23rd Dec2016

Пристигане на зимата – „Донджи”

by Черно и Бяло

Двайсет и първи декември е един традиционен празник в Китай, който се казва „Донджи”, означаващ буквално „пристигане на зимата”. На тази дата денят е най-къс в годината, а нощта е най-дълга. В Китай съществува поверие, според което на този празник трябва да се нахраним добре, иначе ще гладуваме цялата година.

В Северен Китай се приготвят пелмени, от които задължително трябва да се консумират четен брой. Причината е в следното. През зимата там е много студено и когато влизаме в топла стая, има опасност да ти паднат ушите заради голямата разлика в температурите. За да пазим ушите да не паднат, правим пелмените да изглеждат като уши по форма и ядем от тях четен брой, защото ушите са две. Ако ядем нечетен брой, значи едно от ушите ти може да падне. Пелмените се правят от тесто от пшенично брашно и вътре има пълнеж от кайма и зеленчуци.

А за разлика от Северен Китай, в Южен Китай основно се отглежда ориз, а не жито. Затова на празника Донджи ядем нещо специално от оризово брашно, то се казва Донджигуо, което буквално означава празнични топки от Донджи. Ние слагаме сварен ориз в съд от камък и го счукваме с дървен чук. В съда слагаме също и някакви билки и затова получената паста изглежда зелена. Повтаряме многократно това действие за да получим мека маса, от която да приготвим Донджигуо. Пълнежът е от кайма, морков и туршия. Така оформените топки Донджигуо сваряваме в уок.

Донджи също е празник за събиране за цялото семейство. И точно един ден преди това, е българският Игнажден, който открива началото на коледните обреди. Това съвпадение не е случайно. Навсякъде по света хората имат сходни празници но ги наричат с различни имена.

Ето клипчето как една китайска баба се приготвя за Донджигуо:

Интервю на авторката, взето на Христо Христов, по-рано същата година в Пекин.

Лин Юсиан – Валентина

09th Dec2015

Китайската мечта, част 4

by Черно и Бяло
Когато пътищата ви не съвпадат не правете общи планове
Конфуций
Късно вечерта на 13-и, в петък се върнахме в Пекин.
Настанихме се в същия хотел… Имаше нещо трогателно в това-да си някъде там… в света за първи път, да вдишваш въздуха на съвършено различен континент, да си наясно относно всичките непреодолими за осем дена разлики и въпреки това да се чувстваш някак уверен и на мястото си.

Стори ми се особена тази вечер… Бях спряла да мисля за инцидента на летището в Чан Чун. Сега той ми изглеждаше като разиграване на сцена, в която участието ми е било единствено на наблюдател. А всъщност, съвсем не беше така.

…Изпаднах в обяснима паника. Имаше нещо в багажа ми, което задейства алармата и… о, да, в този момент си дадох сметка какво е да си безпомощен. Емоционалната криза изчезна на мига, в който си получих бордната карта, за да продължа към самолета…

12299216_10207030504019632_1359862621521260764_nВ стаята влязох само, за да си оставя куфара. После бързо се насочих към изхода на хотела и продължих по широката улица на нощен Пекин. Наоколо всичко блестеше. Беше светло като през деня. Движех се бавно и спокойно без посока. Беше топло. Дишах свободно и знаех, че това са моите единствени петнадесет или двадесет откраднати минути, които съм си подарила на най-непознатото място на планетата…

Ето я и съботата. На следващия ден трябваше да прелетим отново над Азия, за да се приберем у дома.

12313749_10207030510939805_663852334930378462_n…Денят едва започваше. Трябваше да пропътуваме през цял Пекин и да се отправим към мястото в близост до едно от най-великите съоръжения на всички времена – Великата Китайска стена.

Бяхме подготвени за това приключение. Смайваща гледка! Легендите за построяването, както и всичките разкази за стената, чрез която китайците са отблъсквали недобронамерените (както самите те ги наричат) варвари са многобройни.

Но, всъщност основното впечатление от пейзажа е усещане за безкрайност. Тази извиваща се като дракон линия се простира като че ли отвъд хоризонта. Без съмнение в заложените намерения на създателите стои грандиозен замисъл и всички изследвания, анализи и заключения в случая представляват само смирена благодарност и почит към усилията им. Сега Китайската стената е символ на мощ, култура, уникална философия, величие…

Да,наистина е особено състоянието на човек, стоейки на това място. Дали древните китайци са си представяли, че някога светът ще гледа на тях с такъв възторг?

