20th Mar2018

Да работим заедно за създаването на един по-добър свят

by Черно и Бяло

Речта на Си Дзинпин, Генерален секретар на Централния комитет на Китайската комунистическа партия и Президент на Китайската народна република
на Диалога на високо равнище между ККП и световните политически партии, Пекин, 01 декември 2017 г.

Лидери на политически партии от целия свят,
Дами и Господа,
Скъпи приятели,

Добър ден! Днес се радвам,че Вие, лидери на политически партии и организации от други страни, сте с Нас на Диалога на високо равнище между ККП и Световните Политически партии. Всички сме заети с настъпването на края на годината. Въпреки това сме се събрали в Пекин на тази важна среща, за да задълбочим нашето взаимно съдействие, и това напълно показва, че споделяме общ интерес към развитието на човешкия род и бъдещето на света.

От името на ККП и от мое лично име, бих желал да приветствам всички Вас, които сте пътували дълго разстояние до Китай.Също бих желал да използвам тази възможност да благодаря на всички политически партии и организации, и на техните лидери за поздравителните писма и съобщения, по времето когато 19-тият Национален конгрес на ККП беше свикан.

На 19-тия си Национален конгрес, Китайската народна република изготви план за развитието на Китай от сега до средата на този век и потвърди искреното желание на Китай да работи заедно с останалата част от света за изграждането на общество със споделено бъдеще за човечеството.

Политическите партии играят важна роля в политическия живот на нашите страни и прогреса на човешката цивилизация.Тук, бих искал да споделя нашата гледна точка по този въпрос с Вас, лидери, представящи почти 300 политически партии и организации на различни страни.

 

Дами и Господа,
Скъпи приятели,

През вековете, човечеството винаги е копнеело по това да живее по-добър живот. Човечеството е създало удивителни цивилизации през изминалите няколко хиляди години. Въпреки това, войните и конфликтите никога не са спирали. Те, заедно с различни природни бедствия, болести и зарази са причинили нечувани страдания на нас хората и ни е струвало много. Днес благодарение на бързото развитие на интернет , големите данни, изчислителните облаци, квантовия сателит и изкуствения интелект, ние , хората сме във връзка един с друг,  както никога преди. От друга страна, изправяме се пред глобални предизвикателства нечувани по брой,размери и степен. Съдбите и бъдещето на всички нас по целия свят все повече се преплитат.

Това предоставя на човешкия род два избора. Единият е порочно състезание или дори въоръжен конфликт за власт и личен интерес, което може да доведе до опустошителна криза. Другият избор пред нас е да се движим с приливите на времето и да се изправяме пред предизвикателствата посредством глобално сътрудничество. Това от своя страна ще доведе до създаването на благоприятни условия за построяването на общество със споделено бъдеще за човечеството. Трябва да грабнем тази историческа възможност и да направим правилния избор за да дадем еднакво по-светло бъдеще на всички хора.

Китайската нация има дългогодишна история и удивителна цивилизация, която е била опустошавана от размирици, кървави и огнени конфликти, до настъпването на модерните времена. Но ние, китайците, никога не преклонихме глава пред съдбата. Ние се надигнахме и си проправихме път с постоянство и непрестанни борби, ние поехме по широкия път към национално обновление.

Историята показва, че именно културните гени в нашата кръв са поддържали растежа на тази древна нация до днес и непрекъснатото развитие на тази цивилизация над 5000 години. От древни времена, ние китайците, винаги сме вярвали, че: „Всички хора под небето са едно семейство”, „всички хора са мои братя и аз споделям живота на всички същества” и „всички нации трябва да живеят в хармония”. Винаги сме се стремяли да създадем по-добър свят, в който „преследването на справедлива кауза е за общото благо”.

Държавите може да имат различия и дори да срещат проблеми помежду си, което е нещо очаквано. Но ние не трябва да забравяме, че живеем под едно небе, споделяме една планета и принадлежим към едно семейство. Хората по света трябва да бъдат наставлявани от виждането , че всички хора под небето са от едно семейство, прегръщат се едни други с отворени ръце, засилват взаимното разбирателство, и търсят общото помежду си докато запазват различията. Заедно може да се борим за построяването на общество със споделено бъдеще за човечеството.

През 2013 г., аз пръв отправих зов да построим общество със споделено бъдеще за човечеството. Удоволствие е за мен да видя,че благодарение на продължително нарастване на приятелството и съдружието между Китай с другите държави, този зов получи нарастваща подкрепа и повече стъпки бяха предприети за преследване на тази инициатива.

Всъщност, инициативата „Един пояс, един път“, която аз предложих, има за цел точно да доведе до общество със споделено бъдеще за човечеството. В продължение на четири години инициативата „Един пояс, един път“ прерасна в основна платформа за сдружение между страните загрижени за общото развитие. Многобройни малки поточета се събират за да образуват огромен океан, и безбройни сияещи звезди осветяват Галактиката. Убеден съм, че докато споделяме тази цел, планираме заедно, работим заедно, движим се заедно стъпка по стъпка, ден след ден, ние със сигурност ще успеем да построим общество със споделено бъдеще за човечеството.

 

Дами и Господа,
Скъпи приятели,

Както предполага термина общество със споделено бъдеще за човечеството означава, че съдбата и бъдещето на всеки един и всяка нация и страна за взаимносвързани. Така че ние трябва да сме единни и да полагаме общи усилия да изградим от нашата планета едно голямо  хармонично семейство и да реализираме копнежа на  човечеството по по-добър живот.

Трябва да положим усилия да изградим един свят на универсална сигурност, лишена от страх.Еволюцията на човешката цивилизация показва , че въпреки копнежа ни за траен мир от години наред, войната никога не се е махала надалеч и винаги ни е преследвала. След като всички ние , хората живеем на една планета, никоя страна не трябва да поддържа собствената си безопасност на гърба на безопасността на другите страни. Заплахата, надвиснала над друга страна може да се окаже предизвикателство на собствената страна. Едностранните действия или сляпото вярване в използването на власт не могат да се справят с нарастващите сложни многостранни заплахи над  безопасността.

