17th Oct2018

Киномания 2017: „Безкрайната градина“

by Черно и Бяло

Красотата и крехкостта на любовта

Златната есен ни донесе богатите плодове на любимата  КИНОМАНИЯ. Трийсет и първото издание  отново привлече ценителите на седмото изкуство  в салоните. Празничният форум беше открит с премиера на български филм, традиция от няколко години да стартираме с родна продукция. В препълнената зала 1 на НДК зрителите се насладиха на магическата разходка из „БЕЗКРАЙНАТА ГРАДИНА”

Легендата на унгарското кино Бела Тар твърди, че думата „история“ трябва да бъде забравена, когато се снима филм, защото изразното средство на това изкуство е картината.

Изящно заснет, с обич и отношение към столицата, публиката видя един различен град- красив и вълнуващ… Доказвали себе си многократно майсторите-оператори Георги Богданов и Борис Мисирков ни разкриват потънала в зеленина София, обаятелна и непозната, която се превръща в градина. Омайна и прекрасна, тя участва наравно като  герой в сюжета!

Настроението на авторите отеква у зрителите, не само със съдбата на младите герои, а и с реалния живот в София, понякога не толкова красив-наплескания  паметник на Съветската армия, вонящия боклук, знайните и незнайни механизми в кметството…

Съвременна градска драма, под чиято повърхност се крият невидими светове и се раждат неочаквани чувства. Нарекоха го най-нежният български филм, добавям-  елегичен и очарователен с „Безкрайната градина” на мечти и видения.

На пръв поглед Филип има всичко: успешна кариера, луксозен дом и красива приятелка. Той продължава да се грижи за брат си Виктор години след смъртта на родителите им в нелепа катастрофа. Виктор е чувствителен и уязвим и прекарва времето си, помагайки на Ема в нейния цветарски магазин.
От много време Ема е прекъснала връзката си с външния свят и изцяло се е посветила на създаването на макет на мистична градина. Срещайки я, Филип интуитивно усеща, че Ема обитава духовни пространства, които са му непознати и недостъпни. Той се влюбва в нея и осъзнава, че никога досега не се е чувствал толкова жив и истински. Неусетно животът му започва да се променя – до момента, в който Виктор не му признава, че е лудо влюбен в същата тази Ема. Изправен пред неумолимостта на избора, Филип ще се сблъска с една отдавна забравена болка.

Дебютът та прочутия у нас и в Европа театрал Галин Стоев в игралното кино,  тържествено откри  Киномания- 2017. Режисьорът споделя за различния подход – красотата и крехкостта на любовта в „Безкрайната градина”: „Исках да направя филм, който излиза от основната тенденция днес, свързана с прекрачване на границите на допустимото- и в която всичко е безнадеждно и провалено. Тя се поддържа в официалния дискурс на всички нива в обществото ни. Затова си казах, че е време да инжектираме нежност в тази конвенция, да плетем въжени мостове със зрителите и да атакуваме тяхното усещане за нежност или уязвимост. В този смисъл се получи любовен филм с любовен четириъгълник- като амбицията ми беше в началото и в края на филма той да остане той да остане непроменен, но под повърхността му да се срутват едни светове и да се създават други. Цялата история показва процеса на емоционално пробуждане в свят, анестезиран откъм чувстване. Много се надявам този нежен и поетичен жест да докосне зрителите.”

Има много светлина в мълчанието, в погледите – във всичко, което може да си кажем без думи. Беше специален полет, който не беше ми се случвал досега.”- признава  Димитър Николов, в образа на романтичния Виктор.

В ролята на диригента на мъжкия хор видяхме за последен път пред камерите обичания от няколко поколения голям и непрежалим Никола Анастасов.  Вълнуващо и извисено!

Дочух не съвсем приятни изявления за „Безкрайната градина”; ако има необходимите сетива, зрителят ще усети и съпреживее филма. Ласкава тръпка, импулс за искреност и доброта. А както  показва с киноезика, режисьорът е искал  да „предизвика емоционално пробуждане в свят, анестезиран откъм чувстване”.

„Безкрайната градина“ може да гледате отново на Cinelibri 2018.

