05th Jul2018

Ново начало, нова надежда, ново пътешествие

by Черно и Бяло

Премиерът на КНР Ли Къцян:

В сезона на цветята посещавам България – страната на розите, и участвам в 7-та среща на лидерите на Китай и страните от Централна и Източна Европа (ЦИЕ) в София, който е град-градина, по покана на българското правителство. Тук предавам на българския народ и народите от ЦИЕ най-сърдечни поздрави и най-добри пожелания от китайския народ.

България се слави като люлка на славянската писменост и притежава богато културно наследство. Трудолюбивият и смел български народ написа великолепна страница в борбата за своята независимост и освобождение. От началото на новия век страната постигна големи успехи в социалното и икономическо развитие и е изгряваща звезда на Балканския полуостров.

 

Въпреки че Китай и България са географски отдалечени, те поддържат приятелски контакти от древността. Китайският календар с 12-те си зодиакални знака се доближава до голяма степен до този на прабългарите. Това показва, че двата народа са свързани духовно и се разбират взаимно. България е сред държавите, които първи признаха Китайската народна република. След установяването на дипломатически отношения между двете държави те се подкрепят взаимно, отношенията между тях се развиват и дружбата между двата народа се задълбочава с всяка изминала година.

През последните няколко години в традиционното приятелство между Китай и България бе внесена нова жизненост. През 2014 година китайският председател Си Дзинпин и българският президент решиха да изградят стратегическо партньорство между двете държави и оттогава китайско-българските отношения навлязоха в нов етап на развитието си. През изминалите 10 години обемът на двустранната търговия се удвои, а износът на България за Китай се увеличи шест пъти, в резултат Китай се превърна в третия търговски партньор на България извън ЕС и втори пазар за българския износ, а чрез културния обмен в различните му форми, сърцата на двата народа се доближават с всеки изминал ден.

Настоящата ми визита в София е първата на китайски премиер от 18 години насам и е първата спирка на обиколката ми в Европа след началото на новия мандат на китайското правителство. Надявам се визитата да внесе нова движеща сила за китайско-българските отношения и за сътрудничеството в рамките на „16+1″. Китай е готов да интегрира инициативата „Един пояс, един път” със стратегията за развитие на България, да насърчи китайските компании да инвестират в страната, да участва в изграждането на инфраструктурата на балканската държава, да съдейства за търговския баланс с нея, да опрости процедурите за персонален обмен и туризма и да засили културния обмен, сътрудничеството в образованието, както и между младежите и местните администрации, с цел китайско-българската дружба да се предава от поколение на поколение.

Големият напредък в китайско-българските отношения е пример за бурното развитие на отношенията между Китай и страните от ЦИЕ като цяло. Китай и 16-те страни от ЦИЕ са на почти еднакво ниво на развитието и имат общо желание да се допълват взаимно и чрез съвместното прагматично сътрудничество.

Трябва да отстояваме принципите за прагматично сътрудничество, взаимно уважение, равенство, ненамеса във вътрешните работи и сътрудничество без политически условия, да поставим фокуса върху търговията, инвестициите, всеобхватните връзки, производствения капацитет, финансите, земеделието, научните иновации, културния обмен и сътрудничеството на местно ниво, да поддържаме пазарната ориентация и приоритетното място на правилата и предприятията и да намерим нови сфери за партньорство на основата на вече сключените 200 сделки, с цел създаването на по-благоприятен климат за сътрудничеството между предприятията от 17-те държави.

Трябва да настояваме да се търси обща изгода в сътрудничеството, да комбинираме стратегиите и очакванията на съответните страни, да изработим средно- и дългосрочен план за сътрудничество и да разширим и балансираме търговията и инвестициите. Китай приветства вноса на месни и млечни продукти, вина, розово масло, кехлибар, кристали и други специфични стоки от страните от ЦИЕ, готов е също да предложи своите стоки на тези страни, с цел от това да се възползват народите от 17-те държави.

Трябва да отстояваме концепцията за отвореност и инклузивност. Механизмът „16+1″ не е затворен кръг, а отворена и инклузивна платформа за сътрудничество в рамките на правната система на ЕС и приветства съответните страни да участват в това сътрудничество. Механизмът също е важна съставна част от отношенията между Китай и Европа като цяло и може да допринесе за намаляването на разликите вътре в Европа, за балансиране на развитието между Западна и Източна Европа и непременно ще внесе нова жизненост в китайско-европейското сътрудничество.

България бе ротационен председател на ЕС през първата половина на годината и даде своя принос за развитието на китайско-българските и китайско-европейски отношения и за сътрудничеството „16+1″. Както сега, така и в бъдеще, Китай подкрепя европейската интеграция и приветства една обединена, стабилна, отворена и просперираща Европа и силно евро. Тази година се навършват 40 години от началото на политиката на реформи и отваряне на Китай. 40-годишната реформа е и процес на съвместно развитие на Китай и света. По-нататъшното отваряне на Китай е необходимо за реализиране на по-качественото развитие на страната, което ще предостави повече възможности за сътрудничеството „16+1“, за Европа и целия свят.

През 2019 г. Китай и България ще отбележат 70-та годишнина от установяването на дипломатически отношения, а сътрудничеството в рамките на формата „16+1“ ще навлезе в седмата си година. Китайско-българските отношения и сътрудничеството „16+1“ са изправени пред нов старт и страните продължават напред с нови надежди. Тук искам да припомня за неотдавнашните съвместни усилия на китайски и български спасители в издирването на алпиниста Боян Петров. За съжаление не успяхме да го намерим. Искам да изразя своите съболезнования на роднините му, както и уважение за неговата смелост пред трудностите. Пътят напред не е гладък, а славата се постига след преодоляване на трудности и чрез упорита борба.

