08th May2018

Традиционно изкуство побратимява хора от различни националности и култури

by Черно и Бяло

Проведеният в Трявна, столицата на традиционните български занаяти от Възраждането, фестивал на дърворезбата се превърна в празник и на традиционното изкуство на географски отдалечената от България, но близка до душевността на българина Северно-африканска страна – Кралство Мароко. Събитието са проведе на 5-и май, в навечерието на Гергьовден, когато наред с другите професионални празници: Денят на храбростта – празник на Българската армия, и Денят на овчаря и животновъда, са празниците и на дърворезбарите и иконописците, под егидата на Н.Пр. Посланика на Кралство Мароко в България – г-жа Закия Ел Мидауи и под патронажа на Н.В. Симеон II и с любезното съдействие на организаторите: посолство на Кралство Мароко, Община Трявна, сдружение  „Спектър 21 век“ и Галерия „Гъбенски“. То е част от програмата на Дните на дърворезбата (4, 5 и 6 май) в гр. Трявна и 210-ата годишнина от художествения конкурс в Даскалова къща.

„Среща с красотата на Мароко“ е поредната проява от инициативата на сдружение „Спектър 21 век“ – „Покажи традицията! Подари празник!“. На нея беше показано дефиле, представящо прекрасните женски национални костюми на Мароко – кафтаните, откри се изложба, разкриваща природното и архитектурно богатство на хилядолетното царство, проведе се церемония по поднасяне на марокански чай под звуците на традиционна музика.

Конкурсът-облог между двама от изтъкнатите дърворезбари – представители на Тревненската резбарска и иконописна школа, Уста Димитър Ошанеца и младият калфа Иван Бочуковеца се провел в дните преди Гергьовден на далечната 1808 година по случай освещаването на къщата, когато двамата майстори се обзалагат за това кой ще изработи по-добър резбован таван в две от големите стаи на първия етаж – едната служеща за гостна, а другата за търговска кантора. Двамата са били оставени да работят самостоятелно, в продължение на шест месеца, като не са имали право да влизат и гледат работата на другия. Когато срокът изтекъл, журито от резбарския Еснаф било удивено от майсторството на младия калфа, чиято дърворезба била като истинско юлско слънце – лъчите са с вълнообразни краища, препращащи към ефекта на зноен летен ден с характерната мараня.  Отговорът на по-стария майстор обаче бил не по-малко впечатляващ – също традиционното слънце, но вече по-спокойно, майско слънце, с прави радиално разположени лъчи, толкова богато украсени с точно 88 цветове на маргарити, като всяка една е била различна и толкова изкусно направена, че Еснафът присъдил наградата на него като на Голям майстор, а по-младият бил поощрен да доизучи занаята и да стане и той майстор и да се ожени за дъщерята на търговеца Даскалов. Всичко това беше разказано за читателите на „Черно и Бяло” от г-жа Вяра Белева, екскурзовод в Даскаловата къща-музей. Като родолюбива тревненска, тя е запозната и с другите забележителности на града, част от които е и Калинчевата къща, където се проведе събитието. Поясни защо в двора на тази къща има друга възрожденска постройка наречена Галерия Гъбенски. Тотю Гъбенски също е роден в Трявна през 1899 г., учил и станал адвокат в София, но останал без наследници. Имал е голям интерес към изобразителното изкуство и през целия си живот, в продължение на 65 години, е купувал и колекционирал картини, рисунки и графики, най-вече от български автори. Чрез НДФ „13 века България“ през 1983 г. прави голямо дарение на гр. Трявна, което включва произведения на редица български и чуждестранни художници. В дарението фигурират имена на много големи български автори като Златю Бояджиев, Владимир Димитров-Майстора. Поради големия обем на колекцията, която е собственост на Градския музей, само една малка част от нея е изложена в постоянна експозиция, а останалите творби са на съхранение във фонда. Като знак на признателност към големия родолюбец е останало наименованието „Галерия Гъбенски”, която е самостоятелна сграда, част от възрожденския комплекс Калинчева къща и сега там се провеждат изложби, организирани от фонд „13 века България“. Г-жа Белева поясни с гордост, че тревненската художествена, резбарска, иконописна и строителна школа е най-старата в България и възниква в края на 17-и и началото на 18-и век. Тревненските майстори са работили в над 500 селища в България. Строили са църкви, манастири, училища, също така частни къщи. Всички известни възрожденски селища като Котел, Жеравна, Боженци са строени от тревненски майстори. Дори тревненската къща се възприема като самостоятелен тип възрожденска архитектура. Сегашната Национална художествена гимназия по дърворезба е създадена през 1920 г., за да продължи традицията на града в областта на изкуствата. По инициатива на първите ученици е създадена и национална колекция по дърворезба, от която първоначално са се учили. Започват с малка колекция в самото училище, после тя прераства в музейна сбирка и когато откупуват тази къща, тази колекция става основа на Музея по дърворезба. Второто направление на Тревненската школа е представено в Музея на иконата, където са изложени повече от 160 тревненски икони. Това направление е дело на шест тревненски фамилии, които са работили в продължение на повече от 200 години. Разцветът на школата е, разбира се, през 18-и и 19-и век, когато е най-голямото строителство на църкви и манастири. Съществува легенда, според която тревненската школа е създадена в началото на XVIII век. За основател на школата се счита Витановската фамилия. Витан е монашеското име на тревненски младеж, който бива отведен като малко момче от атонския монах Викентий в Света гора, за да учи занаят. Там той овладял занаята до съвършенство и след завръщането си в Трявна основал школата. Неговите наследници, около 50 души от няколко поколения, продължили занаята и заедно с други тревненски майстори постигнали големи успехи и известност. В днешно време през музеите на града минават над 100 хиляди посетители от страната и чужбина.

