05th Feb2017

SoCONCERT: The Chamber Sessions – Арнау Гарофе и Александър Логозаров

by Черно и Бяло

SoCONCERT, така се нарича поредицата джаз концерти, която ще е част от програмата на SOHO и през тази година.

Ето ги – Арнау Гарофе –саксофон и Александър Логозаров –китара. Срещат се в Холандия. Работят заедно. Правят джаз и се допълват точно като музиканти, между които има тънка и невидима, но необходима жизнена нишка, наречена възторг от случващото се. Александър се връща в България, а не след дълго се появява и Арнау. За него фразата „Шерше ла фам” е свързана с българска девойка, от което печели не само Алекс, но и цялото джаз-съсловие в България.

През есента на изтеклата година правят малко турне из България и така създават джаз-проект, в който се оформя намерението да се определят като дуо.

Арноу е от Каталуния, но в Холандия, където получава образованието си, свири с Филип Харбър от групата на „Джаз Месенджърс”, Ерик Инеке, Крис Хусенс и др. Свирил е на легендарния „Норд Сии Джаз фестивал” в Холандия. В България е познат с участията си в проекта на Христо Йоцов „Jazz Cats” и концертите „Jazztory”.

Александър Логозаров завършва джаз-китара в Холандия. Там свири с Анди Брекър, Майкъл Мур, Кенди Дълфър и др. Печели награда в Браила за най-добра джаз-формация през 2015 г. В България става известен с участието си в „Лилия Илиева и Минимум квартет”, „Браз Асоциация Биг Бенд” и коцертните серии „Jazztory”.

Не е тайна, че у нас местата, в които можеш да чуеш качествен джаз вече са повечко, но за феновете на този одухотворяващ жанр има едно място в центъра на София, където да слушаш любимата си музика на живо е наистина удоволствие.

На 2-и февруари в СОХО беше уютно, топло и някак особено… На 3-ия етаж, от 20:00 до 21:30 часа музиката се оказа всичко, от което се нуждаеш в една мразовита февруарска вечер.

Талониас Мънг, Дюк Елингтън, Джон Колтрейн, Хорас Силвър – джаз стандарти, превърнали се във вечни хитове, чрез които младите музиканти демонстрираха възможностите на точната интерпретация, както и импровизаторски умения, превръщайки вечерта в своеобразен джемсешън.

 Да, майсторлъкът в тази музика е да накараш присъстващите да се обърнат изцяло към себе си. Защото джазът е като поезията – завладяващ до крайност и… отвъд нея!

Даниела Владимирова Христова

06th Dec2016

Интернационален джаз фестивал Сардиния 2016 г.

by Черно и Бяло

В периода 10–17 юли 2016 г., в разгара на лятото, на далечния остров Сардиния се проведе „European Jazz Expo” – фестивал, популяризиращ широк спектър от забележителна джаз, поп и етно музикална култура, типична за Сардиния. Нима можем да очакваме нещо друго! Всеки от феновете на многоликата италианска музика в света, носи в сърцето си любовта, трепета и вълнението от нея!

Но да се върнем в действителността. Като представител на Международния джаз фестивал Банско, с директор уважаемия д-р Емил Илиев, имах честта и щастието да присъствам и се насладя на приказната атмосфера на това преживяване.

european_jazz_expo_sardegna_2015

И с малко предистория, бих искал да въведа читателя във творческите взаимоотношения на двата фестивала.

Преди година, по повод на майсторския клас, който организирах  на именития български виолончелист, проф. Стефан Попов със студенти от Музикалната консерватория „Пиерлуиджи да Палестрина“, гр. Каляри и който премина успешно, използвах шанса да бъда представен на артистичния директор на джаз-феста „Jazzine” Сардиния г-н Микеле Палмас. В сърдечен, непринуден разговор предложих идеята за бъдеща градивна колаборация между двата фестивала. Още тогава си дадохме сметка, че изграждането и реализацията на този проект би открила нови хоризонти за сближаване на двете ни музикални култури, тези на Сардиния и  България!