Вместо това, ние трябва да приемем ново мислене за общата, комплексна, кооперативна и устойчива сигурност и нашата цел трябва да бъде да изградим заедно нова структура на безопасността, която да е справедлива и в услуга на всички. Трябва с общи усилия да премахнем корена на войната, да достигнем до тези, които воюват и да защитим жените и децата от набезите на войната така че светлината на мира да освети земята и всеки да живее в безопасност и хармония.

Ние трябва да се стремим да изградим свят на общ просперитет, лишен от мизерия. Въпреки нивото на материално и технологично развитие, постигнато в днешния свят, което е било невъобразимо за нашите предци, небалансираното и неадекватно развитие все още представлява главен проблем. Има голяма разлика в развитието на Севера и Юга, мизерията и гладът остават широко разпространени, ново дигитално разделение се появява и хората в много страни живеят в сурови условия. Ако някои все още се придържа към логиката на играта, в която един печели всичко, а другият не взима нищо, или прибягва до практики като машинации или прехвърляне на трудностите към другия, той ще завърши блокирайки собствения си път напред и затваряйки вратата за останалите.Подобни практики могат само да подрият основите за развитието му и да застрашат бъдещето на човечеството.

Трябва да работим върху това да донасяме полза на всички и да поощряваме  печеливша икономическа глобализация, която е по-отворена и балансирана, като по този начин ще създадем условия за общото развитие на човечеството. Това ще ни помогне да постигнем общ просперитет за всички страни, да отстраним бедността и изостаналостта на хората от много страни и да сме сигурни, че нашите деца ще бъдат подсигурени. Това ще помогне на всички страни да извлекат полза и на всички хора да водят нормален живот.

Ние трябва да се стремим да построим един отворен свят, в който липсва изолация. Както се казва в една древна китайска поговорка, „Всички живи същества трябва да процъфтяват без да се нараняват едно друго, всички начини на живот трябва да процъфтяват без да се възпрепятстват един друг“. Просперитетът на цивилизацията и човешкият прогрес не биха били възможни без укрепване на общата основа, откритост и приобщаване, също и обмен и взаимстване между цивилизациите, запазвайки разликите помежду им.

Различните цивилизации трябва да процъфтяват и да съществуват заедно в хармония, да черпят от силата на другите, да вдъхновяват и подхранват човешкото развитие: такъв е призивът на историята. Винаги трябва да имаме наум , че светът е цветно място и цивилизациите са разнообразни, и трябва да видим, че различните цивилизации се обогатяват една друга и допринасят за красотата на нашия свят. Ние трябва да работим заедно върху премахването на културните бариери, отхвърлянето на предразсъдъците, които пречат на човешките взаимодействия, и премахването на културната пристрастност , която пречи на хората да общуват помежду си. Ние трябва да виждаме, че всички цивилизации съществуват заедно в хармония и всички хора се радват на културен разцвет.

Ние трябва да положим усилия да построим един зелен, чист и красив свят. Земята е единственият дом за нас, хората, който ние споделяме. Въпреки усилията , направени от някои хора, намирането на нов дом за човечеството в космоса остава далечна мечта. Факт е , че човечеството все още има нужда да живее на тази планета в предвидимото бъдеще. Ние трябва с общи сили да защитим нашата планета, не само за нас , но и за бъдещите поколения. Ние трябва да осигурим хармония между човек и природа, и да обичаме околната среда толкова силно, колкото обичаме собствения си живот.. Ние трябва да почитаме природата, да я уважаваме, да следваме нейните пътища и да я защитаваме. Ние трябва да защитаваме Земята, нашият незаменим дом, да изцерим раните, нанесени върху екосистемата и околната среда и да изградим хармоничен дом за човечеството, в който да може да се живее. Това ще позволи на естествената екосистема да се възстанови и да се регенерира и всеки да живее в добра околна среда с бистри води и тучни планини.

 

Дами и Господа,
Скъпи приятели,

Днес, светът претърпява промени, също както и начинът, по който преследваме развитие. Всички политически партии трябва да се движат с прилива на времената, да получат силна оценка на основната тенденция на човешкия прогрес, да срещнат общите копнежи на хората и да се развиваме като поощряваме развитието на нашите страни , на нашите народи и на човечеството. Ние трябва да се целим нависоко и да гледаме напред, да изпълняваме нашите отговорности, и посредством това, да се основаваме на реалността в нашите държави и в света.

Ние трябва да имаме наум цялостните и дългосрочните интереси и да поемем мисията, поставена ни от времето. Ние трябва да имаме наум копнежите на хората и да ги превърнем във водещи мисли, цели на нашите политически партии и съответно да приемем конкретно и практическо изпълнение на плановете.

Изграждането на общество със споделено бъдеще за човечеството изисква участието на хората от различните държави. Ние трябва да обединим силите си посредством постигането на консенсус между хората от различните народи, с различна вяра и култура, и от различни региони, за да благоприятстваме тази велика кауза.

За да се осъществи тази мечта е наложително да се възползваме от вижданията и силата на тези, които са замесени.Ние трябва да го постигнем като се доближим до неща от различни измерения и различни гледни точки, да използваме най-добрите практики, да изследваме нови начини и мислене, и да изграждаме движеща сила. Ние, политическите партии в различните държави трябва да засилим взаимното доверие, диалог и съгласуване. На базата на ново формиране на международните отношения, ние трябва да открием изграждането на нов вид междупартийни отношения, който да разшири общото, като се запазят различията и се разшири взаимното уважение и желанието да се учим едни от други, ние трябва да изградим мултиформална, многостепенна, международна мрежа за международен обмен и взаимосъдействие. С тези усилия, бихме могли да създадем огромна мощ за изграждането на общество със споделено бъдеще за човечеството.

Само с предприемането на стъпки можем да оставим следа, и само с предприемането на действия можем да постигнем успех. Очевидно, като исторически процес, усилията да бъде изградено общество със споделено бъдеще за човечеството не би могло да се постигне изведнъж, нито пък обещава да бъде лесен процес. Ще има нужда от постоянни усилия и усърдие. За да изградим такова общество, ние трябва да работим дълъг период от време. Ние не бива да се отказваме от мечтата си, дори когато реалността около нас е твърде усложнена, нито пък трябва да спираме да преследваме идеалите си , когато те изглеждат недостижими.

