04th Sep2015

„Основно изискване” („Foundation Requirement”), Пламен Деянофф, ИСИ София, 11.09–31.102015г.

by Черно и Бяло

В първата си самостоятелна изложба в България, живеещият от години във Виена Пламен Деянофф (р. 1970 във Велико Търново), представя новия си проект „Основно изискване” („Foundation Requirement”).

Dejanoff  Blickle 14

Обектите – скулптури, специално създадени за изложбата, са фрагменти от комплексното изследване на паметта, традицията, начините на производство, които са вградени в ежедневието, и едновременно с това са станали елементи на изкуството. Художникът еманципира и абстрахира познатите форми и елементи от архитектурната украса на исторически сгради като ги превръща в отворена декоративна структура, обекти на съзерцание, вече без утилитарна функция и все пак запазващи спомен за нея.

Използвайки традиционните дърво и камък, познати от древността като основни материали и в строителството, и в изкуството, художникът постига уникално материално присъствие на обектите си в изложбеното пространство, събуждайки пространствени, тактилни, културни асоциации.

Запазвайки статуса си на автономен творец, Пламен Деянофф съумява да бъде едновременно строителен предприемач, маркетингов специалист и продуцент при реализиране на своите мащабни проекти, коментиращи преплетените отношения между изкуството и бизнеса днес.

dejanoff_boden_stein-2 (verschoben)

„Foundation Requirement” е вторият проект по създаване на къща-скулптура на Деянофф. Първият – „Бронзовата къща”, той показа през 2006г. във Виенския музей за съвременно изкуство MUMOK и планира да представи в скоро време в София, както и в Арбанаси – Фондация Пламен Деянофф за възстановяване, поддържане и запазване на културни ценности в България.

Паралелно с изложбата в София Пламен Деянофф представя елементи от цялостния проект „Основно изискване” („Foundation Requirement”) и в Музея за съвременно изкуство 21er Haus/Belvedere във Виена (23.09.–29.11.2015).

Изложбата в София се организира съвместно от Посолството на Република Австрия в България и Института за съвременно изкуство – София.

Откриване: 10 септември (четвъртък), 18 ч.

28th Jun2015

Идеалната държава, Олег Мавроматти, ИСИ – София, 26.06-01.08.2015г

by Черно и Бяло

ICA-logo-en ИСИ СофияВ първата си след 5-годишно отсъствие от България изложба, Олег Мавроматти представя серия рисунки, провокирана от разговора му с художника Олег Кулик в Ню Йорк тази пролет. Темата на този разговор е съвременно гореща – ИДИЛ, Ислямската държава в Ирак и Левант.

 

Определянето на религиозния фундаментализъм като реакция на либерализма и глобализацията получи напоследък популярност в световен мащаб. Но философите често изказват противоположни мнения. Според Славой Жижек ИДИЛ е далеч от религиозния фундаментализъм заради преклонението си пред Западната култура. Посланието и образът на истинно вярващи са компрометирани от многобройните, всъщност демонстриращи слабост, убийства. Борис Гройс обаче вижда в ИДИЛ „нов (включително и художествен) авангард“ след дългогодишната невъзможност за радикален манифест в изкуството от епохата на постмодернизма – отговор на студената подреденост на Запада, зачеркната от страст, спонтанност и отдаденост.

В работите си Олег Мавроматти критикува сензационно използваните от Гройс понятия „нов хуманизъм“ и „авангард“ чрез мета-модернистка плетеница от символи. Цветовете в рисунките му иронизират възможната интерпретация, че “красотата на палачи и екзекутирани в минималисткото съчетание от черно (вярващите) и оранжево (неверниците) на фона на жълтата пустиня и синьото небе… вероятно вдъхновява философи като Гройс”.