Впрочем, в един момент възхищението ми от гледката отстъпи място на едно друго вълнение. Около десетина минути над нас се носеше странно бръмчене от нещо летящо, чиито перки се въртяха в различни посоки и провокираха единствено и само по детски веселяшко настроение. Летящото нещо почти се приземи на площадката пред нас, пръскайки всеобща радост и въодушевление. Разбира се току що появилият се дрон не беше включен в програмата, но изживяването няма как да се забрави и се вписа като извънредна точка от дневния ред.

Предвижването ни обратно към Пекин ни отне повече от два часа.

Булевардът на дългото спокойствие, Забраненият град, площадът Тянанмън и Операта. Сградата прилича на капсула, като че ли поставена нарочно във водна среда. Няма врати.

За да проникнеш в нея трябва да тръгнеш от площада и да преминеш през подлез. Панелите са стъклени и е достатъчно само да погледнеш на горе, за да видиш течащата вода.

Не се наемам да описвам пространствата, както и интериорните решения на тази постройка. Попаднахме в сърцето на Пекинската опера, а после и в концертната зала. Насладихме се на хоров концерт, изпълнен от хорa на Националната пекинска опера „Наследници на дракона”.

12357987_10207038112889849_1154168737_n

Дни по-късно открих изречение, срещу което беше изписано името на Конфуций:
„Чух и забравих. Видях и запомних. Преживях и разбрах.”
На връщане към хотела направихме последните си нощни снимки, а на следващия ден се отправихме към летището.
Очакваше ни пътуване, този път към нещо познато и обичано. Прибирахме се у дома.

Даниела Владимирова Христова

03rd Dec2015

Китайската мечта, част 3

by Черно и Бяло

Пролетният град

Пролетният град – така наричат Чан Чун. Или още по-точно – Дългата пролет.
Намира се в района на Дзилин и е столица на северната провинция. Полетът ни продължи точно два часа, а придвижването ни от летището до хотела – близо три, заради трафика. Очаквахме студ, но бяхме посрещнати от слънце…
Това се случи на четвъртия ден от престоя ни в Китай.
Не бях подготвена за изненадата на първата вечер, но да разкажа е повече от приятно.

…През всичкото време преминавайки през зали, коридори и стълби се питах дали някъде и в България не е останало такова местенце, носещо печата на абсолютната власт на тоталитаризма. Знамена, плакати, портрети, бюстове, реликви и освен това, всички домакини (управители и сервитьори) облечени в емблематичните сиви униформи, с червени ленти от времето на Маo Дзедун. Приличаше на претрупан със свидни спомени музей, наричащ се „Подмладяване на нацията”, но всъщност бяхме в ресторант и сега, ако трябва да го оценявам по оригиналност бих го поставила доста напред в класациите.

image1За Чан Чун казват, че е сърцето на Джилин. Населението на провинцията е около 27 милиона, а само на града около 3 000 000. Предвид сто годишната му история (градът съществува от 1700 години, но на два пъти е опожаряван) очаквахме да видим предимно съвременна архитектура, но и един дворец, притихнал в спомена за последния император на Китай. Досещате се,императорът е – Айсин Джоро, по-известен като император Пу И. Разходката из двореца беше планирана за финала на престоя ни в Чан Чун, а в по-деловата част ни очакваше посещение в редакцията на вестникарската група „Джилин дейли”, както и радио-телевизионния център на провинция Джилин.

През 10.11.1945 година стартира работата на весникарската гилдия. С днешна дата вестниците са 11, три са списанията. Съществува и едно електронно издание.
Тяхната основна мисия е да са балансиран мост между народа и правителството.
Темата е китайската мечта. „Какво означава за тях?” – „Подмладяване на китайската нация. Ако народът е по-богат и ние ще сме по-щастливи”.
Преди 30 години са били много бедни, но сега се развиват в добра посока. Вярват, че подмладяването на нацията се осъществява.

Работещите във вестникарската група наброяват 3000. Журналистите са повече от 700 човека. Навсякъде и в редакциите, и по коридорите е тихо. Тук научаваме за годишната отпуска на работещият китаец – тя е точно една седмица. Интересно!

