26th Nov2017

Минало и настояще на един контракултурен разказ, група XXL, Национална галерия, 28.11.2017 –18.02.2018 г.

by Черно и Бяло

Изложбата на създадената през 1994 група XXL съдържа документация и творби от вече далечното и изпълнено с желание за промяна последно десетилетие на миналото столетие, като същевременно показва актуални произведения на авторите от този някога пределно провокативен артистичен кръг.

Освен основателите Свилен Стефанов, Генади Гатев, Хубен Черкелов, Иван Кюранов, Косьо Минчев, Расим, Георги Тушев и Слави Славов, са представени и автори, включили се в неговата дейност с течение на годините – Росен Тошев, Димитър Яранов, Георги Ружев, Борис Сергинов, Красимир Добрев, Йордан Ефтимов, Дейвид  Д’Агостино и Анатолий Осмоловски. С групата в различни години са сътрудничили голям брой автори, а десетки са открили самостоятелни изложби в пространството на галерия XXL.

Първият манифест  на групата „Ритник в гърба на инерцията” е написан и публикуван в началото на 1995 във в. „Култура”, а по-късно с допълнения се появява и на страниците на „Литературен вестник“. Името XXL се свързва и със съществувалата между 1996 и 2003 столична галерия на пл. „Македония”. Имената на някои от най-популярните изложби на кръга XXL звучат като: „Нова българска живопис” (1996), „Косьо, Хубен, Тушев” (1997), „Измерения на насилието” (1998), „Gangstart” (1998), „Българският пейзаж като метафора” (2001) и „Нови радикални практики” (от 1997 до 2001). Галерия XXL е закрита през 2003 от областния управител на София след изложба в галерията под името „AntiSax (Ново политическо изкуство)“.

Изложбата и изданието към нея се реализират с подкрепата на One Gallery, София
Куратор: Свилен Стефанов

Откриване на 28 ноември, вторник, в, 18:00 часа
Двореца, пл. „Княз Александър І“

01st Sep2017

Един пояс, един път, международна графична изложба, Национална галерия, 01.09–15.10.2017 г.

by Черно и Бяло

„Един пояс, един път“ е един от най-мащабните проекти в съвременната история на Китай. Той придава ново значение на древния Път на коприната във връзките на страната с останалите държави.

Печатната графика е квинтесенцията на китайската култура, отличаваща се с уникално развитие и характерен стил. Под инициативата „Печелившо сътрудничество/Един пояс, един път“, Творческата графична база в Гуанлан, Китай, кани изявени  местни художници и автори от страните, разположени по „Пояса и Пътя“, с цел осъществяване на културен обмен. Базата за оригинална печатна графика e място за създаването на графични произведения, отпечатване, излагане, колекциониране, обучение и изследователска дейност.

Изложбата представя селекция от над 100 творби, създадени в базата Гуанлан през изминалата година от автори от Китай, България, Словения, Унгария, Полша, Сърбия, Русия, Естония, Гърция, Хърватия, Босна и Херцеговина, Тайланд, Египет, Пакистан, Ирак, Индонезия, Индия, Бахрейн, Непал, Бангладеш, Камбоджа, Монголия. Експозицията проследява процесите и тенденциите в областта на съвременната графика и разнообразието на графичните техники като литография, офорт, суха игла, акватинта, ситопечат – всяка със своите особености и специфични похвати. С подчертан усет за търсене на нов пластичен изказ и експресивност, авторите доказват неизчерпаемите възможности на това изкуство, в което се преплитат различни теми и сюжети, емоции и състояния.

Откриване на 1 септември, петък, 18:00 часа
Двореца, пл. „Княз Александър І“

д-р Боряна Вълчанова

25th Jul2017

Стефан Деспотов – Деспо (1950–2015), Национална галерия, 27.07–10.09.2017 г.

by Черно и Бяло

Изложбата включва творби основно от колекцията на ХГ „Владимир Димитров – Майстора“ – Кюстендил, както и от Националната галерия, СГХГ, галерия „Възраждане“ в Пловдив, приятели на художника.

Стефан Десподов е сред най-талантливите представители на своето поколение художници. Роден е в Кюстендил. През 1974 г. завършва специалност „Приложна графика“ в Националната художествена академия в класа на проф. Александър Поплилов. Изявите му в областта на плаката, сатиричната рисунка и илюстрацията датират още от студентските  години.  Започва артистичния си път като художествен редактор в издателство „Техника“, а по-късно и във в. „Народна култура“. От 1989 г. работи за независимото списание за литература и публицистика „Глас“, алманах „Мост“, „Литературен вестник“ и др. Художник-постановчик е на три анимационни филма.  Участва в над 200 изложби в България и чужбина,получава повече от 80 международни и национални награди, издава пет авторски албума.

