- в цялата страна. Режисьорът, проф. Георги Дюлгеров, получи Наградата на София за цялостно творчество и каза, че “киното е свято място”. Стефан Командарев представи най-новия си филм, а Стефан Вълдобрев- най-новата си песен.  Фестивалът тържествено започна,  за да продължи до 30 март… Пожелах на Стефан Командарев и актьора Асен Благечки “на добър час” и гледах с вълнение техния филм.

Тази пролет българската публика  получи изключителната възможност да види дългоочакваната нова творба на режисьора Стефан Командарев – „Съдилището”. Филмът ще се превърне в заглавието на годината, затвърждавайки умението на българския режисьор да пресъздава на големия екран съкровените разкази за обикновени хора и техните необикновени съдби. „Съдилището” беше представен ексклузивно в рамките на „София Филм Фест”, а през месец октомври ще може да бъде гледан в киносалоните из цялата страна.

След извънредния успех на „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде”, който получи награди и отличия от най-големите международните фестивали и е единственият български филм, изкачил се до шортлистата на деветте кандидатури за чужоезичен “Оскар”, Командарев се отправя към следващо кинопредизвикателство. Най-новият му филм разказва историята на баща и син, които се връщат към забравеното минало, за да срещнат дълго пазени тайни и да преоткрият пътя към себе си. Митьо Петров и неговият син Васко живеят в беден район в близост до българо- турско- гръцката граница. Митьо е загубил всичко, което някога е имало значение за него- съпругата си, работата и доверието на сина си. За да спаси поне връзката с детето си , Митьо трябва да намери опрощение и да плати за греха си, извършен преди 25 години… Тогава той служи на границата и под командата на безмилостния капитан застрелва двама нарушители- младо момиче и момче, дръзнали да преминат оттатък. И това се случва на “Съдилището”, откъдето политат в дълбоката пропаст жертвите! Главните роли са поверени на Асен Блатечки, Мики Майнолович (който участваше и в предишният филм на режисьора), Ованес Торосян, Параскева Джукелова и други обичани звезди на българските кино и театър, както и със специалното участие на Христо Мутафчиев. „Съдилището” предлага история, в която много от зрителите ще открият нещо познато и преживяно – чувство за семеен дълг, обич, страх, съпътстващите живота предизвикателства, и всичко се случва на фона на едни от най-живописните места в Родопите.

Заснет с помощта на алпинисти и каскадьори, „Съдилището” ще привлече вниманието на публиката и като изключително зрелищна продукция. Високият професионализъм на екипа и на актьорския състав направиха възможно реализирането на сцени, които спират дъха с рискови моменти и запомнящи се картини.

Лентата е копродукция между България, Германия, Хърватска и Македония и е развит в програмите за сценарно писане ScripTeast, Средиземноморски Филмов Институт (www.mfi.gr), както и най-престижната европейска програма за обучение по кинопродуцентство EAVE, и пазарът за копродукции София Мийтингс, в рамките на международния филмов фестивал София Филм Фест.

Филмът е подкрепен от Програма MEDIA на Европейския Съюз, Югоизточната европейска филмова мрежа, ИА „Национален филмов център” – България, Българската национална телевизия, Филмовия фонд към Съвета на Европа ЕВРОИМАЖ, Германските фондове за финансиране на филми MDM, Medienboard Berlin Brandenbourg и DFFF, Македонския филмов център и Хърватския аудиовизуален център.

Преди да стигне до финалната версия на сценария, Стефан Командарев прави 11 варианти. Консултанти са Милена Йелинек, която има зад гърба си 25-годишна кариера във факултета за сценаристи на университета Колумбия в Ню Йорк. Другият консултант на сценария на „Съдилището” е Том Абрамс (с „Оскар” за сценарий на късометражен филм). В сценарния екип, освен Стефан  Командарев, са Марин Дамянов и Емил Спахийски. Оператор е Красимир Андонов, а автор на музиката ­е Стефан Вълдобрев.