По късно, когато срещата и запознанството между директорите, г-н Микеле Палмас и д-р Емил Илиев се осъществи, проектът беше осмислен и по препоръка на д-р Илиев беше предложен „Триумвират“, с участието на популярния Ниш джаз фестивал. Така, бъдещата формация придобиваше респект и шансове за успех пред европейската общност!

На 12-и юли, с полет София-Рим-Каляри, се отзовах сред прелестната природа на автономния италиански район о-в Сардиния, желана дестинация от заможните туристи по света. Град Каляри, столицата на Сардиния, с право наричан „Перлата на Средиземноморието“ е разположен в най-южната част на острова и отстои на 300 километра от Тунис. Той е населяван от близо 150 000 италиано-говорящи жители, силно повлияни от католицизма. Всяка втора улица и площад са кръстени на почитан от тях светец! Градът датира от 7 в. пр. Хр. Основан е от картагенски колонизатори, които го наричат Каралис. През годините е бил под различни влияния – византийско, пизанско, австрийско, и други. Французите също се опитват да покорят града, но опитът им е безуспешен. Каляри се присъединява към обединена Италия едва през 1861 г.

Каляри е условно разделен на стар (исторически) и нов град, като повечето забележителности са разположени в старата част. Тя се наричана Кастело („Castello“) и е разположена на върха на хълм, от където може да се види и цялата красота на калярския залив. Старият град е обграден със древни стени и две средновековни кули, които са почти изцяло запазени. Сред основните забележителности се нареждат, базиликата Св. Сатурнин („Basilica of San Saturnino“), която е една от най-важните палео-християнски сгради в Сардиния (посветена е на патрона на града и е изградена през 5 век); Светилище на Светата дева от Бонариа („Our Lady of Bonaria“), построено от каталанци в началото на 14 век; Катедралата и разположения в близост до нея правителствен дворец на провинцията, забележителната църква Санта Еулалия, под чиито основи е съхранен уникален римски площад, руини от римски амфитеатър, аквадукт и други. В Кастело може да бъде разгледан и археологическият музей на Сардиния, както и посетителите от високо да се насладят на уникалната гледка на цялия град, простиращ се от край до край в подножието на крепостта. В далечината се  синее прелестния залив „Поето“, славещ се с кристално чистите си изумрудени води, в края на който е мистичния хълм „Седлото на Дявола“, повод за митове и романтични легенди в миналото!

Първите следи на хора на о-в Сардиния датират още от палеолита, но едва в неолитната ера човешкото присъствие става постоянно. Най-бележитият архитектурен и материален израз е този от Нурагите от бронзовата епоха. Посетителите на Сардиния днес преоткриват праисторическия Домус-де-Джанас, гробниците на Великаните и Нураги, средновековните селца в централна Сардиния и долината Кампидано.

Ден, преди официалното откриване на фестивала, бях топло посрещнат от любезните домакини, братята Массимо и Микеле Палмас, основатели и директори на Феста, които с огромна енергия, творческо въображение и ентусиазъм, вече 11 години водят успешно този изключителен музикален проект.

В тържествената зала на Консерваторията, със встъпителни слова, отправени към аудиторията и първенците на града, артистичният директор Микеле Палмас поздрави участниците във фестивала и им пожела достойно представяне.

Музикален сюрприз на вечерта беше изпълнението на световно известното джаз трио: Джон Скофиилд, американски джаз-рок китарист и композитор, Брад Мелдау, пиано и синтезатор и Марк Джулиана, ударни – всички те новатори-виртуози в джаза, изпълняващи широк спектър от стилове: джаз, фънк, блус, соул, и рок и  току-що завърнали се от триумфално световно турне, започнало от Ню Йорк, фестивала Монтрьо и Умбрия.

