16th Jun2017

СБЖ награди българската програма на Австралийското национално радио SBS

by Черно и Бяло

„Журналистиката е отговорност и ние винаги ще подкрепяме Вашата високопрофесионална и родолюбива дейност,“ каза председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова, връчвайки Плакет на д-р Мария Стайкова от съществуващата от 40 години българска програма на далечния континент

Докато генералният директор на БНР Александър Велев иска да закрие предаванията за чужбина, СБЖ награди със свой Плакет българската програма на Австралийското национално радио SBS, която съществува от 40 години.
В нейния екип са журналистите Филинка Ладжман, Дияна Копринкова и Мария Стайкова – доктор по биохимия в Института за медицински изследвания, „Джон Къртън“ в Канбера. Дияна Копринкова и Мария Стайкова са членове на Съюза на българските журналисти.
Вчера председателката на УС на СБЖ Снежана Тодорова връчи Плакета на д-р Мария Стайкова в централата на СБЖ. „Журналистиката е отговорност – каза Снежана Тодорова – и ние винаги ще подкрепяме Вашата високопрофесионална и родолюбива дейност.“
Д-р Мария Стайкова подари на СБЖ колаж с пера от австралийски папагали, изработен лично от нея, с пожеланието „Да бъде леко перото Ви!“

Как радиото свързва България и Австралия

Преди 40 години Виктория Забуковец започва първите радиопредавания на български език в Аделаида, Австралия. Тя и сега участва в българската програма на Австралийското национално радио SBS. Щафетата вече е поета от по-младите. Сред тях са Мария Стайкова – доктор по биохимия от Института за медицински изследвания ,,Джон Къртън“ в Канбера, и журналистката Дияна Копринкова в Сидни. Двете членуват в СБЖ.

Как станахте част от българската програма на Австралийското национално радио SBS?

Дияна Копринкова: Започнах да сътруднича на програмата през 2005 година. Любомир Тодоров, който тогава беше посланик на България в Австралия, и добър мой приятел от времето, когато аз работех в програма „Хоризонт“ на БНР, а той беше пресаташе в Министерството на външните работи, настоя да се обадя на водещата на предаването Фили Ладжман.

До онзи момент аз сътрудничех на Българската редакция на Би Би Си – Лондон. Ръководството на Би Би Си тогава предпочете да закрие всички езикови програми на бившите комунистически/социалистически страни, които и без това вече бяха станали или предстоеше да станат членове на Европейския съюз, и да откликне на тенденциите на времето, създавайки програма на арабски език в отговор на наскоро появилата се ,,Ал-Джазира“. Фили Ладжман ме прие много радушно и това беше моят прощъпулник в българската радиопрограма по Австралийското национално радио SBS (Special Broadcasting Services).

Българската радиопрограма се излъчва от Сидни и Мелбърн по един час всеки петък. Допреди 3 години беше от 17 до 18 ч., а сега е от 16 до 17 ч. От 1993 г. програмата се води от професионални журналисти, което променя изцяло облика и нивото й. През тези години е имало и кореспонденти от България като д-р Николай Михайлов, Явор Дачков, Милен Цветков, Иван Бедров, Александрина Исайлова и сега Пламен Асенов.

От пет години ни сътрудничи Мария Стайкова с една специална и много добре приета сред слушателите рубрика за постиженията в науката, изкуството, археологията и спорта.

Мария Стайкова: Австралия е страна-континент и разстоянията между столиците на 6-те щата и двете територии са много големи – от Брисбън до Пърт са 4300 км, от Мелбърн до Дарвин са 3700 км. 25 процента от 21,5-милионното население на Австралия са родени извън страната и говорят на над 140 езика.  При такъв обем на новините и разнородни слушатели са необходими два вида етническа радиоинформация: по националното етническо радио SBS и по местните етнически радиостанции.

По отношение на българското радиопредаване по SBS – ето данните на водещата Филинка Ладжман, които тя ми предостави за моята книга ,,Австралия – България: по-малко непознати”:

,,Българската редакция в Mелбърн започва работа през 1977 г., основана и водена от Тихомир Тихов (известен оперен певец, съпруг на голямото българско мецосопрано Надя Афеян) и Светослав Йонков, брат на Надя Афеян. Към тях често се присъединява и самата Надя Афеян. От 1983 г. водеща на програмата е Войда Петрова, подпомагана от сина си Цветан Петров и внучката си Мария. Редовен участник в програмата е и Елена Камбурова.  През 1993 г. водеща на програмата става Фили Ладжман, бивша журналистка от БНТ. Съпругът й Влад Ладжман е тонрежисьор в SBS и заедно оформят програмата. Сега редовно работят и Виктор Марков от Пърт, Дияна Копринкова от Сидни и кореспонденти от България.”

Виктория Забуковец: На 9 януари 1977 г.в Австралия бе излъчено първото предаване на български език пo етническа радиопрограма – в Аделаида, столицата на Южна Австралия. В подготовката на тази първа програма участвахме аз и съпругът ми Борис Забуковец, Мери и Марин Маринови, отец Михаил Ковашки и Иван Денчев, които бяхме и първият радиокомитет. Програмата продължаваше 30 минути. Първият български радиооператор бе Марин Маринов.От 1977 до 1981 г. програмата се подготвяше и излъчваше от мен и Иван Денчев, понякога канехме гости за разговор. Когато радиостанцията осигури възможност за две излъчвания по половин час, едното бе за българската общност, а другото – за култура.

Познавам ви и мисля, че това не е просто работа и прехрана за вас, това е част от съдбата ви.Как се съчетават професия, любов, носталгия, патриотизъм, отговорност?

Дияна Копринкова: Това е повече от съдба. Още от малка слушах с притаен дъх „Хоризонт“ и особено примамващия меден глас на Божана Димитрова в „Разговор с вас“ и Еди Емирян, с когото имах удоволствието да работя в „Нещо повече“. Ще добавя имената на Величко Конакчиев, с когото работех в екип за „Неделя 150“, Светла Вълканова, Чавдар Киселинчев, все прекрасни, харизматични журналисти. Уви, Светла вече не е сред нас. С тях ме свързват неразрушимо приятелство и много незабравими спомени, които ще нося завинаги в сърцето си, където й да съм.

Радиото не е просто работа, то е магия. Магията, с която се сближаваш с хората, описвайки им чрез словото истории, съдби, новини, които оживяват пред слушателя и го потапят в един нов свят, карат го да съпреживява, да анализира и оценява… И приласкан от тази магия, да жаднее да се връща отново и отново към гласа на радиото – така, както аз се връщам и ще се връщам докато съм жива и мога да говоря.

Не е само любов към професията, а и любов към България, към българите и българското. Ох, това са много силни думи и мога да кажа с открито сърце – съчетаването е трудно… Понякога много ме боли като виждам и слушам какво става и как криворазбрано всичко някак си се обръща в най-невероятни посоки и не се милее за България.

Мария Стайкова: За 20 години обичта към едната държава и носталгията по другата се засилиха.  Едната обичам повече, защото я познавам по-добре, защото трупам скъпи спомени и приятели. За другата тъгувам повече, защото скъпите спомени се отдалечават и приятелите взеха да си отиват от този свят. Пътувайки по света, в сравнението, осъзнах колко стойностни неща има в България и се опитвам да ги популяризирам.

Трудно ли се говори и пише за България, когато си далеч от нея? Не само емоционално, но и професионално – как намирате авторите, темите, информацията?

Дияна Копринкова: Има два вида емигранти – едните говорят за България или хубаво или нищо, а другите само плюят и дори забравят по какво точно са започнали да плюят… Аз се старая да не съм нито от едните, нито от другите, а да подхождам обективно и най-малко с три гледни точки, както повелява добрата, стара, необорима журналистика, на която са ме учили и която продължавам да правя. А темите… Добрият журналист има очи и уши за всичко, което става наоколо и не толкова наоколо. И може да направи най-интересната, вълнуваща и запомняща се история от абсолютно всичко. Така намираме повечето от темите за българската радиопрограма по Австралийското национално радио SBS.

По схема в нашето едночасово предаване предлагаме 70 процента австралийски контекст, тоест, разказваме за неща, които представляват интерес за българската общност в Австралия, и за постиженията, професиите и съдбите на отделни представители на тази общност. Останалите 30 процента са разделени по усмотрение на водещия на новини, интервюта, истории от България или от света.

Не е много лесно един час радиопредаване да бъде професионално и  качествено „запълнен“ по задължителната схема 70-30%, по която работят и останалите езикови програми. Всяка тема е подробно разследвана, разглеждана и представяна по възможно най-интересния за слушателите начин. От това зависи не само слушаемостта на предаването ни, но и запазването му в ефира като едно от най-добрите и професионални радиопредавания, излъчвани по Австралийското национално радио SBS вече цели 40 години. Всъщност, тази година – през октомври, отбелязваме юбилея.

Дияна, липсва ли ти програма ,,Хоризонт“ на БНР, правиш ли сравнение в техническо отношение, като организация на работата и програмна схема?

Дияна Копринкова: Понякога се връщам в годините назад и с носталгия си спомням за екипа от водещ, редактор, репортери, музикален редактор, технически оператор/тонрежисьор, момичетата от монтажната – заедно създавахме един жив организъм, в който всичко си идваше на мястото с взаимни усилия.