Финото чувство за хумор и неподражаемият  усет към абсурда свързват Стефан Десподов за дълги години с Народния театър „Иван Вазов“ и Сатиричния театър „Алеко Константинов“.

Откриване на 27 юли (четвъртък) от 18:00 часа
Двореца, пл. „Княз Александър I

19th Apr2017

Лунни делви, Ик-Джунг Канг, Национална галерия, 26.04–21.05.2017 г.

by Черно и Бяло

Национална галерия Двореца и Посолство на Република Корея в България откриват изложбата на Ик-Джунг Канг „Лунни делви“ от 25 април в 18:00 часа.

Световноизвестният корейски художник и майстор на инсталации Ик-Джунг Канг ще бъде представен в България с 13 творби, изпълнени в смесена техника върху дърво, на всяка от които са изобразени лунни делви. Лунните делви са вид традиционни корейски порцеланови съдове, чиято изработка датира от най-късния период на корейската династия Чосон (края на ХVІІ и ХVІІІ в.).

Традиционната лунна делва има проста, изчистена форма и е с тъмно бял цвят. Името идва от нейния облик, напомнящ на пълна луна. Грънчарят първо е трябвало да направи долната половина отделно от горната половина, след което е свързвал двете полусфери с ръка. В тази изложбата творецът утвърждава идеята за лунната делва като метафора на единство, на цялостност чрез свързване на две различни части, като двете Кореи.

Ик-Джунг Канг е получил международно признание за създаването на значими творби, изложени на обществени места, които целят да насочат вниманието към положението на различни хора и общности по света.

Всъщност, за втори път българската публика ще има възможност да се наслади на таланта на г-н Канг. През 2010 г. по повод 20-та годишнина от установяването на дипломатически отношения между Корея и България той, заедно с други 8 корейски художници, в Националната галерия за чуждестранно изкуство е представена неговата инсталация „Плаващи часове“.

За своите инсталации художникът често използва детски рисунки. По собствените му думи, когато е бил дете той често слушал истории от по-възрастните в семейството за живота в Корея, когато е била една държава – преди да бъде разделена от Корейската война (1950-53). Тези спомени го вдъхновяват да мисли за изграждането на истински мост, свързващ Южна и Северна Корея, покрит с рисунки на деца и от двете Кореи, символизиращ единството между двете страни. Въпреки, че този мост все още предстои да бъде изграден, идеята го инспирира за първата му инсталация на детското творчество: „100 000 мечти“ (1999 г.). Това е еднокилометров винилов тунел, в който са изложени всички рисунки на децата. Въпреки че не участват севернокорейски деца, както е било планирано, посланието на проекта става популярно по цял свят.

През 2001 г. Канг завършва проекта „Удивен свят“ (Amazed World), възложен му от Република Корея (Южна Корея), съвместно с UNICEF. Работите на приблизително 40 000 деца от 150 държави с различни култури, религии и интереси са изложени в гигантска инсталация-лабиринт, разположена в фоайе на сградата на ООН в Ню Йорк.

„Плаващи мечти“ (Лондон 2016 г.) е сред най-новите му творби, поставена в река Темза, в близост до Милениум Бридж. Тя насочва вниманието към болката на разселените хора и общности от засегнати от война райони по света, като в същото време играе ролята и на мемориал за милионите разселени и разделени по време на Корейската война (1950-53), както и на горчив символ на надеждата за обединение на Южна и Северна Корея.

По време на посещението си в България, Ик-Джунг Канг ще има възможност да покани българските деца да нарисуват своите мечти и истории в 3х3 инчов хартиен формат в Софийска градска библиотека. От творбите г-н Канг ще изработи голямо пано, което желае да дари на детска болница или друга обществена институция като по този начин сподели и надеждите и въжделенията на децата и хората в България.

14th Feb2017

Ретроспектива, Иван Газдов, Национална галерия, 16.02–23.04.2017 г.

by Черно и Бяло

Иван Газдов гостува в залите на Националната галерия с над 100 произведения – плакати, графикатури, рисунки и метални пластики.

В продължение на повече от 40 години като професор в Художествената академия Иван Газдов формира аналитичния и творчески дух на младите плакатисти. В условията на тотално доминиращия възглед, че изкуството е главно и преди всичко „м.б./пл.” („маслени бои върху платно”), художникът показва, че графиката е великолепно истинско изкуство, облъхнато от свобода, дарба, живот и мисъл.

