25th Jul2017

Радикално за кича, Любен Фързулев, СБХ – Шипка №6, 14–30.07. 2017 г.

by Черно и Бяло

Опит за нов поглед върху бродираните ковьорчета

Ако напишете думата „ковьор“ в интернет ще видите следното обяснение „Тъкано или бродирано изделие, предназначено обикновено за окачване на стена“. Нищо повече. Няма даже картинки. Цял един период от около 100 години събран в едно мижаво изречение. Почти във всяка къща е имало ковьори, които били бродирани от стопанките. Ковьорите служели за украса на къщите. В някои региони се пазели и за чеиз. И до сега в някои селски и градски къщи има окачени ковьорчета.

В моето детство над печката имаше ковьор, пошит със сини конци. Лодка в езеро. В нея мъж, свирещ на китара и девойка, която го слуша. В далечината замък. В стаята на леля ми, а също и в приземния етаж над леглото имаше ковьори.

Ковьори има не само в България, а и в цяла Европа. По всяка вероятност тази мода е дошла от Германия, Австрия и Русия. Възможно това да е станало с идването на княз Фердинанд.

Ако напишете думата „кич“ в интернет, ще се объркате от сложни изречения. Всички автори претендират за „богата артистична душевност”. Тя се издига като мъгла над обикновения мирянин и заклеймява всичко мразено от авторите. Високото изкуство е недостижимо по простата причина, че е високо, а всички ние тънем в мрака на Кича.

Думата „кич“ и думата „ковьор“ в нашия език са като две сестри. Те вървят неразделно една от друга. Така ни е втълпено, така ни е насадено в главите. Затова днес не се гледа с добро око на ковьорите. Те се изхвърлят на боклука и се заклеймяват като простащина.

С тази аксиома не съм съгласен. Убеден съм, че чувствата, които изпитва един интелектуалец, наслаждавайки са на едно произведение на изкуството, са същите като на авторката на един ковьор. Не бива да забравяме, че едно произведение на изкуството се създава за пари и затова то е стока. Ковьоът не е бродиран за пари, а за удоволствие. Той е далеч от комерсиалното. Създаден е да носи радост и да краси къщата. Едни хора се наслаждават на едно нещо, други на друго. Едното е официално изкуство, а другото народно. Двете се противопоставят. Хората, които ги поддържат двете тези, се противопоставят. Това не ви ли напомня на нещо? „Разделяй, за да владееш”. Светът не е само черно и бяло. Черното преминава през различни степени в бяло неусетно. Мисля, че има място за всички и всичко под слънцето!

Любен Фързулев

05th Oct2016

НХА отбелязва 100-годишнината от рождението на Васил Йончев

by Черно и Бяло

Част от събитията за 120-годишнината на Националната художествена академия

През октомври и ноември 2016 г. Националната художествена академия и катедра „Книга и печатна графика“ ще честват 100-годишнината от рождението на проф. д-р Васил Димитров Йончев – учител, художник, теоретик и основател на българската шрифтова художествена школа, творил в областта на изкуството на книгата и изкуството на шрифта, носител на международната награда „Гутенберг“ на кмета на град Лайпциг за постижения в изкуството на книгата.

Честването е част от събитията, свързани със 120-годишнината на НХА, и ще бъде отбелязано с голяма изложба на няколко поколения български художници на шрифта от 50-те години до днес (галерия „Шипка 6“ на СБХ, 04-27 октомври), изложба, посветена на научно-изследователската и творческа дейност на проф. Йончев (Галерия „Академия“, 24 октомври – 18 ноември) и международен симпозиум „Мястото и ролята на България в развитието на кирилската писмена система като трета европейска официална азбука“ (Галерия „Академия“, 25-26 октомври). Сред участниците в симпозиума са Иван Русев от Германия, работещ в областта на типографията, Лукас де Гроот – световно известен дизайнер в областта на типографията и шрифта, преподавател в Берлин, и Красен Кръстев – преподавател по типография в американския университет в Дубай.

100-годишнината от рождението на проф. Йончев е повод да отбележим особено важното, значимо и незаменимо място, което големият интелектуалец, теоретик, преподавател и общественик заема в българската култура и силното влияние, което оказва и днес като основоположник на академичното образование по шрифт и калиграфия, формирал съвременния възглед за графичната форма на българската писмена система.

В условията на засилващ се обществен и професионален интерес към съвременния български шрифт и все по-задълбочаващия се проблем за двойния стандарт в графичната форма на нашата писменост, честването по повод годишнината на проф. Йончев е възможност да бъдат представени постиженията на българската школа в шрифтовото изкуство, да бъде повдигнат отново въпроса за нейното бъдеще и да се предизвика обществен дебат за българската идентичност в национален и международен план, както и за ролята на образованието, държавната администрация и обществото в неговото решаване.

