13th Nov2018

Киномания 2018: Френско кино

by Черно и Бяло

От 16 ноември до 2 декември, традиционно в рамките на Киномания ще се проведе 8-мото издание на Френския филмов фестивал, организиран от Institut français de Bulgarie/Френски Институт в България, осъществен със съдействието на НДК. Тази година киноманите ще могат да видят 9 нови филма с прожекции в кината Люмиер Лидл, G8, кинозала Славейков и Дом на киното. Прожекции ще бъдат организирани също в Лъки Синема – Пловдив и Фестивален и конгресен център – Варна.

Френската програма тази година е с акцент върху комедиите със социален привкус

Фестивалът ще бъде открит на 16 ноември, петък от 19:00 ч. в кино Люмиер Лидл с премиерата на филма „Чувствам се добре“ на режисьорите Беноа Делепин и Гюстав Керверн и с участието на Жан Дюжарден и Йоланд Моро. Сред заглавията е и анимацията „Белия зъб” по превърналия се в класика  роман на Джек Лондон.

Френският фестивал включва и „Светът е твой” на режисьора Ромен Гаврас, който е с участието на Венсан Касел и Изабел Аджани и разказва за мошеник на дребно, който приема рискована задача, за да живее охолно и за да се отърси от опеката на властната си майка.

В афиша е и „Верен мъж” с режисьор Луи Гарел, в който участва прекрасната Летисия Каста и самият Луи Гарел. Филмът съчетава любовна история, съмнения, изкушение и изследване на истината, оплетени в изплъзващата се природа на романтичното привличане.

 „Бекасин” пък разказва за една нетипична супергероиня – наивна, смела и чаровна. Филмът е екранизация по пупулярен френски комикс.

Сред заглавията е и „Вижте как танцуваме” – комедия, включваща отделни, заимносвързани истории, създадени с много хумор и неочаквани обрати и с участието на популярни френски звезди като с Шарлот Рамплинг и Карол Буке.

В програмата са включени и филмите: „Споделен мъж”, в който въпросният мъж е изненадан от необичайно предложение, дошло съвместно от жена му и любовницата му, „Усещане за празник”, разказващ за богаташко сватбено парти, на което всичко се обърква и „Сред лозята на Бургундия”, който е обяснение в любов към киното и виното, а в основата му е семейната обич и развитието на отношенията във фамилията.

Киномания е част от Календара на културни събития на Столична община за 2018 г.

08th Nov2018

Киномания 2018: Омайното „Видение“ на Наоми Кавасе

by Черно и Бяло

Да се запознаем със сценариста и режисьора на филма. Професионален фотограф, сценарист, писател и автор на над 25 филма – документални, късометражни, игрални, част от омнибуси, работеща на 8, 16, 35 мм и видео, Наоми Кавасе, (родена на 30 май 1969 г.), е сред водещите режисьорски имена в Япония. Заради характерния ѝ минималистичен стил и тематичните ареали около отсъствието, очакването и паметта, доста често я поставят редом до известни режисьори, които образуват неформален стилистичен кръг в съвременното японско арт кино. Западната критика среща известни затруднения в разчитането на Наоми Кавасе и сложните ѝ, смислово натоварени образи, затова най-лесно я припознава чрез съпоставки на спиритуализма, идващ от лентите на Андрей Тарковски, Терънс Малик и Карлос Рейгадас.

Наоми Кавасе по време на снимки

Наградите от различни и важни филмови фестивали, предимно клас А, в колекцията на Кавасе не са малко, ако погледнем творческата ѝ биография. И определено са заслужени. Няма да е преувеличено, ако кажем, че тя е един от най-фините и интелигентни автори от съвременното японско кино, абсолютно в течението на арт хауса. Киното на Наоми е некомерсиално, далеч от масовия вкус на широката публика, далеч и от претенциозните снобски залитания – и на двете групи ще им се види скучна с небъбривите си образи, плавният темпоритъм и тоталната липса на лоши имитации. Различна, категорично, и не е препоръчителна за всички, най-вече за любителите на екшъни.