И докато Борис Гройс и Олег Кулик си сътрудничат в работата над нова изложба, посветена на „новия хуманизъм“ в лицето на ИДИЛ, принципната позиция на Мавроматти е, че авангардът винаги предполага разширяване на рамките. „Политически виждаме връщане назад – към абсолютната забрана, към абсолютния консерватизъм. Става въпрос не за авангард, а за реставрация. Единственият продукт, който можем да наблюдаваме, са мистериозните видеа на екзекуции и унищожаване на културното наследство на човечеството. Но тези гледки не могат да се уподобят на нито един модернистки манифест, защото не предлагат нищо друго, освен разрушение.”

Откриване: 26 юни, петък, 18.00 ч.

13th Mar2014

Международен женски ден, творби от колекцията на Слава Наковска и Недко Солаков, ИСИ София, 08.03. – 19.04.2014

by Черно и Бяло

(more…)

04th Feb2014

Wonderland, Халил Алтъндере, ИСИ София, до 25.02.2014

by Черно и Бяло

Ако все още не сте посетили новата изложба Wonderland в ИСИ София, може да го направите до 25.02.2014г.

Представянето на видео работата на Халил Алтъндере Wonderland (Страна на чудесата), 2013, се превърна в едно от най-впечатляващите събития на 13 Истанбулско биенале през септември миналата година. Тя говори за градския гняв, за надеждата и съпротивата, огласени от тийнейджъри от Сулукуле – истанбулски квартал, от шест века дом на роми и на тяхната култура, разрушен през 2006 г. по предполагаемо „осъвременяващ“ урбанистичен проект. Именно загубената общност е представена във видеото като причина за социално-протестните акции срещу градското преразпределяне – мишена на доскорошните демонстрации и съпротива в цяла Турция.

Алтъндере използва нов кинематографичен език на ръба между видео клипа и видео изкуството, за да покаже как една радикално модерна субкултура на хип-хопа е способна да освети недотам видимата циганска субкултура. Недвусмисленият визуален език и динамичното, „наелектризирано“ изпълнение на групата Tahribad-i İsayan са се сглобили в мощен тласък за въображението и въвличането на зрителя.

Художникът изостря поглед към машинациите с идентичност, към съпротивителните стратегии спрямо властови структури, преобръща местата на злободневни и исторически теми, засягащи политиките на настоящето. Той често отхвърля политически коректната гледна точка, изтъквайки вродената връзка между изкуство и политика.

Изложена в София във време на продължително политическо противопоставяне, работата свързва градове, политически програми и човешки потенциал, установява общи основи за граждански действия в региона.

49d07d2f2b048709fab28e0845347114_XL

Халил Алтъндере (р. 1971 г. в Мардин, Турция) е излагал произведения в цял свят, включително на такива важни форуми като Документа 12 (2007), Манифеста 4 (2002), биеналетата в Кванджу (2002), Сао Пауло (1998), Истанбул (1997 и 2013) и много други. Името му е тясно свързано с утвърждаването през втората половина на 1990-те на съвременната художествената сцена на Истанбул. Той се превръща в активен и влиятелен неин участник още от преместването си в града през 1996 г. Работата му се свързва тясно с живота на великия град, разрастването, енергията и борбите му. Като художник, куратор, издател и активист Алтъндере се концентрира върху решителната, често иронична и дори подигравателна критика на политическите, културни или исторически ограничители, срещу потискането в официалната система и представителния й език на култури и субкултури.

16th Dec2013

ИЗДОКАРАЙ СЕ, Арт-фланелки в ограничен тираж, ИСИ София, 21.12.2013 – 11.01.2014г

by Черно и Бяло

F-KalinSerapionov

Фланелката, тениската, тишъртката е вид облекло, (more…)

25th Sep2013

“Колкото далеч, толкова близо”, Калин Серапионов, ИСИ София, 02.10.–02.11.2013г

by Черно и Бяло

(more…)

20th Mar2013

Космополис, Красимир Терзиев, ИСИ София, 22.03 – 4.05.2013

by Черно и Бяло

Института за съвременно изкуство – София открива изложба на Красимир Терзиев на 21.03.2013г от 18.00ч.

