29th Nov2017

Художниците от Художествената гимназия, галерия „Дебют”, 01–31.12.2017 г.

by Черно и Бяло

На 1.12.2017 г. от 18.00 ч. в галерия „Дебют” се открива за дванадесети път ежегодната изложба на художниците от Художествената гимназия в София. Мотото на изложбата „Художници създават художници” е израз на идеята, че само творци могат да формират художествен вкус у своите възпитаници.

Участниците са автори с многобройни изяви в различни области: живопис, графика, скулптура, стенопис, илюстрация и приложна графика. Изложбата представя автори от различни поколения, с различни естетически възгледи и различни посоки на развитие. Те следват своето призвание въпреки трудностите на живота, многобройните ангажименти на преподаватели, въпреки риска да бъдеш художник днес.

Творческите постижения на преподавателите са гаранция за качествено обучение и формиране на следващите поколения творци. Много от големите имена в българското изобразително изкуство са възпитаници на Художествената гимназия. Обединява ги традицията, творчеството, въображението и изящното. В ателиетата се създава климат на искреност и естествено човешко общуване. Удовлетворението и радостта от творческата работа правят близки поколенията и улесняват приемствеността между тях.

Спиралата на творческия цикъл продължава…

В изложбата участват: Вера Върбанова, Ангеларий Димитров, Мария Налбантова, Цветомила Христова, Атанас Ташев, Динко Стоев, Донка Павлова, Стоян Куцев, Димитър Яранов, Добрил Андреев, Павлина Обретенова, Ваня Малакчиева, Петко  Петков,  Момчил Илиев, Рада Пилюшка и Зоран Мише.
Куратор на изложбата е Атанас Ташев.

Откриване: 1 декември (петък), 18:00 часа
Мястото: галерия „Дебют”, бул. „В. Левски” №62

26th Nov2017

Минало и настояще на един контракултурен разказ, група XXL, Национална галерия, 28.11.2017 –18.02.2018 г.

by Черно и Бяло

Изложбата на създадената през 1994 група XXL съдържа документация и творби от вече далечното и изпълнено с желание за промяна последно десетилетие на миналото столетие, като същевременно показва актуални произведения на авторите от този някога пределно провокативен артистичен кръг.

Освен основателите Свилен Стефанов, Генади Гатев, Хубен Черкелов, Иван Кюранов, Косьо Минчев, Расим, Георги Тушев и Слави Славов, са представени и автори, включили се в неговата дейност с течение на годините – Росен Тошев, Димитър Яранов, Георги Ружев, Борис Сергинов, Красимир Добрев, Йордан Ефтимов, Дейвид  Д’Агостино и Анатолий Осмоловски. С групата в различни години са сътрудничили голям брой автори, а десетки са открили самостоятелни изложби в пространството на галерия XXL.

Първият манифест  на групата „Ритник в гърба на инерцията” е написан и публикуван в началото на 1995 във в. „Култура”, а по-късно с допълнения се появява и на страниците на „Литературен вестник“. Името XXL се свързва и със съществувалата между 1996 и 2003 столична галерия на пл. „Македония”. Имената на някои от най-популярните изложби на кръга XXL звучат като: „Нова българска живопис” (1996), „Косьо, Хубен, Тушев” (1997), „Измерения на насилието” (1998), „Gangstart” (1998), „Българският пейзаж като метафора” (2001) и „Нови радикални практики” (от 1997 до 2001). Галерия XXL е закрита през 2003 от областния управител на София след изложба в галерията под името „AntiSax (Ново политическо изкуство)“.

Изложбата и изданието към нея се реализират с подкрепата на One Gallery, София
Куратор: Свилен Стефанов

Откриване на 28 ноември, вторник, в, 18:00 часа
Двореца, пл. „Княз Александър І“

21st Nov2017

„Молитва“, Верде, Мраморна зала, РКИЦ, 22.11.–15.12.2017 г.

by Черно и Бяло

Фондация „Верде“ и фондация „Звезден старт за таланти“ откриват изложба Молитва на 22 ноември от 19:00 часа в Мраморна зала в РКИЦ.