В следващите фестивални дни, джазовата музика завладя един тих, задушевен квартал, разположен в подножието на Крепостта, като две приветливи площадчета: „Сан Доменико“ и „Сан Джакомо“, отстоящи на стотина метра един от друг, бяха оборудвани, с красиво аранжирани подиуми, от които звучеше примамлива, разнообразна музика до късна нощ! Върволица от почитатели на джаза и попа от всички възрасти, непрекъснато сновяха между двата площада и си подбираха любимите  групи и музика. По съвест мога да кажа, че бях впечатлен от този нескончаем парад от разнообразни по стил, талант и душевност състави и солисти! Древната и загадъчна история на Сардиния е безкраен извор на странни, вълнуващи ритми, интонации, характерни за идентичнистта на Сарда и средиземноморската култура. Тука е мястото да отбележа изключителната роля на маестро Микеле Палмас, притежател на звукозаписно студио, (което имах шанса да посетя) и който в продължение на дълги години продуцира стотици записи на дискове с най- таланливите музиканти от Сардиния и Италия, както и  организира международни музикални фестивали в Италия и Европа. Това е завидна просветителска дейност! В разгара на фестивала, на един от площадите, директор Массимо Палмас организира пресконференция, на която бях представен на първенците на града, журналисти, директора на Консерваторията и елитни музиканти. След това имах честта да поздравя домакините от името на директора на джаз-фест Банско, д-р Емил Илиев и да уверя аудиторията, че нашите съвместни усилия няма да бъдат напразни и ще постигнем така желаното „побратимяване“ между нашите фестивали!

Неуспорим фаворит през първите дни на  фестивала беше очарователната, атрактивна певица Франческа Кориас, съпровождана от Мауро Лакони – китара, Филипо Мундула – бас и Джианрико Манка – ударни, като квартетът беше обявен с поетично звучащото име „Рундела“. Музиката, която артистите изпълниха с плам и въображение – смес от хип-хопи афро-американски ритми и интонации, беше топло посрещната от насъбралото се множество.

Представянето на „Árrogalla“ квартет, в състав: Франциско Меда „Arrogalla”, Мауро Палмас – мандола, Джанмарко Джими Диана – бас, Джанрико Манка – ударни, като прочувстеното им музициране ме развълнува и породи неочаквано силен, непреудолим интерес към сардмузиката, пренесе ме в един чуден, омагьосан свят с друго духовно измерение, толкова  различен и толкова примамлив! Комбинацията от звуци, мелодии, ритми на ориенталско-средиземноморската традиция съчетана с атмосферата на съвременния европейски джаз, това беше тайната на успеха на великолепните музиканти от квартета.

Дойде моментът да споделя с читателите предстоящите планове на директора Микеле Палмас за Европейски джаз фест през следващата 2017 година за Сардиния и България.

Основната цел на предстоящия музикалния мега-проект е обединяването на идеята  „Минало, настояще, бъдеще”. Елитна група, ръководена от Mayрo Палмас (мандола и мандолочело), Марчело Пегин (10-струнна класическа китара и електрическа китара) Силвано Лобина (бас), Андреа Руджери (барабани и перкусии), със солисти – легендарната певица Елена Ледда, любимка на Сардиния, още – Симонета Копо (вокал) и от българска страна – изключителния изпълнител на кавал, популярният в Европа Теодоси Спасов, акомпаниран от световно известния хор „Космически гласове“,с диригент Ваня Монева.

Възхищение буди визията на маестро Микеле Палмас, да обедини тези толкова различни, със своята специфика музикални таланти в едно органично цяло и да блесне и ощастливи  публиката с тяхното бъдещо музициране!

Плановете му за следващия юли 2017 са 3 концерта в Сардиния и 2 или 3 (включително Банско) в България август 2017.

Реализацията на това начинание би било неусъществимо без съдействието на Италианския културен институт в София, Радио България, Associazione Сардика, 3 различни сардински джаз фестивала и Банско джаз фест.

Замисълът на организаторите на Сардиния фест 2016, в лицето на Массимо и Микеле Палмас беше прекрасен и с артистично решение: финалът да се състои в древния град Тарос, излъчващ магическо очарование и притегателна сила за посетителите от цял свят.