Сградата на радио-телевизионния център в Чан Чун е наистина внушителна.

Телевизионните програми започват излъчване през 1959г. В момента работят 2000 човека, от които 470 журналисти за 9 програми в телевизионното студио. Програмата е 48-часова, като особен акцент се поставя на селскостопанската тема. Зрителите са над 80 милиона и са на 18 до 20 място по рейтинг в държавата.

image1(7)„FAW Volkswagen” се намира в Чан Чун.Смесеното дружество съществува от 24 години и в него се произвеждат няколко различни версии на двигатели за автомобили VW, както и Audi.
Посещението ни в четирите цеха, разгърнати на 27000кв.м. площ беше привилегия. Ползите, които могат да се извлекът от тази система на работа са огромни.

Квартал „Шиуей” е също в Чан Чун. Жилищните сгради са почти същите като в България. На пръв поглед разлики не се забелязват. Специалното в този случай са хората. В една от сградите се оказа, че е разположен нещо като културен клуб за отдих, спорт и различни занимания, включващи поезия, танци, калиграфско писане. Да, наоколо нямаше дворци, нито китайски дракони, демонстриращи сила и имперска мощ, но пък бяхме посрещнати по най-трогателния начин от живеещите в района. Незабравими моменти!

image1(9)Следващото преживяване от престоя ни в Чан Чун беше разходката из двореца и градината на последният император на Китай и дванадесетият император на Манджурската династия Цин, Пу И. Наистина си заслужаваше да се види всичко това.

image1(8)Съдбата му е била да изпише чрез живота си последните страници от имперското величие на Китай. Сложната ситуация в началото на века, японската инвазия, както и появата на нов строй на управление е повратен момент в историята на страната. В каква степен манджурският император е бил кукла на конци е исторически коментар. Пу И носи драматизма на мъчителните промени в началото на XX век, в което ярко се вписва едно друго име, чиито портрет може да се разпознае навсякъде – това на Мао Дзедун.

В 19:00 часа трябваше да излетим от Чан Чун за Пекин. Денят беше петък, 13-и.

Даниела Владимирова Христова

24th Nov2015

Китайската мечта, част 2

by Черно и Бяло

Да съзреш необятното

През прозореца ми от петнайстия етаж на хотела гледката беше подканваща. Независимо от мъглата или по-скоро надвисналият смок, настроението ми беше ведро, а нагласата ми – отворена за предизвикателства. Според програмата в днешния ден трябваше да изкачим Великата китайска стена, а в следобедните часове да влезем в Забранения град.

image1

„Храмът на небето” беше само началото, с което започнах да разпознавам китайското величие, вписало историята си и чрез колосалните архитектурни шедьоври. И ако в днешни дни, в Пекин правят впечатление многобройните бляскави сгради – Националната опера (Яйцето), Националния стадион (Гнездото), както и десетките сгради, построени от гениални екипи, то въздействието от градоустройственото мислене на миналото е единственият начин да се впишеш в представата си за тази възхитителна култура…

IMG_4973

…Необходимо е да си тънък познавач на особеностите при различните династии, управляващи векове наред азиатските земи, за да откриеш заложения като клеймо почерк на съответните императори. За мен беше трудно в малкото време, с което разполагах да се вглеждам в подробности. Но си обещах, че визуалният ми допир с всичко това ще продължи с по-задълбочено изучаване на китайската история.

IMG_4974

„Храмът на небето” е само щрих в управлението на император Юнлъ. С „Храмът на Слънцето” и „Храмът на Луната” той успява да изгради и „Затвореният град”.

IMG_4975

Тук мащабът е наистина главозамайващ. И всичко наоколо само за един човек. Трябвало е да се натрупа време от 500 години, за да се позволи и на обикновени хора да стъпват върху белите мраморни алеи.

IMG_4977

С днешна дата тази изумителна среда носи посланията на една източна мистична култура, към която европейското любопитство нараства забележително бързо.

IMG_4976

Истинско неуважение беше малкото време, което посветихме на тези исторически артефакти, но програмата трябваше да продължи в по-забързан ритъм, в който китайското „фън шуй” остана някак недооценено.

В сряда, на 11 ноември трябваше да се придвижим със самолет в северната провинция Джилин и по-точно – град Чан Чун.

