14th Jul2018

Международен журналистически форум „Един пояс, един път“

by Черно и Бяло

На 20 юни 2018 година, в Пекин – столицата на Китайската народна република, се проведе международен журналистически форум „Един пояс, един път”, организиран от Общокитайската асоциация на журналистите. В него взеха участие над 100 чуждестранни представители – журналисти от над 50 държави, сред които беше и 6-членна делегация на Съюза на българските журналисти. По традиция домакините обграждат своите гости с изключително внимание и топлота, но по впечатления на нашите колеги, към тях е било проявено и още „една идея” добро отношение, нещо което Китай определено подчертава всеки път – та нали България е една от първите страни признала съвременната Република и установила дипломатически отношения с нея.

При откриването на форума беше поднесено следното Изказване на Снежана Тодорова, председател на Управителния съвет на Съюза на българските журналисти:

Уважаеми организатори от Общокитайската асоциация на журналистите!
Уважаеми колеги!
Скъпи приятели!

От името на делегацията на Съюза на българските журналисти Ви изказвам искрена благодарност за поканата и за възможността да участваме във втората среща „Един пояс, един път”.

Ние много ценим успешното сътрудничество между Съюза на българските журналисти и Общокитайската асоциация на журналистите. Нашето сътрудничество е вече на 31 години. Ние сме абсолютно уверени в това, че инициативата на председателя на Китайската Народна Република Си Цзипин „Един пояс, един път” ще спомогне за развитието и обогатяването на нашите връзки с нови идеи.

Българските историци потвърждават, че в продължение на няколко хилядолетия стоките от Изтока са попадали в Черноморския регион по Пътя на коприната. Този път започва в Сиан, преминава през азиатския континент и завършва на бреговете на Черно море, където се е намирала и сега се намира Българската държава – една от най-старите в Европа.

Благодарение на тази търговия в Европа, в това число и в България, са пристигали ценни китайски стоки. Българите са търгували със северните европейски страни, с Русия и с други страни разположени по бреговете на Черно море. Българите са се славели като умели търговци, които които успешно са организирали /уреждали/ търговските връзки както с Изтока, така и с Европа. Така например те се ползвали от предоставената им възможност да изнасят от Русия стратегически суровини – злато и сребро за производство на монети, които по-късно са използвали в търговските си отношения по Пътя на коприната. Това не само се е отразявало положително на икономическия ръст на тогавашна България, но е повишавало и самочувствието на българския търговец.

Икономическата компонента на инициативата „Един пояс, един път” и днес е една от най-основните цели на този проект, тъй като е насочена към укрепване на инфраструктурните връзки между страните, участващи в съвместното икономическо развитие.

Искам да припомня китайската поговорка: „Ако искаш да си богат, първо построй път”. От древни времена китайците са отдавали огромно значение на установяването на контакти с други народи, основани на здрави търговски връзки. Така е било на времето с Пътя на коприната, такива цели си поставя и инициативата „Едни пояс, един път”.

В съвременния свят инфраструктурата е предпоставка за създаване на благоприятна бизнес среда и за привличане на чуждестранни инвестиции.

България се отнася с голямо уважение към инициативата „Един пояс, един път”, тъй като тя се намира на транспортния коридор от Европа към Азия и се явява, сама по себе си, естествен кръстопът между двата континента.

След няколко дни в София ще се състои срещата във формата 16+1 в рамките на българското председателство на Съвета на Европа на Евпропейския съюз.

Господин Ли Къцян, министър-председател на КНР ще пристигне на официално посещение в България.

България за първи път ще организира среща между Китай и страните от Централна и Източна Европа.

По време на това знаменателно събитие ще се състоят многостранни и двустранни срещи на най-високо ниво, а така също и съпътстващи мероприятия, които ще помогнат за разширяването на възможностите за взаимоизгодно икономическо сътрудничество намногостранно и двустранно нива в рамките на формата 16+1.

Участниците в тази среща ще обсъдят възможностите за сътрудничество в областта на политиката, икономиката, научните технологии, образованието, селското стопанство, търговията със селскостопански продукти, туризма, науката, финансите, електронната търговия, енергетиката и инфраструктурата.