Подбраните авторски плакати с разнообразна тематика са създавани в продължение на 35 години.  Сред тях са емблематични произведения от серията „Игра на силуети” – авторова запазена марка, наградени от международни конкурси, притежания на авторитетни световни музеи (Форни в Париж, Нойе Замлунг в Мюнхен, Музея на модерното изкуство в Тояма).

В изложбата са включени непоказвани до момента творби на проф. Газдов ГРАФИКАТУРА®, запазена артистична марка за Европа. Наименованието не е комбинация от графика и карикатура (както често се интерпретира), а означава „графично пътешествие – графика-тур” или както казва авторът в краткия си манифест от 1991 година: „Графикатурата концентрира възприятието. Все едно, че под обувката на туриста се намира целият негов маршрут. Това е особено естетическо пътешествие на място, с дъх на радост”. Зрителите ще могат да видят и таблото „101 мнения за Графикатурата” и уникалното интервю с 243 въпроса на Радой Ралин към Иван Газдов от 1989г.

Впечатляващата колекция от оригинални рисунки на художника са създадени в периода от 1954 до 1984 г. Това са най-съкровените авторови пориви от ранните му творчески години, изпълнени с разнообразни техники и с въодушевяваща жизненост. Рисунките не са излагани  досега не по причина, че авторът е бил свенлив или е привърженик на „тайните чекмеджета” на Емили Дикенсън, а поради известната когнитивна естетическа обремененост на онези години. Голяма част от тази експозиция  е осъществена с любезно предоставените работи от техни притежатели, почитатели на художника.

В експозицията са включени и серия пластики от неръждаема стомана, които показват необичайните възможности на обичайните версии в творчеството на проф. Газдов.

На откриването ще бъдат представени монографията и докторски труд на художника „Авторски плакат” и луксозното издание „GAZDOV DESIGN GRAPHICATURE”.

10th Feb2017

Посещения на деца и младежи във филиалите на Националната галерия през изминалата седмица

by Черно и Бяло

Младежи от Центъра за социална рехабилитация и интеграция „Благовещение“ в столицата посетиха Квадрат 500 на 8 февруари. Посрещнати от уредници от образователния център на Националната галерия, те разгледаха част от експозицията и рисуваха в залата с произведения на Владимир Димитров-Майстора. В книгата за впечатления един от тях написа от името на групата: „Благодарим Ви и до нови срещи!“ Подготвя се късометражен филм за този център, който предстои да бъде излъчен по БНТ 1 на 15 март от 22:30 ч. в предаването „В кадър“.

Сградата на Квадрат 500 е приспособена за хора с физически увреждания и улеснява включването им в културния живот. Националната галерия и Фондация „Графия“ откриха през октомври миналата година специална експозиция за посетители с нарушено зрение, наречена „Докосни галерията“. В зала до книжарницата тактилни карти с аудио описания на български и английски език представят живописните шедьоври от националната колекция: „Автопортрет“ на Захари Зограф, „Ръченица“ на Иван Мърквичка, „Река Ерма край Трън“ на Никола Петров, „Жътва в Чепинско“ на Иван Ангелов. След броени дни там ще бъдат поставени и тактилни карти по индийски илюстрации от началото на ХІХ век и две бронзови фигури на Буда и Вишну. Към тази специфична галерия са още скулптурите: „Майка“ на Иван Лазаров – в централно фоайе, „Майка с дете“ на Кирил Шиваров – в зала 11, „В отпуск“ на Ангел Спасов – в зала 12, „Дух и материя“ на Андрей Николов – в зала 13.

Филиалите на Националната галерия в междусрочната ваканция се изпълниха с малки ученици. Деца от Образователния център „Лекси“ имаха възможността да се запознаят с експозициите в Двореца. Особено внимание те обърнаха на „НЕ/ПОЗНАТИ от Златния фонд на колекцията на ОББ“, като участваха в игратата „Детектив в изложбата“.

На 9 и  10 февруари ученици от Средното художествено училище за приложни изкуства „Св. Лука“ посетиха ретроспективната изложба в Двореца по повод на 110 години от рождението на българската дама на модерното изкуство Вера Недкова. Мащабното представяне на нейното творчество продължава до 26 февруари 2017 година.

13th Jan2017

Не/познати, Златен фонд на Колекцията на ОББ, Национална галерия, 13.01–12.02.2017 г.

by Черно и Бяло

Обединена българска банка представя в столицата най-ценните експонати от Златния фонд на своята колекция.