 

Дами и Господа
Скъпи приятели,

ККП се бори за добруването на китайския народ и за човешкия прогрес. ККП е най-голямата партия в света. Както веднъж отбелязах, ККП трябва да действа по начин, по който всяка голяма политическа партия трябва да действа. Всичко, което ние, китайските комунисти правим е да подобрим живота на китайския народ, да обновим китайската нация, и да поощрим мира и развитието на човечеството. Трябва да се грижим добре за нашия дом , което само по себе си допринася за изграждането на общество със споделено бъдеще за човечеството. Ние трябва да видим също така, че развитието на Китай ще създаде повече възможности за света. Ние ще използваме собствените си практики, за да проучим закона, ръководещ еволюцията на човешкото общество, и ще споделим с другите държави това, което сме научили.. Ние не искаме да „внасяме“ модели от други държави, нито пък искаме да „изнасяме“ китайския модел, най-малко бихме искали да помолим другите страни да копират китайските практики. Ние, китайските комунисти ще останем верни на следните поверявания:

Първо ние ще продължим да поддържаме глобалния мир и спокойствие.

Преди почти сто години, ККП се роди, докато страната беше опустошена от силни катаклизми. Една от основните мисии на ККП беше да сложи край на мизерията, причинена от размирици и войни и изстрадана от китайския народ до средата на 19-ти век. От 1921 до 1949г., за да реализира мира и стабилността на Китай, и да осигури по-добър живот на своите хора, ККП събра китайския народ и го поведе на въоръжена борба за 28 години, правейки огромна саможертва.

Преминали през такова изпитание, само ние, китайските комунисти знаем твърде добре колко ценен е мирът, оттук сме решени да поддържаме мира. Китай остава посветен на това да насърчава мира, развитието,сътрудничеството и доставянето на печеливши резултати. Ние ще продължим да преследваме мирно развитие, да изграждаме глобални партньорства и да взимаме участие в стремежа към политическо разрешаване на належащите международни проблеми.

Китай е страната, която главно допринася с войска, а също и финансово за мироопазващите операции на ООН, изпратили сме над 36 000 миротворци на купулативна база. Както ви казвам, повече от 2500 Китайски миротвотци , са на активна служба в осем мисионерски района , изправяйки се пред трудности и опасности, за да пазят мира и сигурността.

Китай ще продължи активно да участва в реформата и развитието на глобалната управленска система , за да утвърди по-справедлив и безпристрастен международен политически и икономически ред. До какъвто и етап на развитие да е, Китай никога не ще търси хегемония или да се включи в разширяване. Ние призоваваме политическите партии от другите страни да работят заедно с нас за напредването на световния мир, за допринасянето на глобалното развитие  и за поддържането на международния ред.

Второ, ние ще продължихме да насърчаваме общото развитие за всички.

Китайската партия, която произлиза от народа и е израснала благодарение на подкрепата на народа, ККП винаги се е интересувала дълбоко от хората в Китай и в света. Ние сме посветени на това да подобрим живота на хората в Китай и на хората от всички други националности.

През годините, Китай предостави на другите развиващи се страни огромни безвъзмездни суми и заеми за концесии, както и техническо, интелектуално съдействие и съдействие от персонал. Китай започна многобройни проекти в тези страни , за да подкрепи тяхното икономическо и социално развитие и да подобри живота на техните народи. В тези страни, хиляди китайски учени, инженери, предприемачи, техници, доктори и сестри, учители, работници и доброволци работят ръка за ръка и рамо до рамо с местните хора, помагайки им да променят техния живот към по-добро.

Както е предвидено от ККП на нейния 19-ти Нациоанален Конгрес, едно умерено просперирало във всички аспекти  общество ще се оформи в Китай до 2020 г. . Социалистическата модернизация ще бъде основно реализирана в Китай до 2035 г. .и до средата на 21-ви век, Китай ще се превърне в една огромна модерна социалистическа държава , просперирала, силна, демократична, културно напреднала, хармонична и красива. Това ще донесе по-добър живот не само на нас , китайците, но и на хората от другите страни. Ние призоваваме политическите партии в другите държави да работят с нас за създаването на повече възможности за съдружие за света и за насърчаването на общо  развитие и просперитет за всички.

Трето, ние ще продължим да насърчаваме взаимното обогатяване на цивилизациите.

Както казва една китайска поговорка, ”Камък, взет от друга планина, може да служи като инструмент за полиране на местния нефрит.”. ККП оценява значението на разработването на глобална перспектива за себе си. Ние се стремим да се възползваме от постиженията на други култури и да ги прилагаме в китайския контекст. Всъщност, Марксизмът е научна истина, която сме научили от други държави. Ние адаптирахме Марксизма към условията в Китай, актуализирахме го и засилихме популярната му привлекателност. В резултат на това, Марксизмът стана научна теория, направляваща ККП,тъй като води китайския народ в поход напред.

ККП ще обхване и достигне постиженията на другите култури с отворен ум и широка перспектива. Ние оставаме посветени на диалога, обмена и сътрудничеството с хората и политическите партии от другите държави и подкрепяме културния и човешкия обмен между държавите.

В следващите пет години, ККП ще покани политически партии от цял свят да изпратят в Китай посетитители на обмен за повече взаимодействия, чийто брой възлиза на 15,000. Ние предлагаме този диалог на високо равнище между ККП и Световните Политически Партии да бъде институционализиран като платформа за политически диалог на високо равнище с широко представителство и международно влияние.

 

Дами и Господа,
Скъпи приятели,

Преди около две хиляди години, древният китайски философ Кофуций забелязал, че трябва да се сприятеляваме с хора, които са добросъвестни, искрени и добре-информирани. ККП е готова да завързва повече приятелства по света.. През годините, ние сме поддържали постоянен контакт с повеюе от 400 политически партии и организации в над 160 страни и региони и нашият кръг от приятели продължава да расте.