Даниела Владимирова Христова

19th Nov2015

Китайската мечта

by Черно и Бяло

Китайска ли е китайската мечта

Поглеждах със извинително съжаление към лицата на хората, с които се разминавах по малката уличка. Беше толкова тясна, че ако двама души застанеха с разтворени ръце, за останалите щеше да е невъзможно да преминат. Точно заради това да се провра през тях ми отнемаше усилие. Много…

Точно в 17:00 часа, (българско 23:00) имах среща с колегите си в малкото кафене на ъгъла. Трябваше да съм коректнa! Ето защо изпитах радост, регистрирах точност. Докато пиех капучиното си и бъбрех задъхано, установих, че вълнението ми идва от настроението, предадено ми от всичките тези хора по улицата, затова не спирах да се усмихвам…

Оказа се, че сме попаднали в един от най-старите квартали на Пекин, на уличката „Нан Луо Гу Сян”. Тук преимуществено се събираха млади хора и по всичко личеше, че те владеят изцяло положението. Тогава се сетих за основното мото на китайците, а именно, китайската мечта –  „Подмладяване  на нацията и забогатяване на населението”. За нас нямаше съмнение, че в голяма степен тази мечта е изпълнима.

Денят беше събота и само два часа по-късно програмата ми включваше посещение на концерт в Пекинската опера.
…А в неделя всичко щеше да е вече спомен. Какви бяха изводите ни и какво още се случи в Китай за осемте дена престой, ще опиша в кратките си материали, посветени на това пътуване.

Нека започна отначало…

Поканата беше изпратена от Общокитайската асоциация на журналистите, с която в договорни отношения СБЖ е от 1987 година. Предвид дистанцията на времето и промените, настъпили в периода, една от задачите на визитата беше да се даде ход за подновяване на този договор. Делегацията се състоеше от шестчленна група, между които и председателят на СБЖ – г-жа Снежана Тодорова, г-жа Екатерина Павлова – главен редактор на интернет изданието „Дипломатически спектър”, г-жа Евелина Стeфанова – мениджър към пресгрупата на БТА, Георги Калагларски – доц. към Варненски свободен университет и член на УС на СБЖ, Валентин Стоянов – член на УС на СБЖ и  представител на списание „Черно и Бяло” в мое лице.

С пристигането ни на 8-и ноември, в първия следобед от престоя ни посетихме Столичния музей. Строителството на сградата е завършено през 2006 година и сама по себе си тази футуристична постройка е архитектурен шедьовър…

image1

Всеки път при посещение на културен обект съм си давала сметка за силата на възприятията и степента на въздействието, което имат историческите факти. Считам, че най-важният елемент за посетителят е емоцията, с която възприема и обективно (лично) изгражда познание. Беше ясно, предстояха ми чудесни преживявания и освен физическа издръжливост, трябваше да се подготвя и за смайващи изненади.

image2

Първият ден в столицата на Китай завърши с разходка по една от централните търговски улици, в близост до хотела ни.
На следващия ден бе срещата ни с преподаватели и студенти от Китайския народен университет. Една вълнуваща, много непринудена и изпълнена с разговори приятелска среща, в която основният въпрос беше какво е впечатлението ни от Китай и разбира се, хората на Китай.

Китайски народен университет

Китайски народен университет

Българската делегация пред университета

Българската делегация пред университета

Всичко, което следваше от тук на татък – срещи, семинари, разговори, обяди и вечери изискваше стриктно спазване на програмата, за която само в общи линии имахме предварителна представа.

Среща с китайски преподаватели и студенти

Среща с китайски преподаватели и студенти

image7

Денят на срещата ни със студентите и преподавателите от журналистическия факултет на Китайския народен университет щеше да завърши с пищна вечеря, но преди това трябваше да посетим издателството на вестник „Guangming daily” също и лидерите на националната асоциация на журналистите. В заключителната част на тази среща председателят на УС на СБЖ, г-жа Тодорова получи награда-сертификат „Приятел на Китайските журналисти”. Този момент сам по себе си донесе празничност, след което макар и по протокол продължихме вечерята.

image6

Ние, българите се наричаме още и балканци. Известни сме с гостоприемството си. Склонни сме да определим наличието на шум за празничност. В Китай откривах съвършенство в тишината, в премерените жестове, в изкуството да накараш този, който е до теб да се чувства важен. И още нещо, почти всички познаваме вкуса на китайската кухня. Сега съм абсолютно сигурна – необходимо е да си там, за да откриеш нейното богатство и наистина да го наречеш изобилие!