Тук, в Австралийското национално радио SBS, съм кажи-речи човек-оркестър или one man show. Изброените роли се изпълняват 90 на сто от мен самата и 10 процента от англоговорящия тонрежисьор, който не разбира и дума от това, което се случва в програмата.

Със стиснати палци всеки път тайно разчитам тонрежисьорът да не обърка нещо от предварително описаното от мен пълно съдържание на програмата по секунди: за какво ще говоря, какво ще пускам, кого и колко време ще интервюирам, кога да отваря и затваря микрофона – абсолютно всичко, което можете и не можете да си представите. Напрежението е невероятно. Често стават и грешки, които се налага професионално ,,в движение“ да ,,замазваш“.

Но, това са рисковете на живото предаване. А когато светне червената лампа, всичко е различно, обаятелно, магично, отговорно. И словата някак си сами излизат от устата и не спират да се леят… докато лампата не изгасне.

Като организация на работата и програмна схема – за подготовка на предаването официално от ръководството на SBS се дават 16 часа. Но сами разбирате, че едно професионално и направено с финес предаване изисква много повече часове работа. Освен това сам интервюираш, редактираш, подготвяш за ефир, превеждаш, разследваш, събираш материали за хора, събития, теми… Не засягам техническата страна – запазването на кабината или апаратната за запис, изчакването да се освободи. Обработката и редактирането на записите е дигитално.

А как беше преди 40 години?

Виктория Забуковец: В програмата за култура включвахме теми от българската литература, история и народно творчество (митове, легенди, народни обичаи), оперни изпълнители, хорове. Материалите, които използвахме за радиопредаванията (книги и грамофонни плочи), бяха собственост на членовете на радиокомитета.

Кой слуша Вашите предавания, какво е мястото им в SBS? Колко програми на други народи и езици има?

Дияна Копринкова: Днес българската програма се слуша от широка публика на различна възраст, което много ни радва, защото показва, че предаванията, които правим, са разнообразни и предлагат по нещо за всеки наш слушател. Българската програма се оценява като една от най-професионално направените сред останалите 72 езикови програми, излъчвани по Австралийското национално радио SBS.

Всъщност, SBS е единствената медия в света, която излъчва на толкова много световни езици и това е спонсорирано от австралийската държава. Затова и отговорността на нашия екип е много голяма, ако искаме да останем част от цялото това езиково радиосемейство. Така можем да разчитаме на нашите слушатели в трудни моменти, какъвто ни предстои за съжаление точно сега, тъй като се говори за закриването на някои от езиковите програми, излъчвани по SBS.

Тук на всеки 5 години се преразглеждат нуждите на австралийското население, определят се критерии за оценка на тези нужди, съобразени с броя на населението (по данни на последното преброяване в Австралия), представящо съответната езикова общност, нивото на образование, на владеене на английски език и т. н. Тези критерии, всъщност, определят съществуването или не на едно или друго радиопредаване.

Нашата българска общност от години е една от най-малките, официално по данни на австралийското преброяване сме само около 2500 души, но за разлика от други езикови общности ние сме образовани, с професии и владеещи английски език. Досега оцеляхме цели 40 години – и екипът, и слушателите празнуваме с гордост нашата годишнина и очакваме българската програма да продължи да съществува! Решението ще бъде взето от ръководството на радиото в консултации с представители на отделни езикови общности.

Виктория Забуковец: В началото говорехме на български, но по-късно започнахме да говорим и на английски език, за да могат слушатели от други езикови групи да следят българските програми. Изненадващо бе колко много украинци, руснаци, хора от славянските народи, както и австралийци, слушаха българското предаване!

Мария Стайкова: Чудесно е, че има хора от над 140 езикови групи, които след умората на работа и у дома, намират сили да подберат материали от интерес за сънародниците си! Защото етническите радиопредавания не само запълват липсата на родното, но са и обучение на младите. Как учат дечицата – като слушат и повтарят. Според мен, тази роля на радиото – като училище, е особено важна, защото знанието на няколко езика е задължително в съвременния свят. И още нещо: така може да се чуе една и съща новина, представена според историческите традиции и политическите становища на различни страни. Това позволява още по-добра информираност и възможност за оформяне на мнение. Събирам си отзивите от слушатели, от хубави по-хубави са!

Може да се каже, че вашата радиопрограма е ,,сърцето“, което движи българските прояви в Австралия – издирването  и събирането на българите там, българското училище, празниците… С кои наши сънародници в Австралия можем да се гордеем?

Дияна Копринкова: С много, като се започне от нас трите и се свърши с всяко българско дете, отгледано и отраснало в Австралия! Шегата настрана, но списъкът е наистина много дълъг. Мария може само да загатне за по-големите имена, оставили трайна диря в културната и обществената история на Австралия.

Мария Стайкова: ,,Българи в науката на Австралия“ – така озаглавих една от главите в книгата си. Проф. Николай Киров е основал и ръководил 20 години Катедрата по технологии на горивата в Университета на New SouthWells, бил е консултант към Организацията на обединените нации и Световната здравна организация за контрол и законодателство относно замърсяването на въздуха. В книгата му „За по-добър английски” са събрани над 1000 израза и идиома на английски и български език.

Проф. Стефан Кънев е световно име в създаването на енергийни станции, захранвани със слънчева енергия. Има над 200 научни публикации, две монографии и 14 патента. Институтът на инженерите в Австралия обяви за „историческа” станцията в WhiteCliffs, която цели 35 години работи, използвайки слънчева енергия.

Проф. Асен Жабленски бе директор на Центъра за невропсихиатрични клинични изследвания и има над 300 публикации относно класификация, епидемиология и генетика на психични заболявания.

Групата на проф. Люба Калайджиева доказа по генетичен път, че ромите, разпръснати из Европа и така различни като култура и език, са потомци (35–40-то поколениe) на малка група, която е дошла от Индия.  Това е позволило да се идентифицира молекулната епидемиология на 11 наследствени заболявания сред ромите.

Лъчезар Стоянов и Валери Стефанов са професори по математика и статистика в Университета на Западна Австралия.  Елена Стоянова е движещата сила зад математическата олимпиада в този щат.  Опитът от математическите паралелки и олимпиади в България е основата за откриването през 1995 г. на ,,академия за млади математици“ в Западна Австралия.

Проф.Петко Калев пое Научния център по приложни финанси към Университета в Аделаида.  Изследователската и преподавателската му работа са в областта на финансите и микроструктурата на пазара. Той бе председател на българското дружество в Мелбърн.

Проф. Дора Маринова e директор на Института за устойчиво развитие и политика в Curtin University в Западна Австралия.

Какви са вашите българскии корени, които ви дават сила?

Дияна Копринкова: Аз съм родом от Бургас, … морето и трудовите хора. Обичам да казвам сред приятели, че в Бургас се раждат много таланти и си спомням веднага за Апостол Карамитев, Георги Калоянчев, Адриана Будевска, Петя Дубарова, Недялко Йорданов, Христо Фотев, Тоника СВ, Ева и Гого, Пламен Ставрев, Тони Димитрова. Все поети, артисти, певци, хора на изкуството. Духът на града е някак си такъв: творчески, весел, празничен.

Мария Стайкова: Аз съм пловдивчанка. Моят град е един от 6-те в целия свят, които съществуват от основаването си до днес и през 2019-а ще е културна столица на Европа.

Виктория Забуковец: А аз съм родена в София, в семейството на свещеник Стефан Вълчев.

Какво Ви даде Австралия? Нещо, което в България не бихте преживели?

Дияна Копринкова: Австралия стана за всички нас втора родина, не от мащехите, а добра и даваща възможност да се развиваш, ако искаш, разбира се. Австралия е социална и уредена страна, в която се живее спокойно (не, че аз го мога), всички спазват правилата по някакви неписани закони, независимо дали си само от дни и месеци в страната и от кой край на земното кълбо си дошъл. Много бързо се научаваш на тукашния ред – като се започне от това как си вземаш боклука да го хвърлиш, когато зърнеш първото кошче, до това как рециклираш буквално всичко, което можеш, и си плащаш данъците редовно, в срок, с радост…

Мария Стайкова: Това, което дълбоко уважавам в Австралия, е работата на доброволни начала, даряването на време, знание и сила, за да се улесни животът. Това, което научих в Австралия е, че трябва да се празнува повече с другите и по-малко да ги занимаваме със собствените си проблеми.

Написали сте и книги…

Дияна Копринкова: Все още я пиша и ще бъде готова за печат през октомври тази година. Заглавието й е ,,Social marketing and its influence on the Animal origin food product consumption” („Социален маркетинг и неговото  влияние върху консумацията на хранителни продукти с животински произход”). Не е пряко свързана с журналистическата ми работа, но е част от докторантурата ми, която също приключвам тази година.

Мария Стайкова: През 2000-ата за Олимпиадата в Сидни излезе книгата ми ,,Австралия – България: взаимно непознати”.В живота ми се случи много да пътувам. Гледах и преценявах. Мен също ме оглеждаха и преценяваха. Това, което знаех, не се покриваше с това, което срещах. Това, което знаеха за нас (ако изобщо нещо знаеха), не съответстваше на това, което виждаха на диапозитивите ми, в албумите, в българските бродерии и рисувани шалове, в картините и графиките на художниците-приятели, във видеофилмите.