Продължавайки напред, ККП ще увеличи обмена с политическите партии от другите държави, за да сподели практики от построяването на партии и повишаването на държавното ръководство, и ще ръководи повече обмени и диалог между цивилизациите, за да подобрим нашето взаимно стратегическо доверие. Нека всички ние, хора от различните държави с общи усилия да изградим общество със споделено бъдеще за човечеството и да изградим един по-добър свят.

В заключение, пожелавам много успех на Диалога на високо равнище между ККП и Световните Политически Партии !

Благодаря на всички!

23rd Dec2016

Пристигане на зимата – „Донджи”

by Черно и Бяло

Двайсет и първи декември е един традиционен празник в Китай, който се казва „Донджи”, означаващ буквално „пристигане на зимата”. На тази дата денят е най-къс в годината, а нощта е най-дълга. В Китай съществува поверие, според което на този празник трябва да се нахраним добре, иначе ще гладуваме цялата година.

В Северен Китай се приготвят пелмени, от които задължително трябва да се консумират четен брой. Причината е в следното. През зимата там е много студено и когато влизаме в топла стая, има опасност да ти паднат ушите заради голямата разлика в температурите. За да пазим ушите да не паднат, правим пелмените да изглеждат като уши по форма и ядем от тях четен брой, защото ушите са две. Ако ядем нечетен брой, значи едно от ушите ти може да падне. Пелмените се правят от тесто от пшенично брашно и вътре има пълнеж от кайма и зеленчуци.

А за разлика от Северен Китай, в Южен Китай основно се отглежда ориз, а не жито. Затова на празника Донджи ядем нещо специално от оризово брашно, то се казва Донджигуо, което буквално означава празнични топки от Донджи. Ние слагаме сварен ориз в съд от камък и го счукваме с дървен чук. В съда слагаме също и някакви билки и затова получената паста изглежда зелена. Повтаряме многократно това действие за да получим мека маса, от която да приготвим Донджигуо. Пълнежът е от кайма, морков и туршия. Така оформените топки Донджигуо сваряваме в уок.

Донджи също е празник за събиране за цялото семейство. И точно един ден преди това, е българският Игнажден, който открива началото на коледните обреди. Това съвпадение не е случайно. Навсякъде по света хората имат сходни празници но ги наричат с различни имена.

Ето клипчето как една китайска баба се приготвя за Донджигуо:

Интервю на авторката, взето на Христо Христов, по-рано същата година в Пекин.

Лин Юсиан – Валентина

09th Dec2015

Китайската мечта, част 4

by Черно и Бяло
Когато пътищата ви не съвпадат не правете общи планове
Конфуций
Късно вечерта на 13-и, в петък се върнахме в Пекин.
Настанихме се в същия хотел… Имаше нещо трогателно в това-да си някъде там… в света за първи път, да вдишваш въздуха на съвършено различен континент, да си наясно относно всичките непреодолими за осем дена разлики и въпреки това да се чувстваш някак уверен и на мястото си.

Стори ми се особена тази вечер… Бях спряла да мисля за инцидента на летището в Чан Чун. Сега той ми изглеждаше като разиграване на сцена, в която участието ми е било единствено на наблюдател. А всъщност, съвсем не беше така.

…Изпаднах в обяснима паника. Имаше нещо в багажа ми, което задейства алармата и… о, да, в този момент си дадох сметка какво е да си безпомощен. Емоционалната криза изчезна на мига, в който си получих бордната карта, за да продължа към самолета…

12299216_10207030504019632_1359862621521260764_nВ стаята влязох само, за да си оставя куфара. После бързо се насочих към изхода на хотела и продължих по широката улица на нощен Пекин. Наоколо всичко блестеше. Беше светло като през деня. Движех се бавно и спокойно без посока. Беше топло. Дишах свободно и знаех, че това са моите единствени петнадесет или двадесет откраднати минути, които съм си подарила на най-непознатото място на планетата…

Ето я и съботата. На следващия ден трябваше да прелетим отново над Азия, за да се приберем у дома.

12313749_10207030510939805_663852334930378462_n…Денят едва започваше. Трябваше да пропътуваме през цял Пекин и да се отправим към мястото в близост до едно от най-великите съоръжения на всички времена – Великата Китайска стена.

Бяхме подготвени за това приключение. Смайваща гледка! Легендите за построяването, както и всичките разкази за стената, чрез която китайците са отблъсквали недобронамерените (както самите те ги наричат) варвари са многобройни.

Но, всъщност основното впечатление от пейзажа е усещане за безкрайност. Тази извиваща се като дракон линия се простира като че ли отвъд хоризонта. Без съмнение в заложените намерения на създателите стои грандиозен замисъл и всички изследвания, анализи и заключения в случая представляват само смирена благодарност и почит към усилията им. Сега Китайската стената е символ на мощ, култура, уникална философия, величие…

Да,наистина е особено състоянието на човек, стоейки на това място. Дали древните китайци са си представяли, че някога светът ще гледа на тях с такъв възторг?

Впрочем, в един момент възхищението ми от гледката отстъпи място на едно друго вълнение. Около десетина минути над нас се носеше странно бръмчене от нещо летящо, чиито перки се въртяха в различни посоки и провокираха единствено и само по детски веселяшко настроение. Летящото нещо почти се приземи на площадката пред нас, пръскайки всеобща радост и въодушевление. Разбира се току що появилият се дрон не беше включен в програмата, но изживяването няма как да се забрави и се вписа като извънредна точка от дневния ред.

Предвижването ни обратно към Пекин ни отне повече от два часа.

Булевардът на дългото спокойствие, Забраненият град, площадът Тянанмън и Операта. Сградата прилича на капсула, като че ли поставена нарочно във водна среда. Няма врати.

За да проникнеш в нея трябва да тръгнеш от площада и да преминеш през подлез. Панелите са стъклени и е достатъчно само да погледнеш на горе, за да видиш течащата вода.

