20th Sep2017

Пътуване към Ада, Метеор и ДНК, театрална постановка, 4–5.10.2017 г.

by Черно и Бяло

„Пътуване към ада” е визуална поема.
„Пътуване към ада” е поетическа фантазия.
„Пътуване към ада” е театрална оратория.

„Пътуване към ада” е спектакъл за еуфорията от освобождаването на формите и желанията. За пространство без време. За радостното разбесняване на фантазията, каквото е у Бош, Брьогел, Данте и Блейк. Адът не е мястото на осъществяването или неосъществяването на желанията, а на откритието, че желанието започва и завършва в себе си. Където няма време, няма и развитие. Нещата са огледални образи на самите себе си.

Адът е експериментална хипотеза за форма на живот. Той разкрива ада не като неизбежност, а като не-обходимост.

Пътуването към ада е пътуване към себе си.
Адът не предстои. Адът вече се е случил. Адът е тук и сега.

„Където няма желание, там няма ад.
Където няма ад, там няма желание.”

Пътуване към Ада

режисьор: Ани Васева
текст: Боян Манчев
музика: Константин Марков
апарати: Стефан Дончев
художник рисуван декор: Борис Делчев
концепция костюми: Ани Васева
изработка костюми: Дарина Стоименова,Емилиян Бонев, Катя Петрова, Теодора Бамбикова, Михаил Жекунов
интендант: Михаил Жекунов

с: Леонид Йовчев, Емона Илиева, Валери Георгиев, Мария Панайотова, Мартина Апостолова и Михаил Жекунов

Премиера: 4 и 5 октомври в ДНК (подлеза на НДК), от 19:30 часа.

Проектът е финансиран от Програма „Култура” на Столична община за 2017 г. и от Министерство на културата.

18th Jul2017

Ириней Константинов: „Театърът е най-привилегированото пространство”

by Черно и Бяло

МЕ: Един юрист по-малко, един актьор, популярен и обичан от няколко поколения…

ИК: Еднакво ценя и двете професии. Мислил съм си, че ако бях юрист, сигурно пак бих изпитвал същото удоволствие от работата. Тези професии си приличат със своята отговорност, представителност, бърз ум, логика на мисълта, интелигентност, добро възпитание, харизма и познания за хората и поддържане на професионална форма постоянно. За мен професията адвокат е честта на която бих се посветил, познавайки и баща ми. Както и честта в актьорската професия. Разбира се и много други близки моменти. Не знам кой би спечелил и кой би загубил! Вероятно аз съм  загубил по нещо и от двете.

Ириней Константинов с колеги на сцената с „Антигона”

По този повод кога Ви споходи славата, „целувката на Бога”, както казвате. И какви бяха най-важните заръки на учителя Ви проф. Гриша Островски?

Така се случи, че аз от малък излизам на сцена. Най-напред като музикант с училищния оркестър – на сцената на тогавашната Българо-съветска дружба, сега театър „Театро”. Там изнасяхме годишните си концерти. След това като музикант в ансамбъла на Трудова повинност всяка година започвахме турне, обикаляхме България и излизахме всяка вечер пред публика. Свирех на цигулка и пеех в хора. И така отрано чувах аплодисментите, отрано свикнах да превивам гърба си в поклон пред публиката. Отрано изпитвах уважение към хората, които са в салона и разбрах, че нашето изкуство е свързано с тях за цял живот. Отрано усещах тази суета и съблазън. Но, разбира се, всичко започна след „Петимата от Моби Дик”– първия ми филм, който стана символичен, нарицателен… Онзи ден отидох да си плащам данъците в моята община и жената, която беше охрана, една строга на вид жена, ми каза: ”Е, скоро гледах пак „Моби Дик”, много ми хареса, страхотен сте, ама сега сте по-готин, да сте жив и здрав.” Много приятно ми стана, защото беше отдавна. Още тогава разбрах, че хората са добронамерени към артистите и оценяват това, което са направили ако им харесва. Особено важно е един актьор да бъде разпознат още в началото. Има лица, които може да ги гледаш сто пъти, да се мяркат на екрана и да си останат за теб човека, с когото се запознаваш всеки път, когато се появи някъде в публичното пространство. Има други, които с първото си появяване веднага остават в душите на хората. Вероятно аз съм имал това щастие.

А проф. Островски – изключителен човек. В своето развитие през годините първите и най-важни неща научих от баща ми, след това от моя професор, а после се учих от себе си – собствени грешки, успехи и неуспехи, борейки се с живота. На какво ме научи моят професор: първо- на трудолюбие, на точност,  на желание за по-дълбоко познаване на професията и по-висока култура, на вкус, на отговорност към работата. Нямало е случай,  в който той да отсъства, а когато снимаше филмите си, биваше заместван от своя асистент Петър Пейков (лека им пръст и на двамата). Дълги години след това работихме заедно и обучението продължаваше. Сега всички говорят за своите учители и така трябва да бъде- всеки е длъжен да обича и уважава човека, който му е показал  първите стъпки в професията. Но вече няма кой да говори за Гришата,  много малко хора останахме от неговите випуски, а и малко колеги се занимават активно с професията. Но съм сигурен, че всеки който е бил негов ученик си казва: „Поклон, професоре! Вечна ти памет!”