През 1998 г. бях в Пловдив за 10-годишнината от кончината на татко, за изложбата-среща на неговото самобитно изкуство с младите творби на учениците от Художественото училище, получили наградата ,,Анастас Стайков” (идеята бе на мама, а реализацията – на училището и галерия ,,Ромфея”). В голямото тъжно вълнение, проф. Минка Златева ме ,,натисна“ да оформя в книга писмата си от Австралия. През 2011-а Държавната агенция за българите в чужбина издаде ,,Австралия – България: по-малко непознати”. Над 120 кг книги прелетяха от София и бяха раздадени (безплатно) на сънародниците тук. Може би след 10 години ще напиша ,,Австралия – България: добри познати”!

Виктория Забуковец: Двата ми романа ,,Светлината на черното мастило” и ,,Втората вълна” са преведени на български.  Стиховете ми чакат своя преводач.

Как ще бъде отбелязана 40-годишнината на българската програма в Австралийското национално радио SBS?

Дияна Копринкова: В ефира ще звучат спомени от познати и не толкова познати зa по-младото поколение българи гласове на нашата програма. Те вече започнаха да звучат. И, разбира се, ще има голяма торта с 40 свещи! След 40 години животът на хората се променя. Надявам се да не остаряваме нито в желанието, нито в идеите, нито в енергията си, да сме все така професионални и да работим за нашите слушатели с любов, както винаги.

Мария Стайкова: Юбилеите са не само повод за хубав празник, но ни връщат към началото, припомнят ни имената на първите, задължават ни да продължим с енергия и отговорност. Аз вярвам в силата на радиото!

Виктория Забуковец: Хората да се вгледат отново в своите културни ценности!

Петя Пейчева

10th May2017

Международен дом на журналистите откри сезон Лято 2017

by Черно и Бяло

Международният дом на журналистите – Варна открива новия сезон Лято 2017. СБЖ предлага на своите членове различни възможности за почивка:

юни, септември 2017юли, август 2017
Полупансион – 25 лв. (нощувка, закуска и обяд или вечеря)
Пансион – 32 лв. (нощувка, закуска, обяд и вечеря)
Полупансион – 32 лв. (нощувка, закуска и обяд или вечеря)
Пансион – 39 лв. (нощувка, закуска, обяд и вечеря)
Цените са за пребиваването на един човек, за не по-малко от 7 дни и включват ДДС, туристически данък, застраховка.
Почиващите имат на разположение безплатно ползване на чадър, басейн, шезлонг, паркинг.
Деца до 3-годишна възраст се настаняват безплатно; деца на възраст м/у 3 и 12 години се настаняват безплатно, при двама пълноплащащи възрастни.
Членовете на СБЖ ще ползват 20% отстъпка при консумация в заведенията на МДЖ.

За да валидирате своята почивка в МДЖ – Варна, трябва да посетите отдел „Деловодство“ в СБЖ за издаване на служебна бележка. Калкулирането на сумата за заплащане се извършва в отдел „Счетоводство“, като нощувките се заплащат по банков път, а храната – на място, в брой.

Периодът, в който може да се заяви и заплати престоя в МДЖ: 22.05–17.06.2017 г., от 10:00 до 12:00 часа, в работни дни.
За контакти:
Наташа Цинцарска, отдел „Деловодство,
ул. „Граф Игнатиев“ №4, СБЖ
тел. 0879 532 836.

Необходимо е да бъде представена заверена членска карта за 2017 г.

02nd Mar2017

Този път лявата вълна може да тръгне от България

by Черно и Бяло

Този път лявата вълна може да тръгне от България. И да достигне до нашите приятели в целия континент. И извън него. В резултат от изборите.

Федерация Наука и Висше образование (ФНВО). Знаковата дата 10 ноември 1989 се явява важен исторически репер за България. В започналия световен преход от двуполюсен към много полюсен свят. В края на двадеседи век. С подкрепа на партийния комитет на БКП в Българската академия на науките през 1988 е създаден първият клуб по интереси – на лявата радикална промяна.  Този клуб става предвестник и основно ядро на Федерация Наука и Висше Образование (ФНВО). На учередителното събрание на федерацията в зала Христо Ботев – студентски град, участват над 2000 души. Тук са член кореспондентите и академиците на България, професори, доценти, главни асистенти, докторанти, магистри. Лявата интелигенция. Федерацията е регистрирана по Закона за юридическите лица с нестопанска цел и по същество представлява един от експертните съвети на БСП.  Организационно федерацията е хоризонтална структура в Градския съвет на БСП в столицата.

Вторник, 17 януари 2017.  Заседателната зала на вестник Дума, 17:30 часа вечерта. Навън вали ситен сняг, а в топлата зала на вестника започва среща на федерация „Наука и Висше Образование“ (ФНВО) към градския съвет на БСП и знакови фигури от комисията за промяна на устава на БСП на 49 конгрес на партията. Учените от федерацията са много напористи в своите изказвания и влагат силни емоции, свързани с процеса на преоценка и промяна на устава. Цялата аудитория е категорична, че се налагат кардинални промени във философията и практическото приложение на устава. Членовете на комисията също влагат емоции в разгорещената дискусия и отстояват умерен, но категорично енергичен стил на работата на комисията за промна на устава. Учените излагат позицията, че ФНВО трябва да получи официален статут на един от експертните съвети на БСП. Учените трябва да получат възможност за участие в листите на партията на квотен принцип. Прави се обзор на подобни структури като ФНВО в редица известни леви партии в Европа от: Испания, Франция, Австрия. В тези партии подобни научни структури имат статут на експертни съвети, гарантиран от уставите на споменатите европейски партии. Поставят се остро въпроси от идеен, организационен и кадрови характер на БСП в периода преди изборите. Години наред ФНВО извършва  активна експертна дейност в помощ на партийното ръководство и парламентарната група на БСП, без при това да получава инстуционална подкрепа от тези ръководни структури на най-старата в страната и най – значима политическа сила. Набляга се на историческите корени и характера на БСП при формирането на нейната съвременна политика. Отбелязва се наличие на голям експертен, политически и научен потенциал на федерацията. В същото време се отбелязва неадекватното участие на учените в органите на управление на БСП. Въпреки големите усилия на членовете на ФНВО за реализиране на знаково експертно участие при формиране на успешни политики, практиеските резултати са твърде скромни. Два часа продължава срещата. Въпросите са многопланови, сложни, но общото мото на срещата е, че БСП върви към изборана победа на предстоящите извънредни парламентарни избори през пролетта на 2017. Членовете на комисията за промяна на устава на 49 конгрес на БСП обещават да поставят исканията и предложенията на учените от федерацията за инстуционално осигуряване чрез устава на партията на подобни експертни структури в БСП. Срещата е предпоставка за решаване на острите идейни, експертни и кадрови проблеми на партията в навечерието на изборите.

Промените в устава. В резултат от работа на комисиатя за промяна на Устава на БСП, конгресът одобри изменението на чл. 37 и чл. 38.

Алинея 1 на чл.37 регулира създа¬ването на идейно-политически и професионално-творчески партийни структури – дискусионни клубове, обединения и федерации. Алинея 2 на чл.37 очертава основната цел на тези структури: изработването, прилагането и защитата на партийната политика и нейните възможни алтернативи в различни сфери на обществения и политическия живот. Алинея 3 на чл.37 посочва, че обединяването на идейно-политическите и професионално-творческите партийни структури става на местно и национално ниво на федеративен принцип. Алинея 4 на чл. 37 обяснява, че структурите нямат задължително представителство в  органите на партията. По искане на федерациите районните, общинските и градските конференции могат да вземат решения, с които да определят норма на делегиране и утвърдят техни представители в своя състав и в състава на съответния им районен, общински и градски съвет. Конгресът на БСП по искане на национална федерация може да вземе решение за включване на техни делегирани представители в състава си в състава на НС на БСП. Алинея 5 на чл. 37 определя, че в дейността на федерациите могат да участват социалисти и симпатизанти по ред и начин, определен в правилника за изграждането им.

Чл. 38 определя, че редът за издаване на членска карта в БСП, за регистрация на основни партийни организации, идейно-политически и професионално-творческите партийни структури, механизмът за създаването и закриването им, движението на членовете и други се регулират с „Правилник за регистрацията в БСП и осъ-ществяване дейността на идейно-политическите и професионално-творческите партийни структури”. Този правилник е приет от Националния съвет. Тези промени и ново въведения в Устава на БСП са изключително важни за създаването и успешното функциониране на идейно-политически и професионално-творческите партийни структури. Каквато е ФНВО. Позитивите от споменатите промени и ново въведения могат да се материализарат още на 26 март 2017.

Новата лява вълна. Този път лявата вълна може да тръгне от България. В началото на 2017 в страната е натрупан голям политически потенциал. В лявото политическо пространство.  Създадени са условия за образуване на мощна лява вълна. Тя може да достигне до нашите приятели в целия континент. И извън него. В резултат от изборите на 26 март 2017.

доц. д-р Филип Филипов,
Василена Красимирова, магистър по икономика

20th Oct2016

Отбелязваме 100 години от гибелта на поета Димчо Дебелянов

by Черно и Бяло

Председателят на СБЖ Снежана Тодорова и ръководителят на Народно читалище „Димчо Дебелянов-1960“ Миглена Китанова по време на пресконференцията. Снимка: Авторът

100-годишнината от гибелта на най-нежния български поет Димчо Дебелянов събра на специална пресконференция в СБЖ организатори на честването на юбилея, сред които е и нашият съюз. Ще бъдат представени творби, снимки и мултимедия за живота и делото на поета. 