Като председател на Управителния съвет на Съюза на българските журналисти, бих искала специално да отбележа, че имайки предвид многогодишната традиция на сътрудничество между журналистическите организации на нашите страни и новите възможности, които ни предоставя инициативата „Един пояс, един път”, ние предлагаме да разширим формите на контакти и да помислим за съвместни проекти на млади журналисти и фотожурналисти от България и КНР.

Съюзът на българските журналисти предлага да се обсъди възможността за съвместно използване на Международния дом на журналистите във Варна, който е разположен на брега на Черно море, а така също и на Дома на журналистите в Банкя, който е само на 17 км от София и нашата творческа база в Батак, която се намира в Родопите – в красива планинска местност. Всичко това е собственост на Съюза на българските журналисти.

В заключение ми се иска да припомня думите, изречени от китайския мислител Конфуций, които звучат актуално и днес:

„Този, който не върви напред, изостава с всеки ден”;
„И най-дългото пътешествие започва с една малка крачка”.

Благодаря за вниманието!

След това Снежана Тодорова и г-н Жан Янон, председател на Общокитайската асоциация на журналистите, подписаха петгодишно споразумение за сътрудничество.

Нашата делегация посети градовете Сянмън и Куанджоу, където се запознаха с историята и днешния ден на трудолюбивите хора от провинция Фуджиян. Своите прекрасни впечатления те отразиха след завръщането си и в срещата си с членове на Съюза и почитатели на древната китайска страна и култура в кафе-клуб „Журналист”.

Снежана Тодорова,
председател на СБЖ

25th Sep2015

„Икономическата криза свършва, кризата в медиите – не! Защо?”

by Черно и Бяло

Под това мото мина Международната среща на журналисти от Балканския и Черноморския регион в МДЖ – Златни пясъци, на 20–21 септември 2015г.

IMG_2795_1След като представи и приветства делегатите Снежана Тодорова, председател на СБЖ, откри срещата с приятната новина за паметник на Константин Фотинов в пределите на Турция. Съюзът на българските журналисти и Асоциацията на журналистите в Мудания, с подкрепата на община Нилюфер, Бурса (Турция), инициират поставянето на паметна плоча на Константин Фотинов.

Участниците в медийния форум бяха поздравени от кмета на община Нилюфер, Бурса – Мустафа Бозбей, чрез пряка видеовръзка.

Президентът на Асоциацията на журналистите от Мудания – Явуз Герчекчи сподели, че паркът и голямото дърво – чинар, се намират в района на квартал Гьорюкле, община Нилюфер, където живеят предимно изселници от България. Паметната плоча на Фотинов – по идея на председателя на СБЖ г-жа Снежана Тодорова, в партньорство с Асоциацията на журналистите от Мудания, ще бъде вградена в столетен чинар, който е под специалната грижа на общината.

С подчертано внимание делегатите се отнесоха към въпросите за прозрачност, независимост, регулация и саморегулация в журналистиката, както и към болезненото нарушаване правата на журналистите. В края на втората сесия работата на делегатите от срещата беше обобщена в ДЕКЛАРАЦИЯ на участниците в Международната журналистическа среща на страни от Балканите и Черноморския регион 20–21 септември 2015г., МДЖ – Варна

Откъси от забележителните изказвания и дебатите на срещата предоставяме на Вашето внимание:

Надежда Ажгихина: Нараства ролята на журналистиката

_MG_2948„Поздравявам СБЖ с това, че бе създаден и се развива Балкански и Черноморски медиен център”,така приветства Надежда Ажгихина – вицепрезидент на Европейската федерация на журналистите (ЕФЖ) и секретар на Съюза на журналистите в Русия участниците в международната журналистическа среща във Варна.
„Монополизацията на пазарите, икономическите проблеми, съкращаването на работните места – това са процеси, които протичат навсякъде по света. Важно е да се отстоява ролята на журналистиката като значима сфера на общественото развитие:

Олигарсите в много страни, следвайки гледната точка на Рупърт Мърдок, се опитват да наложат тезата, че в цифровата ера не е нужна журналистиката – с нейните етични, професионални принципи и обществена мисия. Те изтъкват единствено водещата роля на медийните мениджъри, които ръководят послушни и готови на всичко работници в информационната сфера.