Изложбата „НЕ/ПОЗНАТИ“ включва 38 картини и 8 графики, както и уникални пишещи и сметачни машини, стенни часовници и други предмети. Специално за изложбата е изработена тактилна карта на картината „Лодкар“ от Радомир Мандов. Чрез нея, придружена от аудио описание , ОББ дава възможност и на хора с нарушено зрение да се докоснат до вълшебството на изобразителното изкуство.

„За нас е изключително емоционален момент да видим картините изложени на това приказно място – кара ни да осъзнаем какво сме направили и какво наследство е тази колекция“, коментира Анка Костова, мениджър „ПР и спонсорство“ в ОББ.

Според Слава Иванова, директор на Националната галерия: „Златният фонд на ОББ е част от националното художествено наследство. Една от задачите на галерията е показването на непознати колекции, които обогатяват представите ни за българското изкуство.“

Изложбата в София е част от амбициозната програма на Банката експозицията „НЕ/ПОЗНАТИ“ да обиколи 13 български града – родни места на познати автори, и да покаже техни непознати творби на съгражданите им. Пътешествието започна през септември 2016 г. в град Пловдив – Европейска столица на културата 2019. Там живописните платна и графиките от Златния фонд на Колекцията бяха акцент в Нощта на галериите и музеите и бяха разгледани от над 7000 посетители за две седмици.

Колекцията на ОББ наброява 225 творби на обща стойност над 400 000 лв., които според художествените си качества са разделени в три фонда – златен, сребърен и бронзов. Близо  пет  години служители на Банката, експерти в изкуствознанието и музейната работа и реставратори обединяват своите усилия, за да опишат, заснемат и реставрират произведенията от всички клонове на финансовата институция.

Изложбата „НЕ/ПОЗНАТИ“ има и свой сайт, където творбите могат да бъдат разгледани: www.ubbcollection.bg.

25th Oct2016

Преоткриване, Евгени Клинчаров (1926–2013), Национална галерия, 27.10–04.12.2016 г.

by Черно и Бяло

Изложбата, посветена на 90-годишния юбилей от рождението на Евгени Клинчаров, включва живописни платна, рисунки и кавалетна графика, мозайки, гоблен, публикации, трилогията „Пантеон. Бележити дейци на българската култура”. Концепцията предлага глобален поглед върху творчеството на художника, интелектуалеца и  изследователя на изкуството с акцент върху непоказваната част от него.

Балчик, 1958 г.

Балчик, 1958 г.

Евгени Клинчаров завършва специалност „Стенопис” в Художествената академия в София през 1948 г. при Кирил Цонев и Георги Богданов. Между 1953 и 1985 г. е главен художник на издателство „Български художник”, заместник-главен редактор на списание „Изкуство” (1962–1970). От 1963 до 1989 г. е в ръководството на Съюза на българските художници. Участва в редица изложби на изящното, приложното и монументалното изкуство. Автор е на монографии  за художниците Иван Ненов, Любен Гайдаров, Тодор Панайотов, Кирил Казанлъклиев, Екатерина Савова–Ненова, на книгата „Разговори с Иван Ненов”, на множество статии по проблеми на изкуството. Отпечатаната през 2010-2013 г. трилогия „Пантеон. Бележити дейци на българската култура” е последният му капитален труд.

Заедно с изложбата излиза и луксозно монографично издание за живота и творчеството на художника с текстове от Светлин Русев, Бисера Прахова, Кирил Гогов, Албена Спасова, Румяна Пашалийска и Сузана Клинчарова.

Светлин Русев пише в изданието: „Евгени Клинчаров е един от най-странните случаи в българското изкуство, който винаги е стоял встрани от публичните прояви, художник интелектуалец и родолюбец, творец с изключително многостранна творческа и обществено значима дейност, непознат в неговата цялост дори за най-близките колеги, с които е работил. През дългите години, в които бяхме заедно в Съюза на българските художници – той като главен редактор в издателство „Български художник”, след това – и като секретар в ръководството в Съюза – винаги знаехме, че до нас има колега, на който можеш цялостно да разчиташ и като отговорност, и като професионален перфекционизъм, и не на последно място – като личност с изграден морал и позиция.”

Румяна Пашалийска споделя: „Художник и изкуствовед с висока професионална мярка, със значителен принос в изкуството на книгата, автор на многобройни монографични трудове, Евгени Клинчаров беше удивително цялостен в своя художествен мироглед и в нравствената си философия. В продължение на общата ни работа открих не само един смайващо работоспособен и всеотдаен изследовател, а и един невероятно учтив и добронамерен човек, който обаче проявяваше твърд характер и ставаше ужасно неотстъпчив, когато отстояваше собствените си идеи и виждания… Защото „Пантеонът”, неговото последно и най-значимо творение, заемаше особено място в творческия му път. В условията на една разколебана ценностна система, това беше неговата лична битка със завладяващата ни бездуховност, личният му принос за съхраняването на нашата историческа и културна памет, своеобразната му житейска равносметка…”

Откриване на 27 октомври (четвъртък), 18:00 часа.

