14th May2017

Хубостта няма старост, както и народното изкуство няма старост

by Черно и Бяло

Но… пътували ли сте назад във времето? Търсили ли сте отговор на въпроса: Защо някога са носили сукмани с три реда сърма по ръкавите? Каква е символиката на българската шевица? Защо в носията от Разградско е везано „дървото на живота”? Защо престилката във Ветренско е бяла или зелена? Защо ризата от Видинско е конопена, надиплена с розови карамфили и кафяви шарки?… Сигурно много от Вас са се обръщали към книгите и от тях са черпили знания. Други са посещавали музеи, за да видят дрехите на старите българи и научат повече за тях. А ние… решихме да разкажем за богатството на българските народни носии и същевременно да ги покажем – ей така, на живо, облечени от красиви момичета, от млади жени, та дори и от баби на 84 години, които, макар и с възрастта си, сияеха в дрехите отпреди 150 години и изглеждаха като любимите ни герои от разказите на Вазов, Йовков, Елин Пелин…

Идеята за провеждане на Празник на българската носия възникна през 2016 г. и след като я споделих, тя веднага бе прегърната от директора на Регионалния исторически музей в Пловдив – г-н Стефан Шивачев, от художествения ръководител на ансамбъл „Войводинци” – г-жа Илияна Божанова, както и от целия екип на музея и ансамбъла. И както се казва в приказките: Рекохме и го сторихме.

Вечер на българската носия с ревю на автентични народни костюми от колекцията на г-жа Ваня Велкова с участието на Представителния фолклорен ансамбъл „Войводинци”

Вечерта се проведе преди месец, но казват, че за нея още се говори и ще продължава да се говори дълго. Специалистите определиха вечерта като „фолклорно събитие – единствено по рода си в България”. Гостите на празника го нарекоха „Вечерта на нашата носия”. Други го виждат като „Съхранена красота”, а трети пишат: „…багри и шевици, слънцето изгря с прелестите на още и още красоти, автентични национални носии в ритъма на сърцата – сътворили ги, дали им живот, обич, страсти, скърби и неволи… Горди от Балкана, благословени от плодородие, луди от младост, с любов заченати, щастливи от песни, пълни с живот…”

Фолклорният празник се състоя в петък, на 7 април 2017 г. в тържествената зала „Съединение” на Регионалния исторически музей в Пловдив, точно преди хубавите пролетни празници Лазаровден и Цветница. Присъстваха г-жа Велина Георгиева, представител на кабинета на вицепрезидента – г-жа Илияна Йотова; заместник-кметът на Пловдив – г-н Георги Маринов, представители на различни държавни и недържавни институции и организации, редица представители на медии, дарители, както и гости от София, Плевен, Бургас, Хисаря, Карлово, Пазарджик, Ямболско, Кюстендилско, Русенско, Асеновград, Монтана и др.

Откриването на Фоклорната вечер започна с живописно танцово изпълнение на ансамбъл „Войводинци”. То бе последвано от официално приветствие на директора на Историческия музей в Пловдив – г-н Стефан Шивачев, както и от поздравителен адрес, поднесен от г-жа Велина Георгиева, представител на кабинета на вицепрезидента. В думите към гостите г-жа Георгиева каза: „Приветствам най-сърдечно Вашата родолюбива инициатива, чрез която повече хора да се приближат към познанието за корена си, да се почувстват по-одухотворени и горди със своя произход.” В поздравителните слова от моя страна разказах за колекцията ми от носии и разнообразието на българските традиционни костюми.

На ревюто бяха представени автентични български народни носии от края на XIX до средата на XX век от различни краища на страната като носиите бяха облечени от момичета и жени на възраст от 13 до 84 години _ всички те участници в Представителния фолклорен ансамбъл „Войводинци”.