pokana
„Всичко, което имам да казвам, е изразено в картините ми. В тях виждам моите деца, които са ми еднакво скъпи и ценни. Бленувам да настъпи мига, отново да вложа емоции и чувства, да изживея и пресъздам болките, страданията и щастливите им мигове. Полетът на мисълта, философските ми убеждения, техническите познания и маската, под която се прикривам, ми помагат да изразя себе си. Багрите, скритите кодове и знаците в картините ми, представени чрез „Техника на взаимодействието“, дават възможност на всеки, според собствената си фантазия и душевност, да си направи изводи, да тълкува по свой начин внушението на моето творчеството.“
Многопластовата богата палитра на Верде, изпълнена с вибрации и емоции, докосва и провокира вълнуващо. Въздейства със своята вътрешна светлина,  духовна чистота и мъдрост. Философските теми, които засяга, изплуват от дълбочината на мисълта му. Представената серия от големи платна, блести с цветово равновесие. На всяка негова картина на гърба е поставен отличителен знак-печат, с образа на „Герба“. Негова стихия са: картини, които се движат, погледнати от всякъде; разнообразие на багрите; ярка динамичност на образите; очарование на колорита на формите; скритите кодове и знаци. С омайващо великолепие и съкровено чувство,  поставя ангелче в човешка длан. Високата живописна култура,  преклонение и възхищение на Верде, ни връща назад във вековете, за да напомни за великите художници. Изобразява очарованието, въздействието и внушението на Богородица, озарена с едва доловима усмивка, а Кръстителят,  с кръст и вдигнат пръст нагорe. Извайва лика  на абсолютния господар на земята, връзката между хората и боговете. Подчертава високият царствен сан и всемогъщество, с уникалната погребална маска, украсена с кобра, двойна корона и атрибути. Живите очи на фараона  напомнят за неговата вечност. Безусловно вярва в благотворното влияние на молитвата. Пресъздава до съвършенство силното въздействие на „Спасителя“, очи и устни, които говорят и се движат. Изящно изработва детайлите и дълбочината на всяка гънка от дрехата. Извайва образът на „Лейди Мериям“, обгърната със син цвят на воала, символ на небесна чистота. Инспериран  от творчеството на Леонардо да Винчи, представя великолепна творба, изпълнена с ярка динамичност на образите – ожесточен спор, чрез безмълвен диалог. С почит и преклонение към старите майстори обединява три характерни образа, запазва тяхната индивидуалност. Пренася ги в гр. Трявна, достоверно, сякаш това  е родното им място. Представя чувствата на героите: копнеж, мъка и страдание; безграничната майчина и синовна любов; силата на мистичната Божествена любов, която сътворява чудеса, дарява енергия и живот; напомня за бъдещия световен проблем, недостигът на вода. Изобразява огледален образ, под въздействие на настояще и бъдеще, на доброто и злото. Пресъздава огнени живи багри, разпръска светлина, в търсене на нов прочит и тълкуване. Вае чувства и музика, влияе чрез цветове върху настроението на хората. Развива хипотезата за заряда и равновесието, което носят. Обръща внимание на символът на дървото на живота, на изкуството да: създадеш семейство, отгледаш деца, съхраниш любовта и родовите корени, на вечността, която се предава от поколение на поколение. Предупреждава света за различните лица на войната: паника, страх, конфликти, безразличие, беззаконие, унищожение, убийства, пожари, наводнения, разруха, мизерия и нищета. С геометрични фигури и тонове очертава образа на жена. Акцентира върху ролята на маската, под въздействие на клоунада, ирония и музикални инструменти. Алегорично представя вътрешното аз на човека,  под една чалма, скрити два противоположни образа. Четката му пленява, пилее багри, изпълнени с чувства и музика. Внушава прости и откровени истини, допълнени със скрити кодове във фона. Посланията на изкуството му носят заряда на обществена мисия, която превръща таланта в кауза.