„Преди всичко бих искала да пожелая на всички добре дошли на това празненство на Мароканското изкуство. За мен е чест и удоволствие да бъда с Вас като посланик на Кралство Мароко в този красив и гостоприемен град, който илюстрира силата и креативността на изкуствата като цяло и дърворезбата в частност, отразявайки ролята, която творчеството може да играе в България. Трявна се превърна в една първокласна туристическа дестинация от световна класа. Щастлива съм да участвам в този празник, който се провежда под мотото „Покажи традицията, подари празник”.

По нататък, в приветствието си г-жа Ел Мидауи отбеляза предимствата на средиземноморската страна като туристически център, който може да предложи на посетителите запознаване с традиционното мароканско изкуство, датиращо от най-стари исторически времена, съчетано с разнообразна архитектура от различни периоди, с наличието на древни и нови градове, разнообразен ландшафт и пейзаж, запознаващ туристите с красотата на планините, пустинята и оазисите.  Тя изтъкна също така и възможностите за организиране на многобройни фестивали, какъвто е традиционният кинофестивал и на спортни събития, в областта на които Мароко завоюва своето заслужено място. Тя подчерта значението, което има развитието на най-популярния спорт – футболът, като посочи традиционното класиране на националния отбор, печелил нееднократно призовото място в група Африка и класирал се на финалите на няколко световни шампионата. Във връзка с това Мароко е една от четирите страни, кандидатстващи за домакинство на Шампионата през 2026г. и искрено се надява тази кандидатура да бъде оценена по достойнство и страната да бъде домакин. Гласуването на ФИФА е насрочено за 13 юни 2018 г. а в Москва.

Част от изложбата е макет на футболна топка, представена като купата на Шампионата, изработена от рядък вид ароматно дърво, растящо само в Мароко.

Беше прочетено и благодарствено поздравително писмо от г-н Симеон Сакскобургготски, в което се подчертава благодарността му за поканата да бъде почетен  патрон на инициативата „Покажи традицията, подари празник” на Сдружение „Спектър 21 Век”, която цели да покаже културните традиции на Кралство Мароко. Като изказва съжаление за това, че е възпрепятстван да присъства лично в този възрожденски град Трявна, той подчертава, че с него е свързана историята на неговото семейство – майка му, Царица Йоана, в миналото е дарила цялата си зестра за построяването на санаториума за белодробни заболявания в град Трявна . Този санаториум и сега носи нейното име. „От друга страна, приех тази покана заради дългогодишното ми приятелство с покойния Крал Хасан Втори и контактите между нашите две семейства. Както са знае, моята дъщеря, Княгиня Калина, живее в Рабат заедно със съпруга и сина си. Впечатлен съм от богатата и интересна програма, която сте подготвили и се надявам тя да се хареса на жителите и гостите на града. Оценявам засилващото се сътрудничество между Кралство Мароко и България в културната област. Като познаваме и ценим заедно културното и историческото си наследство, можем да развиваме успешно своите взаимоотношения и в други области. Изпращам специалните ми поздрави и благопожелания на участниците и гостите на фестивала и от сърце пожелавам успех на организаторите на тази чудесна инициатива.”

