04th May2017

40 години културен институт Дом Витгенщайн, галерия „Средец”, 4–12.05.2017 г.

by Черно и Бяло

На 4-ти май Културният институт „Дом Витгенщайн” във Виена отбелязва своята 40-годишнина с изложба в галерия „Средец” към Министерство на културата.

Тя показва периодите, превърнали сградата в средище на българската духовност, разказва за българската култура в една от най-изтънчените европейски столици. В изложбата могат да се видят фотографии от посещенията на президенти, министри и видни политици; близо 300 снимки и документи от архива разказват за важните събития в културния институт. Само изложбите са около 1200, а в джаз-клуба към дома в продължение на 10 години гостуват най-добрите ни музиканти; графиките на Пикасо, подредени в „Дом Витгенщайн” през 1984 г. и още.

Бившият министър на културата Петър Стоянович, бившият директор на Дом Витгенщайн (1984–1988 г.) и на НДК – Христо Друмев и дъщерята на Людмила Живкова – председател на Комитета за култура, (сега Министерство на културата), Жени Живкова при откриването на изложбата.

„Ние не сме от основателите, но сме от хранителите и продължителите на паметта и познанието. Затова нека не бъдат забравяни делата по дългия път дотук, а Дом Витгенщайн да остане напред във времето и да е място на човеколюбивото българо-австрийско духовно, културно и научно единение”.
С тези думи екипът на изложбата: Галина Пиндикова (автор и куратор), Михаил Танев (художник), Елиана Елдърова (преводач на немски) и др., изказва намеренията и целта си, за да се изработи този проект.

Галина Пиндикова, автор на изложбата:
„Българската общност в Австрия е стара и многобройна, много задружна и може би това е една от причините през 1977 година, именно във Виена да се открие този културен институт.”
Доц. д-р Румяна Конева, директор на Дом Витгенщайн:
„В него не само се твори любов, а в него се и показва любов – резултатът от творчеството на плеяда български творци.”

Българската публика ще може да види изложбата в галерия „Средец” до 12 май. А от 24 май 2017 г. експозицията ще бъде показана и в БКИ „Дом Витгенщайн“ – Виена.

27th Jan2016

Спомени от Виена…

by Черно и Бяло

През лятото на миналата година, както вече писахме в печатния брой на изданието, беше открита изложба на графика Николай Спасов в дом Витгенщайн, Виена, по инициатива на дружеството към СБЖ „Кръг Черно и Бяло”. Сега, няколко месеца по-късно, бих искала отново да се върна към тези красиви моменти и да ви разкажа малко повече за картините на г-н Спасов  (Ники, както го наричаме ние приятелите му).

През юни месец, когато направихме откриването, споделих на Николай мисълта ми, че сме щастливци – аз като куратор на изложбата, той – като художник, успял да изложи своите произведения в тази изключителна сграда. В дом Витгенщайн се помещава Българския културен институт във Виена. Още преди да бъде купена през 1975г. от българската държава, сградата е била център на културния живот. Проектирана от арх.Паул Енкелман и известния философ Лудвиг Витгенщайн, тя е оценена още навремето като архитектурен шедьовър, заради модернистичния си дизайн, изчистената визия и строгост в интериора. Кубистичните форми, сътворени от камък и метал и липсата на цветове я правят идеална да помещава изкуството във всичките му форми, без да се натрапва с присъствието си, а напротив – да подчертава изложеното в нея.

Николай излага за пръв път във Виена и неговите интересни графики привлякоха погледите на посетителите. Може би защото са изградени на базата на контраста, или заради детайлността си, човек винаги има желание да ги разгледа. В началото трябва да кажем, че новите графики са от светлия му период – в предишните години те са мрачни и песимистични, но сега виждаме бели платна, изпълнени с живот и позитивизъм. Художникът използва смесена техника, а особено място в тях заема фигурата, детайлът. Авторът въздейства върху зрителя с непознати знаци, символи, метафори, загадъчност… С интерес откриваме символа на щастието, на женското начало. Използва абстрактни форми, разнообразни и цветни петна. В графиките на Спасов има арки, кръстове, спирали, квадрати, знаци. Основните геометрични форми разкриват символизъм, дълбочина и съдържание. Можем съвсем естествено да усетим посланието на автора – за хармония, вяра, доброта и любов. В творбите си авторът показва борбата между доброто и злото, между материалното и духовното, хармонията и безкрайността.