Всеки един фолклорен костюм се появяваше пред публиката на фона на музика, характерна за неговия регион. Представянето бе придружено от информация за жената, изработила и притежавала някога този народен костюм, информация за селището, от което е носията, както и информация за типичните белези на съответната традиционна дреха. В този ред бяха показани 31 носии от Странджанско, Русенско, Пловдивско, Софийско, Монтана, Враца, Разград, Кюстендил, Плевен, Стара Загора и много други. Представянето на дрехите от „секция Родопи” бе съпроводено от три значими фигури в музикалния фолклор: гайдаря Слави Кехайов, гайдаря Стефан Янев и певеца Любомир Петов. За цялостното музикално представяне на традиционните костюми се грижеше великолепният акордеонист от ансамбъл „Войводинци” – г-н Тодор Янков. Танцьорите от същия ансамбъл приповдигаха настроението ни с кръшните „Мизийски ритми”, „Варненски танц”, „Пирински танц” и слънчевото си излъчване.

Пъстрият празник продължи около два часа и половина, но публиката като че ли се сля с времето. Затаила дъх, тя изцяло се бе пренесла в онзи, в другия свят _ изпълнен с пъстрота и шевици, с орнаменти и дантели, сребро и цветя… Тя съзерцаваше в захлас грациозните манекени, наслаждаваше се на полюшкванията на дрехите и искаше да долови всеки, дори и най-малък шум, идващ от потрепването на гривни, мъниста, монети, огърлици, висулки и коприна… Гостите тържествуваха в този „друг омаен свят”. Насядали като в „Радини вълнения” от романа „Под игото”, те се удивляваха от показването на всяка една дреха, „изпитваха” я с погледите си, вживяваха се в историите, които разказвах за някогашните притежатели на дрехите… В някои случаи гостите весело се усмихваха под мустак, друг път одобрително кимаха с глава, а трети закачливо докосваха ръкав или престилка…

И действително, празникът заприлича на една стара открехната книга. Книга, изпъстрена със старинни български носии и накити, с впечатляващи истории за родове и човешки съдби, преминавали по калдъръмени улици, китни градини, сборове и спретнати къщи… Книга за живота на българите, за богатата българска душевност, за умението на българската жена да сътворява красота и претворява заобикалящия я свят във форми и цветове… Видяното бе огледало на пословичното трудолюбие на българката, на нейните златни ръце – предаващи живот с посланието да остане за идните поколения, живот за нас – защото без корени, няма издънки, а без тях не цъфти и не ухае цвят.

По време на фолклорния празник на 7 април 2017 г. в Историческия музей в Пловдив прекосихме годините. Обиколихме България надлъж и нашир. Отчупихме топла погача и вита баница, накусихме розов локум и червено вино… И танцувахме, танцувахме в захлас… И не ни се искаше да спрем. Хорото се виеше като броеница, млади и стари се веселяха… И не можехме да се наситим на това, че бяхме заедно и наредени един до друг, стиснали здраво ръцете си, очите се пълнеха с красота на носии, с море от светлина и усмивки.

Де да можеха гайдарите още и още да ни свирят! Певците още и още да пеят! Вехтите носии нашепващо да разказват, а ние да вдъхваме аромата на здравец, лале и зюмбюл, да поглъщаме неувяхваща хубост… И да танцуваме, танцуваме безспир в едно старо и ново време… Но ето, че празникът завърши, за да поемем новия ден и да искаме отново да присядаме в старите къщи, дето е тъкмено с векове наред, дето е уютно, мило, наше и родно.

Ваня Велкова

14th Mar2017

Сама Китка и медените им гласове

by Черно и Бяло

Медените гласове с игрив фолклорен синтез

Сама Китка са готови да Ви запознаят с уникалната палитра от фолклорна музика, с която са отраснали, неразделна част от културата и бита на Североизточна България, събрана в албума им – Медените гласове. Песните представляват уникално съчетание на две култури, рядкост в така различните, но определени, фолклорни региони на страната, като резултатът е богата, пълна с живот и ритъм, но така лесна и приятна за слушане, музика. Включващ песни, пренесени през времето до настоящето, от Сама Китка, от 13 март, „Медените гласове“ ще бъде намерен за дигитално изтегляне http://apple.co/2lSkRcf Стрийм http://spoti.fi/2mRm9DO и за закупуване на компакт диск!

