06th May2018

СФФ 22: Любов – магическа реалност

by Черно и Бяло

От XXII МСФФ избрах моя калейдоскоп „Любов – магическа реалност”. С респект и благодарност към богатата панорама от всякакви жанрове и видове, пожелах да представя филми с любовни трепети за душата и порив за духа. Моят ориентир е ясен. На върха сияе унгарският шедьовър „За тялото и душата” на Илдико Енеди – вече написах впечатлението, което не ме напуска. И филмите, които запомних…

Днешното поколение има да се чуди какво е това, може пък да го припознае по Интернет?! Калейдоскопът е простичка детска играчка; вземаш я в ръце, нагласяш окото на прозорчето и започваш да въртиш- пред теб се редят причудливи картини от безброй цветни стъкълца. Красиво, вълшебно, пленително! Кинокалейдоскоп „Любов – магическа реалност фокусира безценни бляскави фигури на многоликото седмо изкуство. Обаятелно и вълнуващо!

Една от неустоимите картини с цялото ѝ великолепие е „Невидима нишка” – извезана изискано, причудливо и с дискретна ирония от режисьора Пол Томас Андерсън. Модата и жените са вдъхновение в живота на известния шивач с отличителен стил Рейнолдс Уудкок. През 50-те години, в центъра на британската мода, майсторът и сестра му обличат кралски особи, филмови звезди, бохеми и достолепни дами. Докато перфектно планираното и контролирано ежедневие на заклетия ерген (в удивителното изпълнение на Даниел Дей Луис) не е преобърнато от любовта. Младата и напориста Алма от муза и любовница се превръща в негова вярна спътница. Промяната на строгия педантичен шивач под въздействието на любовта е смайващо,особено когато персонажът е мощният талант на Дей Люис.

Определящо е мнението на The Hollywood Reporter: „Tематично по-умерен от големите кинотворби на Вендерс, „Потапяне”е просто филм за любовта, за смисъла на живота, увеличаващия се недостиг на природни ресурси и конфликта между Изтока и Запада и радикалния ислямски тероризъм.”
Ангел, посветен на киното… Това е за мен легендарният творец на независимото кино Вим Вендерс. Прекрасен и благороден, той е една отделна вселена, съвкупност от таланти-  сценарист, режисьор, фотограф и художник с несравним визуален усет и блестящи истории. За пореден път, обичаният от няколко поколения киномани режисьор, гостува на XXII София Филм Фест с най-новия си филм „Потапяне”. Зрителят ще се потопи с вълнение в изумителния свят на Вендерс, който споделя: „Може би най-голямата човешка тема е за любовта, а това не се удава лесно на всеки от нас. С течение на времето се осмелих да правя истински любовни филми. Днес бих казал, че това е единствената тема, която ме интересува… красотата на любовта е в това, че може да расте.”

Според самият режисьор  „Потапяне” е любовна история, която се разиграва на място, където има толкова омраза, колкото и любов и отвежда зрителя в напълно различните светове на двамата главни герои Даниел Фландърс (Алисия Викандер) и Джеймс Мор (Джеймс Макавой). Влюбват се внезапно и се противопоставят на чувствата, но скоро разбират, че са срещнали любовта на живота си…

В стая без прозорци на африканското крайбрежие, англичанинът Джеймс Мор е пленник на джихадисти. Представяйки се за експерт по състоянието на водните запаси, той отразява активността на Ал-Кайда в околността. След залавянето му е инсценирана екзекуция и Джеймс е отведен в Сомалия. На хиляди километри от там, в морето край Гренландия, Даниел Фландърс се подготвя за потапяне в морските дълбини. Тя е биоматематик, с френско-австралийски произход, обсебена от живота в най-голямата морска дълбочина.  Всеотдайно работи по проект, чиято цел е да докаже теорията й за произхода на нашата планета. Киноразказът връща зрителя във времето до предишната Коледа, когато двамата герои се срещат случайно във френски хотел в Нормандия, на атлантическото крайбрежие, където се подготвят за своите опасни мисии.След раздялата всеки поема по своя път и „потапяне” – Джеймс е взет за заложник от джихадисти и не може да се свърже с Дани, а тя се гмурка рисково до дъното на океана, без да знае дали любимият е жив и дали ще успее да излезе на повърхността…

Операторската творческа визия е великолепна с емоционалното си и естетическо въздействие – пейзажите от крайбрежието на Нормандия, изсъхналите пясъци на Сомалия и подводните гмуркания. Внезапният,  а понякога плавен монтаж създава предчувствието за обреченост на „една болезнена любовна история, която се сблъска с неконтролируеми сили” и завършва с безвъзвратно „потапяне”.

Последната изява на италианеца Паоло Вирдзи е малък филм с големи актьори-  силно обаяние и изискана изтънченост излъчва Хелън Мирън (нека припомня, че тя Елена Миронова, от руски произход) и Донълд Съдърланд с неговата импулсивна духовна мощ и дискретна самоирония. „Търсач на удоволствия” е закачливият прякор на стария кемпер… Възрастна двойка, имала прекрасен съвместен живот повече от 60 години, „отвлича себе си“ от порасналите деца, докторите и ежедневието, като предприема незабравимо пътуване с надеждния си RV (кемпер, recreational vehicle – МПС за развлечения). Те наричат камиончето си The Leisure Seekerтърсача на отдих, на удоволствия – и пътешестват по шосе №66 от Бостън до къщата-музей на Ърнест Хемингуей в островното градче Кий Уест, Флорида. Двамата – Ела и Джон Спенсър,  успяват да възвърнат желанието си за живот и взаимната си любов през тази ваканция и автомобилно приключение, подтикнало ги към откровения и изненади до самия му край. Те просто искат още един безгрижен ден заедно, дори да е последен за тях. Той се бори с Алцхаймер, тя – с рака… Пътуването е по-добре от хоспис или легло в болница. С „търсача на удоволствия“ Ела и Джон са ходили на почивка с децата си през 70-те години, сега двамата ги шокират с бягството си. Мозъкът на Джон е малко размътен и мъжът често забравя, но пък е физически силен. Ела е слаба и крехка, но все още е с всичкия си. Заедно двамата едва успяват да бъдат един човек. „Филм за запазване на човешкото достойнство” според чаровната Хелън Мирън.

Смесвайки забавни с ужасяващи моменти, пътешествието преминава през една непозната за тях Америка. Това приключение обаче е техният шанс да преоткрият  брака си, който винаги са подхранвали със страст и отдаденост, но и с тайни мании, появяващи се на повърхността точно сега и предизвикват неочаквани признания.

„Търсач на удоволствия” дарява зрителя с „амурни терзания”, поднесени с гъделичкащ смях, който носи естетическа наслада и неизчерпаемо жизнелюбие. Финалът навява меланхолия и тъга, но нали „в края на човешкия живот единствено се брои достойнството” според Харолд Пинтер.

Ето и откровенията на самия Паоло Вирдзи: „Никога не съм очаквал, че ще режисирам филм изцяло в друга държава. Досега винаги съм отказвал предлаганите ми американски проекти. Но ме убедиха поне да опитам да напиша сценарий, а аз обещах на продуцентите, че ако Хелън Мирън и Доналд Съдърланд се съгласят да играят Ела и Джон, ще направя филма. Опитвах да се застраховам, като искам твърде много. Но съдбата ме изненада – Мирън и Съдърланд се съгласиха. Няколко седмици по-късно вече опаковах багажа си, за да прелетя над океана, защото нямаше как да не се включа в подобно изживяване, и то с такива легендарни актьори. Но не съм имал никакво намерение да ставам „американски режисьор“; чувствам се като син на италианското кино, въпреки че в наши дни глобалното споделяне на истории и изображения разми всякакви териториални граници. Дори и на Източния бряг се опитвах да не се отказвам от навиците си на режисьор, роден в Италия (и по-точно в Ливорно), и да използвам всички съставки, които обичам: истина, човечност, ирония, микс от комедия и трагедия, забавни проблеми и моменти на чисто щастие. Струва ми се, че онова, което се получи, е road-movie за свободата да избираш всеки един миг от живота си – всичко това, разказано с лекотата на песен. Една забавна и тъжна балада, малко неразумна и луда, но жива и щастлива.“

Мариана Енева

22nd Feb2018

Нов кинофестивал за документално кино: „(не)Възможното образование“

by Черно и Бяло

Алтернативни практики на учене и преподаване – примери от България в рамките на „(не)Възможното образование“

Първото издание на кинофестивала за документални филми „(не)Възможното образование“ ще предложи на всички онези, които са пропуснали българския „Кеймбридж“, да се срещнат с хората от малкото ромско село Долни Цибър, за да разберат защо за тях образованието е висша ценност и какво мотивира родителите да окуражават своите деца да не спират да учат на фона на масовата безработица и нищета. Въпреки че селото се намира в най-бедния регион в Европейския съюз, местното училище се посещава всеки ден от близо 200 деца, всички завършват 8 клас и голяма част от учениците продължават да следват в университет.


„Всяка година хиляди деца напускат училище поради различни причини, включително заради липсата на мотивация за полагане на усилия. Ето защо примери като този от с. Долни Цибър са емблематични за това как образоваността е достижима за всеки, стига да се превърне в ценност на общността. Това включва осъзнато фокусиране върху ранното развитие на децата независимо от етноса им, изграждане на адекватни социални умения и родителска компетентност“, коментира д-р Елена Кабакчиева, председател на фондация „Здраве и социално развитие“, която ще се включи в дискусията след филма.
Другият български пример за новаторство в ученето е филмът „Методът“, посветен на сугестопедията и нейния създател проф. д-р Георги Лозанов. Неговата възпитаничка Галина Спасова ни повежда в света на сугестопедията, като ни среща и със свои ученици, които споделят как ученето за тях се е превърнало от задължение в увлекателно приключение. През 1978 г. сугестопедията е призната от комисия на ЮНЕСКО за най-добър метод на обучение по различни предмети, но и днес методът продължава да се практикува повече в чужбина, отколкото в България.


Прожекцията на филма „Кеймбридж“ ще се състои на 21 февруари, сряда, от 18:30 часа в „Червената къща“, а „Методът“ можете да видите на 24 февруари, събота, от 11:00 часа в Чешки културен център. Повече информация за филмите и съпътстващите ги дискусии и практически работилници можете да намерите на www.odo.bg/kino-programa.

Фестивалът „(не)Възможното образование“ е възможен благодарение на най-голямата социално отговорна инициатива на Лидл България „Ти и Lidl за по-добър живот“ в партньорство с Фондация „Работилница за граждански инициативи“ и Български дарителски форум. Медийна подкрепа, предоставена от www.maikomila.bg, www.nauka.bg, www.dnes.bg, www.azcheta.com и www.moetobebe.net.

Контакт с организаторите: Нели Керемидчиева, keremidchieva.nelly@gmail.com
Контакт с медиите: Елица Винярчек, elitsa@arunapr.com

22nd Feb2018

История на 120-годишно азербайджанско кино

by Черно и Бяло

Азербайджанският народ се гордее със своята история, материалните и културни паметници, богата литература, изкуство и музика. Хубавата природа, климатът, богатството на природните ресурси оказа голямо влияние върху формирането на художествено мислене и творчество на азербайджанския народ.

Киното, смятано за най-интересния и популярен вид изкуство в съвремието, прониква в живота на азербайджанския народ и става неразделната му част. Азербайджанското кино се опира на своята 120-годишна история. Историята на азербайджанското филмово изкуство започва от 2 август 1898 г. Началото на филмовата индустрия в Азербайджан е положено почти едновременно със създаването на кинематографията. През 1895 г. във Франция братята Люмиер изобретяват нов апарат за заснемане на филми – кинематографа, а малко по-късно през 1898 г. френският предприемач, фотограф и оператор Александър Мишон снима в Баку филми с изгледи на града („Пожар в нефтения фонтан в Биби Хейбат”, „Нефтеният фонтан в Балаханъ”, “Народно празненство в градската градина”, „Кавказки танц”, „Илишдин” („Хванах те”) и др.). През 1916 г. азербайджанската кинематография почва да се развива още повече след като братя Пироне я превръщат в промишлена индустрия. Едната от най-успешните работи на създадената от братята Пироне компания е перлата на азербайджанското кино – комедията „Аршън мал алан”, заснета по едноименната оперета на гениалния азербайджански композитор Узеир Хаджибеков. Този филм постига големи успехи не само в Азербайджан, но и в чужбина. По време на съществуването си, азербайджанската кинематография снима безброй игрални, документални и анимационни филми.

В развитието на съвременното азербайджанско кино голяма роля има държавата. Приемането на „Държавната програма за развитие на азербайджанското кино през 2008-2018 г.” даде тласък на развитието на кинематографията. Азербайджанската кинематография е богата не само от гледна точка на жанра, но и от тематична гледна точка. Не е случайно, че филмите, произведени през определен период, отразяват характерните събития на същия период. Заснетите в края на XIX век филми са посветени на нефтения бум в Баку и показват нефтена индустрия, работа на нефтопреработващи заводи и др., в началото на ХХ век – свободата на жените, борбата с безпросветността и др., а през 90-те години на ХХ век започват да се произвеждат повече художествени филми в жанра драма. Това е свързано с окупацията от страна на въоръжените сили на Армения на териториите на Азербайджан, със скитането на 1 милион бежанци и вътрешно разселени лица и с желанието им за завръщането в родните места. Понастоящем в азербайджанските филми повече са отразени важните за обществото въпроси.
През 1935 г. режисьорите Борис Барнет и Самед Марданов снимат първия звуков филм в страната “На брега на синьото море”, който беше включен в списъка на най-добрите филми на световното кино според проучване, извършено сред най-влиятелните филмови критици във връзка с празнуването на 100-годишнината на световното кино.
В последно време азербайджанското кино участва във влиятелни международни фестивали, организирани в различни държави по света, където печелят награди. Може да се отбележи една интересна статистика. Заснетите през последните пет години 13 азербайджански филма през 2017 г. са спечелили 20 награди, като са участвали 51 пъти в 38 международни филмови фестивали в 20 държави, обхващащи 5 континента.
Миналата година 2 азербайджански филма – “Червената градина” и “Градски мотиви” за пръв път участват в организирания в София MENAR Film Festival, който се смята за най-голямото събитие в Балканския регион, където се представя ислямската култура, и привлече голям интерес на зрителите. И тази година Азербайджан е представен на MENAR Film Festival с поредния филм – “Градината с наровете”. Филмът, заснет по мотивите на “Вишнева градина” на руския драматург и писател Антон Чехов, разказва за една семейна драма. Филмът, който е съвместна продукция на филмовото студио “Азербайджанфилм” и филмовата компания “Бута Филм” е заснет с покрепата на Министерството на културата и туризма на Азербайджан. Премиерата на “Градината с наровете” се състоя на Международния филмов фестивал в Карлови Вари в рамките на програмата “На Изток от Запад”. Филмът също така беше прожектиран на 21-ия естонски Филмов фестивал „Черни нощи“ в Талин, 7-мия международен филмов фестивал в Малатия, където спечели награда “Най-добър филм”, в рамките на Евразийския международен филмов фестивал в Казахстан и получи награда.

С решение на Комисията по Азербайджан на Съюза на кинематографистите на Република Азербайджан филмът е избран за представяне на чуждестранни филми на награда “Оскар” на Американската киноакадемия и беше номиниран за получаване на награда “Оскар” на Американската киноакадемия в категория “Най-добър филм на чужд език”.