(more…)

06th Feb2013

New Poor, Викенти Комитски, Институт за съвременно изкуство, 6.02–16.03.2013г

by Черно и Бяло

Изложбата на Викенти Комитски (р. 1983г) в галерията на ИСИ–София е резултат от неговaта шестседмична специализация в International Studio and Curatorial Program в Ню Йорк (2012г) като носител на наградатa за съвременно изкуство БАЗА (2011г) – инициатива на ИСИ–София, реализирана съвместно с Фондацията за гражданско общество (САЩ) и СГХГ.

Изложбата представя обекти, инсталации и прожекции, които могат да се интерпретират като фрагменти от впечатленията на автора  за нюйоркското многообразие. Субективността на тези фрагменти и връзките между тях не пречи да се разпознае сегашното време на нашия глобален свят в криза. Пътуването до “Новия свят” и сблъсъкът с неговите мащаби преориентира погледа на художника, кара го да задава още повече въпроси към обикновеното, приетото, популярното.

„Why in ♥” („Защо обичаш”, 2012г) препраща към прословутото лого „I ♥ NY” („Обичам Ню Йорк”), създадено от Милтън Глейзър в средата на 1970-те за да популяризира Ню Йорк като туристическа дестинация. Анаграмата на Викенти Комитски поставя под съмнение и Ню Йорк като обект на обща любов, но и самата “любов”, изхабена от постоянна пазарна употреба. „Защо да обичаме?” е разпространено хейтърско отношение в настоящето.

Komitski_YinLove_2012

Стоп кадърът от демонстрация в Ню Йорк, “Уошингтън Скуеър Парк ” (2012г), подчертава, че обществото днес е разделено на две нови класи: работещи и безработни. Живата рибка-чистач (Labroides Dimidiatus) в аквариума на „Невъзможността за безработица в съзнанието на работещия” (2013г) е постоянен работник за разлика от метафоричната акула във формалин на Деймиън Хърст от 1991г и съответното ѝ заглавие. В названието при Комитски замяната на думите: „смърт” с „безработица” и „жив” с „работещ” маркира основните опозиции на съществуването днес – за разлика от философстването на изкуството в края на миналия век.

Обикновено убежище се търси в периметъра на личния свят, в неприкосновеното частно пространство. Но в него неизбежно нахлува външния свят като постоянен дразнител в работата „Смущаващ обект” (2012г). Друга възможност за интерпретация е меланхоличната носталгия по едно привидно идилично и някак подредено минало в безименния фотос, в който ръка „дистанционно” възстановява петолъчката на бившия Партиен дом в София. Остава и изпитаното средство за текущо оцеляване в криза: бурканите за зимнина, пълни с жълти стотинки, подсладени с мед – “Honey Money” („Медни пари”, 2013г).

Откриване – 5 февруари (вторник), 18.00 ч.

Викенти Комитски завършва „Скулптура” в НХА през 2006г. Работи с инсталации, обекти и видео. През 2012 участва в изложбите GO WEST, специален проект на Московското биенале за младо изкуство и …Is This Free? в галерия NutureArt, Ню Йорк. Самостоятелни изложби – No Image Available в The Fridge (2011г), София  и Субективна география в галерия Сариев, Пловдив.(2011г) Участва в групови изложби като Enterpot в галерия Krinzinger, курирана от Рене Блок; и An Exclusive Object of Art, курирана от Яра Бубнова в галерия Dana Charcasi (и двете част от East by South East, Виена, 2011г); Отвъд кредита в Antrepo 5, Истанбул – културна столица на Европа 2010, и др. Работи с галериите 0gms в София и Сариев в Пловдив. Резидент на Футура, Прага през 2011г и ISCP, Ню Йорк през 2012. Носител на наградата БАЗА 2011г. Живее и работи в Берлин.