Този първи албум едва докосва изобилието от автентичните песни на балканджиите, които са намерили нов дом в плодородните земи на северните равнини. Необуздани и ритмични, мелодиите на „Медените гласове“ са били съчетани с мотивите на живота сред богатите полета, превръщайки този уникален синтез в единствен по рода си фолклор. Силните, но нежни вокални изпълнения са подчертани от майсторски, но закачливо придружаващия ги акордеон.

Песните са оживени и забавни, като закачливите балканджии, но и меки и нежни, като топлите и плодородни земи, които сега обитават, тези песни са достойни за похвала, като лесно пленяват публиката по време на фестивали и концерти, за което Сама Китка са спечелили множество награди и признания в различни национални и международни фестивали и са вземали участия в редица представяния в националния ефир.


Сега тези песни могат да забавляват и радват целия свят с помощта на Zvooka Рекърдс и изкусното дело на изпълнителите от Сама Китка: Божанка Узунова, Николина Иванова, Диляна Стефанова, Пенка Иванова, Велика Демирева, Румяна Балева, Георги Рачев Иванов.

Сама Китка – Долно Абланово, България
Произход и култура
Село Долно Абланово се е зародило през 18ти век, като към средата на следващия, е наброявало около 300 души, придошли предимно от балкана, със своя свободолюбив дух и борческо настроение. И затова се наричат балканджии. Преселниците, са заварили културата и творчеството на Дунава, като са създали един уникален синтез, представящ се в пеенето с отпяване на балкана, песните от равнината и балканджийските носии.
История на групата
Уменията в областта на автентичния фолклор в селото се прилагат от началото на 60-те години на 20ти век. Тогава ”Певческа група” и е изпълнявала песни от цяла България. От 1980 година, групата се преименува и започва да изпълнява песни и обичаи от местния фолклор. Черти, присъщи за традициите на двата региона са забележими в стила и в тематиките на песните и обредите, на които те са изпълнявани, като подобни мотиви са намерили място и в техните традиционни носии включващи тъмни елеци, зелени или кафяви кърпи, но и снежно бели, ръчно изработени ризи и ярки червени престилки, типични за Северна България.
Сама Китка – изворът на Долно Абланово
През 2004 г. под името „Сама Китка“, групата продължи да радва местната общност с абланъшките песни, доказвайки устойчивостта на традицията, наложила се в местната култура. Името произлиза от символа на българския фолклор и е свързано с техния богат автентичен репертоар, обогатен от опитните гласове на групата и традиционно звучащият акордеон, който ги придружава в техните разкази. Тези произведения на фолклора са ритмични, пълни с живот, весели и лесни за слушане. Песните са оживени и забавни, като закачливите балканджии, но и меки и нежни, като топлите и плодородни земи, които сега обитават.

Илиян Кацарски

17th Feb2017

Изложба-базар „Мартеници“ с ателиета на 18 и 25 февруари

by Черно и Бяло

От 15 февруари до 5 март Националният етнографски музей и Задругата на майсторите на народни художествени занаяти от София организират за поредна година изложба-базар на мартеници. Майсторките Елизабета Иванова, Надежда Ганчева, Цветанка Абаджиева, Величка Георгиева, Николина Нейкова и Елена Бутакова изработват над 300 модела мартеници предимно от естествени материали – вълна, памук, дърво и метал. Шестте майсторки се стремят да възпроизвеждат най-напред традиционните образци на мартеници, като всяка според своите възможности и въображение развива по уникален начин тази традиция.

В рамките на кампанията на ИЕФЕМ – БАН „Опознай традициите, за да обикнеш народа си!“ за създаване на модерен образователен център в музея, ще бъдат проведени две ателиета за мартеници за деца на 18 и 25 февруари, от 10 до 16 часа. Входът е с редовни билети за музея, като събраните средства ще се използват за ремонта и оборудването на бъдещия образователен център. Материалите за мартениците са осигурени от ИЕФЕМ.