Съществува ли приемственост в българския театър между младите актьори и дългогодишните опитни колеги? Може би като излязат от НАТФИЗ и…

Да, има разбира се. Но какво още стои зад тази дума. Бях във варненския театър. Приеха ме в колектива. Имаше големи артисти. Учех се от тях. Променях се и развивах вкуса си. С някои от тях станах бизък приятел-  Борис Луканов, много интелигентен актьор, купувах много неща от него, и на сцената и от приятелските ни срещи. После в „Сълза и смях“- Юри Яковлев, изключителен актьор и много добър човек, удоволствие беше да си около него. Театър „София”- Коста Цонев, да исках приемствеността помежду ни. Това е взаимен процес на опознаване, на подражаване, на взимане на най-доброто от този, когото харесваш и искаш да му приличаш. Приемствеността е твоето желание да приличаш на другия. Приемствеността е продължението на твоето обучение, духовна връзка, желание за партниране на сцената. Това е двустранен процес, но той трябва да започне от по-младия, от този който иска да се оприличи с любимия си актьор. Сега е по-друго. Няма ги големите имена, които са пример за поддържание, с желание за приемственост. Сега всички сме на „ти“. Да, има приемственост, но повече бих искал да има уважение.

Последните Ви участия на сцената в „Коварство и любов”, „Антигона”, „Ана Каренина”. Сега доскоро имахте репетиции на…

„Алонсо” – комедия на Щефан Фьогел за семейните взаимоотношения или по-точно за семейните изневери. Идеята ми беше да направим две вечери в Театър София с  две заглавия на подобна тема, вечна тема – вечери на изневярата. Второто заглавие, за съжаление, отпадна по независещи от нас причини. Остана само „Алонсо“. Парадоксът измислен от автора е, че случките на изневяра между двете приятелски двойки се разплитат от едно куче – ирония към извънбрачната любов, сигнал за всички да бъдат внимателни, защото всичко тайно което се случва между тях оставя някакви знаци, които ние с лекота отминаваме. Пиеса за семейство, любов и едно  подозрително куче. Сигурен съм, че есента ще имаме много приятна и необичайна среща с публиката. Много смях и много изненади в този „тих“ и „спокоен“ семеен живот.

Позволявам си да завърша с моето въображение… Все още не съм гледала „Ана Каренина” и се изненадах, че Ириней играе Каренин. След знаменитата съветска екранизация на Александър Зархи, където Алексей Вронски е незабравимият Василий Лановой, за мен единственият очарователен образ на българска сцена може да е само Ириней Константинов. А той с усмивка и благородство добави: „Да, преди години…”

Визитка
Ириней Константивов е роден на 23 март 1949 г. в София. Завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ „Кр. Сарафов” през 1972 г. при проф. Гриша Островски. Работи във Варненския театър, НДТ „Сълза и смях”, а от 1984 г. е в трупата на Театър „София”. Роли: Фердинанд в „Коварство и любов” от Шилер, Княз Мишкин в „Идиот” от Достоевски, Ибън в „Любов под брястовете” от Ю. О’Нийл, Данаил в „Когато гръм удари, как ехото заглъхва” от Яворов, Киряков в „Сън” от Ив. Радоев, Барни в „Последният страстен любовник” от Н. Саймън, Омуртаг – стражар в „Пир по време на демокрация” от Ст. Цанев, Том в „Похапване с приятели” от Д. Маргуляс, Били Бибит в „Полет над кукувиче гнездо” от К. Кеси, Орест в „Орестия” от Есхил, „Всичко наопаки” от П. Луки – моноспектакъл, Раул в „Крайности” от У. Мастросимоне, д-р Айнщайн в „Арсеник и стари дантели” от Дж. Кесърлинг, Марин в „Албена” от Йордан Йовков и др. Изпълнява моноспектакъла „Изрод” от Джон Легизамо (театър „Възраждане”). Има многократни участия в радиотеатъра, литературни предавания на БНР и телевизионния театър. Незабравими остават образите във филмите „Петимата от Моби Дик”, „Зарево над Драва”, „Борис І”, „Последният бей на Балканите”, „Дубльорът”, „От другата страна на огледалото”, „Слънчево”, в сериала „Стъклен дсм” и др. Носител на Литературна награда на гр.Варна. Владее френски език, езда, фехтовка, сърф, плуване и ски. Директор на театър „София” от юли 2008 г.