Пресконференцията беше открита и ръководена от председателя на СБЖ Снежана Тодорова. Тя подчерта, че това е първата инициатива в столицата за отбелязване на вековната годишнина от гибелта на Дебелянов.

dsc_0317

Заедно със СБЖ инициатор е и Народно читалище „Димчо Дебелянов – 1960“, чиято ръководителка Миглена Китанова години наред полага усилия, за да не бъде забравен големият поет, който близо столетие продължава да вълнува българите от всички поколения.

На 11.10.2016 г. от 17.30 ч. в Централния военен клуб се състоя концерт в памет на подпоручик Димчо Дебелянов, дал своята велика саможертва в името на България.

Активно участие в отбелязването на тази годишнина освен СБЖ и читалище „Димчо Дебелянов-1960“ ще вземат още Съюзът на сержантите и офицерите от запаса и резерва, Военна академия „Г.С. Раковски“, Отечествен съюз, Национална асоциация сигурност, списание „Черно и Бяло“, Съюзът на народните читалища, Националното сдружение на стенографите, машинописците и компютърни оператори, Национална библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“, Дирекция на музеите в град Копривщица, кметът на община Копривщица.

На пресконференцията присъства и кметът на Копривщица Генчо Герданов. Той изрецитира едно от малко известните стихотворения на поета и допълни още, че за него е гордост да управлява родния град на Дебелянов. „Щастливи са хората от Копривщица, че имат такъв кмет, който така сърцато говори за видните копривщенци”, каза председателят на СБЖ Снежана Тодорова, и продължи: “Мисля си, че е голяма чест да бъдеш кмет на град като Копривщица, която е откърмила толкова много български герои.“

Майя Любомирска

07th Jul2016

СБЖ е на страната на свободата на словото в скандала Рашидов-БНТ

by Черно и Бяло
Sneja-1_30533

Снежана Тодорова потвърждава, че СБЖ ще реагира винаги в защита на журналистическите права и свободи

„Свободата на словото е неотменна характеристика на демократичното общество, която трябва да отстояваме във всекидневната си работа. Наше задължение е да я пазим и защитаваме от всеки, който иска да я подчини на своите воля и интереси,” заяви председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова.
Така тя коментира разгорелия се скандал около рязкото писмо на министъра на културата Вежди Рашидов срещу предаването на БНТ „Денят започва с култура”, излъчено на 30 юни т.г., и персонално срещу неговия водещ Георги Ангелов.

БНТ вече реагира с позицията, че „журналистите не може да бъдат третирани като зависими държавни служители” и напомни, че държавата я субсидира, за да „изпълнява своите ангажименти като независима обществена медия”. Сайтът на СБЖ публикува подробна информация по казуса в следната публикация:

Рашидов скастри „Денят започва с култура“, БНТ защити независимостта си

На свой ред самият Георги Ангелов, както и участвалият във визираното предаване проф. Велислав Минеков също изказаха своите позиции в защита на свободата на словото в отворени писма, разпространени днес. Сайтът на СБЖ съобщи подробно и за тях в публикацията по-долу:

Георги Ангелов и проф. Минеков с остра реакция към Вежди Рашидов, бранят свободата на медиите

Председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова потвърди принципната позиция на СБЖ за свободата на словото като „майка на всички свободи”. Тя е категорична, че държавната субсидия на обществените медии, каквато е и БНТ, в никакъв случай не може да служи за оправдание на опитите на висши държавни служители, били те и министри, да се месят в журналистическата работа.

Всеки засегнат от предаване или публикация, естествено, има право на отговор, но по същество, а не в агресивен и заплашителен тон, насочен срещу този или онзи журналист. Недопустимо е да се отправят закани към колеги, защото това е равностойно на пряко посегателство срещу свободата на словото, подчертава Снежана Тодорова. Тя потвърждава, че при всички подобни случаи СБЖ ще реагира неизменно остро и в защита на журналистическите права и свободи.

25th Apr2016

Кръгла маса на тема „Новруз – празник на новото начало“, Прес-клуб СБЖ, 27.04.2016г.

by Черно и Бяло

Сдружение за културни продукти и международен културен обмен „Спектър 21 век“ съвместно със Съюза на българските журналисти и под медийното партньорство на сп.„Дипломатически спектър“, организират кръгла маса на тема: „Новруз – празник на новото начало“. Събитието е част от инициативата на сдружението „Покажи традицията, подари празник!“ и ще се проведе на 27 април от 11 часа в залата на Съюза на българските журналисти. (more…)

13th Apr2016

Почит за Юрий Гагарин

by Черно и Бяло
DSCN2557Преди 55 години, на 12 април 1961г. в 9:07 часа, бе сбъдната най-дръзката мечта на човечеството – полет в космоса. От космодрума Байконур излетя първия в света космически кораб „Восток 1“, който извършва пълна обиколка около Земята в продължение на 108 минути. На борда е съветският пилот и летец – космонавт Юрий Алексеевич Гагарин.

По повод 55-годишнината от първия полет на човек в космоса, пред паметника на Юрий Гагарин в гр. Банкя се състоя тържествена церемония.

Пред гостите на тържеството приветствия поднесоха: Н.Пр. Юрий Исаков – извънреден и пълномощен посланик на Руската Федерация в България, Рангел Марков – кмет на Банкя, Красимир Велчев – председател на групата за приятелство България – Русия в Народното събрание, Н.Пр.Темиртай Избастин – ръководител на дипломатическата мисия на Казахстан, Георги Иванов – първият български космонавт. На събитието присъства и г-жа Снежана Тодорова – Председател на УС на СБЖ и председател на КС „Русия – България“, Иван Върбанов – Главен секретар на СБЖ, художникът Иван Яхнаджиев, директорът на Руския културно – информационен център Сергей Александрович Смитюшенко, Екатерина Павлова – главен редактор на сп. „Дипломатически спектър“, Шара Карсакпаева – директор на Руския лицей в София, а така също представители на дипломатически мисии, депутати, обществени деятели, граждани.

Учениците от средното училище при Посолството на Русия в България и възпитаниците на 78 СОУ „Христо Смирненски“ – гр. Банкя, изнесоха рецитал, посветен на подвига на първия космонавт Юрий Гагарин.

Церемонията завърши с полагане на цветя и венци на паметника на Гагарин.

27th Feb2016

СБЖ: НЕ НА НАСИЛИЕТО!

by Черно и Бяло

sbj-2

Управителният съвет на Съюза на българските журналисти изразява решителен протест срещу случаите на всекидневно насилие в българското общество. Последният зверски побой над младо семейство на Околовръстното шосе в София, извършен от охранители/?!/, за сетен път показа колко тежко болно е нашето общество.
  • Докога агресивната посредственост ще властва в нашия живот?
  • Защо извършителите на престъпни деяния живеят с чувство на безнаказаност?
  • Нима ще позволим вълната на агресия и насилие да убие човешкото в нас?
  • Очакваме компетентните държавни органи да предприемат незабавни мерки за опазване на обществения ред!

УС на Съюза на българските журналисти обявява началото на журналистическа кампания „Не на насилието! За повече доброта и хуманизъм в нашия живот!”

УС на СБЖ

11th Feb2016

СБЖ: Декларация на УС на СБЖ във връзка с новоприетите добавки към Закона за обществени поръчки

by Черно и Бяло

sbjСъюзът на българските журналисти изразява дълбокото си възмущение от поредния удар на властимащите срещу свободното слово и независимостта на медиите.
Скандален текст, въведен като „изключение“ от общите правила в току-що приетия Закон за обществените поръчки, освобождава държавните институции от задължението да обявяват обществена поръчка при „закупуване на програмно време или осигуряване на предавания, които се възлагат на доставчици на медийни услуги“.
Това „изключение“ развързва ръцете на силните на деня да си подбират по свой вкус медии, в които да наливат значителни финансови ресурси за информационни кампании по оперативни програми на ЕС и по други теми, които ги интересуват. Така се задълбочава порочната практика за директно договаряне между държавните институции и „услужливи“ медии. Всяка институция ще има възможност да си купи програмно време в радио или телевизия, която сама си избере, и да контролира съдържанието на въпросните предавания според своите интереси.

Така се ликвидира всякаква състезателност и конкуренция на медийния пазар.Ще оцеляват не онези медии, които отстояват своята независимост и качествената журналистика, а тези, които угодничат или са удобни за властта.

Редица политолози, юристи, бизнесмени и дори депутати открито нарекоха този текст „лобистки“. Той се появи в този вид доста изненадващо преди второто четене на законопроекта в пленарна зала. Вносителите се оправдават, че подобна клауза е предвидена и с прословутата евродиректива 24/2014 г. Тя обаче е прочетена твърде буквално и без оглед на реалното положение в България, защото това устройва нашите самозвани демократи, като им помага да корумпират и развращават медиите с цел да задоволяват своите властови и икономически апетити и амбиции.

Бързането при гласуването на закона без широко оповестяване и надлежаща обществена дискусия, разработването му на тъмно, само доказва неговия лобистки и антидемократичен характер. Затова СБЖ се присъединява към призивите президентът на върне закона, което да стане повод да се състои необходимата и заобиколена в случая дискусия и законодателите да се съобразят с нейните резултати.