Мариана Енева

16th Oct2018

Киномания 2017: Наблюдатели на магията. Триумфът на руското и френското кино

by Черно и Бяло

В пъстроцветната палитра на Киномания скъп подарък за очите и сърцето е руското кино. Дълбоко ценя и обичам филмите на необятната Рус, които наследиха мощните традиции на хуманното съветско кино, обновиха и съхраниха завещаните здрави основи и смело тръгнаха напред към модерните жанрове. С нетърпение чаках всяка една прожекция и радостно бях изненадана от пълните салони с интелигентна и чувствителна публика.  Най-вече от спонтанната реакция на „Pro любов. Само за възрастни”. Наскоро тръгва на големия екран, от 19 януари, ето защо започвам с тази комедийна антология с главен герой Любовта. А продуцентът с  умелото си дарование обединява пластичния замисъл и осмисленото екранно време. Това е режисьорът, когото не можем да забравим – Анна Меликян – коя е всъщност тя и с какво ни завладя и покори някога… С удоволствие припомням моето интервю, взето  преди време за БНР.

На показания в Международната конкурсна програма „Русалка” на 12 София филм Фест бе присъдена Голямата награда за най-добър филм. Призът се дава на Анна Меликян за постижения в режисьорското майсторство, кинематографията, разкадровката, актьорската игра и заиграването с енергията и измислицата.

Около Анна Меликян нямаше навалица от журналисти и фоторепортери. Беше минала само първата прожекция на филма ѝ, след пресконференцията някак си  беше се усамотила, скромно и с желание прие поканата да разговаряме на руски. Независимо, че това е вторият ѝ игрален филм, „Русалка” притежава всички качества на истински доброто кино: изключителен сценарий, уверена режисура и превъзходен визуален стил. Преди интервюто Анна Меликян сподели: “Не знам защо го заснех, нямах мотиви, сама  написах сценария, при мен идеите идват някак си непонятно, изведнъж – така се роди тази история.”

Режисьорът създава атмосфера… Живяла някога край морето Русалка на име Алиса. Тя оставяла живота да минава край нея, без да се бори, по своему протестирала, но се примирявала с променящите се условия и исторически събития. Единственото необикновено нещо при нея била дарбата да сбъдва желания. Когато се озовала не в страната на чудесата, а в метрополиса Москва, късметът ѝ се усмихнал. Сред асфалтовата “джунгла”, сред огромните реклами и  билбордове, сред пробляскващите разноцветни светлини, тя срещнала човек с кръст на гърдите, на който пишело спаси и закриляй”. Алиса погледнала младия мъж и животът й се променил завинаги… Изгубилата се Русалка искала да открие любовта и да помогне на всички да я намерят. Тази романтична история показва мечтите на героинята. Майсторски замислена и брилянтно заснета, това е модерна вълшебна приказка за въображението на едно момиче, изпълнена със сюрреалистичен хумор.

МЕ: Да започнем с получените вече награди досега?

АМ: Да, наистина не са толкова много, но за мен са значими. Навярно за мен изключително важен е призът от Сънданс- 2008 година за режисура- това е професионално признание, за първи път получих такова високо отличие. Има награда за на най-добра актриса на Маша Шалаева на Кинотавър-2007 в Сочи;  ние бяхме отбелязани от критиката, на Берлинския фестивал ни беше присъдена наградата на ФИПРЕСИ. И това също е много приятно.

Защо направихте “Русалка” – и коя всъщност е тя, героинята на филма? Наблюдавам женските съдби на този София Филм Фест.

Тогава- направо по темата. В действителност имаме женско кино, главната героиня е младо момиче. Защо направих  филма, това е сложно- аз просто избрах в огромния мегаполис една девойка и разказах нейната история. По принцип всеки човек може да разкаже всякаква история, тъй като мегаполисът е огромен, той е интересен  с това,че в него съществуват различни планети, различен начин на живот; можеш да разкажеш  ето тази история, можеш и друга. И не знам по каква причина, не ми е ясно защо това момиче ми беше интересно, съдбата на крехката необикновена девойка, дошла от малкия град. Попаднала в мегаполиса- лудия град, с друг ритъм на живот и съвсем различни ценности. Всичко е толкова несходно с нейната чиста и романтична душа, как тя оцелява в тази обстановка. Това ме вълнуваше и разказах нейната история.