В хотела се върнахме късно вечерта. Следващия ден щеше да е не по-малко интересен – забраненият град „Гу Гун”…

Даниела Владимирова Христова

21st May2015

Как да разберем Китай…

by Черно и Бяло

Представяне на книгата „Здравей, Китай” в салон „Журналист”

Новата книга от мащабния проект на Радио Китай за чужбина, „Здравей Китай”, беше представена при изключителен интерес пред многобройна и любознателна публика и в присъствието на делегация от Общокитайсксата асоциация на журналистите в салона на Съюза на българските журналисти.

Книгата е двуезично, на китайски и български издание, придружено с 5 броя DVD, в които са развити 100 теми, отразяващи най-важните аспекти на китайската история, култура, традиции и развитие от най-дълбока древност до наши дни. И може би най-важното, разкриваща душевността на този далечен и непознат народ, който съхранява най-топли чувства към българите и България. И може би странно, но в словото си по-повод новата книга, изпълнителният секретар на Общокитайсктата асоциация на журналистите г-н Ду Шоучжън, произнасяше името на страната ни точно така, както звучи то и на български. Той подчерта още, че при новите условия се налага увеличаване на обмена между двете организации, като може би вече всяка година ще гостуват двустранно делегации от двете страни.

При представянето на книгата, главната редакторка на сп. „Черно и Бяло” и управител на издателство „Ентропи – 1”, Станислава Пекова подчерта, че работата по издаването е съвместна, между българската редакция на Радио Китай за чужбина в Пекин и екипа на списанието. Проектът е мултимедиен защото освен книгата и придружаващите я дискове, ще бъде изготвена и Уеб-страница, която ще бъде качена в близко време в интернет на разположение на интересуващите се. Проектът, който стартира през 2014 година с издаването на „Енциклопедия Китай” първо в България, от 32 страни в и извън Европа, сега се развива с новата „Здравей Китай”, след изданието и на руски език. Аудиторията беше очарована от представените филмови епизоди – извадки от DVD.

В приветствието си към екипа на списанието и ръководството на СБЖ, г-н Ду Шоучжън подчерта традиционно добрите отношения между двете страни и народи, като обърна внимание на факта, че фактически от самото създаване на съвременен Китай, през 1948 година, България е втората страна установила официални дипломатически отношения.

„Ние от Общокитайската асоциация на журналистите току що пристигнахме в България и бяхме много топло приветствани… Освен това много се радвам, че имаме възможност да участваме на пресконференцията по повод представянето на тази нова книга „Здравей Китай”. Искам от името на Общокитайската асоциация да изкажа поздравления за издаването на тази книга. Всъщност Радио Китай за чужбина и сп. „Черно и Бяло” са направили нещо много важно и смислено. Аз смятам, че тази книга би била много полезна за задълбочаването на познанията на българите за Китай и това е много важно” – каза г-н Ду Шоучжън.

Салонът трудно побра публиката, сред която бяха много журналисти, ценители, преподаватели и студенти по китаистика, ученици от двете училища изучаващи китайски език в София.

Пълния запис на представянето на книгата може да чуете тук:

Текст и снимки
Красимир Петков

15th Jan2015

Фестивал на съвременно китайско кино, 06.02–13.02.2015г

by Черно и Бяло

kitaisko_kino_plakat--6 2Институт Конфуций в София представя Фестивал на съвременното китайско кино от 6-и февруари до 13-и същия месец в Дом на киното.
Селекцията съдържа девет разнообразни по жанр и тематика съвременни китайски филма, получили редица отличия и награди от важни международни фестивали (Берлинският международен кинофестивал – Берлинале, Фестивалът на независимото кино „Сънданс“, Международният кинофестивал в Монреал и много други). Повечето от тях никога не са били представяни пред българската публика.
Сред емблематичните заглавия са филми като „Цин Хун“, режисьор Уан Сяошуай, получил награда на журито от Международния кинофестивал в Кан през 2005г, „Къкъсили“, режисьор Лу Чуан, с награда „Златна мечка“ от берлинския фестивал, „Светът“ на Дзя Джанкъ с награда от Международния филмов фестивал в Торонто и други.
По време на фестивала във фоайето на Дома на киното ще бъде представена фотоизложбата „Институт Конфуций – мост между две култури“, посветена на 10-годишнината от основаването на институтите Конфуций. Ще бъде организирано и изложение на книги, посветени на Китай, от български издателства, включващо и първата издадена в България Енциклопедия Китай.

