15th Dec2017

„От Сътворението на света до Края на времето“, концерт 125 години от рождението на Дариус Мийо

by Черно и Бяло

Първият концерт от цикъла „От Сътворението на света до Края на времето“ бе посветен на 125-годишнината от рождението на Дариус Мийо. На 29-и октомври, в Камерна зала България почитателите на камерната музика имаха удоволствието да присъстват на прекрасно музикално изживяване с изпълнението на дуото Дарина Малеева – цигулка и Ксавие Льоконт де ла Бретонери – пиано както и с участието на Любомир Ников – виолончело, Кристиан Сугарев – виола, Здравка Комитова – цигулка.

Успехът на дуото Дарина и Ксавие Льоконт де ла Бретонери на българския музикален подиум е безспорен, както и препълнения салон на тяхните концерти с елитни музиканти и изпълнители. Разнообразният репертоар със стойностни и често непознати музикални творби обогатява българския слушател и му дава визия за вкусовете и приоритетите на френския музикален живот.

Дарина Малеева, определена като „без съмнение една от най-изтъкнатите съвременни млади цигуларки, притежаващи изключителен талант и музикална природа (Деви Ерлих) има богата концертна дейност, както и съпругът ѝ Ксавие Льоконт де ла Бретонери (Франция), който не само концертира като солист и камерен изпълнител, но е и професор по пиано и артистичен директор на фестивал и конкурс в гр. Орсе (Франция) и този път представиха интересни изненади в избора на програмата.

Концертът беше открит с представянето на три песни за пиано от френския композитор Роже Тесие „Песен за зората“, „Песен на Зенита“ и „Песен на Здрача“, (премиера за България) в изпълнение на Ксавие Льоконт де ла Бретонери. Роже Тесие е съвременен френски композитор, ученик на Оливие Месиян и член на групата на Тристан Мюрай, „Спектрално движение“, изучаващо хармоничните трансформации на звука. С тази насоченост на Роже Тесие към приомите на съвременния композиционен изказ, можем да осъзнаем спецификата и достойнствата на тази творба. За това допринесе изключителното изпълнение на Ксавие Льоконт де ла Бретонери, който със своята експресивност и неподозиран темперамент събуди въображението и чувствата на слушателите. Мрачни хармонии придружени от неистови изблици в крайна динамика и последвани от отвлечени странни звучения, изпъстрени с дисонантни акорди рисуваха звуковата картина и пресъздаваха душевността на композитора. Познаването и усета на пианиста към съвременната музика е очевидна той успява да я поднесе на публиката успешно.

Животът и музикалното творчество на Дариус Мийо е пъстър калейдоскоп, обхващащ периода на първата половина на 20ти век, белязан с музикални събития и творчески срещи с ведущите композитори на нашето време – Венсан Д’ Енди, Артур Онегер, Жак Ибер, Жан Кокто и Ерик Сати, както и принадлежността му към „Групата на Шестимата“, факт разкриващ „творческото му кредо“ и го определя, като един от великите музиканти на съвремието.

През 1916 година, Дариус Мийо е културно аташе на посланника, голямия френски поет Пол Клодел в Бразилия. По време на престоя си, той открива очарованието на бразилския фолклор, което силно повлиява на бъдещото му творчество. След началото на Втората световна война Мийо емигрира със съпругата си в Съединените щати и преподава композиция в Колежа „Милс“ в Оукланд до 1971 г. След края на войната поема допълнително една група по композиция в консерваторията в Париж (до 1972 г.). Мийо преподава след това с годишна смяна на двата континента. Неговите лекции се посещават от различни музиканти като джаз музиканта Дейв Брубек, Стив Райх, симфониста Алън Питърсън и авангардистите Карлхайнц Щокхаузен, Лари Остин и Янис Ксенакис.

Считам за голям пропуск в нашия музикален живот факта, че музиката на Дариус Мийо извънредно рядко звучи България, а квинтетът „Сътворението на света“ (вдъхновен от африкански мит и от мелодиката на джаза) не е изпълняван у нас от много години. Единствено от Дарина Малеева и колегите ѝ от Франция и Корея, когато получават Първа награда на конкурса „Музиката и Земята“ през 2000 г.). Повод за гордост е факта,че нотите са подарени на Дарина лично от Мадлен Мийо (съпругата на Д. Мийо) след като (в същия състав) са го изсвирили специално за нея в Париж на гости в дома на Мийо. Тогава ги е завел проф. Деви Ерлих, признат най-голям френски цигулков педагог (Светлин Русев, както и Дарина са била негови студенти в Париж, преди той да почине).

Последва ярко изпълнение на две пиеси „През пролетта“ от Д. Мийо и „Страховит танц“ от Сен-Санс, в което дуото демонстрира завиден ансамбъл, а Дарина Малеева покори публиката с богата звукова палитра на цигулката си. Всеки нов автор беше интерпретиран с различно вибрато, различна апликатура и подходяща лъкова техника. Солистката постигна красив, ведър звук, и поетична атмосфера в залата! Като върхов момент в програмата на концерта чухме квинтета „Сътворението на света“.

С артистичната свобода, пламък и въображение в съчетание с удоволствие от музицирането прозвучаха солата, дуетите и ансамбловите съчетания в петте инструмента. Редуваха се елементи на джаз и блуз, типични за музиката на трийсте години в Америка, а пианото обагряше изпълнението с закачливи, ведри пасажи. Публиката щедро възнагради с аплодисменти и петимата солисти на този прекрасен концерт.

Светослав Дерменджиев

17th May2017

Блестящата Лия Петрова, солист на радиосимфониците

by Черно и Бяло

На фона на противоречивите събития, случващи се в обществения и личен живот на българина, изкуството, музиката са „оазисът“ за нас хората с тази нагласа, които ни предпазват и окрилят в този забързан и депресиращ  свят! За наша радост, музикалният ни живот е интензивен и изпъстрен с разнообразни по жанр стойностни изяви. Безспорно, концертът на Симфоничния оркестър на БНР, с диригент Росен Гергов и солист Лия Петрова, състоял се на 10 март 2017 г., се открои на софийския концертен подиум! Преди да коментирам концерта, бих искал да предложа на читателите, кратко интервю с маестро Росен Гергов, споделено малко преди събитието.