16th Feb2018

СФФ 22: Акценти, част 5

by Черно и Бяло

ЛЮБИМАТА ФОРМУЛА… НА ЯПОНИЯ

Има житейски срещи (с хора, книги, картини, филми), които оставят у човека първото детско „жегване”, подсъзнателните емоции, дето те бодват под лъжичката…
Измина известно време от Кинолитературния фестивал „Синелибри“, а у мен още стои „ жегването“ от излъчения тогава (за пръв път пред българска публика, в Дните на японската култура)„Любимата формула на Професора“;брилянтна екранизация на японския режисьор Такаши Коидзуми(и сценарист на магическия сюжет) по едноименния шедьовър на Йоко Огава, от който само за първите два месеца от появата му на световния книжен пазар са продадени над един милион екземпляра.
„Любимата формула на Професора“ е първият роман на японската писателка Йоко Огава, преведен на български език и издаден от ИК „Колибри“. Това обаче далеч не е единствената забележителна творба на Огава – тя е авторка на повече от двадесет художествени и нехудожествени произведения.
Написах тези редове, защото според мен историята на Професора е не само блажено вълшебство, но и дълбока философия- с едно простичко обяснение в любов към живота, природата и разбира се, към математиката.Срещата с филма е истинско удоволствие- всеки кадър блика от мъдри „формули“ в математиката и в живота.
На пръв поглед няма никакви сложни препратки и „нареждане на пъзела“. След претърпяна катастрофа, паметта на блестящия математик трае само 80 минути. И се налага той да пита, разпитва и повтаря всеки път едно и също. Числата са убежището на Професора, чрез тях той общува и дири устои в изплъзващото му се ежедневие.
Така задава въпроса и на новата си домашна помощница:„Кой номер обувки носите?“.„24-ти „- е отговорът на младата жена.Не се наемам да правя математически обяснения и изводи, а да припомня неписани правила и житейски мъдрости на този изумителен народ, който твърди:„Всеки ден е хубав ден“ и „Повтарянето на едни и същи дейности води до хармония, а тази хармония носи щастие на всеки по своему…“За мен това е прозрението от чудодейния филмов разказ. И от вълнуващите думи на Професора: „Истинските важни неща трябва да се гледат със сърцето… Вечната истина е невидима. Можеш да я носиш в сърцето си.“ Всеки кадър е фреска, красив пейзаж, изящество в унисон с природата! Забележителна естетика и висше операторско майсторство! Невероятен актьорски екип:АкираТерао, Ери Фукатсу, Таканари Саито, Рурико Асаока, Хисаши Игава!
Детайлите обрисуват емоционално духовността на тримата герои в тяхното съпричастие, човешка привързаност и топлота. Силата на приятелството сплотява и съгражда, а математиката се превръща в сияйна вселена от знаци и … поезия. Прелестен „герой“ е мелодичната завладяваща музика, която се усеща ненатрапчиво и въздейства до болка.
Не случайно само за две години филмът получава две авторитетни награди“
“CrystalSimorgh” (2008) за най-добър режисьор (ТакашиКоидзуми), “MainichiFilmConcours” (2007) за най-добра музика (Такаши Како), както и
Номинацията от Японската филмова академия (2007)за най-добър актьор (АкираТерао).
„Любимата формула на Професора“ е уникален филм, роден от красотата и мъдростта на Япония.
А „Формулата“на тази страна се нарича „Ваятели на красота – с изящна простота!“ Преди 28 години си позволих с тези мои думи на преклонение да поздравя първите Дни на японската култура у нас. Интересувам се и се опитвам да изучавам Страната на изгряващото слънце. Имах късмета и щастието да посетя за десет дни моята бленувана Япония и нейните жители: съвестни, деликатни, дисциплинирани, всеотдайни. Те вършат своята работа или определена дейност с мисълта „искам“, а не „трябва“. Народопсихология, коренни традиции, национален характер, социален статус, богат духовен мир. Акуратност, стигаща до съвършенство. Изящни и трудолюбиви! Японците имат специални глаголи „ваби“ и „саби“ – наблюдавам, любувам се, съзерцавам природата, красотата наоколо.
И сега ще ви изненадам с нещо: името на режисьора на този забележителен филм Такаши Коидзуми е тясно свързано с България. Само че това не е режисьорът на филма, а името на Н.Пр. Такаши Коидзуми, посланик на Япония у нас (2012 – 2017), единственият акредитиран у нас дипломат-българист . Защото Такаши Коидзуми завършва специалността „Българска литература“ в СУ „Св. Климент Охридски“ през 1978 г. и живее у нас осем години. При връчването на акредитивните си писма дори казва: завърнах се в България като в моя втора родина.
Точно от японския дипломат българските медии „научиха“ един интересен факт от българската история, иначе известен на историците: СейгоЯмадзава е първият японски самурай, стъпил на българска земя по време на Руско-турската война 1877- 1878 г. В качеството си на пратеник на страната си в Руската армия той пристига у нас като наблюдател на военните действия. Тежките сражения и храбростта на воините от Съюзническата армия го мотивират да поиска разрешение за участие в битките. Ямадзава получава малък взвод и се бие за превземането на Плевен, а по-късно и на Шипка. Награден е с руски и румънски военни отличия, а след завръщането си в родината е произведен в чин полковник.
…Така към Формулата на Професора се добавя още една – формулата за приятелството между Япония и България.

15th Feb2018

СФФ 22: Акценти, част 4

by Черно и Бяло

Българското пълнометражно кино на XXII международен филмов фестивал София филм фест

XXII София филм фест = 22 български игрални филма!

На 13 февруари 2018, точно месец след празника на българското кино, се проведе специална пресконференция, посветена на българското пълнометражно кино, което ще бъде представено на 22-рия фестивал.

Защо? – Защото на 22-рия София Филм Фест ще бъдат показани 22 нови български пълнометражни игрални филма, произведени между март 2017 и март 2018.

22! – Такова количество филми не са били произвеждани от повече от 25 години насам! Очевидно нещо се случва. Българското кино не е това, което беше.

Кои са българските игрални филми на фестивала?

22-рият София Филм Фест се ще бъде открит на 7 март в Зала 1 на НДК с официалната премиера на най-новия игрален филм на Милко Лазаров – „Áга”. Представен като проект с работно заглавие „Нанук“ на София Мийтингс през 2014 година, където получи наградите на Mediterranean Film Institute и Synchro Film, Video & Audio, Vienna, отличен в Кан като проект с престижната награда „Кшищоф Кешловски“ на ScriptEast, „Áга“ ще закрие основната конкурсна програма на Берлинале 2018. Филмът е копродукция на България, Германия и Франция с главен продуцент Веселка Кирякова („Ред карпет“), която работи с Милко Лазаров от успешния му дебют „Отчуждение“, отличен с две награди от най-стария кинофестивал в света – Венеция.

В Международния конкурс са включени „3/4“ (2017), България-Германия на Илиян Метев и „Радиограмофон“ („Radiogram”, 2017), България-Полша на Рузие Хасанова.

Световна премиера в програмата на фестивала ще има филмът-омнибус „8’19″“, състоящ се от шест новели по разкази на Георги Господинов. Различните части са режисирани от Петър Вълчанов, Любомир Младенов, Надя Косева, Кристина Грозева, Владимир Люцканов и Теодор Ушев. Продуцент на проекта е Българската национална телевизия, изпълнителни продуценти са ВИП Медиа Филм (Владимир Люцканов и Тони Бачурова).

Детският филм „Смартфонът беглец“ на Максим Генчев, продуциран от „Амрита Арт“ – Златина Филипова, също ще бъде със световна премиера.

Със софийски премиери пред фестивалната публика ще бъдат представени „Моторът“ на Валентин Гошев (продукция на „Ars Digital Studio“ – Иван Тонев, с подкрепата на ИА „Национален филмов център“) и „Малко късмет за по-късно“ на режисьорите Александър Смолянов и Чавдар Живков (продуцент БНТ в копродукция с Фабриката ООД – Вера Шандел, с подкрепата на ИА „Национален филмов център“ и „Ню Бояна филм студиос“).

С прожекции във фестивалната програма ще бъдат представени и 15 игрални филми, които вече имаха своите премиери на голям екран в София и България. Това са: „Посоки“ на Стефан Командарев, „Кораб в стая“ на Любомир Младенов, „Дъвка за балончета“ на Станислав Тодоров – Роги, „12 А“ на Магдалена Ралчева, „Безкрайната градина“ на Галин Стоев, „Бензин“ на Асен Блатечки и Катерина Горанова, „Лили рибката“ на Ясен Григоров, „Секс академия – мъже“ на Георги Костов, „Трансгресия“ на Вал Тодоров, „Нокаут или всичко, което тя написа“ на Ники Илиев, „Воевода“ на Зорница София, „Привличане“ на Мартин Макариев.

„Бандит“ на Оги Стоилов/Август Кинг е в основната програма/извън конкурса, а „Възвишение“ на Виктор Божилов и „Вездесъщият“ на Илиян Джевелеков са и в Балканския конкурс.

Документалните премиери в програмата на фестивала включват 11 филма.

  • „Синко мой“ (България), режисьор Павлина Иванова (световна премиера),
  • „Нов живот“ (Канада-България), режисьор Стефан Иванов (световна премиера),
  • „Ненужен герой“ (България), режисьор Стефан Командарев (световна премиера);
  • „Мечтата на Николай“ (Белгия-България), режисьор Мария Карагьозова (национална премиера);
  • „Червено, твърде червено“ (Франция-България), режисьор Божина Панайотова (национална премиера, в Международния документален конкурс),
  • „Миниатюра за пиано“ (България), режисьор Елдора Трайкова (софийска премиера, в Международния документален конкурс);

както и софийските премиери на

  • „Изкореняване“ (България), режисьор Костадин Бонев,
  • „Симон срещу страха (Случаят Варсано)“ (България), режисьор Георги Тенев,
  • „К 22“ (България), режисьори Александър Крумов и Антон Богорисов,
  • „Студената война“ (България), режисьори Радослав Илиев и Ивайло Пенчев,
  • „Offline“ (България), режисьор Станислава Калчева.

Сред специалните фестивални прожекции са 5 копродукции с миноритарно българско участие и една пълнометражна анимация.

Сред тях е документалната мозайка-омнибус „Окупация 1968“ копродукция на Чехия, България („Агитпроп“), Русия, Полша и Германия, с която ще бъде закрита официалната програма на фестивала; също и предизвикателният „Да обичаш Пабло“ (Испания-България) на сценариста-режисьор Фернандо Леон де Араноа, копродуциран от Ню Бояна Филм Студиос и B2Y Productions. Ще бъдат представени още „Не ме докосвай“ (Румъния-Германия-Чехия-България-Франция), режисьор Адина Пинтилие, като филмът ще участва в Балканския конкурс на фестивала след премиерата му на Берлинале 2018; „Синът на София“, режисиран от Елина Псику – също филм в Балканския конкурс, след като спечели наградата за най-добър чуждестранен филм в Трайбека 2017 (копродукция на Гърция, България („Чучков брадърс“) и Франция); „Уестърн“ на Валеска Гризебах – копродукция между Германия и България („Чучков брадърс“), която беше сред трите филма, номинирани за Наградата LUX на Европейския парламент; както и анимацията „Произведено в Брахицера“ на режисьора Николай Тодоров.

Сред специалните събития на фестивала попадат и прожекциите на първия български дигитално възстановен филм – „Парчета любов“ на режисьора Иван Черкелов, с което ще бъден старт на пролетния семестър на „Европеско кино за учащи“. Със специална прожекция ще отбележим и една знаменателна годишнина – 10 години от премиерата на мащабната копродукция „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде“ (България-Германия-Унгария-Словения-Сърбия) на режисьора Стефан Командарев, единственият български филм, избран сред деветте претенденти за номинация за чуждоезичен Оскар на Американската филмова академия. В специалната програма с български филми, посветени на 1968 година, са включени прожекции на „Бялата стая“ на Методи Андонов, „Спомен за страха“ на Иван Павлов, и „Агресията“ на Анна Петкова.

Няма да пропуснем напомнянето, че през 2018 година темата на София Филм Фест, преплетена творчески във визията на фестивала, е свързана с избора на София за Европейска столица на спорта. Тази титла има за цел да популяризира активния начин на живот, като е поставен акцент върху масовия спорт и върху значението на спорта като приоритет в живота на хората. Този специален фокус присъства и във филмовата програма на фестивала чрез селекция от филми и събития на спортна тематика, а сред тях откриваме две емблематични български заглавия – „Стоичков“, посветен на най-популярния българин в света и режисиран от Борислав Колев, както и „Манчестър Юнайтед от Свищов“ на Стефан Вълдобрев.

На 22-рият София Филм Фест ще бъдат представени 46 български пълнометражни игрални и документални филма!

Българското пълнометражно кино на фестивала се представя в партньорство с ИА „Национален филмов център“ и с подкрепата на Обединена българска банка.

05th Feb2018

СФФ 22: Акценти, част 2

by Черно и Бяло

Номинираният за Оскар и носител на „Златен лъв“ Милчо Манчевски ще представи най-новия си филм „Бикини Муун“  на XXII София Филм Фест

Един от най-успешните режисьори на Балканите, носител на „Златен лъв“ от Венеция и номинация за чуждоезичен Оскар за „Преди дъждаМилчо Манчевски се завръща в София с най-новия си американски независим филм „Бикини Муун“.

 

Движейки се на ръба между реалното и въображаемото, между онова, което се случва в действителност и това, което ни се иска да бъде, петата кинотворба на известния македонски режисьор, живеещ от години в Ню Йорк, поставя сериозни теми, свързани с човешките ценности, етика и морал. Тази „модерна градска приказка“ използва изразните средства на документалистиката и поставя важния въпрос за начина, по който виждаме света чрез медиите и до колко истински, реалистично и с разбиране към хората е представен той.

 

През погледа на режисьора на документални филми Тревър и неговата приятелка Кейт, Милчо Манчевски разказва интригуващата история на Бикини Муун – жена с жив поглед, широка усмивка, смела, впечатляваща, но с видими ментални проблеми. Тя живее на улицата и по думите й се опитва да върне дъщеря си, настанена в дом за грижи към социално слаби хора. Двамата документалисти откриват Бикини в център за бедомници в Ню Йорк и искат да я върнат към нормалния живот. Докато й търсят жилище, двамата осъзнават колко сериозно и отчайващо е в действителност положението на Бикини. В крайна сметка Кейт и Тревър канят Бикини да живее заедно с тях в дома им, но са изкушени да използват историята й, за да пожънат успех в киното.

 

Милчо Манчевски е роден през 1959 г. в Скопие. Утвърждава се като фотограф и автор на експериментални филми, както и на награждавани музикални клипове за световни имена в музиката. След номинацията за „Оскар“ и „Златен лъв“ във Венеция през 1994 година, неговата творба „Преди дъжда“ е обявен за един от „най-добрите 1000 филма на всички времена“, като печели и още 30 приза от международни фестивали. След този световен успех Милчо Манчевски се премества да живее в Ню Йорк и става преподавател по режисура във Факултета за изкуства, кино и телевизия към Нюйоркския университет. Публиката на София Филм Фест познава и другите му три филма „Прах“ (2001), „Сенки“ (2007) и „Майки“ (2010), като последните два са копродукции с българско участие.

 

 

12th Dec2017

Кинопанорама „Италия днес“, 14–17.12.2017 г.

by Черно и Бяло

За трета поредна година Италианският културен институт организира Кинопанорамата „Италия днес“. Тя ще се състои от 14-ти до 17-ти декември в 5 български града: София – Дом на киното, Пловдив – Лъки Дом на киното,  Варна – Фестивален и конгресен център, Русе – Доходно здание и Бургас – Експо център Флора.

Както по традиция, малко преди Коледа Институтът ще предложи на зрителите “дегустация” на италианско кино, което обрисува съвременното италианско общество в многобройните му аспекти. Избраните филми подчертават характерните черти на италианската кинематография без реторичен филтър, но с иронична драматичност в комедията и верен, понякога дори горчив, анализ на обществото.