Рецензия на Ралица Базайтова
„Една година по-късно, за мен художникът Верде и неговият художествен метод продължава да бъде един истински феномен в българското художествено пространство. Това е изкуство, което не може да остави зрителя равнодушен, изкуство, което провокира. Правят впечатление неговите мащабни платна, изпълнени с ярки и контрастни багри, женските образи, преплетени със сложна символика и сериозни философски обобщения. Тук могат да се видят отгласите от сюрреализма и фовизма, уроците на европейското изкуство от началото на XX век, интерпретирани по един личен и своеобразен начин, запазена марка на автора чрез „техниката на взаимодействието“. Особено впечатление правят образите на младия египетски фараон Тутанкамон – „Тут“, образите на Христос в различни интерпретации – „Спасителя“, както и емблематичната „Молитва“ с особено изразителни ръце, не случайно дала името си на цялата експозиция. Редом с тях са композициите, вдъхновени от прочути живописни творби и рисунки на изтъкнати майстори, сред които Питър Брьогел и Леонардо да Винчи – „Довършено“ и „Богородица и Кръстителя”. Тук можем да открием особено оригиналния образ на тълпата с готескните образи, обградили вече предадения Спасител, но и интереса, с който художникът издирва и пресъздава низките страсти, деформацията на лицата. Редом е и интересната интерпретация на живописна творба по прочутата рисунка на Леонардо „Богородица и Света Ана“ от Националната галерия в Лондон, съчетаваща елементи от Лувърските варианти на „Богородица в пещерата“, с образите на малките Христос и Йоан. Авторът изглежда ги създава бързо и импулсивно, на един дъх, но те изразяват натрупването на образи и впечатления, на пластически метафори в съчетание с внушенията, които той иска да запечати върху платното. Това са силно въздействащи творби, които имат нужда да се разглеждат бавно и продължително, за да се разгадае скрития в тях код, както и мисленето на художника чрез багри и форми. Картините са неговото средство за изразяване и комуникация със света. Той говори чрез картините. Изложбата е неговият празник и желание да сподели творчеството си. Надявам се, че мнозина сред вас ще се докоснат до него със сърцето си.“
Из рецензия на Александър Балкански
„ВЕРДЕ е един истински артист, който притежава своя индивидуалност, собствено виждане и почерк. Независимо от всеобхватността на темите, запазва своя стил като излиза извън сферата на обикновената реалност. Има силни недоизказани мисли. Във всяка картина търси повод и причина да разкрие нова тема, която да развие. При него всичко идва от само себе си. Акцентира върху магическите свойства на ръцете, които благославят и имат голяма концентрация на енергия. Интересна е връзката, която прави с античността и човешкия род. Оригинално представя събирателният образ на войната. Много съм впечатлен от мащаба и дълбочината на творчеството му. Картините му говорят сами за себе си.“

Откриване: 22.11.2017 г., 19:00 часа
РКИЦ, Мраморна зала, ул. Шипка №34

01st Sep2017

Един пояс, един път, международна графична изложба, Национална галерия, 01.09–15.10.2017 г.

by Черно и Бяло

„Един пояс, един път“ е един от най-мащабните проекти в съвременната история на Китай. Той придава ново значение на древния Път на коприната във връзките на страната с останалите държави.

Печатната графика е квинтесенцията на китайската култура, отличаваща се с уникално развитие и характерен стил. Под инициативата „Печелившо сътрудничество/Един пояс, един път“, Творческата графична база в Гуанлан, Китай, кани изявени  местни художници и автори от страните, разположени по „Пояса и Пътя“, с цел осъществяване на културен обмен. Базата за оригинална печатна графика e място за създаването на графични произведения, отпечатване, излагане, колекциониране, обучение и изследователска дейност.

Изложбата представя селекция от над 100 творби, създадени в базата Гуанлан през изминалата година от автори от Китай, България, Словения, Унгария, Полша, Сърбия, Русия, Естония, Гърция, Хърватия, Босна и Херцеговина, Тайланд, Египет, Пакистан, Ирак, Индонезия, Индия, Бахрейн, Непал, Бангладеш, Камбоджа, Монголия. Експозицията проследява процесите и тенденциите в областта на съвременната графика и разнообразието на графичните техники като литография, офорт, суха игла, акватинта, ситопечат – всяка със своите особености и специфични похвати. С подчертан усет за търсене на нов пластичен изказ и експресивност, авторите доказват неизчерпаемите възможности на това изкуство, в което се преплитат различни теми и сюжети, емоции и състояния.

Откриване на 1 септември, петък, 18:00 часа
Двореца, пл. „Княз Александър І“

д-р Боряна Вълчанова

16th Aug2017

Lorem ipsum, рисунки, илюстрации и типография на ученици, галерия „Дебют”, 15.09.–13.10.2017 г.

by Черно и Бяло

Галерия „Дебют” ще открие сезона и новата учебна година със специална експозиция, озаглавена Lorem Ipsum . Изложбата представя рисунки, илюстрации и типография на избрани моменти от известни детски приказки, класически литературни произведения и авторски текстове на учениците от 11-ти и 12-ти клас, специалност „Илюстрация и оформление на книгата“ в НУИИ „Илия Петров“.