За картините

Композиция 1В „Композиция 1” се вижда Пегас, който иска да полети на крилата на своето собствено вдъхновение, много забрани и условности му пречат, но всички препятствия ще изчезнат, защото Пегаса е силно устремен към светлината а крилата са вдигнати нагоре готови за полет. Картината е оптимистична. Аналогична е графиката – „Полет”.

МиналоИнтерес предизвиква „Минало”– едно разминаване между мечти и реалност. Тук е и „Златният храм”, който много често присъства в творчеството на художника. От една страна, е лирическият герой с неговата вяра и мъдрост, но от другата страна е реалността – семейното огнище го няма… само тлеещ дим. Червена линия разделя двете фигури и тук, лирическият герой се е превърнал в аскет и неверник. Проблемите и крамолите излизат през комина. Всичко е минало и не иска да се връща там, където е потъпкана мечтата и вярата в доброто.

Минало 2В „Минало 2” виждаме затворено пространство, връщане в миналото, спомени… вече няма нищо, всичко е зачеркнато. Вижте кръста (който много често присъства в графиките на Николай) как разделя двете фигури. От едната страна на кръста има дебела разделна верига. Лирическият герой вече гледа в друга посока и твърдо е решен да се бори и да не се връща никога там. Забележете черния щрих дебел и натраплив. Тук отново е „Златният храм”, като акцента пада върху червената дебела линия с която е задраскан храма, сякаш той е осквернен. Миналото е зачеркнато.

Композиция 3„Композиция 3” е страхотна графика. Вгледайте се добре и ще забележите и други фигури, акценти, които в началото не се забелязват. За мен графиката означава дом, любов, копнеж, развитие и стабилност.

Каталог от изложба Алтернатива на Николай Спасов
ART-CATALOG-NIKOLAY

Мога още много да говоря за картините на Николай Спасов, да ви ги показвам и обяснявам, но истината за тях идва при всеки различна, след като се потопи в колоритния ѝ свят. Затова накрая на моя разказ искам само да изкажа специална благодарност на Станислава и Красимир Пекови от д-во „Кръг Черно и Бяло” към СБЖ, с чието съдействие се осъществи изложбата в уникалния дом Витгенщайн. Специална благодарност изказвам и към директорката на БКИ във Виена – доц.д-р Румяна Конева – една изключително любезна, усмихната и сърдечна жена и нейния екип, а именно Боряна Щерева, Вера Ганева и Иван Заяков – домакини на изложбата, и без тях нищо нямаше да е същото. Огромно благодаря!

Елена Бакърджиева

07th Nov2015

70 години Българска културно-просветна организация „Кирил и Методий”, Виена

by Черно и Бяло
Българският културен до институт Дом „Витгенщайн” отново отвори врата на концертната си зала, (more…)

09th Sep2015

Лятна образователно-творческа резиденция за студенти от НХА в българския културен институт „Дом Витгенщайн“ – Виена

by Черно и Бяло

Откриване – 8 септември (вторрник), 19:00 часа, Дом Витгенщайн, Виена

През месец септември НХА и Българския културен институт „Дом Витгенщайн“, с подкрепата на Societe Generale Експресбанк ще реализират съвместния проект лятна образователно-творческа резиденция за студенти от НХА в „Дом Витгенщайн“ – Виена.

Целта на проекта е да стимулира студентите и дипломантите на НХА за постигане на високи учебно-творчески резултати. Да обогати и разшири техните знания за богатството на европейската пластическа култура и съвременните процеси на световната арт сцена. Да подпомогне тяхното творческо израстване и умения за работа в екип.

Всяка година, осем дипломанти определени от специализирана комисия по време на годишната изложба на дипломираните бакалаври подреждат в галерийната площ на Културния дом част от своите дипломни работи и произведения, изработени по време на творческия им престой. По време на лятната академия във Виена студентите посещават музеи, галерии, художествени академии и културни забележителности.