На въпроса ми към маестро Росен Гергов, какви са бъдещите му планове, както с радиосимфониците, така и личните му изяви и ангажименти по света, маестрото сподели за прекрасните си взаимоотношения с музикалните среди в Япония следното: „В Япония нещата се развиват много добре за мен, тъй като имам прекрасен агент, който е много контактен и прави връзка с различни оркестри. Вероятно допадам на японците с начина си на работа,  като диригент и там много често ходя, по четири пет пъти на година.“

Бихте ли приел да бъдете музикален директор на някой японски симфоничен оркестър?

Това ще е трудно, защото японците имат преклонение и респект пред по-възрастните хора, разбира се, има млади главни диригенти, но те са изключение. Нещата са в динамика и рано или късно и това може да се случи.

Къде, в коя държава усещате най-благоприятна атмосфера за реализация на творческите си изяви, Австрия, Америка?

Всъщност, навсякъде, където хората са със сърца отворени за музиката! Това е много индивидуално, това зависи от самите оркестри. Всеки оркестър е различен и бих казал, няма добри и лоши оркестри  (с малки изключения) и всеки един оркестър си има своите достойнства! В Япония професионализмът е изключително висок и там много лесно се работи. Всичко е подредено, музикантите са перфектно подготвени, много висока класа на свирене, а публиката е малко сдържана. Разбира се, слушателите изживяват изпълнението, но не го показват емоционално!

Предполагам, внушителни  зали, с превъзходна акустика? Преди години сме свирили в голямата зала в гр. Сеулневероятна архитектура, фантастична акустика!

Да, наистина така е и за професионалиста е благодат да твори в подобна обстановка. Примерно, в Русия публиката е въодушевена и реагира емоционално на всеки по значим момент на изпълнението! Беше удоволствие да излезеш на сцената! Такава любов на публиката, тя просто сияе, излъчва възторг… Професионализма е на еднакво високо ниво и в Русия и в Япония, но руската публика е много по-емоционална, ентусиазирана и отдадена на музиката.

Имате ли скорошни идеи, за нещо ново, различно в програмите на радиооркестъра?

Да бих искал нови произведения да се поставят, примерно от типа на музика от Лигети, Стив Райх, Джон Адамс…

Имате ли вкус към съвременната музика?

Да, определено!

Харесвате ли алеаториката, свободната и писаната?

Зависи как е направена творбата. Ако не е абсолютно свободна през цялото време, да. Ако в дадено проиведение има отделни елементи на алеаторика и после преминава към традиционния принцип на композиция, това приемам! Защото при пресъздаване на свободната алеаторика, няма нужда от диригент.

Ако решите да се докоснете до този стил при нашите композитори, това са Васил Казанджиев, Георги Минчев, като последният има интересни произведения с този приом на композиция!

Да, сега предстои да направим концерт за пиано от Георги Минчев. В заключение, зависи как е направена творбата, ако не е самоцелна и е убедителна, е добре дошла за интерпретация.

Петнадесетгодишен Росен Гергов, още след първия си урок при маестро Михаил Ангелов  знае, че иска да стане диригент. Талантът и последователността му бързо го водят напред – през 1998 г. Росен Гергов печели специалната награда за диригентски дебют на конкурса „Млади музикални дарования”. Следващата година завършва Музикалното училище в София с пълно отличие и национална диплома за високи постижения в областта на музиката. На 18-годишна възраст заминава за Виена, за да продължи образованието си при диригентите Леополд Хагер и Сейджи Озава. При дипломирането си дирижира Симфоничния оркестър на Австрийското радио и телевизия, после става асистент-диригент във Виенския симфоничен оркестър. Кариерата му на блестящ диригент се развива бързо, канен е да свири с много знаменити оркестри и оперни театри по света. А от края на 2015 година Росен Гергов е новият главен диригент на оркестъра на БНР.

Концертната програма беше открита с изпълнението на оригиналната, впечатляваща с замисъла си българска творба, „Пасакалия и Токата” от композитора Мирослав Данев.

Мирослав Данев завършва БДК (дн. ДМА „Проф. П. Владигеров”) със специалност флейта през 1983 г. Като студент посещава курсове по композиция при проф. Марин Големинов. Участва в майсторски клас по композиция, организиран от Тон де Леув по време на Международно ателие под егидата на фондация „Gaudeamus”. От 1987 г. Мирослав Данев работи като звукорежисьор и музикален консултант в звукозаписното студио на Българското национално радио.

Сред творчеството му са предимно инструментални произведения. За симфоничен оркестър са „Еон”, „Виа долороса”, „Пасакалия и Токата”, „Рапсодия за цигулка и оркестър“, „Хореографски фрески“, „Сюита за флейта и оркестър“. В камерния жанр се открояват „Соната за флейта и пиано“, „Духов квинтет“, „Струнен квартет“, както и клавирни пиеси. Творбите му, в съзвучие с най-добрите традиции на XX век, се изпълняват многократно на национални и международни събития в България и по света – Чехия, Грузия, Германия, Франция, Япония, Русия, Великобритания и САЩ.