Примерът с този пряко насочен срещу свободата на словото и независимостта на медиите закон е продължение на съзнателно и умишлено провеждан години наред курс на установяване на финансов и друг контрол над медиите.

Плачевният резултат е, че България се срива неудържимо в класациите за медийна свобода, за което от време на време дори от Брюксел ни критикуват.

В тази обстановка българската журналистическа колегия се нуждае от спешни, реални и действени мерки, които да защитят нейните права и да й осигурят реална възможност да се противопостави на тоталния и унизителен натиск, на който е подложена. Журналистическата професия в България и българските журналисти спешно се нуждаят от законови и икономически механизми и гаранции, които да ги защитят от произвола на държавата и медийните собственици, сраснали се с олигархията, за да могат да изпълняват ролята си на независим и демократичен обществен коректив. СБЖ настоява атаките срещу медиите да престанат, а вместо това властите да се загрижат за промени в съответните нормативни документи, които да помогнат да се намери начин за достойно възнаграждение на журналистическия труд. Без всичко това в България не може да има качествени медии и качествена журналистика, а следователно не може да има реална борба с корупцията, не може да има истинска демокрация.

23rd Jan2016

СБЖ: Съобщение от УС на СБЖ във връзка с Международен дом на журналистите – Варна

by Черно и Бяло

sbj-2Във връзка с разпространяващата се невярна информация от заинтересованото лице Георги Недялков УС на СБЖ заявява: Съюзът на българските журналисти е легитимна организация с легитимно ръководство и се представлява от Снежана Тодорова. Всеки, който иска да провери легитимността, може да се снабди с такова удостоверение от СГС – фирмено отделение. Договорът между „ВИГИ-ТУРС“ и СБЖ е изтекъл на 30 октомври 2015 година и оттогава Георги Недялков без основание пребивава в Международния дом на журналистите – собственост на Съюза на българските журналисти. СБЖ многократно – устно и писмено, го кани да освободи имота, но той незаконосъобразно продължава да го държи. Манипулативно и невярно се представят взаимоотношенията между „ВИГИ-ТУРС“ и СБЖ. Юридически въпросът е изяснен и са необясними неговите претенции към СБЖ.

УС НА СБЖ

17th Nov2015

Празник в СБЖ

by Черно и Бяло
На рождения си ден председателката на СБЖ Снежана Тодорова сподели със скъпите си гости прекрасна новина, а именно награждаването ѝ от Общокитайската асоциация на журналистите със сертификат „Приятел на китайските журналисти”. Тя беше на посещение в Китай заедно с делегация журналисти от български медии.

Наградата, която Снежана Тодорова получи в навечерието на своя юбилей, е доказателство за активната ѝ работа не само в областта на заздравяване и разширяване връзките на СБЖ със сродни журналистически организации по света, но и за всеотдайната ѝ ползотворна дейност за отстояване интересите на българските журналисти.

Екипът на сп. „Черно и Бяло”, както всички нейни приятели, съратници и близки, честитиха този щастлив рожден ден и ѝ поднесоха дар – графиката „Полет” на художника-график Иво Милчев.

снимки Мари Къналян

03rd Oct2015

Почетен диплом „Обществено признание” за Снежана Тодорова

by Черно и Бяло

На 24 и 25 септември 2015 година в Санкт Петербург се проведе Евразийски женски форум, в който участваха над 700 представители от законодателни и изпълнителни властови структури, делови кръгове, научни и обществени организации, авторитетни дейци на международното женско движение от 70 страни. Председател на организационния комитет на форума бе Валентина Матвиенко, която е и Председател на Съвета на федерацията на Федералното събрание на Руската Федерация.Бяха обсъдени въпроси на социалната сигурност и устойчивото развитие, международното сътрудничество, ролята на жените в икономиката, политиката, журналистиката, социалната интеграция на обществото. Програмата включваше пленарни заседания, кръгли маси, представяне на хуманитарни и благотворителни проекти, изложби. Бе приет заключителен документ, който определи насоките за развитие и укрепване на международното хуманитарно сътрудничество.

PIC000355

Сред отличените с почетен диплом „Обществено признание” на Евразийския женски форум бяха ръководители на обществени организации от Германия, Китай, Полша, Русия, САЩ. И от България – нашата Снежана Тодорова, председател на УС на СБЖ.

25th Sep2015

„Икономическата криза свършва, кризата в медиите – не! Защо?”

by Черно и Бяло

Под това мото мина Международната среща на журналисти от Балканския и Черноморския регион в МДЖ – Златни пясъци, на 20–21 септември 2015г.

IMG_2795_1След като представи и приветства делегатите Снежана Тодорова, председател на СБЖ, откри срещата с приятната новина за паметник на Константин Фотинов в пределите на Турция. Съюзът на българските журналисти и Асоциацията на журналистите в Мудания, с подкрепата на община Нилюфер, Бурса (Турция), инициират поставянето на паметна плоча на Константин Фотинов.

Участниците в медийния форум бяха поздравени от кмета на община Нилюфер, Бурса – Мустафа Бозбей, чрез пряка видеовръзка.

Президентът на Асоциацията на журналистите от Мудания – Явуз Герчекчи сподели, че паркът и голямото дърво – чинар, се намират в района на квартал Гьорюкле, община Нилюфер, където живеят предимно изселници от България. Паметната плоча на Фотинов – по идея на председателя на СБЖ г-жа Снежана Тодорова, в партньорство с Асоциацията на журналистите от Мудания, ще бъде вградена в столетен чинар, който е под специалната грижа на общината.

С подчертано внимание делегатите се отнесоха към въпросите за прозрачност, независимост, регулация и саморегулация в журналистиката, както и към болезненото нарушаване правата на журналистите. В края на втората сесия работата на делегатите от срещата беше обобщена в ДЕКЛАРАЦИЯ на участниците в Международната журналистическа среща на страни от Балканите и Черноморския регион 20–21 септември 2015г., МДЖ – Варна

Откъси от забележителните изказвания и дебатите на срещата предоставяме на Вашето внимание:

Надежда Ажгихина: Нараства ролята на журналистиката

_MG_2948„Поздравявам СБЖ с това, че бе създаден и се развива Балкански и Черноморски медиен център”,така приветства Надежда Ажгихина – вицепрезидент на Европейската федерация на журналистите (ЕФЖ) и секретар на Съюза на журналистите в Русия участниците в международната журналистическа среща във Варна.
„Монополизацията на пазарите, икономическите проблеми, съкращаването на работните места – това са процеси, които протичат навсякъде по света. Важно е да се отстоява ролята на журналистиката като значима сфера на общественото развитие:

Олигарсите в много страни, следвайки гледната точка на Рупърт Мърдок, се опитват да наложат тезата, че в цифровата ера не е нужна журналистиката – с нейните етични, професионални принципи и обществена мисия. Те изтъкват единствено водещата роля на медийните мениджъри, които ръководят послушни и готови на всичко работници в информационната сфера.

В Русия тези думи се мултиплицират от някои чиновници. Ние, журналистите, не сме съгласни с това. Ролята на журналистиката нараства неимоверно много в епохата на безграничната информационна свобода. Тя служи на обществото и помага на хората да направят своя самостоятелен избор.

Ние, журналистите, сме уверени, че само чрез солидорност може да бъде преодоляно това изпитание. Надяваме се, че Международният дом на журналистите тук ще се превърне в ново средище за наши срещи и ще бъде център за развитие на журналистите в Европа.” коментира Ажгихина.

„Журналистиката – в служба на обществото“ е мотото на МФЖ и ЕФЖ: В Русия, като развитие на това послание се роди инициативата „Диалог на доверието“, която вече няколко години събира колегията. През октомври т.г. срещата ще се проведе в рамките на Фестивала на журналистите в Русия. В него участие ще вземе и делегация на СБЖ, водена от председателя Снежана Тодорова”.

Джим Бюмела, президент на Световната федерация на журналистите:

_MG_2926„Големи медийни корпорации са господстващи на пазара. Турболенциите от концентрациите на медийния пазар са ясно видими. Те все повече разчитат на частни капиталови инструменти. Решенията в управлението са продиктувани от интереса на акционерите и рекламодателите. Редакционните решения все повече се мотивират от търговските фактори.
Журналистите стават все по-малка част от тази корпоративна машина. Бизнесът няма нищо общо с новинарството. Медийната среда става все по-несигурна, а медийните гиганти няма да могат да използват силата на новите технологии. Те ги употребяват за намаляване на разходите си.

Медийните гиганти наложиха много радикални промени в начина на работата на журналистите, начина, по който се консумира информацията. Това поставя на риск качествената журналистика. Ние поддържаме тезата, че бизнес моделът е мъртъв. Медийните корпорации не могат да дадат нови решения. 2,5 млрд. хора по света четат вестници, 800 млн. са читателите на онлайн изданията.

Тиражите на хартиените издания са стабилни, но по места се наблюдават огромни раличия. Европа губи пари,защото падат тиражите, но в същото време постъпват приходи от рекламите в интернет. Много ог медийните корпорации продължават да са силни и стабилни. Независимо от кризата настъпиха промени в медийните пазари.

Една от тези промени е старанието да се намаляват разходите. Уволняват се масово репортери в повечето западни държави. Би Би Си непрекъснато редуцира персонала си и се очакват нови и нови финансови рестрикции. Намалява и количеството на съдържание в медиите.

