04th Oct2017

Ретроспекция на времето II, галерия „Финес”, 05–23.10.2017 г.

by Черно и Бяло

На 05 10 2017 г. от 19:00 часа галерия „Финес” открива изложба „Ретроспекция на времето II ”. Галерията за втори път прави едно своеобразно завръщане към изложбите в галерията в периода от 2014 до 2017 г. Над 50 самостоятелни и сборни изложби, с които екипът на галерията иска да припомни на ценителите на изкуството всички качествени автори и стойностни изложби, които успя да представи за период от 3 години в салоните на галерия „Финес“.

Творбите, които ще бъдат подредени в експозицията са от фонда на галерия „Финес“, придружени с историография в коя изложба са участвали и времето в което се е състояла изложбата.

Експозицията, която представя галерия „Финес” е една своеобразна равносметка на галерията за усилията и, чрез толкова разнопосочни изложби на утвърдени художници, на млади автори на автори от златния фонд на българското изобразително изкуство, да повдигне и обогати художествения вкус и да достави естетическа наслада на всички ценители на художественото творчество в България и чужбина.

Откриване: 05.10.2017 г., 19:00 часа
галерия „Финес”, ул. Христо Белчев №17

Мариела Табакова

04th Mar2017

„Духовни послания”, Даниела Тодорова и Тодор Тодоров, галерия „Финес”, 09–28.03.2017 г.

by Черно и Бяло

На 09.03.2017 г. от 19:00 часа галерия „Финес” открива изложба „Духовни послания” на Даниела Тодорова и Тодор Тодоров, която представя творби на двамата автора в областта на скулптурата, живопистта и хартиеното изкуство.

Един проект който ще покаже дълбоките връзки на България с редица култури по света, чрез изкуство въплъщаващо истории, митове, легенди мистерии, спомени и  архeтипи. Авторите Тодор Тодоров скулптор и Даниела Тодорова художник и са изявени български творци, създатели на редица изложби и проекти в България и чужбина. Изложбата е част от дългосрочен проект предназначен за чуждестранната публика интересуваща се от съвременното изкуство в България и българските общности по света. Идеята за този проект  възниква преди няколко години и представянето и в Галерия Финес я представя на столичани и поставя началото на нейното пътуване в редица държави в периода 2017-2018. Експозицията ще представи скулптура от бронз, живопис  и хартиено изкуство носещо полъх на отминали времена, но със средствата на съвременното изкуство и скулптура. България е носител на съкровищница на човечеството, оставила като наследство древни послания към съвременния човек. Стилистиката на изказа във живописта е инспириран от древните култури на Тракия, Колхида, Асирия, Египет, Древна Гърция, Рим, Финикия и други. Траки, келти, перси, египтяни гърци, всички те са почитали небесата и природата, извършвали са ритуали в чест на Слънцето и плодородието. Това е невероятната връзка на човека със своя създател Вселената и това е в основата на експозицията, която ще покаже тези древни връзки и сходства на култури, култове и символи. Скулптурата носи монументално звучене и сдържан силует характерни за авторското кредо на Тодор Тодоров, добре познат със своята изящна геометричност преплетена със финес на формата. Живописта навява усещането за древни свитъци, а хартиените произведения са знакови, внушаващи сила и респект.

Изложбата „Древни послания” е със специалната мисия да представи експозиция от произведения свързани с духовното наследство на България и приноса и влиянието и в световната история и култура. Представени са по алегоричен начин тайните на древните траки, хунобългарите, богомилите, християнските достижения, глаголицата, робошицата, древния прабългарски календар и всичко това с езика на хартията и бронза. Експозицията е представяне на древното наследство на България по иновативен начин в съвременен визуален език в контекста на цялото световно културно наследство. Соларната  символиката и почитта към божественото, е основния фокус в проекта засягащ най-древните времена и духовни учения по нашите земи, които са изиграли огромна роля за развитието на  Европа и нейната духовна ценностна система. Орфизмът засяга дълбоко всички тези по-късни направления на божествената любов и това е представено в ритуалните инсталации.

Произведенията са част от една огромна инсталация носеща дух на дискретна тайнственост, сдържана естетика, знаковост и абстрактност. Идеята за експозиция с храмово внушение е част от цялостния замисъл на проекта. Залата с приглушеното си осветление засилва мистерийното внушение на разстилащите се свитъци и монументално звучащи пана в строгата естетика на черното и златното. Усещането за древност, сакралност и дълбока чувствителност е в основата на целия проект. От древни времена истинското познание е било загърнато в пелената на времето, сенките, загадъчните символи, скритите послания в древните текстове. Една колекция навяваща вечност простираща невидимите нишки между познанието от нашите земи и много велики древни култури като Египет, Месопотамия, Асирия, Колхида, Крит, Рим, Китай Индия, Япония и много други от цял свят.