Нека да положим общи усилия, да издигнем китайско-българските отношения и сътрудничеството във формата „16+1“ на ново по-високо ниво.

Източник: Радио Китай за чужбина (CRI online)

05th Jul2018

Седма среща на върха „16+1“, 6–7.07.2018 г.

by Черно и Бяло

Китайският премиер Ли Къцян замина за България за участие в Седмата среща на лидерите от „16+1“

По покана на българския премиер Бойко Борисов и германския канцлер Ангела Меркел, китайският премиер Ли Къцян отпътува днес за София, където ще участва в Седмата среща на Китай и страните от Централна и Източна Европа, както и направи официално посещение в Република България. След това той ще посети официално Германия и ще участва в 7-ия кръг на консултациите между двете правителства.Сред придружаващите Ли Къцян лица са съпругата му Чън Хун, членът и секретарят на Държавния съвет Сяо Дзие, заместник-председателят на КНПКС и председател на Националната комисия за развитие и реформа Хъ Лифън и други.

Ли Къцян е роден през юли 1955 година в гр. Динюен, провинция Анхуей. Завършва висше образование в Юридическия факултет и факултета по икономика в Пекинския университет. В момента е член на Постоянния комитет на Политбюро на ЦК на ККП, премиер на Държавния съвет на КНР и секретар на Партийния комитет на Държавния съвет на КНР.

Сътрудничеството „16+1″ ще даде нова енергия на китайско-европейските отношения

От 2012 г. насам след първата среща между ръководителите на Китай и страните от Централна и Източна Европа, всеобхватното сътрудничество помежду им се развива в много области и на различни нива.

Като система за многостранно сътрудничество Пекин разглежда форматът „16+1″ като важна съставна част и ефективно допълнение на китайско-европейските отношения. Китай подкрепя категорично процесът на евроинтеграция, а коментирайки опасенията сред някои кръгове в Европа във връзка с китайските интереси към пазарите на Централна и Източна Европа, премиерът Ли Къцян многократно е заявявал, сътрудничество с тази част от Стария континент е в рамките на цялостните китайско-европейски отношения и правилата на ЕС. Китай приветства също страните извън региона да работят заедно във формата „16+1″, тъй като той предлага много възможности за постигането на взаимна изгода.

През последните шест години сътрудничеството „16+1″ не бе причина за спорове вътре в ЕС. Напротив, този модел, който е прозрачен и не нарушава принципите и законите на Евросъюза, се превърна в важна съставна част на цялостните китайско-европейски отношения. Централно- и източноевропейските страни, намиращи се в центъра на Евразия са не само мост, свързващ Китай и Западна Европа, но също и важно звено за задълбочаване на всестранното стратегическо партньорство между двете големи икономики.

Добър пример за взаимноизгодно сътрудничество е изграждането на високоскоростна железопътна линия между Унгария и Сърбия. Заради остарялата инфраструктура скоростта по тази линия, свързваща Будапеща и Белград, е едва 40 километра в час. За 350 километра разстояние със самолет пътува един час, с кола 4 часа, а с влака са необходими 8 часа. Това сериозно ограничава обмена и икономическото сътрудничество между двете страни. В рамките на сътрудничеството „16+1″ през 2013 г. Унгария, Сърбия и Китай решиха да изградят високоскоростна железопътна линия. През 2015 г. бе даден официален старт на реализацията на проекта. Това е първото навлизане на китайски железопътни технологии и оборудване на европейския пазар и е пример за ползотворно сътрудничеството в сферата. За да е съобразен с европейските изисквания, проектът мина търг за участъка в Унгария. Самата линия пък е част от маршрута, свързващ гръцкото пристанище Пирея, през Македония, с Будапеща и Западна Европа. Когато бъде реализиран този проект ще помогне за засилване на икономическите и търговски връзки между тези европейски страни и Китай.

Подобни инфраструктурни проекти в рамките на „16+1″, отговарящи на интересите на различните страни, са също така строящата се в Босна и Херцеговина топлоелектрическа централа, мост над Дунав в Белград, съоръжение против наводнения в Полша и други.

В момента 11 от 16-те централно- и източноевропейски страни са членки на ЕС, а останалите пет се стремят към това. Сътрудничеството във формата „16+1″ е от полза за намаляване на разликите и балансирано развитие вътре в самия Европейски съюз, както и за ускоряване на евроинтеграционните процеси.

Сътрудничеството „16+1″ се основава на принципите за отвореност и толерантност. Ръководителят на мисията на ЕС в Китай заяви, че диалогът на високо ниво е важен механизъм за взаимно разбирателство и търсене на общи теми между Пекин и Брюксел, а форматът „16+1″ е негово допълнение. „16+1″ не нарушава партньорските отношения между Китай и Европа, а съдейства за тяхното укрепване. То е от полза за комбиниране на техните сили, пазари и култури и в крайна сметка за подобряване живота на техните граждани. Обединена и просперираща Европа е в интерес както на самите европейски нации, така и на интересите на Китай. Взаимните връзки между двете страни в политиката, икономиката, транспорта, търговията, финансите и човешкия обмен ще получат нов тласък в новата епоха.

На 5-ти китайският премиер Ли Къцян ще посети България за участие в 7-ата среща на формата „16+1″. Фактите показват, че тази платформа не е опит да бъде подкопано влиянието на големите европейски страни в източната част на континента, а неделима част от китайско-европейските отношения и допринасяща за евроинтеграцията. Изправени пред вълната от унилателаризъм и протекционизъм Китай и Европа трябва да се справят заедно с тези предизвикателства и заплахи, да насърчават свободна търговия, икономическата глобализация, да работят за реформа на глобалното управление и дадат своя принос за изграждане на общност на споделена съдба.

Източник: Радио Китай за чужбина (CRI online)