За да оценим достойнствата на този безспорно талантлив и зареден с творчески потенциал композитор, нека си припомним някои моменти от биографията му: Очевидно младият музикант отрано осъзнава, че любимата му флейта не е достатъчна в музикантските му търсения и решително се обръща към Композицията. Изборът му да учи при голямия български композитор, класик проф. Марин Големинов (френски възпитанник от школата на Пол Дюка, но неразривно свързан със съкровищницата на българският фолклор) формира спецификата на композиционната му техника! А факта, че Мирослав Данев е заслужил, действащ звукорежисьор в Звукозаписа на БНР ни обяснява, от къде идва познаването му на изразните средства на големия симфоничен оркестър и боравенето му с тях! А те са необятни! Пиесата започва от „нищото“! Мрак, тъма и в далечината се заражда неотклонният ритъм-неравноделни тактове изпълнен от Барабан, Тимпани и следващ изграждането на произведението до финала. Всяки нов, зародил се епизод е сюрприз, нова комбинация от тембри, които формират звуковата картина! Порив на душевно просветление обхваща слушателя с встъплението на щрайха, който ескалира, насища се със сурови, дисонантни хармонии и достига до грандиозния звуков апотеоз, символизиращ Истината, Доброто в Света!

Нарастващото вълнение на публиката, в очакване на любимата и цигуларка Лия Петрова беше осезаемо…

Творческата биография на талантливата артистка е впечатляваща, бих казал трумф! Ето някои моменти, които искам да споделя с читателя: Родена е в София в семейство на музиканти и започва да се обучава още на 4-годишна възраст. На 6 вече свири с различни оркестри. На 8 получава Моцартов медал за най-млад артист на ЮНЕСКО, на 11 е приета в Hochschule fur Musik und Theater в Рощок, на 19 става студент в „Queen Elisabeth“ Music Chapel в Брюксел. Това учебно заведение ѝ предоставя уникалната възможност да свири на оригинален италиански инструмент Matteo Goffriller, изработен през 1690 г. След Брюксел специализира в Берлин, в Hochschule für Musik „Hanns Eisler“. Има изяви с музиканти като Юри Башмет, Рено Капюсон, Марта Аргерих и Миша Майски, участва в някои от най-изтъкнатите фестивали в Европа и концертира като солист с редица изтъкнати оркестри.

Решението на маестро Гергов, да включи концерта за цигулка от Карл Нилсен в изисканата си програма е грандиозния успех на Лия Петрова, завоювала първа награда, в престижното международно музикално  състезание „Карл Нилсен“ 2016 г., заслужен повод за гордост за Българската музика!

Международният конкурс „Карл Нилсен“ е за инструменталисти до 30-годишна възраст. Провежда се под патронажа на кралицата на Дания Маргрете II в градчето Одензе, родното място на Карл Нилсен (1865–1931) – емблематичният датски композитор, диригент и цигулар. Нивото е наистина високо и пред претендентите са поставени сериозни изпълнителски  предизвикателства. В регламента е заложена идеята на победителя да бъдат дадени реални възможности да блесне пред международната публика и критика, което е силен тласък за бъдеща световна кариера – наградата винаги включва записи за реномирана звукозаписна компания, престижни изяви с водещи оркестри и прилична парична сума. От 16 до 22 април 2016 „Карл Нилсен“ се състоя за десети път. В различните години конкурсът се провежда за различни инструменти, като се редуват цигулка, флейта, кларинет и орган. Юбилейното издание бе за цигулари, а ключов компонент в последния кръг – интерпретиране на изключително трудния „Концерт за цигулка“ на самия Карл Нилсен, написан в 1911. Ето, какво споделя председателя на международното жури Николай Знайдер: Имаме удоволствието да наградим Джи Юн Лий и Лия Петрова заедно за първото място. За нас беше невъзможно да разделим тези две отлични цигуларки, еднакво заслужаващи да спечелят.

Двама са „фундаменталните представители на северната музика“ с тяхните цигулкови концерти: Ян Сибелиус  и Карл Нилсен, като вторият е носител на неокласицизма, изпреварвайки с 10 години този стил, характерен за творчеството на И. Стравински.

Музикалният език на К. Нилсен е пестелив и сдържан, а в постройката на отделните части е нетрадиционен и усложнен: Те са, или четири бърза-бавна-бърза-бавна, или две големи, обединяващи по две части, със структура напомняща на бароковите кончерти гроси.

С вълнение си спомням встъплението на солистката с внушителна, разгъната соло каденца, с която тя прикова вниманието на публиката. Тази стройна, деликатна девойка извличаше фантастичен, благороден звук от емблематичната, триста годишна цигулка „Матео Гофрилер“. С артистичен замах ваеше последвалата лирична тема, обагрена с грация и поетична красота. Усещането в слушателя беше пълен синхрон между солист и оркестър! Внезапното навлизане в основната част на концерта: Allegro cavalleresco даваше шанс на виртуозната цигуларка да разкрие достойнства, като усет към вярната фраза, благородството на звука и непоклатимо чувство за ансамбъл! След вихренното Rondo и последвалия Финал, Лия Петрова пресъздаде безпогрешно атмосферата на композицията- Ведрост, Веселие и Безметежност! С вяра и упование, очакваме бъдещите завоевания на нашата именита сънародница на световния музикален подиум!

Музикалният свят, хилядите почитатели на великия композитор Сергей Прокофиев се прекланят пред безсмъртното му творчество и изпитват мигове на духовно блаженство от досега им с тази музика! Такова беше изживяването на публиката по време на изпълнението на Седмата симфония от С. Прокофиев! Доказалият се  на световната музикална сцена талантлив и многообещаващ диригент, маестро Росен Гергов, със своята палка ни представи един съвременен прочит на гениалната музика.

Сергей Прокофиев създава Седмата си симфония през 1951 г. Идеята на композитора била, да напише творба, която да не бъде сложна и да увлича детската аудитория, съобразена и да бъде излъчвана по радиото. Но в процеса на оркестрацията, симфонията прераства в по крупна музикална форма, изразяваща израстването и големите надежди на младостта, оптимизъм, като в самият финал се появява отенък на тъга и печал.

За своята последна симфония Прокофиев е посмъртно удостоен с Ленинска награда.