Г-жа Екатерина Павлова – съпредседател на сдружение „Спектър 21 век“ и главен редактор на „Дипломатически спектър“, изтъкна в своето експозе, че инициативата се провежда вече от десет години с цел да покажем нашите традиции и обичаи на чуждестранните гости и на тези, които живеят у нас, в България и в същото време искаме да покажем техните традиции на нашата, българска аудитория. И в този смисъл трябва да споделя, че Трявна е първият град, в който се провежда тази инициатива извън София. Това е много радостно, имайки предвид вашите сериозни традиции в областта на културното наследство. Вие ще се насладите на едно дефиле с марокански кафтани, което е прекрасно, на мароканската чаена церемония, вече много от вас видяхте вътре изложбата, а накрая и на мароканския кус-кус. Накрая искам само да ви запозная с още един проект на нашето Сдружение, който също е наша гордост. Той се казва „Шлагерите на Европа” и  може да бъде видян и чут. В този проект са събрани песни от 15 европейски страни и е посветен на Председателството. Представен беше и съпредседателят на Сдружението Христо Паскалев – Паскал, който е изпълнител на песните и пое ангажимент да организира един концерт с тези и други песни в красивия балкански възрожденски град.

„Ваше превъзходителство, уважаеми гости,
За нас е изключителна чест, в рамките на дните на дърворезбата да открием тази прекрасна изложба като знак на добрите отношения, които имаме с Кралство Мароко. Това е едно различно начало, което би поставило в друга светлина разглеждането на това, което представлява занаята, от къде той идва? Къде можем да намерим нашите корени? По всяка вероятност те се крият там, където е нашата прародина. Ще забележите колко интересна и различна държава е Мароко и къде другаде, ако не точно тук и точно по това време, на Славейковите празници, ние не представим точно това прекрасно творчество, за да се насладите на тази прекрасна култура.” С тези думи кметът на Община Трявна, г-н Дончо Захариев привества високите гости.

Той подчерта, че това което предстои да бъде показано, представените традиционни женски костюми – кафтани, ястията, които ще бъдат дегустирани, ще бъдат придружени с едно отлично настроение, което Нейно превъзходителство г-жа посланичката, ще предостави.

По късно, в специално изявление за сп. „Черно и Бяло”, той продължи да не крие топлите отношения между Община Трявна и посолството на Кралство Мароко, които според него могат да прераснат дори в инициатива за побратимяване на два града – Трявна и някой от Мароко. Всичко това предстои, така че очаквайте много интересни събития за в бъдеще от това сътрудничество.

текст и снимки: Красимир Пеков

11th Dec2016

Мароко в повест

by Черно и Бяло

Желанието ѝ да опише престоя си в Мароко я спохождаше все по-често. Искаше да разкаже преживявянията си, но в съзнанието ѝ нахлуваха непрекъснато спомени от времето от преди. Сега беше друго… Тя не беше същата, обстоятелствата и хората също. Разполагаше с достатъчно време, ето защо си позволяваше да не бърза. С всеки изминал ден отчиташе, че това, което се случва в ежедневието не притежава силата да заличава спомени, събития, факти, история. Нещо повече – то се превръщаше в нейн приятел. Знаеше, че моментът за написването на материала сам ще си дойде, а съдържанието на текста беше почти конструирано. Сега трябваше да реши дали да назове героинята си така както я знаеше в живота или да търси по-подходящото име. Но защо ли да търси ново име?!

maarakesh

Ана стоеше неподвижна. Очите ѝ изразяваха учудване, но лицето ѝ не показваше никаква емоция. Изправеното ѝ тяло не помръдваше, а това вече означаваше, че изненадата е наистина голяма. Дали всичко ѝ се нравеше или първите впечатления ѝ донесоха разочарование? Все още беше рано да се каже… Онова, което предстоеше носеше усещането за обещаващо преживяване, в което липсата на сценарий засилваше като че ли многократно нетърпението.