Програмата на фестивала

1-106 февруари (петък), 18:30 ч.
„Онази планина, онзи човек, онова куче“
(
那山,那人,那狗)
драма, 93 мин
режисьор: Хуо Дзиенци
в главните роли: Йе Лиу, Тън Жудзюн
награда „Гласът на публиката” на Международния филмов фестивал в Монреал, 1999г.

1-2Истински, дълбок, земен. Филм, който шепне на душата и още с първите си сцени повежда зрителя по два пътя – нелекия, изпълнен с премеждия маршрут на планинския пощальон, и трудния път в отношенията между баща и син.
И докато съзерцаваме неподозираната природна хубост на провинция Хунан, неусетно сме се доверили на двама души и едно куче, разказващи ни своята толкова обикновена и същевременно толкова необикновена история.

 

2-107 февруари (събота), 16:00 ч.
„Изглежда красиво“
(
看上去很美)
комедия/драма, 92 мин.
режисьор: Джан Юен
в главните роли: Дун Боуън, Жуей Джао
награда на Международната асоциация за творческо кино (CICAE), Берлинале 2006г.

2-2Надникваме през вратите на пекински пансион, където главният герой – четиригодишният Фан Цянцян – споделя живота си с още 40-тина малчугани. Изявен индивидуалист и непоправим пакостник, той ежедневно среща трудности със строгата и подредена училищна система.
Поднесен по изключително лек и закачлив начин, „Изглежда красиво” всъщност е своеобразно изследване на конфликта между ярката индивидуалност, от една страна, и обществото, от друга.

 

3-107 февруари (събота), 18:30 ч.
„Цин Хун“
(
青红)
драма, 123 мин.
режисьор: Уан Сяошуай
в главните роли: Гао Юенюен, Ли Бин
награда на журито от Международния кинофестивал в Кан, 2005г.

3-2През 60-те години на миналия век много семейства напускат родните си места по доброволческа правителствена програма, за да се заселят в по-бедни региони на Китай с цел да развият местното стопанство. Изселниците се трудят в сиви заводи и търсят забавление в тъжни танцови зали, отричайки се от своето минало и култура – но не и от мечтата да се завърнат у дома. Главната героиня Цин Хун е момиче, родено и израснало в провинцията, след като семейството ѝ е изселено от Шанхай. Зрителят майсторски е въвлечен в зараждащия се конфликт между Цин Хун, вкопчена в единствения живот, който познава, и баща ѝ – обсебен от мисълта да се върне със семейството си обратно в големия град.

 

4-108 февруари (неделя), 16:00 ч.
„Спокойните камъни Мани“
(
静静的嘛呢石)
драма, 102 мин.
режисьор: Пема Цеден
награда за най-добър режисьор от Международния филмов фестивал в Шанхай, 2006г.

4-2Леко и неусетно се пренасяме в Амдо, историческа област в провинция Цинхай, където обучаваните за духовни лица млади лами се опитват да балансират между спазването на стриктните правила в манастира и изследването на външния свят чрез телевизията и филмите. „Спокойните камъни Мани” е една майсторски разказана етнографска приказка за сблъсъка на изолирана будистка общност с глобализацията и постепенното обезличаване на културните и религиозни ценности.

 

5-108 февруари (неделя), 18:30 ч.
„Къкъсили“
(可可西里)

драма/трилър, 85 мин.
режисьор: Лу Чуан
в главните роли: Дуобудзие, Ци Лян
награда за най-добър китайски филм на 2004г.

5-2Къкъсили е най-слабо населеният регион в Китай, разположен в северозападната част на Цинхай-Тибетското плато.
Заснет в почти документален стил, филмът разказва историята на група тибетци, които доброволно решават да защитават населяващите региона антилопи от бракониери. „Къкъсили” е изключително силен и суров филм, който запленява с красотата си, шокира с варварската и студена действителност и остава да витае дълго в съзнанието.