Стефан Командарев е роден в София през 1966 година, завършва Медицинска академия в София през 1993, а през 1999 година — кино и ТВ режисура в Нов български университет. В неговата филмография са късометражните „Балонът” (1997) и „Случайни чаши” (1998), документалните „Пътят на хармонията” (2001), „Хляб над оградата” (2002), „Азбука на надеждата” (2003), „Градът на жените баданте” (2009), „Русенска кървава сватба” (2009) и пълнометражните „Пансион за кучета” (2000), „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде” (2008) и „Съдилището” (2014).

16th Mar2014

СФФ 18, наградите

by Черно и Бяло

18-ият Международен филмов фестивал София Филм Фест представи 212 филма от 54 държави. Над 300 бе броят на международните гости, между които режисьори, продуценти, актьори, фестивални директори, медийни и кино експерти.

На 15 март в Зала 1 на НДК се състоя Церемонията по връчване на наградите на фестивала.

МЕЖДУНАРОДНОТО ЖУРИ ЗА ПЪРВИ И ВТОРИ ИГРАЛНИ ФИЛМИ  в състав:

  • Александър Роднянски (Русия) – продуцент, председател на журито
  • Чедомир Колар (Франция-Хърватия) – продуцент
  • Александер Рис (Германия) – продуцент
  • Лусин Динк (Турция) – режисьор
  • Силвия Петкова (България) – актриса

РЕШИ:

„ГОЛЯМАТА НАГРАДА „ФОКУСФОКС“ ЗА НАЙ-ДОБЪР ФИЛМ в Международния конкурс за първи и втори игрални филми, изразяваща се в 10 000 евро постпродукционни услуги от унгарското студио „Фокусфокс“, се присъжда на филма „Срещи на сляпо” (Грузия) с режисьор Леван Когуашвили.

СПЕЦИАЛНАТА НАГРАДА НА ЖУРИТО (диплом и статуетка) се присъжда на филма „Късметът на лъжеца” (Индия) на режисьора Гиту Мохандас.

НАГРАДАТА ЗА РЕЖИСУРА се присъжда на Леван Когуашвили за филма „Срещи на сляпо” (Грузия).

НАГРАДАТА JAMESON ЗА БЪЛГАРСКИ КЪСОМЕТРАЖЕН ФИЛМ се присъжда на филма „Казабланка” (България) на режисьора Кольо Карамфилов.

JAMESON ДИПЛОМ (Special Mention) се присъжда на филма „Чест” на режисьора Павел Веснаков.

НАГРАДАТА SIEMENS ЗА НАЙ-ДОБЪР ДОКУМЕНТАЛЕН ФИЛМ беше присъдена от международно жури с председател Рада Шешич (фестивален селекционер, Хърватска-Холандия), Алба Сотора (режисьор, Испания) и Костадин Бонев (режисьор, България) на филма „Акт на убийство” (Дания-Норвегия-Великобритания-Финландия) на режисьора Джошуа Опенхаймър.

Документалното жури присъди и ПОЧЕТЕН ДИПЛОМ (Special Mention) на филма „Живот почти прекрасен” (България) на режисьора Светослав Драганов.

НАГРАДАТА “ДОМЕЙН БОЙАР” ЗА НАЙ-ДОБЪР БАЛКАНСКИ ФИЛМ се присъди от международно жури с председател Каха Кикабидзе (режисьор, Грузия), Шриниваса Сантанам (фестивален директор и програматор, Индия) и Стефан Щерев (актьор, България), на филма „Йозгат Блус” (Турция-Германия) на режисьора Махмут Фазъл Джошкун.

НАГРАДАТА на Гилдията на българските кинокритици за балкански филм се присъди на филма „Земята на Сароян” (Франция-Турция-Армения) на режисьорката Лусин Динк.