Археологическият обект Тарос, древен римски амфитеатър е впечатляващ не само заради добре запазените останки от величествен град, но и заради живописното си разположение на полуостров Синис, откъдето се открива гледка към залива на Ористано. Тарос е древен град, процъфтявал по времето на финикийците още през 8 век пр. Хр. Възникнал е от останките на град на местното население нураги от бронзовата епоха, върху който финикийци, пуни, римляни надграждат и доразвиват. Името Тарос се среща в няколко римски източника и върху крайпътен камък. Най-значимите находки по време на разкопките са открити на хълма Су Муру Ману, където се намира цилиндрично открито светилище, типично за финикийската цивилизация. Повечето останки, които придават днешния облик на обекта са от римския период, като сред тях впечатление правят термите, основите на раннохристиянски храмове и районът с жилищни сгради и работилници. Все още продължават проучвателните работи, които изваждат на бял свят още интересни факти от богатата история на града.

След кратко пътешествие през вътрешността на острова, се отзовахме сред руините на археологическия комплекс Тарос, живописно разположен в непосредствена близост до морето. В дясната му страна, на едно възвишение се издига внушителна кула, допълваща романтичния   декор.

Броени часове преди първата концертна вечер се водеше трескава подготовка, в която очастваха отдадено всички членове на фамилиите Палмас. Импровизираната зала на открито, побираща над 1000 места, в атрактивен червен цвят, гледаше към концертна естрада, извисяваща се над морето. Прииждащите посетители, любители на джаза, постепенно запълваха салона и нетърпеливо очакваха началото на концерта. Със здрачаването, море и небе се обагриха в приказни краски, създавайки възприятието на импресионистична картина, стотици лодки осеяли морето и отразяващи се в него, далечните светлини на залива и връх на всичко, огромната луна изплувала от морето!

16 юли. В тази романтична атмосфера започна концертът на световно известния норвежки саксофонист, Ян Гарбарек.

Изявите му са в областта на джаза, класическата музика, и други музикални жанрове. Сценичната му кариера започва в началото на седемдесетте години. Свири заедно с Кийт Джарет, Мирослав Витоус, Лакшминараян Шанкар, Еберхард Вебер и др. Получава световно признание и през 1980 г. създава музикалния състав „Ян Гарбарек груп“.

Развълнуваната публика посрещна с овации популярната по света джаз група в състав: Ян Гарбарек- тенор и сопран саксофон, Райнер Брюнингхаус- пианофорте, Юри Даниел-бас(Бразилия) и легендарния Трилок Гурту от Индия-перкусии.

Вълшебните звуци на саксофона, смяна на тембрите, нежните изразителни музикални фрази съчетани с другите инструменти, импровизациите разкриващи богатото въображение на артистите, ето така мога да обрисувам неповторимата омагьосваща атмосфера на концерта!

Сюрприз, който нажежи възторга на публиката до краен предел, беше соло импровизацията на виртуоза перкусионист Трилок Гурту, когото световната музикална критика окачествява, като уникален и още че: „говори, както свири и свири, както говори, следвайки ритъма на разговора!“ В минутите на изпълнението му, ние слушателите недоумявахме, от къде идваше този фоерверк от ритми и звуци и как човешките ръце са способни да ги възпроизведат!

Романтичен Финал на  забележителния „Европейски джаз фест Expo“ Сардиния 2016 беше блестящия рецитал на италианския пианист Езио Боссо. На 16 години, той прави своя дебют като солист във Франция, който поставя началото на солистичната му кариера с партньорство на много оркестри в Европа, но срещата му с маестро Лудвиг Щрайхер бележи повратна точка в творческата му кариера, насочвайки го да учи композиция и дирижиране във Виенската академия.  През 2011 г., той открива, че  страда от нервно-дегенеративно прогресиращо заболяване, довело го до ограничение на ходенето, което благодарение на силния дух и мощния порив за артистична изява не ограничава неговата креативност. Все още много млад, Езио Боссо покорява най-престижните международни  сцени: Royal Festival Hall , Southbank Centre , операта в Сидни , Паласио де Bellas Artes в Мексико Сити , Театро Колон на Буенос Айрес , Карнеги Хол , Teatro Regio в Торино , Хюстън Symphony , Аудиториум Парко дела Musica, като в Рим са някои от най-важните международни концертни изяви, в които той е солист,  диригент, или  участник в различни камерни групи. През 2013 г., по предложение на Гидон Кремер, виолончелиста Марио Брунело отправя предложение за съвместно музициране с него. Така се поражда интензивна съвместна работа и в резултат:пиано-чело дуо между двама изключителни музиканти и близки приятели.