Алиса някак си ми напомня  френското момиче Амели Пулен на Одри Тоту- тя беше възторжена и успя да оцелее. Вашата Русалка щастлива ли е, намери ли това, което търсеше?

Това е сложен въпрос, тъй като за хората, които не са гледали още филма, не искам да разкривам финала. Затова пък ще кажа, че краят на този филм е  много неочакван. И ще добавя, че тя е изпълнила своята мисия, това, за което е била родена въобще на този земя.

Ето го и глобалното космополитно осмисляне на “Русалка”- защо сме дошли на този свят и изпълняваме ли своята задача тук, на земята.Въобще за женските съдби в киното, как върви този кинопроцес в Русия?

Струва ми се, че в Русия напоследък се появиха много жени режисьори и така се повиши вниманието към женските образи в киното. Защото режисьорът винаги разказва това, което му е близко , разбираемо; жените повече разказват като всеки режисьор за себе си- това е егоистична професия. Дали ще разказваш за космонавти или американци,  винаги разказваш за себе си. Вече има много филми, в които главните герои са жени и ето на вашия фестивал беше показан  “Пътешествие с домашни животни” на Вера Сторожева, “Александра” на Александър Сокуров. Така че интересът към съдбите на жените е голям.

Нека завършим с финала на “Русалка”, той е изненадващ, неочакван и все пак…тъжен ли е ?

Зрителите, които гледат кино, споделят такова едно мнение, че това е тъжен край, но емоционално той е светъл и хората не излизат тъжни, а напротив просветлени. Последният кадър от филма това е момичето, а то се смее.

Да, Алиса, русалката, се смее от огромен билборд с надпис “Луната е на всички”. Ще добавя – а любовта?!

После идва „Звезда”, вторият филм от замислената трилогия след „Русалка”, за третия- „Фея” ще стане дума накрая.

И моят обичан филм „За любовта”, представен на МФФ „Любовта е лудост”- Варна през 2016 г. и в Дома на киното по време на Седмица на руското кино. Подход към любовта на режисьор, който работи със зрителското подсъзнание, режисьор на неговото възприятие. За мъжете, за жените, за най-съществените неща в техните взаимоотношения в бляскаво изглеждаща Москва. Филмът е лекция за любовта, разглеждана от гледна точка на психологията и химията на взаимното привличане. Всичко това е разказано чрез няколко любовни истории за двойки, които са убедени, че отношенията им са по-специални и изключителни. Но най-стойностните са думите, казани от първата двойка: ” Да се прибираме вкъщи. Да си живеем живота.” А тези думи означават край на любовта. Но и начало на същото време.

Припомних важните ленти на Анна Меликян с множество награди,  за да проследя нейното творческо оптимизиране към модерното, динамичното кино.! В това своеобразно градивно развитие се появява „ Pro любов. Само за възрастни”. Филмът, продължение на споменатия касов „За любовта”, вече преминава извън границите на Русия и се превръща в универсално „обяснение в любов” . Колектив от талантливи режисьори, обединени от идеята,  създават оригинална комедийна атмосфера, стигаща до язвителен сарказъм и дори абсурд. Сега Анна е съсценарист и продуцент, а като режисьор е признато явление на руския кинонебосклон.

Шест новели разказват различни кратки истории за любовта – този път с фокус не как да я открием, а как да задържим любовта. Дали с добрина, дали с готвене, дали чрез сексуални практики или размяна на партньорите…

В ролята на водещ, коментиращ философски събитията, е знаменитият американски актьор Джон Малкович; в другите главни роли участват известни имена като Фьодор Бондарчук, Анна Михалкова, Ингеборга Дапкунайте, Гоша Куценко, Виктория Исакова, Равшана Куркова, Максим Матвеев. Не мога да забравя героинята на Анна Михалкова (знаем коя е, щерката на неповторимия Никита Михалков ); изумителна, с големите чисти очи, с прилежността и наивността си тя смайва зрителя, доверил се на проникновените й актьорски превъплъщения.

През 2017 г. Анна стана победителка на първия в историята конкурс да приза на кмета на руската столица „ За претворяване образа на Москва в киноизкуството”. Наградата на стойност 50 млн. долара й донесе филмът „Pro любов”.