Един изключителен гост ще открие кинопанорамата: Карен ди Порто – режисьор и актриса в главната роля в лентата “Мария и Рим”. На 14 декември от 18.30ч. в Дома на киното именно нейният филм ще даде началото на филмовия маратон, който ще включва шест от най-новите италиански заглавия.

Заглавията

МАРИЯ И РИМ
Драматична комедия, 93 мин.
Реж. Карен ди Порто
Участват: Карен ди Порто, Андреа Планаменте, Бруно Павончело, Миа Бенедета, Даниела Вирджилио
В хаотичния Рим с неговата хилядолетна история, Мария с цялото си сърце иска да стане актриса. За да се издържа работи като „съдържател на ключове“, обикаляйки със скутера си целия град, за да настанява туристи в скъпи частни домове. Актрисата Карен ди Порто прави първи стъпки в режисурата, но вече е аплодирана на Празника на киното в Рим 2017.

 

НЕЩО НОВО
Комедия, 93 мин.
Реж. Кристина Коменчини
Участват: Паола Кортелези, Микаела Рамацоти, Едуардо Валдарнини, Елеонора Данко
Съвършено различни, Лучия и Мария са приятелки от години. Едната завинаги е приключила с мъжете, а другата не може без тях. Най-после Лучия среща идеалния мъж: красив, нежен, страстен, но и малко незрял. Двете жени решават да си вземат почивка и да захвърлят навиците, лицемерието и фалшивите митове, за да направят равносметка на живота си.

УШИ
Комедия, 90 мин.
Реж. Алесандро Аронадио
Участват: Даниеле Паризи, Силвия д‘Амико, Памела Вилорези, Иван Франек, Роко Папалео
Една сутрин Марчело се събужда с досаден шум в ушите. Бележка на хладилника гласи: „Починал е приятелят ти Луиджи. ПП: Взимам колата.“ Но кой е Луиджи? Така започва един трагикомичен ден в откриването на лудостта по света. Носител на две награди: най-добър италиански филм на фестивала за младо кино „Арка“ и най-добър актьор за Даниеле Паризи на конкурса NuovoImaie Talent Award.

ВСИЧКО, КОЕТО ИСКАШ
Комедия, 106 мин.
Реж. Франческо Бруни
Участват: Джулиано Монталдо, Андреа Карпенцано, Артуро Бруни, Виторио Емануеле Пропизио, Донатела Финокиаро.
Алесандро – буен и неук младеж, приема с неохота да придружава Джорджо, ведрия и забавен 85-годишен поет с привидни симптоми на Алцхаймер. По време на ежедневните им разходки, техните различия и първоначалната им дистанция позволяват и на двамата да намерят равновесие. Алесандро открива в него баща, излизайки от емоционалната клопка, в която живее от дете. Награден е със „Сребърна лента 2017“ за най-добър сценарий.

ДЕЦА НА НОЩТА
Драма, 85 мин.
Реж. Андреа де Сика
Участват: Винченцо Креа, Фабрицио Ронджоне, Лудовико Сучо, Юлия Собо, Луиджи Биньоне
„Вие сте управляващата класа на бъдещето, не го забравяйте!”, кънтят думите на директора в  престижния швейцарски колеж за деца на богаташи, в който царят железни правила, ограничения и дисциплина. Тук послушният Джулио среща Едо, антиконформист и бунтар. „Сребърна лента 2017“ за режисьорски дебют на Андреа де Сика, син на композитора Мануел и внук на големия Виторио де Сика.

АКАБАДОРА – ПОСЛЕДНАТА МАЙКА
Историческа драма, 97 мин.
Реж. Енрико Пау
Участват: Донатела Финокиаро, Бари Уард, Каролина Крешентини, Сара Серайоко, Анита Кравос
Края на 30-те: Анета е наследила от майка си съдбата да прекратява страданията на неизлечимо болните, отвеждайки ги в отвъдния свят. Когато се налага да напусне родното си място в провинция на о. Сардиния, тя открива, че  може да се откъсне от наложената й от архаичното общество роля, която всъщност никога не е желала. Филмът печели награди на Международния филмов фестивал в Кейп Таун 2017, на Фестивал на италианския филм 2017, на Международния фестивал в Шанхай и др.

Пълната програма на кинопанорамата можете да откриете на сайта на Института: www.iicsofia.esteri.it
Билетите са на цена от 3 лв. и могат да бъдат закупени на касите на кината.

13th Nov2017

Киномания 2017: Сред горещите заглавия в селекцията са и „Смъртта на Сталин” и „Сбогом, Кристофър Робин”

by Черно и Бяло

Най-горещите хитове от настоящата година може да намерят зрителите в програмата на Киномания.

В специалната рубрика „Фестивал на фестивалите” са включени актуалните заглавия от големите кинофоруми, като много от филмите вече са носители на престижни награди.

Такъв е „Борг/Макенроу”, който само преди няколко дни спечели Награда на публиката от фестивала в Рим. Както показва заглавието, филмът разказва за съперничеството между тенис легендите от 80-те години – спокойния Бьорн Борг и енергичния Джон Макенроу. Хамелеонът Шая Лабьоф е в образа на Макенроу, а Борг се играе от Сверир Гуднасон. В останалите роли са: Стелан Скарсгаард, Тува Новотни, Йън Блакман и Лео Борг.

Съвсем различни по темперамент, но безспорно най-добрите в света на тениса, двамата спортисти се изправят един срещу друг в един от най-паметните мачове в историята на играта. Освен спортна драма, филмът е и своеобразен психологически трилър, разкриващ вътрешните демони на двамата играчи и съпътстващата ги медийна истерия. „Борг/Макенроу” е в кино „Люмиер Лидл” на 18 ноември от 18:45 часа.

Сред интригуващите заглавия в програмата е и „Смъртта на Сталин”, пресъздаващ последните дни на съветския диктатор

Йосиф Сталин и хаосът, настъпил сред обкръжението му след неговата смърт. Филмът е с цели 13 номинации на Британските независими филмови награди, които станаха ясни преди броени дни – за най-добър филм, режисура, поддържащи актьори на Стийв Бушеми и Саймън Ръсел Бийл, поддържаща актриса на Андреа Райзбъро, сценарий, монтаж, музика, сценография, костюми, грим и прически, ефекти и кастинг.

Продукцията е на режисьора Армандо Янучи, в образа на Сталин влиза Ейдриън Маклафлин, участват още: Стийв Бушеми, Саймън Ръсел Бийл , Пади Консидайн, Рупърт Френд, Джейсън Айзъкс, Олга Куриленко, Майкъл Пейлин, Андреа Райзбъро, Джефри Тамбър, Дърмът Краули, Джералд Лепковски, Ейдриън Маклафлин.

След като параноичният диктатор внезапно умира, това отприщва вълна от борба за власт, корупция и интриги сред приближените му „лакеи”. Зрителите могат да видят филма на 1 декември от 20:45 часа в кино „Люмиер Лидл”.

Друго хитово заглавие от 2017 г., също номинирано за Британските награди (за поддържаща актриса на Кели Макдоналд) е филмът Сбогом, Кристофър Робин“, разказващ за създаването на любимата на поколения читатели книга „Мечо Пух” от драматурга Алън Александър Милн. Произведението се появява вместо антивоенната книга, която първоначално авторът е смятал да напише. Той се поддава на молбите на своя син Кристофър Робин да разкаже оригинална история. Книгата става изключително популярна и се оказва точно това, от което се нуждае изтерзаната след Първата световна война нация. Но простичките и дълбоки истини и мъдрост в нея, както и ценностите, които защитва, я правят актуална и до днес.

Може да видите филма в кино „Люмиер Лидл” на 18 ноември от 18:45 часа.

Цялата програма на КИНОМАНИЯ може да откриете на kinomania.bg

КИНОМАНИЯ е част от Календара на културните събития на Столична община за 2017 г.

12th Nov2017

Киномания 2017: киното на Русия

by Черно и Бяло

Скандалният „Матилда” и ощетри интригуващи филма са руските предложения

Вече покрилият се със скандална слава филм „Матилда” на режисьора Алексей Учител ще можем да видим на Киномания 2017 г. Прожекцията е на 18 ноември, 19:00 часа в зала 1 на НДК.

Филмът проследява любовната афера на бъдещия император Николай II с красивата балерината от полски произход Матилда Кшесинская. Когато бащата на Николай – император Александър III умира, синът му осъзнава, че свободата да обича, когото иска е приключила. Официалният период на траур още не е отминал, когато вдовицата на императора урежда брака на цар Николай с принцеса Аликс фон Хесен-Дармщад.

Филмът е заснет сред красивите есествени декори на Санкт Петербург, а в ролите са: Ларс Айдингер, Михалина Олшанска, Данила Козловски, Луизе Волфрам, Ингеборта Дапкунайте, Сергей Гармаш, Григорий Добригин, Евгений Миронов, Виталий Коваленко.

„Матилда” разбуни духовете в Русия и доведе до множество забрани и актове на насилие от редица православни активисти, твърдящи, че филмът петни името на монарха, който е свален от власт по времето на Октомврийската революция от 1917 и убит от болшевиките, а после канонизиран за светец от Руската православна църква.

Друг филм за саможертвата и лишението , в който също става въпрос за балерина, е „Болшой”, който ще видим на 26 ноември от 13:30 часа в кино „Люмиер Лидл”. Съвсем млада балерина се подлага на жертви и унижения, за да сбъдне мечтата си – да играе на сцената на Болшой театър. Дейстивето във филма се развива на фона на великолепната музика на Чайковски, а персонажите са изиграни от истински балерини.

Режисьор на „Болшой” е Валерий Тодоровски, участват: Маргарита Симонова, Алиса Фрейндлих, Валентина Теличкина , Александър Домогаров, Анна Исаева , Никола льо Риш, Андрей Сорокин , Ирина Савицкова.

Ерата на първите” пък разказва за съветския космически полет от 1965 г., при който легендарният космонавт Алексей Леонов осъществява първото излизане на човек в открития Космос. Всичко сякаш върви по план, но внезапно радиовръзката е прекъсната…Филмът е дело на режисьора Дмитрий Кисельов, а в образите влизат: Евгений Миронов, Константин Хабенски, Владимир Илин, Анатолий Котеньов, Александра Урсуляк, Елена Панова, Валерий Гришко, Авангард Леонтиев. Филмът може да се види на 18 ноември от 12:30 часа в кино „Люмиер Лидл”.

Сред руските заглавия в селекцията на Киномания е и „Pro любов. Само за възрастни” на колектива от режисьори: Павел Руминов, Наталия Меркулова, Алексей Чупов, Нигина Сайфулаева, Евгений Шелякин и Резо Гигинеишвили. Филмът е продължение на касовия хит “Про Любов” и разказва различни кратки истории за любовта – този път с фокус не

как да я открием, а как да задържим любовта. Дали с добрина, дали с готвене, дали чрез сексуални практики или размяна на партньорите…

Във филма участва талантливият американски актьор Джон Малкович, а в останалите роли са: Фьодор Бондарчук, Анна Михалкова, Ингеборга Дапкунайте, Гоша Куценко, Виктория Исакова, Равшана Куркова, Максим Матвеев.

„Pro любов. Само за възрастни” ще има само една прожекция в рамките на Киномания – на 19 ноември от 18:15 часа в кино „Люмиер Лидл”.

Цялата програма на КИНОМАНИЯ може да откриете на kinomania.bg

23rd Oct2017

„Любимата формула на… Япония”

by Черно и Бяло

Формулата се нарича „Ваятели на красота – с изящна простота!” Преди 28 години си позволих с тези мои думи на преклонение да поздравя първите Дни на японската култура у нас. Интересувам се и се опитвам да изучавам Страната на изгряващото слънце. Имах късмета и щастието да посетя за десет дни моята обичана, бленувана Япония и нейните жители: съвестни, деликатни, дисциплинирани, всеотдайни. Те вършат своята работа или определена дейност с мисълта „искам”, а не „трябва”. Народопсихология, коренни традиции, национален характер, социален статус, богат духовен мир. Акуратност, стигаща до съвършенство. Изящни и трудолюбиви! Японците имат специални глаголи ваби и саби- наблюдавам, любувам се, съзерцавам природата, красотата наоколо.
Дълбок поклон и благодарност към създателите на брилянтната екранизация „Любимата формула на Професора” по едноименния шедьовър на Йоко Огава. Скъпи приятели от Синелибри, уважаема г-жо Вагенщайн, моята най-гореща признателност за затрогващия красив филм и за цялата ви възхитителна програма. Вдигнахте много високо летвата!
Написах тези редове, защото според мен историята на професора е не само блажено вълшебство, но и дълбока философия – с едно простичко обяснение в любов към живота, природата и разбира се, към математиката.

Не съм прочела все още романа, ще бъде поредната наслада. Колко е хубаво и драматургично защитено – режисьорът Такаши Коидзуми е и сценаристът на магическия сюжет. Да, съществува любимата формула на Професора, разкрива я пред учениците си порасналото вече момче Рууто, негов възпитаник. Гледането на филма е истинско удоволствие- всеки кадър блика от мъдри „формули” в математиката и в живота. На пръв поглед няма никакви сложни препратки и „нареждане на пъзела”. След претърпяна катастрофа, паметта на блестящия математик трае само 80 минути. И се налага той да пита, разпитва и повтаря всеки път едно и също. Така задава въпроса и на новата си домашна помощница:”Кой номер обувки носите” – „24-ти” – е отговорът на младата жена. Не се наемам да правя математически обяснения и изводи, а да припомня неписани правила и житейски мъдрости на този изумителен народ, който твърди: „Всеки ден е хубав ден” и „Повтарянето на едни и същи дейности води до хармония , а тази хармония носи щастие на всеки по своему…” За мен това е прозрението от чудодейния филмов разказ. И от вълнуващите думи на Професора: „Истинските важни неща трябва да се гледат със сърцето… Вечната истина е невидима. Можеш да я носиш в сърцето си.” Всеки кадър е фреска, красив пейзаж, изящество в унисон с природата! Забележителна естетика и висше операторско майсторство! Тръпка в унес за съвършенство… Детайлите обрисуват емоционално духовността на тримата герои в тяхното съпричастие, човешка привързаност и топлота. Силата на приятелството сплотява и съгражда, а математиката се превръща в сияйна вселена от знаци и … поезия. Прелестен „герой” е мелодичната завладяваща музика, която се усеща ненатрапчиво и въздейства до болка. „Любимата формула на Професора” е уникален филм, роден от красотата и мъдростта на Япония.

Мариана Енева

17th Feb2017

СФФ 21: Премиерите през тази година

by Черно и Бяло

Преди главната пресконференция на 23 февруари от организаторите на XXI СФФ, ще ви разкажем за част от специалните филмови премиери и гостите на фестивала.