Мариана Енева

23rd May2017

Театър „Българска армия” стартира кампания „Дари книга, ела на театър”

by Черно и Бяло

Всеки, който дари книга в периода 22–28 май получава 50% отстъпка за билет

Дарете книга заедно с театър „Българска армия” за Отделение по детска кардиология на Национална кардиологична болница и читалище „Георги Димитров”, село Ковачевци.

По време на седмицата, през която честваме Денят на българската просвета и култура и на славянската писменост – 24 май, театър „Българска армия” ще приема книги, подходящи както за деца така и за възрастни, в запазено състояние.

При дарение от 4 до 6 книги получавате втори талон за отстъпка от цената на 1 билет.

Театър „Българска армия” ще се погрижи да отнесе събраните по време на кампанията „Дари книга, ела на театър” книги на избраните места:

Отделението на кардиологичната болница обръща специално внимание на своите малки пациенти. Там са хоспитализирани деца от 0 до 18 години, а занималнята е мястото, където могат да четата и играят и да се почувстват истински щастливи. Медицински клоуни се грижат децата да преминат по-спокойно през процесите на стресови и интензивни процедури. Отделението има нужда от книжки в добро състояние, за да може занималнята да осигурява нови и разнообразни четива на децата.

Село Ковачевци е второто място, където ще отидат част от дарените книги. Библиотеката в читалище „Георги Димитров“, която през 2016 година е с над 600 посещения, се нуждае от обновление. През лятото в нея се предоставя и възможност на деца да четат, рисуват, участват в занимателни игри. Целогодишно се оформят и кътове за отбелязване на бележити годишнини. Същевременно в сградата се помещава Клуб по дърворезвабрство и изобразително изкуство, Сурвакарска група, Група за народни танци и Фолклорна група „Веселие” с множество награди от страната и чужбина.

Зарадвайте непознат със своята дарена книга от 22 до 28 май!
С този жест получавате талон за отстъпка от цената на 1 билет за постановка по избор до края на сезона.

06th Dec2016

„Високо там горе” РКИЦ, 10, 14.12.2016 г.

by Черно и Бяло

Театрално представление по текстове на Анна Ахматова по повод 50 години от смъртта ѝ

Ние, които сме застанали на тънкия връх на настоящето и гледаме в миналото, наречено сребърния век – революцията – терорът – голямата война – милиони жертви – разбираме това като налудничава фантазия, всичко отдалечено по време или на разстояние от нас е нереално насред нашия охолен живот. Попитали Анна Ахматова може ли да опише това и тя отговорила: Мога! Можем ли днес да разберем една биография започнала с карети, екипажи и шумоленето  на роклите в града на Достоевски,  и завършила в Ленинград”, казва режисьорът Крум Янков. „Ние ви каним не на история от миналото – то не ни принадлежи , каним ви да станете част от една история за нас самите. Поезията е образ на света какъвто е бил – е – и ще бъде”, допълва  Крум Янков.

През 2016 година се навършват петдесет години от смъртта на най-великата поетеса в руската литература – Анна Ахматова.

Тя започва да пише по време, когато „да мислиш за една жена като поет е абсурдно“. Анна Ахматова e родена в залеза на Имперска Русия и e живяла по времето на  едни от най- страшните ужаси на съветския режим. Всички паметни събития от 20 век засягат пряко живота на Ахматова и тя се превръща в глас на целия народ, страдащ от тежките последици на Сталинското управление.

През 2016 година се навършват и петдесет години от смъртта на композитора Артур Лурие , близък приятел на Анна Ахматова, с когото известната поетеса е имала една изключително силна, духовна и емоционална връзка, която въпреки разстоянията, съпровожда и двамата чак до края на живота им.

Двамата творци взаимно се вдъхновяват, стихът на Ахматова и музиката на Лурие се преплитат нееднократно през годините. В разстояние само на няколко месеца през 1966 и двамата напускат този свят.

poster-1-visoko-tam-gore1-n

Режисура: Крум Янков
Визуална среда: Момчил Алексиев
С участието на: Кателина Кънчева,
 Силвия Станоева, Галина Борисова
Музика: Артур Лурие – Concerto Spirituale
Предпремиера: 10.12.2016г. – 19:00 ч.
Премиера: 14.12.2016г – 19:30 ч.
Руски културно-информационен център – София,
 ул. Шипка 34 / Мраморна зала
Билети на касата на РКИЦ
Цена: 8/10 лв.