В Русия тези думи се мултиплицират от някои чиновници. Ние, журналистите, не сме съгласни с това. Ролята на журналистиката нараства неимоверно много в епохата на безграничната информационна свобода. Тя служи на обществото и помага на хората да направят своя самостоятелен избор.

Ние, журналистите, сме уверени, че само чрез солидорност може да бъде преодоляно това изпитание. Надяваме се, че Международният дом на журналистите тук ще се превърне в ново средище за наши срещи и ще бъде център за развитие на журналистите в Европа.” коментира Ажгихина.

„Журналистиката – в служба на обществото“ е мотото на МФЖ и ЕФЖ: В Русия, като развитие на това послание се роди инициативата „Диалог на доверието“, която вече няколко години събира колегията. През октомври т.г. срещата ще се проведе в рамките на Фестивала на журналистите в Русия. В него участие ще вземе и делегация на СБЖ, водена от председателя Снежана Тодорова”.

Джим Бюмела, президент на Световната федерация на журналистите:

_MG_2926„Големи медийни корпорации са господстващи на пазара. Турболенциите от концентрациите на медийния пазар са ясно видими. Те все повече разчитат на частни капиталови инструменти. Решенията в управлението са продиктувани от интереса на акционерите и рекламодателите. Редакционните решения все повече се мотивират от търговските фактори.
Журналистите стават все по-малка част от тази корпоративна машина. Бизнесът няма нищо общо с новинарството. Медийната среда става все по-несигурна, а медийните гиганти няма да могат да използват силата на новите технологии. Те ги употребяват за намаляване на разходите си.

Медийните гиганти наложиха много радикални промени в начина на работата на журналистите, начина, по който се консумира информацията. Това поставя на риск качествената журналистика. Ние поддържаме тезата, че бизнес моделът е мъртъв. Медийните корпорации не могат да дадат нови решения. 2,5 млрд. хора по света четат вестници, 800 млн. са читателите на онлайн изданията.

Тиражите на хартиените издания са стабилни, но по места се наблюдават огромни раличия. Европа губи пари,защото падат тиражите, но в същото време постъпват приходи от рекламите в интернет. Много ог медийните корпорации продължават да са силни и стабилни. Независимо от кризата настъпиха промени в медийните пазари.

Една от тези промени е старанието да се намаляват разходите. Уволняват се масово репортери в повечето западни държави. Би Би Си непрекъснато редуцира персонала си и се очакват нови и нови финансови рестрикции. Намалява и количеството на съдържание в медиите.

Начинът, по който се поднасят новините, се промени. Начинът по който новините се споделят и разпространяват – също. Намаляват се заплати и социални придобивки в медийния бранш. Има тенденции към ограничаване на правата на журналистите. Не се инвестира в разследващата журналистика. Масово е настъплението на новите медийни платформи.

Има все по-голямо размиване в условията за заплащане. Всичко това няма как да не се отрази на качеството. Наблюдава се тенденцията на мултифункционалност. Ние не трябва да се противопоставяме на новите технологии. Независимо какво е бъдещето на медиите, най-важното е качеството им. Вярваме, че истината и точността трябва да са основните ценности в журналистическата етика.

Без ценностите си ние няма да имаме доверието на хората. Ние искаме нормални, достойни отношения в бранша. Искаме да се дава винаги приоритет на истината във фабриката за новини и да се откроят важните за обществото неща.

Съюзите на журналистите са гарант за силата на медиите и защитата им. Журналистиката е в етап на трансформация. Докато публиката, читателите защитават правото си да получават точна информация, журналистиката ще бъде журналистика.”

Иво Инджов: Отговорност и прозрачност в медиите

„Както сигурно знаят нашите чуждестранни гости, медиите в България са свободни, но не независими, и тя заема 106-о място в класацията за свобода на пресата на „Репортери без граници“.

Като виновни за състоянието на медиите на такива конференции обикновено се сочат държавата и големите медийни корпорации, които често действат в симбиоза помежду си. Виновна е и икономическата криза, която макар и да си отива в Европа, в България все още е причина за свития рекламен пазар.