„Императорът” на Люк Жаке със специална премиера на София Филм Фест

Филмът е продължение на прочутия документален епос „Походът на императорите”

Люк Жаке покори света с епоса „Походът на императорите”, носител на Оскар за 2005 година, превърнал се в една от най-успешните документални продукции на всички времена и в боксофис хит с приходи над 127 милиона долара. Най-новата творба на режисьора отново е посветена на императорските пингвини в Антарктида. Само след месец неговият нов филм ще бъде показан за първи път във Франция, а в програмата на София Филм Фест 2017 ще бъде представен на специална гала-прожекция „Природата говори”.
Заснет в Антарктида миналата зима в хода на дълго подготвяна експедиция,  „Императорът” („Lempereur) предлага на зрителите уникални кадри от дебрите на световния океан, благодарение на екипировката на специална подводница и безкрайно красиви кадри от въздуха, уловени с дрон. Разказът е за един млад пингвин, на прага на първото си пътуване, който чува мистериозен зов, каращ го да напусне дома си и да поеме към все още неизвестното приключение през ледовете на континента. Негов другар в пътешествието е опитен, възрастен пингвин (на 45 години!), чрез чиито образ Жаке умело извиква спомени, съмнения и страхове, които вероятно са част от познатия път на всички поколения пингвини – към единствената възлюбена, към инстинкта за създаване на поколение, към зова на природата…

Сигурно човекът ще си остане единственото живо същество на тази планета, което притежава разум и въпреки него продължава да разрушава безогледно собствения си естествен дом. Природата говори, но никой от нас не си прави труда да се вслуша в нея…

Джон Савидж ще бъде специален гост на 21-вия София Филм Фест

Американският актьор ще получи Наградата на София на Столичната община за своя принос към изкуството на киното

„Where do I go? Follow my heartbeat Where do I go? Follow my hand Where do they lead me? And will I ever discover why I live and die?…”
Няколко поколения помнят този рефрен, изпълнен от Клод Хупър Буковски в епохалния мюзикъл „Коса”. През 1979 година творбата на Голт Макдермот, Джеръм Рагни и Джеймс Радо е увековечена във филма на Милош Форман, а ролята на чистата, наивна душа Клод е поверена на Джон Савидж.

Прочутият американски актьор е роден на 25 август 1949 година в Лонг Айлънд, Ню Йорк, САЩ. Той учи в Американската академия за сценични изкуства. Дебютира на Бродуей с участието си в мюзикъла „Цигулар на покрива”; при все че е дубльор на един от главните герои, получава шанс за изява. В годините между 1972 и 1975 участава в редица филми, прави телевизионно шоу и играе три години на театрална сцена в Чикаго, където печели Drama Circle Awards за сценично си изпълнение на Били Бибит в пиесата „Полет на кукувиче гнездо”. Впоследствие се премества в Лос Анджелис – играе в пиесата „Ерик” с Марк Хамил и Патриша Нийл, а след това е избран за ролята на Боби в продукцията на Дейвид Мамет „American Buffalo”, режисирана от Улу Гросбард.

Големият пробив в киното за Джон Савидж идва с участието му в „Ловецът на елени” (1978) – в ролята на американския войник Стивън, завърнал се от войната във Виетнам без краката си, измъчван от жестоки морални и психологически травми. Филмът на режисьора Майкъл Чимино е големият победител на 51-вите награди „Оскар” с номинации в 9 категории и спечелени 5 статуетки, между които за най-добър филм и за най-добър режисьор на Майкъл Чимино, който получава и „Златен глобус” за „Ловецът на елени” – безспорно един от най-великите филми в историята на американското кино.

Следващата година – 1979 е още по-успешна за актьорската кариера на Джон Савидж – Милош Форман му поверява незбравимата роля на Клод Хупър Буковски в хитовия мюзикъл „Коса”. Савидж участва и в адаптацията на режисьора Харолд Бекер „The Onion Field” по романа на Джоузеф Уамбо. Следват много различни предизвикателства – героите му са оцелял след опит за самоубийство във филма на Ричард Донър „Inside Moves” (1980), отмъстител за смъртта на съпругата си в източния блок преди падане на Берлинската стена в „Аматьорът” (1981), верен на ученическата си любов бивш военнопленник в „Любовниците на Мария” (1984) на режисьора Андрей Кончаловски, където си партнира с Настася Кински. Следват звездните изяви в „Салвадор” (1986) на Оливър Стоун и в „Кръстникът 3” (1990) на Франсис Форд Копола.

В края на 80-те и началото на 90-те години на миналия век, Джон Савидж демонстрира своята политическа и гражданска позиция като активно се включва и работи заедно с Нелсън Мандела в анти-апартейд движението в Южна Африка. Но това не му пречи да продължава работата си като актьор и да изгради много успешни филмови и телевизионни роли; включва се и в продуцентския екип на „Малкълм Х” на Спайк Лий. Незабравими са и персонажите му в „Тънка червена линия” (1998) на Терънс Малик, в „Писмо в бутилка” (1999) на Луис Мандоки, в „Красавецът Хари” (2009) на Бети Гордън и „Прикритието” (2008) на Брайън Джун. Повече от запомнящи се са героите му в сериала „Тъмният ангел” (2000) на Джеймс Камерън и в успешната HBO поредица, създадена през 2003 година – „Карнавал”.

Извън многобройните си (над 200!) филмови, театрални и телевизионни роли, Джон Савидж се изявява също като продуцент и композитор.

На предстоящото издание на 21-вия Международен София Филм Фест, Джон Савидж ще представи на българските зрители филма с негово участие „Завръщане” (2017) на сръбския режисьор Предраг Якшич – една история за човек, който намира обратно пътя към родния си град след 40 години отсъствие, за да разбере, че е останал сам. Американските му приятели го следват, за да го върнат обратно, и така едно малко селце във Войводина се изпълва с живот и хора, както никога досега.

* * *

Фестивалната публика ще има удоволствието да види отново и култовите филми „Ловецът на елени” и „Коса”, представени лично от ДЖОН САВИДЖ на 11 март, събота. Предвидена е и специална среща със звездата в съботния ден, в Дома на киното – превърналото се в традиция със запазена марка „София – Град на киното” ИНТЕРВЮ с АВТОГРАФ!

Най-новият филм на Иглика Трифонова „Асансьор за пациенти” – с премиера на 21-вия София Филм Фест!

„Актьорите са не само интерпретатори, а и обекти на изследване – същински герои!”

В най-новата творба на един от най-талантливите български режисьори Иглика Трифонова „Асансьор за пациенти” (2017), който ще има своята премиера по време на 21-вия София Филм Фест, е представена историята на двама пациенти, чиято кратка среща в един болничен асансьор може да се окаже съдбоносна…

 След работата по предишния си филм „Прокурорът, защитникът, бащата и неговият син”, където никой от актьорите не играе на собствения си език, Иглика Трифонова разказва: „Това налагаше педантично придържане към текста и стремеж да изглежда сякаш репликите се раждат в момента, без възможност за каквато и да е импровизация. Докато в „Асансьор за пациенти” си позволих работа с актьорите в изцяло импровизационен режим. Работихме в голяма възбуда и решихме да отидем още по-далеч – всеки от актьорите вложи в ролята си нещо лично. Получи се особено, интимно вграждане в драматургията на филма. Актьорите са не само интерпретатори, а и обекти на изследване – същински герои…” И добавя: „Когато гледам тези моменти, аз се вълнувам. Винаги ще съм дълбоко благодарна на актьорите си за това доверие и съучастие. И винаги се питам – ще открие ли публиката личните моменти? Щастлива бях да работя с известни творци като Христо Гърбов, Светлана Янчева, Бойка Велкова, Ангелина Славова, Йордан Биков и с младите актьори Слава Дойчева, Мак Маринов, Александър Бенев и Тихомир Паунов. Нямам търпение да споделя с публиката актьорското присъствие на тези талантливи хора…

Дългогодишният продуцент на филмите на Иглика Трифонова – Росица Вълканова, която участва на София Филм Фест и с „Безбог”, пълнометражният дебют на Ралица Петрова, спечелил голямата награда на фестивала в Локарно, за пореден път застава безусловно зад сценария на Иглика Трифонова. Оператор е Крум Родригес, а музиката е дело на Васил Гюров.

Премиерата на „Асансьор за пациенти” е на 10 март в кино „Люмиер”.

10th Feb2017

СФФ 21: Март е пролет, март е кино!

by Черно и Бяло

Всяка година стартира с мисъл за нещо ново, амбиция да откриеш нови посоки, нови места, нови измерения… За екипа на София филм фест всяка година стартира с мисълта за новата програма – и всички онези страхотни, премиерни, важни и интригуващи филми, които имаме шанса да споделим с публиката. Март е месецът на „творческия град на киното” София, когато зрителите празнуват своите срещи с филмите на София Филм Фест. През 2017 това ще се случи за 21-ви път!

Международният филмов фестивал СОФИЯ ФИЛМ ФЕСТ (Sofia International Film Festival), извоювал с годините признанието на световната кинообщност, акредитиран от FIAPF и включен в класацията на сп. „Variety” с 50-те световни топ-фестивала като значим кинофорум в Централна и Източна Европа, ще се срещне за 21-ва поредна година с вярната си публика и многобройните международни гости – в София през МАРТ ще бъдат представени най-актуалните творби от световното и българското кино.
Фестивалът се организира от Арт Фест под патронажа на Столична община, в партньорство с Министерство на културата, Националния филмов център и Националния дворец на културата, с подкрепата на програмата Творческа Европа (Creative Europe) на Европейския съюз, национални и чуждестранни културни институти, спонсори, партньори и приятели.
Официалното откриване на 21-ия София Филм Фест е на 9 март. Церемонията по награждаването ще се състои на 18 март. Програмата на фестивала, заедно с традиционните издания в Бургас, Пловдив и Варна, ще продължи до 31 март. Специална програма в Дома на киното, свързана с ретроспективи и други събития, ще „подгрее” фестивала от 1 март. Програмата съдържа повече от 150 пълнометражни игрални и документални заглавия, както и над 20 късометражни филма.

Билети

Знаете как да стигнете до всички творби в програмата ни – БИЛЕТ в КЕН е Вашият сигурен пропуск за Света на киното през Март! За четвърта година той ще е отново навсякъде около Вас – седмици преди началото на фестивала! Ще откриете своя БИЛЕТ за КИНО на местата, на които пазарувате, в магазини за подаръци, книжарници, барове и още много локации, където дори не предполагате…

За ВТОРА, поредна година Лидл България е ГЕНЕРАЛЕН СПОНСОР на София Филм Фест. Партньорството е отражение на цялостната политика на компанията да подкрепя българската култура и изкуство.

 За 14-и път ще се проведе конкурсът за Наградата Джеймисън за български късометражен филм (JAMESON SHORT FILM AWARD). Победителят ще бъде определен от Международното жури на фестивала. Тази награда традиционно провокира много млади кинематографисти в България да представят своите филми и специално да създадат творби за участие. От 2003 г. носители на наградата са били Иван Русев, Светла Цоцоркова, Драгомир Шолев, Андрей Цветков, Николай Тодоров, Петър Вълчанов, Борис Десподов и Андрей Паунов, Николай Василев, Павел Веснаков, Неда Морфова, Кольо Карамфилов, Антония Милчева, Тома Вашаров. Много от наградените и номинираните режисьори впоследствие създадоха филми, взели участие на престижни международни кинофоруми.

През 2017 година селекционната комисия е в състав Кристина Грозева – режисьор, Иван Бърнев – актьор, Александър Станишев – оператор, Анастас Пунев – киноспециалист, Тома Вашаров – режисьор, носител на наградата JAMESON за 2015 година. Те определят 12-те финалисти от кандидатствалите над 60 филма. Наградата е на стойност 6 000 евро, осигурена за поредна година от Jameson Irish Whiskey, и ще бъде връчена на режисьора на филма-победител.

Представяме на вашето внимание някои от акцентите на СФФ 2017:

За 15-и път международно жури ще определи фаворита за Голямата награда в конкурса за първи или втори игрален филм „София – град на киното”, съдържаща парична премия от 7000 евро, осигурена от Столична община.

Сред конкурсните филма са:

  • „Безбог” („Godless”, 2016) – България-Дания-Франция, режисьор Ралица Петрова
  • „И после светлина” („Light Thereafter”, 2017) – България-Белгия, режисьор Константин Божанов
  • „Христо” („Hristo”, 2016) – България-Италия, режисьори Григор Лефтеров и Тодор Мацанов
  • „Сняг” („Snow”, 2017) – Турция, режисьор Емре Ердогду
  • Moon Dogs” (2016) – Великобритания, режисьор Филип Джон
  • „Къща без покрив” („Haus Ohne Dach”, 2016) – Германия-Ирак-Катар, режисьор Солин Юсеф
  • „Реквием за госпожа Й.” („Requiem for Mrs.J”, 2017) – Сърбия, режисьор Боян Вулетич

В трите български филма нашата страна е копродуцент- дава възможността на българския креатив да има голям принос. Така се създават връзки и контакти с професионалисти. Известният наш режисьор Стефан Командарев, продуцент на „Кучета” – на режисьора Богдан Мирика, с участието на Франция, Румъния, България, Катар, сподели за новия си филм- разказ на шестима таксиджии: „…стана възможен, копродукция България, Германия, Македония. Даваме, но и на нас ни дават.”

София Филм Фест се открива на 9 март в Зала 1 на НДК с официалната премиера на най-новия игрален филм на творческия тандем Петер Бросенс и Джесика Удуърт – „Белгийският крал”. Мащабната копродукция между Холандия, Белгия и България имаше своята премиера в конкурсната програма „Хоризонти” на най-стария филмов фестивал в света – Венецианският. Филмът почти изцяло е заснет в нашата страна, като български продуценти са Арт Фест – Мира Сталева и Стефан Китанов. Българското финансиране на „Белгийският крал” е осигурено от ИА „Национален филмов център”. Проектът е подкрепен от филмовите фондове на Белгия и Холандия, Евроимаж и Програма МЕДИА на Европейския съюз. „Белгийският крал” всъщност е пародия на документален роуд муви, разказващ за своенравен монарх, който предприема авантюристично пътешествие през Балканите на път към своето разпадащо се кралство. В главната роля е актьорът Петер Ван ден Бегин („Петият сезон”). Останалите роли се изпълняват от Брюно Жорис („Петият сезон”), Титус де Воогт („Steve + Sky”) и Люси Дебе („Melody”). Нина Николина играе българската фолклорна певица Ана, която спечелва сърцето на белгийския крал, а Валентин Ганев е зам. шефът на турските тайни служби. В „Белгийският крал” участва истински български фолклорен ансамбъл с певици от най-известните български хорове – „Мистерията на българските гласове”, „Филип Кутев”, квартет „Славей” и други.

Изминалата 2016 година доказа за пореден път от какво голямо значение за развитие на родната киноиндустрия е участието на България в международни копродукции – това е прекрасна възможност за страната ни да бъде представена на филмови фестивали от световна величина. Пример за такъв филм, представен в конкурсната програма „Особен поглед” в Кан, е „Кучета” на румънския режисьор Богдан Мирика, „обещаващ дебют, който умело смесва криминалния жанр с елементи от уестърна, представяйки конфликти в съвременна Румъния”. Творбата е копродукция между Фpанция, Рyмъния, Бългаpия и Катар, като продуценти от българска страна са Стефан Командарев и Катя Тричкова („Арго филм”), а продукцията е осъществена с подкрепата на ИА „Национален филмов център”.

Един от основоположниците на Новата вълна в румънското кино Кристи Пую ще бъде президент на Международното жури, което ще определи носителя на Голямата награда „София – град на киното”. Режисьорът лично ще представи пред българската публика най-новия си филм „Сиераневада”, както и още две свои творби – „Аврора” и легендарният „Смъртта на господин Лазареску”, стартирал от София Мийтингс и привлякъл вниманието на световната кинообщност върху румънското кино.

В рубриката „Големите награди” традиционно включваме филми, спечелили най-важните призове от водещите кинофестивали в света. Сред заглавията в програмата са „Аз, Даниел Блейк” на Кен Лоуч („Златна палма”, специалната награда на Екуменическото жури, „Кучешка палма” – Кан ’16, Локарно ’16 – Наградата на публиката); „Тони Ердман” на Марен Аде (с номинация за чуждоезичен „Оскар”, Наградата LUX на Европейския парламент за 2016 година, с пет награди на Европейската филмова академия, сред които и приза за най-добър филм); The Woman Who Left на Лав Диаз („Златен лъв” от Венеция ’16); Its Not The Time of My Life на Саболч Хайду („Кристален глобус” от Карлови Вари ’16), който ще бъде представен лично от неговия режисьор, актрисата Оршоя Тьорок-Илеш и продуцента Андраш Мухи; „Най-щастливият ден в живота на Оли Маки” на Юхо Куосманен (Голямата награда в конкурса „Особен поглед” в Кан, наградата на FIPRESCI за Европейско откритие на Европейската филмова академия) и още много други.