Какво е Lorem Ipsum? Lorem Ipsum е елементарен примерен текст, използван в печатарската и типографската индустрия. Известен факт е, че читателя обръща внимание на съдържанието, което чете, а не на оформлението му. Свойството на Lorem Ipsum е да има нормално разпределение на буквите, за да се чете по-лесно, за разлика от един нормален текст.

20631593_10209551193961491_615042577_n
20624706_10209551177081069_719818511_n
20624617_10209551177841088_1825025172_n
20624150_10209551194641508_587920818_n
20614429_10209551193601482_883166769_n

Участват: Теодор Георгиев, Тодор Рабаджийски, Ния Любомирова, Мира Джантова, Мадлен Загорска, Богомил Любиков, Камелия Кръстева, Калина Бонева, Жоро Николов, Михаил Райков, Йоанна Малячка, Преслав Владов, Елица Николова, Александър Тодоров, Ирина Джонкова, Кристина Иванова, Любослав Боянов, Маргарита Мачева, Михаил Костов, Георги Добрянски, Теа Антонова, Теодора Стоилова, Ясна Николова, Михаил Пижов, Анджела Василева, Евана Захариева.

Куратор на изложбата е Александра Гогова.

За повече информация около събитието може да следите тук: Фейсбук-събитие

Откриване: 15 септември (петък), 12.00 часа. Изложбата ще продължи до 13 октомври.
Мястото: галерия „Дебют”, бул. „В. Левски” №62

02nd May2017

Аракел, сборна изложба, галерия-книжарница „София-Прес”, 05–15.05.2017 г.

by Черно и Бяло

В изложбата „Аракел” са представени художниците Петър Станимиров, Румен Чаушев, Пенко Гелев, Димо Стоянов – Димо, Евгений Йорданов и Сотир Гелев. Експозицията отразява тяхната работа по графичния роман „Аракел”. Този албум е експеримент – шестима художници рисуват една история, условно разделена на части, и всеки е избрал такава част, която най-добре отговаря на натюрела му или на моментното му настроение. Всички автори са вложили в рисунките си своето виждане за историята на главния герой Аракел Хачатурян, почти без да комуникират по време на работата. Албумът е замислен като изненада, както за читателите, така и за авторите. Той е поредното издание от библиотека „Над дъгата”, а издател на поредицата е сдружението за популяризиране и развитие на българския комикс „Проектът Дъга”.

Откриване: 3 май, сряда, 18:30 часа.

25th Nov2016

Сава Цоновски и внучката му Петра Цоновска представиха изложба акварелни миниатюри в НЧ „Димчо Дебелянов-1960”

by Черно и Бяло

Залата в НЧ „Димчо Дебелянов-1960” бе препълнена, но почитателите, приятелите, близките и ценителите на творчеството на Сава Цоновски и неговата внучка Петра Цоновска  продължаваха да идват и след откриването на изложбата  от миниатюрни акварели.

И има защо. Картините на големият български художник представляващи  четирите годишни сезона ни пренасят с една магнетична сила сред недокосната природа, на село, в гората, на полето, на морския бряг и небесната шир. Те излъчват  топлина, спокойствие, лека носталгия, уют и мечти.