*Представлението е реализирано с подкрепата на Национален фонд „Култура” и Руски културно-информационен Център – София

06th Mar2016

Камен Донев и звезден актьорски състав в спектакъл за рождението на Крикор Азарян

by Черно и Бяло

Безсмъртните завети на големия творец ще оживеят в „Азарян и електрическата крушка”

Със спектакъла „Азарян и електрическата крушка” Театър Азарян и Националният дворец на културата (НДК) ще отбележат рождението на големия ни режисьор на 14 март (понеделник) от 19:30 ч.

Театър Азарян, снимка Орлин Огнянов

Театър Азарян, снимка Орлин Огнянов

Автор и режисьор на проекта е един от учениците на проф. Азарян – Камен Донев, който, подобно на състудените си, често споделя колко много му е дало общуването с него. Самата идея на спектакъла е взаимствана от един от безценните разговори между двамата. Проектът е своебразен подарък към публиката и израз на уважението, любовта и признателността на хората, които са се докоснали до неговата мъдрост и богата душевност.

В „Азарян и електрическата крушка” ще видим не само ученици на легендарния режисьор, но и актьори, играли в негови постановки през годините. Сред тях: Камен Донев, Мариус Куркински, Деян Донков, Касиел Ноа Ашер, Малин Кръстев, Валентин Танев, Стефка Янорова, Койна Русева, Лилия Маравиля, Стефан Вълдобрев, Анастасия Ингилизова, Георги Къркеланов, Станка Калчева, Милен Миланов, Яна Титова, Иван Радоев, Красимира Кузманова, Ева Тепавичарова, Ралица Ковачева-Бежан и др.

„Рожденият ден на Крикор Азарян е и ден на театъра, носещ неговото име. Всяка година голямото семейство на професора – неговите близки, студенти и приятели, отбелязват този празник. Щастлив съм, че вече имат свое място и то се нарича Театър Азарян” – споделя директора на НДК Мирослав Боршош.

Точно преди година, през март 2015, Зала 2 на НДК се превърна в Театър Азарян, а обновеното пространство продължава да съхранява духа и енергията на емблематичния творец, чието име носи.

 Организацията на „Азарян и електрическата крушка” е осъществена, съвместно с НДК и Фондация „Проф. Крикор Азарян”.

„На сцената се мисли и действа, а чувствата идват сами – стига да имаш душа на артист” – това е един от паметните цитати, завещани от Азарян за следващите поколения артисти на българската театрална сцена.

Билетите за събитието вече са пуснати в продажба на касите на Билетен център-НДК на цени от 20 и 15 лв., с намаление за ученици, студенти и пенсионери – 10 лв.

За спектакъла:

Преди много време, в съвсем свободен разговор, проф. Азарян каза нещо, което се запечата завинаги в паметта ми. Смея да кажа, че дори ме направи и по-свободен. Неговите думи бяха: „…На добрия актьор му трябва само една електрическа крушка”.

С течение на времето това условие, изразено с едно изречение, беше като спасителен пояс в доста сценични ситуации и задачи… Но важното е, че дойде тъкмо навреме.

В духа на това трябва да се каже колко често Азарян говореше, демонстрираше и изискваше от нас да спазваме така наречената душевна хигиена на актьора. В какво се състои тя е трудно да се каже набързо… Но, в общи линии, най-важни оставаха: предварителната настройка преди да излезеш на сцената, облеклото, което в никой случай не трябва да е това, с което вървиш по улицата, емоционална и умствена концентрация, заучен и овладян авторов текст, партньорство и задължителното мислене…

Тези и още няколко неща можеше да се каже, че поддържат актьора в бойна готовност и наистина, когато той стъпи на сцената, не се нуждае от нищо кой знае какво, освен от светлина, за да го виждат хората, или образно казано – от една електрическа крушка.

На 14 март ученици, приятели и симпатизанти на Азарян ще се съберем, за да си припомним, разкажем и покажем разни неща, свързани с тази тема. Всеки ще сподели свои преживявания около репетиционния процес с проф. Азарян. Ще отдадем дължимото на неговите усилия и вяра в красотата на театралната професия.

Камен Донев

проф. Азарян, снимка Бистра Бошнакова

За проф. Крикор Азарян:

Проф. Крикор Степан Азарян е известен български режисьор и педагог. Дълги години е преподавател в НАТФИЗ и режисьор в ТБА. Роден на 15 март 1934г. в гр. Пловдив. Завършил Театрална режисура във ВИТИЗ (днес НАТФИЗ) „Кръстьо Сарафов”. Специализирал в Москва и Санкт Петербург.

Бил е режисьор в Пловдивския театър, НТ „Иван Вазов”, ДСТ „Алеко Константинов”, Театър „Българска армия” (1990-2009); художествен ръководител в ДТ „София”; гост-режисьор в Полша, Русия, Сърбия, Македония, Германия; художествен ръководител на клас по „Актьорско майсторство и режисура” в НАТФИЗ „Кр. Сарафов”; председател на Българската Асоциация на режисьорите от театъра. Трийсет години преподава актьорско майсторство и режисура в НАТФИЗ. През 2005г. напуска театралната академия и става преподавател по актьорско майсторство в Нов български университет.