Сред гала-премиерите на 21-вия София Филм Фест ще бъдат още и най-новия филм на Паоло Вирдзи „Лудетини” („Like Crazy”), както и продължението на прочутия документален епос „Походът на императорите” – „Императорът” („L’empereur”) на Люк Жаке.

В „Киното днес – големите майстори” отново ще предложим на публиката най-новите филми на утвърдени имена от световното кино, повечето от тях отличени с престижни международни награди. В програмата присъстват заглавия като „Рай” на Андрей Кончаловски (с награда за най-добър режисьор от фестивала във Венеция’16); „Франц” (Frantz) на френския майстор Франсоа Озон, под чиято режисура Паула Беер спечели наградата за най-добра млада актриса във Венеция ’16; „Другата страна на надеждата” (The Other Side of Hope) – най-новият филм на легедарния финландски режисьор Аки Каурисмаки ще бъде представен в България непосредствено след премиерата му в програмата на Берлинале ’17; „Сладки сънища” (Sweet Dreams) на Марко Белокио, „Непознатото момиче” (The Unknown Girl) на братя Дарден, „Земя на боговете” (Dev Bhoomi) на Горан Паскалевич, също ще се срещнат с публиката у нас след като привлякоха вниманието на зрители и киноспециалисти в Кан, Торонто и други престижни фестивали по света. Прочутият сръбски режисьор ще бъде един от специалните гости на София Филм Фест 2017.

Разбира се, това не е всичко – ще има още много детайли по филмите и програмата, които да споделяме с Вас и през февруари!

По традиция в рубриката „Ново българското кино” ще бъдат представени игралните филми, завършени след март 2016, и документални премиери. Очаквайте рекордно количество български филми на фестивала, повечето от които премиерни! Българската програма е с подкрепата на Обединена българска банка.

Балканският конкурс ще включва топ-заглавия от региона, а в партньорство с „Домейн Бойар” за шеста поредна година ще представим кино-гурме програма.

Ето и ВАЖНАТА НОВИНА в днешния ден – София Филм Фест ще отдаде почит към ролята и значимостта на жената творец в киноизкуството. Няколко знаменити жени на българското и световното кино ще получат Наградата на София на Столична община. Сред тях е световно признатата българска документалистка Адела Пеева, която тази година празнува 70-годишен юбилей и 45 години творческа работа. Адела е носител на многобройни престижни национални и международни награди и е единственият режисьор в българското кино с две номинации за Наградата на Европейската филмова академия за документален филм за „Чия е тази песен” и „Развод по албански”.

На XXI София Филм Фест се очакват над 250 чуждестранни гости. Голяма част от тях ще дойдат специално за 14-ото издание на София Мийтингс, което по традиция ще събере европейския елит във филмовата индустрия. Проектите за първи, втори и трети игрални филми ще бъдат представени пред професионална публика – представители на филмови фондове и институции, продуценти, дистрибутори, разпространители, журналисти. Родните и регионалните филми ще бъдат прожектирани пред фестивални селекционери и сейлс компании. Партньори на София Мийтингс са: Producers Network, Cannes Market, Crossroads, Mediterranean Coproduction Market, Mediterranean Film Institute, Moscow Business Square, EAVE, Hungarian Filmlab, Focusfox Studio (Унгария), Synchro Film, Video & Audio (Виена), Yapimlab (Турция), Medienboard Berlin-Brandenburg, MDM, FilmFestival Cottbus, Connecting Cottbus, Фондация Робърт Бош, Ню Бояна, Europa Distribution, Europa Cinemas.

За поредна година фестивалните прожекции са предвидени в НДК-Зала 1, Кино Люмиер, Дома на киното, кино Одеон, Euro Cinema, културен център „G8”, Зала „Славейков“ на Френския културен институт, Културен център на Софийския университет „Св.Климент Охридски”, кино „Влайкова”, CINEMA CITY Mall of Sofiа, CINE GRAND City Center Sofia, ARENA Deluxe Bulgaria Mall и.

Основните цени на билетите са 8,00 / 6,00 лв. 

  • Кои ще бъдат филмите в международните конкурси?
  • Кои ще бъдат 12-те претендента за Наградата Jameson?
  • Кои режисьори ще представят лично филмите си в София?
  • Кои ще бъдат членовете на международните журита?
  • Какви извънредни музикални събития сме предвидили?
  • Коя държава ще бъде на фокус тази година?
  • Какви съвместни събития с Гьоте-институт да очаквате?

36 са дните, които остават до 9 март – бъдете сигурни, че ще научите отговорите на тези и още много други въпроси!

Адела Пеева ще получи Наградата на София на Столичната община за своя принос към изкуството на киното

Преди броени дни Адела Пеева отбеляза своя 70-годишен юбилей. 45 години от житейския й път са посветени на киното.

Нейните документални творби „Чия е тази песен?” (2003) и „Развод по албански” (2007) и до днес са единствените български филми с номинации от Европейската филмова академия (EFA) за най-добър документален филм.

Адела Пеева е от онези смели творци, които успяват да претворят човешката история в кинодокумент на времето, да открият уникални съдби и да ги претворят в увлекателен разказ, който да трогне зрителите… Сред многобройните си документални филми, Адела Пеева има и игрален филм – „Съседката” (1988), избиран на два пъти от зрителите на БНТ за един от 50-те любими български филми в класация 50 години БНТ, както и един от стоте любими български филма в класацията по повод 100-годишнината на българското кино.

Адела Пеева е родена в Разград. Завършва кино- и телевизионна режисура в Академията за театър, филм, радио и телевизия в Белград през 1970 г. Работи  за телевизионни програми като режисьор в бивша Югославия. След завръщането си в България, тя е ангажирана с проекти като режисьор в Студия за документални филми „Време” и реализира над 50 филма. „Майки” (1981), удостоен с награда „Сребърен Ритон”, и „В името на спорта” (1983), носител на Наградата на критиката на Националния фестивал за неигрални филми „Златен Ритон” в Пловдив, са забранени от властите и излизат на екран едва след промените през 1989 година, когато са показавани многкратно у нас и в чужбина.

(Бележки на редактора Мариана Енева.По онова време на забранените филма се роди и действа родолюбивата програма „Кино и училище”. Тогава работех като киноспециалист във Второ ЕСПУ „акад. Емилиян Станев. , където учениците от първи до 11 клас гледаха умно и стойностно кино , участваха в кръжоци и притежаваха първата видео система „Уматик”. С горен курс организирах вълнуваща среща с Адела Пеева и децата с удоволствие и интерес изгледаха забранените й филми „Майки”, „За хората и платната”,  „В името на спорта”. След прожекцията дълго разговаряха с режисьорката и задаваха въпроси… Колкото до игралния филм „Съседката”, направих репортаж, още когато се снимаше  в Кюстендил- имах късмета да интервюирам Велко Кънев, светла му памет, Калин Арсов и самата Адела Пеева. Радвам се за наградата и за признанието на талантливия творец. Тя отдавна заслужава тази почест!)

„Правенето на самия филм и това, че даваш думата на хора, на които никой не им я е давал преди, действа като катарзис. И за мен, и за тях. Така че след това аз се чувствам добре. Изпълнила съм нещо, което е трябвало да направя.”

След 1991 година режисьорката създава продуцентска къща „Адела Медия”, която реализира над 30 документални филма в сътрудничество с партньори от Германия, Холандия, Швейцария, Финландия, Дания, Белгия, Швеция и Турция и телевизионните канали ZDF/ARTE, RBB/ARTE, RTBF, WDR, YLE/TV1, TV-Facta, Synevizion Film. Адела Пеева не спира да работи активно по различни идеи за филми, които получават подкрепа от програмите Eurimages, Media Plus Programme, Програма МЕДИЯ, Фондацията KulturKontakt Austria, от фонда Jan Vrijman, фонда за документално кино СОРОС.

Сред документалните проекти, реализирани от „Адела Медия”, са „Къща върху камък, къща върху пясък” (1998), „Излишните” (1999), създадени с финансовата подкрепа на Национален филмов център и в партньорство с чужди компании.

Със сигурност едно от най-емблематичните заглавия с авторския подпис на Адела Пеева е филмът „Чия е тази песен?” (2003) – копродукция на България, Германия, Белгия, Финландия, Дания и Холандия, получил номинация на Европейската филмова академия за най-добър документален филм за 2003 година. „Чия е тази песен?” е представен в програмите на 50 международни филмови фестивали, между които „Трайбека” в САЩ и IDFA в Холандия, отличен е със 17 национални и международни награди. Голям е успехът и на следващия филм на режисьорката – „Развод по албански” (2007), с над 30 фестивални участия у нас и в чужбина, удостоен с 12 награди.

Всеки филм, всеки проект е съдба за себе си. Когато започвам да правя документален филм, аз се ръководя от максимата, която научих още в Академията в Белград – „ако направиш един лош филм, след това няма да има друг!” Принципът беше такъв – всеки филм трябва да стане добър, защото струва пари, ако не шансът ти да продължиш със следващ проект, е малък! С тази философия се върнах в България. И наистина всеки филм, който започвам, се оказва предизвикателство, което ме води по пътя

През 2010 година Адела Пеева завършва филма „Кметът”, показан с голям успех на София Филм Фест (носител на Наградата на град София за ярко постижение в областта на киното, Награда за режисура на фестивала „Златен ритон”, Наградата за най-добър документален филм на Българската филмова академия), а през 2013 година е готов „В търсене на Списаревски”.

През 2011 година Адела Пеева е специален гост на Фестивала в Кан, като един от 20-те изтъкнати европейски режисьори, поканени за честването „20 години програма МЕДИА”. Българската документалистка е член на Европейската филмова академия (EFA) и на Изпълнителния комитет на Федерацията на Европейските режисьори (FERA). Била е член на журита на фестивали в Кан, Берлин, Локарно, Сараево, Мумбай и Европейската филмова академия за документално кино. През 2009 година е председател на журито за документално кино на София Филм Фест. Адела Пеева е участвала в много срещи, конференции и семинари във Финландия, САЩ, Ирландия и Италия, била е гост преподавател е в Университетите на Оклахома и Лойола, Ню Орлеанс, САЩ през 2009 година.

През 2012 г. Адела Пеева е удостоена с орден „Златен век” за цялостен принос към българското кино и култура.

През 2015 г. Адела Пеева създава сайт, посветен на жените режисьори в българското игрално кино (http://jeni-bg-kino.com/).

„За мен в документалното кино човекът е в основата на всичко – съдбата му, неговата история, неговият разказ. Има толкова хора, които като че ли са ме чакали или са чакали някого другиго, но съм отишла аз… Аз нямам отрицателни герои. Ако някой не ми харесва, дори да е много положителен човек, не мога да го направя герой на свой филм. Но, дори да е негативен, ако е Характер, с главно Х, образ, така му се е стекъл животът, така Господ го е създал – тогава да. И той усеща, че въпреки че е „лошият”, аз го уважавам, поставям го наравно с другите и с мен.”

„Сладки сънища” на Марко Белокио в програмата на София Филм Фест 2017

Според критиката „Сладки сънища” е най-емоционалният филм на Марко Белокио. Италианският майстор на киното адаптира популярния биографичен роман на Масимо Грамелини за журналист, завладян от спомените за майка си, която умира, докато той е още дете. Спомените са ключов елемент в „Сладки сънища” и Белокио постепенно съживява тези моменти, гравирани в съзнанието на Масимо (Валерио Мастандреа) – спомените за майката, която внезапно и жестоко му е отнета. Тази загуба, предадена като разказ далеч от евтината мелодрама, оставя незаличим отпечатък в цялостното развитие на журналиста. Работата му като репортер го води на различни места по света, работи по различни теми – спорт, войната в Босна. Връзките идват и си отиват – до появата на жената, която може да замести майка му…

Забележителната кариера на Марко Белокио като режисьор на внушителен брой игрални, документални, късометражни и телевизонни филми минава през различни теми и жанрове. Кинотворбите му го нареждат сред най-важните италиански режисьори, заедно с Бернардо Бертолучи и Пиер Паоло Пазолини.

Роден през 1939 година в Пиаченца, Италия, през 1959 Марко Белокио прекъсва следването си по философия и се записва в Експерименталния център по кино в Рим. През 1961 и 1962 година продуцира три късометражни филма, след което се мести в Лондон, където посещава Училището по изящни изкуства „Слейд”. Става известен още с първия си филм – „Юмруци в джобовете”, показан през 1965 година на фестивала в Локарно. За филма си „Китай е близо” („La Cina è vicina”, 1967) получава специалната награда на журито на Фестивала във Венеция, а през 2011 година е награден отново там със „Златен лъв” за цялостно творчество.

Още шест впечатляващи кинозаглавия влизат в Международния конкурс на 21-ия София Филм Фест

Дванадесет първи или втори филма ще се състезават за Голямата награда „София – Град на киното”, осигурена от Столичната община. Преди десет дни представихме шест от филмите, сред които фигурират – за първи път в конкурсната програма на София Филм Фест! – три български заглавия, а днес идва ред на останалите шест.

  1. „Моето щастливо семейство” („My Happy Family”, Германия-Грузия-Франция) е вторият филм на режисьорите Нана Евктимишвили и Симон Грос след впечатляващия им дебют „В разцвет“ („In Bloom”).
    Това е история, заснета изцяло от ръка, която се случва в патриархално общество – три поколения от едно обикновено грузинско семейство съжителстват дълги години под един покрив. Но  всички са шокирани, когато 52-годишната Манана решава да напусне къщата на родителите си и да заживее сама. Без семейство и съпруг, нейното пътуване към неизвестното започва въпреки предразсъдъците на околните…
    „Един прост, донякъде светски сцанарий, който в ръцете на двама талантливи режисьори и страхотен актьорски състав, оживява подобно на малка, гръцка трагикомедия” („The Hollywood Reporter”).
  2. „Реквием за г-жа Й.” („Requiem for Mrs. J., Сърбия-България-Македония) по думите на режисьора Боян Вулетич е „черна комедия за жена, която иска да се самоубие, но заради корупцията и бюрокрацията в Сърбия, не може да направи дори това. Филмът също така е семейна драма, изпълнена с много емоция и любов. В известен смисъл, докато в даден момент не стигнем до смъртта, не можем да започнем да живеем отначало.”
    На кинофестивала в Карлови Вари проектът спечели наградата в селекцията „Works in Progress”. Български копродуцент на филма е Павлина Желева („Геополи”).
  3. „Стига си ми гледал в чинията” („Quit Staring at My Plate”, Хърватия-Дания) е дебютът на младата хърватска режисьорка Хана Юшич.
    „До известна степен това е приказка за една млада жена, живяла заедно с безразличната си майка, умствено изостаналия си по-голям брат и тираничния си баща, който цял живот е управлявал всичко у дома, – пише The Hollywood Reporter.  – Когато авторитарният глава на семейството получава инсулт, 24-годишната дъщеря (дебют на актрисата Миа Петричевич) излиза от черупката си, за да се приспособи към новата роля на единствената, която отговаря и се грижи за прехраната на семейството.
    Въпреки че историята е заснета с много потенциал и възможности, Хана Юшич не спира да търси правилният тон и посока за нейната кинотворба, смесвайки добре набелязани сцени с по-карикатуристичното представяне на семейните взаимоотношения.”
  4. С „Лошо влияние” („Bad Influence”, Чили) режисьорката Клаудиа Хуайкимила хвърля светлина върху проблемите на индианския народ Мапуче, част от който е и самата тя, като се опитва да представи историята отвън. Дебютът й в пълнометражното кино изследва живота и невероятното приятелство на двама тийнейджъри – единият е непокорен младеж, а другият е Мапуче, който не може да бъде приет от народа си, защото е различен.
    „Когато започнете да съдите тийнейджърите от „Лошо влияние”, – споделя пред „Variety” Хуайкимила. – Затваряте много врати и възможности, които могат да им помогнат да променят обстоятелствата, в които се намират. Мапуче често са възприемани и представяни, даже и от медиите, като терористи, което кара местните да се страхуват и да отхвърлят собственото си наследство. Като представител на народа Мапуче често съм се сблъсквала с това. Вярвам, че именно изолирането и чувството на безсилие и неудовлетвореност, насъбрани през годините, имат своите последствия. Точно това недоволство ръководи действията на тийнейджърите и хората Мапуче, които виждат родителите си и правителството на Чили да затварят недоволната младеж в поправителни центрове. Във филма исках да се поставя едновременно на мястото и на обезпокоения тийнейджър, и на Мапуче и да видя как те търсят своето място в света, когато обществото ги е отритнало.”
  5. „Последното семейство” („The Last Family”, Полша) на режисьора Ян Матушински проследява историята на известното арт-семейство Бекшински. Филмът ги „следва” повече от 30 години, през успехи и неуспехи, опити за самоубийство и поредица от смъртни случаи, докато те се опитват да направят възможно най-доброто за всеки един член на семейството, въпреки някои наистина неблагоприятни обстоятелства.
    „Последното семейство” е честен  опит за документален портрет с голяма доза художествени елементи. „Ян Матушински е направил безспорно тъжен филм, но семейната любов и горчивият хумор му пречат да бъде депресиращ”, пише критиката. „Последното семейство” е забележителна история!”, възкликват медиите.
  6. „Отвъд тишината” („Beneath the Silence”, Израел) на режисьорите Ерез Мизрахи и Сахар Шавит разказва за това как един войник, участвал в шестдневната война в Израел през 1973 година, трябва да живее с посттравматичния стрес. Младата му жена и 10-годишният им син страдат заради неговото дистанцирано мълчание и опитват всичко, за да го върнат към нормалния живот.
    „Филмът не е автобиографичен, но е много личен. Разказ за белезите от всичко онова, което сме преживели в нашето детство”, споделят Ерез Мизрахи и Сахар Шавит.