dsc_0210Гостите на изложбата бяха нетърпеливи  да разгледат, да коментират и да си запазят предпочитана   картина. През това време  Сава Цоновски  със завидно търпение и благост отдели време на всички, които се интересуваха от  живота му   и тънкостите на  неговото творчество.  След кратко слово на водещата, Сава Цоновски  поздрави  присъстващите в читалището, което  нарече дом на знанието. „Домът, който носи името на Димчо Дебелянов – един чуден поет. Аз обичам тази институция, наречена читалище, защото тя е символ на знание, а знанието е светлина. Доволен съм, че служителите на тоя дом дадоха възможност на мен, Сава Цоновски, и на внучката ми Петра Цоновска, която също е художник и като мен обича акварела, да направим тази малка изложба от акварелни миниатюри. За изложбата няма да говоря, картините са пред вас, а ще Ви запозная накратко с моето житие: В северозападната част на хълмистата Дунавска равнина – Врачанска област, има едно селце, носещо името на великия поет и революционер Христо Ботев. В това малко, но чудно хубаво селце Ботево на 4 юли 1925 година аз съм се явил на белия свят в едно сравнително многолюдно семейство: дядо, баба, прабаба, родители и братя. Семейство, в което цареше доброта и обич. Майка ми – тиха, кротка и много работлива. От нейната работна ръка съм получавал най-нежните милувки. Баща ми, може да се каже, беше просветен човек. Той много четеше. Беше председател на читалището и новозакупените книги кацваха на рафта в читалищната библиотека, след като той ги прочетеше. Така го завари и кончината му – с книга до възглавницата. Изглежда неговият пример ми е повлиял. Аз също обичам да чета. Той обичаше историческо четиво, а аз – поезията. Сега, на стари години, обаче мога да прибавя и философията. Като настолни книги са ми „Живота на древните гръцки философи“, „Трактата на Цицерон за приятелството и старостта“, „Беседите на Конфуций“ и т.н. От поезията си имам една книжка – антология, казва се „В пещерата на съкровищата – шепа бисери“. В нея има творби на поети от цял свят. Има и от наши поети: Ботев, Вазов, Яворов, Дебелянов и др. Повечето от стихотворенията в нея аз знам наизуст. А от едно стихотворение на барон Оскар Редвиц със заглавие „Мисъл“ откраднах и девиза си, който гласи:” Докле над мен небето ясно грей, за облаците мрачни аз не ще да мисля, нито ще глава унило да увисна, макар, че косата ми веч белей”. И друго, от което се ръководя, е световната мъдрост, казана от Ницше: „Не стой все долу в низината. Не се стреми към горда висота. Най-разумно е по средата. От там най-хубаво вижда се света.” Нека, след като съм завършил Художествената академия, специалност живопис при проф. Илия Петров, да кажа нещо и за работата ми като художник. Каквото съм направил, до сега е направено. Сега искам да сбъдна една мечта още от студентските си години. Да нарисувам картини за изложба под надслов „Земята и небето на Ботево“, която да включва картини по мои идеи и картини, нарисувани от поети и писатели, но не с боички, а с думи. Например, Сирак Скитник казва: „Облаци крилати по небе летят, бисерни пернати облаци блестят.“ И още: „Плуват нежни, плуват снежни, мекоруни облаци.“ Много пъти съм се опитвал да нарисувам картина, която моят земляк и връстник, поетът Димитър Светлин, е нарисувал с думи: Слънцето главата клюмна, премрежи погледа и спре на спор с черешите край друма, сред керемидено море. Един величествен залез, който аз все се мъча да нарисувам, но все не мога да догоня оная мащабност, нарисувана от поета. Също така една мащабна картина е нарисувал и Димчо Дебелянов в стихотворението „Утро“: Път царствен царствено поел, високо плува горд орел. Такава една изложба под надслов „Земята и небето на Ботево“ ме вълнува, защото аз съм селянин по душа. Обичам много родното ми селце. Обичам полето с неговия далечен хоризонт и светлата ивица, която го свързва с небето. Обичам природата, пред която благоговея. Пред очите ми изниква такава картина: Обширно поле. Житата се вълнуват като златно море. В края на нивите макове, огрени от слънцето, греят като рубини. Над мен едно бездънно синьо небе и заспало бисерно облаче, на фона на което една черна точица, чучулигата, птичка Божия, трепти и пее, пее в захлас! Казвам си: О, Боже, каква прелест, какво величие, какъв огромен, необятен, вечен свят, а ти си една мимолетна прашинка! Прокрадва се мъничко тъга, но не остра и болезнена, а някак си мека, меланхолна. Питам се защо е такава. И отговорът, скрит в някоя гънчица на нашия малък човешки космос – мозъка, се обажда и ми казва: „Дядо Сава, тъгата е мека, а не болезнена, защото ти, макар и мимолетна прашинка, си бил свидетел, живял си в този толкова хубав, необятен и вечен свят.“ Това е. Сега нека се почерпим и си пожелаем ние, мимолетните прашинки, да бъдем по-дълготрайни”.

Петра Цоновска е истински наследник на дарованието на дядо си. Тя също е увлечена от красотата на природата, а птиците са нейните най-добри приятели. Голямата ѝ любов вдъхва живот в нарисуваните от нея птички.

Малкото пиленце, въпреки студа се радва на свободата си.