Умело и убедително, диригент и оркестър подесоха Първата част на симфонията, оставяйки в аудиторията усещането за разпята и изразителна основна тема, а във втората тема проблясваха по смели, мелодични ходове, които биваха удържани от строгата, премерена ритмика и палката на Маестрото. Последва бляскава Втора част, написана в добрите традиции на валса, наследени от Чайковски и Глазунов. За отбелязване е благородното звучене на виолончелите, в диалог с духовите инструменти!

Третата част, Andante с марш, наподобяващ детска песен и финалът-скерцо, в което Маестро Гергов постигна стремителна, огнена, увличаща, изпълнена с фоерверки в оркестрацията атмосфера! В края на симфонията се появи емблематичната първа тема, носеща нотки на тиха, едва доловима печал.

Възторжени одобрения, възгласи „браво“ изразиха благодарността на публиката към оркестър и диригент!

Светослав Дерменджиев

14th Mar2017

Пореден успешен концерт на симфоничния оркестър на БНР

by Черно и Бяло

На 24 февруари 2017 г., в зала „България“ симфоничният оркестър на БНР предложи на многобройните си почитатели изискана и разнообразна концертна програма. Почитателите на радио-оркестъра бяха заинтригувани от предстоящото участие на музиканти с европейска известност, като Радослав Шулц, един от водещите цигулари, концертмайстори на Европа, с заслужена амбиция за диригентска кариера и младия изкрящ талант на българската музикална култура, пианиста Евгени Божанов. Особено съм щастлив, да отбележа, че престижът и възходът на оркестъра е неоспорим факт и с всеки следващ концерт, отзивите и топлата оценка на софийската публика доказват това. С гордост споделям това, че цялия ми скромен  оркестров живот на виолончелист е преминал в редиците на радио-оркестъра и претендирам да познавам духа на високия професионализъм, който цари всред този първокласен състав.

Евгени Божанов е роден през 1984 в Русе. Започва уроци по пиано на 6-годишна възраст. На 12 прави и своя дебют на сцена в родния си град.

Международната му кариера започва, след като той печели награди на едни от най-престижните международни конкурси, сред които са „Святослав Рихтер“ (Русия), „Кралица Елизабет“ (Белгия) и „Ван Клайбърн“ (Тексас, САЩ).  Пианистът има зад гърба си четири турнета в Япония и редица самостоятелни рецитали и концерти с водещи световни оркестри, сред които BR Kammerorchester München, Orchestra Nazionale della RAI, Deutsches Symphonie – Orchester Berlin. Програмата с предстоящите му изяви през 2017 включва концерти с Лондоска филхармония, Симфоничния оркестър на Малмьо (Швеция), Ливърпулска филхармония, Камерния оркестър на Баварското радио и други

Радослав Шулц е известен като един от водещите цигулари, концертмайстори на Европа, който към настоящия момент гради име и като диригент. Артистичен директор е на Камерния оркестър на Баварското радио (Германия) и на Camerata Europeana оркестър в Щутгарт (Германия)

Започва да се занимава с музика от 8-годишен. Първоначално взима уроци по цигулка при майка си, а на 16 години печели международния конкурс „Виенявски“ в родната му Полша. В следващите години той печели редица престижни награди, една от които е конкурсът „Сибелиус“ (Финландия). Работи с диригенти като Волфганг Савалиш, Марис Янсонс и Рикардо Мути, от които се вдъхновява в собствената си диригентска кариера по-късно. През 2002 сър Колин Дейвис го препоръчва в престижната Виенска музикална академия, където учи в класа по дирижиране на Леополд Хагер. Две години по-късно прави своя диригентски дебют с Osaka Philharmonic Orchestra (Япония).

Шулц има зад гърба си турнета с Камерния оркестър на Баварското радио в Италия, Швейцария и Испания заедно със солистите Ланг Ланг, Миша Майски, Сабине Майер и други.  Със същия оркестър през 2011 записва концертите за пиано на Моцарт за Дойче Грамофон със солист Елен Гримо. Дискът достига първа позиция в класацията за класическа музика на iTunes за САЩ.

Концертът започна със световната премиера на композицията „Приказка за дните от седмицата“ от Радослав Лазаров, странна музика с духовно, философска нагласа, вдъхновена от българска народна приказка и композирана с изразните средства на музикалния ни фолклор. Ето как авторът коментира творбата си: „Произведението се състои от четири части. Започва с Andante, Allegro molto – български танц. В шестте такта от встъплението медни духови инструменти представят в стъпаловидно секундово движение седемте дни на седмицата. Битоналният акорд в края символизира недоволството на героя от живота му.“ Във втората част, Moderato – „Жетварска песен“ героят среща старец, работещ на нивата и решава да му помогне и така обладан от християнското чувство за подкрепа към немощния, нуждаещия се, момъкът  осъзнава мистичното присъствие на Господ. И както става в приказките, Бог възнаграждава нашия герой и го дари с имот и благоденствие, при условие никога да не изрича: „Всичко това е мое!“ В заключение възтържествува идеята за висшия христянски морал за милосърдие и отрицание на греховната алчност! Нека се върнем в концертната зала и да се опитам да пресъздам атмосферата, изпълнението на оркестър и диригент. На фона на неотменно отмервания ритъм 9/8 на голямия барабан , се редуват пасторални картини, изпъстрени с народни интонации и ритми, изненадващо последвани от „див българси танц“ и отново отнесени мистични хармонии. Приятно бяхме сюрпризирани от способността на диригента Радослав Шулц, да усети спецификата на неравнодените ни ритми и убедително да изгради произведението!

Връх на емоционалните преживявания на публиката беше блестящото изпълнение на Концерт №3 в до-минор оп.37 от Лудвик ван Бетовен от пианиста Евгени Божанов. Това величественно произведение е написано по времето на прочутото Хайлигенщадско завещание, с което композиторът разкрива безмерното си страдание от обзелата го глухота! В свое писмо Бетовен споделя с болка: „Ако не бях така отдаден във вярата си към Тебе Господи, бих поставил край на живота си!“ Въпреки тази изпепеляваща душевна драма, на 5-и април 1803 г. се състои премиерата на Третия клавирен концерт в „Theater an der Wien”, като солист е композиторът. Твърди се, че Бетовен не бил фиксирал изцяло солистичната партия в партитурата, а каденцата в края на първа част импровизирал на сцената.