Това води до рязко редуциране на легитимните източници на доходи за медиите, те са зависими от финансирането от съмнителни спонсори, както и от държавата по линия на популяризирането на европейските фондове. Така медиите стават още по-уязвими за външни влияния и корупционен натиск. Много по-рядко се дискутира упадъкът на етично-професионалните норми в журналистиката и отказът на медийната саморегулация.

И така, ще се спра на няколко, повечето от тях нови, почти непознати в България механизми и инструменти, които допринасят за по-висока степен на медийна отговорност и прозрачност.

IMG_2869

Слабо известни механизми и инструменти на медийната саморегулация

Прессъветите, характерни за страни като Швеция, Германия и България, в която има две конкурентни институции със сходна функция, имат славата на „книжен тигър“ на медийната саморегулация.

Друга институция за самоконтрол в медиите е омбудсманът. Разпространена е в страни като Швеция, Португалия, Франция, САЩ. Интересно е да се отбележи, че в последните две страни няма прессъвети. Според една студия на European Journalism Observatory в 13 изследвани западно- и източноевропейски страни медиите рядко си позволяват назначаването на омбудсман или лице, отговорно за диалога с читателите. Институцията „медиен омбудсман“ е почти непозната в България, ако изключим скромния опит на обществената БНТ, за който обаче има крайно оскъдна публична информация.

Други инструменти на медийната отговорност са редакционните блогове, обратната връзка с читателите в социалните медии и др. Колкото и иновативни да са те, няма да дадат резултат, ако в редакциите не се култивира културата на критиката.

Каква е ситуацията в България? Някои редакции публикуват поправки при допуснати грешки, макар че практиката на колонки с редакционни корекции не съществува. Да не говорим за цялостен corrections management. Редакционните блогове се броят на пръстите на едната ръка, а обратна връзка с аудиторията чрез социалните медии, която да взема отношение към грешките, на практика няма.

Като цяло липсва журналистическа култура на критиката – особено на редакционните съвещания, когато колеги би трябвало да критикуват колеги за грешки и некачествена работа. Това го казвам от личен опит като журналист. Ето още едно бяло петно на медийния самоконтрол, където промяната трябва да започне в самите редакции.

Прозрачността е проблем

Създава ли прозрачността повече доверие в редакциите и журналистическите продукти? „Прозрачността се превърна в „Buzzword”, но не може да бъде оценявана еднозначно, а противоречиво и комплексно”.

В България, в която поголовно спадналите тиражи на вестниците са строго охранявана тайна, въвеждането на подобни форми на редакционна прозрачност е все още в сферата на фантастиката. Макар че има отделни случаи, в които медии се опитват да представят пред публиката как е създаден даден продукт.

В България съществуват обосновани подозрения, че чрез популяризирането на европейските фондове, обявите за обществените поръчки и договори за медийно обслужване на общините се толерират определени медии. От 2013 г. правителствата обявяват периодично какви суми изразходват за реклама в медиите за популяризиране на еврофондовете. Информацията обаче не обхваща всички медии, няма регистър.

В България през последните години бяха направен известни стъпки към прозрачността на медийната собственост. Освен съществуващият регистър в СЕМ на доставчиците на аудио- и аудиовизуални услуги, с промяна в един закон стана задължително печатните медии да обявяват веднъж годишно собствеността си – до физически лица и публични АД.

Списъците се публикуват в сайта на културното министерство. И в двата случая обаче не може да се проследят действителните собственици, когато те са офшорна фирма. Като цяло предоставяната информация за медийната собственост е доста непълна в сравнения със закона за печата на провинция Бранденбург – информацията се публикува само веднъж годишно и не осветлява и другите медийни участия на собствениците на печатни медии…

В заключение бих казал, че разгледаните от мен инструменти на медийната саморегулация и либерална регулация, някои от които са в младежка възраст и са слабо известни у нас, не са панацея за излизане на медиите от кризата. Още по-малко за решаване на сакралния проблем с легитимното им финансиране.