Не се наемам да описвам пространствата, както и интериорните решения на тази постройка. Попаднахме в сърцето на Пекинската опера, а после и в концертната зала. Насладихме се на хоров концерт, изпълнен от хорa на Националната пекинска опера „Наследници на дракона”.

12357987_10207038112889849_1154168737_n

Дни по-късно открих изречение, срещу което беше изписано името на Конфуций:
„Чух и забравих. Видях и запомних. Преживях и разбрах.”
На връщане към хотела направихме последните си нощни снимки, а на следващия ден се отправихме към летището.
Очакваше ни пътуване, този път към нещо познато и обичано. Прибирахме се у дома.

Даниела Владимирова Христова

03rd Dec2015

Китайската мечта, част 3

by Черно и Бяло

Пролетният град

Пролетният град – така наричат Чан Чун. Или още по-точно – Дългата пролет.
Намира се в района на Дзилин и е столица на северната провинция. Полетът ни продължи точно два часа, а придвижването ни от летището до хотела – близо три, заради трафика. Очаквахме студ, но бяхме посрещнати от слънце…
Това се случи на четвъртия ден от престоя ни в Китай.
Не бях подготвена за изненадата на първата вечер, но да разкажа е повече от приятно.

…През всичкото време преминавайки през зали, коридори и стълби се питах дали някъде и в България не е останало такова местенце, носещо печата на абсолютната власт на тоталитаризма. Знамена, плакати, портрети, бюстове, реликви и освен това, всички домакини (управители и сервитьори) облечени в емблематичните сиви униформи, с червени ленти от времето на Маo Дзедун. Приличаше на претрупан със свидни спомени музей, наричащ се „Подмладяване на нацията”, но всъщност бяхме в ресторант и сега, ако трябва да го оценявам по оригиналност бих го поставила доста напред в класациите.

image1За Чан Чун казват, че е сърцето на Джилин. Населението на провинцията е около 27 милиона, а само на града около 3 000 000. Предвид сто годишната му история (градът съществува от 1700 години, но на два пъти е опожаряван) очаквахме да видим предимно съвременна архитектура, но и един дворец, притихнал в спомена за последния император на Китай. Досещате се,императорът е – Айсин Джоро, по-известен като император Пу И. Разходката из двореца беше планирана за финала на престоя ни в Чан Чун, а в по-деловата част ни очакваше посещение в редакцията на вестникарската група „Джилин дейли”, както и радио-телевизионния център на провинция Джилин.

През 10.11.1945 година стартира работата на весникарската гилдия. С днешна дата вестниците са 11, три са списанията. Съществува и едно електронно издание.
Тяхната основна мисия е да са балансиран мост между народа и правителството.
Темата е китайската мечта. „Какво означава за тях?” – „Подмладяване на китайската нация. Ако народът е по-богат и ние ще сме по-щастливи”.
Преди 30 години са били много бедни, но сега се развиват в добра посока. Вярват, че подмладяването на нацията се осъществява.

Работещите във вестникарската група наброяват 3000. Журналистите са повече от 700 човека. Навсякъде и в редакциите, и по коридорите е тихо. Тук научаваме за годишната отпуска на работещият китаец – тя е точно една седмица. Интересно!

Сградата на радио-телевизионния център в Чан Чун е наистина внушителна.

Телевизионните програми започват излъчване през 1959г. В момента работят 2000 човека, от които 470 журналисти за 9 програми в телевизионното студио. Програмата е 48-часова, като особен акцент се поставя на селскостопанската тема. Зрителите са над 80 милиона и са на 18 до 20 място по рейтинг в държавата.

image1(7)„FAW Volkswagen” се намира в Чан Чун.Смесеното дружество съществува от 24 години и в него се произвеждат няколко различни версии на двигатели за автомобили VW, както и Audi.
Посещението ни в четирите цеха, разгърнати на 27000кв.м. площ беше привилегия. Ползите, които могат да се извлекът от тази система на работа са огромни.

Квартал „Шиуей” е също в Чан Чун. Жилищните сгради са почти същите като в България. На пръв поглед разлики не се забелязват. Специалното в този случай са хората. В една от сградите се оказа, че е разположен нещо като културен клуб за отдих, спорт и различни занимания, включващи поезия, танци, калиграфско писане. Да, наоколо нямаше дворци, нито китайски дракони, демонстриращи сила и имперска мощ, но пък бяхме посрещнати по най-трогателния начин от живеещите в района. Незабравими моменти!

image1(9)Следващото преживяване от престоя ни в Чан Чун беше разходката из двореца и градината на последният император на Китай и дванадесетият император на Манджурската династия Цин, Пу И. Наистина си заслужаваше да се види всичко това.

image1(8)Съдбата му е била да изпише чрез живота си последните страници от имперското величие на Китай. Сложната ситуация в началото на века, японската инвазия, както и появата на нов строй на управление е повратен момент в историята на страната. В каква степен манджурският император е бил кукла на конци е исторически коментар. Пу И носи драматизма на мъчителните промени в началото на XX век, в което ярко се вписва едно друго име, чиито портрет може да се разпознае навсякъде – това на Мао Дзедун.

В 19:00 часа трябваше да излетим от Чан Чун за Пекин. Денят беше петък, 13-и.

Даниела Владимирова Христова

24th Nov2015

Китайската мечта, част 2

by Черно и Бяло

Да съзреш необятното

През прозореца ми от петнайстия етаж на хотела гледката беше подканваща. Независимо от мъглата или по-скоро надвисналият смок, настроението ми беше ведро, а нагласата ми – отворена за предизвикателства. Според програмата в днешния ден трябваше да изкачим Великата китайска стена, а в следобедните часове да влезем в Забранения град.

image1

„Храмът на небето” беше само началото, с което започнах да разпознавам китайското величие, вписало историята си и чрез колосалните архитектурни шедьоври. И ако в днешни дни, в Пекин правят впечатление многобройните бляскави сгради – Националната опера (Яйцето), Националния стадион (Гнездото), както и десетките сгради, построени от гениални екипи, то въздействието от градоустройственото мислене на миналото е единственият начин да се впишеш в представата си за тази възхитителна култура…

IMG_4973

…Необходимо е да си тънък познавач на особеностите при различните династии, управляващи векове наред азиатските земи, за да откриеш заложения като клеймо почерк на съответните императори. За мен беше трудно в малкото време, с което разполагах да се вглеждам в подробности. Но си обещах, че визуалният ми допир с всичко това ще продължи с по-задълбочено изучаване на китайската история.

