27th Feb2018

Гледахте ли „Спящата красавица“?

by Черно и Бяло

Ако светът е пръстен, ний там
сме бисерът, заслужил вдъхновение
О.Хаям

Да, и в класическият балет съществува краен праг на техническите възможности. Той се наблюдава при артисти, чиято степен на подготовка и развитие ги е шлифовала максимално. Много често отчитаме, че движенията им са механични или че са просто само съвършени. Но когато тази крайна прецизност е съчетана с таланта да извайваш драматургично образ, възторгът от видяното е забележителен. Така си доказваме, че в класическото танцуване няма място за преекспониране на движението заради самото движение…

24 и 25 февруари 2018 г.
Вечерно и дневно представление
Гледахте ли „Спящата красавица“ на сцената на Софийска опера и балет?

  • Музика – П.И.Чайковски
  • Хореографски текст – М.Петипа
  • Гост солисти – Дария Хохлова и Артемий Беляков
  • Участват Диляна Никифорова, Боряна Петкова, Александър Александров, Дарина Бедева и ученици от НУТИ.
  • Диригент – Григор Паликаров

Има спектакли, в които шедьовърът са музиката, хореографският текст, сценографията и… разбира се артистите! Дария Хохлова и Артемий Беляков ще бъдат запомнени! Изящество, точност на фразата, лекота и онова опиянение от мекотата, с която тялото се приземява на сцената след всеки скок!

Даниела Владимирова Христова

29th Sep2017

Софийска опера и балет открива сезон 2017/2018 на Международния ден на музиката 01.10.2017 г.

by Черно и Бяло

Тържественото откриване на новия сезон ще започне от 16:00 часа с Вагнеровия шедьовър „Парсифал“

Премиерните спектакли на величавата Вагнерова опера „Парсифал“ през юли 2017 г. привлякоха ценители на оперното изкуство от цял свят. Пред телевизионните камери и репортерските микрофони зрителите от всички възрасти изказаха вълнуващи и възторжени оценки за магичната постановка и вдъхновена музикална интерпретация, за блестящото изпълнение на оркестъра и хора, и постигнатите вокални върхове от солистите на Софийската опера и балет.

Поради големия интерес и многобройните запитвания от страната и чужбина, Софийската опера открива новия сезон 2017/2018 г. с най-новата си постановка „Парсифал“. Голямото желание на целия екип на Софийската опера и по думите на режисьора Пламен Карталов е Вагнеровият шедьовър „да събуди дрямката в неизкушения, да го подготви за висш пилотаж, да бъде като откривател за нови вкусове и като един нов Парсифал да е готов за „лечебно пътуване на човешката душа към света и към себе си“.

Вагнеровият репертоар на първия ни оперен театър изгради нов интерес и нов вкус, нова публика и най-ценното – ново поколение отлични творци – интерпретатори, солисти, оркестранти, хористи. Даде световна известност на театъра ни, направи съизмерим смисъла на професията и труда в полето на оперното изкуство с това на творци от сцените на най-големите и с вековни традиции оперни театри, столици и държави“.

„Парсифал“ на софийска сцена вдъхновено изтръгна спонтанните и красноречиви оценки дадени от видни музикални критици:

Клаус Биланд (Der Neue Merker): „Вагнеровата сценична мистерия „Парсифал“ празнува своето значимо първо изпълнение в България в Софийската опера и балет, която – както тук много често съобщават – през последните години се изявява с интересни и много успешни постановки на Вагнер. Неуморният двигател за това пионерско движение е Пламен Карталов, който и сега с „Парсифал“, както преди при „Пръстенът“ и „Тристан и Изолда“ води режисурата. Със своите художници (Н. Панайотов, М. Табачки и Св. Йонке), както и изключително изпълнената с фантазия и добър вкус дизайнерка по костюмите (Ст. Вауда) и художникът на осветлението (А. Хайдиняк), той е създал една интерпретация, която поставя – при висока степен на абстракция – в центъра духовната мистерия  на тази легенда, както и философските послания на действащите лица и техния копнеж към една „финална нирвана“. На диригента Константин Тринкс се удаде това, което режисьорът бе поставил като максима за взаимодействието на музика и действие, тъкмо при това произведение на Вагнер – визуализацията на музиката. Оркестърът на Софийската опера даде възможност да бъде чут от най-добрата му страна с фино тоноизвличане при най-често тържествено бавни темпа, без да изпада в неуместен патос. Ръководеният от Виолета Димитрова хор на Софийската опера беше хореографиран по най-добрия начин и пя енергично при добра прозрачност. Всички певци и певици направиха своя дебют в тези роли и при това с такъв значим резултат: Костадин Андреев показа един енергичен Парсифал, още много младият Атанас Младенов изпя един лирично интониран Амфортас; Ангел Христов представи Гурнеманц с голяма отчетливост на думите и почти сързецателно; Бисер Георгиев даде един настойчив Клингзор, а софийската Изолда Радостина Николаева изпя една много харесваща се Кундри … Затова подобаващи бяха и нестихващите аплодисменти накрая.“