Но те са стъпки напред за стимулиране на отговорността на медиите и нарастване на тяхната прозрачност – две неотмениним условия за възстановяване или разширяване на автономията на медиите. А медиите с автономна редакционната политика са в по-силни позиции при търсене на легитимни източници на финансиране.

IMG_2888

Добромир Тенев за правната страна на проблемите:

Изказване на г-н Добромир Тенев на тема „Защитата на медийната свобода и независимост чрез ефективното използване на правните инструменти за защита на конкуренцията в ЕС; борбата срещу монополизирането на медийния пазар чрез използване на антитръстовите правила на национално и европейско ниво“

„Ще говоря за правната страна на тези проблеми, които до момента коментирате“.

IMG_2872

Проблемът с концентрацията в медиите съществува във всички държави в света, но той е особено остър след 2009 година насам, след началото на икономическата криза. Наблюдава се изключително сериозна концентрация на контрол и собственост по отношение на различните типове участници на медийния пазар, в определени субекти. България не е изключение в това отношение.

В изложението си той се концентрира на четирите форми, които правото на Европейския съюз и съответно кореспондиращите норми на българското конкурентно право забраняват като практики на пазара.

Първата форма са така наречените „картели и съгласувани практики“. Важно е да се знае, че те са абсолютно забранени по силата на чл.101 на Договора за функциониране на Европейския съюз.

Разликата между националното право и Европейските норми е в това, че ако сте сезирали националния орган, трябва да чакате неговото решение и тогава да действате, докато европейското право е пряко приложимо, и ако има нарушаване на чл.101, националният съд е длъжен да го приложи директно.

Следващото явление е злоупотребата с доминантна позиция на пазара – чл.102 от Договора. Разликата между двете е в това, че злоупотребата се извършва от едно медийно предприятие, докато картелите се правят от няколко такива, които не са свързани помежду си. Нарушаването на този член също води до нищожност на действията на нарушаващата страна.

Третата форма е свързана с концентрацията на собственост. Тя е вид споразумение между първоначално независими участници на пазара, която след време, поради изкупуване, прехвърляне или каквато и да била друга форма, води до някакъв вид общ контрол. Общият контрол в медиите означава общ глас, общият глас означава сила. Силата да наложиш теза, виждане, или каквото и да било друго на обществото. Точно затова тези явления са важни и хората, които са на медийния пазар трябва да ги познават.

Четвъртата форма на непазарно поведение е „така наречените държавни помощи“. По силата на чл.107 и чл.108 от Договора е забранена държавната помощ за медиите. Всякаква работа, която държавата възлага на медиите може да се третира като държавна помощ, ако тя се възлага на непазарен принцип. Това е когато държавата дава пари на определени медийни субекти за определен вид услуги. В момент в България държавата е най-големия клиент на медиите по отношение на рекламния пазар.

Наблюдава се това, че „Буквално хората не знаят, че нещо е забранено. Това се отнася и за голяма част от медиите“. „Когато не знаете, че нещо е нарушение, вие няма как да го отразите като такова, дори и да виждате негативните му ефекти“.

Европейската комисия за защита на конкуренцията на Европейския съюз. Тя има отделна, независима наднационална компетенция по тези въпроси. Т.е. вие не сте длъжни, или ако видите, че не постигате нищо с националния орган, да чакате той да се произнесе, Европейската комисия е органът по конкуренция на европейския пазар.

Общото заключение се изразява в това, че чрез механизмите на националното и /или/ езвропейското право, може да се поведе ефикасна борба против придобиващото уродлив вид монополизиране на всички сегменти от медийния пазар – собственост ня медии, печатни, електронни, така също и върху средствата за разпространение. Според европейското право, гарантиращо право на равен достъп до аудитория, ако такъв не е наличен за дадена медия, това може да бъде оспорвано пред Комисията за защита на конкуренцията в Република България и отделно от това пред Европейската комисия. Заключенията на двете комисии са независими едно от друго и постановеното от националната не води до идентично решение на Европейската.