16th Jul2016

Димитър Казаков – Нерон (1933-1992), живопис от държавните колекции, Национална галерия Двореца, 07.07–18.09.2016г.

by Черно и Бяло

Ако все още не се разбрали за изложбата на Нерон в Националната галерия Двореца, може да го направите като я посетите до 18.09.2016г. Ето какво казват организаторите на проекта за самата изложба и нейния автор:

Експозицията представя 55 живописни творби на Димитър Казаков – Нерон, собственост на Националната галерия, СГХГ, ХГ Дарение „Колекция Светлин Русев” – Плевен, галериите в  Пазарджик, Стара Загора, Сливен, Варна, Добрич,  Шумен, Търговище, Плевен и Ловеч, Специализирания музей за резбарско и зографско изкуство – Трявна.

Творчеството на Димитър Казаков е било обект на голям интерес от страна на публиката и колекционерите в България и чужбина още приживе. Негови изложби са представяни в Париж, Токио, Ню Йорк и др. И днес той е един от най-търсените и колекционирани автори. На творчеството му са посветени много изследвания и биографични книги – от чл. кор. Аксиния Джурова, Дора Валие, Георги Шапкаров, Руен Руенов и др. Филмът „Художници – чародейци от Франция и другаде” (1980) на Жан-Мари Дро и Аксиния Джурова представя таланта му във Франция (не е излъчван в България).

Момиче с плодове, 1976г., Национална галерия

Момиче с плодове, 1976г., Национална галерия

Целта на експозицията е да покаже събрани на едно място живописните произведения от държавните колекции – предимно широкоформатни представителни платна, откупени от самостоятелните му изложби, които да очертаят реалните измерения и мащаба на неговото изкуство. Тези картини рядко напускат регионалните галерии. В по-голямата си част те са създадени между 1978 и 1980 – най-силният период на художника, когато той показва редица самостоятелни изложби.

Димитър Казаков е колоритна личност. Нарича себе си „гладиатор с остра шпага”.  Прякорът му „Нерон“ идва от следната случка: „…Беше купонната система и живеехме на тавана на Академията с Тодор Балтев. Самообразовах се непрекъснато в ателиетата на Академията. Бях също и огняр … Тогава ми излезе и прякорът Нерон. Като хвърляхме въглища в пещта, Тодор Балтев ми каза: „Имаш бретон като Нерон”. Така и остана…”. (Аксиния Джурова, „Митът Димитър Казаков Нерон”, 2003).

През целия си живот художникът остава дълбоко свързан със земята и традиционната ни култура. Той създава един вълшебен свят, в който се преплитат спомени от родното му село Царски извор, митове и легенди от националния фолклор, проекции на древните култури и цивилизации. Без да скрива афинитета си към православната иконописна традиция, той се вдъхновява от изкуството на етруските, Микена, Персия, Иран – „…Разстоянието от Казанлъшката гробница до образа на Десислава (в Боянската църква) не е голямо. Ето това разстояние, обсипано с хилядолетни археологически пластове е моят кумир и моето вдъхновение.” (Из писмо от 1979 до Аксиния Джурова, „Митът Димитър Казаков Нерон”, 2003).

Всички тези компоненти се съчетават в абстрактно-фигуративна образност, в която  условно конструирани фигури се реят в безтегловно сюрреално пространство, потопени в земни гами от златна охра, керемидено червено и топло кафяво. Димитър Казаков не се изкушава от триизмерното изграждане на формата. Всеки сантиметър от платното е населен с персонажи и символи – ябълки, моми, птици, змии, чешми в необичайни ракурси, погледнати от необичаен ъгъл, разположени в „обърнато пространство” според автора. В картината надничат разположени в сферична композиция женски лица, очудено гледащи към нас или към небето. Жената – майка, създателка, вдъхновителка, самодива е основен персонаж в картините. Централно място заемат темите за любовта, земята, природата и нейните чудеса. Според автора картината е една вселена, сложен свят и непрекъснат извор на живот.