Както обещах- новини за филма „Фея”, последният от трилогията; първите два са „Русалка” и „Звезда”. Въпреки нюансираната религиозна тема, сюжетът е съвременен. Действието се развива в наши дни, главният герой  е собственик на империя компютърни игри, създател на играта „Коловрат” (за прототип е послужил „Вещера”). Магическите елементи на играта ще бъдат вплетени като регресия- пътешествия в минали животи, които героят осъществява под хипноза. „Аз два пъти преминах това състояние по време написването на сценария”- уточнява Анна Меликян. В главната роля ще видим любимеца на  нежната половина Константин Хабенский. Неговият герой влиза в храма и вижда себе си в лика на Христос, нарисуван от великия Андрей Рубльов; и той започва да усеща духовна връзка с иконописеца. Бюджетът предвижда нетипичните за режисьорката 124 млн. рубли.

И още за талантливото явление Анна Меликян. Всяко нейно творение като режисьор, сценарист или продуцент изненадва, предизвиква и доказва, че киното забавлява и обогатява. Докоснала се до славата с повече от 40 филма, самобитната  кинематографистка ни убеждава, „че всяко кино- това е търсене на отговори, които е невъзможно да се намерят някога…”

Вече тръгна по екраните филмът на Валерий Тодоровски „Болшой”. Режисьорът изгражда персонажите си(изиграни от истински балерини ) с деликатната психологическа нюансираност, изследвайки в дълбочина  отношенията между Юлка(главната героиня), приятелката й и съперница Карина и тяхната безцеремонна учителка Белецка.

Самият режисьор описва идеята така: „Това е история за това как обикновен човек от дъното открива за себе си красотата. Това е сага, която започва в средата на 90-те години в малък провинциален град и завършва на сцената на Болшой театър, за който самите театрални работници казват: тази сграда не се нуждае от никого, а тя е нужна на всички“.

Преди зрителят да види и се възхити на безпределния мечтан скок на Юлия, понесена от вихъра на танца, младата балерина  преминава през саможертви, унижения, лишения. Филмовата изразност следва несломимата мечта на момичето, превърнало се в съзряваща  жена. Актрисата Маргарита Симонова извайва сложния емоционален образ на Юлка на фона на величествената прекрасна музика на П. И. Чайковски. Неслучайно филмът има 7 номинации за „Златен орел”.

Ежедневието на балерини, балетисти и въобще танцьори е сурово, трудът им къртовски. Желязна воля и още по- желязна палцова техника! Руснаците отколе се славят с безусловната си, неповторима, прочута в цял свят балетна школа. А тя се създава с времето и традициите на учители като Белецка. Истински се насладих на великолепното разгръщане на образа от голямата, отдавна известна Алиса Фрейндлих (моето поколение я запомни с вдъхновените роли в „Служебен роман”, „Анна и Командорът”, „Сталкер” ). И още една талантлива представителка на отминали години- Валентина Теличкина в ролята на Унтилова (Ех, каква секретарка направи в „Журналист” на Сергай Герасимов и как „кълвеше” буквите на пишещата машина…). Мили млади хора, жалко е, ако не сте успели да гледате някога или сега тези две перли на съветското и руско кино.

Завършвам с оценката и мнението на Саймън Фостър от „ Sereen Space”: „Едновременно забавен, тъжен, вдъхновяващ и сърцераздирателен, „Болшой” е безценно съкровище.”