Трябваше да се сети разбира се, че времето беше внесло промяна във всичко наоколо – от вида на аерогарата, ширината на улиците, сградите, бляскавите хотели, та чак до облеклото на жените – богатство от стилове, в които тукашна девойка предпочела късата пола пред бурка, изглеждаше не само нелепо, но и твърде скандално. Да ,Ана отчиташе промените и в себе си, но беше сигурна, че суетата никога нямаше да победи чувството ѝ за естетика и тънкия усет към изящество и стил. В Мароко беше преживяла най-вълнуващите години от живота си и за нея това място щеше да се запази в съзнанието ѝ като земята на най-топлото слънце, уханията на младостта, смехът в градините на Мажорел и да, може би органичното усещане за близост с пустинята…

Движеше се бавно към таксито, което щеше да я закара в хотела, а умът ѝ чертаеше вече планове за дните напред. Само след час време тялото ѝ се наслаждаваше на спокойствието и премерения лукс в хотела, а след още броени минути – и на отпускащ мускулите, неочаквано топъл басейн.

Водата изми умората от пътуването и я настрои за работа. В този момент се случи нещо извън всякакви очаквания. Стоеше като омагьосана и не помръдваше. Шумът от силно  бръмчене я накара да се загледа. Точно над нея два самолета извършваха необичайни маневри, а само след миг се появи най-романтичното послание – огромно бяло сърце беше изрисувано в небето над Маракеш, а двете машини като по чудо бяха изчезнали. След секунди далеч по-мощен звук изостри любопитството ѝ. Това, което се случи през следващите минути беше истински спектакъл, в който да наблюдаваш танца на самолетите беше най-неочакваното и необичайно преживяване. Висш пилотаж! Продължи може би час и се повтаряше абсолютно всеки ден до края на престоя ѝ. Какво беше?

image-1Истинска случайност, съвпадение, знак или кой знае още какво? Можеше да го изтълкува даже като лично отправен поздрав към нея, но разбира се, беше доста самонадеяно и твърде абсурдно, за да е вярно. По-важно в случая оставаше усещането за преживяване, заради което след време щеше да сподели, че този път Мароко остана наистина в сърцето ѝ.

Случилото се през следващите дни можеше да бъде описано по много начини, даже да се повтори, но въздушните картини бяха сравними единствено с природно явление, за което се чака понякога с години, дори векове. За този спектакъл небето се беше превърнало в най-необикновената сцена или още по-точно – в мащабно художествено платно, върху което имаше рисунък, имаше пластичност и динамика, но и един твърде основен и необходим елемент – този на абсолютната изненада.

image-2Сега това, което трябваше да направи е просто да излезе на улицата, да вдиша нагорещения въздух и да се изгуби сред хората. Да, нуждаеше се от анонимност. Само така щеше да проникне в кутията на спомените си и да подреди парченцата от миналото до впечатленията от настоящето.

Избра най-прекият път към площада. Знаеше, че маршрутът ѝ включва и поляната с камилите. Толкова се радваше! Отново ще срещне хората, носещи традиционните дълги туники джелаба, онези същите ярки и контрастиращи на пясъците и измазаните в розово къщи и огради. Да, хората на Магреба. Каква мистичност!

Какво има в тях? Като че ли вятърът от планините на Алтай, пясъците на пустинята, както и африканското слънце. Без тези три природни елемента, както и още много наследствени дадености, интересът към тях би бил единствено повърхностно любопитсво, касаещо стил, поведение или мимолетно впечатление на фона на всичко останало.

Отдалече изглеждаха като поставени нарочно в определена конфигуралност. Да бъдат описвани е излишно. Стояха точно като за кадър, подканващ и без друго намеренията на Ана да търси сред преживяванията си най-вълнуващите фрагменти за своя разказ.

Следващите няколко часа изтекоха точно като пясък между пръстите ѝ. Толкова неусетно и толкова неочаквано.

– Вие търсите аптека, нали? – тя го погледна и продължи да се движи, пресичайки улицата. Мъжът не беше досаден. Не беше и случаен. Появи се, когато полицаят, стоящ пред внушителната порта го извика на име и посочвайки Ана обясни, че е добре да я придружи до площад Джемаа ел Фна.

image-4– Намира се до Кутубия, нали знаете, известната джамия, съвсем близо е… – усмихва се!

– Ще ви покажа и аптека. Ще се движим по тесните улици на Месината.