Незабравими в историята на българския театър, освен постановките му по Чехов, остават спектаклите по Йордан Радичков, Шекспир, Гогол, Иван Радоев, Боян Папазов, Т. Уилямс, Николай Хайтов. Реализирал около 100 спектакъла, сред които: „Януари” (ДТ – Пазарджик), „Албена” (ДТ – Пазарджик), „Бая си на бълхите”, „Война и блудство – блудство и война”, „Троил и Кресида”, „Буре барут”, „Хенрих ІV”, „Вишнева градина”, „Приказки от Виенската гора”, „Лулу”, „Асанация”, „Случка в зоопарка”, „От земята до небето”, „Трамвай Желание”, „Чайка”, „Колекцията” (в ТБА); „Самоубиецът” (в ДТ „София”); „Дело” (в ДСТ „Алеко Константинов”); „Последен срок”, „Крал Лир”, „Лазарица”, „Вишнева градина” (в НТ „Иван Вазов”); „Дванайста нощ” и „Три сестри” в Младежки театър „Николай Бинев”.

Режисьор на игралния филм „Всички и никой” по едноименния роман на Й. Радичков.

Удостоен с: „Първа награда за режисура” („Януари” на Радичков в ДТ – Пазарджик); „Втора награда за режисура” („Пътеки” на Н. Хайтов в ДТ – Пловдив); „Първа награда за режисура” от Национален преглед на камерни пиеси – Враца (за „Сизве Банзи е мъртъв” и за „Кълбовидна мълния”); „Втора награда за „Последен запис” на Бекет” (в НТ „Иван Вазов”); „Награда за режисура” на Съюза на артистите за „Буре барут” и на Фестивала в Благоевград за „Бая си на бълхите”; Награди за режисура на спектаклите „От земята до небето” на Н. Русев, „Опит за летене” на Й. Радичков, „Празникът” на Н. Хайтов. През 2008г. получава „Икар” за постановката си „Чайка” в ТБА, както и за цялостно творчество, а през 2009г. – „Почетен Аскеер”.

Умира на 14 декември 2009г.

26th Nov2015

„Опакометаморфози” в помощ на Лори, благотворителен театър, Независим театър, 02.12.2015г.

by Черно и Бяло

20-годишно момиче се нуждае от сложна операция в чужбина, за която е необходима сумата от близо 22 хиляди евро

opako_1На 2-ри декември 2015г. представлението „Опакометаморфози” на режисьора Маргарита Младенова по текстове на Валери Петров ще се играе благотворително в помощ на 20-годишната Лорина Мелева на сцената на Независим театър (София, ул. „Върбица” 12).
Лори страда от билатерална (двустранна) церебрална пареза на дясната ръка и левия крак. Претърпяла е многобройни тежки операции, като ѝ предстои нова такава в чужбина. За да бъде направена обаче, семейството на Лори трябва да събере сумата от 21 444 евро, която е непосилна за тях.
За да помогнат състоянието на Лори да се подобри, творческият екип зад „Опакометаморфози”, Театрална работилница „Сфумато” и Независим театър протягат ръка към близките на момичето и застават зад каузата „Дари за Лори”.
Заповядайте в Независим театър на 2-ри декември от 20.00 ч. и съпреживейте едно различно и лично поставяне на „Опакометаморфози”!

Билети за представлението могат да бъдат закупени на цена от 8.00 лева от касата на Независим театър от понеделник до петък – 11:30–15:30 ч. и 16:30–20:30 ч., както и събота и неделя – 10:00–14:00 ч. и 15:00–21:00 ч., онлайн от сайта на Eventim, билетен център НДК, касата на „Арена Армеец“, всички бензиностанции OMV, всички магазини на Office 1 Superstore, както и от всички каси от мрежата на Eventim.

Всеки желаещ ще има възможност да дари допълнително средства за Лори в специални кутии, които ще бъдат поставени в театралната зала в рамките на събитието. Дарения могат да бъдат превеждани и следната банкова сметка:

BGN: BG26PRCB92301025393910
EUR: BG94PRCB92301425393
BIC/SWIFT: PRCBBGSF
Титуляр: Лорина Ламброва Мелева


Повече за „Опакометаморфози”, по Валери Петров
Сценична версия и постановка: Маргарита Младенова
Музика: Асен Аврамов
Асистенти: Албена Георгиева, Стилиян Петров, Мирослава Гоговска
Фотограф: Яна Лозева
Участват: Августина-Калина Петкова, Александър Недков, Борис Кашев, Борислава Стратиева, Боряна Братоева, Весела Петрова, Виолета Попова, Димитър Банчев, Калоян Трифонов, Михаил Скуджов, Неда Спасова, Сотир Мелев, Станислав Кертиков, Стоил Стоянов и Явор Костов – студенти от класа на проф. Маргарита Младенова.