IMG_4974

„Храмът на небето” е само щрих в управлението на император Юнлъ. С „Храмът на Слънцето” и „Храмът на Луната” той успява да изгради и „Затвореният град”.

IMG_4975

Тук мащабът е наистина главозамайващ. И всичко наоколо само за един човек. Трябвало е да се натрупа време от 500 години, за да се позволи и на обикновени хора да стъпват върху белите мраморни алеи.

IMG_4977

С днешна дата тази изумителна среда носи посланията на една източна мистична култура, към която европейското любопитство нараства забележително бързо.

IMG_4976

Истинско неуважение беше малкото време, което посветихме на тези исторически артефакти, но програмата трябваше да продължи в по-забързан ритъм, в който китайското „фън шуй” остана някак недооценено.

В сряда, на 11 ноември трябваше да се придвижим със самолет в северната провинция Джилин и по-точно – град Чан Чун.

Даниела Владимирова Христова

19th Nov2015

Китайската мечта

by Черно и Бяло

Китайска ли е китайската мечта

Поглеждах със извинително съжаление към лицата на хората, с които се разминавах по малката уличка. Беше толкова тясна, че ако двама души застанеха с разтворени ръце, за останалите щеше да е невъзможно да преминат. Точно заради това да се провра през тях ми отнемаше усилие. Много…

Точно в 17:00 часа, (българско 23:00) имах среща с колегите си в малкото кафене на ъгъла. Трябваше да съм коректнa! Ето защо изпитах радост, регистрирах точност. Докато пиех капучиното си и бъбрех задъхано, установих, че вълнението ми идва от настроението, предадено ми от всичките тези хора по улицата, затова не спирах да се усмихвам…

Оказа се, че сме попаднали в един от най-старите квартали на Пекин, на уличката „Нан Луо Гу Сян”. Тук преимуществено се събираха млади хора и по всичко личеше, че те владеят изцяло положението. Тогава се сетих за основното мото на китайците, а именно, китайската мечта –  „Подмладяване  на нацията и забогатяване на населението”. За нас нямаше съмнение, че в голяма степен тази мечта е изпълнима.

Денят беше събота и само два часа по-късно програмата ми включваше посещение на концерт в Пекинската опера.
…А в неделя всичко щеше да е вече спомен. Какви бяха изводите ни и какво още се случи в Китай за осемте дена престой, ще опиша в кратките си материали, посветени на това пътуване.

Нека започна отначало…

Поканата беше изпратена от Общокитайската асоциация на журналистите, с която в договорни отношения СБЖ е от 1987 година. Предвид дистанцията на времето и промените, настъпили в периода, една от задачите на визитата беше да се даде ход за подновяване на този договор. Делегацията се състоеше от шестчленна група, между които и председателят на СБЖ – г-жа Снежана Тодорова, г-жа Екатерина Павлова – главен редактор на интернет изданието „Дипломатически спектър”, г-жа Евелина Стeфанова – мениджър към пресгрупата на БТА, Георги Калагларски – доц. към Варненски свободен университет и член на УС на СБЖ, Валентин Стоянов – член на УС на СБЖ и  представител на списание „Черно и Бяло” в мое лице.

С пристигането ни на 8-и ноември, в първия следобед от престоя ни посетихме Столичния музей. Строителството на сградата е завършено през 2006 година и сама по себе си тази футуристична постройка е архитектурен шедьовър…

image1

Всеки път при посещение на културен обект съм си давала сметка за силата на възприятията и степента на въздействието, което имат историческите факти. Считам, че най-важният елемент за посетителят е емоцията, с която възприема и обективно (лично) изгражда познание. Беше ясно, предстояха ми чудесни преживявания и освен физическа издръжливост, трябваше да се подготвя и за смайващи изненади.

image2

Първият ден в столицата на Китай завърши с разходка по една от централните търговски улици, в близост до хотела ни.
На следващия ден бе срещата ни с преподаватели и студенти от Китайския народен университет. Една вълнуваща, много непринудена и изпълнена с разговори приятелска среща, в която основният въпрос беше какво е впечатлението ни от Китай и разбира се, хората на Китай.

Китайски народен университет

Китайски народен университет

Българската делегация пред университета

Българската делегация пред университета

Всичко, което следваше от тук на татък – срещи, семинари, разговори, обяди и вечери изискваше стриктно спазване на програмата, за която само в общи линии имахме предварителна представа.

Среща с китайски преподаватели и студенти

Среща с китайски преподаватели и студенти

image7

Денят на срещата ни със студентите и преподавателите от журналистическия факултет на Китайския народен университет щеше да завърши с пищна вечеря, но преди това трябваше да посетим издателството на вестник „Guangming daily” също и лидерите на националната асоциация на журналистите. В заключителната част на тази среща председателят на УС на СБЖ, г-жа Тодорова получи награда-сертификат „Приятел на Китайските журналисти”. Този момент сам по себе си донесе празничност, след което макар и по протокол продължихме вечерята.

image6

Ние, българите се наричаме още и балканци. Известни сме с гостоприемството си. Склонни сме да определим наличието на шум за празничност. В Китай откривах съвършенство в тишината, в премерените жестове, в изкуството да накараш този, който е до теб да се чувства важен. И още нещо, почти всички познаваме вкуса на китайската кухня. Сега съм абсолютно сигурна – необходимо е да си там, за да откриеш нейното богатство и наистина да го наречеш изобилие!

В хотела се върнахме късно вечерта. Следващия ден щеше да е не по-малко интересен – забраненият град „Гу Гун”…

Даниела Владимирова Христова

21st May2015

Как да разберем Китай…

by Черно и Бяло

Представяне на книгата „Здравей, Китай” в салон „Журналист”

Новата книга от мащабния проект на Радио Китай за чужбина, „Здравей Китай”, беше представена при изключителен интерес пред многобройна и любознателна публика и в присъствието на делегация от Общокитайсксата асоциация на журналистите в салона на Съюза на българските журналисти.