Начинът, по който се поднасят новините, се промени. Начинът по който новините се споделят и разпространяват – също. Намаляват се заплати и социални придобивки в медийния бранш. Има тенденции към ограничаване на правата на журналистите. Не се инвестира в разследващата журналистика. Масово е настъплението на новите медийни платформи.

Има все по-голямо размиване в условията за заплащане. Всичко това няма как да не се отрази на качеството. Наблюдава се тенденцията на мултифункционалност. Ние не трябва да се противопоставяме на новите технологии. Независимо какво е бъдещето на медиите, най-важното е качеството им. Вярваме, че истината и точността трябва да са основните ценности в журналистическата етика.

Без ценностите си ние няма да имаме доверието на хората. Ние искаме нормални, достойни отношения в бранша. Искаме да се дава винаги приоритет на истината във фабриката за новини и да се откроят важните за обществото неща.

Съюзите на журналистите са гарант за силата на медиите и защитата им. Журналистиката е в етап на трансформация. Докато публиката, читателите защитават правото си да получават точна информация, журналистиката ще бъде журналистика.”

Иво Инджов: Отговорност и прозрачност в медиите

„Както сигурно знаят нашите чуждестранни гости, медиите в България са свободни, но не независими, и тя заема 106-о място в класацията за свобода на пресата на „Репортери без граници“.

Като виновни за състоянието на медиите на такива конференции обикновено се сочат държавата и големите медийни корпорации, които често действат в симбиоза помежду си. Виновна е и икономическата криза, която макар и да си отива в Европа, в България все още е причина за свития рекламен пазар.

Това води до рязко редуциране на легитимните източници на доходи за медиите, те са зависими от финансирането от съмнителни спонсори, както и от държавата по линия на популяризирането на европейските фондове. Така медиите стават още по-уязвими за външни влияния и корупционен натиск. Много по-рядко се дискутира упадъкът на етично-професионалните норми в журналистиката и отказът на медийната саморегулация.

И така, ще се спра на няколко, повечето от тях нови, почти непознати в България механизми и инструменти, които допринасят за по-висока степен на медийна отговорност и прозрачност.

IMG_2869

Слабо известни механизми и инструменти на медийната саморегулация

Прессъветите, характерни за страни като Швеция, Германия и България, в която има две конкурентни институции със сходна функция, имат славата на „книжен тигър“ на медийната саморегулация.

Друга институция за самоконтрол в медиите е омбудсманът. Разпространена е в страни като Швеция, Португалия, Франция, САЩ. Интересно е да се отбележи, че в последните две страни няма прессъвети. Според една студия на European Journalism Observatory в 13 изследвани западно- и източноевропейски страни медиите рядко си позволяват назначаването на омбудсман или лице, отговорно за диалога с читателите. Институцията „медиен омбудсман“ е почти непозната в България, ако изключим скромния опит на обществената БНТ, за който обаче има крайно оскъдна публична информация.

Други инструменти на медийната отговорност са редакционните блогове, обратната връзка с читателите в социалните медии и др. Колкото и иновативни да са те, няма да дадат резултат, ако в редакциите не се култивира културата на критиката.

Каква е ситуацията в България? Някои редакции публикуват поправки при допуснати грешки, макар че практиката на колонки с редакционни корекции не съществува. Да не говорим за цялостен corrections management. Редакционните блогове се броят на пръстите на едната ръка, а обратна връзка с аудиторията чрез социалните медии, която да взема отношение към грешките, на практика няма.

Като цяло липсва журналистическа култура на критиката – особено на редакционните съвещания, когато колеги би трябвало да критикуват колеги за грешки и некачествена работа. Това го казвам от личен опит като журналист. Ето още едно бяло петно на медийния самоконтрол, където промяната трябва да започне в самите редакции.

Прозрачността е проблем

Създава ли прозрачността повече доверие в редакциите и журналистическите продукти? „Прозрачността се превърна в „Buzzword”, но не може да бъде оценявана еднозначно, а противоречиво и комплексно”.

В България, в която поголовно спадналите тиражи на вестниците са строго охранявана тайна, въвеждането на подобни форми на редакционна прозрачност е все още в сферата на фантастиката. Макар че има отделни случаи, в които медии се опитват да представят пред публиката как е създаден даден продукт.

В България съществуват обосновани подозрения, че чрез популяризирането на европейските фондове, обявите за обществените поръчки и договори за медийно обслужване на общините се толерират определени медии. От 2013 г. правителствата обявяват периодично какви суми изразходват за реклама в медиите за популяризиране на еврофондовете. Информацията обаче не обхваща всички медии, няма регистър.

В България през последните години бяха направен известни стъпки към прозрачността на медийната собственост. Освен съществуващият регистър в СЕМ на доставчиците на аудио- и аудиовизуални услуги, с промяна в един закон стана задължително печатните медии да обявяват веднъж годишно собствеността си – до физически лица и публични АД.

Списъците се публикуват в сайта на културното министерство. И в двата случая обаче не може да се проследят действителните собственици, когато те са офшорна фирма. Като цяло предоставяната информация за медийната собственост е доста непълна в сравнения със закона за печата на провинция Бранденбург – информацията се публикува само веднъж годишно и не осветлява и другите медийни участия на собствениците на печатни медии…

В заключение бих казал, че разгледаните от мен инструменти на медийната саморегулация и либерална регулация, някои от които са в младежка възраст и са слабо известни у нас, не са панацея за излизане на медиите от кризата. Още по-малко за решаване на сакралния проблем с легитимното им финансиране.

Но те са стъпки напред за стимулиране на отговорността на медиите и нарастване на тяхната прозрачност – две неотмениним условия за възстановяване или разширяване на автономията на медиите. А медиите с автономна редакционната политика са в по-силни позиции при търсене на легитимни източници на финансиране.

IMG_2888

Добромир Тенев за правната страна на проблемите:

Изказване на г-н Добромир Тенев на тема „Защитата на медийната свобода и независимост чрез ефективното използване на правните инструменти за защита на конкуренцията в ЕС; борбата срещу монополизирането на медийния пазар чрез използване на антитръстовите правила на национално и европейско ниво“

„Ще говоря за правната страна на тези проблеми, които до момента коментирате“.

IMG_2872

Проблемът с концентрацията в медиите съществува във всички държави в света, но той е особено остър след 2009 година насам, след началото на икономическата криза. Наблюдава се изключително сериозна концентрация на контрол и собственост по отношение на различните типове участници на медийния пазар, в определени субекти. България не е изключение в това отношение.

В изложението си той се концентрира на четирите форми, които правото на Европейския съюз и съответно кореспондиращите норми на българското конкурентно право забраняват като практики на пазара.

Първата форма са така наречените „картели и съгласувани практики“. Важно е да се знае, че те са абсолютно забранени по силата на чл.101 на Договора за функциониране на Европейския съюз.

Разликата между националното право и Европейските норми е в това, че ако сте сезирали националния орган, трябва да чакате неговото решение и тогава да действате, докато европейското право е пряко приложимо, и ако има нарушаване на чл.101, националният съд е длъжен да го приложи директно.

Следващото явление е злоупотребата с доминантна позиция на пазара – чл.102 от Договора. Разликата между двете е в това, че злоупотребата се извършва от едно медийно предприятие, докато картелите се правят от няколко такива, които не са свързани помежду си. Нарушаването на този член също води до нищожност на действията на нарушаващата страна.

Третата форма е свързана с концентрацията на собственост. Тя е вид споразумение между първоначално независими участници на пазара, която след време, поради изкупуване, прехвърляне или каквато и да била друга форма, води до някакъв вид общ контрол. Общият контрол в медиите означава общ глас, общият глас означава сила. Силата да наложиш теза, виждане, или каквото и да било друго на обществото. Точно затова тези явления са важни и хората, които са на медийния пазар трябва да ги познават.

Четвъртата форма на непазарно поведение е „така наречените държавни помощи“. По силата на чл.107 и чл.108 от Договора е забранена държавната помощ за медиите. Всякаква работа, която държавата възлага на медиите може да се третира като държавна помощ, ако тя се възлага на непазарен принцип. Това е когато държавата дава пари на определени медийни субекти за определен вид услуги. В момент в България държавата е най-големия клиент на медиите по отношение на рекламния пазар.

Наблюдава се това, че „Буквално хората не знаят, че нещо е забранено. Това се отнася и за голяма част от медиите“. „Когато не знаете, че нещо е нарушение, вие няма как да го отразите като такова, дори и да виждате негативните му ефекти“.

Европейската комисия за защита на конкуренцията на Европейския съюз. Тя има отделна, независима наднационална компетенция по тези въпроси. Т.е. вие не сте длъжни, или ако видите, че не постигате нищо с националния орган, да чакате той да се произнесе, Европейската комисия е органът по конкуренция на европейския пазар.

Общото заключение се изразява в това, че чрез механизмите на националното и /или/ езвропейското право, може да се поведе ефикасна борба против придобиващото уродлив вид монополизиране на всички сегменти от медийния пазар – собственост ня медии, печатни, електронни, така също и върху средствата за разпространение. Според европейското право, гарантиращо право на равен достъп до аудитория, ако такъв не е наличен за дадена медия, това може да бъде оспорвано пред Комисията за защита на конкуренцията в Република България и отделно от това пред Европейската комисия. Заключенията на двете комисии са независими едно от друго и постановеното от националната не води до идентично решение на Европейската.