„Нашето представление страстно спори с О-БЕЗ-ЧОВЕЧАВАНЕТО, възпламенено от силните поеми на Валери Петров и неговия рицарски, непримирим дух; защитава маргиналния човек като „свят в света”, като самоценност, която настоява за равноправно място в общежитието и пази жива паметта за това „…Че и ний сме били от рода на хвърчащите хора…”, разказва режисьорът Маргарита Младенова за „Опакометаморфози”.

opako52

Заповядайте на 2-ри декември от 20.00 ч. в Независим театър и подкрепете Лори!

25th Sep2015

Театър Азарян отваря вратите си с „Чайка” на Чехов

by Черно и Бяло
Ще има театър – той ще се казва Азарян и ще отвори врати на 26 октомври (понеделник) от 19:30 ч. със спектакъла „Чайка”. С тези думи директорът на Националния дворец на културата (НДК) Мирослав Боршош се обърна към журналистите в препълнената зала на ПРЕСКЛУБ–НДК днес.

12043059_866783126739265_5014221825336529475_n„Ако трябва да бъда честен, би било достатъчно да изчета думите на Яна Борисова за театър Азарян и след това думите на Явор Гърдев за театъра, защото сякаш те двамата са изчерпали всичко, което има да се каже. Но ще изкажа и огромното си уважение към целия екип, който работи в Двореца и който направи възможен театър Азарян”, каза Боршош.

„Да отгледаш театър е като да имаш много чувствително, ранимо дете със слаба имунна система. И за подобно създание трябва да се грижиш с много любов и внимание, с цялата си отдаденост”, категоричен беше директорът на Двореца. „Всеки грозен шум, всяка ругатня, обида или незачитане на театъра може да го прекърши. За нас театърът не е само билетчета и левчета. Той е състояние на духа – на Двореца и на хората, които работят тук”. Боршош изрази надежда, че отсега нататък всеки ще нарича театър Азарян – „моят театър”.

„Преди около половин година, когато с Мирослав Боршош започнахме да говорим за тази идея, предвкусвахме сложността и се надявахме, че ще е много приятно и смислено. Сега, пред финала, знаем колко по-трудно и приятно се случва това, което сме си представяли”, каза сценографът Никола Тороманов – Фичо. Той подчерта, че добрият екип, който се е сформирал, дава предпоставка за благоприятен творчески процес и устойчивост във времето.

„Много съм развълнуван, защото, покрай премиерата на представлението „Чайка”, се случва нещо значително по-голямо, на което рядко съм ставал свидетел в моя живот – откриването на нов театър в България. Всички ние тук се чувстваме съдбовно свързани с театъра и затова, когато се отваря едно ново място, събитието е двойно по-голямо”, бяха първите думи на режисьора Явор Гърдев. Той подчерта, че изборът на „Чайка” не е случаен, тъй като това е постановка, достойна да бъде изиграна първа в един нов театър. Той благодари на целия екип, който е замесен в реализацията на проекта, като не скри огромната отговорност на предизвикателството, което представлява поставянето на сцена на пиесата „Чайка”. Не само поради адаптирането ѝ и разполагането ѝ в българския контекст, а заради събирането на такава звездна плеяда от актьори, сред които са: Снежина Петрова, Владимир Пенев, Ованес Торосян, Елена Телбис, Захари Бахаров и др. Актьорите са съавтори в голяма степен. Всяко едно от нещата се проверява през тях в развитие на характера, променя се. Това е един колективен проект и той изисква съучастничество”, завърши Гърдев.

Дебютът на режисьора Явор Гърдев в необятната вселена на Антон Павлович Чехов – „Чайка” ще превърне бившата Зала 2 на НДК в най-новото театрално пространство у нас. Със спектакъла, който беше любим на Крикор Азарян, ще се открие на 26 и 27 октомври от 19:30 ч. амфитеатралната сцена, която носи името на големия режисьор.

Костюмите са дело на Свила Величкова, а сценографията – на Никола Тороманов.

ПОВЕЧЕ ЗА ТЕАТЪР АЗАРЯН
Театър Азарян е най-новото театрално пространство в София – част от огромния културен механизъм на НДК. Утвърдени имена на българската и европейската сцена ще асоциират работата си с този кураторски проект. Театърът ще дава пространство за изява на млади творци, които чертаят новите тенденции в изпълнителските изкуства. Театър Азарян има амбицията да обедини голяма група артисти в обща социална, културна и естетическа идея, които да създадат творческа микросреда на обмен със своята публика. Тук ще се канят най-добрите български режисьори, които да реализират своите постановки, както и млади творци, на които театърът ще даде сцена за изява. Амбицията е в театъра да бъдат възстановени емблематични постановки от българската драматургия.