На чешмата, 1976г., Национална галерия

На чешмата, 1976г., Национална галерия

Димитър Казаков създава живопис, графика, рисунки, керамика и пластика от дърво. Той е един от авторите, които изграждат облика на съвременната българска пластична култура и я представят извън пределите на България. Казаков осъзнава смисъла и стойността на дарителския жест.  През 1985 заедно с брат си Никола Казаков даряват над 500 живописни творби, графика, акварел, дървопластика и керамика  за реставрираното училище на П.Р. Славейков от 1836 в Трявна (Специализиран музей за резбарско и зографско изкуство). Шестнайсет живописни платна от тях са включени в настоящата експозиция. През 1988 Димитър Казаков дарява 185 графики и рисунки и 95 керамични пана на архитектурно-историческия резерват „Вароша” в Ловеч. През 2008 тази керамична колекция е представена в Националната галерия.

02nd Jun2016

„Нов живот за цвета” – Стивънс Вон, Национална галерия, 02.06–10.07.2016г.

by Черно и Бяло

Артистичният стил на Стивънс Вон изгражда връзката с живота под формата на митичен ритуал. Вследствие на придобития в Китай и Япония опит художникът променя възприемането си на света (more…)

16th May2016

Иван Мърквичка и новата българска живопис, Национална галерия, 17.05–04.09.2016г.

by Черно и Бяло

Изложбата е посветена на 160-годишнината от рождението на Иван Мърквичка – художник, чиято съдба е свързана с първите стъпки в изграждането на следосвобожденската българска култура. Неговите битови композиции са своеобразна емблема на времето. И ако в тези произведения е отразено традиционното ежедневие, то портретите представят новата свободна личност.

Циганска веселба, 1889

Циганска веселба, 1889

Иван Мърквичка оставя ярка следа в многообразната картина на зараждащия се художествен живот. Той е сред основателите на първото ни художническо дружество, сред организаторите на първите изложби, сред инициаторите на първото специализирано списание за изкуство. Участва активно в създаването на Държавното рисувално училище през 1896 (днес Национална художествена академия) и е негов първи директор и професор по живопис до 1921.

През дългия си творчески и обществен живот Мърквичка не е самотник. Заобиколен е от съмишленици във време, когато българското изкуството изминава пътя от възрожденските икони и портрети до модерната пластична култура. Мнозина от  учениците му демонстрират и нови художествени възгледи. Историята е наситена със събития, има своите върхови постижения, познава и вътрешните колизии и лутания.

Изложбата, подготвена от изкуствоведа Бистра Рангелова в екип с Елица Терзиева и Боряна Вълчанова,  е първи опит да се постави творчеството на Иван Мърквичка в контекста на сложния и богат на индивидуалности художествен живот в България в края на ХІХ и началото на ХХ век. Повдига се въпросът за нашето познание за изкуството от този период, както и за преценката ни за него. Представени са 50 автори – повечето известни и високо ценени, а други – непознати дори и за специалистите. Голяма част от картините се показват за първи път.

Изложбата се осъществява с подкрепата на „Еуратек“ – официален представител на „Шкода“ за България и е под патронажа на Министерството на културата.

Откриване на 17 май (вторник), 18:00 часа.

Национална галерия, филиал Двореца, пл. „Княз Александър І“

13th Apr2016

Отражения, изложба на сценографски проекти и костюми от български постановки на Шекспир, театрални пърформанси и дискусии, Национална галерия, 19–28.04.2016г.

by Черно и Бяло

На 23 април се навършват 400 години от смъртта на Уилям Шекспир. 2016 е обявена за световна година на Шекспир. В рамките на програмата „Шекспир е жив“ Националната галерия се присъединява с проект, който включва три основни елемента – изложба, театрални пърформанси и дискусии. Събитието в Националната галерия е в центъра на честванията на Шекспир в България.

Ще бъдат представени костюми, рисунки и проекти на сценографи от различни поколения: Васил Абаджиев, Венелин Шурелов, Весела Статкова, Даниела Олег Ляхова, Елена Иванова, Елена Камбурова, Елица Георгиева, Емелияна Андонова- Тотева, Енчо Аврамов, Иван Карев, Марина Райчинова, Мария Диманова, Мира Каланова, Младен Младенов, Николина Костова-Богданова, Огняна Серафимова, Петър Митев, Петя Стойкова, Рин Ямамура, Светослав Кокалов, Силва Бъчварова, Стефан Попов, Теодора Лазарова, Юлиан Табаков, Юлиана Войкова- Найман и др.

Публиката ще може да види откъси от театрални спектакли на: Валерия Вълчева/Марий Росен, Столичен куклен театър, ДТ Русе, ДТ Пловдив, ДТ София.