IMG_2873

Къдринка Къдринова пита…

_MG_2901„Защо двете издания – „Преса” и „Тема” „бяха погубени, а 135 журналисти останаха без работа? Две основни причини бяха изтъкнати от издателите – пазарът и интернет. Тоест от една страна качествената журналистика не успяла да издържи на конкуренцията на булевардната, чиито издания се продавали по-добре, а от друга – увлеченият по съвременните технологии читател вече не си купувал печатни медии, предпочитайки да се информира онлайн. Първата теза беше доразвита от последвали енергични публични обяснения на още представители на издателския бранш, как за лошото финансиране на печата била виновна законовата процедура, която облагодетелствала телевизии и радиа при получаване на пари от държавата по линия на европрограмите, а пък вестниците и списанията не можели да се доберат до тази хранилка. Втората теза пък даде мотив за светкавично оповестеното от представител на ръководството на „Преса” намерение за нов „голям проект” в интернет. Относно закриването на „Преса” и „Тема” все пак се появиха и публикации с още версии – за натрупани дългове на двете издания към една гръмко фалирала банка, за нарочната им продажба на друга задлъжняла към същата банка фирма, вероятно предназначена да фалира и да приключи въпроса, за прехвърляне на активите към отделен ръкав, който да захрани новия интернет проект…

Време е да се роди и инициатива, отстояваща правото на обществото поне на свободно и независимо информиране. Продължаването на досегашното положение може да произвежда само нови катастрофи. Било на отделни медии и журналисти, било на цели фрустрирани общества като българското…”

_MG_2975

Васил Сотиров: Защитата на професионалните журналисти в България

Често срещам колеги, които ми се оплакват, че работят все повече и повече за все по-малко пари.

Съкращават щатовете в редакциите, намаляват броя на журналистите, а искат от останалите да работят и за съответните интернет издания, да дават повече дежурства, без да увеличават заплащането им. Напротив.

IMG_2893

В много редакции хонорари вече не се изплащат или те са станали почти символични. Колегите с по-големи заплати биват уволнявани, понеже няма как те да бъдат пряко намалявани, и местата им или се блокират, или на тяхно място се назначават млади и съвсем неопитни, често начинаещи колеги на минимално заплащане, защото все пак работата трябва някак да върви -естествено, при много по-ниско качество.

А в редица издания и заплатите често се изплащат нередовно или на части, докато в един момент целият редакционен колектив не бъде събран и не му бъде съобщено, че за съжаление поради икономически трудности и липса на средства медията се закрива, както стана с колегите от вестник „Преса“ и сп. „Тема“, и както е на път да стане и с редица други медии, главно печатни, и разбира се, частни.

„Какво правите там, в СБЖ, не виждате ли какво става?“, питат много от тях. И лошото е, че трудно можем да им дадем успокоителен отговор. Да, българските журналисти се оказват една от най-незащитените професии, експлоатирани както материално, така и интелектуално – в ущърб на убежденията им.

Кризата в българската медийна сфера е повсеместна, тя все повече се превръща в криза на самата журналистика като професия и като обществено явление, застрашава самите устои на свободата на словото, оттам и устоите на демократичната система.

Всичко това поставя в нова, сложна и трудна обстановка журналистите и техните професионални организации. Те трябва да отстояват както универсалните демократични ценности, права и свободи, за да изпълняват общественото си призвание, така и да защитават и чисто материалните си интереси и най-елементарните си трудови права, а заедно с това – честта и престижа на професията.

IMG_2899

Има ли сили СБЖ да се пребори за тях?

Мисля, че самостоятелно това не е възможно. Необходимо е да търсим широк диалог както с други медийни и граждански организации, така и с властови структури и дори с противници на идеята в нашата среда и извън нея, независимо дали ще търсим специален закон или ще вървим стъпка по стъпка.

Необходимо е и съдействието на европейските институции, защото поведението на българските правителства в медийната сфера дълбоко противоречи на европейските принципи. Без натиск от Европа, и то в рамките на мониторинговия механизъм, промени едва ли ще настъпят.

Ето, и при това правителство не виждаме мерки срещу монополизацията в частния медиен сектор, за изсветляване на собствеността и за прозрачност на финансирането на медиите, за укрепване на обществените медии, които също мизерстват, за защита на елементарни професионални и граждански права на журналистите, които са нарушени със законодателни и нормативни документи.

СБЖ трябва да завоюва централна роля в този процес. Ние не можем да претендираме за роля на съсловна организация, като адвокати или лекари. Но ако успеем да се преборим и да защитим основните права на нашите колеги, това рязко би усилило авторитета на нашия съюз и способността му да действа. И ще има далече по-малко основания за онези, които се съмняват, че СБЖ им е полезен и може да им помогнел.”

Изказване на Светослав Терзиев, зам.-главен редактор на в. „Сега”:

СБЖ подписа договор за сътрудничество със Съюза на украинските журналисти

msj_bannerВ рамките на форума Съюзът на българските журналисти подписа договор за сътрудничество с Националния съюз на журналистите на Украйна. Двете организации ще съдействат за установяване и разширяване на контактите между редакциите на сродни печатни и електронни издания, обмен на журналистически материали и журналисти, както и на професионален, организационен и синдикален опит.
Съюзите ще осъществяват реципрочни визити на журналистически групи и делегации и ще са гарант за обективното отразяване на обществено-политическия живот в двете страни.
На подписването присъства Надежда Ажгихина – вицепрезидент на Европейската федерация на журналистите и секретар на Съюза на журналистите на Русия, както и български и чуждестранни представители на медии – участници в Международната среща във Варна.

ДЕКЛАРАЦИЯ на участниците в Международната журналистическа среща на страни от Балканите и Черноморския регион 20–21 септември 2015г., МДЖ – Варна

Председателят на СБЖ – Снежана Тодорова бе удостоена с почетния знак „Журналист на годината“ на Съюза на журналистите на Украйна.

Като отчитаме влошената медийна среда и многобройните предизвикателства пред журналистите, ние, участниците в Международната журналистическа среща на страни от Балканите и Черноморския регион обявяваме своите приоритети в журналистическата професия:

  1. Истината, обективността и точността в отразяването на фактите и събитията са наши водещи принципи. Без тях журналистиката не би могла да изпълни своята мисия в интерес на обществото.
  2. Днешните предизвикателства пред журналистическата професия са много. Монополизацията на пазарите, икономическите проблеми, съкращаването на работните места, влошаване на условията на труд, атаките срещу журналистите, са процеси, които протичат навсякъде по света и особено драстично в нашия регион. Важно е да отстояваме ролята на журналистиката като значима сфера на общественото развитие, която помага на хората да направят своя самостоятелен избор.
  3. Сериозно изпитание пред журналистите и журналистическата професия са конфликтите по света. В такива моменти се засилват опитите журналистите да бъдат използвани като войници в информационните войни, като ги противопоставят едни на други. Ние, журналистите, заявяваме, че обединени и солидарни ще постигнем ефективна защита на професионалните и социалните права на журналистите и ще преодолеем предизвикателствата на днешния ден.
  4. Призоваваме държавните институции и работодателите да спазват международно приетите норми и ангажименти за защита на журналистите.
  5. Съюзът на българските журналисти ще продължава активно да работи за гарантиране на пълна прозрачност по отношение на медийната собственост и концентрации.
  6. Журналистическите съюзи трябва да отстояват създаването на условия, които да гарантират свобода на словото, защита на журналистическия труд и спазване на етичните норми и професионалните стандарти, според Кодекса на журналистическата етика.
  7. Осъждаме включването на журналисти в „черни списъци“ и други форми на нарушаване правата им, като призоваваме да не се допускат подобни практики в бъдеще, както и да бъдат привличани към отговорност нарушителите на правата и свободите на журналистите.
  8. Осветляването на собствеността на медиите, борбата срещу монополизирането на медийната среда, регламентирането на достойното заплащане на журналистическия труд са сред най-неотложните приоритети на журналистическата общност.
  9. Призоваваме журналистите да спазват етичните и професионални стандарти, като категорично осъждаме езика на омразата в медиите, подбуждането и мултиплицирането на медийни послания, внушаващи страх, омраза и агресия.

Радио Бинар – БНР излъчи директно в интернет Международната среща на журналистите от Балканските страни и Черноморския регион.

Иван Върбанов, СБЖ
Красимир Пеков
снимки: Станислава Пекова

09th Sep2015

Златно перо за едно златно сърце

by Черно и Бяло

На 4 септември, в читалище „Напред – 1903” в гр. Павел баня, се състоя вълнуващо тържество по повод 80-годишния юбилей на г-жа Йорданка Трополова – известна журналистка и общественичка. На него тя получи най-високото отличие на Съюза на българските журналисти – „Златно перо”. На събитието присъстваха кметът на общината – г-н Станимир Радевски, председателят на читалищното настоятелство – г-жа Донка Иванова, председателят на Съюза на българските журналисти – г-жа Снежана Тодорова, Яница Станчева от в. „Долина”, Казанлък, представители на общинската администрация, колеги, приятели и близки на г-жа Трополова, граждани и гости на Павел баня. Проявата бе част от програмата за Празника на Павел баня – 8-и септември, Рождество на Пресвета Богородица.