Томас Майер – антропософ, писател, и издател на месечните списания Der Europaer (Европеецът) и The Present Age (Съвременната епоха) в Базел: „В премиерните представления на „Парсифал“ в Софийскатаопера преобладаваше едно особено сакрално настроение и при певците, както и в оркестъра, и в хоровете. При това режисурата насърчаваше движения, които иначе едва ли могат да се видят при постановки на Вагнер, където често се наблюдават дълго продължаващи статични пози. Особено във второто действие например се получи възхитително при пластиката на Кундри. Така зрителят можеше да проследи живо и с нестихващ интерес музикалната драма, подпомогнато и чрез българските и английските субтитри. Защото музиката на Вагнер без текст е като кафе без кофеин. Като цяло: едно голямо изпълнено с настроение единство на певци и музиканти, което се пренесе върху цялата публика. Всички слушаха с истинско славянско благоговение и съсредоточеност. Аплодисментите след представленията бяха продължителни и идваха от сърцата на зрителите“.

В спектакъла на „Парсифал“ на 1 октомври 2017г. от 16:00ч. ще участват:

  • Костадин Андреев – Парсифал
  • Гергана Русекова – Кундри
  • Ангел Христов – Гурнеманц
  • Атанас Младенов – Амфортас
  • Бисер Георгиев – Клингзор
  • Петър Бучков – Титурел
  • Даниел Острецов, Стефан Владимиров – двама рицари

 

  • Диригент – Айра Левин
  • Режисьор – Пламен Карталов
  • Сценография – Свен Йонке
  • Костюми – Станка Вауда
  • Диригент на хора – Виолета Димитрова
  • Музикална подготовка – Рихард Тримборн
  • Солисти, оркестър, хор и балет на Софийската опера

Операта се изпълнява на немски език със субтитри на български и английски.

04th Jul2016

Любовен копнеж и изпепеляваща страст на сцената на Софийската опера

by Черно и Бяло

Почитателите на Вагнер ще гледат „Тристан и Изолда” от Вагнер  на 14 и 17 юли

На 14 и 17 юли, от 18:00 ч. Софийската опера ще вдигне  завесата за постановката на  акад. Пламен Карталов  на операта „Тристан и Изолда” от Рихард Вагнер. Към тази творба на гениалния композитор днес у нас има огромен интерес. На сцената се разгръща  любовният копнеж и изпепеляващата страст на самия автор. В операта Вагнер третира своя личен живот.

2- Tristan i IzoldaКак се стига до написването на „Тристан и Изолда”?

От 1849 до 1858г. Рихард Вагнер живее в Швейцария. По това време той работи усилено над своята тетралогия „Пръстенът на нибелунгите“. Работата му върху това „произведение на неговия живот“ е извънредно напреднала – „Рейнско злато“ и „Валкюра“ са завършени, написана е и първата половина на „Зигфрид“. През 1857г. композиторът неочаквано оставя „Зигфрид“ и започва усилено да работи върху „Тристан и Изолда“. Ето как Вагнер обяснява това в едно писмо до Лист:

„Отведох моя млад Зигфрид в дъното на самотната гора. Тук го приспах и със сълзи на очи се сбогувах с него. Принудително си го наложих. Изтръгнах го от сърцето си, за да го погреба жив. Трябваше да водя със себе си тежка и сурова борба, за да стигна до това решение. Ще се завърна ли някога при него?“.

Причината за всичко това е най-вече любовта на Вагнер към Матилда Везендонк, жена на неговия приятел и покровител Ото Везендонк. Със семейство Везендонк Вагнер се запознава през 1852г., а пет години по-късно отива с жена си Мина Планер да живее в тяхната вила, която са наричали „Убежището на зеления хълм”. Отявлен покорител на женските сърца , между Вагнер и Матилда Везендонк се поражда силна и взаимна любов, плод на която е „Тристан и Изолда“.

През 1858г., за да не се стигне до скандал (въпреки твърдението на Вагнер, че любовта им е била само блян), той трябвало да напусне Цюрих и да замине за Венеция. Композиторът изтъква, че „Тристан и Изолда“ е един паметник на неговия блян… Вагнер е използвал множеството варианти на широко известната келтска легенда за Тристан и Изолда за любовта, която е по-силна от смъртта.

Има разказ, записан преди 800 години, но той е бил предаван от уста на уста из цяла Европа поне хиляда години преди това. Тази прастара история съдържа в себе си въпроса има ли право любовта да пренебрегне обществените закони? При Вагнер любовта получава абсолютната свобода.