НАГРАДАТА ЗА НАЙ-ДОБЪР БЪЛГАРСКИ ИГРАЛЕН ФИЛМ, определена от жури в състав Кирил Разлогов, програмен директор на Московския международен кинофестивал, Елма Татараджич програматор на международния конкурс на ккинофестивала в Сараево, Босна и Херцеговина, и Ленка Тирпакова, програматор на кинофестивала в Карлови Вари, се присъди на филма „Съдилището” (България) на режисьора Стефан Командарев.

Журито на ФИПРЕССИ в състав Марко Ломбарди (Италия), Драган Юрак (Хърватия), Мая Димитрова (България) присъди НАГРАДАТА НА ФИПРЕССИ на филма „Срещи на сляпо” (Грузия) на режисьора Леван Когуашвили.

НАГРАДАТА НА ПУБЛИКАТА на 18-ия София Филм Фест бе избрана от филмите в Международния и Балканския конкурс. Публиката избра за свой фаворит „Последните черноморски пирати” (България) на режисьора Светослав Стоянов.

НАГРАДАТА на МЛАДЕЖКОТО ЖУРИ на фестивала, с почетен член актрисата Весела Бабинова, определи за най-добър филм от Международния конкурс „Зоран, моят племенник идиотът” (Италия-Словения) на режисьора Матео Олеото.

На 11-ото издание на СОФИЯ МИЙТИНГС бяха присъдени следните НАГРАДИ:

Наградата на HUNGARIAN FILMLAB за най-добър проект в програмата „Проекти за втори филм” – 10 000 Евро в постпродукционни услуги получи проектът NEVER LET IT GO на режисьора и продуцент Пол Негоеску и изпълнителния продуцент Раду Станчу, Румъния.

НАГРАДАТА на SYNCHRO FILM, VIDEO & AUDIO – VIENNA – почетен диплом (Special Mention) и 4000 Евро в постпродукционни услуги за проект в програмата „Проекти за втори филм”, получи проектът NANOOK на режисьора Милко Лазаров, сценариста Симеон Венциславов и продуцента Веселка Кирякова, България.

НАГРАДАТА на ФОКУСФОКС СТУДИО за НАЙ-ДОБЪР ПРОЕКТ – 10 000 Евро в постпродукционни услуги във „Фокусфокс Студио” (Унгария) в програмата „Проекти за първи или трети филм” на София Мийтингс получи проектът COOK, F**K, KILL на Мира Форнай (режисьор и продуцент), Словакия.

НАГРАДАТА на DIGIMAGE – LVT за пост продукция – 10 000 Евро в постпродукционни услуги в програмата „Проекти за първи или трети филм” на София Мийтингс получи проектът DEDE на Мириам Качвани (режисьор) и Владимер Катчарава (продуцент), Грузия.

Mediterranean Film Institute присъжда стипендия на проекта „NANOOK” на на режисьора Милко Лазаров, сценариста Симеон Венциславов и продуцента Веселка Кирякова, България, за участие в MFI Script 2 Film Workshops.

На 18-ото издание на международния София Филм Фест бяха връчени следните НАГРАДИ НА СОФИЯ на Столичната община за цялостен принос към световното кино:

  • ГЕОРГИ ДЮЛГЕРОВ, режисьор (България)
  • ГОРАН ПАСКАЛЕВИЧ, режисьор (Сърбия)
  • ДУШАН ХАНАК, режисьор (Словакия)
08th Mar2014

СФФ 18, част 2

by Черно и Бяло

news_main_689_43Вече започна най-мащабното международно киносъбитие в България. За 18-та поредна година СОФИЯ ФИЛМ ФЕСТ (Sofia International Film Festival) (more…)

08th Mar2014

СФФ 18 и дни на руското кино

by Черно и Бяло

Приятели на доброто, авторско кино от Русия. Преди седем години имах големия късмет (more…)

24th Feb2014

СФФ 18, част 1

by Черно и Бяло

 За първи път „Фокус Сърбия” на София Филм Фест (more…)

04th Feb2014

18-и международен филмов фестивал СОФИЯ ФИЛМ ФЕСТ

by Черно и Бяло

siff2014

(more…)