Международен конкурс за първи и втори игрални филми на 21-ия София Филм Фест

  • „Безбог” („Godless”) – България-Дания-Франция, режисьор Ралица Петрова
  • „И после светлина” („Light Thereafter”) – България-Белгия, режисьор Константин Божанов
  • „Къща без покрив” („Haus Ohne Dach”) – Германия-Ирак-Катар, режисьор Солин Юсеф
  • „Лошо влияние” („Bad Influence) – Чили, режисьор Клаудиа Хуайкимила
  • „Моето щастливо семейство” („My Happy Family”) – Германия-Грузия-Франция, режисьори Нана Евктимишвили и Симон Грос
  • „Отвъд тишината” („Beneath the Silence”) – Израел, режисьори Ерез Мизрахи и Сахар Шавит
  • „Последното семейство” („The Last Family”) – Полша, режисьор Ян Матушински
  • „Реквием за г-жа Й.” („Requiem for Mrs. J.) – Сърбия-България-Македония, режисьор Боян Вулетич
  • „Сняг” („Snow”) – Турция, режисьор Емре Ердогду
  • „Стига си ми гледал в чинията” („Quit Staring at My Plate) – Хърватия-Дания, режисьор Хана Юшич
  • „Христо” („Hristo”) – България-Италия, режисьори Григор Лефтеров и Тодор Мацанов
  • Moon Dogs– Великобритания, режисьор Филип Джон

Мариана Енева

05th Feb2017

Очакваме първите кокичета и XXI София филм фест

by Черно и Бяло

„Белгийският крал” открива XXI СФФ

Копродукцията на Белгия, Холандия и България – с премиера в Зала 1 на НДК на 9 март

„Белгийският крал” е четвъртият игрален филм на Джесика Удуърт и Петер Бросенс („Хадак/Khadak” – Венеция 2006, „Златен лъв на бъдещето”; „Алтиплано/Altiplano” – Кан 2009, Седмица на критиката; „Петият сезон/The Fifth Season” – Венеция 2012, Международен конкурс, наградите Green Drop и Young Cinema Award).

Създаването на кинотворбата е провокирано от статия във в. „Таймс”, описваща преживяванията на президента на Естония, който при изригването на вулкана Ейяфятлайокутъл се придвижва с лека кола от Истанбул до Талин.

Един вулкан в Исландия изригна и се роди една идея – да пратим белгийския крал в Истанбул, да развихрим природно бедствие, да разпалим политическа криза и да го натирим на сухопътно пътешествие инкогнито към дома, което включва сблъсъци, премеждия и велики моменти. Иначе казано, същността на комедията е в попадането на неочаквани места”, – споделят двамата режисьори. – Трудното беше как точно да разкажем тази приказка… За да подсилим автентичността и спонтанността, често карахме актьорите да импровизират и освен това снимахме всичко в хронологичен ред. Ситуациите във филма стават все по-скандални, но същевременно остават възхитително правдоподобни. Резултатът е Белгийският крал” – пародия на документален роуд муви, разказващ за своенравен монарх, изгубен на Балканите.

В ролята на краля е белгийският актьор Петер Ван ден Бегин („Петият сезон”). Останалите главни роли се изпълняват от Брюно Жорис („Петият сезон”), Титус де Воогт („Steve + Sky”) и Люси Дебе („Melody”). Нина Николина влиза в ролята на българската фолклорна певица Ана, която спечелва сърцето на белгийския крал, а Валентин Ганев е зам. шефът на турските тайни служби. Холандският режисьор Питер ван дер Хауен е в ролята на документалиста Дънкан Лойд, а сръбският актьор Горан Радакович („Ягода в супермаркета”) е бивш шампион по стрелба, снайперист от Сараево и любител на птиците. Филмът е заснет почти изцяло в България, в него участва истински български фолклорен ансамбъл с певици от най-известните български хорове – „Мистерията на българските гласове”, „Филип Кутев”, квартет „Славей” и други.

Продуценти от българска страна са Мира Сталева и Стефан Китанов. „Участието на България в копродукции е шанс страната ни да бъде представена на най-високо ниво на международните кинофоруми. „Белгийският крал” е потвърждение на това – България е във Венеция.” – това каза Стефан Китанов по повод представянето на филма на най-стария кинофестивал в света в основната конкурсна програма „Orizzonti”.
„Този филм е класически „mockumentary” (псевдо-документален филм), който съчетава умело сатирата в изказа с по-дълбоки послания, – пише за него сп. „Варайъти. – „Белгийският крал” е възхитителен – изненадващо уважителна закачка към несъвместимостта на монархията със съвремието, с Белгия и с Балканите. „Белгийският крал” попада в жанра „роуд муви”, разчита се на камера от ръка (но само изглежда така), нестандартно кадриране и откриване на абсолютно нетрадиционни места и декори за снимки. Трудно е да си представим зрители, които не биха прегърнали с удоволствие този внимателен и шеговит киноразказ.“

„Белгийският крал” е продукция на Bo Films (Белгия – Фландрия) в копродукция с Entre Chien et Loup (Белгия – Валония), Topkapi Films (Холандия) и Арт Фест (България). Оператор на филма е Тон Петерс, художник е Сабина Христова, художник по костюмите – Ека Бичинашвили, гримът е дело на Петя Симеонова, а изпълнителни продуценти са Светла Цоцоркова и Надежда Косева („Фронт филм”).

Българското финансиране на „Белгийският крал” е осигурено от ИА „Национален филмов център”. Проектът е подкрепен от филмовите фондове на Белгия и Холандия, Евроимаж и Програма МЕДИА на Европейския съюз.

Световната премиера на филма бе на 73-ия кинофестивал във Венеция. Оттогава досега филмът е участвал с успех в програмите почти 20 фестивала по целия свят, сред които Бусан, Палм Спрингс, Сао Пауло, Солун, Дубай, Талин.

Българската премиера ще бъде на официалното откриване на XXI София Филм Фест на 9 март в Зала 1 на НДК.

Носителят на Златна палма „Аз, Даниел Блейк” на XXI София Филм Фест!

Най-новият филм на майстора на социалното кино Кен Лоуч ще бъде представен на публиката в България през март.

Кен Лоуч отново беше удостоен с престижната „Златна палма” в Кан – десет години след „Вятърът в ечемичените ниви”. „Аз, Даниел Блейк” има в актива си още десетки награди от различни филмови форуми и предава историята на един възрастен дърводелец, чийто живот се разпада на парчета в огромното море на бюрокрацията. Създаден с хумор, топлина и отчаяние, филмът е безкомпромисен – пленява с естествената простота на разказа, близка до минимилизъм, запазена марка за филмите на Кен Лоуч и неговото социално кино. Малко след успешното представяне на филма в Кан, британският вестник „Гардиън” публикува дълга статия, в която хора от различни сфери на живота споделят мнения за филма. Упрекаван от едни, че е прекалено дидактичен, хвален от други зрители за своята чиста автентичност, „Аз, Даниел Блейк” не остава никого безразличен. Израз на загриженост към все по-обедняващите обикновени хора, историята се превърна в полемичен разказ за сблъсъка със системата на един обикновен човек – Даниел Блейк (в ролята Дейв Джоунс). Сред абсурдната джунгла от сиви офиси и досадни чиновнци, осигуряващи помощи за безработни и хора в неравностойно положение, Даниел се сприятелява с Кейти (Хейли Скуайърс), самотна майка на две деца в подобна ситуация. Двамата решават, че е по-честно да не се играе по правилата на бюрократичния свят и да не бъдат фалшиви…

 „Често си припомням една стара фраза: „Агитирайте, образовайте, организирайте”. Сигурен съм, че не може да образовате толкова много, колкото би ни се искало, но пък може да задавате въпроси; като цяло е трудно да организирате чрез филмите си, но със сигурност може да агитирате. Аз мисля, че да агитираш е голяма цел, защото да бъдеш самодоволен за неща, които са нетърпими, е просто неприемливо. Герои в капан от ситуации, на които се налага да разрешат сложни конфликти – това е същността на драмата. И ако ти можеш да откриеш драма в нещата, които са не само универсални, но също така имат отношение към случващото се в момента в света, толкова по-добре. Мисля, че гневът може да бъде много конструктивен – гневът, който оставя публиката с усещането за нещо неразрешено като проблем, с някакво предизвикателство, той може да свърши добра работа.” Кен Лоуч

Най-новият филм на Аки Каурисмаки „Другата страна на надеждата” пристига директно след Берлинале на XXI София Филм Фест

Премиерата на най-новия филм на прочутия финландски режисьор е на 67-ото издание на Берлинале (9-19 февруари 2017) – в конкурсната програма той ще се състезава за престижната „Златна мечка”.

„Другата страна на надеждата” е вторият от замислената трилогия филми, посветени на пристанищни градове, която Аки Каурисмаки започва през 2011 година с „Хавър”. Историята е за един пътуващ търговец, чиито път се пресича с този на сирийски бежанци. Филмът беше заснет през есента на 2016 година във финландската столица Хелзинки. Аки Каурисмаки е най-известният съвременен финландски режисьор, добре познат и на българските зрители със своя автентичен авторски стил – той прави филмите си по собствени сценарии и ги продуцира със създадената от него самия компания Sputnik Oy.

Аз правя простички филми – целта е да са толкова ясни и гъвкави, че да бъдат разбираеми и без превод, дори от бабите в китайската провинция. Това е моята стратегия – оставям образите да говорят. Бихте искали вашите послания да бъдат разбрани в света? Тогава опитайте да създадете филм за международната публика – това е най-добрият начин всеки да види през очите ви света, в който живеем.

Както е казал Достоески – „Наблюдвайте хората. Така ще ги опознаете и разберете по-добре. Аз съм просто нравствен човек, не съм моралист, и не намирам никакъв смисъл да снимам филми без нравствено послание... Почитател съм на Бресон… за мен той е Бог! Неговият начин да разказва истории е уникално прост и в същото време гениален.

Филмът на двукратните носители на „Златна Палма” Жан-Пиер и Люк Дарден „Непознатото момиче” – със специална премиера на XXI София Филм Фест

„Непознатото момиче” на Жан-Пиер и Люк Дарден („Детето”, „Розета”, „Два дни, една нощ”), който беше представен с голям успех в Кан преди броени месеци, може и да прилича на алегория за европейската криза с мигрантите, но режисьорите отричат да отправят послание. Почитатели на социално-реалистичните сюжети за аустайдери в белгийското общество, те предлагат на зрителите смел разказ, изпълнен с мистерии и загадки.

Историята проследява д-р Джени Дейвин (Адел Хенел), работеща в малка клиника, която се включва в разследването на смъртта на една непозната девойка, но осъзнава, че е единствената, която се интересува от истината. Както във всеки филм на братята Дарден, и тук животът се оказва свещен…

Люк Дарден: Започването на нов проект винаги е различно, особено когато си на възраст. Вече има доста неща, които сме изоставили или от които се отказваме – този процес напредва все повече с възрастта. Когато започваме нов проект, ние говорим отново за всичко, което сме оставили след себе си като вече създадени филми. Говорим много, а понякога и го преоткриваме. „Непознатото момиче” е проект, който беше изоставян на два пъти. Но когато срещнахме Адел Хенел решихме, че именно тя може да изиграе младия лекар, и се отказахме да търсим по-възрастен актьор, каквато беше идеята в пръвоначалния сценарий.

Жан-Пиер Дарден: По време на репетиция актьорите никога не играят изцяло според поставената им задача, само маркират. Това е техният начин да се „укроти” текста, героите, но и да се отърват от изкуствените проблеми и първоначалния страх, за да бъдат по-истински по време на снимките. Това е малко като пречистване. В общи линии, репетициите служат за премахване на всичко неподходящо – обикновено разбираме, че това, което сме си представяли, е твърде сложно и че трябва да се премине към нещо по-просто.

Мариана Енева

15th Mar2016

СФФ 20: Новият филм на Иглика Трифонова „Прокурорът, защитникът, бащата и неговият син” даде старт на юбилейното издание на фестивала

by Черно и Бяло

През 2016 филмовият месец март е посветен на 20-годишнината на едно от най-очакваните и значими културни събития в столицата и страната ни – Международният филмов фестивал София Филм Фест. (more…)

15th Jan2016

„София 100 години столица на българското кино” – първа стъпка в партньорството между НДК и НФЦ

by Черно и Бяло

„Люмиер” официално е с всекидневна програма

В Деня на българското кино – 13 януари, емблематичното кино „Люмиер” официално отваря врати за всекидневни прожекции.

За тържественото откриване беше избрана премиерата на родния филм „София 100 години столица на българското кино” по сценарий и режисура на Явор Веселинов.

Показването на филма е и първият акт на съвместно сътрудничество между Националния дворец на културата и Националния филмов център, които сключиха меморандум за партньорство, в подкрепа на българското кино, по-рано същия ден.

Преди прожекцията приветствени думи към публиката отправиха Мирослав Боршош – изпълнителен директор на НДК, Камен Балкански – изпълнителен директор на НФЦ и д-р Тодор Чобанов – зам.-кмет на Столична община в направление „Култура, образование, спорт и превенция на зависимости”.

