06th Aug2018

Трета музикално-поетична вечер на БКПО „Кирил и Методий“ на родна земя

by Черно и Бяло

За трета поредна година на 30 юли в клуб „Журналист“ в СБЖ се състоя вълнуваща среща на наши сънародници, живеещи във Виена, които правят достояние на виенчани българската култура и изкуство. Гост беше председателят на Българската културно-просветна организация „Кирил и Методий“ (БКПО) Бойчо Дамянов, базирана в австрийската столица и известни български певци и музиканти, които днес славят страната ни в Европа.

С вълнуващи слова се обърна към присъстващите Бойчо Дамянов, след което той предостави микрофона на председателя на УС на СБЖ Снежана Тодорова. „Радвам се, че сме заедно, добре сте дошли при нас винаги“ – сподели тя. – „Ние от много дълго време сътрудничим с Българската културно-просветна организация „Кирил и Методий” и аз, с други колеги, съм имала честта да присъствам на Ботевите тържества в Голс. Тук са колегите от сп. „Черно и Бяло”, които традиционно са ваши гости и отразяват  този хубав празник и тази прекрасна традиция. Поздравявам ви за това, което правите, затова че словото, делото и паметта на Христо Ботев се тачи така уважително във Виена от нашите сънародници , а и не само. Знаем, че в  празника участват и приятели от Австрия и други съседни страни. Така че ви благодаря за това, че сте верни и на българското слово, на българската памет и на творчеството на големите наши поети. Много се радвам, че сред вас също има хора на словото и с удоволствие ще чуя вашите изпълнения.“

Бойчо Дамянов разказа за работа на БКПО „Кирил и Методий”. „В рамките на културно-просветната организация функционира не само българския литературен кръжок“ – каза той – „Тя вече е на 75 години. Фактически ние сме една от най-старите организации в Европа на българи, които живеят в чужбина. Имаме също българско театрално студио и сме радостни, че вече един спектакъл се играе, като трупата гостува и извън Виена. В момента подготвяме нови два спектакъла, които през есента сигурно ще бъдат представени на сцената. Горди сме и с българския хор. За първи път той  на 2 юни, а след това и на един международен фолклорен фестивал, който правим във Виена. Също имаме и фолклорна група с няколко подразделения, от най-малките деца, юноши, по-възрастни, начинаещи, напреднали  и т.н. В тази връзка, искам да ви кажа, че не се занимаваме само с литературна дейност, но и с различни други културни дейности, интересни за живеещите във Виена българи.

Тъй като идваме от австрийската столица, решихме, че трябва да ви поднесем и един музикален поздрав, който да даде начало на нашето литературно четене. Затова се обърнахме и помолихме оперната певица Анета Тодорова и пианистката Капка Найденова да ни зарадват със своите изпълнения. Но преди това, ще дам думата на г-жа Ани Краваева, която е директор на конкурса „Нови гласове”, да поднесе на Анета Тодорова спечелената от нея награда за 2018 г. за цялостния ѝ принос в разпространяването на българската културна дейност в Белгия.“

„Разбира се наградата не е само за дейността, която развива нейното сдружение „Орфеус” в Брюксел, а е и за пеенето ѝ“ – каза Ани Краваева. – „Имам удоволствието да ѝ връча тук и сега „Гран При”. Желая и много успех! На нея, на съпруга ѝ, който също има голям принос в концертите, направени в Брюксел, съвместно с Виена. Във Виена също моя ученичка е оперната певица Христина Лазарова. Миналата година и двете получиха големи награди. Желая им много, много големи успехи! Надявам се и в бъдеще да имаме такива съвместни прояви. Ние сме Сдружение „Евтерпани“.

С кратък анонс Бойчо Дамянов представи Анета Тодорова, която започва да пее още на седем годишна възраст в детския хор на Българското национално радио и телевизия. Продължава музикалната си кариера в софийския камерен хор „Васил Арнаудов“. Посещава уроци по пеене при мецосопраното Галя Павлова. В Белгия пее в хора към Кралската консерватория, а понастоящем работи с педагози от Франция. През последните пет години Анета и съпругът и организират многобройни концерти и музикални събития с тяхното сдружение за култура в Брюксел „Орфеус”. Г-н Дамянов сподели също, че освен в Брюксел такъв съвместен концерт е имало и в София, след това в Брюксел и накрая във Виена.

В миниконцерта прозвучаха изпълнения на наши и чужди автори и световни хитове. Талантът на Анета Тодорова беше възнаграден с бурните и нестихващи аплодисменти след края на изпълненията.