Отново балерина…Различните филми на Андрей Учител винаги предизвикват спорове. Този път е заложил на непозволената любов в смутно време. „Матилда” се нарича новата лента на режисьора, в която има всичко- и балет, и дворцови интриги и прелом на епохата. Освен талант се изисква и дързост да посегнеш към такава историческа фигура- цар Николай II. „Матилда” разбуни духовете в Русия и доведе до множество забрани и актове на насилие от редица православни активисти, твърдящи, че филмът петни името на монарха, който е свален от власт по времето на Октомврийската революция от 1917 и убит от болшевиките, а после канонизиран за светец от Руската православна църква. Николай е наследник на руския трон, а Матилда Кшешинская- красива световноизвестна балерина от полски произход. Двамата изживяват краткотрайно приключение, която се превръща в страстна любов, посрещната от двора на владетеля с пълно неодобрение Когато бащата на Николай – император Александър III умира, синът му осъзнава, че свободата да обича когото иска, е приключила. Официалният период на траур още не е отминал, когато вдовицата на императора урежда брака на цар Николай с принцеса Аликс фон Хесен-Дармщад. Сред пищния разкош на смайващите естествени декори на Санкт Петербург, тази историческа драма показва една истинска любовна история, превърнала се в легенда. В главните роли видяхме германския актьор Ларс Айдингер и  надеждата на полското кино Михалина Олшанска(киноманите навярно я помнят от „Дъщерите на дансинга”- награда на Младежкото жури на 20-ия СФФ).  Била е избрана сред 300 кандидатки за образа  на Матилда. Очарователна и обаятелна, тя споделя, че доста трудно се е справила с танцуването „ Независимо, че това вече е трети филм, където играя танцьорка, този път ми беше трудно повече от всякога. Някак си бях уверена, че добре се престорвам, защото умея да танцувам, но в дадения случай това не сработи. Наложи се да правя всичко истински, в действителност. Все пак Кшешинская е била велика балерина и просто да имитираш танците не беше достатъчно. Нужно беше да извлека  всичките сто процента. Повечето па аз изпълнявах самостоятелно  и се надявам зрителят да оцени този артистичен труд.” Филмът е силно съпреживяване с героите и най-вече с великолепната Матилда!

Седма година се наслаждаваме и възторгваме на Фестивала на френския филм. Следовниците на Братя Люмиер остават верни на своя шармантен маниер и покоряват зрителя с изискан подход към любовта, страстта, историята и други приключения…

Във филмите досега по един или друг начин стана дума за жени. Моят избор продължава с две ленти- отново за целеустремени и силни дами! С голямо очакване отидох да гледам „Далида”- останах развълнувана и възхитена. На екрана оживя идолът на нашите майки и моята младост! Режисьорът и  тук е жена- Лиса Асуелос, която с чувственост и замах ни въвлича  в съдбата и музикалните възходи на френската звезда. И точното попадение за достоверност-  моделът и актриса Звева Алвити поразително прилича на магнетичната Далида с несравним кадифен глас, галещ ухото и душата… Откровено за един величествен талант, посветил се на песента и публиката. От 50-те до 80-те години бумът на диското я превръща в легенда.  От първия си концерт в „Олимпия” през 1956 г., от сватбата си с Люсиен Морис, директор на новото радио „Европа n 1”, от поклоненията в Индия, до световния успех на познатата ни „Gigi L’Amoroso” през 1974 г.  „Далида” представя интимен портрет на една свободолюбива, многолика и лъчезарна жена. Стилен биографичен филм, сътворен с любов. Мелодраматизмът и обичаните, вечни песни докосват и носят тъга по кумира Далида, която продължава и днес да сияе…

Изпълнен с ексцентричен комизъм трилър, така определят „Мадам Хайд”. Филмът е свободна импровизация върху популярния сюжет за д-р Джекил и  г-н Хайд, но със загадки. Преди всичко от главната героиня, блестящо изиграна от неповторимата Изабел Юпер (моята „Плетачка на дантели”, още тогава видяхме самородния талант на актрисата). Сюжетът смесва в причудливи отношения измислици и реалност по нетрадиционен начин. Госпожа Жекил е плаха и особена, учителка по физика, която преподава в техническа гимназия в предградията. Тя води обикновен и кротък семеен живот със своя мил съпруг домошар. Подигравана е и презирана от почти всички около нея- директора, колегите и учениците. И е безсилна да се пребори с тях! Докато в една мрачна и бурна нощ по време на опит в лабораторията, учителката е ударена то гръм и се събужда като съвсем различна личност…Властната мадам Хайд е обладана от  тайнствена енергия и неконтролируема сила. Тя се превръща в загадъчна и опасна жена. Под перфектната режисура на Серж Бозон удивителната актриса със зряла маниерност вае образа на мадам Хайд чрез сложна метаморфоза и причудливи контрасти. Талантът трябва да се тренира и усъвършенства, ярък показателен пример  е Изабел Юпер-  избраница на съдбата и господарка на екрана.

А ние зрителите сме наблюдатели и свидетели на магията на голямото Кино!

Очаквайте Киномания 2018 през ноември!