IMG_2873

Къдринка Къдринова пита…

_MG_2901„Защо двете издания – „Преса” и „Тема” „бяха погубени, а 135 журналисти останаха без работа? Две основни причини бяха изтъкнати от издателите – пазарът и интернет. Тоест от една страна качествената журналистика не успяла да издържи на конкуренцията на булевардната, чиито издания се продавали по-добре, а от друга – увлеченият по съвременните технологии читател вече не си купувал печатни медии, предпочитайки да се информира онлайн. Първата теза беше доразвита от последвали енергични публични обяснения на още представители на издателския бранш, как за лошото финансиране на печата била виновна законовата процедура, която облагодетелствала телевизии и радиа при получаване на пари от държавата по линия на европрограмите, а пък вестниците и списанията не можели да се доберат до тази хранилка. Втората теза пък даде мотив за светкавично оповестеното от представител на ръководството на „Преса” намерение за нов „голям проект” в интернет. Относно закриването на „Преса” и „Тема” все пак се появиха и публикации с още версии – за натрупани дългове на двете издания към една гръмко фалирала банка, за нарочната им продажба на друга задлъжняла към същата банка фирма, вероятно предназначена да фалира и да приключи въпроса, за прехвърляне на активите към отделен ръкав, който да захрани новия интернет проект…

Време е да се роди и инициатива, отстояваща правото на обществото поне на свободно и независимо информиране. Продължаването на досегашното положение може да произвежда само нови катастрофи. Било на отделни медии и журналисти, било на цели фрустрирани общества като българското…”

_MG_2975

Васил Сотиров: Защитата на професионалните журналисти в България

Често срещам колеги, които ми се оплакват, че работят все повече и повече за все по-малко пари.

Съкращават щатовете в редакциите, намаляват броя на журналистите, а искат от останалите да работят и за съответните интернет издания, да дават повече дежурства, без да увеличават заплащането им. Напротив.

IMG_2893

В много редакции хонорари вече не се изплащат или те са станали почти символични. Колегите с по-големи заплати биват уволнявани, понеже няма как те да бъдат пряко намалявани, и местата им или се блокират, или на тяхно място се назначават млади и съвсем неопитни, често начинаещи колеги на минимално заплащане, защото все пак работата трябва някак да върви -естествено, при много по-ниско качество.

А в редица издания и заплатите често се изплащат нередовно или на части, докато в един момент целият редакционен колектив не бъде събран и не му бъде съобщено, че за съжаление поради икономически трудности и липса на средства медията се закрива, както стана с колегите от вестник „Преса“ и сп. „Тема“, и както е на път да стане и с редица други медии, главно печатни, и разбира се, частни.

„Какво правите там, в СБЖ, не виждате ли какво става?“, питат много от тях. И лошото е, че трудно можем да им дадем успокоителен отговор. Да, българските журналисти се оказват една от най-незащитените професии, експлоатирани както материално, така и интелектуално – в ущърб на убежденията им.

Кризата в българската медийна сфера е повсеместна, тя все повече се превръща в криза на самата журналистика като професия и като обществено явление, застрашава самите устои на свободата на словото, оттам и устоите на демократичната система.

Всичко това поставя в нова, сложна и трудна обстановка журналистите и техните професионални организации. Те трябва да отстояват както универсалните демократични ценности, права и свободи, за да изпълняват общественото си призвание, така и да защитават и чисто материалните си интереси и най-елементарните си трудови права, а заедно с това – честта и престижа на професията.

IMG_2899

Има ли сили СБЖ да се пребори за тях?

Мисля, че самостоятелно това не е възможно. Необходимо е да търсим широк диалог както с други медийни и граждански организации, така и с властови структури и дори с противници на идеята в нашата среда и извън нея, независимо дали ще търсим специален закон или ще вървим стъпка по стъпка.

Необходимо е и съдействието на европейските институции, защото поведението на българските правителства в медийната сфера дълбоко противоречи на европейските принципи. Без натиск от Европа, и то в рамките на мониторинговия механизъм, промени едва ли ще настъпят.

Ето, и при това правителство не виждаме мерки срещу монополизацията в частния медиен сектор, за изсветляване на собствеността и за прозрачност на финансирането на медиите, за укрепване на обществените медии, които също мизерстват, за защита на елементарни професионални и граждански права на журналистите, които са нарушени със законодателни и нормативни документи.