Запис от миниконцерта на Анета Тодорова

Междувременно Бойчо Дамянов забелязва, че сред присъстващите беше „един почетен гост на литературния кръжок – г-жа проф. Румяна Конева, директор на Българския културен институт „Дом Витгенщайн” във Виена, която винаги с много голяма подкрепа и с широко отворени врати дава възможност за прояви на Културно-просветното дружество, в това число и на литературния кръжок.  Водещият на вечерта Бойчо Дамянов даде възможност на членовете на литературния клуб „Пегас” – Николай Начев, Райчо Русев и Орлин Миланов да представят някои свои произведения.

Така започна литературното четене с магията на поезията, настроението, песните и продължи чак до късно вечерта.

Станислава Пекова,
снимки: Красимир Петков

03rd Aug2017

Млади интелектуалци от Виена и от София в столичния клуб „Перото” на музикално-поетична вечер

by Черно и Бяло

Българската културно-просветна организация „Кирил и Методий”  от Виена с втора изява на българска земя

По традиция българската общност от Виена, Австрия организира редица културни прояви, които нееднократно са ставали повод за национална гордост и заявяване на присъствие в една нелека за интеграция, особено в културно отношение страна, каквато е Австрия. Та там са родени голяма част от световните гении на музиката, поезията, избразителните изкуства.  Още повече, че до неотдавна в исторически план, години наред държавата там е полагала неимоверни грижи и усилия да затвърди своето превъзходство в културно отношение, спрямо остналите народи в една империя. Но това не пречи на предприемчивия и находчив балкански народ  да намери своето място и да заяви своето присъствие в културната палитра на Европа, особено след падането на изкуствено създадените прегради в края на 1989 година.

Безспорно, за постигането на това важна роля се пада и на БКПО „Кирил и Методий”. За значението на организацията през годините след  Втората световна война е писано много, най-вероятно и недостатъчно, но това не означава, че тя е преставала да изпълнява своята роля на обединител на стремежите към национална себеизява и докосване до това, което най-много липсва и поражда най-съкровения копнеж у хората намерили своето занятие в чужбина.

Бойчо Дамянов, председател на най-старата българска култнурно-просветна организация в Европа, “Кирил и Методий” – Виена, Австрия

Без съмнение новото ръковдство на БКПО „Кирил и Методий”, в лицето на нейния председател г-н Бойчо Дамянов, обогати традиционната ѝ дейност с нещо ново – изява на членовете ѝ на родна, българска земя. От две години е създадена и нова форма – Литературен кръжок към БКПО. Негови членове изнесоха на 31 юли литературно четене в клуб „Перото” на Националния дворец на културата. „Досега, изненадващо за всички, имаме около 60 човека – членове на кръжока във Виена” – това заяви при окриването на четенето г-н Бойчо Дамянов. – „Тези, които можаха да си вземат отпуск и дойдоха в България са тук и ще прочетат свои стихове.” Той запозна многобройната публика с дейността на БКПО, като подчерта, че има театрално студио, фолклорна група, сега се създава и български хор, така че работата се разраства. Организацията има 72-годишна история в този вид и структура и се гордее, че е най-старата българска културно-просветна организация в Европа. Прави впечатление, че все повече хора се присъединяват към нея. Тя е изключително на обществени начала. Не получава финансиране от държавата, издръжката е изключително от спонсорство и дарения на членовете и съмишлениците. „Всички работим за подържане на българсикя дух във Виена”, заяви още Бойчо Дамянов. В литературния кръжок участват хора, които имат други професии и специалности, това не са професионални писатели. Има хора, които работят във фирми, банки, международни организации, журналисти, това са писатели, но не професионални писатели, има и представители на музикалните среди.

„Откриваме четенето с представители на такива музикални среди – заяви г-н Дамянов –  това са младите Христина Лазарова, оперна певица, а като хоби  –  поетеса, а може би обратното… и маестро Божидар Абрашев, музикант, композитор, диригент и също поет, които ще четат стихове, но преди това, за повдигане на духа ще чуем: Ария на Керубино, от операта „Сватбата на Фигаро” на Моцарт, Ария на Мария-Десислава от едноименната опера на Парашкев Хаджиев, романса „Полюбила  я”, от Рахманинов и „Шепот от „Една нощ във Венеция” на Йохан Щраус.”