Още с излизането си на концертния подиум, с представителната си осанка и овладяното си държание пианистът Евгени Божанов развълнува притихналата в очакване многобройна публика.

След оркестровото въведение, солистът с внушителен замах изсвири встъпителните акорди на клавирната партия. Заредиха се брилянтно изпълнените пасажи на пианото, в съвършен синхрон със съпровождащата партия на оркестъра. Впечатляващи бяха изваяните завършъци на музикалните фрази, постигнати разбирасе с вещото партньорство на диригента Шулц. Звуковият баланс между солист и оркестър беше завиден. Слушайки с удивление този белязан от съдбата млад талантлив пианист, се върнах в спомените си за изпълнението на този концерт от великия руски пианист Емил Гилелс преди много години в София. Втората част Largo, започна със соло-пиано, като артистът с нежната си, лирична кантилена докосваше най-съкровенните струни на душата ни! В изпълнението на Финалното Rondo, Alegro, оркестърът демонстрира високата класа на щрайха и по специално на виолончелите, които перфектно, с красив, изразителен звук изсвириха солото си, с последвалата го фуга.

След възторжените аплодисменти, Евгени Божанов изпълни вдъхновено Chopin – Grand Valse op.42 и Liszt – Consolation №3.

В края на концерта, беше изпълнена Втора симфония в ми-минор оп.27 на Сергей Рахманинов.

Рахманинов принадлежи към числото на големите композитори в класическата и в частност руската музика в периода XIX–XX век. Композиторът се явява естествен преход към модернизма в класическата руска музика, най-яркият представител на който е Дмитрий Шостакович. За формирането на Сергей Рахманинов влияние оказва Пьотр Илич Чайковски, който приема голямо участие в съдбата на младия музикант. Той черпи вдъхновение от руския фолклор и дори от църковно-славянската музика. В творчеството на композитора заедно съществуват страстни, бурни пориви и упойващо поетическо съзерцание, волева решимост и трепетна чувствителност, мрачен трагизъм и възторжена патетичност! Така може да се синтезира същността  на тази величествена музика.

Творческото наследство на Рахманинов включва различни жанрове, централно място в него обаче принадлежи на клавирните му произведения.

Връх в творчеството на композитора може би заемат симфониите и симфоничните му произведения, които разтърсват със своята динамичност и екпресивност. Премиерата на Втора симфония е на 8 февруари 1908 г. в Санкт Петербург под диригентството на Рахманинов. Успехът ѝ е следван от възторжени рецензии в пресата: „Той е новото лице в руското изкуство, артист с удивителен мелодичен дар, благородство на вкуса, с изтънчено въображение. Симфонията грабва вниманието от началото до края със своята поетичност и художествен блясък!“ Композиторът е награден със престижната Първа премия „Глинка“ за тази творба, посветена на Сергей Танеев, един от учителите му по композиция в Московската консерватория.

Дойде моментът, Радослав Шулц да разгърне диригентския си талант и на крилете на творческото си въображение да пресъздаде величието на тази безсмъртна творба. И наистина той успя посредством съвършения музикален инструмент – Симфоничния оркестър на БНР и неговите първокласни солисти. Въодушевен, диригентът градеше прочувственото, елегично звучене на щрайха, красиво изсвиреното соло на английския рог и внезапният мощен, емоционално зареден порив на цялия оркестър, който беше последван от диалози между щрайх и дървени духови инструменти.

На фона на щрайха, пеещите виолончели, обои, кларинети изразяваха нестихваща емоция и обагряха пъстрата музикална картина, будейки образни възприятия. Отново смяна на настроенията – в залата прозвучават  поредица от мрачни дисонантни акорди, внушаващи безнадеждност, но неукротимия, търсещ  дух на твореца възкръсва и финалното Presto, пропито с оптимизъм, ни отнесе във висините на  гениалната музика на  композитора Сергей Рахманинов…

Светослав Дерменджиев

14th Mar2017

Именитият виолончелист Миша Майски завладя сърцата на софийската публика

by Черно и Бяло

Великият майстор на виолончелото Миша Майски беше солист на концерта на Симфоничния оркестър на БНР на 27 януари 2017 г. в зала „България”. На диригентския пулт застана Александър Земцов, познат на българската публика като виртуозен виолист, с амбицията за успешна диригентска кариера. През дългия си живот на професионален виолончелист съм имал шанса да чуя на живо най-голeмите светила на съвремието, включително и М. Разтропович, Д. Шафран, А. Навара гостували в България и с право мога да кажа, че Миша Майски застава достойно и наравно с тях! С яркото си присъствие като солист на концертния подиум, пълна артистична освободеност, съвършеното владеене на любимото си виолончело, той хипнотизира слушателя, без да го остави за миг безучастен! Ето, как маестрото изказва музикантското си „кредо“: „Инструментът е само средство, помагащо на музиканта да достигне главната цел – изразителността на музиката!“ И за това той смята, че много млади музиканти губят много сили за техниката си, за да покажат, как хубаво свирят, забравяйки че инструментът е само инструмент!