Тя стоеше точно под огромната тежка порта (Баб Агнау), а очите ѝ се свиваха в усмивката на човек, който беше видял току-що кавказкият снежнен човек. Но не, поводът за разсейването дойде от всичките накацали или стоящи прави перести щъркели, за които Мароко се превръщаше в най-топлото място за тяхната зима. Ана се радваше. Щъркелите бяха застанали като в засада. И освен това бяха толкова много.

image-5

Разходката ѝ продължи не според очакванията, но за сметка на това, изненадите бяха само приятни. Посети берберска аптека, пи кафе, разбира се, направи много снимки, а после се озова и на площада. Най-после! Но докато се движеше по криволичещите улички и разговаряше с придружителя си, направи извода, че всъщност промяната беше настъпила само във външния вид на хората. Иначе почти всичко запазено в спомените ѝ, се оглеждаше наоколо като в огледало, което я караше да се вълнува двойно.

– Инш Аллах – каза той, протегна ръка, докосвайки нейната и се сля в потока от разноликото множество.

Нямаше съмнение, мюсюлманската култура тук е фактор и то какъв!

Мъжът, отделил ѝ поне четиридесет минути време показа джентълменско отношение, а английският му беше достатъчно добър. От него Ана научи, че жените в Мароко си стоят по домовете, че мъжете им са доста или по-скоро, достатъчно богати и още нещо, казано не съвсем директно, но с подразбиране – че колкото една жена е по-корпулентна, толкова по-заможен е съпругът ѝ. Е добре, в този момент Ана нямаше как да не се усмихне. Все пак нейните 59 килограма не се вписваха в стандартите за мароканска естетика, но този факт не беше трудно да се преглътне.

image-7Когато навлезе в пределите на площада, веднага забеляза насядалите жени, доволно загърнати в черни роби и шалове, в стил хиджаб. На около десетина метра по-навътре почти се препъна в кошници, до които отново седяха жени. Едната от тях протегна изящно ръка и посочи четките си. Ето я и следващата емоция. Десет минути творчество и още пет за разговор. Огледа изрисуваната си с къна хенна ръка и доволна от резултата даде всичките си монети в знак на благодарност. В съзнанието ѝ изплуваха спомени за времето, в което боядисването с хенна се превръщаше в ритуал за нея. Сега усещането беше трогателно.

image-8

Слънцето грееше особено ослепително. Никога не разбра защо в тази жега по улиците се появяваха хора, облечени като за най-люта зима. От някъде се носеше особено остра и твърде неприятна миризма. Хора, дошли за първи път на това място биха се учудили ,но Ана имаше отговор. Знаеше, че навътре в лабиринтите на сука човек можеше буквално да се изгуби. А за документ като показания по-долу можеш да си изпатиш съвсем изневиделица. (молещи се мюсюлмани – б.а.)

image-9

В галериите човек попадаше в съвършено неочаквана обстановка сред всевъзможни предмети, а можеше и да се упои от смесените аромати на десетки екзотични подправки. Тук крайностите са доста шокиращи, но в това тя откриваше очарованието на предишни спомени и нищо не можеше да я смути.

Мракът, надвиснал над площада даваше знаци, че е по-добре да се насочи към хотела, да подреди мислите си и да планира следващите си маршрути в оставащото време от престоя ѝ.

image-10

В следващите дни програмата ѝ се подреди като по часовник. Разходки и пазар ,приятни моменти с момичетата от екипажа на самолета и особено с едно, две от тях, чиито усмивки внасяха европейско поведение в топлите пролетни вечери, прекарани край басейна.

В тяхна компания направи и онази разходка до известните градини на Мажорел. Избраха един от най-горещите следобеди. Но да се движиш пеша под парещото слънце се оказа твърде рисковано. Спасението се появи с наемането на файтон. Така разходката се превърна и в преживяване. Не, в приключение!

Ако на берберски Маракеш означава земя на бога, то мястото, в което попаднаха в този късен следобед можеше да се нарече просто оазис.