4 - 2

На тържеството г-жа Донка Иванова представи факти от живота на журналистката. Работила е 15 години в Комитета на българските жени последователно като завеждащ отдел, и на изборните длъжности – секретар и първи заместник-председател. Била е председател на комисията „Жените и средствата за масова информация” към Международната социологическа асоциация, секретар на обществени начала към Българска социологическа асоциация (1983–1988г.) и съдебен заседател при Върховния съд на НРБ (18.06.1986г.) От 1986 до 1988г. е главен експерт в Социалния съвет при Министерски съвет. През 1988г. е назначена за главен редактор на списанието за мода и естетическа култура „Лада”, където остава до пенсионирането си през 1990г. В периода 1990–2005г. работи като редактор във в. „Ние, жените”, сътрудничи на престижните списания „Българе” и „Български дипломатически преглед”. За принос в развитието на културата ѝ е присъден орден „Кирил и Методий” І степен (1976г.). Има множество журналистически публикации и съавторски участия в колективни философско-социологически трудове по проблемите на жените, децата и семейството. Един от тези трудове е награден с най-високото отличие за наука на БАН на името на акад. Тодор Павлов (1988г.). През 1981г. във връзка с 1300-годишнината на България заедно с телевизионния журналист Тома Томов снимат документалния филм „Българки”, преведен на основните езици на ООН, за който ѝ е присъдено специално отличие на Комитета за култура. Автор е на социологическите студии „Българката – хоризонти на прогреса”, „Многодетството – щастие и болка”, на сборника разкази „Нощни влакове” и на стихосбирките „Под знака на Овена”, „Феникс” и др. Преди 11 години със съпруга си се преместват да живеят в гр. Павел баня. Тук г-жа Трополова се включва активно в културния живот на региона, сътрудничи на в. „Долина”, Казанлък. През декември 2010г. е наградена от Европейския синдикат по образованието и СБУ с почетния диплом „Журналист на годината – 2010”.

Г-жа Трополова благодари за сърдечните думи при представянето ѝ и подари на читалището в Павел баня сборник с около 200 статии – „Павел баня през погледа на журналиста”, посветен на хора и събития от града и общината. Специалното издание е дело на главния редактор на сайта www.Pavelbanya.eu Недялко Несторов. Той заяви, че за 10 години г-жа Трополова е написала за Павел баня повече статии, отколкото от създаването на града до наши дни от всички останали.

Вечерта продължи с рецитал на нейни стихове от новата ѝ стихосбирка „Бели люляци” и разказ от сборника „Всичко е любов” – първото електронно издание в Община Павел баня. Кметът Станимир Радевски, поздрави госпожа Трополова с юбилея и ѝ връчи грамота и почетния знак на Община Павел баня.

7

Присъстващите споделиха свои впечатления и спомени. А тя, развълнувана от емоционалните им думи, призна: “Осъзнах, че съм щастлив човек, защото много отрано разбрах, че моето призвание е перото. Може би животът оцени тази моя любов към журналистиката и ми направи чудесен подарък – последните двадесет и седем години да работя единствено и само като журналист”.

Безспорно кулминацията на вечерта бе връчването на „Златното перо”. Г-жа Снежана Тодорова се обърна към журналистката с думите: „Жителите на Павел Баня са щастливи хора, защото вече 10 години неотлъчно с Вас е Йорданка Трополова. Тя e дала и дава толкова много на българската журналистика, че заслужено получава най-високото отличие на СБЖ. Чрез своето творчество, чрез своя професионализъм и най-вече чрез своята гражданска позиция, тя е пример за не едно поколение журналисти.“.

А попизпълнителят Христо Паскалев – Паскал сподели, че тя е бисер, който трябва да пазим и ценим и я поздрави със своите песни „Бащина земя”, „Какво му трябва на човек”, както и с руската „Ваше благородие”.

Малко преди неговите изпълнения, председателят на БСП в гр. Казанлък Николай Терзиев, поднасяйки на журналистката цветя, каза нещо толкова силно и толкова вярно, че сякаш то резюмира вечерта: „Радвам се, че това „Златно перо” е за едно златно сърце”.

Екатерина Павлова
снимки: Екатерина Павлова и Румен Скрински

31st Jul2015

Декларация на УС на СБЖ по повод спирането на в-к „Преса“ и сп. „Тема“

by Черно и Бяло

sbjУС на Съюза на българските журналисти изразява дълбоката си тревога от спирането на вестник „Преса“ и списание „Тема“ – различните и коректни авторитетни издания с огромна читателска аудитория. Закриването им е пореден израз на дълбоката криза на медийната среда и на журналистическата професия в България.

135 колеги са освободени в последния работен ден!

Спирането на „Преса“ и „Тема“ е част от процес, който вероятно ще продължи, защото и други печатни издания, и то с утвърдени имена, са също в много тежко положение. Обедняването на медийната среда обаче очевидно не тревожи управляващите, които го смятат за естествено и нормално. Това е късогледа политика, зад която стоят определени политически и икономически интереси, но тя е дълбоко порочна и вредна за България.

В българските медии тече уродлив процес на монополизация и концентрация в ръцете на зависими от властта лица, пред който редуващите се правителства си затварят очите. Налице е крещяща нужда от прозрачност и осветляване на медийната собственост, на каналите за финансиране, на рекламната и разпространителската мрежа, за да стане ясно кой на кого и с какви пари служи. Не се предприемат никакви стъпки в тази насока, защото сегашното положение очевидно е изгодно на политическия елит и яростно се защитава от явни и скрити лобисти.

Всичко това прави изключително трудно упражняването на журналистическата професия днес. Нарушават се социалните и трудови права на журналистите. Деформацията на пазара размива границата между информация и реклама, между обективна, независима и поръчкова журналистика. Това принизява авторитета на журналистиката и не позволява на журналистите да изпълняват мисията си – да служат на обществения интерес.

Съюзът на българските журналисти от дълго време с тревога предупреждава за тези пагубни явления и процеси в медийната среда у нас, които станаха предмет на сериозни критики и от европейските институции и които сериозно накърняват образа на България. Но те са и заплаха за нейното развитие като демократична и правова държава. Сривът на България на незавидното 106-о място в годишния Индекс на свободата на пресата за 2015г. на базираната в Париж международна организация “Репортери без граници” (на последно място сред страните от ЕС и след много африкански, азиатски и латиноамерикански държави от Третия свят) е само следствие от натрупаните абсурди в българските медии и в българското общество като цяло през последните години.

УС на СБЖ смята, че с оглед на неблагоприятната икономическа, политическа и социална обстановка у нас най-доброто разрешение на тези въпроси е приемането от Народното събрание на нормативни документи за професионалната журналистика и защитата на журналистическия труд.

  • Ако в българската медийна среда беше утвърден процесът на колективно трудово договаряне днес десетките наши колеги, които остават на улицата, щяха да бъдат защитени.
  • УС на СБЖ счита, че само законовата принуда може да предпази журналистите от произвола на задкулисни издатели и работодатели и да гарантира не само техните права, но и наличието на демократична, високо професионална, обективна и здравословна медийна среда, от каквато България има крещяща нужда, ако иска да бъде наистина европейска държава.
  • СБЖ е готов за задълбочен диалог със съответните държавни институции и с медийните издатели и собственици с цел да бъдат намерени практически стъпки и решения за създаване на нормална медийна среда.

Ние смятаме, че такъв диалог не търпи отлагане!

29th Jun2015

В помощ на младите колеги

by Черно и Бяло

DCIM100MEDIADJI_0009.JPG Интересна инициатива на Фотографска агенция БУЛФОТО се проведе в салон „Журналист” в сградата на СБЖ. От 26 до 28 юни група младежи, желаещи да се усъвършенстват, заинтересовани от това да се изразяват чрез фотографията, участваха в курса по „Основи на фотожурналистиката” на една от най-изявените и престижни фотографски агенции – БУЛФОТО. Лектори бяха основателят на агенцията и сегашен нейн управител Евгени Димитров, регионалният мениджър за Североизточна България Любомир Бенковски и специалистът в новото направление „Въздушна фотография и видеозаснемане” Светлин Маринов.

В поредица от лекции с общ хорариум 24 часа, ръководителят на курса Любомир Бенковски разясни основните правила при заснемане на обекти за публикуване в медиите. Курсистите получиха практически съвети от реално действащи фоторепортери по най-важните въпроси като избор на гледна точка, построяване на композиция, боравене с различни настройки на цифровите фотоапарати и практическата полза от тези действия за получаване на ценно за целта на дадена публикация въздействие.

Във втората част от курса с интерес бе посрещнат другия лектор Светлин Маринов, който запозна курсистите с най-новите тенденции във въздушното заснемане и технологиите на най-новите летателни апарати – дроновете. По време на демонстрацията заедно с курсистите любопитство проявиха и случайни минувачи. За нивото на лектора е показателен и фактът, че той е един от авторите на най-големия брой клипове, разкриващи красотата на българската природа и величието на историческите ни паметници в сайта www.OTNEBETO.COM.

Практическото занятие включваше и работа на терен, като за целта трябваше да се отрази проведеният в събота парад против омразата към различните. Всички се справиха със задачата.

Последният ден беше посветен на етиката във фотожурналистиката, както и на въпросите за авторските права върху снимките и правата на заснетите личности. На всички участници Фотографска агенция БУЛФОТО връчи дипломи.

Pages:123»