Друга изповед на маестро Майски е всеотдайната му любов към любимото му виолончело, сътворено през 1720 г. във Венеция, именувано „Доменико Монтаняно“и на 29 ноември 2016 г. се навършиха 40 години от както той неотклонно свири на този инструмент! На състоялата се пресконференция в Българското Национално Радио имах възможността да науча интересни факти от богатата му творческа биография, перипетиите през нелекия му жизнен път. Той е роден през 1948 г. в Рига, Латвия, като родителите му са украйинци от еврейски произход и по повод изселването на сестра му, Лина Якобсон за Израел, спрямо Миша Майски са приложени репресии, които по късно, през 1972 г. завършват с окончателното му репатриране в Израел. От 1962 г. учи в Ленинградската консерватория (днешна Петербургска), а три години по-късно прави своя дебют с тогавашната Ленинградска филхармония. През 1966 г. печели престижния международен конкурс „Чайковски” в Москва и става ученик на известния виолончелист и диригент Мстислав Ростропович в Московската консерватория по лична покана на маестрото. През 1973 г. на музикален фестивал в Израел, великият Пабло Казалс е впечатлен от таланта на Миша Майски и посвещава няколко лекции, да го запознае с принципите си! През1974 г., по препоръка на Исак Щерн, Майски става стипендиант на фонда за култура (Америка – Израел) и заминава за САЩ, където участва в камерния фестивал „Рудолф Серкин“, последван от четири безценни месеци, прекарани в занимания с другия велик виолончелист на нашето време Григори Пятигорски в Лос Анджелис.Следват редица музикални отличия, сред които е и първа награда на международния конкурс за виолончело „Гаспар Касадо“ във Флоренция през 1975 г. От тогава започва световната музикална кариера на виртуоза. Това са солови концерти и записи по цял свят, в това число в Лондон, Париж, Берлин, Ню-Йорк, Венеция, Амстердам, Токио и др.

Музикантът има множество записи за компанията „Дойче Грамофон” (Германия). От 2000 г. Майски посвещава концертна си дейност на Йохан Себастиан Бах, като изнася над сто Бахови концерта по света. Интересен факт е че, виолончелистът изпълнява всичките творби за виолончело на немския композитор в Цюрих, в три концерта за един ден. Миша Майкси е свирил редом с едни от най-известните имена на класическата музикална сцена, сред които са Юрий Башмет, Марта Аргерих, Гидон Кремер, Масим Венгеров, диригентите Ленърд Бърнстейн, Зубин Мета, Владимир Ашкенази, Даниел Баренбойм и др.
Уважаемите читатели ще разберат смисъла на това, да се запознаят с тази обстойна информация, разкриваща богатството и красотата на музицирането на този велик артист!

А сега да се върнем в действителността и да се опитам да пресъздам атмосферата на този изключителен концерт! Програмата на концерта включваше известните Вариации „Рококо” за виолончело от Пьотр Илич Чайковски, „Музикална шега”, увертюра от операта „Дон Жуан” и Симфония №40 от Волфганг Амадеус Моцарт. Концертът беше посветен на Моцарт, защото точно на този ден преди 261 години е бил роден гениалният виенски композитор. Любопитен коментар на маестро Майски беше изразеното от него съжаление, че Моцарт не е написал творба за виолончело!
След успешната и интригуваща пресконференция, която организира Ръководството на БНР, бяхме приятно изненадани от препълнена зала с фенове на музиката, нетърпеливи, да се потопят в това вълнуващо музикално преживяване. В първата част на концерта, диригент и оркестър ни пренесоха във вълшебния мир на Моцартовата музика,като лекотата и финеса в изпълнението на оркестъра бяха на голяма висота и заслужено топло аплодирани! И нека не се очудваме, оркестъра, в който съм преживял моята оркестрова кариера, е изграден и поддържан по традиция на европейско професионално ниво и не можем да си представим отстъпление от тази заслужено висока позиция! В изблик на лирично отклонение, предвещавам, че в ръцете на младия талантлив и доказал се по света Маестро Росен Гергов, Радиооркестъра го очаква бляскаво бъдеще!


Настана дългоочакваният момент. На сцената, с бърза, енергична походка се появи маестро Майски, атрактивно облечен в светлосиня, копринена риза и засвири с елегантен, стилов щрих на лъка встъпителната тема на Вариации „Рококо“ за виолончело и оркестър от П. И. Чайковски. Редуваха се технични, виртуозно изпълнени епизоди, изсвирени в пълен синхрон на ритъм и баланс с акомпаниращите духови инструменти и оставащи усещането за пълно преливане между виолончелото и оркестъра! Маестрото, до такава степен владееше партитурата, че с всеки свой жест господстваше, пресъздавайки изпълняваната музика. Можем ли да забравим прочувственото му изпълнение на бавната вариация с епизода: „Очи,чьорние“, каква красота на темброво обагреното звученение на виолончелото му, будещо въображението на слушателя, провокиращо образи, асоциации, зрителни картини! А финалната виртуозна вариация, изсвирена от маестрото в „мълниеносно“ темпо и „зашеметяваща“ техника на лъка от най- висш клас, предизвика експлозия на възторг в публиката и нестихващи овации! Маестро Майски, щедър на бисове ни подари изпълнението на „Ноктюрно“, в аранжимент за виолончело и оркестър от Чайковски и прочутата ария на Ленски из операта „Евгений Онегин“, майсторски изпята от виолончелото на великия Миша Майски! Ощастливени и облагородени слушателите напуснаха Зала България, в очакване на нови, значими музикални събития!

Светослав Дерменджиев,
специално за „Музикални хоризонти

23rd Oct2016

Приказка за класическата музика и един симфоничен оркестър с Мирослав Чакърян

by Черно и Бяло

Приказката, която разказва Мирослав Чакърян е съвременна, тя все още няма ясен край, но има начало:

2013-09-01-22-22-19Миро е син на музикант. Когато баща му е първа виола в Симфоничния оркестър на БНР, той  – 6 годишен, започва уроци по цигулка при известната българска цигуларка Райна Манолова. На 9-годишна възраст е първата му изява пред публика с концерти от Вивалди и Бах. Завършва НМУ – София „Л.Пипков”, а през съудентските си години в Националната музикална академия „проф. П.Владигеров” (от класовете на  проф. Боян Лечев и проф. Йосиф Радионов) печели и няколко награди. През 1991г., току-що завършил висшето си образование, след прослушване от над 40 явили се е единственият одобрен и заминава за Южна Африка. Там е концерт-майстор, водач на първите цигулки на Камерния оркестър в Бофутцвана, като изнасят концерти и в съседните африкански страни, солист е и на техни симфонични състави. От 1994 г. с конкурс е назначен за член в Националния симфоничен оркестър на Южна Африка, а за помощник-концертмайстор – през 1995г., като е солист на много от концертите и записите.