Ето я ботаническата градина! Толкова невероятна, че чак дъхът ти спира. Разположена е на площ от един хектар, а растителността е събирана от цял свят. Палмови дървета, храсти, гигантски кактуси, бугенвелии, лотоси, папрати – колекция от 350 вида растения, които са съчетани по най-причудливият начин. Синият цвят (мажорел блу) е доминиращ, но  контрастите от наситени багри в жълто, червено и оранжево, заедно с основния зелен цвят (този на растителността) създават уникалната комбинация в тази великолепна градина. Оазисът носи името на своя създател – Жак Мажорел. Художникът е гледал на творбата си като творец, създаващ шедьовърът на мечтите си и е успял. Далеч, по-късно, до неговото име се записва още едно – това на Ив Сен Лоран. Разбира се, известният дизайнер доизпипва детайлите, създава музей на берберското изкуство и допълва колекцията от екзотични растения, сред които човек наистина губи представата за време и пространство. Всеки би могъл да открие своето кътче в тази градина, но умът на Ана завинаги ще остане в плен от хармонията на ултарамаринът с бяло, розово и червено, тази буквално шокираща игра с цветове, в унеса, на която можеш да сътвориш и най-непресказуемите си проекти. Толкова магична, толкова зареждаща е атмосферата тук.

majorelle-garden-area-view-morocco-65Ана не се питаше кога започва деня в Маракеш? Понякога успяваше в зори да чуе провикващите се гласове от минаретата. A кога завършва един кратък престой в древната столица на Мароко? Когато си омаян и изморен от впечатления, но правиш извода, че не си посетил и една трета от забележителните, омагьосващи места на тази мистична страна.

Трябваше да отиде отново до Медресе Бен Юсеф, а също и в музея Дар Си Саид. Дворецът Бади, както и дворецът Бахия. Но това не беше всичко, разбира се. За Ана беше важно, че имаше шанса да се изгуби отново в царството на спомените си. В бъдеще я чакаше работа, в която новите преживявания осмислиха всичко необходимо, за което щеше да пише.

В хотела я чакаше нейният съпруг, командирът на самолета, който щеше да я върне на родна земя. Всеки път, когато се издигаше над облаците Ана извикваше възможно най-поетичните си чувства. Небе, слънце, необятност и една много тънка нишка, свързваща я с земята, наречена живот! Преземиха се точно навреме, а само три часа по-късно текстът стоеше на масата на главната ѝ редакторка.

текст и снимки: Даниела Владимирова Христова

14th Jun2015

Официален старт на Асоциацията на мароканските студенти в България

by Черно и Бяло

На официална церемония в посолството в София в петък, 12.6.2015г., на която присъстваха извънредният и пълномощен посланик на Кралство Мароко у нас Н.Пр. г-жа Латифа Ахарбаш, представители на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, на Почетното консулство на Мароко в Пловдив, постоянно пребиваващи у нас мароканци и други гости бе дадено началото на работата на Асоциацията на мароканските студенти в България.

20150612_162321

Президентът на асоциацията и студент в Химико-технологичния университет в София, г-н Аюб Алами подчерта, че новата организация „има за цел да насърчи диалога и взаимното опознаване между Мароко и България най-вече чрез сближаване на българските студенти с техните марокански колеги, обучаващи се в България“. Нестопанската организация, председателствана от г-н Алами, си поставя още за цел организирането на културни и научни събития, подпомагане на марокански студенти при първоначалното им установяване у нас и успешното им интегриране в академичните среди и българската общност.

В поздравителното си слово посланик Латифа Ахарбаш подчерта, че новата асоциация без съмнение ще допринесе за активизирането на двустранните отношения чрез сближаването на студентските среди от Мароко и България. „Благодарение на дълбоките промени в Мароко, демократичните реформи в политически, икономически и чисто човешки аспект, извършвани под лидерството на крал Мохамед VІ, всеки един от нас е горд да представлява Мароко по свой начин, в своята област и сфера на познание“, изтъкна посланикът. Г-жа Ахарбаш увери мароканските студенти в България в пълната подкрепа на посолството на кралството.

Сред мароканците, обучаващи се у нас, най-голям интерес представляват инженерните науки, компютърните системи и технологии и медицината. Най-голям брой студенти от Кралство Мароко има в Софийския университет „Св.Климент Охридски“, Химико-технологичния университет и Франкофонския институт за администрация и управление (IFAG).

Страшимир Найденов

14th Oct2014

Среща с красотата

by Черно и Бяло

Художествена керамика от земите на Мароко и България
Поредното събитие, преминало под мотото „Покажи традицията! Подари празник!”, (more…)