Яна Борисова

СВЕТОВНАТА ДУША
„…и започваш да вярваш, че наистина е възможна една световна душа…” (Дорн, „Чайка”)
Нашият дом е театърът. Ние живеем в него. Неметафорично. Буквално.
Веднъж стъпили в театъра, моментално го разпознаваме като мястото, което сме обитавали далеч преди да ни има и в което без съмнение ще останем завинаги. Установяваме го мигновено и окончателно. Още в незряла възраст. Където и да хвърлят пъповете ни, накрая те падат там.
Един сади дърво, друг вдига къща, а трети сковава сцена, за да заживее на нея. Неметафорично. Буквално.
Растем, съзряваме, стареем и умираме в театъра. Застанали в кръг около сцената, хванати за ръце, събрани в една световна душа.
Ние, отиващите към театъра, всъщност се връщаме у дома.

Явор Гърдев

poster_FINAL-01

За спектакъла:

Режисьор: Явор Гърдев
Превод: Мария Вирхов
Сценична редакция и постановка: Явор Гърдев
Сценография: Никола Тороманов
Костюми: Свила Величкова
Музика: Калин Николов
Изпълнителен продуцент: Ростислава Генчева
Помощник-режисьор: Михаил Жекунов
Координатор каскади: Велизар Пеев
Реквизит: Елена Ямантиева
Фотограф: Яна Лозева
Графичен дизайн: Теодора Симова

С участието на:

Снежина Петрова – Ирина Николаевна Аркадина
Ованес Торосян – Константин Гаврилович Треплев
Михаил Мутафов – Пьотр Николаевич Сорин
Елена Телбис – Нина Михайловна Заречная
Николай Урумов – Иля Афанасиевич Шамраев
Светлана Янчева – Полина Андреевна
Лилия Гелева – Маша
Захари Бахаров – Борис Алексеевич Тригорин
Владимир Пенев – Евгений Сергеевич Дорн
Христо Петков – Семьон Семьонович Медведенко
Стоян Габровски – Яков

 

Десетте завета на Крикор Азарян:
  1. Бъди в мир със себе си;
  2. На сцената не излизай, ако няма какво да кажеш;
  3. Да си на сцената не трябва да е задължение, нито пък само възможност за изява, а преди всичко вътрешна духовна потребност;
  4. На сцената трябва да сме почтени спрямо зрителя и да не лъжем, още повече че всичко, което правим, е наужким. В тази игра ние сме пратеници на въображението в търсене на нещата отвъд видимото и живеем на сцената донякъде от детско любопитство, но най-вече примамени от неясния и будещ тревога и страх силует на истината. Всичко това не търпи претенциозност и лъжа;
  5. Тази игра става с взаимна любов и вяра. Колкото повече любов и вяра, толкова повече творческа лудост и радост от процеса. А за това са нужни артисти, емоционално възбудими и заразителни. Актьорството не е за темерути и дебелокожи;
  6. Не забравяй, че не знаеш нищо от онова, което предстои да се случи;
  7. На сцената се мисли и действа, а чувствата идват сами – стига да имаш душа на артист;
  8. Не ти си важен, важно е това, което правиш;
  9. Да си съвременен – това значи да си необичаен и неочакван в постъпките и в реакциите си. Но това не значи да не си мотивиран и да липсва логика. И тук е разковничето: да вдигаш летвата на неочакваното до невероятност, въпреки съществуващите закони на гравитацията;
  10. Това, което респектира и възторгва зрителя, е лекотата и простотата, с която артистът прави нещата. Точно тези умения го извисяват в неговите очи, защото на зрителят му е пределно ясно, че той това никога не би могъл да го постигне. Смъртта настъпва тогава, когато публиката престане да реагира и ръкопляска, защото си мисли: „Това и аз го мога”.

 

06th Sep2015

Спектакъл в НХА „13-ят месец“

by Черно и Бяло
Спектакъл по стихове и лирични прози на Гео Милев
Проект на Национална художествена академия и Сдружение „Театър Вятър“
posterПредставления – 6, 7, 9, 10, 12, 13 септември,  21:00 часа.
Сграда на НХА на бул. „Дондуков“ № 56.
„13-ят месец“ е спектакъл, вдъхновен от творби на Гео Милев. Сценарият е конструиран по схемата на „Експресионистично календарче за 1921г.“, с прибавка на „13-ят месец на нашата нещастна година без пролет“ и други текстове, които имат тематично или символично отношение към основната сюжетна конструкция. Сценографията и костюмите са дело на студенти от специалност „Сценография“, които ще изработят и инсталации, породени от идеите на драматургията.
Сценарий и режисура – Валерия Вълчева
Художници: Борис Далчев, Михаела Добрева, Невена Георгиева,
Росица Грънчарова, Илина Стефанова
консултант по сценография: Розина Макавеева
Играещи актьори и музиканти:
Деница Даринова – Мирослава Захова
Любомир Желев – Явор Костов
Мартина Митева и Калоян Минчев – ударни инструменти
Милена Вълева – цигулка
Магдалена Далчева – виолончело
Направете заявки за присъствие на някоя от датите на geomilev13@gmail.com 
Местата са ограничени!
Вход 10 лв.
с подкрепата на НХА, Студентски съвет при НХА и Фонд „13 века България“
Спектакълът е посветен на годишнините от рождението и смъртта на Гео Милев
26th Mar2015