Наоми Кавасе притежава особена деликатност, която оставя дълготраен и силен кинопослевкус. Може би именно заради това тя е малко позната  на българската публика. Като автор  е съзерцателна до медитативност, топла, не агресивна, мислеща, споделяща, сензитивна, бавна, тиха, наблюдателна, духовна, изпълнена с много вътрешен живот, рисуваща едва видими състояния, поетична. Асоциираме я на моменти с най-доброто от литературния свят на Мураками, определено има допирателни между двамата – и като менталност на персонажите, и като умение за изграждане на атмосфера. Харесва се заради ерудирания й неотрадиционализъм, който не е натрапен дидактично, а се приплъзва някак темелно и гладко в дълбоките слоеве на визиите ѝ. Кавасе показва по брилянтен начин във филмите си националната идентичност, посредством естетиката и философията на шинтоизма – никога няма да сбъркате неин филм, винаги ще го припознаете за японски.

Без значение дали прави документално или игрално кино, тя винаги съчетава в наративите си елементи от собствената си биография, както и биографията на префектура Нара и традициите на региона. Много характерно – нейните тихи, мълчаливи персонажи носят изключителен заряд от скрита емоционалност, а природата (горите, вятърът, птиците, тревите…) дава глас и израз на тези притаени чувства. Нещо повече – природата диша с персонажите, тя е единеното дихание в кадрите на японската режисьорка. Вид магически реализъм по източноазиатски, който стои съвсем естествено на екрана. Всъщност не, успява да прескочи културологичните лимеси и в някакъв момент започваме да го припознаваме като свой. Защото и ние все някога сме усещали нещо подобно някъде там, във времепространството на натурата, когато сме много насаме със себе си.

Героите на Наоми Кавасе са самотни по много специфичен начин. Те страдат главно от отсъстващи структури от всевъзможен порядък (човек, любов, пространство, разбиране, поглед, храна, милувка, дума, усмивка и тн.), които да запълнят съществото им и преподредят вътрешния им мир до степен на хармония. Животът им се плъзга като недосънуван сън. Недовършен, непълен, неплътен, недостатъчен, недоизказан, несподелен, недовидян, недоосмислен. Странното е, че те са го приели такъв, какъвто е, въпреки липсите – или поне така изглежда на пръв поглед. За момента. Всъщност персонажите на японската режисьорка не са инертни – напротив, те се борят, невидимо, стоически, по различен от общоприетия начин. Конфликтуват много навътре в себе си, много. Накрая Наоми Кавасе успява да ни убеди, че те никога не са спирали да се надяват и вярват във възможното изчезване на собствените им празнини.  Защото са съхранили нещо особено: умеят да се наслаждават, дори само за миг, на всяко състояние – било то пусто, или пък не. Умеят и да чакат. А може би източните им инстинкти им подсказват, че все някога сънищата им ще бъдат досънувани… Така или иначе светът е мимолетен.

Да припомня някои от значимите, наградени филми: „Судзуку”, „Гората на скръбта”, „Тихи води”(представен 2015 г. на нашия София Филм Фест, бях в залата и сякаш медитирах…), „Сияние”, „Ан” и магическото „ВИДЕНИЕ”!

Кавасе е от тази рядка порода кинематографисти, които могат да преведат духовните теми на езика на киното с благоговение и въображение. Ситуиран в магическите планини Йошино в родния регион на Кавасе – Нара, „Видение е най-личният ѝ филм до момента.

Жан e френска писателка, дошла в Япония в търсене на „видение” – специална билка, която може да бъде намерена веднъж на 997 години. За нея се знае, че потиска слабостта и агонията у консумиралите я. С пристигането си Жан среща необщителния Томо и менторката му Аки – харизматична пророчица и пазителка на горите, за която се твърди че е на поне 1000 години. Скоро след като Томо се съгласява Жан да остане с него, Аки изчезва, а на нейно място се появява млад мъж. Когато настъпва съкровеният момент с появата на билката „видение”, времето сякаш се изплъзва от обичайното си протичане, предлагайки нови възможности пред човешкото съществуване.
„Видение” изглежда безплътен, но Кавасе се грижи да го приземи чрез осезаеми, чувствени неща – като дървета, храна, човешки докосвания. Големите актьори Жулиет Бинош и Масатоши Нагасе даряват филма със сърцати изпълнения, наситени с усещане за желание, чудо и безсъние. Това е история за нещо, което повечето от нас пренебрегват в ежедневието, а то е сред най-важните неща, които можем да изпитаме в този живот: единодушието. Народопсихология, която емоцшонално омайва и се запомня…