Мариана Енева

11th Nov2017

Киномания 2017: киното на Франция

by Черно и Бяло

Фестивалът на френския филм е част от програмата за седма поредна година

Страстта и характерното очарование на френските филми ще зарадват зрителите на тазгодишната Киномания. Фестивалът на френския филм е част от кинопанорамата за седма поредна година и се осъществява в партньорство с Френския културен институт.

Началото ще даде „Прекратяване на огъня” на 17 ноември в „Люмиер Лидл”, а режисьорът на филма Еманюел Куркол ще бъде специален гост на откриването.

Във френската програма са включени няколко заглавия, свързани със знаменити творци като: „Гоген – Пътуване до Таити” на Едуар Делюк, с участието на забележителния Венсан Касел, в ролята на големия художник; „Роден” с режисьор Жак Доайон, разказващ за живота на легендарния скулптор; „Далида” на Лиса Асуелос – пресъздаващ трагичния живот на една от най-известните френски певици от края на 50-те до 80-те години, както и „Джанго”, който разкрива историята на популярния джаз китарист и композитор Джанго Райнхард и на неговата борба в окупираната от фашисти Франция през 1943 г.

Сред френските заглавия е и филм за пионерите на киното – братята Огюст и Луи Люмиер. Артистичният директор на фестивала в Кан – Тиери Фремо селектира и коментира по неподражаем начин най-значимите сред съхранените филми на двамата братя. „Люмиер” е не толкова документален филм, а 90-минутна компилация, която обхваща близо 1500 филма.

Ненадминатата Изабел Юпер ще видим в друг филм от френската селекция. „Мадам Хайд” на режисьора Серж Бозон е изпълнен с ексцентричен комизъм трилър – свободна импровизация върху популярния сюжет за доктор Джекил и г-н Хайд, но с изненади. За изпълнението си във филма, Юпер получава награда за най-добра актриса на фестивала в Локарно.

Друга прекрасна актриса – Марион Котийар ще очарова зрителите във филма на режисьора и актьор Гийом Кане – „Рокендрол”. Котийар и Кане играят самите себе си в тази неистова сатира на светския живот и неговите нелепи изисквания към публичните изяви и имиджа.

Талантливата Марион Котийар ще видим и в „Призраците на Исмаел”, където е в образа на мистериозната Карлота – съпругата на кинорежисьор (в ролята Матийо Амалрик), изчезнала преди 21 години, която внезапно се появява и внася смут в спокойния живот на мъжа си и приятелката му Силвия (Шарлот Гензбур). Великолепната игра на трите звезди е най-голямото богатство на този еротичен film noir, разказващ как самоличностите могат да бъдат оформени от вътрешни, неконтролируеми сили, без значение колко отчаяно се опитваме да бъдем самите себе си.

В легло с Виктория” е друго от френските предложения в програмата, което ни пренася в разхвърляния живот на трийсетинагодишна разведена адвокатка с две деца, на ръба на нервна криза. Режисьорът и сценарист Жюстин Трие е създал романтична комедия, но с проникновена женска нотка, много човечност и автентична атмосфера.

В съвсем различна стилистика е „Момичето от Брест” – гневен филм, създаден, за да насочи вниманието към сериозни проблеми и да разтърси една самодоволна система, представяйки истинската история за дългата борба на една жена да бъде приета на сериозно при сблъсъка си с фармацевтичната индустрия. Филмът е заснет по бестселъра „Медиатор 150 мг”, а режисьор на продукцията е Еманюел Берко.

Сто и двадесет удара в минута” е друго предложение на френското кино, което отдава въодушевена и трогателна почит на политическия активизъм и моментално се превърна в модерна класика на гей киното. Разказвайки свои лични преживявания, Робен Кампийо, режисьор на продукцията, представя случилото се през 90-те години с парижката група активисти ACT UP, чиято мисия е да привлече общественото внимание към болните от СПИН.

Във Фестивала на френския филм е предвидено и едно специално събитие, обединяващо кино и концерт. Спектакълът „Лодката на влюбените е създаден през август 2007 г. за фестивала в Аоста „Strade del Cinema”. Комбинацията между ням филм на голям автор в историята на европейското кино – Жан Епщайн, хора „Големите български гласове”, водени от Илия Михайлов, и триото на френския джаз пианист Франсoа Рюлан, впечатлява публиката и е определено като събитие от европейски мащаб.