Петра със сигурност ще продължава да твори и да следва семейната традиция.  По повод 100-години от гибелта на патрона на читалището Димчо Дебелянов нейният чичо Сава Вълчев също художник подари три картини, изобразяващи поета в окопите на фронта по време на Първата световна война. Неговият дар е за поколенията, които ще споменават фамилията Цоновски с най-светли чувства.

На 91 години Сава Цоновски изглежда  жизненен, духовит, разказвач на човешки и истински истории.

Казва,че по отношение на изкуството се е ръководил от думите на   преподавателя си  в Академията проф. Борис Митов, а именно: „Изкуството няма край. За него много, много не се говори, то се прави”. А Владимир Димитров–Майстора добавял: „И кой колкото може“.

Как живее днес Сава Цоновски? Пет месеца в София  в прегръдките на Топлофикация и седем месеца на село. Казва,че там се чувствал като волна птица и работи всичко. Коси тревата, гледа   овошки, облагородява, чете,  занимава се със строителство и най-вече рисува. Води си дневник за свършеното през деня и така прогонва  склерозата.  Известният акварелист  живее и се храни простичко.

Благодарим на Сава Цоновски за благородният му жест да дари на читалището половината от сумата от  продадените картини и да  подари ценни произведения на служителите.

Да пожелаем дълголетие и неспирно творчество на Сава Цоновски!

И искрени успехи за Петра Цоновска, която крачи уверено по пътеката на дядо си!


Сава Цоновски е роден на  04.07.1925 година в с.Ботево, Врачанско.
През 1955 г. завършва НХА при проф. Илия Петров.
Тридесет и две години работи като военен художник, участва в общи и колективни изложби.
Член е  на СБХ от 1961г.
След пенсионирането се отдава предимно на акварелния пейзаж и създава картини, с които урежда редица самостоятелни изложби. Цоновски е един от най-известните наши акварелисти. Творбите му се намират както у нас, така и в чужбина.
Сава Цоновски получи медал „Златен век” от Министерството на културата за приносът му в областта на културата и изкуството.
Цоновски има двама синове – Сава и Васил. И двамата са част от гилдията на художниците. Савина, Калина, Георги и Петра са внуците на Сава Цоновски.
Петра Цоновска е родена на 24.01.1990 г. в София.
През 2015г. завършва НХА специалност „Стенопис”.
Занимава се с акварел от дете, повлияна от своя дядо Сава Цоновски, при когото отраства. Заедно с него правят общи и самостоятелни изложби.

Миглена Китанова
снимка: Цанко Наков

25th Oct2016

Преоткриване, Евгени Клинчаров (1926–2013), Национална галерия, 27.10–04.12.2016 г.

by Черно и Бяло

Изложбата, посветена на 90-годишния юбилей от рождението на Евгени Клинчаров, включва живописни платна, рисунки и кавалетна графика, мозайки, гоблен, публикации, трилогията „Пантеон. Бележити дейци на българската култура”. Концепцията предлага глобален поглед върху творчеството на художника, интелектуалеца и  изследователя на изкуството с акцент върху непоказваната част от него.

Балчик, 1958 г.

Балчик, 1958 г.

Евгени Клинчаров завършва специалност „Стенопис” в Художествената академия в София през 1948 г. при Кирил Цонев и Георги Богданов. Между 1953 и 1985 г. е главен художник на издателство „Български художник”, заместник-главен редактор на списание „Изкуство” (1962–1970). От 1963 до 1989 г. е в ръководството на Съюза на българските художници. Участва в редица изложби на изящното, приложното и монументалното изкуство. Автор е на монографии  за художниците Иван Ненов, Любен Гайдаров, Тодор Панайотов, Кирил Казанлъклиев, Екатерина Савова–Ненова, на книгата „Разговори с Иван Ненов”, на множество статии по проблеми на изкуството. Отпечатаната през 2010-2013 г. трилогия „Пантеон. Бележити дейци на българската култура” е последният му капитален труд.

Заедно с изложбата излиза и луксозно монографично издание за живота и творчеството на художника с текстове от Светлин Русев, Бисера Прахова, Кирил Гогов, Албена Спасова, Румяна Пашалийска и Сузана Клинчарова.