Книгата е двуезично, на китайски и български издание, придружено с 5 броя DVD, в които са развити 100 теми, отразяващи най-важните аспекти на китайската история, култура, традиции и развитие от най-дълбока древност до наши дни. И може би най-важното, разкриваща душевността на този далечен и непознат народ, който съхранява най-топли чувства към българите и България. И може би странно, но в словото си по-повод новата книга, изпълнителният секретар на Общокитайсктата асоциация на журналистите г-н Ду Шоучжън, произнасяше името на страната ни точно така, както звучи то и на български. Той подчерта още, че при новите условия се налага увеличаване на обмена между двете организации, като може би вече всяка година ще гостуват двустранно делегации от двете страни.

При представянето на книгата, главната редакторка на сп. „Черно и Бяло” и управител на издателство „Ентропи – 1”, Станислава Пекова подчерта, че работата по издаването е съвместна, между българската редакция на Радио Китай за чужбина в Пекин и екипа на списанието. Проектът е мултимедиен защото освен книгата и придружаващите я дискове, ще бъде изготвена и Уеб-страница, която ще бъде качена в близко време в интернет на разположение на интересуващите се. Проектът, който стартира през 2014 година с издаването на „Енциклопедия Китай” първо в България, от 32 страни в и извън Европа, сега се развива с новата „Здравей Китай”, след изданието и на руски език. Аудиторията беше очарована от представените филмови епизоди – извадки от DVD.

В приветствието си към екипа на списанието и ръководството на СБЖ, г-н Ду Шоучжън подчерта традиционно добрите отношения между двете страни и народи, като обърна внимание на факта, че фактически от самото създаване на съвременен Китай, през 1948 година, България е втората страна установила официални дипломатически отношения.

„Ние от Общокитайската асоциация на журналистите току що пристигнахме в България и бяхме много топло приветствани… Освен това много се радвам, че имаме възможност да участваме на пресконференцията по повод представянето на тази нова книга „Здравей Китай”. Искам от името на Общокитайската асоциация да изкажа поздравления за издаването на тази книга. Всъщност Радио Китай за чужбина и сп. „Черно и Бяло” са направили нещо много важно и смислено. Аз смятам, че тази книга би била много полезна за задълбочаването на познанията на българите за Китай и това е много важно” – каза г-н Ду Шоучжън.

Салонът трудно побра публиката, сред която бяха много журналисти, ценители, преподаватели и студенти по китаистика, ученици от двете училища изучаващи китайски език в София.

Пълния запис на представянето на книгата може да чуете тук:

Текст и снимки
Красимир Петков

15th Jan2015

Фестивал на съвременно китайско кино, 06.02–13.02.2015г

by Черно и Бяло

kitaisko_kino_plakat--6 2Институт Конфуций в София представя Фестивал на съвременното китайско кино от 6-и февруари до 13-и същия месец в Дом на киното.
Селекцията съдържа девет разнообразни по жанр и тематика съвременни китайски филма, получили редица отличия и награди от важни международни фестивали (Берлинският международен кинофестивал – Берлинале, Фестивалът на независимото кино „Сънданс“, Международният кинофестивал в Монреал и много други). Повечето от тях никога не са били представяни пред българската публика.
Сред емблематичните заглавия са филми като „Цин Хун“, режисьор Уан Сяошуай, получил награда на журито от Международния кинофестивал в Кан през 2005г, „Къкъсили“, режисьор Лу Чуан, с награда „Златна мечка“ от берлинския фестивал, „Светът“ на Дзя Джанкъ с награда от Международния филмов фестивал в Торонто и други.
По време на фестивала във фоайето на Дома на киното ще бъде представена фотоизложбата „Институт Конфуций – мост между две култури“, посветена на 10-годишнината от основаването на институтите Конфуций. Ще бъде организирано и изложение на книги, посветени на Китай, от български издателства, включващо и първата издадена в България Енциклопедия Китай.

Програмата на фестивала

1-106 февруари (петък), 18:30 ч.
„Онази планина, онзи човек, онова куче“
(
那山,那人,那狗)
драма, 93 мин
режисьор: Хуо Дзиенци
в главните роли: Йе Лиу, Тън Жудзюн
награда „Гласът на публиката” на Международния филмов фестивал в Монреал, 1999г.

1-2Истински, дълбок, земен. Филм, който шепне на душата и още с първите си сцени повежда зрителя по два пътя – нелекия, изпълнен с премеждия маршрут на планинския пощальон, и трудния път в отношенията между баща и син.
И докато съзерцаваме неподозираната природна хубост на провинция Хунан, неусетно сме се доверили на двама души и едно куче, разказващи ни своята толкова обикновена и същевременно толкова необикновена история.

 

2-107 февруари (събота), 16:00 ч.
„Изглежда красиво“
(
看上去很美)
комедия/драма, 92 мин.
режисьор: Джан Юен
в главните роли: Дун Боуън, Жуей Джао
награда на Международната асоциация за творческо кино (CICAE), Берлинале 2006г.

2-2Надникваме през вратите на пекински пансион, където главният герой – четиригодишният Фан Цянцян – споделя живота си с още 40-тина малчугани. Изявен индивидуалист и непоправим пакостник, той ежедневно среща трудности със строгата и подредена училищна система.
Поднесен по изключително лек и закачлив начин, „Изглежда красиво” всъщност е своеобразно изследване на конфликта между ярката индивидуалност, от една страна, и обществото, от друга.

 

3-107 февруари (събота), 18:30 ч.
„Цин Хун“
(
青红)
драма, 123 мин.
режисьор: Уан Сяошуай
в главните роли: Гао Юенюен, Ли Бин
награда на журито от Международния кинофестивал в Кан, 2005г.