Изложбата се организира от: Британския съвет, Секция „Сценография“ на СБХ, Национална галерия, НАТФИЗ „Кр. Сарафов“, Института за изследване на изкуствата при БАН и Британското посолство с подкрепата на Офая ООД и в сътрудничество с български театри и независими трупи.

ПРОГРАМА

19 април, вторник

18.00-19.30 – откриване на изложбата „Отражения“

20 април, сряда

17.30-18.15 – „Хамлет“, пърформанс, режисьори Валерия Вълчева и Марий Росен, сценографски екип: Петя Боюкова и други

18.15-19.30 – Дискусия „Шекспир: Близки планове I“ – театрални прочити и нови преводи на пиесите и сонетите, проф. Камелия Николова, проф. Александър Шурбанов, проф. Евгения Панчева, дискусия

23 април, събота

18.00-18.40 – „Бурята“, Столичен куклен театър, пърформанс, сценична версия и постановка Катя Петрова, сценография и кукли Рин Ямамура

 

 

 

 

 

24 април, неделя

18.00-18.40 – „Дванайсета нощ“, Драматичен театър Русе, пърформанс, режисьор Петър Денчев, сценограф Елица Георгиева

27 април, сряда

18.00-18.40 – „Крал Лир“, Драматичен театър Пловдив, пърформанс, режисьор Стойко Мурджев, сценограф Огняна Серафимова, костюми Ирина Кружилина

18.45-19.30 – „Шекспир: Близки планове II“, дискусия с участващите в проекта сценографи и режисьори. Модератор проф.- Камелия Николова

28 април, четвъртък

18.00-18-40 – „Напразни усилия на любовта“, Драматичен театър София, пърформанс, режисьор Крис Шарков, сценограф Венелин Шурелов, костюми Елица Георгиева

Куратори: Петър Митев и Ханна Шварц
Дискусии: проф. д.и.н. Камелия Николова

Откриване на 19 април, вторник, 18.00 часа

pokana JPG

28th Mar2016

„Червено“, Национална галерия, 29.03–30.04.2016г.

by Черно и Бяло

pokanaEL_red (1)„Червено“ е втората от поредица изложби в залите на Националната галерия по идея на Мария Василева (след експозицията „Бяло“ с куратор Бистра Рангелова) и преди „Синьо“, „Жълто“ и „Черно“), в които избраните творби са обединени от цвета като художествен проблем, като символ и метафора.

Представени са български и чуждестранни автори с произведения на живописта, графиката, скулптурата и фотографията, част от колекцията на Националната галерия.
Всички те демонстрират по различен начин естетиката и символиката на червения цвят. Произведенията са обособени в няколко модула, които дават възможност на зрителя да види как червеното присъства в творбите на религиозното изкуство, в българското и европейското изкуство от края на XIX и през XX в., в изкуството на социалистическия реализъм, в абстрактното и концептуалното изкуство.
В различните творби червеното има своя специфична роля. То символизира религиозни или политически идеи, изразява психологически и екзистенциални състояния. В някои от работите е доминиращ цвят, а в други – само дискретен цветови акцент или отделящ предметите контур. Червеното е фон на предметите или фигурите в дадена картината или основа, върху която те стъпват.

В изложбата са включени произведения на Иван Доспевски, Иван Мърквичка, Владимир Димитров – Майстора, Давид Перец, Никола Танев, Кирил Петров, Генко Генков, Светлин Русев, Петър Дочев, Лика Янко, Магда Абазова, Димитър Буюклийски, Иван Кънчев, Иван Кирков, Валентин Колев, Марко Монев, Георги Баев, Искра Благоева, Алла Георгиева, Боряна Росса, Ролан Удо, Жан Карзу, Морис Брианшон, Бела Цобел, Петар Мазев и други.

Кирил Василев е куратор на изложбата.

Откриване на 29 март, вторник, в 18.00 часа.
Пл. „Княз Александър І“ №1

25th Mar2016

„Специалистите разказват“ в „Квадрат 500”

by Черно и Бяло

„Специалистите разказват“ е нова инициатива на Националната галерия. В поредица от разговори изкуствоведи и реставратори от музея ще представят пред посетителите избрани произведения от колекцията и ще споделят интересни моменти от изследователската си работа.