09th Oct2016

Sofia 2016, Глен, галерия „Финес”, 12–29.10.2016 г.

by Черно и Бяло

На 12.10.2016 г. от 19:00 часа галерия „Финес” открива изложба на Глен – художник от република Гана.

pokana_glen_2-varТази изложба е своеобразен прецедент в културния афиш на град София, поради факта, че за първи път африкански художник излага свои творби у нас. Един невероятно талантлив, интересен и оригинален творец, който съчетава в творбите си своето вътрешно, южно, топло светоусещане на далечна Африка, с прагматизма, културата и изкуството на Европа и Америка пребивавайки в различни точки на света. И от тази симбиоза, картините му придобиват една философска извисеност и виталност, заредена с много емоция,позитивизъм и цвят, присъщи на твореца-космополит.
Глен е роден в Акра, Гана. Завършва кинематография, но изобразителното изкуство е негово призвание и съдба, където той изразява себе си без задръжки и предразсъдъци, и творбите му се явяват един естествен отговор на всичко което вълнува твореца, на всичко, което се случва вътре и извън нас. Глен има редица самостоятелни изложби в Канада, Франция, Гана, Италия, Нигерия, Холандия, Великобритания и САЩ. Негови произведения са притежание на колекционери от различни африкански страни, Европа и САЩ.

Експозицията, която галерия „Финес” открива съдържа над 30 платна, изработени в различни техники, предимно с масло върху платно, дърво и ръчна хартия. Наситени с много цвят, настроение и слънце, представящи природата, хората и най-вече преклонението и уважението на автора към жената с нейната вътрешна сила, красота, чар и грация.
Изложбата се открива на 12.10.2016. от 19ч. в галерия „Финес” ще продължи до 29.10.2016г., и с емоцията и настроението на слънчева Африка, което носи с пълна противоположност на мрачното време в есенна София.

25th May2016

Юбилейна изложба на Румен Рачев, галерия „Финес”, 26.05–11.06.2016г.

by Черно и Бяло

На 26.05.2016г. от 19:00 часа галерия „Финес” открива юбилейна изложба на художника Румен Рачев, по повод 60 години от рождението му.

Pokana_ Румен Рaчев вариант 1Румен Рачев завършва през 1975г. Художествената гимназия „проф.Илия Петров” в София, а по-късно и Националната художествена академия „Николай Павлович”. Работи предимно в областта на живописта, печатната графика, рисунката, илюстрацията и дизайна. Има почетна награда на журито, в International Art Competition, Торонто Канада. Организирал е редица самостоятелни изложби в различни градове на Германия, Швейцария, Финландия, Холандия, САЩ, Швеция, Русия, Италия, Белгия и България. Негови творби са притежание на различни галерии и музеи, както и обществени и частни колекции в България, Германия, САЩ, Швейцария и много други.

Експозицията, която галерия „Финес” представя, включва над 40, предимно живописни творби, представляващи една хомогенна смес от абстракция и фигуративност, въздействащи едновременно като знак, като символ и като разказ. Румен Рачев е творец с несекваща енергия и желание да експериментира, да търси нови решения и естетически провокации . Картините му пресъздават както различни интериорни и екстериорни търсения, така и неговото специфично усещане за жената, като външна портретност и интимна сетивност. Освен художник обаче, Румен Рачев е и музикант, и не случайно за него цветовете са звуци, а звуците – цветове. Не може да рисува без да слуша музика, нито да слуша джаз и рок без да си представя картини. Той сам определя своя начин на рисуване с понятието от джаза „фюжън”.

„Искам изкуството ми да звучи точно така – фюжън: едновременно интелектуално и топло….”

Известния музикант Найджъл Кенеди, добър приятел на Румен Рачев казва за него: „В картините на Румен има нотка на наивност, но са приключение в цветове. Не мога да се сетя за друг такъв художник. Смятам, че е уникален.”

Мариела Табакова

07th Apr2016

„Реализъм. Хиперреализъм. Невидимата граница“, галерия „Финес“, 06–23.04.2016г.

by Черно и Бяло

Нова изложба в столичната Галерия „Финес“

Вечерта на  6 април, малко преди над столицата да се излее поройния пролетен дъжд, в столичната  Галерия Финес, на ул.„Христо Белчев“ №17, беше открита поредната изложба-сюрприз за ценителите на изящното изкуство – „Реализъм. Хиперреализъм. Невидимата граница“. Вече двадесет години амбициозният екип на Галерията провокира интересът на публиката, предлагайки  нови неща. Сегашната изложба е точно такова нещо,  което не е правено досега и е във вид на ново предизвикателство към съзнанието на зрителя. По думите на собственичката на Галерията и куратор на изложбата г-жа  Мариела Табакова, реализмът в изкуството съществува от както се е появило и самото то – още от пещерното изкуство, през античността, ренесанса и се стигне до днешните форми на т.н. „хиперреализъм“ или известен още с наименованието „фотореализъм“, т.е. „изпипване“ на детайла до последния елемент.