Вагнер пише либретото, преди да е написал и една нота за операта. В либретото свободата е над закона.

С тази опера композиторът се опълчва срещу девиза на френското Просвещение „Мисля, следователно съществувам”, заявявайки: „Предчувствието е повече от знанието.”

Дамата, която ще бъде Изолда на 14 и 17 юли е  Радостина Николаева. Сопраното спечели овациите на Международния музикален  фестивал в Любляна през 2015 с тази роля. В останалите роли публиката ще види:

  • Тристан – Мартин Илиев
  • Брангене – Баясгалан Дашням
  • Крал Марке – Ангел Христов
  • Мелот – Веселин Михайлов
  • Курвенал – Бисер Георгиев
  • Млад моряк – Пламен Папазиков
  • Лодкар – Красимир Динев
  • Кормчия – Николай Петров
  • Диригент е: Константин Тринкс

Режисьорът на „Тристан и Изолда”е създателят на Вагнеровата традиция в България, академик Пламен Карталов. Неговите артисти издържаха изпитанието на „Пръстенът на нибелунга” и  то  не само с един състав, а с три. Факт, с който много престижни световни сцени не могат да се похвалят.

„Тристан и Изолда” на сцената на Софийската опера и балет внася през месец юли едно послание към  публиката: че истинската любов трябва да се изживее, с цената на всичко – каквото й да ни струва това. Прекрасните дуети между  Тристан – Мартин Илиев  и Изолда – Радостина Николаева, ни извеждат извън времето и пространството, в сферата на духа, където любовният копнеж и изпепеляващата страст доминират над всичко друго.

Останалите герои (изпълнители) са подчинени на това чувство.

Веднага след премиерата на „Тристан и Изолда” на 26 февруари, 2015г., д-р Клаус Биланд, оперен критик от Виена казва:

„За трети път съм в България и явно вашата опера много ми харесва. Ръководна фигура тук е Пламен Карталов, който пресъздава Вагнер в нова, грандиозна форма, дава му ново тълкуване и то от гледна точна, която в днешно време не е нещо, което се разбира от само себе си. Извел е постановката от сърцевината на творбата, от музиката и от идеята на Вагнер, добавил е визуално много интересни техники и медии и именно това е неговото точно попадение, което отличава и останалата му работа върху Вагнер. След „Пръстенът на Нибелунга” днешният „Тристан” е една от най-добрите продукции на последните 10 години и затова е радващо.

И „Пръстенът”, и „Тристан” следват една и съща естетическа линия. Играта, цветовото насищане винаги в зависимост от музиката, визуалното възприятие, сценографската естетика – всички тези елементи се намират в прекрасна хармония. Кулминацията бе любовният дует във второ действие, пресъздаден с прекрасни, романтични цветни асоциации като апотеоз на безсмъртната любов.

Обикновено двамата изпълняват този дует заедно на сцената, а идеята на режисьора и тук е голямо попадение. Не съм мислил, че при толкова трудни роли певците ще се справят така блестящо. Мартин Илиев като Тристан беше изумителен в трето действие, а младата дама в партията на Изолда, показа на какво е способна във второ и особено в трето действие. Много добра стабилност във височините.

Ако се замислим само, че това е първото изпълнение на „Тристан и Изолда” в България изобщо, постижението е огромно.

Това обяснява защо пак съм тук и защо отново ще дойда.”

21st Jan2016

Су-Бин Ли в Баядерка на софийска сцена

by Черно и Бяло

IMG_5505Су-Бин Ли е завършила балетно училище „Сунхуа” и в момента учи балет в Националния корейски университет по изкуства. Балерината е на 16 години, когато след участието си в Международния балетен конкурс, Варна е обявена за звезда от първа величина, а триумфалното ѝ представяне я нарежда до имена като Патрик Дюпон, Елизабет Плател, Силви Гилем, а защо не и до Владимир Василиев, чиито творчески път стартира със бляскавото им представяне на сцената ни в морската столица.

През 2014 талантливата балерина печели Гран при за младите – Специалната награда на град Варна и Наградата за млад изпълнител на името на доц. Емил Димитров – създател и доайен на Балетната олимпиада във Варна, както и участие в представленията на „Лебедово езеро” през следващата година и „Баядерка” за сезон 2015/2016 година.

През януари софийската публика ще посрещне Су-Бин Ли на сцената на софийската опера в ролята на Никия (Баядерка). Спектакълът е от четири действия и седем картини. Създаден е точно преди 127 години по музика на Лудвиг Минкус и хореография на Мариус Петипа, а сега добавяме името и на Павел Сталински, чиято постановка съществува в репертоара на операта ни от 2012 година.

Именно в тази приказка на 27 и 29 януари ще участва 18-годишната изключителна корейка Су-Бин Ли.

IMG_5506

Даниела Владимирова Христова