Черните комедии на Макдона и Клуни провокират XXXI Киномания

„Субурбикон” и „Три билборда извън града” са част от горещите хитове в програмата

Киномания 2017 вече наближава, а само ден след откриването на 16 ноември, зрителите ще видят режисираният от Джордж Клуни филм „Субурбикон” (Suburbicon). Първата прожекция е на 17 ноември в зала 1 на НДК от 19:00 часа и е по оригинален сценарий на братята Коен, към който се присъединяват Джордж Клуни и Грант Хеслов .

Мрачната сатира е с участието на Мат Деймън, Джулиан Мур, Оскар Айзък, Глен Флешлер и Алекс Хасел, като в началото в главната роля е трябвало да бъде самият Джордж Клуни, но впоследствие в образа влиза Деймън.

„Субурбикон” ни превежда през задния вход на предградията от 50-те години, за да покаже какво се случва когато американската мечта се срине. Идиличното съществуване на общността с бели къщички и добре поддържани дворове изведнъж е пропукана, повличайки вълна от шантаж, отмъщение и предателства. Деймън и Мур са идеален тандем, перфектно пресъздаващ специфичния тон на филма, съчетал нарастващ съспенс, много черен хумор и ироничен социален коментар.

Световната премиера на „Субурбикон” беше на кинофестивала във Венеция, където наградата за най-добър сценарий отиде при филма „Три билборда извън града” (Three Billboards Outside Ebbing, Missouri), който също ще видим на Киномания 2017.

Режисьорът Мартин Макдона („Седемте психопата”, „В Брюж”) създава интелигентна трагикомедия, изпълнена с черен хумор, непредсказуеми обрати и великолепни актьорски изпълнения. Филмът е за страдаща майка, която тормози местната полиция, за да привлече вниманието на съгражданите си върху липсата на напредък в издирването на убиеца на дъщеря ѝ.

Подобно на „Субурбикон”, продукцията блести с внушителен актьорски състав, включващ: Франсиз Макдорман, Уди Харълсън, Сам Рокуел, Питър Динклейдж, Аби Корниш и др. „Три билборда извън града” може да видим в кино „Люмиер Лид” на 25 ноември от 20:45 часа.

Макдона е познат на българската публика и с театралните си пиеси, които са поставяни у нас, като: „Пухеният”, Самотният запад”, „Бившата мис на малкия град” и др.

Цялата програма на КИНОМАНИЯ може да откриете на kinomania.bg
Билети за всички филми от програмата има на касите на НДК и кино „Люмиер Лидл”. Онлайн резервации може да направите ТУК

Киномания е част от Календара на културните събития на Столична община за 2017 г.

10th Nov2017

Киномания 2017: Над 50 филма, фотоизложби, дискусии и специални прожекции

by Черно и Бяло

Фотоизложби, дискусии и специални прожекции за фенове са сред съпътстващие събития на фестивала

Над 50 филма ще видим на тазгодишното издание на Киномания. Сред тях са дългоочаквани премиерни заглавия, филми, селектирани и наградени на едни от най-престижните фестивали по света, както и нови български заглавия от игралното, документалното и детското кино. Това обявиха организаторите на кинофорума, който ще се проведе от 16 до 30 ноември. В специалната пресконференция в „Люмиер Лидл”, посветена на Киномания, взеха участие екипите на българските филми- част от тазгодишната селекция, както и партньорите на фестивала.

Борислав Велков, председател на Съвета на директорите на НДК, благодари от името на организаторите на Киномания на министъра на културата Боил Банов за безрезервната подкрепа, която оказва на всички културни проекти на НДК, на партньорите от Столична община, Френски културен институт, Американско посолство и Аржентинско посолство. „Преди около месец положихме началото на нашата идея в НДК да могат да се купуват билети онлайн. Стартирахме платформата с пускането в продажба на билетите за Киномания. До 10 дни онлайн резервациите на билети през сайта ndk.bg ще се превърнат в директни онлайн продажби на билети. Това е важно за нас, за да подобрим условията за покупката на билети, посещаемостта, привличането на нови аудитории, на повече млади хора. За този един месец имаме около 3000 регистрирани потребители. Искаме да опознаем нашата аудитория, да получаваме активна обратна връзка от нея, да споделяме информация, каза Велков.