2016_0113_0033-2„Честит празник! Благодаря ви, че сте тук! Много сме развълнувани в Двореца, защото за кратко време успяхме да направим така, че това място отново да се превърне в киносалон, в който българските и европейските филми да са основен акцент. Знам, че е много трудно. Даваме си сметка за състоянието на българската киноиндустрия, но ако съберем любовта и таланта на хората, които работят в тази индустрия и ако с нашата воля и професионализъм в Двореца обединим усилия, можем да променим много неща. И да стане така, че на този екран зад гърба ми да има много качествени български филми”, каза Боршош.

„Искам да благодаря на Столична община за подкрепата, която ни оказва, както и на Националния филмов център”, допълни той.

„Първо имам приятното задължение да честитя празника от името на нашия кмет – г-жа Йорданка Фандъкова. Това е празник за София в пълния смисъл на думата, защото, както знаем, нашият град беше обявен през 2014г. за „Креативен град на киното” от ЮНЕСКО. Едно призвание за огромната роля, което това велико изкуство играе в живота на столицата. От Освобождението до днес киното е наистина душата на София. Искам да благодаря специално на г-н Боршош и на екипа на НДК, които направиха възможно кино „Люмиер” да заживее нов живот. Културният ренесанс на НДК стигна и до него, за което ние сме щастливи.

Благодаря и на Националния филмов център и НДК за постигнатото споразумение, защото за поколения софиянци любимото място за прожекции е НДК и се надявам то да е такова и за идните поколения. На добър час и приятно гледане!”, бяха думите на д-р Чобанов.

От своя страна Камен Балкански сподели: „Червеният килим е постлан пред кино „Люмиер” и премиерите на новите български филми, които Националният филмов център ще подкрепя и занапред. Благодаря на всички, които сте тук, успех на филма и екипа му, това е пред-предпремиера и с нея „Люмиер” започва своя ежедневен програмен цикъл. Пожелавам на тези, които правят кино много усмихнати или много разплакани от вълнение лица. А тези, които гледат – приятно гледане!”

„София 100 години столица на българското кино” е по сценарий и режисура на Явор Веселинов, а идеята е на Жана Караиванова. Оператор е Росен Даскалов – Тичъра, художник е Тита Димова, композитор на музиката е Емилиян Гацов – Елби. Продуценти са Галина Тонева и Кирил Кирилов. В ролите се превъплъщават Борис Георгиев и Явор Веселинов.

Продукцията е игрална хроника, разходка из емблематични български филми, документирали различните образи на столицата през времето.

След прожекцията екипът на филма беше представен на публиката, а режисьорът и сценарист на продукцията – Явор Веселинов благодари на всички и изрази задоволството си, че премиерата е точно на празника на българското кино.

Събитието в „Люмиер” уважиха видни представители на българската кино и театрална индустрия у нас, медии и др.

sofia_100_webЗа филма
Едно осемгодишно момче попада в запуснат, но приказен и мистериозен киносалон. Гледайки филм след филм, то започва да си представя, че е герой в тях – вижда апокалиптична София от „А бяхме млади” и „Дневникът на един луд”, размирна София от „Тютюн”, „Немирната птица любов”… Пред очите му се открива стара София от „Любимец 13”, „Анкета”, „Бялата стая” и София такава, каквато я познаваме сега – „Цветът на хамелеона”, „Източни пиеси”, „Тилт”…
Продукция е на „Гала Филм” и се осъществява с помощта на Столична програма „Култура”, Национален филмов център в копродукция с ARS Digital Studio.

Ето какво предстои да гледаме от 15 до 21 януари:

15 януари, петък, 19:00 ч.

Ирмена Чичикова в първия български филм, селектиран за конкурса на фестивала „Сънданс” ВИКТОРИЯ на Майя Виткова – 155’

16 януари, събота

18:15 ч. – Майкъл Фасбендър и Марион Котийар в МАКБЕТ, 113’

20:30 ч. – Хоакин Финикс и Ема Стоун в ПОЧТИ НОРМАЛЕН на Уди Алън, 96’

18 януари, понеделник, 19:00 ч.

Никол Кидман и Джулия Робъртс в ТАЙНАТА Е В ТЕХНИТЕ ОЧИ – 111’

20 януари, сряда, 19:00 ч.

Хоакин Финикс и Ема Стоун в ПОЧТИ НОРМАЛЕН на Уди Алън, 96’

21 януари, четвъртък, 19:00 ч.

Майкъл Кейн, Харви Кайтел и Джейн Фонда във филма на Паоло Сорентино МЛАДОСТ – 118’

06th Oct2015

Златна роза 2015

by Черно и Бяло

33 Фестивал на българското игрално кино, ФКЦ Варна, 2–11.10.2015г.

Фестивалът на българския игрален филм „Златна роза” се организира от Изпълнителна агенция „Национален филмов център” със съдействието на Министерството на културата, Община Варна и Българската национална телевизия и в партньорство с Фестивален и конгресен център – Варна, „Артин вижън” и Българска национална филмотека.
33-ият фестивал на българския игрален филм се провежда под знака на юбилея „100 години българско кино” и всички съпътстващи прояви извън официалната конкурсна програма са посветени на годишнината.

zlatna-roza_bg

През тази година варненската публика ще има възможността да се наслади освен на 13 пълнометражни, 17 късометражни, редица ретроспективни филми и много други извън основната програма, както и на съпътстваща програма.

Имаме удоволствието да Ви поканим на фестивала за българско игрално кино „Златна Роза”, който ще се проведе от 2 до 11 октомври 2015, като от първите дни на събитието до 6 октомври ще се представи ретроспективна програма с вход свободен във връзка с честванията на 100 години българско кино. Отново домакин е Фестивален и конгресен център-Варна. Първото събитие, което фестивалът ни предлага е изложбата „Автори и плакати” с куратор проф.Божидар Йонов. Експозицията ще бъде открита на 2 октомври в 10 часа и ще бъде разположена в залите на Градска художествена галерия Варна, а в 12 часа ще бъде първата официална пресконференция за идното издание. Втората изложба „100 годни българско кино” вече бе показвана пред публиката в Стара Загора, по време на Варна фото фест, в Народното събрание, Нов български университет и зала „Средец” на министерство на културата в София. Тя ще представи непознати фотографии от снимачните площадки на любими български филми.

По случай 100 годишния юбилей на седмото изкуство, филмовите дни започват още на 3 октомври от 17 часа с ретроспективна програма и лентата „С деца на море” на режисьора Димитър Петров. Другите класики от родното кино, които ще заблестят на екрана в зала „Европа” са комедията „Топло”, „Таралежите се раждат без бодли”, „Куче в чекмедже”, „Тримата от запаса”, „Адио, Рио” и „Двойникът”. Следващото събитие в навечерието на официалния старт на фестивала е откриването на изложбата 100 години българско кино, която ще бъде ситуирана във фоайето на ФКЦ. На следващия ден ще бъде представена книгата „Киното в България” (1956-1969).

На церемонията за откриването на фестивала, която ще се проведе на 6 октомври от 19 часа в зала 1 на ФКЦ, ще бъде прожектиран документалният филм на Илия Костов „Васил Гендов – мит и реалност”, посветен на пионера на българското игрално кино – своебразен поклон към юбилея, който честваме през тази година.

През 2015 на фестивала ще работят две отделни журита – за пълнометражни и късометражни филми. В състава им са включени известни имена, като режисьорите Стефан Командарев, Станимир Трифонов, Николай Тодоров, Киран Коларов – представители на различни поколения кинематографисти.

(Голямо жури – Стефан Командарев, Киран Коларов, Антония Ковачева, Янина Кашева, Красимир Андонов; Малко жури – Станимир Трифонов, Боряна Матеева, Николай Тодоров)

За отбелязване е фактът, че в конкурсната програма са включени 7 дебюта, („Жажда”, „Виктория”, „11-и А”, „Събирач на трупове”, „Жената на моя живот”, „Сняг”, „Имало едно време един уестърн”), както и 6 премиерни за българския екран („Докато Ая спеше”, „Жажда”, „11-и А”, „С лице надолу”, „Сняг”, „Семейни реликви”), също така и участието на първите така наречени ниско-бюджетни филми, финансирани от НФЦ. Конкурсната програма за късометражните филми включва 17 заглавия, минали през селекционна комисия, от които само шест са финансирани от НФЦ. Преобладаващата част от тази селекция са филми на млади режисьори и продуценти.

В информационната програма се показват 11 късометражни филма, два пълнометражни филма с независимо финансиране – „Дяконъ Левский” и „Момичето от низката земя” и три международни копродукции, получили финансиране от НФЦ – „Аферим”, „Защо аз?” и „Мама и другите шантавели в семейството”, както и един документален филм.

В програмата ще присъства и дискусия свързана с подпомагането на българското игрално кино – Nu Boyana Film, тя ще се проведе на 8 октомври от 11 часа във фоайето на ФКЦ. На 9 и 10 октомври от 11:30 часа в хотел „Черно море” ще се състои двудневна кръгла маса, озаглавена „100 години българско кино 1915-2015г.“ – стратегии, перспективи и възможни решения за следващите години”. Експерти и професионалисти между които Иван Попйорданов, Севда Шишманова, Мирослав Боршош, Диана Андреева, Галина Тонева, Божидар Манов, Мира Сталева, Анри Кулев и др. ще дискутират върху темите за мястото на българското кино в рамките на общата културна стратегия на България, икономическите показатели на аудиовизуалната индустрия, Филмовите фестивали и тяхната устойчивост, навиците на домакинствата в сферата на културата, дигитализацията на филмовото наследство и др.

Чуждестранните гости на фестивала включват Стефан Доброю, кинокритик и автор на сайта Cineuropa и сп. Le Film Français, Дубравка Лакич, журналист и кинокритик от Сърбия, Йошико Минекава, кинокритик, специалист по българско кино от Япония, Филип Бергсон, журналист БиБиСи, Кирил Разлогов, селекционер за фестивала в Москва.

Всяка сутрин традиционният фестивален бюлетин на „Златна роза” ще очаква нетърпеливите и жадни за интервюта, анализи, новини и любопитни моменти зрители от националното филмовото събитие в есенна Варна. Бюлетинът ще бъде изготвян от група млади киноведи, ръководени от Деян Статулов.

Специален щанд на програма „Творческа Европа – Медиа” във Варна

По време на фестивала „Златна роза” бюрото на европейската програма „Творческа Европа” ще представи възможностите за подкрепа на развитието на филмови проекти, както и финансирането насочено към дистрибутори, фестивали, тренингови програми, видео игри и нови технологии. Представителите на офис „Медиа” ще дадат отговори на въпросите кой и как може да кандидатства, какви са стъпките при подготвянето на един проект, как практически става кандидатсването, какви са сроковете и т.н.

На финалния ден от фестивала ще се проведат няколко пресконференции, които ще започнат от 10 часа и ще продължат в обсъждане на видяното на екрана. В тях се включват пресконференция на БНТ, както и на уважаемото жури. Официалното закриване на фестивала ще се проведе на 11 октомври от 19 часа в ЗАЛА 1 с прожекция на наградените със „Златна роза” филми.

 

16th Sep2015

Откриването на „Киномания” – едновременно в София и Париж

by Черно и Бяло

posterС родната продукция „Каръци” на режисьора Ивайло Христов се открива КИНОМАНИЯ – 2015 на 12 ноември в София. В същия ден и час с видеовръзка от КИНОМАНИЯ на голям екран до Триумфалната арка се откриват Дните на българското кино в Париж. Това е съвместна инициатива на Национален дворец на културата (НДК), българското посолство там и Националния филмов център.
„За няколко минути, зрителите на КИНОМАНИЯ ще се пренесат в Париж. Това е голям успех за фестивала, тъй като КИНОМАНИЯ ще бъде открита по едно и също време в София и на голям екран до Триумфалната арка”, каза директорът на Двореца Мирослав Боршош на пресконференция днес. Той благодари на екипа на КИНОМАНИЯ, на Британски съвет – България и на Столична община, които обединиха усилията си, за да бъде на високо ниво това издание на филмовия фестивал. Боршош представи две от хитовите заглавия, които ще бъдат акцент на КИНОМАНИЯ и в аванс съобщи, че има няколко ленти, които ще бъдат показани за първи път на фестивала преди официалната им премиера. „Търсим не само масовата публика, но и онова фино и качествено кино, което ще доведе в залите и ценителите”, каза в заключение директорът на НДК.
Хитовата пиеса „Хамлет” (“Hamlet”) с Бенедикт Къмбърбач и суперуспешният „Роджър Уолтърс – Стената” („Roger Waters The Wall) са две от горещите заглавия в 29-то издание на КИНОМАНИЯ. Билети за тях са в продажба от утре на касите на НДК.
НДК и Британски съвет представят на голям екран нашумялата театрална продукция „Хамлет“. Прожекцията е специално издание на програмата National Theatre Live за излъчване на най-доброто от британския театър в кина по целия свят. Премиерата на „Хамлет“ за България ще може да бъде гледана само на КИНОМАНИЯ – 2015 на 20 ноември в Зала 1 от 18:30 часа.

„Надяваме се опашките, които познаваме още от първите издания на КИНОМАНИЯ да бъдат толкова големи и за „Хамлет”, каза директорът на Британски съвет – България Любов Костова. „Това безспорно е събитието на годината в Лондон, където билетите бяха разпродадени година преди премиерата. А сега можем да го видим и на КИНОМАНИЯ”, изрази задоволството си Хермина Азарян, част от екипа на филмовия фестивал.

Номинираният за „Оскар” Бенедикт Къмбърбач (познат от „Шерлок и Иматицията на ВВС) поема едноименната роля във великата трагедия на Шекспир. Режисирана от Линдзи Търнър (Пош, Химерика) и продуцирана от Sonia Friedman Productions, National Theatre LIVE разпространява тази дългоочаквана продукция в кината.

Сателитното излъчване на постановките на Британския национален театър е част от глобалната програмата National Theatre LIVE, която се осъществява в България от Британски съвет и Cinema City, в партньорство със Столична община и фондация Homo Ludens, с медийното партньорство на безплатния културен гайд „Програмата”.

КИНОМАНИЯ – 2015 повдига завесата и за още един парещ хит в програмата си. „Стената на живо” – най-голямото световно турне в историята, представяно от един човек, идва в кината като разтърсващ филм. Написан и режисиран от Роджър Уолтърс и Шон Евънс, и описван от критиците като „спиращ дъха” и „визуално магнетичен”. Лентата се развива на няколко нива – като завладяващо концертно преживяване на класическия албум на Пинк Флойд; като пътепис, в който Роджърс размишлява за миналото си и като разпален филм против войната, посочващ цената на човешките загуби от конфликтите.

„Роджър Уолтърс – Стената” („Roger Waters The Wall) е заснет на 4К и миксиран в Dolby Atmos по време на успешното турне на Уотърс „Стената на живо” в периода 2010–2013, гледан от повече от 4 милиона фена по света. Съдържа никога непоказвани кадри от концертите на това грандиозно турне, включително на хитовете Another Brick in the Wall Part 2, Comfortably Numb и Run Like Hell. На КИНОМАНИЯ суперпродукцията може да бъде гледана на 21 ноември от 20:30 часа в Зала 1 на НДК, но ще има общо 9 прожекции, включително в Пловдив и Варна.

„Самият Роджър Уотърс нарича филма си антивоенен. Той държи много на това послание, защото в момента по света се водят много войни и може би точно един такъв филм за издигането на стените на социално, религиозно и политическо ниво е нещо, което би могло да помогне на хората, които ценят изкуството и са против войната”, допълни Владимир Трифонов, програматор на КИНОМАНИЯ.

След филма ще бъдат представени „Чистите факти”, уникална възможност да видим Роджър Уотърс и приятеля му от бандата Пинк Флойд – Ник Мейсън, събрани пак заедно в необработен материал, показващ отговорите им на въпроси от фенове из целия свят.