СБЖ трябва да завоюва централна роля в този процес. Ние не можем да претендираме за роля на съсловна организация, като адвокати или лекари. Но ако успеем да се преборим и да защитим основните права на нашите колеги, това рязко би усилило авторитета на нашия съюз и способността му да действа. И ще има далече по-малко основания за онези, които се съмняват, че СБЖ им е полезен и може да им помогнел.”

Изказване на Светослав Терзиев, зам.-главен редактор на в. „Сега”:

СБЖ подписа договор за сътрудничество със Съюза на украинските журналисти

msj_bannerВ рамките на форума Съюзът на българските журналисти подписа договор за сътрудничество с Националния съюз на журналистите на Украйна. Двете организации ще съдействат за установяване и разширяване на контактите между редакциите на сродни печатни и електронни издания, обмен на журналистически материали и журналисти, както и на професионален, организационен и синдикален опит.
Съюзите ще осъществяват реципрочни визити на журналистически групи и делегации и ще са гарант за обективното отразяване на обществено-политическия живот в двете страни.
На подписването присъства Надежда Ажгихина – вицепрезидент на Европейската федерация на журналистите и секретар на Съюза на журналистите на Русия, както и български и чуждестранни представители на медии – участници в Международната среща във Варна.

ДЕКЛАРАЦИЯ на участниците в Международната журналистическа среща на страни от Балканите и Черноморския регион 20–21 септември 2015г., МДЖ – Варна

Председателят на СБЖ – Снежана Тодорова бе удостоена с почетния знак „Журналист на годината“ на Съюза на журналистите на Украйна.

Като отчитаме влошената медийна среда и многобройните предизвикателства пред журналистите, ние, участниците в Международната журналистическа среща на страни от Балканите и Черноморския регион обявяваме своите приоритети в журналистическата професия:

  1. Истината, обективността и точността в отразяването на фактите и събитията са наши водещи принципи. Без тях журналистиката не би могла да изпълни своята мисия в интерес на обществото.
  2. Днешните предизвикателства пред журналистическата професия са много. Монополизацията на пазарите, икономическите проблеми, съкращаването на работните места, влошаване на условията на труд, атаките срещу журналистите, са процеси, които протичат навсякъде по света и особено драстично в нашия регион. Важно е да отстояваме ролята на журналистиката като значима сфера на общественото развитие, която помага на хората да направят своя самостоятелен избор.
  3. Сериозно изпитание пред журналистите и журналистическата професия са конфликтите по света. В такива моменти се засилват опитите журналистите да бъдат използвани като войници в информационните войни, като ги противопоставят едни на други. Ние, журналистите, заявяваме, че обединени и солидарни ще постигнем ефективна защита на професионалните и социалните права на журналистите и ще преодолеем предизвикателствата на днешния ден.
  4. Призоваваме държавните институции и работодателите да спазват международно приетите норми и ангажименти за защита на журналистите.
  5. Съюзът на българските журналисти ще продължава активно да работи за гарантиране на пълна прозрачност по отношение на медийната собственост и концентрации.
  6. Журналистическите съюзи трябва да отстояват създаването на условия, които да гарантират свобода на словото, защита на журналистическия труд и спазване на етичните норми и професионалните стандарти, според Кодекса на журналистическата етика.
  7. Осъждаме включването на журналисти в „черни списъци“ и други форми на нарушаване правата им, като призоваваме да не се допускат подобни практики в бъдеще, както и да бъдат привличани към отговорност нарушителите на правата и свободите на журналистите.
  8. Осветляването на собствеността на медиите, борбата срещу монополизирането на медийната среда, регламентирането на достойното заплащане на журналистическия труд са сред най-неотложните приоритети на журналистическата общност.
  9. Призоваваме журналистите да спазват етичните и професионални стандарти, като категорично осъждаме езика на омразата в медиите, подбуждането и мултиплицирането на медийни послания, внушаващи страх, омраза и агресия.

Радио Бинар – БНР излъчи директно в интернет Международната среща на журналистите от Балканските страни и Черноморския регион.

Иван Върбанов, СБЖ
Красимир Пеков
снимки: Станислава Пекова