Киномания е част от Културната програма на Столична община, която по традиция подкрепя фестивала всяка есен. „Много от нас отраснаха в очакване на този момент- началото на Киномания. Спомням си като дете голямото вълнение да се добереш до билети за качествени филми от цял свят. Идвахме от страната в София, за да гледаме филми, които нямаше да бъдат пуснати в малките градове и населени места. Тази година се навършват десет години, откакто Столична община подкрепя финансово и организационно Киномания. Ще продължим да го правим и за напред”, каза Тодор Чобанов, заместник кмет на София. Той акцентира специално и на откриващия филм на Киномания – „Безкрайната градина” на режиьора Галин Стоев. „Това е забележителен български филм, който за нас е много важен не само, защото е прекрасен , а защото се занимава с душевността на София- една безкрайна тема. Нашият град не е най-големият в Европа, но е един от най-културните, с много тайни кътчета, с много магия в него”, отбеляза още Чобанов.

Акцент от пресконференцията бе и Фстивалът на френското кино, реализиран с подкрепата на Френския културен институт.

„Френското кино се гордее, че участва в Киномания и за нас е чест да представим програмата си”, каза Мария Коакчиева, ПР на Френския културен институт. „Братята Люмиер през 1894 г. за първи път са прожектирали филм и до ден днешен, след 120 години,магията е още по-голяма. В нашата селекция ще видите филми свързани с големи имена като Гоген, Роден и Далида, много важен е също и нашият документален филм за братята Люмиер. Ще бъдете въведени в онова време на големите открития и смятам, че ще ви бъде много интересно”, допълни Конакчиева. „Откриваме на 17 ноември с един филм, който се нарича „Прекратяване на огъня”. Тук ще бъде самият режисьор на филма Еманюел Куркол. Нека бъдем всички заедно, да бъдем в празника на Киномания”, призова Конакчиева.

От своя страна диригентът Илия Михайлов представи едно от специалните събития в рамките на френската програма – кино-концерта „Лодката на влюбените”. „Спектакълът е по филм от 1924 г. на Жан Епщайн – френски класик, който е бил и секретар на Люмиер, а впоследствие става един от най-големите експресионисти на френското кино. Филмът е озвучен на живо от трима световноизвестни музиканти, както и от хора „Големите български гласове”, който е съставен от 15 певици, а саундтракът на филма ще бъде изпълнен на живо. Това е един европейски проект, визията за нова Европа, подкрепена от всички които стоим тук”, каза Михайлов.

Обичаната българска актриса Татяна Лолова и режисьорът Ясен Григоров поканиха публиката на детския игрален филм „Лили Рибката”, в който Татяна Лолова играе ромка-магьосница. „Ние много държим филмът да не се нарича детски, а семеен, за да могат родителите и роднините на децата да посетят прекрасните прожекции, които ги очакват, гледайки този филм, в който аз участвам. Българското кино е в луд възход, на мен ми стана лошо от възторг и ми е мъчно, че майка ми избърза да ме роди толкова отдавна, а не започвам актьорската си кариера сега, за да мога да се влея в тази прекрасна вълна”, обясни голямата актриса.

Още един български игрален филм бе представен от своя подуцент Надежда Косева. Заглавието му е „Кораб в стая” и ще може да се види на 21 ноември в „Люмиер Лидл”. Лентата е част от конкурсната програма на фестивала в Токио, който се провежда в момента. Режисьорът му е Любомир Младенов, а действието се върти около личната история на трима души, които взаимно променят света си.

На 24 ноември пък в кино „Люмиер Лидл” зрителите ще видят „Да живее България” – новият документален филм на Адела Пеева, който ще има своята премиера на Киномания.

Продуцентът Павлина Желева представи, на свой ред, една българска копродукция в програмата на Киномания – „Чудо” (България, Литва и Полша). Нейн оператор е един от най-добрите български кинооператори със собствен почерк – Емил Христов. Зрителите на Киномания ще видят филма на 22 ноември в „Люмиер Лидл”.

Билети на касите на НДК и касата на „Люмиер Лидл”. Може да запазите билети онлайн: ТУК
Цялата програма на киномаратона може да откриете на сайта ни kinomania.bg

Киномания е част от Календара на културните събития на Столична община за 2017г.