Публиката бе запленена от виртуозното изпълнение на двамата млади музиканти, а след  закачливия и шеговит абзац на „Шепотът от Венеция”, последваха литературни изненади. Оказа се, че зад достолепието на оперното пеене, може да се крие една търсеща и нежна душа на млада жена, ранима в своя копнеж, осъзнала лилаво-червения хаос като даряващ смелост…, но и лудост, без която не можем да разберем, как противно на математическата логика, Нещо и Нищо, могат да родят Денят и Светлината. И „Споделената поезия” на днешното младо поколение, което се оставя „Да те гледам със затворени очи” до „Душата ми е лека пеперуда”, ранима дори от тънък летен дъжд „със своите „намокрени криле” на Христина Лазарова…

По инициатива на организаторите на вечерта в литературната изява се включват и „гостите” от България, сред които блести със своя огнена светлина Елена Симеонова, доцент от  УНСС, поетеса и както сама се представи – носеща нестинарски дух и сама участвала в този древен и като огъня пречистващ ритуал. „Нестинарка” е плод на точно това съпреживяване на традицията:

Първо, като залък насъщен, преглъща душата си.
С благодарност всички болки до дъно изпива.
Смирено облича бялата риза и чака огнените езици да я повикат.
После тъпанът рязко ритъмът древен в кръвта ѝ разплисква.
Всички спомени – сбъднати и несбъднати,
като студени змии в гърлото се навиват и го притискат.
Очите ѝ вече никого и за нищо не питат.
Отговорите – гости неканени, сами от небето долитат.
Светът в две тежки сълзи се побира
и по страните ѝ ледени невидимо се разлива.
Ръцете ѝ конвулсивно за молитва се сплитат.
Дъхът учестено гърдите повдига.
Стига!
Тогава ангелите я вдигат и тя безпаметна литва.
Нозете ѝ нежно огъня милват и го молят за прошка и милост.
Онемели звездите се питат: Грешница или Светица?!?
Не, просто влюбена в огъня Птица…

Елена Симеонова докато танцува нестинарски танци, снимка: личен архив.

И ни пренася в Стария Пловдив с лекотата на вдъхновението, дошло случайно(?), в рамката на Цанко Лавренов, ненарисувал портрета на поетесата, защото тя самата не иска да стои в рамка, а да се рее в облаците над древния град. В „Разкажи ми!” любовната лирика прераства в ураган, който е толкова силен, че вместо „Завинаги”, преминава „Оттатък”.

Тихата лека вечер на Божидар Абрашев призовава, в ритъм познат ни от Яворовите строфи, любимата да не напуска света на красивото, в който има собствено място. И в стилистиката на фолклорния изказ, приравнява собственото си „Аз” с дорест, непокорен дух, който обаче е и „Прокобен”.  Другите, неозаглавени стихове на младия поет, ни отвеждат там, където можем да съзрем мрачните образи на ярките представители на романтизма и може би самия Лорд Байрон, някъде в мъглите около скалите над Женевското езеро. И Библейското „Тъжен плач пред одъра на Лазар…”.  След което проронва нежни вопли за любимата, която може би е вече „в обятията на друг?”. Но раздялата от родината е възпята в неведомите пътища на Отечеството и онази гордост, да бъдеш син на род на „Блестящи деди”.

На 23 години, футболист, строителен инеженер и разбира се, млад, може би един от най-младите поети в България, Иван Герасимов представи новата си стихосбирка, в която повечето стихове са обозначени като „житейско”, т.е преживяно и естествено има и любовни, и „автобиографични”. След броени дни стихосбирката ще бъде факт и по рафтовете на книжарниците.

Виктор Макаров е завършил „Богословие”, работи като преводач, но пише музика и представи своята „Шарена черга”, с което омагьоса публиката. В интернет има едно място което се казва точка.бг, където се представя новото поколение „поети с китара”. Там е мястото, свободно от чалга и любопитните ще се изненадат, че има цяло поколение от млади музиканти, които възраждат истинската музика като феникс, възкръснал от пепелта на пожара, опустошил родината ни през последните 20 и толкова години. Не трябва да се пропуска и поканата за двата концерта на 30 септември и на 1 октомври в Студио 5 на НДК, на които ще бъде представен и новият диск на групата.

За да бъде вечерта още по-оригинална, Николай Начев прочете своите „инженерни” стихове, а те са такива, тъй като авторът е атомен инженер и бивш ръководител на АЕЦ „Козлодуй”.

Доцент Иво Панов, ръководител на Центъра по иранистика към Софийския университет, преводач на стиховете на Омар Хаям от оригинален староперсийски на новобългарски, нещо което не е било правено досега, прочете преведени от него „Философски трактати” от великия поет и мислител. Един от тях, „Слово за ползата от виното” предизвика искрен интерес с описанието на седемнадесет вида грозде с ползите и целите, за които се използва виното, приготвено от тях. А стиховете са преведени като филологически превод. Досега преводи са правени през трети език – руски, френски или английски. Сега, тези които имат поетичен талант, разполагат с филологическия превод и могат да се опитат да го пресъздадат в поетична форма.

текст и снимки: Красимир Пеков