IMG_5896Поканени са шест автори, което прави изложбата интересна дори само с този факт, които работят само в тази област, всеки от тях поотделно известен, със свой почерк и самото им съчетаване в една изложба беше едно голямо предизвикателство, подчерта Мариела Табакова. Това са автори, които на пръв поглед творят в един стил и така както си приличат, всеки от тях всъщност е съвсем различен. Това беше причината да срещнем затруднения при аранжирането на тази изложба, то беше доста сложно и се надявам да сме се справили. Дано и авторите да са доволни от това, което сее получило. Стана една безкрайно любопитна и безкрайно интересна експозиция. Идеята се породи много спонтанно и искам да благодаря специално на  авторите  за това, че се отзоваха, реагираха много бързо, но откликнаха с много голямо желание и успяха.

Представяне на изложбата направи известната журналистка Райна Йотова. „Дължа едно пояснение“ – самият галерист е професионален историк на изкуството и тя каза най-важните неща за тази тънка граница, която според мен е драснала първата клечка като идея за изложбата. Спомям си още от детските години как наблюдавах с интерес формите на всичко, което тогава се наричаше реализъм. С  времето тези определения и възприятия са се променили. На мен ми е много любопитна тази изложба и ми е много интересна. Може би реалността е повече вътре в нас и понякога това, което си мислим е по-истинско от  видимия свят“.

Тук са представени едни неща в тяхната хиперреалност, но коя е всъщност тя? Може би това е техният живот, техните чувства, начинът да виждат голото тяло, да видят сочния плод,  да просветлението в едно разпятие! Да плуваш в едни вълни, които могат да те удавят. Да си припомни мисълта на Яни Христопулос  – „Един живот не стига да нарисуваш една вълна“.

Вероятно за авторите, които работят на границата между реализма и хиперреализма  няма да  им стигне  цял живот да нарисуват жената или жените,  които са обичали, конете с които са препускали, плодовете, които не са успели да опитат като сокове. Искам да кажа простите неща – Любовта, Жената, Разпятието, Иконата, Чашата, Вълната, Детайла – всичко това се оказва, че може да осмисли един цял житейски път.

Росен Тошев е човек, за който казвам, че се е преродил от някой стар майстор. Там има такова нежно „издихание“ на боята и на четката.

Каля Зографова много я ценя защото тя е в емоционалната група на хората, които имат и носят културата не само на живописването, на композицията, на естетиката, която няма мода и няма ограничения, защото тя работи в областта на сценографията и там няма начин да сбъркаш, защото просто сценографията ти дава много култура и много поглед и към измисления и към реалния живот.

Митко – Димитър Войнов-син ми е бил винаги много странен, ние не се познаваме лично, познавам дистанционно, както е модерно да се казва неговото творчество и това на баща му, но той остава за мен някаква мистерия, не ми много ясен. Ще кажа защо – првидно голи тела, нарисувани толкова перфектно,  че вероятно мъжете ги пожелават повече, отколкото живите жени около тях? Не знам, но зад тях има някаква мистерия, има някаква мистичност в този автор по много особен начин.

Венцислав Павлов е толкова изненадващ за мен, зебри, коне – препускат през неговото творчество в много различна техника и композиционно отношение.

Да не пропуснем – Иван и Сашо.

С творчеството на Иван Стратиев отдавна се познаваме, дори съм му виждала и пленерни неща и от България и от Италия.

Разбира се неговата графична култура не му изневерява и по този път на реализма и на хиперреализма, той е „Запазена марка“. Има си собствена, донякъде утъпкана, донякъде не пътека в реализма. Но аз пак казвам – Тази изложба ми разчупи всички дефиниции за реализма и рамкиране на това, какво всъщност днес е реализъм, какво е хиперреализъм.

Сашо (Александър Титоренков) го харесвам и го ценя много. Ще кажа само – „Изключително професионален подход към рисуването от натура, но по много честен начин. Той е автор, който не обича много ефектността макар, че някои от творбите му са доста ефектни и вероятно затова желани от колекционерите.

Така или иначе всички са безкрайно интересни, при такова особено „съжителство“ в тази Галерия. Отива им да са в тази изложба. Много ме впечатли и много мисля за разпятието на Сашо.

Отделете време и я погледайте. Действително всички творби в изложбата поставят много въпроси.

За съжаление звучи като клишето, което напоследък много се употребява в изкуството.

Няма работа в тази изложба, която да не отправя въпрос към зрителите.

Художниците и специално тези шестима автори, които са в кошницата с плодове на Галерия „Финес“ са хора, които по един безупречен начин показват, че могат да рисуват, а това е най-хубавото, нали?

Красимир Пеков