Живот в 8 GB, моноспектакъл на Илия Виделинов, Studio 5, 31.03.2015г

by Черно и Бяло

Jivot v 8 GB_1

Твърдението, че животът не се измерва с броя вдишвания, а с моментите, които спират дъха ни, е отживелица. Животът се измерва с броя постове и лайкове и една флаш памет е достатъчна, за да го събере.
(more…)

06th Dec2014

Шумът на върбите – премиера на сцената на Сатиричния театър

by Черно и Бяло

Този месец (декември 2014) Сатиричния театър ни представя ан сцената си премиера на постановката Шумът на върбите. (more…)

15th Aug2014

Театър „Ателие 313” – летни улични представления на „кукли и клоуни”

by Черно и Бяло

Уличен куклен спектакъл за малки и големи

Автори и режисьори: доц. Петър Пашов, проф. Жени Пашова

„Кукли и клоуни!” е уличен спектакъл, изграден от множество забавни, динамични и атрактивни миниатюри, подходящ, както за деца, така и за възрастни. Представлението използват. нар. „петрушки” – една позабравена система кукли, „родени” от панаирите, от площадния театър, от пътуващите трупи, провокиращи отзивчивостта, съучастието, контакта с публиката. „Кукли и клоуни!” е оригинална атракция, празник, фойерверк на остроумието и изобретателността.

Представленията се осъществяват със съдействието на район „Красна поляна” на Столична община и са в подкрепа на кандидатурата на София и Югозападен регион за Европейска столица на културата 2019г.

ВХОД СВОБОДЕН

Дати и места на представленията:

  • 18.08, понеделник, 18:30ч – кв. „Красна поляна”, бул. „Възкресение” 64, градинката зад читалище „Св. св. Кирил и Методий”;
  • 20.08, сряда, 18:30ч – жк. „Западен парк”, парк „Лебеда”;
  • 22.08, петък, 18:30ч – кв. „Красна поляна”, бул. „Възкресение”, спирка „Вардар” на автобусите №83,11, 60;
  • 23.08, събота, 11:30ч – кв. „Красна поляна”, бул. „Възкресение”, спирка „Вардар” на автобусите №83, 11, 60;
  • 23.08, събота, 18:30ч – кв. „Красна поляна”, бул. „Възкресение”, спирка „Вардар” на автобусите №83, 11, 60;
  • 24.08, неделя, 11:30ч – район “Красна поляна”, парк „Св. св. Петър и Павел”;
  • 24.08, неделя, 18:30ч – район „Красна поляна”, парк „Св. св. Петър и Павел”.
снимка от представление на Ателие 313, личен архив

снимка от представление на Ателие 313, личен архив

07th Feb2014

Предстоящи гастроли на Сатиричен театър „Алеко Константинов” във Варна на 26 – 27.02.2014г и на Драматичен театър “Стоян Бъчваров” в София 24 – 27.02.2014г

by Черно и Бяло

(more…)

04th Dec2013

ТЕАТЪР „АТЕЛИЕ 313”

by Черно и Бяло

ПРОГРАМА ДЕКЕМВРИ 2013 (more…)

23rd Jul2013

Професионалните изкушения на две актриси

by Черно и Бяло

Може би най-добре е да се започне с предисторията. Имало две актриси, при това много добри актриси. (more…)

19th Feb2013

Театрална постановка в Руския център

by Черно и Бяло

Миналата година в Руския културно-информационен център беше създадена “Театральная мастерская” под ръководство на Димо Алексиев и Ана Топалова. (more…)

06th Jan2013

“Ателие 313” – програмата за януари 2013г

by Черно и Бяло

Театър “Ателие 313” подновява своите представления през януари. (more…)

03rd Oct2012

„Храброто куче” – детско предсталвение, 06.10.2012/ 11:30 часа, СГХГ

by Черно и Бяло

(more…)

13th Sep2012

“Ателие 313” – нов сезон в експерименталния театър

by Черно и Бяло

Летния сезон приключва и столицата бавно започва да се пълни. (more…)