Тази година, под ръководството на проф. д.изк. Свилен Стефанов студентите ще работят върху рекламни, туристически и музейни брошури, дипляни и материали, свързани със събития в областта на изкуството.

Участници в Лятната академия „Дом Витгенщайн“ – Виена за 2015 година са:

  • Мартиан Табаков от специалност „Скултура“;
  • Яна Стойчева от специалност „Живопис“;
  • Виктория Стамболийска от специалност „Графика“;
  • Кирил Цонев от специалност „Плакат и визуална комуникация“;
  • Рая Ракиджиева от специалност „Текстил – изкуство и дизайн“;
  • Теодора Ралева от специалност „Керамика“;
  • Криста Вачева от специалност „Сценография“;
  • Кристиян Баев от специалност „Резба“.

pokana_Dom Vigenshtain_Viena

19th Apr2015

ЗАВИНАГИ В НАШИТЕ СЪРЦА

by Черно и Бяло

Слово посветено на Мими Дичева

Трудно се говори за хора, които в продължение на 30 години са били твои приятели и част от твоя живот. Не само защото болката от загубата е много жива, а и защото ти напомня, че всичко е преходно, че животът е много кратък и всеки един от нас ще си отиде от този свят. Както в български средновековен паметник мъдро е казано «Човек и добре да живее, умира и друг се ражда». Но не всичко изчезва в небитието. При нас и сред нас завинаги остават паметта и уважението към личности, които са живяли не само за себе си, но и за другите. Мими Дичева беше такава личност. За всички нас тя беше просто МИМИ. В общуването с нея ние забравяхме разликата в годините, разликата в социалния статус, разликата в интересите и непосредствено и спонтанно казвахме МИМИ. Но колкото и близка да беше Мими, нейната личност и нейният личен живот си оставаха за нас табу и загадка. Колко от нас например знаят кога е родена Мими? В един от последните ни разговори през ноември 2014г., при празнуване на 95 годишнината на доайена на българската общност във Виена, Гарбис Папазян, си позволих да я попитам „Мими, а ти кога си родена?” и тя тъжно ме погледна и каза: «аз съм само 20 години по-млада от Гарбис». Истината е, че Мими не беше 20 години по-млада и ако днес беше жива, през октомври щяхме да празнуваме нейния 80-годишен юбилей.

И така, коя е Мими Дичева? Ще си позволя да разкажа някои подробности от нейния живот. Родена е на 11 октомври 1935г. в София, в семейството на Мария-Мика Чепишева и Петко Дичев. Майката на Мими умира много рано и всъщност баща ѝ отглежда както Мими, така и нейните по-малки брат и сестра.

Решаваща роля в израстването, възпитанието и цялостния житейски път на Мими имат нейният баща и нейният брат. Бащата, Петко Дичев, е личност, известна със своята ерудиция и пословично трудолюбие. С неговото име е свързано развитието на земната и въздушна фотограметрия в България през 30-40г. на миналия век и топографското заснемане на страната. Дичев учи първоначално в Машинното-морско училище във Варна, но през 1919г. се отказва от кариерата на офицер и заминава да следва инженерни науки в Берлин. Липсата на средства, тежките материални условия, необходимостта да финансира сам образованието си го принуждават да прекъсне следването и да се завърне в България. Годината 1925 е съдбоносна за страната. След атентата в църквата „Св. Неделя”, влиза в сила Закона за защита на държавата (ЗЗД) и негови близки, като приятелят му Кирил Чепишев, брат на неговата бъдеща съпруга Мика, са изгорени живи в Дирекция на полицията. По същото време жестоко са убити без съд и присъда Гео Милев, Сергей Румянцев, Христо Ясенов, Йозеф Хербст и много други. Бил ли е застрашен живота на Петко Дичев ние не знаем, но в един решаващ момент той се качва на палубата на попътен кораб във Варна и заминава за Цариград. От там съдбата го отвежда във Франция, Белгия, след това към Новия свят – Куба, Мексико, Тексас, Калифорния, Нови Орлеан и отново на път към Стария континент – Париж, Швейцария, Австрия. Без да се свени от тежък физически той труд работи като миньор в мините в Белгия, като обикновен работник на пристанищата във Франция, като сервитьор в барове и ресторанти в Париж и Берлин, но и като виртуозен цигулар по улиците на Виена. В края на 20е години се записва да следва инженерни науки в Грац, в известния политехнически университет – „Ерцхерцог Йохан” (ErzherzogJohannUniversität Graz) и през 1933г. успешно се дипломира. Странствуванията по Стария и Новия свят го превръщат, нека да употребим израза на Илия Троянов – във Weltsammler!!! С годините натрупания житейски опит и уроците от него той ще се опита по-късно да предаде и на своите деца.

