02nd Jan2018

Протегнати ръце през океана

by Черно и Бяло

Из бележника на журналиста

Престижни американски награди за български творци

Преди години бях трогнат от уникален жест на главния секретар на СБЖ Снежана Тодорова, която дойде лично в Пловдив,  за да ми връчи на тържество грамота за постижения в журналистиката. Обикновено грамотите, знаете, се изпращат след някакво награждаване в столицата по пощата „постфактум“.

За този случай си спомних, когато получих съобщение в навечерието на Коледа от… Чикаго – да си получа лично Първа награда за сатира в Международния конкурс „Изящното перо“. За място на тържеството бе избран град в центъра на България – Велико Търново, старата достолепна българска столица. Иначе награждаването на победителите в конкурса „Изящното перо“ в Америка бе станало още през октомври. Тогава, отдалечен на хиляди километри от събитието, приех с благодарност изпратения ми по интернет образ на  красивата грамота на български език и с това смятах вълнуващото ми конкурсно изживяване за приключило.

Но ето – вицепрезидентът на „Салона за българска култура и духовност“ в Чикаго, организатор на конкурса, прелетя океана и в разкошния национален великотърновски пресклуб на БТА връчи „Изящните пера“ и Грамотите на неполучилите ги в САЩ българи, победители в конкурса. За мен бе даже и димволично да получа такава висока  литературна награда именно в Търново,тъй като тук преди почти половин век започнах още като студент да печатам първите си фейлетони и хумористични творби ,а и две години работих в отдела „Хумор и сатира“, завеждан от големия български карикатурист и журналист Петър Дончев Борсуков-Бор.

Носителят на първа награда Денчо Владимиров със зам.-председателя на „Салона за българска култура и духовност“ Николай Стефанов, снимка: Дима Максимова, в-к „24 часа“.

Една  от наградените лауреатки , поетесата Павлина Стаменова, с втора награда за стихотворение на патриотична тематика, бе дошла от зимен Разград. Тя рецитира своето стихотворение „Нестинарка“. То прозвуча особено актуално, тъй като в образа на нестинарката всички лесно доловиха чертите на съвременна България, танцуваща все така  с нестинарски дух и върху днешни огнени жарави. Наградени от старопрестолния град бяха писателят Владимир Шумелов и поетесата Ружа Велчева. Общо над 500 автори от различни страни по света са участвали в  конкурса  и журито от българи и американци е било доста затруднено  при определяне на наградите, заради  високото ниво на изпратените творби. Вицепрезидентът на Салона Николай Стефанов, се озовал в Чикаго преди 20 години, със зелена карта, а сега е известен писател, изящен академичен мъж, автор на книги, наближаващи по брой десетицата и е един от българите-патриоти, които не са прекъснали тесните си връзки с родината. Той е и един от инициаторите за откриването преди две години и половина на Салона за българска култура и духовност, неправителствена организация в САЩ, обединяваща съпричастието на около 30 обществени български  културни центрове, медии, библиотеки. Салонът е автор и на прославилите се по света  чикагски фестивали  на  българската  духовност, в които активно участват и американци. Целта на Салона, с президент поетесата Снежана Галчева, е от една страна американците да открият автентичния  уникален образ на България, на нейната култура и духовност, без да я бъркат по инерция с наслоения от Студената война  изкривен общ пропаганден образ за „източноевропейците“, а от друга страна – да протегнат братски и синовно ръце към родината – към нейната интелигенция, към нейните творци  за представянето им и на американския, но и на световния ценител, да протегнат и делово ръце за осъществяване на общи творчески проекти. Нещо, към  което българската държава трябва с благодарност да се присъедини със свое съдействие и подкрепа. И то своевременно! Още повече, че дейците от Салона имат амбицията да разширят дейността си сред всички българи по света! Нещо, което поне на книга, напълно съвпада с амбициите и на днешната българска държава.

Макар и отдалеч, чикагските българи творци, явно имат много точни впечатления от културния живот у нас и затова може би  решиха да включат във второто издание на  своя авторитетен конкурс  възможност за изява  и на творци от  България, за да се открият и повече талантливи български писатели и поети. Не може да не са забелязали  с огорчение  сънародниците ни  в САЩ явната патология в липсата днес на поле за изява в уж демократизирана България   за  голяма част от литературните творци (с едно-две изключения сега в нашите медии отдавна не се отрежда  място за  публикации на разкази и стихове). А  достъпът до нароилите се след 1990 година доста мистериозно десетки частни издателства с неизвестен бройлерен генезис на капитала, е достъпен  предимно за ограничен брой литературни труженици, подкрепяни „целево“ финансово по различни пътища и пътеки от  спонсори  и от чужбина.

Особено важен  за  журналистическата гилдия акцент от срещата с представителя на Салона, бе изразената от него признателност към българските медии, които са съдействали, както при анонсирането на международния конкурс, така и по отразяването му. Разчита се и в бъдеще на такава подкрепа. И като илюстрация за съпричастността на медиите към делото на сънародниците ни в Чикаго,  са вече и  многобройните  публикации по вестници, радио и телевизии, отразили събитието.

На следващия ден след награждаването, току що завърнал се в Пловдив, бях  щастлив да чуя в 5 часа призори по радиото оперативна информация на кореспондентката на Българското национално радио Здравка Маслянкова за срещата с казаното от моя милост, че „нашите сънародници от Салона за българска култура и духовност в Чикаго дават чудесен пример за сътрудничество между българите по света“.

В този дух е  и моето новогодишно пожелание:

Нека има повече протегнати български ръце през океана, нека с творчество заедно работим за бъдещето, за един по-мъдър и справедлив свят!

Повече за събитието може да прочетет тук: източник