Киномания – 2015 ще стартира на 12 и ще продължи до 29 ноември. Горещите заглавия от световните кинофестивалите отново няма да оставят зрителите равнодушни. В програмата ще бъдат представени нови филми от световното кино, които не са показвани у нас досега, както и „златни класики” от 70-те и 80-те години.

04th Jun2015

Едно несъвместимо съжителство

by Черно и Бяло

plakat_Zona_kam_NebetoВ един двор – две версии за сила и вечност. Едната-разгражда атома на урана, за да владее света, другата – досъгражда атома на човешките души, за да ги спаси. Една територия – два пътя: нагоре, към небето и надолу, към забвението и мрака. „Зона към небето“– най-новият документален филм на Марин Градиналов и Ваня Манолова разказва за уникалната лечебна сила на манастира „Свети Николай Мирликийски“, дело на Свети Пимен Зографски и неговата школа и за смъртта и пораженията, нанесени от мина Бухово и урановия рудник в с. Сеславци. Някой в този двор се е оказал излишен. Кой?
Ще разберете на премиерата на филма. Кога-08.06.2015г. Къде – киносалона на Столичната библиотека, пл.„Петко Славейков“ 4, 18.00 часа.

Друга версия:

Едното е като апокалиптичен лунен пейзаж. Другото е лъч, който среща линейното човешко време и цикъла на Вселенското, да стигне Вечността. Едното разгражда атома урана, за да владее света, другото – опложда атома на човешките души , за да ги оживотвори. При едно условие само – да съучастваме, с вяра. Документалният филм „Зона към небето“ на Марин Градинаров и Ваня Манолова разказва за гибелта на стотици мъже в урановия рудник в Сеславци, в който е бил зазидан манастира „Свети Николай Мирлийкийски“. Случва се обратното. Църквата и шедьоврите на Свети Пимен Зографски и неговата школа оцеляват над 4 века. Умеем ли да разчетем урока на това несъвместимо съжителство?

Премиерата ще се състои на 08.06.2015г. в киносалона на пл.„Петко Славейков“ 4 от 18.00 часа.

Трети вариант:

Галерията на УРАНОВИЯ РУДНИК минаваше под самата градина на манастира. От силните взривове стената на църквата подаде. Напука се. Но устоя… както е устояла 4 века, от времето на Св. Пимен Зографски. Стигна се дотам, че някои гледаха свине в манастира, а други пък, безстопанственисами прескачаха оградата. Един от военнит учеше жена си да стреля по иконите“.

Това не е кошмар, разказан от Кафка. Това са свидетелствата на останалите живи миньори, шлосери, замерчици, геолози и местни жители край уранови рудник „9-и септември“ в с. Сеславци, на 22км от София. Те не са много. А църквата на манастира „Свети Николай Мирликийски-Чудотворец“ в двора на манастира, с шедьоврите на Св. Пимен Зографски и неговата школа, оцелява повече от 4 века – на взривове и занемара. Не е ли нашето неверие най-страшната радиация? Гайгеровият брояч днес пищи.

Гледайте новия документален филм на Марин Градинаров и Ваня Манолова. Премиерата ще се състои на 08.06.2015г. от 18.00 часа в киносалона на Столичната библиотека от 18.00 часа.

 

15th Jan2015

Фестивал на съвременно китайско кино, 06.02–13.02.2015г

by Черно и Бяло

kitaisko_kino_plakat--6 2Институт Конфуций в София представя Фестивал на съвременното китайско кино от 6-и февруари до 13-и същия месец в Дом на киното.
Селекцията съдържа девет разнообразни по жанр и тематика съвременни китайски филма, получили редица отличия и награди от важни международни фестивали (Берлинският международен кинофестивал – Берлинале, Фестивалът на независимото кино „Сънданс“, Международният кинофестивал в Монреал и много други). Повечето от тях никога не са били представяни пред българската публика.
Сред емблематичните заглавия са филми като „Цин Хун“, режисьор Уан Сяошуай, получил награда на журито от Международния кинофестивал в Кан през 2005г, „Къкъсили“, режисьор Лу Чуан, с награда „Златна мечка“ от берлинския фестивал, „Светът“ на Дзя Джанкъ с награда от Международния филмов фестивал в Торонто и други.
По време на фестивала във фоайето на Дома на киното ще бъде представена фотоизложбата „Институт Конфуций – мост между две култури“, посветена на 10-годишнината от основаването на институтите Конфуций. Ще бъде организирано и изложение на книги, посветени на Китай, от български издателства, включващо и първата издадена в България Енциклопедия Китай.

Програмата на фестивала

1-106 февруари (петък), 18:30 ч.
„Онази планина, онзи човек, онова куче“
(
那山,那人,那狗)
драма, 93 мин
режисьор: Хуо Дзиенци
в главните роли: Йе Лиу, Тън Жудзюн
награда „Гласът на публиката” на Международния филмов фестивал в Монреал, 1999г.

1-2Истински, дълбок, земен. Филм, който шепне на душата и още с първите си сцени повежда зрителя по два пътя – нелекия, изпълнен с премеждия маршрут на планинския пощальон, и трудния път в отношенията между баща и син.
И докато съзерцаваме неподозираната природна хубост на провинция Хунан, неусетно сме се доверили на двама души и едно куче, разказващи ни своята толкова обикновена и същевременно толкова необикновена история.

 

2-107 февруари (събота), 16:00 ч.
„Изглежда красиво“
(
看上去很美)
комедия/драма, 92 мин.
режисьор: Джан Юен
в главните роли: Дун Боуън, Жуей Джао
награда на Международната асоциация за творческо кино (CICAE), Берлинале 2006г.

2-2Надникваме през вратите на пекински пансион, където главният герой – четиригодишният Фан Цянцян – споделя живота си с още 40-тина малчугани. Изявен индивидуалист и непоправим пакостник, той ежедневно среща трудности със строгата и подредена училищна система.
Поднесен по изключително лек и закачлив начин, „Изглежда красиво” всъщност е своеобразно изследване на конфликта между ярката индивидуалност, от една страна, и обществото, от друга.

 

3-107 февруари (събота), 18:30 ч.
„Цин Хун“
(
青红)
драма, 123 мин.
режисьор: Уан Сяошуай
в главните роли: Гао Юенюен, Ли Бин
награда на журито от Международния кинофестивал в Кан, 2005г.

3-2През 60-те години на миналия век много семейства напускат родните си места по доброволческа правителствена програма, за да се заселят в по-бедни региони на Китай с цел да развият местното стопанство. Изселниците се трудят в сиви заводи и търсят забавление в тъжни танцови зали, отричайки се от своето минало и култура – но не и от мечтата да се завърнат у дома. Главната героиня Цин Хун е момиче, родено и израснало в провинцията, след като семейството ѝ е изселено от Шанхай. Зрителят майсторски е въвлечен в зараждащия се конфликт между Цин Хун, вкопчена в единствения живот, който познава, и баща ѝ – обсебен от мисълта да се върне със семейството си обратно в големия град.

 

4-108 февруари (неделя), 16:00 ч.
„Спокойните камъни Мани“
(
静静的嘛呢石)
драма, 102 мин.
режисьор: Пема Цеден
награда за най-добър режисьор от Международния филмов фестивал в Шанхай, 2006г.

4-2Леко и неусетно се пренасяме в Амдо, историческа област в провинция Цинхай, където обучаваните за духовни лица млади лами се опитват да балансират между спазването на стриктните правила в манастира и изследването на външния свят чрез телевизията и филмите. „Спокойните камъни Мани” е една майсторски разказана етнографска приказка за сблъсъка на изолирана будистка общност с глобализацията и постепенното обезличаване на културните и религиозни ценности.

 

5-108 февруари (неделя), 18:30 ч.
„Къкъсили“
(可可西里)

драма/трилър, 85 мин.
режисьор: Лу Чуан
в главните роли: Дуобудзие, Ци Лян
награда за най-добър китайски филм на 2004г.

5-2Къкъсили е най-слабо населеният регион в Китай, разположен в северозападната част на Цинхай-Тибетското плато.
Заснет в почти документален стил, филмът разказва историята на група тибетци, които доброволно решават да защитават населяващите региона антилопи от бракониери. „Къкъсили” е изключително силен и суров филм, който запленява с красотата си, шокира с варварската и студена действителност и остава да витае дълго в съзнанието.

 

6-110 февруари (вторник), 18:30 ч.
„Голямото земетресение в Таншан“
(
唐山大地震)
драма, 135 мин.
режисьор: Фън Сяоган
в главните роли: Сю Фан, Джан Дзинчу, Ли Чън
награда за най-добър игрален филм на Азиатско-Тихоокеанския фестивал 2010г.

6-2Шофьорът на камион Фан Дацян живее просто, но щастливо със съпругата си и двете им деца, когато съдбата на семейството се променя необратимо. Денят е 27 юли 1976г – една черна дата в историята на Китай, голямото таншанско земетресение, при което загиват над 240 000 души.
Филмът пресъздава неочакваната и драматична съдба на оцелелите от семейството. Майсторската режисура и великолепната актьорска игра водят зрителя през експлозия от чувства на страдание, угризения, дързост и всеопрощаваща любов.

 

7-111 февруари (сряда), 18:30 ч.
„Най-обичното“
(
最爱)
драма/романтичен, 100 мин.
режисьор: Гу Чануей
в главните роли: Джан Дзъ-и, Аарон Куок
награда “Златен Кон” от филмовия фестивал в Тайпе „Златен кон“, 2011г.

7-2Първият филм, продукция на КНР, който засяга парещата тема за СПИН в Китай и в частност скандала с незаконната продажба на кръв, разразил се през 90-те години.
Във филма участват известната китайска филмова звезда Джан Дзъ-и и хонконгският „крал на попа” Гуо Фучън – в ролите на младите Дъ И и Цин Цин – ХИВ-позитивни, рискуващи всичко в търсене на своя последен шанс за щастие.

 

8-112 февруари (четвъртък), 18:30 ч.
„Догадките на Ли Ми“
(
李米的猜想)
криминален/драма, 96 мин.
режисьор: Цао Баопин
в главните роли: Джоу Сюн, Дън Чао
награда за най-добър режисьорски дебют от Международния филмов фестивал Сан Себастиан, 2008г.

8-2Ли Ми е симпатична млада жена – шофьор на такси, която от първия кадър ясно заявява, че това ще бъде един необикновен филм. Зрителят се задъхва в опит да догони и влезе в крачка с бързо развиващия се и не винаги хронологично последователен, но за това и изключителен сценарий, включващ отвличане, самоубийство, сменена самоличност, трафик на наркотици, обсебеност, натрапчиви идеи и много любов… Филмът е блестящ пример за успешна комбинация на трилър и романтика с премерена доза черен хумор.

 

9-113 февруари (петък), 18:30 ч.
„Светът“
(
世界)
драма, 143 мин.
режисьор: Дзя Джанкъ
в главните роли: Джао Тао, Чън Тайшън
голямата награда на журито на Международния филмов фестивал – Вису, Франция, 2005г.

9-2Филмът е заснет в едноименния парк „Светът” в Пекин, прочут с имитациите в умален размер на световни забележителности. Лентата представлява низ от контрасти, най-яркият от които е между Пекин – все по-космополитен и отворен към света – и неговите „невидими” строители – мигриращи работници от цял Китай. „Светът” се запомня с редицата убедителни портрети на тъжни и несигурни хора, които се лутат сред пищни сценични декори, имитации на чуждестранни сгради и монументални пекински пейзажи.

 

01st Aug2014

“Люси” на Люк Бесон тръгна по екраните у нас

by Черно и Бяло

Познаваме великолепния кинопохват на Люк Бесон още от “Никита”, “Леон”, “Петият елемент”… Разкошната Скарлет Йохансон се превръща в отмъстителна машина за убиване за целите на новия му филм. В научно-фантастичния екшън трилър “Люси” на френския режисьор Скарлет играе жертва на престъпници, които я използват като “муле” за пренасяне на наркотични субстанции. След инцидент веществата попадат в организма на младата жена и тя придобива свръхсили, които ще използва срещу своите насилници. От невинна жертва Люси се трансформира в жадна за кръв еманципирана екшън героиня. Люк Бесон превръща Скарлет Йохансон в свръхчовек, подобен на Нео от „Матрицата”. Филмът разказва за студентка, която живее в Тайван и попада на наркотрафиканти. Люси се съпротивлява, но след като корейски мафиоти я отвличат, вкарват в тялото ѝ торбички с нова синтетична дрога с неподозирани възможности. Една от торбичките обаче се разкъсва и вместо да убие героинята на Скарлет Йохансон, я променя до неузнаваемост.

Image_4188278_411

Макар и да е определян като научна фантастика, филмът разчита на популярния мит, че човек използва само малък процент от мозъка си и би могъл да увеличи потенциала му значително. Симпатичните и любими на всички делфини използват по-голям процент от мозъка си, отколкото хората… Въпреки псевдонаучните твърдения, филмът успява да се докосне до някои важни теми, популярни в научната фантастика. С помощта на новата дрога героинята на Скарлет Йохансон оползотворява целия потенциал на мозъка си и се превръща в свръхчовека на Ницше.

По това тя прилича както на Нео от „Матрицата”, така и на героя на Джони Деп от излезлия по-рано през тази година филм „Превъзходство”. Като него Люси може да вкарва съзнанието си в компютърни мрежи и да ги контролира. Освен това с невъобразимата си интелигентност тя достига до много важни изводи за същността на човека и за ролята на хората във Вселената. За да ни обясни странната трансформация на Скарлет Йохансон, във филма се появява Морган Фрийман, който играе учен.

С тон, доста напомнящ за неговото научнопопулярно предаване „В червеевата дупка”, Фрийман преплита научни и псевдонаучни теории за това какво се случва с тялото и мозъка на Люси, чиито клетки, изглежда, са започнали да се делят неконтролируемо.

Не философията и науката обаче са в центъра на сюжета на екшъна. С новите си способности Люси се превръща от жертва в ловец и започва да отмъщава на мафиотите, поставили я в това положение. По подобие на други героини на Люк Бесон като Никита, и Люси е изключително умел убиец. Героинята на Скарлет Йохансон обаче има много предимства – може да научи нов език само за час, може да мести предмети с мисълта си и това я прави на практика неуязвима. Огромните ѝ способности обаче донякъде лишават филма от тръпката на трилъра – каквото и да прави героинята, зрителите са повече от сигурни, че тя не е в опасност и ще оцелее.

“Люси” е най-скъпият проект на Люк Бесон досега и вече бележи големи успехи в класациите. В американските кина лентата дори успя да изпревари по приходи новия екшън със „Скалата” – „Херкулес”.

Няколко интересни моменти за снимките… След като Люси напуска Тайван, тя се озовава в Париж, където виждаме някои от най-напрегнатите екшън сцени в продукцията. Сред ключовите локации на снимките са ул. Риволи, съвсем близо до Версайския дворец и градините Тюйлери, както и небезизвестната Сорбона и други популярни места във френската столица.

Както отбелязва Бесон , когато са предвидили заснемането на най-бързите екшън сцени с коли, са решили да снимат през лятото, когато има по-малко хора в Париж. Продуцентът споделя още: „На Люк му хрумна налудничавата идея Люси да шофира срещу движението по ул. Риволи, една от най-натоварените еднопосочни артерии с четири ленти между Лувъра и пл. Конкорд. И тя го направи на пълни обороти, по средата на деня! Беше зашеметяващо.”

Режисьорът Люк Бесон заснема една от най-предизвикателните екшън сцени в целия филм на един от най-големите парижки пазари. „Снимахме на пазар, пълен с хора, в 2 следобед, коли хвърчаха навсякъде и се приземяваха върху сергиите с плодове и зеленчуци,“ смее се той. „Имаше много охрана и след само три дни снимки имахме много добри кадри.“

Мариана Енева

Pages:12»