Съвпадението в отбелязването на 100-годишнината от рождението на проф. Йончев и 120-годишнината на НХА не е случайно. Той е стожер на Академията – водеща държавна институция във висшето специализирано обучение в областта на графичния дизайн, изкуството на книгата, шрифта и типографията, в която на принципно правилната основа се създават национални шрифтови форми. Цел на НХА е да се постигне основната и богата шрифтова палитра, с която не само държавната администрация, но и медиите като цяло, отделните социални групи и индивидуалности като ползватели ще налагат и развиват съвременната естетическа мярка – разграничаване на малките (редовните) букви от главните. Друга основна цел на Академията е въвеждането на този Кирилски графичен еталон във всички нива на визуалната комуникация, както в България, така и по света.

Васил ЙончевНагради
1916 – роден на 22 ноември в Арбанаси.
1935–1940 – студент в Художествена академия, София, живопис, проф. Борис Митов. Дипломна защита.
1944 – член на СБХ.
1944–1945 – учител по рисуване, Пловдив.
1945 – художник в „Народно кооперативно издателство“.
1954–1955 – художник на списание „Наша родина“.
1955–1966 – художник на издателство „Народна култура“.
1962–1966 – преподавател по шрифт в Национална художествена академия, София; 1966–1971 – доцент в катедра „Оформление на книгата и шрифт“; 1972–1982 – професор в катедра „Оформление на книгата и шрифт“;
1983 – доктор на изкуствознанието. Илюстратор и оформител на книги. Теоретически трудове за изкуството на шрифта и книгата:
1965 – „Шрифтът през вековете“.
1977 – „Книгата през вековете“. 1
1982 – „Древен и съвременен български шрифт“.
1997 – „Азбуката от Плиска, кирилицата и глаголицата“, посмъртно.
1985 – починал на 10 май в София.
1959 – сребърен медал от Международна изложба на изкуството на книгата (IBA) – Лайпциг.
1966 – специална награда от конкурса Най-добра българска книга (Шрифтът през векове- те).
1967 – златен медал от Международна изложба на изкуство- то на книгата (IBA) – Лайпциг (Шрифтът през вековете).
1968 – международна награда Гутенберг на кмета на град Лайпциг от Международна изложба на изкуството на книгата (IBA).
1970 – сребърен медал от Международна изложба на книгата, Москва.
1971 – златен медал от Международна изложба на изкуството на книгата (IBA) – Лайпциг (Шрифтът през вековете).
1977 – златен медал от Международна изложба на изкуството на книгата (IBA) – Лайпциг (Книгата през вековете); специална награда за най-добра книга от Национален конкурс за дизайн и полиграфическа изработка.
1978 – специална награда за критика и изкуствознание на СБХ (Книгата през вековете). 1982 – златен медал от Международна изложба на изкуството на книгата (IBA) – Лайпциг (Древен и съвременен български шрифт); специална награда на СБХ за високи постижения в илюстрацията и оформлението.
1983 – специална награда на СБХ за високи постижения в изкуството на българската книга и илюстрацията.

Програма на честването:

Българската художествена школа по шрифтово изкуствоИзложба научно-изследователска дейностМеждународен симпозиум
Изложба на три поколения художници на шрифта от 50-те години до днес и творби на студенти от магистърска програма „Шрифт“ към катедра „Книга и печатна графика“, реализирани по време на учебния процес в НХА.

Галерия „Шипка 6“, СБХ, ет. 3
04–27 октомври 2016 г.
Автори в изложбата: Васил Бараков, Стефан Кънчев, Олга Йончева, Васил Йончев, Александър Поплилов, Борис Ангелушев, Димитър Трендафилов, Кънчо Кънев, Радомир Тинков, Иван Кьосев, Милка Пейкова, Ботьо Николчев, Владислав Паскалев, Тодор Варджиев, Стефан Груев, Кирил Гогов, Георги Веселинов, Развигор Колев, Красимир Андреев, Стефан Ковачев, Петър Перунов, Петър Тончев, Атанас Василев, Стоян Зарков, Тодор Попов, Станко Войков, Марин Подмолов, Живко Станкулов, Валери Александров, Васил Николов, Кирил Златков, Илия Груев, Васил Кателиев, Красен Кръстев, Кристина Борисова, Светлин Балездров, Ботьо Николчев, Тайпдепо, Ани Петрова, Иван Гърбев, Тодор Георгиев, Николай Петрусенко, Кристина Костова, Кристина Симеонова.

Изложба, представяща научно-изследователската и творческа дейност на проф. Васил Йончев и изданията „Шрифтът през вековете“, „Книгата през вековете“, „Древен и съвременен български шрифт“, „Азбуката от Плиска, кирилицата и глаголицата“.

Галерия „Академия“
24 октомври – 18 ноември 2016 г.

„Мястото и ролята на България в развитието на кирилската писмена система като трета европейска официална азбука“

Галерия „Академия“
25–26 октомври 2016 г.