През 1933г. след почти 10 години години митарстване инженер Петко Дичев се завръща в България. Оженва за своята приятелка от детските години – Мария-Мика, сестрата на вече споменатия Кирил Чепишев и се установява да живее в София. През 1935г. Дичев е назначен като геодезист (фотограметър) в Държавния географски институт, който се намира под непосредственото наблюдение на двореца, а през 1936г. за началник на първата фотограметрична група в България. Създадените през 30-40г. с негова помощ карти и днес лежат в основата на модерната българска картография. След 1944г. Дичев продължава да работи в Географския институт, който преминава под егидата на БАН и става началник на Фотограметричното отделение. Инженер Петко Дичев умира в София през януари 1971г.

Втората важна личност в живота на Мими е нейният по-малък брат – Тодор Дичев, дългогодишен посланник на България в Япония, Филипините, САЩ и представител на българската мисия към ООН във Женева и Виена. Господин Дичев е Доктор хонорис кауза на Токийския университет. Всички членове на семейството се отличават с музикален талант и художествен усет. Вече споменах виртуозните изпълнения на цигулка на бащата и музикалната дарба на Мими. За разлика от тях, Тодор Дичев се изявява като писател и е автор на няколко книги. По негово либрето е създадена операта на Александър Йосифов „Съдба за двама”, чиято премиера с успех се състоя през ноември 2006г. в Софийската опера. Сюжетът е по действителен случай от 30те години на 20 век и разказва за невероятната любов между Анастасия – млада, красива българка от Пловдив и Иошинари Маеда, японски журналист.

Но нека да се върнем към Мими. Музикалните ѝ способности се изявяват много рано. Чувствителна, изключително музикално надарена, дръзка и самоуверена Мими е надраснала децата от своята възраст и от своето обкръжение. Детският свят за нея е тесен и тя търси изява в един друг свят, в света на музикалното изкуство. Започва да взема уроци по пиано още на 6 годишна възраст и от малка участва в концертни програми. След завършване на музикалното училище „Любомир Пипков” заминава през 1960г. за Полша за да учи пиано в Държавната консерваторията във Варшава, а от там пътят я отвежда във Виена, където се дипломира в прочутия Концертен отдел на Музикалната академия. Нейното голямо желание е да се реализира като концертна пианистка. Следват професионални изяви, свързани с концертна дейност, участия в радио- и телевизионни предавания и музикални записи на нейни клавирни изпълнения.

Но ако през 60-80 години на миналия век истинските посланици на България по света бяха оперните певци и певици като Райна Кабаиванска, Ана Томова-Синтова, Гена Димитрова, Борис Христов, Николай Гяуров, то в света на клавирното изкуство доминираха мъжете. Олимп бе зает от виртуози като Владимир Хоровиц, Светослав Рихтер и Фридрих Гулда.

Бих казала, че голямата мечта на Мими да стане световноизвестна пианистка не се осъществява. Реално преценявайки своите възможности тя насочва цялата си енергия в педагогическа дейност и в изпробването на нови методи на преподаване на пиано. Работи активно както в Австрия, така и в Швейцария. Това е периода, в който Мими все по-активно започва да участва в живота на българската културнопросветна организация във Виена „Кирил и Методий”. Създава и ръководи детски групи, детски хор, организира детски концерти. Една друга сфера на изява е нейната журналистическата дейност. Тук идва на помощ журналистическия ѝ талант. Малко известен факт е, че тя е завършила журналистика в СУ „Климент Охридски”. През 1971г. Мими става член на редакционната колегия и замредактор на издаваното във Виена списание „Новини”, а по-късно и на изданието «Наша трибуна».