Жребият е хвърлен – в страна колкото известна, толкова динамична, непозната и екзотична, страна впечатляваща чужденеца със своите природни красоти и забележителности, пещери, с неизчерпаеми източници и износ на суровини от злато, диаманти и редки метали, предпоставка за изграждането не само на значителна индустрия, но и за богат културно-музикален живот. В градове като Кейп Таун, Дърбан, Претория и Йоханосбург са създадени симфонични оркести, опера и балет с музикален живот.

През 2000 г. Националното радио на Южноафриканската република спира субсидирането на Националния симфоничен оркестър NSO of South Africa и той замира. Но не напълно – повечето от разпуснатите музиканти решават да продължат делото си и основават Филхармоничен оркестър на Йоханесбург –  JPO, Мирослав е един от тях.

fb_img_1441345739497

През 2002 и 2006 г. са гости на МФ „Софийски музикални седмици” с проф. Йосиф Радионов. Получават благодарност от Южноафриканското посолство заради изпълнението от концертната програма на творби от южноафрикански композитори.

„Събрахме се около 70 човека, в зависимост от концертната програма в Симфоничния оркестър на Йоханесбург. Канихме гост-диригенти и гост-солисти – американски, европейски, от цял свят с осигурени хотел, пътни и възнаграждения, като звездите с международна известност Пламена Мангова (пиано) и Светлин Русев (цигулка) се оказа, че свириха на благотворителни начала.”

В началото – през май 2000 г. всичко изглеждало изключително трудно. Четири сезона успяват да устоят с корпоративни спонсорства, индивидуални дарения и продажба на билети. Независимо от финансовите затруднения през 2004г. Филхармоничият оркестър на Йоханесбург изпълнява световна премиераследва Концерт за цигулка на Самюел Колридж-Тейлър / Samuel Coleridge-Taylor/ „африканският Малер”, солист Мирослав Чакърян. „Възстановяват” ресурсите си със запис и излъчване, поръчват и изпълняват, записват и излъчват световната премиера на „Портрет на Мандела”, по повод 10-годишнината на демокрацията в РЮА, участие взимат и в инициативата Световен ден на СПИН.

С активното участие на Мирослав Чакърян е създадена строга организация при демократични условия. Подборът на гост-диригентите и гостуващите солисти се потвърждава чрез тайно гласуване. Ласкавите отзиви в пресата на ЮАР в изданията Star, Beeld, Citizen са за професионалните успехи на оркестъра, задълбоченото интерпретиране на музикалните творби на най-големите световни композитори.

–  Отначало Съвет от всички водачи на групи решаваха избора на концертна програма, – разказва Миро Чакърян – на солистите и диригентите, а музикантите от целия оркестър имат власт да решават кой ще продължи да работи, ще е с дейност в оркестъра.

Средствата набирахме 4 сезона от спонсори, държавна субсидия, от банки за концерти 6 седмици, с концерти в сряда, четвъртък, често събота и неделя. Средства се набираха и от абонаменти – имахме 1000 абоната. От 2007 година, с избирането на нов мениджър –  член на оркестъра, завършил Royal School of Music, Business School на Университета в Йоханесбург, а след това и арт, музикална администрация в Henley University условията се подобриха. Той успя да установи по-тесни връзки с Министъра на културата и с реч пред  Парламента успя да убеди Парламента и Министъра на културата за финансиране на Филхармоничния оркестър на Йоханесбург. Дейността на оркестъра достигна до записи и други отделни постижения, с регулярна дейност и постоянна заетост с позиции на членовете. Всеки се яви на изпит, даже и аз, същата вечер преди да замина за България, тъй като моят баща беше починал и оркестърът не можеше да чака един месец за изпита ми. Моята позиция се потвърди и възнаграждението беше постоянна заплата. Широката ни концертна дейност беше със солисти от рода на Джошуа Бел, Пинкас Цукерман, проф. Йосиф Радионов, с възторжени отзиви в авторитетната преса в ЮАР за  диригенти- гости като  Емил Табаков, Мартин Пантелеев и др., с композитори като Малер, Шостакович, Прокофиев. Паралелно с концертите участвахме в спектаклите на Балета на Йоханесбург и Опера  Африка, като те намираха субсидиране. На година бяха около 150 участия в Linder Auditorium, Йоханесбург, в the ZK Matthews Hall, UNISA, Pretoria, ЮАР.

Мирослав Чакърян посвещава голяма част от дейността си на създаването на Академия за усъвършенстване на млади оркестрови таланти, след завършване на музикалното им образование. От 2008 г. над 40 учащи са част от 4-годишния курс на The JPO Academy. В последствие често са на концерти на различни светоноизвестни музиканти, а най-успешните кандидатстват за място в JPO, за да го направят истински представител на южноафрикански оркестър!

Създадохме Академия за развитие на млади оркестрови музиканти. –  споделя Миро Чакърян – Постъпваха в този курс за добиване на оркестрово майсторство, след като завършат музикалното си образование, за да продължат кариерата като оркестранти. Целта е да влезят в този оркестър, да се развиват, за обучение на т.нар. „лишени от благата на цивилизованото общество”. Младежки оркестър беше като паралелен. Концертите им са изява на развитието на тези музиканти, които в последствие ще попълнят Симфоничния оркестър на Йоханесбург, като субсидите са от Регионалния отдел за изкуства и култура към Националния съвет за изкуства.

През 2009 г. Националната лотария – National Lottery Distribution Trust Fund обръща внимание на оркестъра JPO и го награждава за три години.