 

6-110 февруари (вторник), 18:30 ч.
„Голямото земетресение в Таншан“
(
唐山大地震)
драма, 135 мин.
режисьор: Фън Сяоган
в главните роли: Сю Фан, Джан Дзинчу, Ли Чън
награда за най-добър игрален филм на Азиатско-Тихоокеанския фестивал 2010г.

6-2Шофьорът на камион Фан Дацян живее просто, но щастливо със съпругата си и двете им деца, когато съдбата на семейството се променя необратимо. Денят е 27 юли 1976г – една черна дата в историята на Китай, голямото таншанско земетресение, при което загиват над 240 000 души.
Филмът пресъздава неочакваната и драматична съдба на оцелелите от семейството. Майсторската режисура и великолепната актьорска игра водят зрителя през експлозия от чувства на страдание, угризения, дързост и всеопрощаваща любов.

 

7-111 февруари (сряда), 18:30 ч.
„Най-обичното“
(
最爱)
драма/романтичен, 100 мин.
режисьор: Гу Чануей
в главните роли: Джан Дзъ-и, Аарон Куок
награда “Златен Кон” от филмовия фестивал в Тайпе „Златен кон“, 2011г.

7-2Първият филм, продукция на КНР, който засяга парещата тема за СПИН в Китай и в частност скандала с незаконната продажба на кръв, разразил се през 90-те години.
Във филма участват известната китайска филмова звезда Джан Дзъ-и и хонконгският „крал на попа” Гуо Фучън – в ролите на младите Дъ И и Цин Цин – ХИВ-позитивни, рискуващи всичко в търсене на своя последен шанс за щастие.

 

8-112 февруари (четвъртък), 18:30 ч.
„Догадките на Ли Ми“
(
李米的猜想)
криминален/драма, 96 мин.
режисьор: Цао Баопин
в главните роли: Джоу Сюн, Дън Чао
награда за най-добър режисьорски дебют от Международния филмов фестивал Сан Себастиан, 2008г.

8-2Ли Ми е симпатична млада жена – шофьор на такси, която от първия кадър ясно заявява, че това ще бъде един необикновен филм. Зрителят се задъхва в опит да догони и влезе в крачка с бързо развиващия се и не винаги хронологично последователен, но за това и изключителен сценарий, включващ отвличане, самоубийство, сменена самоличност, трафик на наркотици, обсебеност, натрапчиви идеи и много любов… Филмът е блестящ пример за успешна комбинация на трилър и романтика с премерена доза черен хумор.

 

9-113 февруари (петък), 18:30 ч.
„Светът“
(
世界)
драма, 143 мин.
режисьор: Дзя Джанкъ
в главните роли: Джао Тао, Чън Тайшън
голямата награда на журито на Международния филмов фестивал – Вису, Франция, 2005г.

9-2Филмът е заснет в едноименния парк „Светът” в Пекин, прочут с имитациите в умален размер на световни забележителности. Лентата представлява низ от контрасти, най-яркият от които е между Пекин – все по-космополитен и отворен към света – и неговите „невидими” строители – мигриращи работници от цял Китай. „Светът” се запомня с редицата убедителни портрети на тъжни и несигурни хора, които се лутат сред пищни сценични декори, имитации на чуждестранни сгради и монументални пекински пейзажи.

 

14th Oct2014

Русия и Китай сключиха 40 споразумения

by Черно и Бяло

В резултат от срещата на китайския премиер  и министър-председателя на Русия Дмитрий Медведев, двете страни сключиха 40 споразумения, предаде ТАСС. (more…)

24th Aug2014

Енциклопедия Китай

by Черно и Бяло

Encyclopedia, variant 2.inddЕнциклопедия Китай е увлекателно четиво, разкриващо ни подробна информация за Народна република Китай. (more…)

24th Aug2014

Уникална енциклопедия за Китай – най-напред на български

by Черно и Бяло

IMG_3380-1Нещо твърде приятно и същевременно уникално събра всички приятели на Китай в салон „Журналист” в СБЖ, (more…)

27th Dec2012

Онлайн седмици на китайското кино

by Черно и Бяло

От края на декември до 8 януари следващата година на сайта VBOX7 ще бъдат качени 6 прекрасни китайски филма за кунфу, (more…)