През 2014 г. той дебютира с негова Fantasia за цигулка и оркестър,с участието на Лондонския симфоничен оркестър  и солист, Сергей Крилов – соло цигулка.

17 юли. Отново вълнуващата юлска нощ и огряната от луната сцена, на която отдал сърцето и огнения си талант Езио Боссо омагьосва с музиката си хилядната публика и това не е казано пресилено! През дългата си професионална музикантска кариера съм акомпанирал и слушал най-голямите пианисти на съвремието и твърдя, че такъв мощен порив, вулкан на музикални чувства, противопоставен на фини, едва доловими нюанси в пианисимо е уникален и изключително въздействен за слушателя!

Впечатляващо е, че тази музика не принадлежи към определени жанр и стил, а представлява грандиозна импровизация, разкриваща необятното творческо въображение на ощастливения от Съдбата пианист, в която проблясват елементи на древни сардински мотиви, последвани от загатната класика, джаз модели и всичко това майсторски споено и предложено на публиката! Дълго след последните заключителни акорди се чуваха бурните аплодисменти, които отекваха в заобикалящите ни руини и потъваха в морската шир. В последвалата вечеря със маестро Езио Боссо, той направи едно откровение, достойно да споделя със читателите:

„Да свириш тук в Тарос, това е една безкрайна красота! Вашия остров имам в сърцето си! Обикаляйки света, намерих едно ъгълче в Сардиния, което винаги съм търсил, даващо аромат, усмивката на приятел и неповторимата кухня!“

Помечтах си да поканим този чаровен артист, на концертно турне в България!

След това незабравимо мое преживяване, преминало, като красив сън, бях поканен да присъствам на майсторски клас по „Танго Аржентино“ от очарователната прима-танцьорка – Моника Спану, последван от пищна демонстрация, продължила до късна нощ, а г-жа Спану изяви пожелание, да демонстрира изкуството си на българска сцена!

Ден преди завръщането ми в България, имах честта да бъда приет от кмета на Каляри г-н Массимо Седда, където обсъдихме нашето предложение за „побратимяване“ на Община София с Община Каляри! Тази идея е плод на съвместните усилия  на Асоциацията „Сардика“, съществуваща в София с лидери Алессандро Калия и генерал Вакка и моята дългогодишна привързаност   към народа и културата на Сардиния. Бях особено щастлив, да съм приносител на сърдечното и оптимистично писмо на кмета на Каляри, г-н Массимо Седда до кмета на София, г-жа Фандъкова с предложение за обмен в областта на културата, технологиите, археологията, градоустройството и туризма, която бъдеща реализация би сближила двата народа и създала условия за просперитета им.

Дойде момента на раздялата ми със сърдечните домакини, директорите Массимо и Микеле Палмас и с тяхните прекрасни семейства, които ме дариха с топло гостоприемство, а също и на директорът д-р Емил Илиев, който ми оказа доверието и честта да го представлявам на този престижен музикален форум „Сардиния джаз фест“ 2016 г.!

На добър час за побратимените фестивали в Сардиния и България през идната 2017 г.

Светослав Дерменджиев

09th Aug2013

Пълно удоволствие от италианския джаз в Банско!

by Черно и Бяло

КАФЕ ПАУЗА е заглавието на концерта, който Фабио Лепоре & Италиански Джаз Квартет (more…)