Мариана Енева

26th Oct2018

Киномания 2018: Уилям Дефо е Ван Гог в нов филм за големия художник

by Черно и Бяло

Безспорно талантливият актьор Уилям Дефо, като прочутия художник Ван Гог, ще имат възможност да видят зрителите на Киномания в новия филм на режисьора Джулиън Шнабел „Ван Гог: Пред портите на вечността”. Филмът, чиято официална премиера беше във Венеция тази година, ще може да бъде видян на единствена прожекция в рамките на кинопанорамата на 24 ноември от 20:30 часа в зала 1 (а по-рано същата вечер, отново в зала 1, ще бъде показан и новия филм на Вим Вендерс – „Папа Франциск: Човек на думата си).

За „Ван Гог: Пред портите на вечността” самият режисьор казва: „Този филм е за един художник и неговото рисуване, както и за тяхната връзка с вечността.”

След като миналата година Киномания показа интригуващия изцяло рисуван „Да обичаш Винсент”, този път акцентът е върху брилянтното изпълнение на Уилям Дефо (с награда „Купа Волпи” от Венеция за най-добър актьор за превъплъщението си и вероятен претендент за „Оскар”), който по впечатляващ начин изразява вътрешната светлина на великия художник, неговите лудост, гений, безпомощност, отчаяние и триумф.

 

Режисьорът Джулиън Шнабел твърди, че филмът „Ван Гог: Пред портите на вечността“ не е биографичен – още повече, че вече са създадени поне тридесет други такива продукции. Разкрива обаче, че е рисувал част от картините, които се виждат пред камерата, което вероятно се дължи на факта, че Шнабел се развива и като артист, който рисува върху парчета порцеланови съдове.

Режисьорът представя различна гледна точка за последните часове на художника, която предизвика множество дискусии след премиерата.

Във филма участват още: Рупърт Френд, Оскар Айзък (Пол Гоген), Мадс Микелсен, Матийо Амалрик, Еманюел Сение, Нилс Ареструп и др.

Премиерата за България ще бъде на Киномания с единствена прожекция в зала 1

26th Oct2018

Киномания 2018: За новия филм на Вим Вендерс „Папа Франциск: Човек на думата си”

by Черно и Бяло

Новият документален филм на трикратно номинирания за Оскар Вим Вендерс – „Папа Франциск: Човек на думата си” е сред хитовите заглавия на тазгодишната Киномания. Прожекцията в зала 1 е на 24 ноември в 18:00 часа.

Продукцията включва интервюта с духовния водач и кадри от негови пътувания, а премиерата му беше по време на фестивала в Кан. По време на филма папата отговаря на многобройни въпроси на хора с различна възраст и професия, обръщайки се директно и искрено към зрителите.

„Папа Франциск има подобно присъствие на екрана като някои от най-големите филмови звезди, с които ме е свързвала работата ми. Но при него то идва отвътре, от неговите убеждения и вяра, както и от желанието му да говори с всички нас.“, споделя за главата на римокатолическата църква Вендерс.

Идеите на папата и неговите послания са в основата на филма, където той коментира проблеми, свързани с бедността, семейството, опазването на природата, социалната справедливост, имиграцията и материализма. Филмът е нещо повече от биографичен, а по-скоро представлява своеобразно пътешествие с папа Франциск.

А неговият апел за мир в конфликтните зони по света, както и за мира и диалога между различните религии имат силата да обединят хората от цял свят. Това е една от причините популярния германски режисьор да смята, че филмът ще представлява интерес и за хора от всички религии, а не само от християнската. Той споделя също, че Папа Франциск е ярък пример за човек, който  държи на думата си и е абсолютно директен и спонтанен в искреноста си.

Прожекцията в зала 1 е на 24 ноември от 18:00 часа

Следете програмата на Киномания за информация за останалите прожекции на филма! Билетите са в продажба на касите на НДК, както и онлайн на tickets.ndk.bg.
Гледайте селекцията на Киномания 2018, за да видите големите филми преди големите награди!
Киномания е част от Календара на културни събития на Столична община за 2018 г.