Светлин Русев пише в изданието: „Евгени Клинчаров е един от най-странните случаи в българското изкуство, който винаги е стоял встрани от публичните прояви, художник интелектуалец и родолюбец, творец с изключително многостранна творческа и обществено значима дейност, непознат в неговата цялост дори за най-близките колеги, с които е работил. През дългите години, в които бяхме заедно в Съюза на българските художници – той като главен редактор в издателство „Български художник”, след това – и като секретар в ръководството в Съюза – винаги знаехме, че до нас има колега, на който можеш цялостно да разчиташ и като отговорност, и като професионален перфекционизъм, и не на последно място – като личност с изграден морал и позиция.”

Румяна Пашалийска споделя: „Художник и изкуствовед с висока професионална мярка, със значителен принос в изкуството на книгата, автор на многобройни монографични трудове, Евгени Клинчаров беше удивително цялостен в своя художествен мироглед и в нравствената си философия. В продължение на общата ни работа открих не само един смайващо работоспособен и всеотдаен изследовател, а и един невероятно учтив и добронамерен човек, който обаче проявяваше твърд характер и ставаше ужасно неотстъпчив, когато отстояваше собствените си идеи и виждания… Защото „Пантеонът”, неговото последно и най-значимо творение, заемаше особено място в творческия му път. В условията на една разколебана ценностна система, това беше неговата лична битка със завладяващата ни бездуховност, личният му принос за съхраняването на нашата историческа и културна памет, своеобразната му житейска равносметка…”

Откриване на 27 октомври (четвъртък), 18:00 часа.

31st May2014

Метаморфози, Огюст Роден, НХГ, 30.05-15.09.2014

by Черно и Бяло

Изложбата Метаморфози представя 80 скулптури на Огюст Роден и 20 негови рисунки от колекциите на парижкия музей Роден, които се излагат за пръв път в България. В този проект, иницииран преди 18 месеца от Катрин Шевийо, директорка на Музея Роден, са включени най-известните и високо ценени творби на „бащата на модерната скулптура”, както и някои сравнително редки произведения, които никога не са излагани пред широката публика.

Разделена на шест отделни секции, изложбата позволява да се обхване цялостното творчество на Роден. Посетителите ще видят фигури от „ Портите на ада”, „Фрагментация на фигурите”, „Асамблажи” и „Уголемявания” – ключови техники в подхода на художника. Представена е също ролята на цокъла като средство за възвеличаване на част от скулптурите, както и рисунки, които играят централна роля в творчески процес на Роден.

Изложбата е копродукция между българското Министерство на културата и Френския институт в България, с партньорството на Столична община, Министерство на транспорта, Групама, Софарма и Ситроен.

Куратори на изложбата са Софи Биас-Фабиани, уредник в музея Роден, и Борис Данаилов, съветник на българския министър на културата.

31st May2014

„Лятото на моите заливи“, Атанас Хранов, галерия „Ракурси“, 28.05-15.06.2014

by Черно и Бяло
Новата изложба на Атанас Хранов е урок по изгубване в лабиринтите на лятото и на светлината. Началото се крие в стремежа да се откъснеш, да се отблъснеш, да отвържеш въжетата, да вдигнеш платната. В този момент посоките на мъжа, тръгнал да скита, са повече от ветровете, ветровете – по-малко от сънищата му. Водата под кила пее, земята се отдалечава и мъжът започва да диша лятото. Атомите му се разпиляват щастливо сред семена и птици, сред листа и дънери, сред вълни и брегове, сред всичко онова, което ни прави прозрачни за очите на Бога. И когато заливите са пребродени и картографирани, котвите – хвърлени и вдигнати, платната – съшити и прибрани, жените – любени и поради тази причина вечни, художникът има право да извика още веднъж лятото под клепачите си, да види слънцето с хиляди червени кълба да се търкаля отвъд пределите на видимото, да усети бавния вятър на спомена по кожата си… Да извика в мислите си заливите, където винаги е приютен и спасен, благодарен и благодатен, прозирен и видим за случайните пътешествия на съдбата. Заливите на своето лято, в които – за един кратък миг само! – е дете, мъж, съзерцател и бог едновременно. Изложбата „Лятото на моите заливи” кара времето красиво да спре.

Александър Секулов

09th Jul2013

ТАЙНСТВА – графична изложба, Розалина Касабова

by Черно и Бяло

РОЗАЛИНА КАСАБОВА – професионален музикант – оперна певица и виолистка. (more…)

05th Oct2012

„Нова религия” на Деймиън Хърст в София

by Черно и Бяло

За първи път у нас ще бъде показана мащабната изложба „Нова религия” на Деймиън Хърст, (more…)