Vasil StoilovПървата среща ще бъде на 26 март – събота, от 15.00 часа, в зала №23 на представителната експозиция в „Квадрат 500”, пл. „Св.Александър Невски“. Пред картините на Васил Стоилов там ще говори главният уредник в отдел „Изследване и представяне на българското изкуство“ Анелия Николаева. Вход – с билет за експозицията.
Васил Стоилов (1904-1990) е сред големите имена на българското изкуство на ХХ век.  Като тематика, сюжети и  като пластични търсения творчеството му  основно е свързано с идеята за родното. Голяма брой от неговите битови композиции,  пейзажи, творби на историческа тематика и портрети са христоматийни образци в историята на живописта ни. Работени основно в акварелна техника, те представят художника като един от майсторите на акварела у нас.

Анелия Николаева е специалист  в областта на новото българско изкуство от първата половина на ХХ век.  Работи в Националната галерия от 1997 година и е участвала в организирането на големите ретроспективи на художниците Иван Милев, Александър Божинов, Васил Стоилов, Владимир Димитров-Майстора, Йозеф Питер и други. Има редица публикации в каталози и в специализираната периодика.

15th Mar2016

„Образът на вожда”, Национална галерия МСИ, 17.03–30.11.2016г.

by Черно и Бяло

Това е първата изложба от новата дългосрочна програма на Музея на социалистическото изкуство към Националната галерия, включваща цикли, представящи на сюжетно-тематичен принцип изкуството от социалистическия период. (more…)

03rd Mar2016

Начин на живот, Иван Б.Иванов, Национална галерия, 09.03–17.04.2016г.

by Черно и Бяло

Изложбата на Иван Б.Иванов включва над 60 рисунки и живопис от различни периоди, които показват автора в неговото развитие и разнообразие. Произведенията – портрети, фигурални и абстрактни композиции, са избрани от ателието на художника. Най-ранната работа е от 1965г., а най-късните са от 2015г.

draka_SKOR4Иван Б.Иванов е изключително активен творец, който създава сериозно творчество. Работи в областта на реалистичния портрет, на митологичната композиция и на абстракцията. Създава много рисунки в различни техники, живописни произведения, графики и стенописи.

Роден е на 25 май 1933г. в с.Медовина, Поповско. През 1959г. завършва живопис в Националната художествена академия в София при проф. Дечко Узунов. През годините участва активно в художествения живот на страната, организира самостоятелни изложби у нас и в чужбина.

Иван Б.Иванов е от поколението, което започва творческия си път в началото на 60-те години и което свързваме със значителни промени в отношението към художествения образ. Ранните му работи са азбучници по модерна живопис. Те показват владеене на формата и интерес към подчертаване на нейната категоричност. Фигурите и предметите са моделирани скулптурно, контурът е подчертан, вниманието към принципа на светло-тъмно създава суров ритъм. Фигуралните композиции, натюрмортите и интериорите от този период подчертават реалистичната сила на формата по един модерен начин.

За художника следващата крачка е към стилизиране на изображението и търсене на ритмика по плоскостта на картината. Отказвайки се от светлосенъчното моделиране, Иван Б.Иванов започва да се интересува от други стойности в картината, които ѝ придават различна изразителност. Живописецът разглежда пространството не в неговите три измерения, а като плоска повърхност, по която принципите на разпределяне на напрежението на образа са различни.

Едни от последните цикли на художника синтезират неговите търсения в посока на абстрактната, но създаваща асоциации образност. Тези работи представят важен етап от творческото му развитие. В тях той съвместява уроците на класическата живопис и на модерното изкуство. Създадени на колажен принцип, те демонстрират владеене на живописната повърхност и на отделните елементи като линия, цвят, петно. В тях е постигната поетичност в осмислянето на реалността и превеждането ѝ на универсалния език на изкуството.

За изкуството се иска характер, житейска позиция, отдаденост, информираност и съмнение във всичко, което създаваш. Когато става дума за творчество, би следвало всяка творба да бъде едно малко откритие.
* * *
Творческият ми подтик е свързан с вътрешната потребност от създаването. В началото творбата е неясна като хармония и стилови особености. Аз често сменям нейните характеристики и започвам отново. За мен е интересно това преодоляване, тези различни решения на задачата. Така се раждат цикли. Понякога вътрешният усет се проявява бързо, друг път се връщам към нещо правено преди години. Това е един непрекъснат монолог, един непрекъснат мисловен процес, който с годините става начин на живот.
* * *
Съприкосновението ми с различните жанрове на изобразителното изкуство ме е правило щастлив от това да откривам в съпротивата на материала нови възможности. Опитът от графиката прави по-добри изявите в керамиката, сграфитото и фреското. Един поток от възможности, които приучават художника на дисциплина и постоянство. Моето любопитство поддържа през годините този ми интерес да започвам всеки път отново и отново, с надеждата някой ден да нарисувам най-хубавата си творба.

Иван Б. Иванов