3-2През 60-те години на миналия век много семейства напускат родните си места по доброволческа правителствена програма, за да се заселят в по-бедни региони на Китай с цел да развият местното стопанство. Изселниците се трудят в сиви заводи и търсят забавление в тъжни танцови зали, отричайки се от своето минало и култура – но не и от мечтата да се завърнат у дома. Главната героиня Цин Хун е момиче, родено и израснало в провинцията, след като семейството ѝ е изселено от Шанхай. Зрителят майсторски е въвлечен в зараждащия се конфликт между Цин Хун, вкопчена в единствения живот, който познава, и баща ѝ – обсебен от мисълта да се върне със семейството си обратно в големия град.

 

4-108 февруари (неделя), 16:00 ч.
„Спокойните камъни Мани“
(
静静的嘛呢石)
драма, 102 мин.
режисьор: Пема Цеден
награда за най-добър режисьор от Международния филмов фестивал в Шанхай, 2006г.

4-2Леко и неусетно се пренасяме в Амдо, историческа област в провинция Цинхай, където обучаваните за духовни лица млади лами се опитват да балансират между спазването на стриктните правила в манастира и изследването на външния свят чрез телевизията и филмите. „Спокойните камъни Мани” е една майсторски разказана етнографска приказка за сблъсъка на изолирана будистка общност с глобализацията и постепенното обезличаване на културните и религиозни ценности.

 

5-108 февруари (неделя), 18:30 ч.
„Къкъсили“
(可可西里)

драма/трилър, 85 мин.
режисьор: Лу Чуан
в главните роли: Дуобудзие, Ци Лян
награда за най-добър китайски филм на 2004г.

5-2Къкъсили е най-слабо населеният регион в Китай, разположен в северозападната част на Цинхай-Тибетското плато.
Заснет в почти документален стил, филмът разказва историята на група тибетци, които доброволно решават да защитават населяващите региона антилопи от бракониери. „Къкъсили” е изключително силен и суров филм, който запленява с красотата си, шокира с варварската и студена действителност и остава да витае дълго в съзнанието.

 

6-110 февруари (вторник), 18:30 ч.
„Голямото земетресение в Таншан“
(
唐山大地震)
драма, 135 мин.
режисьор: Фън Сяоган
в главните роли: Сю Фан, Джан Дзинчу, Ли Чън
награда за най-добър игрален филм на Азиатско-Тихоокеанския фестивал 2010г.

6-2Шофьорът на камион Фан Дацян живее просто, но щастливо със съпругата си и двете им деца, когато съдбата на семейството се променя необратимо. Денят е 27 юли 1976г – една черна дата в историята на Китай, голямото таншанско земетресение, при което загиват над 240 000 души.
Филмът пресъздава неочакваната и драматична съдба на оцелелите от семейството. Майсторската режисура и великолепната актьорска игра водят зрителя през експлозия от чувства на страдание, угризения, дързост и всеопрощаваща любов.

 

7-111 февруари (сряда), 18:30 ч.
„Най-обичното“
(
最爱)
драма/романтичен, 100 мин.
режисьор: Гу Чануей
в главните роли: Джан Дзъ-и, Аарон Куок
награда “Златен Кон” от филмовия фестивал в Тайпе „Златен кон“, 2011г.

7-2Първият филм, продукция на КНР, който засяга парещата тема за СПИН в Китай и в частност скандала с незаконната продажба на кръв, разразил се през 90-те години.
Във филма участват известната китайска филмова звезда Джан Дзъ-и и хонконгският „крал на попа” Гуо Фучън – в ролите на младите Дъ И и Цин Цин – ХИВ-позитивни, рискуващи всичко в търсене на своя последен шанс за щастие.

 

8-112 февруари (четвъртък), 18:30 ч.
„Догадките на Ли Ми“
(
李米的猜想)
криминален/драма, 96 мин.
режисьор: Цао Баопин
в главните роли: Джоу Сюн, Дън Чао
награда за най-добър режисьорски дебют от Международния филмов фестивал Сан Себастиан, 2008г.

8-2Ли Ми е симпатична млада жена – шофьор на такси, която от първия кадър ясно заявява, че това ще бъде един необикновен филм. Зрителят се задъхва в опит да догони и влезе в крачка с бързо развиващия се и не винаги хронологично последователен, но за това и изключителен сценарий, включващ отвличане, самоубийство, сменена самоличност, трафик на наркотици, обсебеност, натрапчиви идеи и много любов… Филмът е блестящ пример за успешна комбинация на трилър и романтика с премерена доза черен хумор.

 

9-113 февруари (петък), 18:30 ч.
„Светът“
(
世界)
драма, 143 мин.
режисьор: Дзя Джанкъ
в главните роли: Джао Тао, Чън Тайшън
голямата награда на журито на Международния филмов фестивал – Вису, Франция, 2005г.

9-2Филмът е заснет в едноименния парк „Светът” в Пекин, прочут с имитациите в умален размер на световни забележителности. Лентата представлява низ от контрасти, най-яркият от които е между Пекин – все по-космополитен и отворен към света – и неговите „невидими” строители – мигриращи работници от цял Китай. „Светът” се запомня с редицата убедителни портрети на тъжни и несигурни хора, които се лутат сред пищни сценични декори, имитации на чуждестранни сгради и монументални пекински пейзажи.

 

14th Oct2014

Русия и Китай сключиха 40 споразумения

by Черно и Бяло

В резултат от срещата на китайския премиер  и министър-председателя на Русия Дмитрий Медведев, двете страни сключиха 40 споразумения, предаде ТАСС. (more…)

24th Aug2014

Енциклопедия Китай

by Черно и Бяло

Encyclopedia, variant 2.inddЕнциклопедия Китай е увлекателно четиво, разкриващо ни подробна информация за Народна република Китай. (more…)

24th Aug2014

Уникална енциклопедия за Китай – най-напред на български

by Черно и Бяло

IMG_3380-1Нещо твърде приятно и същевременно уникално събра всички приятели на Китай в салон „Журналист” в СБЖ, (more…)

27th Dec2012

Онлайн седмици на китайското кино

by Черно и Бяло

От края на декември до 8 януари следващата година на сайта VBOX7 ще бъдат качени 6 прекрасни китайски филма за кунфу, (more…)