Годините на прехода са особено тежки за българската организация „Кирил и Методий”. През 1996г. Мими Дичева е избрана за председател на организацията. Благодарение на нейната активна и неуморна дейност БКПО „Кирил и Методий” не се разпада, а продължава да съществува с нови форми на изява и дейност. Под нейно ръководство са осъществени редица инициативи и дарителски проекти, като поставянето в Парка на ЮНЕСКО, в Голс (Австрия), на първия паметник на Христо Ботев в Европа и ежегодното организиране на Ботеви дни и тържества във Виена и Голс. Редовно събитие е и инициативата „Произход и духовни корени на българите”, на което гостуват творци като Павел Матев, Петър Караангов, Блага Димитрова, Лиляна Стефанова, Георги Константинов и много други. Родолюбието и авторитетът на Мими, и нейният принос за запазване на българското и разпространяването на българската култура и традиции сред българската общност и сред приятелите на България в Австрия – са неоспорими и високо ценими.

За живота и дейността на Мими могат да се разкажат много неща, но аз бих искала да завърша краткия екскурс с едно нейно изпълнение на музикалното произведение на Михаил Глинка Variation IV. Записът е незавършен. Липсва последният акорд, сякаш Мими иска да ни каже – последната дума все още не е казана и тя все още е сред нас.

Сбогом Мими, ти завинаги ще останеш в сърцата ни!

Мими Глинка Мими Дичева, албум Russische Klaviermusik, №5

проф. др. Искра Шварц

17th Dec2014

С голямо закъснение, прости, приятелю

by Черно и Бяло

За Иван Милчев и изложбата IN MEMORIAM, дом „Витгенщайн”, Виена

(more…)

03rd Nov2014

Мигове от живота, Мари Къналян, Дом Витгенщайн 16.10.2014

by Черно и Бяло

Българският културен институт “Дом Витгенщайн”, Виена, гостоприемно отвори врати за изложбата “Мигове от живота” на фотожурналистката Мари Къналян, (more…)

12th Jun2014

Отзвуци от Ботевите празници във Виена

by Черно и Бяло

Пред препълнената с публика театрална зала на БКИ „Дом Витгенщайн” във Виена, Австрия, на 4 – ти юни се състоя тържествена вечер посветена на 2 юни – денят на Ботев и загиналите за свободата и независимостта на България. Съорганизатори на вечерта са Посолството на Република България в Австрия и Българската културно-просветна организация „Кирил и Методий”, с любезното домакинство на БКИ „Дом Витгенщайн”.

Слово по случай празника поднесе Извънредният и пълномощен посланик на Република България в Австрия, Нейно превъзходителство г-жа Елена Шекерлетова, която поздрави специално председателя на БКПО проф. Мими Дичева, за нейния неувяхващ ентусиазъм при организирането на тези тържества. Вечерта беше почетена от делегация начело с г-н Богданов, заместик-кмет на гр. Враца от България, който поздрави сънародниците ни във Виена и поднесе като подарък портрет на поета от врачански художник. Доклад на тема „Саможертвата на Ботев и нейното значение днес” прочете проф. Румяна Конева, директор на БКИ „Дом Витгенщайн”. Поздравление от името на изпълняващият длъжността Председател и Главен секретар на Съюза на българските журналисти г-жа Снежана Тодорова прочете актрисата Лина Гладийска.

След официалната част последва концерт на самодейни само по форма, ансамбли от гр. Виена, които тази година се конкурираха при записването си за участие в тържествения концерт. По думите на официалните гости такъв празник на българския фолклор рядко са виждали на други места в Европа, на които се провеждат подобни чествания. Особено емоционално звучаха рецитациите на стихове на Ботев от най-малките представители на българската общност в Австрия, както и фолклорните изпълнения на танцовите състави „Китка” и „Пендари”. Тази първа вечер приключи с традиционно, обхванало цялата зала българско хоро, на което публика и изпълнители се смесиха спонтанно … И чаша червено вино от България.

Предизвикващото еуфория изпълнение на Ансамбъл „Пендари”: