06th Feb2018

Луиджина Педди: Културата е на всички…

by Черно и Бяло

Мая Тодорова на среща с директора на Италианския културен институт в София Лиуджиана Педди

Вашата кариера започва и минава през далечни дестинации, различни култури,  обичаи и нрави. На какво Ви научи този опит?

Каквато и дейност да развиваш, в каквито и позиции да си, трябва да опознаеш манталитета на хората, техния начин на мислене и живот, за да се доближиш до философията на един народ. В Китай бях преди 20 години, в епохата на комунистическия режим на Мао. По време на моята мисия открих италианско училище и курс за следдипломна квалификация. Китайците са много трудолюбиви и организирани хора с много достойнство и гордост за своите традиции, история и култура. Не случайно след падането на Мао тази необятна страна наложи бързо своето присъствие в света и днес е втората икономическа сила.

Бразилия е млада страна с вековни корени. Там срещнах много ентусиазъм, въодушевление и по-малко действие. Това се наблюдава в социалните и в личните отношения, както и в контактите с институциите. Бързо се ентусиазират и бързо забравят.Жената с малки изключения е в неравностойно положение и има второстепенна роля в обществото. По мое време, правителството на Бразилия издаде специални закони за закрила на жената с деца, за да задължи бащите да имат повече отговорност към децата си.

България и Италия имат вековни културни връзки. Многобройни са културните знаци и българското присъствие в Италия през вековете  до наши дни.

Да, още на летището Фиумичино ще ви посрещине статуята на Леонардо да Винчи на българина Асен Пейков. Във Ватиканската библиотека се съхраняват ръкописи с българската история, обект на ваши и наши учени.Даже първата старопечатна книга на   на български език е издадена във Венеция през 16- ти век.

Много са примерите за присъствие и в едната и в другата страни. Те говорят за традициите и взаимстванията между двата народа.

С задълбочаването на междукултурното опознаване и новия почин към културното сътрудничество, каква е политиката на Института днес?

Докато в миналото, целта на института беше да пропагандира и представя отделни аспекти на италианската култура, днес търсим приобщаването, общите аспекти които ни обединяват и участие на ответната страна. Така взаимно се учим и опознаваме. Културата е на всички. В тази насока са и множеството проекти на института.

В днешния сложен и разединен свят трябва да променим възгледите си, но да  не забравяме и миналото си. Това е и призива на Вашия министър-председател Джентилони по време на празника на националното знаме: „Да изкараме нашата памет от чекмеджетата и да инвестираме в нашата идентичност“.

Празникът на „трибагреника“ е свързан с италианското Възраждане. Италия е преминала през много войни и е дала много жертви, за да достигне до своето Обединение. Това е наистина призив най-вече към младото поколение да познава историята, да обича  Отечество си и да пази своята идентичност в рамките на голямото политическо семейство (ЕС). В тази връзка подготвяме изложба съвместно с българската Академия за изящни изкуства и Академията Брера от Милано, посветена на „националната идентичност“, изведена от символите на националните знамена.

Кои са по-значимите прояви на Института по време на българското Европредседателство?

През месец март ще открием изложба на илюстровани картички, които проследяват  прехода на обществото през миналия век от земеделие през индустриализация, постиндустриализация до глобализация от гледна точка на хората.

Друга изложба, която подготвяме през месец май в Националната художествена галерия ще покаже връзките между институция и гражданство.Тя е посветена на Бернини и неговата школа. Джан Лоренцо Бернини е един от най-ярките представители на италианския барок през 17-ти век. Архитект, инженер, художник,скулптор, той работи по поръчки на Папската държава. Освен интериорите на църквите, той изгражда прекрасни скулптори и фонтани като оформя градските площади (публичните пространства). Неговите творби са не само образци на бароковата изящност и елегантност, но символизират желанието за диалог на Папската държава-институция със своите поданици-народа. По време на изложбата,ще се проведат срещи посветени на модата, традициите, на меценатството което съществува и днес. Ще погледнем настоящето през лупата на миналото.

В Италия много от възловите министерства се оглавяват от нежния пол, каква е Вашата преценка за бьлгарските жени?

Много образовани и ценени.Те присъстват във всички сфери на обществения и политически живот, в частния бизнес. Добри майки и домакини. Имат чуство за хумор и ирония, може би така преодоляват трудностите на ежедневието.

Как се чувствате като жена в България?

Идвайки от Латинска Америка в началото намерих Вашата страна студена, а хората недружелюбни. Първите ми срещи бяха трудни, по- скоро скептични. В последствие разбрах, че това вероятно е въпрос на предпазливост. Стопен леда и преодолени бариерите, открих един гостоприемен народ, страна с много възможности и бързо развитие. Моите синове, които са вече големи и работят в Италия не скриват възторзите си от София, от зеленината на града от, множеството театри, концерти, от богатия културен живот. Впечатление им направиха и многото книжарници – големи и малки, които са не само магазини за продажба, а места за срещи, за представяния, за размяна на мнения. В Италия нашите книжарници са като супермаркети. Пристрастихме се и към българската кухня с хубавата скара, пълнените чушки със сирене, салатите. Вече имаме и роднинска връзка с България. Мой братовчед взе булка от Добрич. Вдигнахме сватба, спазвайки традициите на този край.

Визитка
Луиджина Педди завършва литература и чужди езици в университета „ La Sapienza“ в Рим. Защитава магистърска степен по мениджмънт на културата във Венеция. Одобрена от италианското Външно министерство е изпратена да представя страната по културните въпроси в Шанхай (Китай). По време на мисията си в Китай открива италианско училище „Джани Родари“, както и курс за следдипломна квалификация в Международния Университет в Шанхай. От 2004–2009 г. тя е директор на Италианския културен институт в Сао Паоло (Бразилия). В последствие поема ръководството на културния Институт в Каракас (Венецуела). От 2015 г. е директор на Италианския културен институт в София.

Разговора води Мая Тодорова