Още през 2007 г. JPO е редовен оркестър с годишни договори и постоянни музиканти. JPO изнася концерт на встъпването в длъжност на президента Якоб Зума през 2009 г., предоставя записи за откриването и закривантео на Конфедарационната купа на ФИФА, а през 2010 г. JPO е поканен отново да предостави записи за церемониите на откриването и закриването на Световата купа на ФИФА. През 2011 г. JPO сътрудничи с Die Antwoord на Южноафриканските музикални награди. Заедно със симфоничните концерти JPO участва в поп концерти, на спектаклите на Опера Африка на „Травиата”, „Бохеми”, с „Кармина Бурана” на тържеството на немското правителство на 10-годишнината на демокрацията в Южна Африка, „Реквием” от Форе, „Сватбата на Фигаро” в Националния театър в Претория, както и в телевизионни реклами на Standard Bank and Old Mutual.

Но в края на 2012 г. JPO е с нова финансова криза, която почти го довела до ликвидация. През 2013 г. оркестърът прави организационни промени и се справя за следващите два сезона с още една награда от Националната лотария. Това дава възможност на JPO да продължи с няколко хорови общества и участия на фестивали, изнася концерти през 2013 г. в Teatro at Montecasino, изпълнява световната премиера на „Credo – A Musical testament to the Freedom Charter” at UNISA, на премиерата на филма  “Long Walk To Freedom” в Йоханесбург и участва на откриването на  Nedbank Golf Challenge at Sun City. Заедно с традиционните си концерти от Симфоничните сезони през 2014 г. JPO изнася концерти в Miracle Drive event in Sandton,  Хоровият конкурс „The Melting Pot”  в Mpumalanga, акомпанира на хип-хоп артист Nas в Castle Lite Extra Cold Concert в Centurion. Оркестърът пътува на първото си турне до Азърбайджан за 6 концерта апрез м. юли с възторжени аплодисменти на Международния музикален фестивал Габала. И на 15-ата си годишнина музикантите от JPO продължават да изнасят седмичните концерти със страст и заангажираност към високото изпълнителско майсторство независимо от всички трудности.

Покрай затруднението музикантите от една година са се обърнали към своята публика за създаване на фонд:

„JPO е компания с идеална цел и се придържа към високите стандарти на корпоративно управление, действа по финансово отговорен начин. JPO и след разговорите с кредиторите за финансова задлъжнялост през 2004г. продължава да раздава обещаните снабдявания и осигуряване на публиката с музикални концерти от световна класа от южноафрикански таланти и каймака от международни солисти и диригенти.

Да се съхранят изкуствата живи винаги е било трудна задача, най-вече в днешния икономически климат, се превърна в изключителна трудност. Но заради любовта към музиката ние продължаваме. Ние бяхме късметлии, че Националната лотария и Отделът за изкуства и култура поддържат ценността на изкуствата в нашата страна. През 2015 след дружеска спогодба с кредиторите за бизнес спасяване JPO оформи стратегическо съглашение с KZN Philharmonic Orchestra. Това е стойностно отношение за развитието и продължаването на изпълнението на оркестрова музика в Южна Африка. Двата борда ще обединят сили за да осигурят дългосрочно  подкрепа на оркестрите в Gauteng и  KwaZuluNatal.

JPO е уважаван като най-добрият оркестър в Африка. Ние полагаме усилие, стремим се да продължим чрез фондове за запазим нашата музика и концертния културен климат. Ние се нуждаем да продължаваме да се грижим музиката да е „включена” – „on”, тъй като е интегрална част, съставна част от културния микс на Йоханесбург. JPO е оркестър за предихание, стремеж за свирене, изпълнение, създаващ удоволствие, образование и занятие, занимание. Ние сме нетърпеливи да доставим изключителна музика и най-отбрани симфонични концерти.”

Като доказателство за нестихващия си ентусиазъм към изпълнителското изкуство Миро Чакърян отговаря на въпросите ми:

БС: Дали като живеете и творите вече 25 години в друга страна, изучаването ѝ замества турнетата в други страни?

МЧ: Не… Но Южна Африка е доста отдалечена от Европа, Америка, Япония. Пътуването на голям оркестър е доста скъпо. Пътуваме доста в страната.

БС: От значение ли е, че съпругата Ви свири в същия оркестър, в който и Вие и то като концертмайстор?

МЧ: Не. В никакъв случай, нещо повече, тя е и водачка на челите, така че седим един срещу друг! Мисля, че това е хубав вариант, защото работата никога не се обсъжда в къщи!

БС: Какъв репертоар предпочитате?

МЧ: Всякакъв. Нямам време да мисля. Но ако ми остане време в къщи сам на тъмно – Малер симфонии, Бах Матеус Пасион, някой от реквиемите, също обичам Пучини…

БС: Свирите ли творби от композитори от ХХ век и по-съвременни и изпълнявате ли творби от български композитори?

МЧ: Свирим доста съвременна музика и от южно-африкански композитори. Има някои чудесни произведения! Включваме ги във всеки сезон. Български, за съжаление, не съм свирил от 25 години, просто няма къде…

БС: Каква е дейността Ви в камерната музика и като концерти и репертоар, а и сътрудничество?

МЧ: Свиря много камерна музика и имам участия в почти всички фестивали. Много ми харесва Дуо цигулка и арфа. (в youtube има някои изъплнения – Johannesburg Harp trio). Също и пиано-трио.

БС: Какво бихте споделил с колегите си от родната страна, а и от други страни?

МЧ: Борбата за съхранение на чистата класическа музика е безмилостно жестока и епична… Но хубавото е повече! Обичайте хубавата музика!

Боряна Статкова

16th Dec2013

Георги Черкин: Музиката владее 100% от живота ми…

by Черно и Бяло

Безукорно елеганен, чувствен и изряден на сцената с концерти на три континента, (more…)