По време на ателиетата посетителите ще могат да се запознаят с анимационния сериал Златната ябълка и да си харесат един от артикулите на Студио „Змей“ за подпомагане на проекта. Продуцентите на Златната ябълка са партньор на кампанията „Опознай традициите, за да обикнеш народа си!“, а консултант на проекта е доц. д-р Вихра Баева, ръководител на секция Етнология на словесните традиции при ИЕФЕМ.

18th Nov2016

„Авлигите“ – В наш‘та градинка

by Черно и Бяло

Международно наградена фолклорна група от русенско  – Авлигите, с първи албум на 28 ноември

drawingcover-copyАвлигите е името на фолклорния хор на село Тетово, малка общност, в близост до река Дунав, в североизточна България. Водейки началото от 1971, състава празнува излизането на своя първи студиен мини албум, с традиционни песни и теми за любов, празници и забави, от отъпкания път на времето.

Тази невинност, увековечена в песен, въплъщава традициите, които са чезнели, с всяко следващо поколение. Тези записи са културно съкровище, както и ценна поезия.

img_3829-1

На 28-и ноември, мини албума на Авлигите ще бъде придружен и от двойно видео, което рецитира тази поезия, в контекста на днешното време, обхващайки антагонизмът с респект към патриархалните норми, вероятните значения на културното съхранение в постоянно променящата се среда на времето. Елементите и символите на народното творчество са обхванати като метафори, заложени в клипа, но значението на хорото, китката цветя, надиграването могат да добиват изкривени значения, под натиска на настоящето…

Тези традиционни фолклорни песни са изпълнени по присъщ стил, типичен за региона – изчистена, вокална песен, изпята на един глас или като наслоение, носеща обичайно звучене и хармония. Вокалните изпълнения, макар и типични за България имат различно звучене в различните ѝ краища, като този албум, по уникален начин, обхваща лекотата и непринудеността на тези красиви песни.

img_3849

Авлигите са спечелили редица международни признания, като вземат редовни участия в големите фестивали като – „Рожен“ Националния фестивал в Копривщица, Euro Folk  и World Folk, през 2016, където групата извоюва редица награди и медали.

Авлигите си сътрудничат със Zvooka, за да създадат този магически албум, давайки възможност на тяхното артистично дело да продължи и да процъфти. Изпълненията на Авлигите са продукт на гласовете на: Павлина Андреева, Маргарита Атанасова, Росица Янакиева, Славка Цанкова, Донка Фердинандова, Иванка Цекова, Стефка Русева, Петинка Тончева, Стефка Ангелова, Петранка Великова, Анка Димитрова, Димитрина Сачева и Росица Петрова.

Тези жени, родени и отраснали сред тези песни в родното им – Тетово, са ги носили със себе си по време на жътви и сватби, седенки и всичко между това. Въпреки че времето е изменило групата, техните дух и сила са все същите.

Илиян Кацарски

19th Mar2016

Йоша Уитшел гостува на Пловдив, Първомай и София през март 2016г.

by Черно и Бяло

Един германец, вдъхновен от българския фолклор.
Йоша Уитшел е млад, талантлив текстописец и композитoр, посещавал България многократно. Вдъхновението от нашата родна музика му дава идеята да я включи в репертоара си.
(more…)

08th Jan2015

Шуменското читалище „НАПРЕДЪК-1869” разработва шевици от 17 етнографски региона, събира поколенията за духовност и култура

by Черно и Бяло

На 15 август 1869г, след църковна служба и тържествен водосвет, Илия Рашков Блъсков и още десетина родолюбиви шуменци провъзгласяват създаването на читалище „Напредък”. Водени от копнежа им за духовно израстване и подпомагане на бедните ученици.

Продължавайки възрожденските традиции, днес читалище „Напредък-1869” утвърждава името и мястото си в културното развитие на Шумен.

С любезното съдействие на председателя на читалището инж.Петър Тушев се свързваме със секретаря Надя Раденкова. Тя е отзивчива и съпричастна към читалищните дела. С охота приема да говорим за постиженията и успехите на преподавателите, творците и колектива към този дом на културата. Списъкът от състави и музикални формирования е дълъг. Професионалистите и желаещите да пеят, творят и танцуват са още повече. Тук са „Роберта балет”, танцова формация за ирландски и други европейски танци „Европа”, школа за латино танци. „При нас  хора от различни възрасти се събират , водени от личното си желание за творческа изява”, казва Раденкова.

В „Напредък” е сформиран клуб „Българка” за автентични национални шевици, клуб „Здравец”, в който участват  пенсионирани детски учителки, клуб „Шуменски поети с китари”, ВГ „Херсонита” за стари градски песни, ВГ „Еделвайс” за популярни и песни на фолклорна основа, ВГ „Шанс”за стари градски и популярни песни, хор „Планинско ехо” за патриотични и туристически песни, ВГ „Медени гласове”, школа по пиано, ателие „ХОБИ”, клуб „Бонсай”, курсове по английски език , курс по шев и кройка.

Любопитно е да науча, че в пределите на родината ни все още има толкова сърцати българи, които съхраняват вековните традиции. Създаденият през 1996г клуб „Българка” към читалището събира ентусиасти, които издирват и проучват автентични шевици. Претворяват ги в съвременни изделия запазвайки бода, характерната цветова гама и орнаментика, водени от идеята , че шевици разказват българската история с игла и конец. До сега членовете на клуба са разработили и претворили шевици от 17 етнографски региона, изработват и костюми за фолклорни състави. Тази нашенска гордост те представят на изложби у нас и в чужбина. Носители са на Наградата на Шумен за 2011г.

Читалище „Напредък-1869” се гордее с постиженията на танцова формация „Европа”, сформирана през 2005г. Идеята на художественият ръководител Пенка Великова е чрез средствата на танцовото изкуство да представя многообразието, характерната стилистика и ритъм на Европа. Тя е от хората, които се водят от чувството за принадлежност към националната традиция, в съчетание с особеностите на настоящето и желанията на младите хора. Така се съчетават националното и европейското, постигнато с оригиналност и много талант.

Любителите на тази формация се наслаждават едновременно на поезия, музика и танц и награждават изпълнителите с много аплодисменти. „Европа” има десетки награди, спечелени на престижни национални и международни конкурси. Сред тях са фестивалите в Созопол, Несебър, Хасково, както и в родния Шумен.

Талантливи хористи, прославят града, градят мостове между поколенията, правят живота на хората по-емоционален и весел.

Тук сърцати дами и господа с различни професии популяризират старата градска песен, и планинарска музика, която вдига публиката на крака.

Не е тайна,че вдъхновител на ранобудните пчелички от „Медени гласове” е Даниела Челебиева, която освен известен производител на пчелни продукти и преподавател, е председател на хор „Планинско ехо” и на Сдружението на шуменските пчелари, а също и отличен организатор на празници на туристическата песен, на пчелите и меда. На 2.12.2014г туристически хор „Планинско ехо” отбеляза с празничен концерт своята 35 годишнина, а на 5.12.2014г. Сдружението шуменските пчелари организира за 4-ти път съвместно с НЧ „Напредък 1869” „Зимни празници с пчели и мед”, когато с тържествен концерт ще бъде отпразнувана и 110-та годишнина от първото пчеларско дружество в Шумен. От нея и колегите ѝ от читалището се убеждавам, че няма криза, която да ги стресне и прекърши.

Признават,че тяхното богатство е в духовността, вярата и таланта, който носят всички свързани с читалището. Всичко това има своите корени, идващи от недрата на 145-ата годишнина на читалище „Напредък”. А то е винаги с отворени врати за любознателността и желанието за творческа изява на танцьори , певци, театрали, художници. В летописа на читалището са записани битов хор и оркестър, естрадно-сатиричен колектив, есперантско дружество „Векиджио”, състав за художествено слово, куклено студио, детски вокални групи.

За огромния труд и постижения на своите изпълнители и творци, НЧ „Напредък-1869” е удостоено с ГОЛЯМАТА НАГРАДА НА ШУМЕН ЗА ИЗКУСТВО И КУЛТУРА 2009г.

Съставите и индивидуалните изпълнители са гордост за читалището и за всички,които не могат без култура.

Миглена Иванова